Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие

ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

/Във връз­ка с ле­ген­да­та за Истинския Кръст или Златната Легенда/ /Втора лекция/

Още мал­ко да по­раз­мис­лим за за­гу­бе­ния храм. Трябва да счи­та­ме Соло- моновия храм за на­й-­ве­ли­кия символ. Главното е да се раз­бе­ре то­зи сим- вол. Вие зна­ете те­че­ни­ето на съ­би­ти­ята от Библията, как той започва. В то­зи слу­чай ние ня­ма­ме ра­бо­та са­мо със символи, а фак­ти­чес­ки и с вън- ш­ни реалности, в ко­ито оба­че еднов­ре­мен­но има един дъл­бок све­тов­но­-ис­то­ри­чес­ки сим­во­ли­зъм на­ми­ра своя израз. И онези, ко­ито съг­ра­диха хра­ма осъз­на­ва­ха как­во той тряб­ва­ше да изразява.

Нека да раз­г­ле­да­ме за­що бе из­г­ра­ден храмът. И вие ще видите, че вся­ка ду­ма в Библейския раз­каз за не­го /*1/ е един дъл­бо­ко зна­чи­те­лен сим- вол. Необходимо е са­мо да раз­мис­ли­те в ка­къв пе­ри­од сгра­да­та бе из­дигната. Нека спе­ци­ал­но да си при­пом­ним Библейското обяс­не­ние за­що хра­мът тряб­ва­ше да се изгради. Йяхве да­де то­ва обяс­не­ние на Давид: "Един дом за Моето Име" - Това ще ре­че дом за име­то Йяхве. И се­га не­ка да си изяс­ним как­во оз­на­ча­ва име­то Йяхве.

Древният Юдеизъм в из­вес­тен пе­ри­од от вре­ме ста­на мно­го ясен във връз­ка със све­тос­т­та на име­то Йяхве. Какво то означава? Едно де­те в да­ден мо­мент на своя жи­вот се на­уча­ва да из­пол­зу­ва ду­ма­та "Аз". Преди то­ва то счи­та се­бе си за нещо. И та­ка как­то да­ва име­на на дру­ги­те неща, та­ка да­же то на­ри­ча се­бе си с ед­но обек­тив­но име. Едва по­-къс­но то се на­уча­ва да из­пол­зу­ва ду­ма­та "Аз". Моментът на жи­во­та на ве­ли­ки лич- ности, ко­га­то те пър­во осъз­на­ят се­бе си, то­зи мо­мент е мно­го из­пъл­нен със значение. Джин Пол раз­каз­ва след­ния ин­ци­дент /*2/: Като мал­ко мом­че той вед­нъж сто­ял в ед­на плев­ня в дво­ра на ед­на ферма; в он­зи мо­мент той за пър­ви път пре­жи­вял сво­ето соб­с­т­ве­но "Аз". И тол­ко­ва спо­ко­ен и тър­жес­т­вен бил то­зи мо­мент за него, че той ка­зал за него: "Тогава аз пог­лед­нах в на­й-­вът­реш­на­та част на ду­ша­та ми ка­то в Светая Све- тих".

Човечеството се е раз­ви­ва­ло през мно­го епо­хи и все­ки схва­щал се­бе си по то­зи обек­ти­вен на­чин до ат­лантски­те времена: ед­ва през Атлантската епо­ха чо­ве­кът се раз­ви­ва до степен, ко­га­то мо­гъл да ка­же "Аз" на се бе си. Древните ев­реи включ­ва­ли то­ва в тех­ни­те доктрини.
Човекът е пре­ми­нал през цар­с­т­ва­та на Природата. Егосъзнанието въз­ник­на­ло в не­го най-после. Астралното, етер­но­то и фи­зи­чес­ко­то тя­ло и его­то за­ед­но фор­ми­рат Питагорейския квадрат. И Юдаизмът към то­ва при ба­вил и бо­жес­т­ве­но­то его, ко­ето сляз­ло отгоре, в кон­т­раст с его­то отдолу. Така от квад­ра­та ста­ва един петоъгълник. По то­зи на­чин Юдаи- змът пре­жи­вя­ва Господ Бог на своя на­род и сле­до­ва­тел­но све­щен­но не- що е би­ло да про­из­не­сеш "името". Докато дру­ги имена, та­ки­ва ка­то "Елохим" или "Адонай", все по­ве­че на вли­за­ли в употреба, са­мо по­ма­за­ни­ят све­ще­ник в Светая Светих имал пра­во да про­из­не­се име­то "Йяхве" /*3/. През вре­ме на Соломон древ­ни­ят Юдаизъм ид­ва до све­тос­т­та на име­то "Йяхве" до то­ва "Аз", ко­ето мо­же да жи­вее в човека. Трябва да при­емем пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва­та на Йехова към чо­ве­ка ка­то нещо, ко­ето е ис­ка­ло са­мия чо­век да бъ­де нап­ра­вен в храм на на­й-с­ве­тия Бог. Сега ние сме спе­че­ли­ли ед­но но­во по­ня­тие за Върховния Бог, имен­но това: Богът, кой­то е скрит в чо­веш­ки­те гърди, в на­й-­дъл­бо­ка­та свя­тост на чо­вешко­то себе, тряб­ва да бъ­де про­ме­нен в ед­ни мо­ра­лен бог. Човешкото тя­ло по то­зи на­чин е пре­вър­на­то в един ве­лик сим­вол на Вътрешното Свети- лище.

