Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие

ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Берлин, 21 ок­том­в­ри 1905 г.

Ако ис­ка­ме да оце­ним теософията, не­об­хо­ди­мо е да бъ­дем про­ник­на­ти от ос­нов­но­то възприятие, че в те­ософския по­ток ние по­лу­ча­ва­ме ед­но раз­ши­ре­ние на душата, чув­с­т­ву­ва­ме сър­це­то си раз­ши­ре­но и въз­диг­на­то към по­-ви­со­ки задачи, за учас­тие в не­ща­та на вселената. Никой не мо­же да има ни­как­ва пред­с­та­ва за това, кой­то не знае ни­що за окултизма.

Често се ра­зис­к­ва го­ля­ма­та цел да се пре­ве­де чо­ве­чес­т­во­то чрез те­ософ­с­ко­то дви­же­ние към она­зи точка, когато, в бъдеще, ще въз­ник­не но­ва ра­са чо­веш­ки същества, ко­га­то на­ша­та интелектуалност, такава, как­ва­то е се­га ня­ма по­ве­че да иг­рае ро­ля в света, а ще бъ­де нап­ра­ве­на без­п­лод­на чрез Будхи. Ние тряб­ва да ра­бо­тим за­ед­но с то­зи ве­лик све­то­вен по­ток и сле­до­ва­тел­но има­ме го­ля­ма­та от­го­вор­ност към те­ософ­с­ко­то дви­жение. Задачата на те­осо­фи­те се раз­ши­ря­ва към да­леч­но­то бъдеще. Чрез то­ва ние не вли­за­ме в ед­на фан­тас­маго­рич­на об­ласт на измислици; тъй ка­то онова, ко­ето ние на­уча­ва­ме за да­леч­но­то бъ­де­ще е ос­ве­жа­ва­що за нас, е про­дук­тив­но за нас и то е по­лез­но и за ежед­нев­ни­те неща. Всеки, кой­то поз­во­ли те­зи ве­ли­ки све­тов­ни пер­с­пек­ти­ви да ан­га­жи­рат не­го­вия ум до­ри са­мо за 10 ми­ну­ти дневно, ще се дър­жи по­-раз­лич­но от онзи, който е по­тъ­нал в ежед­нев­ни въпроси. Такъв чо­век мо­же да вне­се не­що но­во в съв­ре­мен­ния живот, про­дук­тивно и оригинално. Целият прог­рес за­ви­си от вна­ся­не ори­ги­нал­ност в човечеството.

Искаме да за­поч­нем с нещо, ко­ето при­над­ле­жи на вли­яни­ето на Девите /*1/. Девите са същества, ко­ито са по­-ви­со­ка сте­пен от чо­ве­ка и са в със­то­яние да ра­бо­тят на по­-ви­со­ки ни­ва на съществуване. И така, ние от­к­ри­ва­ме Деви, ко­га­то нав­ле­зем яс­но­вид­с­ки в по­-вис­ши­те полета. Ние от­к­ри­ва­ме Деви вър­ху ас­т­рал­но­то поле, вър­ху по­ле­то Рупа, вър­ху по­ле­то Арупа и още по-високо. Какво оз­на­ча­ва вли­яни­ето на Девите за света, в кой­то сме ние? Ние ще от­го­во­рим на то­зи въпрос, ка­то за­да­дем друг: Каква е цел­та на на­ше­то чо­веш­ко съществуване, на то­ва неп­ре­къс­на­то
прераждане? Човек би жи­вял в све­та съв­сем безцелно, ако не на­уча­ваше спе­ци­ален урок, ако не из­пъл­ня­ва­ше спе­ци­ал­на за­да­ча при вся­ко идване. Всеки път, ко­га­то чо­век се въплъщава, зе­мя­та тряб­ва да се е про­ме­ни­ла така, че той да на­ме­ри там обстоятелства, ко­ито той не е сре­щал пре­ди в по­-ранш­ни­те си въплъщения.

Едно мъж­ко и жен­с­ко въп­лъ­ще­ние се счи­та ка­то ед­но въплъщение. Ме- жду две та­ки­ва свър­за­ни въп­лъ­щения има 2,600 до 3,000 години. Опит- ностите, през ко­ито чо­век ми­на­ва през нас­то­яща­та сте­пен на зем­на ево- лю­ция са тол­ко­ва раз­лич­ни при мъ­жа и жената, че прос­то е не­об­хо­ди­мо да бъ­де така.