И се­га един вън­шен сим­вол тряб­ва­ше да бъ­де издигнат, тъй ка­то чо­ве­кът е храм Божи. Храмът тряб­ва­ше да бъ­де символ, илюс­т­ри­рай­ки соб­с­т­ве­но­то чо­веш­ко тяло. Ето за­що зи­да­ри бя­ха из­п­ра­те­ни при Хирам-Абиф, кой­то раз­би­рал прак­ти­чес­ки­те изкуства, ко­ито би­ха мог­ли да тран­с­фор­ми­рат са­мия чо­век в един бог. Два об­ра­за в Библията раз­каз­ват за това: Единият е Ноевият Ковчег, а дру­гия е Соломоновия Храм /*4/. В ед­но от­но­ше­ние два­та са еднакви. И все пак тряб­ва да бъ­дат различени.

Ноевият Ковчег бе из­г­ра­ден да за­па­зи чо­ве­чес­т­во­то за нас­то­ящия ста­дий на чо­веш­ко­то съществуване. Преди Ной чо­ве­кът жи­вял в Атлантската и Лемурийската епоха. През то­ва вре­ме Ной не бе из­г­ра­дил корабът, кой­то тряб­ва­ше да го пре­не­се през во­ди­те на ас­т­рал­ния свят в зем­но съществу- ване. Човекът до­шъл до води­те на ас­т­рал­ния свят и Ноевият Ковчег го пре­не­съл през тях. Ковчегът пред­с­тав­ля­ва конструкция, из­г­раде­на от не­съз­на­тел­ни бо­жес­т­ве­ни сили. От да­де­ни­те измерения, не­го­ви­те про­пор­ции съ­от­ветс­т­ву­ват на тези на чо­веш­ко­то тяло, съ­що и с оне­зи на Соло- моновия храм /*5/.

Човекът се е раз­вил от­въд Ноевия Ковчег и се­га той тряб­ва да за­оби­ко­ли сво­ето вис­ше се­бе с ед­на къща, из­г­ра­де­на от соб­с­т­ве­ния му дух, по соб­с­т­ве­на­та му мъдрост, по мъд­рос­т­та на Соломон.

Ние вли­за­ме в Храма на Соломон. Самата вра­та е мно­го характерна. Квадратът е из­пол­зу­ван ка­то един стар символ. Човечеството се­га е нап­ред­на­ло от сте­пен­та на чет­вор­ност към оне­зи на петорност, ка­то пе­точ­ленен човек, кой­то е ста­нал съз­на­те­лен в сво­ето соб­с­т­ве­но себе. Вътре-
шният бо­жес­т­вен Храм е та­ка фор­миран, че да вклю­чи пе­тор­но­то чо­веш­ко същество. Квадратът е свещен. Вратата, пок­ри­вът и стра­нич­ни­те ко­лони за­ед­но об­ра­зу­ват пен­та­гон /*6, 7/Когато чо­ве­кът се съ­бу­ди от сво­ята четворност, т.е. ко­га­то той вле­зе в сво­ето вът­реш­но съ­щес­т­во – вът­реш­но­то све­ти­ли­ще е на­й-­важ­на­та част на хра­ма - той виж­да един вид олтар; виж­да­ме два херувима, ко­ито трептят, ка­то па­зе­щи ду­хо­ве на Кивота на Завета, Светая Светих; тъй като пе­ти­ят прин­цип на чо­веш­ко­то същество, кой­то все още не е сля­зъл на земята, тряб­ва да бъ­де па­зен от две­те по­-вис­ши съ­щес­т­ва - Будхи и Манас. Така чо­ве­кът нав­ли­за в сте­пен­та на раз­ви­ти­ето Манас.

Цялото вът­реш­но све­ти­ли­ще е пок­ри­то със злато, тъй ка­то зла­то­то ви­на­ги е би­ло сим­вол на мъдростта. Вече мъд­рос­т­та вли­за в сте­пен­та Манас. Виждаме и пал­мо­ви­те лис­та ка­то сим­вол на мира. Това пред­с­тав­ля­ва спе­ци­ал­на епо­ха на чо­ве­чес­т­во­то и тук е вклю­че­на ка­то нещо, ко­ето се из­ра­зя­ва по-късно, в Християнството. Водачите на хра­ма па­зе­ха то­ва за­ра­ди са­мо­то него, и по то­зи на­чин внушаваха, че е нещо, ко­ето е свър­за но с по­-къс­но развитие.

По-късно, в Средните Векове, иде­ята за Соломоновия Храм бе­ше въ­зоб­но­ве­на от­но­во от Рицарите Темплиери /*8/, ко­ито ис­ка­ха да въ­ве­дат Храмовото мис­ле­не на Запада. Ала Рицарите Темплиери бя­ха кри­во раз­б­ра ни по оно­ва вре­ме /и та­ка ста­на съ­де­не­то на Жан Моле, тех­ния Ве- лик Майстор/. Ако ис­ка­ме да раз­бе­рем Темплиерите, тряб­ва дъл­бо­ко да пог­лед­нем в чо­веш­ка­та история. Онова, в ко­ето Темплиерите са би­ли об­виня­ва­ни по вре­ме на тях­но­то съдене, по­чи­ва на­пъл­но на ед­но ог­ром­но кри­во разбиране. На вре­ме­то си Рицари­те Темплиери са казвали: "Всичко, ко­ето ние пре­жи­вях­ме до­се­га е ед­на под­го­тов­ка за онова, ко­ето Спасите­лят желаеше. Тъй като", те продължаваха, "Християнството има ед­но бъдеще, ед­на но­ва задача. И ние имаме за за­да­ча да под­гот­вим раз­лич­ни­те сек­ти на Средните Векове и изоб­що чо­ве­чес­т­во­то за ед­но бъде- ще, в ко­ето Християнството ще из­ник­не с но­ва яснота, та­къв ка­къв­то Спасителят всъщ­ност въз­на­ме­ря­ва­ше тя да бъде. Ние ви­дях­ме Христия- нството да въз­ник­ва през 4-та­та кул­тур­на епоха; то ще се раз­вие по­-на­та­тък през 5-тата, ала са­мо през 6-та­та епо­ха то ще праз­ну­ва Славата на сво­ето възкресение. Ние тряб­ва да се при­готвим за това. Трябва да на­соч­ва­ме чо­веш­ки­те ду­ши по та­къв начин, що­то ед­но ис­тин­с­ко дейс­т­ви­тел­но и чисто Християнство да бъ­де изразено, в ко­ето Името на Всевиш- ния да мо­же да на­ме­ри сво­ето мяс­то за жи­веене".

Йерусалим тряб­ва­ше да бъ­де цен­тъ­рът и от­там тай­на­та от­нос­но от­но­ше­ни­ето на чо­ве­ка към Христос тряб­ва­ше да по­те­че по це­лия свят. Онова, ко­ето бе пред­с­та­ве­но сим­во­лич­но от хра­ма би тряб­ва­ло да ста­не жи­ва реалност. Казваше се за Темплиерите, че то­ва имен­но е об­ви­не­ние сре-­