Промените, ко­ито се вна­сят в све­та меж­ду две въп­лъ­ще­ния на ед­но ли­це на­ис­ти­на не­раз­би­ра­еми за хо­ра­та и за те­ософ­с­кия свят. В дейс­т­ви­тел­ност оба­че хо­ра­та на­ми­рат съв­сем раз­лич­ни об­с­то­ятел­с­т­ва не са­мо мо- рално, а и физически. За всеки, кой­то пог­леж­да на­зад окултно, фи­зи­чес­ки­те об­с­то­ятел­с­т­ва ос­нов­но са се про­ме­ни­ли съ­що та­ка през пос­лед­ни­те 3,000 години. Общо взето, ние бих­ме срещ­на­ли на­ши­те пре­диш­ни въп­лъ­ще­ния по вре­ме­то на древ­ни­те гърци, гър­ци­те на Омир, 800 го­ди­ни пре­ди Христа. По оно­ва вре­ме е има­ло твър­де раз­лич­ни ге­ог­раф­с­ки кли­ма­тич­ни условия, в ос­но­ва­та си раз­ли­чен рас­ти­те­лен жи­вот и до­ри раз­ли­чен жи­во­тин­с­ки свят. В те­зи цар­с­т­ва неп­ре­къс­на­та про­мя­на става. Външния из­раз на те­зи про­ме­ни е нап­ред­ва­не­то на слън­це­то по сво­да на небето. Имаме 12 зна­ка на Зодиака, и слън­це­то неп­ре­къс­на­то се дви­жи от един към друг при про­лет­но­то равноденствие. Преди 8,000 го­ди­ни слън­це­то за пър­ви път вле­зе в съз­вез­ди­ето на Рака. Времето, през ко­ето слън­це­то пре­ми­на­ва ед­но съзвездие, то­ва време, ко­ето изминава, трае око­ло 2,600 го­ди­ни /*2/. Това е съ­що вре­ме­то меж­ду две чо­веш­ки въплъ- щения. По вре­ме­то на пре­ми­нава­не­то от 18-то­то към 19-то­то сто­ле­тие слън­це­то на­пус­ка съз­вез­ди­ето на Овена и нав­ле­зе в то­ва на Рибите, та­ка че то се­га стои в съз­вез­ди­ето на Рибите при про­лет­но­то равноденствие.

Онези, ко­ито все още има­ха ед­но чув­с­т­во към окул­тиз­ма раз­би­ра­ха не­що за връз­ка­та в чо­веш­кия жи­вот с те­зи про­ме­ни по небето. По-рано, пре­ди слън­це­то да бе вляз­ло в съз­вез­ди­ето на Овена, в Азия пре­об­ла­да­ваше кул­та на Телеца /Митра, Апис/. Тогава за­поч­на обо­жа­ни­ето на Овена, ко­ето поч­на с ле­ген­да­та на Язон и Златното руно. Христос се на­ри­ча "Агнецът Божий". Още по­-ра­но от­к­ри­ва­ме пер­сийс­кия сим­вол на Близнаци. Това е свър­за­но с пер­сийс­ка­та кул­ту­ра от оно­ва вре­ме и ней- ния въз­г­лед за Добро и Зло.

Ако слън­це­то све­ти вър­ху зе­мя­та от друг аспект, то­га­ва об­с­то­ятел­с­т­ва­та там съ­що се променят. Ето за­що нав­ли­за­не­то на слън­це­то в ед­но но­ва съз­вез­дие съ­що во­ди все­ки път до но­во въплъщение. Горе, в небесата, е

прог­ре­си­ята на слънцето, до­лу на земята, ед­на про­мя­на в кли­ма­тич­ни­те условия, в рас­ти­тел­нос­т­та и пр.

Кой при­чи­ня­ва това? Теософът тряб­ва да си за­да­ва то­зи въпрос, за­що­то за не­го не мо­же да има чудеса. Има фак­ти на по­-ви­со­ко равнище, но не чудеса. Застанал пред въп­ро­са за връз­ка­та на чо­веш­ко­то съ­щес­т­во към про­яв­ле­ни­ята на земята, чо­век тряб­ва да въз­п­ри­ема по­-ви­сок наб­лю­да­те­лен пункт.

След смър­т­та си чо­век е в Камалока. Ние не си за­да­ва­ме въпроса: Имат ли жи­вот­ни­те и рас­те­ни­ята ня­как­во съзнание? Вместо то­ва ние питаме: Къде се на­ми­ра тях­но­то съзнание? Ние знаем, че жи­вот­ни­те имат сво­ето съз­на­ние в Камалока, на ас­т­рал­но­то поле, рас­те­ни­ята на Полето Рупа, а ми­не­ра­ли­те на Полето Арупа. Човек има сво­ето съз­на­ние на фи­зи­чес­ко­то поле. Нека предположим, че чо­век ид­ва в Камалока. Той то­га­ва ще бъде в съ­що­то място, къ­де­то е съз­на­ни­ето на животните. След то­ва чо­ве­кът се из­кач­ва до Девакана, къ­де­то расте­ни­ята имат сво­ето съзнание. На нас­то­яща­та сте­пен на ево­лю­ци­ята чо­ве­кът не е в със­то­яние да уп­раж­нява ни­как­во вли­яние вър­ху жи­во­тин­с­ко­то цар­с­т­во или рас­ти­тел­но­то царство. Той оба­че има вли­яние в нисши­те об­лас­ти на Деваканско съз- нание; та­ва са сили, същества, ко­ито ра­бо­тят от Девакан, за да под­тик­ват рас­те­жа и доб­ро­то на рас­ти­тел­ния свят. Целият жи­вот на рас­те­ни­ята се кон­т­ро­ли­ра от Деваканското поле. Там чо­век по­ма­га да се съз­да­ват и тран­с­фор­ми­рат растенията. В не­го там се раз­ви­ват сили, та­ка че той да мо­же на­ис­ти­на да раз­вие вли­яние вър­ху вегетацията. Обаче все още про­дъл­жа­ват да са там и Девите, за да нап­рав­ля­ват та­зи деятелност. Човекът се нап­рав­ля­ва от тях, та­ка че той мо­же да по­ма­га при тран­с­фор­ми­ра не­то на рас­ти­тел­ния свят. В Девакана той из­пол­зу­ва силите, ко­ито е съб­рал при въплъщение, за да пре­оформи рас­ти­тел­ния свят. И тъй ка­то жиз­не­ни­те си­ли се про­ме­нят по времето, ко­га­то чо­век е в Девакана чрез това той по­ма­га да се про­ме­ни ве­ге­та­ци­ята на земята. От Девакана чо­ве­кът фак­ти­чес­ки про­ме­ня онова, ко­ето рас­те око­ло него.

Като ос­та­ва дъл­го вре­ме в Девакан, чо­ве­кът съ­що по­ма­га да се пре­об­ра­зят фи­зи­чес­ки­те енергии. Ако чо­век оти­де един ми­ли­он го­ди­ни на­зад в Германия /*3/, там той на­ми­ра все още вул­ка­нич­ни планини, а Алпите са нис­ки на­гъ­на­ти могили. Последвалите про­ме­ни са би­ли вне­се­ни от чо- века, кой­то е ра­бо­тил вър­ху Поле то Арупа, та­ка че той да има под­хо­дя­ща фи­зи­чес­ка об­с­та­нов­ка в Европа по-късно. Дейността на чо­ве­ка във Вселената е вът­реш­ни­ят ас­пект на онова, ко­ето ние виж­да­ме външ­но в за­оби­ка­ля­ща­та ни среда.

И се­га ид­ва­ме до онова, ко­ето ще вли­яе вър­ху тран­с­фор­ми­ра­не­то на све­та от ед­но още по­-ви­со­ко по­ле и в дру­га форма.

Човек чес­то че­те за то­ва как Логосът про­ти­ча на­до­лу отгоре, и се за­пит­ва как мо­же да се схва­не това, как чо­век мо­же да дой­де до по­ня­ти­ето за Логоса, до ед­но понятие, ко­ето е не­що по­ве­че от ед­на дума, от слово. Сега ще раз­г­ле­да­ме връз­ка­та меж­ду Логоса и на­й-­мал­ки­те частички. Ще ви дам ед­но опи­са­ние - не са­мо хи­по­те­зи - на ре­зул­та­ти­те на мно­го древ­но окул­т­но из­с­лед­ва­не такива, как­ви­то те са пре­да­ва­ни и, вър­ху ко­ито се е ра­бо­ти­ло спе­ци­ал­но в окул­т­ни­те шко­ли на Германия, осо­бе­но от 14-то­то сто­ле­тие насам.