Условията на зе­мя­та не са би­ли ви­на­ги съ­щи­те как­то днес. Земята ня­ко­га е би­ла свър­за­на със слън­це­то и луната. Слънцето от­де­ли се­бе си и за­поч­на да све­ти вър­ху зе­мя­та отвън. По-късно лу­на­та съ­що се отдели. Така в ран­ни вре­ме­на зе­мя­та бе­ше съв­сем по­-д­руг вид жи­ве­ли­ще за чо- века. По оно­ва вре­ме чо­ве­кът бе­ше съв­сем по­-раз­ли­чен физически. А ко­га­то слън­це­то и лу­на­та се от­де­ли­ха от земята, це­ли­ят жи­вот на чо­ве­ка се промени. Раждане и смърт ста­на­ха за пър­ви път, чо­ве­кът за пър­ви път се пре­ро­ди и за пър­ви път его­то на човека, ин­ди­ви­ду­ал­нос­т­та сле­зе във фи­зи­чес­ко­то тяло, за да се въп­лъ­ти в неп­ре­къс­на­та пос­ле­до­ва­тел­но ст. Един ден то­ва от­но­во ще бъ­де преустановено. Земята от­но­во ще бъ­де съ­еди­не­на със слън­це­то и то­га­ва чо­ве­кът ще бъ­де в със­то­яние да пре­ми­не по­-на­та­тъш­на­та си ево­лю­ция на слънцето. Така ние има­ме спе­ци фич­на се­рия от стъпки, спо­ред ко­ято слън­це­то и чо­ве­кът се дви­жат заедно. Та- кива не­ща са свър­за­ни с нап­ред­ва­не­то на слън­це­то по сво­да на небето.

Сега всичко, ко­ето ста­ва в света, е нак­рат­ко пре­пов­та­ря­не в след­ва­щи­те стадии. Всичко е би­ло повторено, вкл. ево­лю­ци­ята на гло­бал­ни­те сте­пе­ни най-напред, след то­ва втората, тре­та­та ве­ли­ки епо­хи­*­/­*Виж схе­ма­та в края на бе­леж­ки­те за лек­ция десета/. Тогава чо­ве­кът сле­зе в прераждане. Слънцето се от­де­ли от зе­мя­та по времето на пре­ми­на­ва­не­то от вто­ра­та към тре­та­та Велика Епоха, а лу­на­та през тре­та­та епо­ха /Лемурия/. Сега зе­мя­та се раз­ви­ва от 3-та­та към 4-та­та епоха, ко­га­то слън­це­то от­но­во ще се съ­еди­ни със земята. Тогава ще за­поч­нем но­ва епоха, в ко­ято чо­ве­кът ще е пос­тиг­нал мно­го по­-ви­со­ка сте­пен и по­ве­че ня­ма да се пре­ражда. Това уче­ние от­нос­но на­со­ка­та на ево­лю­ци­ята е дош­ло в све­та чрез ре­ли­ги­ята под фор­ма­та на раз­ка­за за Ноевия Ковчег. В то­ва уче­ние е пред­с­ка­за­но онова, ко­ето ще­ше да се слу­чи в бъдеще. Съединяването на слън- це­то със зе­мя­та е пред­з­на­ме­ну­ва­но в по­явя­ва­не­то на Христос на земята. Винаги е та­ка с та­ки­ва учения. За из­вес­т­но вре­ме онова, ко­ето ста­ва е пов­то­ре­ние на миналото, след то­ва за­поч­ва да се го­во­ри за бъдещето. Всяка от­дел­на кул­тур­на епо­ха та­ка как­то тя е свър­за­на с ево­лю­ци­ята на

съз­на­ни­ето за вся­ка народност, е свър­за­на с прог­ре­си­ята на слън­це­то през Зодиака.

Вие знаете, че вре­ме­то за пре­ми­на­ва­не от 3-та­та към 4-та­та кул­тур­на епо­ха бе пред­с­та­ве­но от зна­ка на Овена или Агнето. Вавилоно-Асирий- ската епо­ха за­ед­но съб­ра в зна­ка на Телеца всич­ко онова, ко­ето бе­ше важно за то­ва време. Предишната Персийска епо­ха бе обоз­на­че­на от съз­вез­ди­ето под зна­ка на Близнаци. И ако оти­дем все по­-на­зад в миналото, ид­ва­ме до зна­ка Рак за Санскритската култура. Тази епоха, в ко­ято слън­цето бе­ше в Рака по вре­ме­то на про­лет­но­то равноденствие, бе ед­на пов­рат­на точ­ка за човечеството. Атланти да бе по­тъ­на­ла и 1-та под­ра­са /кул­тур­на епоха/ на 5-та­та Велика Епоха бе започнала. Тази пов­рат­на точ­ка бе от­бе­ля­за­на от Рака. Следната кул­тур­на епо­ха за­поч­на с пре­ми­на­ва­не­то на слън­це­то в зна­ка Близнаци. Една по­-на­та­тъш­на сте­пен на ис­то­ри­ята ни до­веж­да в кул­ту­ра­та на Мала Азия и Египет, ко­га­то слън­це­то пре­мина­ва в зна­ка на Телеца. И ко­га­то слън­це­то про­дъл­жи своя път през Зодиака, за­поч­ва 4-та­та кул­тур­на епоха, ко­ято е свър­за­на в гръц­ки­те ле­ген­ди с Овена или Агнето /ле­ген­да­та за Язон и тър­се­не­то на Злат- ното Руно/ И са­ми­ят Христос бе по­-къс­но в ран­ни­те хрис­ти­ян­с­ки вре­ме­на пред­с­та­вен от Агнето. Той на­ри­ча­ше Себе си Агнето.