Ако ние ме­ди­ти­ра­ме вър­ху атома, онова, ко­ето ни учуд­ва е, че то е ед­но мно­го мъ­нич­ко нещо. Всеки знае, че то­ва мал­ко нещо, на­ре­че­но атом, ни­ко­га не е би­ло ви­дя­но през ни­ка­къв микроскоп, кол­ко­то и сложен. И все пак окул­т­ни­те кни­ги да­ват опи­са­ние и кар­ти­ни на ато­ма /*4/. От къ­де са по­лу­че­ни те­зи картини? Как мо­же един чо­век ка­то окул­тист се­га да знае не­що за атома?

Нека се­га да си въобразим, че е въз­мож­но да на­ка­ра­ме един атом неп­ре­къс­на­то да ста­ва по­-го­лям и по­-голям, до­ка­то той ста­не голям, кол­ко­то земята, то­га­ва чо­ве­кът би от­к­рил един мно­го сло­жен свят. Би ви­дял мно­жес­т­во движения, раз­лич­ни ви­до­ве яв­ле­ния вът­ре в мал­ко­то нещо. Моля дръж­те в ума си та­зи ана­ло­гия за атома, уго­ле­мен до ве­ли­чи­на­та на зе- мята. Ако фак­ти­чес­ки би би­ло въз­мож­но да се уго­ле­ми до­тол­ко­ва атома, ние бих­ме би­ли в със­то­яние да наб­лю­да­ва­ме все­ки про­цес в него. Само окул­тис­тът е в със­то­яние да уго­ле­ми ато­ма тол­ко­ва мно­го и да съ­зер­ца­ва не­го­ва­та вътрешност.

Нека се­га да пог­лед­нем об­се­га на чо­веш­ки­те пър­воп­ри­чи­ни на зе­мя­та ка­то за­поч­нем с на­й-­нис­ше­то чо­вешко ни­во на раз­ви­тие - с ин­с­тин­к­ти­те и страс­ти­те - и се из­диг­нем до мо­рал­ни­те иде­али и ре­ли­ги­оз­ни­те общес­т­ва и т.н.; то­га­ва ние ще видим, че чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва са, та­ка да се каже, пре­дя­щи ниш­ки ед­ни меж­ду друг, ко­ито втъ­ка­ват от ед­но ли­це към друго, об­ра­зу­вай­ки неп­ре­къс­на­то по­-вис­ши сдружения: семейство, пле­ме­то и по­-на­та­тъш­ни ет­ни­чес­ки и по­ли­ти­чес­ки групи, нак­рая ре­ли­ги­оз­ни­те общества. В те­зи дейнос­т­та на по­-вис­ши­те ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти на­ис­ти­на се изразява. Такива сдру­же­ния са из­ко­чи­ли от из­во­ри­те на чиста все­мир­на мъдрост, чрез един ре­ли­ги­озен основател. Всички ре­ли­гии в дъл­бо­кия си сми­съл се съг­ла­су­ват, за­що­то те имат за ос­но­ва­те­ли онези, ко­ито при­над­ле­жат към ве­ли­ка­та Ложа /на Учителите/. Има ед­на специ­ал­на Бяла Ложа, ко­ято има 12 членове, от ко­ито 7 имат спе­ци­ал­но вли­яние и те­зи 7 на­ис­ти­на ос­но­ва­ха ре­ли­ги­оз­ни­те групировки. Такива са би­ли Буда, Хермес, Питагор и пр. Великият план за чо­веш­ка­та ево­люция е бил фак­ти­чес­ки ду­хов­но из­ра­бо­тен в Бялата Ложа, ко­ято е тол­ко­ва стара, кол­ко­то е и са­мо­то чо­ве­чество. Един ко­ор­ди­ни­ран план за нап­рав­ле­ни­ето на це­лия чо­веш­ки прог­рес зас­та­ва тук пред нас. Всички дру­ги