Ние прос­ле­дих­ме вре­ме­то от 1-та до 4-та­та кул­тур­ни епохи/*9/. Слън- цето про­дъл­жа­ва по не­бе­са­та и вли­заме в зна­ка Риби, къ­де­то ние са­ми­те сме в ед­на кри­тич­на точка. След това, в бъдеще, по вре­ме­то на 6-та­та епоха ще дой­де време, ко­га­то чо­ве­кът ще ста­не тол­ко­ва вът­реш­но очи- стен, че са­ми­ят той ще ста­не храм на божественото. По то­ва вре­ме слън­це­то ще нав­ле­зе в зна­ка на Водолея. Така слънцето; ко­ето е всъщ­ност външния из­раз на на­шия ду­хо­вен живот, нап­ред­ва през не­бес­но­то про- странство. Когато слън­це­то вле­зе в зна­ка на Водолей в про­лет­но­то рав- ноденствие, то то­га­ва ще бъ­де на­пъл­но яс­но раз­б­ра­но за пър­ви път.

Така раз­каз­ва Великата Литургия, от ко­ято всич­ки не­пос­ве­те­ни бя­ха за­дъл­же­ни да излязат. Ясно бе за всички, ко­ито оставаха, че Християнст- вото, ко­ето бе за­поч­на­ло ка­то ед­но семе, в бъ­де­ще ще до­не­се не­що съв­сем раз­лич­но ка­то плод, и чрез име­то Водолей се оз­на­ча­ва­ше Йоан Кръ- стител, кой­то раз­п­ръс­к­ва­ше Християнство­то ка­то семе, ка­то си­на­по­во семе. Водолей оз­на­ча­ва съ­що­то ли­це ка­то Йоан, кой­то кръ­ща­ва с вода, за да под­гот­ви чо­ве­чес­т­во­то да при­еме хрис­ти­ян­с­ко­то кръ­ще­ние с огън. Идването на един "Йоан Водолей", който, първо, ще пот­вър­ди ста­рия Йоан и ще прок­ла­ми­ра един Христос, кой­то ще въ­зоб­но­ви Храма, ко­га­то от­ново ве­ли­ка­та точ­ка на вре­ме­то ще е дошла, ко­га­то Христос от­но­во ще го­во­ри на чо­ве­чес­т­во­то - то­ва бе­ше пре­по­да­ва­но в дъл­би­ни­те на Тем- плиерските Мистерии, та­ка че съ­би­ти­ето да бъ­де разбрано.

Освен то­ва Темплиерите казваха: Днес ние жи­ве­ем в ед­на точ­ка на вре- мето, ко­га­то хо­ра­та все още не са уз­ре­ли за раз­би­ра­не на ве­ли­ки­те уче- ния; ние все още тряб­ва да ги под­гот­вим за Йоан Кръстителя, кой­то кръ­ща­ва с вода. Кръстът бе из­диг­нат пред кан­ди­да­та Темплиер и му бе ка- звано: Ти тряб­ва да се от­ре­чеш от Кръста сега, та­ка че да го раз­бе­реш по-късно; пър­во ста­ни един Петър, пър­во се от­ре­чи от писанията, ка­то Петър Камъка, кой­то се от­ре­че от Господа. Това бе ка­за­но на кан­ди­да­та Темплиер ка­то пред­ва­ри­тел­но обучение.