Нека прос­ле­дим всичко, ко­ето в пос­лед­с­т­вие става. Сега тряб­ва на­й-­нап­ред да се за­поз­на­ем със спе­ци­алния план, имен­но пла­на за на­ша­та земя. Нека да раз­г­ле­да­ме 4-ят Кръг на земята, в кой­то сме сега. Той е плани- ран, за да се ху­ма­ни­зи­ра ми­не­рал­но­то царство. Помислете са­мо как чо­веш­ко­то раз­би­ра­не ве­че е тран­с­форми­ра­ло ми­не­рал­ния свят, нап­ри­мер Кьолнската ка­тед­ра­ла и мо­дер­на­та технология. Нашето чо­ве­чес­т­во има за­да­ча­та да пре­об­ра­зи це­лия ми­не­ра­лен свят в ра­бо­та на изкуството. Електричеството ве­че ни со­чи към окул­т­ни­те дъл­би­ни на материята.

Когато от сво­ето вът­реш­но съ­щес­т­во чо­ве­кът е ре­кон­с­т­ру­ирал ми­не­рал­ния свят, то­га­ва ще нас­тъ­пи края на на­ша­та земя; то­га­ва зе­мя­та е в края на сво­ята фи­зи­чес­ка еволюция. Специфичният план, чрез кой­то ми­не­ралния свят ще бъ­де пре­офор­мен съ­щес­т­ву­ва в Ложата на Учителите. Този план е ве­че завършен; та­ка че ако чо­век го проучи, мо­же да ви­ди кол­ко още чуд­ни сгра­ди ще дойдат, чу­дес­ни ма­ши­ни и т. н. Когато зе­мя­та ще е пос­тиг­на­ла края на фи­зи­чес­ко­то Кълбо /състояние/, ця­ла­та зе­мя ще има ед­на вът­реш­на структура, ед­но вътреш­но произнасяне, да­де­но му от са­мия човек, та­ка че то ще е ста­на­ло твор­ба на изкуството, такава, как­ва то е пла­ни­ра­на от Учителите на Бялата Ложа. Когато то­ва бъ­де постигнато, то­га­ва ця­ла­та зе­мя ще пре­ми­не в сво­ето ас­т­рал­но състояние. Това е не­що ка­то ко­га­то ед­но рас­те­ние за­поч­ва да увяхва; фи­зи­чес­ко­то из­чезва, всич­ко пре­ми­на­ва в астрално. При пре­ми­на­ва­не в ас­т­рал­ния свят фи­зи­чес­ко­то пос­те­пен­но се свива, става ед­на сви­ва­ща се ядка, оби­ко­ле­на от астрал, пре­ми­на­ва­ща на­го­ре в със­то­яни­ето Рупа и след то­ва в със­тояни­ето Арупа, до­ка­то из­чез­не в ед­но съ­но­по­доб­но състояние.

Какво то­га­ва е ос­та­на­ло от физическото? Когато зе­мя­та ще е пре­ми­на­ла в със­то­яни­ето Арупа, то­га­ва все още има сил­но кон­ден­зи­ран мъ­ни­чък от­пе­ча­тък от ця­ла­та фи­зи­чес­ка ево­лю­ция на онова, ко­ето е би­ло оп­ре де­ле­но в пла­на на Учителите; ка­то един мъ­ни­чък ми­ни­атю­рен ва­ри­ант на онова, ко­ето ня­ко­га ми­не­рал­на­та зе­мя е била. Това е, ко­ето пре­ми­на­ва от физическото; фи­зи­чес­ко­то съ­щес­т­ву­ва са­мо ка­то то­зи мъ­ни­чък мини­атю­рен ва­ри­ант на пре­диш­на­та еволюция, но Арупа е голям. Когато той пре­ми­не от Деваканското със­тоя ние навън, той се ум­но­жа­ва външ­но в без­б­рой по­доб­ни неща. И ко­га­то зе­мя­та от­но­во пре­ми­не об­рат­но във фи­зи­чес­ко състояние, тя то­га­ва се със­тои от без­б­рой­но мъ­нич­ки сферички, вся­ка от ко­ито е от­пе­ча­тък на онова, ко­ето зе­мя­та пре­ди то­ва е била. Всички те­зи сфе­рич­ки оба­че са раз­лич­но подредени, ма­кар че спо­делят един общ произход. Така но­ва­та фи­зи­чес­ка зе­мя в 5-я Кръг /*5/ ще се

Следователно ако из­с­лед­ва­ме ато­ма в нас­то­яща­та му фор­ма и след то­ва се вър­нем към Акашовия Запис, тога­ва ще видим, че днеш­ни­ят атом пре­тър­пя­ва един про­цес на растеж. Той все по­ве­че и по­ве­че расте, той става все по­ве­че и по­ве­че от­де­лен. . ./праз­но­та в текста/. . и съ­дър­жа меж­дин­но втъ­ка­ва­щи­те си­ли на чо­ве­чество­то от 3-я Кръг на еволюция- та. В то­ва мо­жем да раз­г­ле­да­ме пла­на на Учителите за 3-я Земен Кръг. Онова, ко­ето пър­во­на­чал­но е на­пъл­но външ­но ста­ва съв­сем вът­реш­но и в на­й-­мал­ки­те ато­ми ние виж­да­ме от­ра­зени пла­но­ве­те на Учителите. Тези мъ­нич­ки спе­ци­фич­ни пла­но­ве не са ни­що дру­го ос­вен ед­но пар­че от целия план за човечеството. Ако чо­век та­ка размисли, че пла­нът на един Кръг е ато­мът на след­ва­щия Кръг, тога­ва чо­век би мо­гъл да ви­ди мо­де­ла на ве­ли­кия все­ми­рен план. Великият все­ми­рен план се раз­ви­ва неп­рекъс­на­то в по­-ви­со­ки сте­пе­ни към същества, ко­ито неп­ре­къс­на­то имат все по­-ви­со­ки пла­но­ве за чо­веш­ко­то развитие. Когато ние раз­г­леж­да­ме то­зи план, дос­ти­га­ме до тре­тия Логос. Логосът по то­зи на­чин неп­ре­къс­нато се вмък­ва в атома; от­на­ча­ло той е от­вън и ста­ва хе­ли­ог­раф­но ко­пие на атома, а след то­ва ато­мът ста­ва об­раз на то­зи план. Окултистът прос­то за­бе­ляз­ва пла­на от Акашовия Запис за по­-ранш­ни­те кръ­го­ве и по то­зи на­чин про­уч­ва атома.

И тъй от­къ­де вис­ши­те съ­щес­т­ва по­лу­ча­ват то­зи план? Ние на­ми­ра­ме от­го­вор на това, ако разгледаме, че има все още по­-вис­ши сте­пе­ни на ево- люция, къ­де­то пла­но­ве­те се измислят. Там е, къ­де­то се из­ра­бот­ва светов­на­та еволюция. Тези по­-вис­ши сте­пе­ни са по­ка­за­ни на нас от Древните, нап­ри­мер от Дионисий, уче­никът на Апостол Павел /*6/ и съ­що от Ни- колаус Козанус /*7/ /Nicolaus Casanus/. Неговото въз­п­ри­ятие е било: По-висше от вся­ко зна­ние и въз­п­ри­ятие е Невъзприятието. Ала то­ва Незна- ние е ед­но по­-вис­ше зна­ние и то­ва Невъзприятие е ед­но по­-вис­ше въз- приемане.

Когато прес­та­нем да гле­да­ме но онова, ко­ето дър­жим в на­ше­то мис­ле­не и в на­ши­те кон­цеп­ции за све­та и обър­нем се­бе си към онова, ко­ето из- вира, към на­ши­те вът­реш­ни сили, то­га­ва ние от­к­ри­ва­ме не­що още по-висше. Учителите мо­гат да втъ­кат /третия/ Логос, за­що­то те са се въз­ка­чи­ли още по-високо, от­кол­ко­то е естес­т­во­то на мисленето. Когато бъ­дат раз­ви­ти по­-вис­ши­те сили, тогава, в та­ки­ва същества, ми­съл­та из­г­леж­да ка­то не­що по-различно. Тогава тя ни ста­ва ка­то из­го­ре­на дума. Мисълта,

Когато въз­п­ри­ема­ме света, ние от­к­ри­ва­ме на еди­ния край атома. Той е об­раз на плана, кой­то про­из­те­че от дъл­би­ни­те на ду­ха на Учителите, кой­то е Логосът.

Ако се­га пог­лед­нем тран­с­фор­ма­ци­ята на са­мия чо­век в те­че­ние на ве­ли­ки­те све­тов­ни епохи, то­га­ва от­но­во се връ­ща­ме в света.

Така как­то чо­ве­кът е слязъл, как­то се е по­то­пил до­лу във фи­зи­чес­ко­то поле, та­ка е ста­на­ло и със све­та ка­то цяло. Онова, ко­ето чо­веш­ко­то се­бе е развило, ле­жи око­ло не­го в света.

Ала ние с то­ва сме слез­ли до­лу до по­-нис­ши­те полета, ко­ито оба­че в се­бе си съ­дър­жат по­-вис­ши­те полета. . . Ложата на Учителите.

Духът на Земята днес жи­вее с Учителите и то­зи Дух на Земята ще бъ­де фи­зи­чес­ко­то об­лек­ло на след­на­та планета, бъ­де­щи­ят Юпитер. Най-мал- кото нещо, ко­ето пра­вим ще въз­дейс­т­ву­ва на на­й-­мал­кия атом на след- на­та планета. Това усе­ща­не ни дава, първо, ед­на пъл­на връз­ка с Ложата на Учителите. Това тряб­ва да да­де ед­на цен­т­рал­на точ­ка за Теософското Общество, тъй ка­то ние зна­ем онова, ко­ето Мъдрите знаят.

Когато Гьоте го­во­ри за Духа на Земята /*8/ той из­ра­зя­ва ед­на истина. Духът на Земята тъ­че об­лек­ло­то на след­ва­ща­та планета. "В жиз­не­ни­те потопи, в бу­ря­та на дейс­т­ви­е­"Ду­хът на Земята тъ­че об­лек­ло­то за след­ния пла­не­тен Всевърховен.
Допълнение: Две го­ди­ни по-късно, на 21 ок­том­в­ри 1907 г., от­но­во по вре­ме на Общото събрание, Рудолф Щайнер още вед­нъж го­во­ри - в ед­на още не­пуб­ли­ку­ва­на лек­ция - за ато­ма във връз­ка с как ду­хов­но­то вли­яние пре­ми­на­ва от ед­на пла­не­та в друга, как сле­до­ва­тел­но то­ва ще бъ­де "меж­ду Старата Луна и Земята и от­но­во меж­ду Земята и нейния наслед- ник, бъ­де­щи­ят Юпитер". Тази лек­ция ще бъ­де из­да­де­на на нем­с­ки в Том 101 от Пълните съб­ра­ни съ­чи­не­ния на Рудолф Щайнер.

Извлечението от тези лекции по горния въпрос е следното:

Вие всич­ки знаете, че зе­мя­та се нап­рав­ля­ва по спе­ци­ален на­чин от т. нар. Бяла Ложа, в ко­ято мно­го ви­со­ко раз­ви­ти чо­веш­ки индивидуално- сти, а и ин­те­лек­ту­ал­ност от още по­-висш вид участвуват. Какво пра­вят те там? Те работят; те во­дят ево­лю­ци­ята на земята; до­ка­то во­дят та­зи еволюция, те из­мис­лят твър­де спе­ци­фичен план. Всъщност в те­че­ние на ево­лю­ци­ята на вся­ка планета, спе­ци­фи­чен план се из­ра­бот­ва от нап­рав­лява­щи­те сили. Докато се раз­ви­ва зе­мя­та пла­но­ве на ато­ма за ево­лю­ци­-

И тъй, ко­га­то ед­на пла­нет­на ево­лю­ция завърши, така, ко­га­то на­ша­та зе­мя за­вър­ши нас­то­ящия си пла­не­та­рен цикъл, то­га­ва Учителите на Мъд- ростта, ко­ито хар­мо­ни­зи­рат въз­п­ри­яти­ята ще са го­то­ви с плана, кой­то те ще тряб­ва да из­ра­бо­тят за Юпитеровия цикъл. И тъй в края на та­ка­ва ево­лю­ция на пла­не­ти ста­ва не­що мно­го специално.

Този план, чрез ед­на процедура, ще бъ­де до без­к­райност на­ма­лен по големина. И без­к­рай­но ум­но­жен по численост; та­ка че без­б­рой ко­пия на це­лия план за Юпитер ще бъ­дат под ръка, ма­кар мно­го умален. Така е би­ло на Старата Луна също; пла­нът на зем­на­та ево­лю­ция е съ­щес­т­ву­вал там, без­к­рай­но ум­но­жен и умален. И зна­ете ли как­во са те­зи ума­ле­ни планове, ко­ито са би­ли ду­хов­но раз­ви­ти там? Те са фак­ти­чес­ки атоми, които ле­жат в ос­но­ва­та на зем­на­та структура. А атомите, ко­ито ще са в ос­но­ва­на на пла­не­та­та Юпитер, ще бъдат съ­що планът, кой­то се­га се из­ра­бот­ва в нап­рав­ля­ва­ща­та Бяла Ложа. Само онзи, кой­то осъз­на­ва то­зи план, мо­же на­ис­ти­на да знае как­во всъщ­ност е ед­ни атом.

Ако ис­ка­те да раз­ви­ете ва­ше­то поз­на­ние за то­зи атом, кой­то обос­но­ва­ва земята, вие тогава, за да из­с­лед­ва­те атома, сре­ща­те съв­сем точ­но оне­зи мистерии, ко­ито ид­ват от ве­ли­ки­те Маги на света.

Естествено, се­га ние мо­жем да го­во­рим са­мо указ­ва­що за те­зи неща, но по­не мо­жем да да­дем нещо, ко­ето ще да­де ед­но об­що по­ня­тие за то­ва как­во е включено.

Земята се със­тои от те­зи свои ато­ми по спе­ци­фи­чен начин. Всичко, ко­ето съ­щес­т­ву­ва и вие вклю­чи­тел­но се със­тои от те­зи атоми. Следовател- но вие съ­щес­т­ву­ва­те в хар­мо­ния с ця­ла­та зем­на еволюция, тъй ка­то вие но­си­те в се­бе си без­к­рай­но чис­ло ума­ле­ни ко­пия на пла­на за земята, ко- й­то е из­ра­бо­тен в миналото. Този план за зе­мя­та мо­же­ше да бъ­де раз­вит са­мо в пре­диш­но пла­не­тар­но със­то­яние на на­ше­та земя, Старата Луна; из­ра­бо­ти­ли са го во­де­щи­те съ­щес­т­ва в хар­мо­ния с ця­ло­то пла­не­тар­но раз­ви­тие през Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна. И тъй глав­но­то бе­ше да се въ­ве­де не­що в то­ва без­к­рай­но чис­ло атоми, кое то ще ги до­ве­де в пра­вил­но­то съ­от­но­ше­ние един с друг, ко­ето да ги под­ре­ди по пра­ви­лен начин. За да се въ­ве­де това, то е би­ло въз­мож­но са­мо за нап­рав­ля­ва­щи­те ду­хо­ве на Луната, ако, как­то чес­то ве­че съм казвал, те уп­рав­ля­ват ево­лю­ци­ята на зе­мя­та спо­ред мно­го спе­ци­фи­чен план.

Начинът, по кой­то зе­мя­та се от­но­во по­яви след Лунната еволюция, тя всъщ­ност в на­ча­ло­то не бе­ше ис­тинска­та "Земя", а "Земя плюс Слънце, плюс Луна"; ед­но тяло, ко­ето бих­те получили, ако сме­си­те Земята и
Слънце­то и Луната заедно, за да съз­да­де­те ед­но не­бес­но тяло. Такава бе­ше зе­мя­та първоначално. След то­ва Слънце­то от­де­ли се­бе си, ка­то взе с не­го всич­ки оне­зи сили, ко­ито бя­ха твър­де тънки, твър­де ду­хов­ни за чо- века, под чи­ито вли­яние той ще­ше да оду­хот­во­ри се­бе си твър­де бързо. Ако чо­ве­кът би сто­ял под вли­яни­ето на силите, ко­ито се съ­дър­жат в об­що­то Слънце-Луна-Земя, то то­га­ва той ня­ма­ше да се раз­вие на­до­лу към фи­зи­чес­ка­та ма­те­ри­ал­ност и не ще­ше да е в със­то­яние да дос­тиг­не то­ва съз­на­ние за се­бе си, за его, ко­ето той тряб­ва­ше да постигне.