Обикновено хо­ра­та тол­ко­ва мал­ко раз­би­ра­ха от всич­ко това, що­то до­ри и бук­ви­те вър­ху Кръста не бя­ха пра­вил­но преведени. Платон каз­ва­ше за това, че све­тов­на­та ду­ша ще бъ­де раз­пъ­на­та вър­ху све­тов­но­то тя­ло /*10/. Кръстът сим­во­ли­зи­ра че­ти­ри­те елемента. Растителното, жи­во­тин­с­ко­то и чо­веш­ко­то цар­с­т­во са из­г­раде­ни от те­зи че­ти­ри елемента. На Кръста е написано: jam во­да = Иакова; Nour = огън, ко­ето се от­на­ся до са­мия Исус; Rauch = въздух, сим­вол за Йоан; и чет­вър­то­то Jabeschah = зе­мя или скала, за Петър.

И та­ка вър­ху Кръста стои онова, ко­ето е из­ра­зе­но в име­на­та на три­ма­та Апостоли и Исус, до­ка­то ед­но­то име J. N. R. J. оз­на­ча­ва са­мия Христос. "Земята" е мястото, къ­де­то са­мо­то Християнство на­й-­нап­ред тряб­ва да бъ­де донесено, в он­зи Храм, до кой­то са­ми­ят чо­век е до­вел се­бе си, та­ка че да бъ­де об­вив­ка за онова, ко­ето е по-висше. Ала то­зи Храм. . ./праз­но­та в тек­с­та /*11/.

Петелът, кой­то е сим­вол ед­нов­ре­мен­но и за вис­ше­то и за нис­ше­то чо­веш­ко се­бе "про­пя­ва два пъ­ти­"­/Марко, 14: 30/. Петелът про­пя­ва за пър­ви път, ко­га­то чо­век сле­зе на зе­мя­та и ма­те­ри­али­зи­ра се­бе си във фи­зи­че- ско вещество; той про­пя­ва за вто­ри път, ко­га­то чо­век ще се из­диг­не отново, ко­га­то ще се на­учи да раз­би­ра Христос, ко­га­то се по­яви Водолея /Носещият Буда/. Това ще бъ­де през 6-та­та кул­тур­на епоха. Тогава чо­векът ще раз­бе­ре ду­хов­но ка­къв би тряб­ва­ло да стане. Егото, Азът, ще е дос­тиг­нал из­вес­т­на степен, тогава, кога­то онова, ко­ето Соломоновият

Храм е символ, ще бъ­де ре­ал­ност в на­й-­висш смисъл, ко­га­то са­ми­ят чо­век ще бъ­де храм за Йяхве.

Преди това, обаче, чо­ве­кът все още има да пре­ми­не през три сте­пе­ни на прочистване. Азът и в тро­ич­на об­вивка: първо, в ас­т­рал­но­то тяло, вто- ро, в етер­но­то тяло, трето, във фи­зи­чес­ко­то тяло.

Когато сме в ас­т­рал­но­то тяло, ние от­ри­ча­ме бо­жес­т­ве­но­то Аз, Егото , за пър­ви път, за вто­ри път го от­ри­ча­ме в етер­но­то тя­ло и за тре­ти път във фи­зи­чес­ко­то тяло. Първо про­пя­ва­не на пе­те­ла е тро­ич­но от­ри­ча­не чрез тро­ич­на­та об­вив­ка на човека. И след ка­то той пре­ми­не през три­те тела, ко­га­то его­то от­к­рие в Христос своя та на­й-­ве­ли­ко­-сим­во­лич­на реализа- ция, то­га­ва пе­те­лът про­пя­ва за вто­ри път.

Тази бор­ба чо­век да се из­диг­не до ед­но пра­вил­но раз­би­ра­не за Христос, ка­то пър­во пре­ми­не през сте­пен­та на Петър - ни­кой от Темплиерите не сметна, че е възможно, при как­ви­то и да е изтезания, да го изяс­нят съдиите.

Още от на­ча­ло­то Темплиерите се пос­та­ви­ха в по­ло­же­ни­ето ка­то че ли те се от­ри­чат от Кръста. След ка­то всич­ко то­ва е би­ло изяс­не­но на Темпли- ера, на не­го е по­каз­ва­на сим­во­лич­на­та фи­гу­ра на Божественото Същес­т­во във фор­ма на един мно­го­ува­жа­ван чо­век с дъл­га бра­да /сим­во­ли­зи­ращ Отец/. Когато хо­ра­та са се раз­ви­ва­ли и са стиг­на­ли до там да при­емат в Учителя един во­дач от всред се­бе си, ко­га­то при­със­т­ву­ват онези, ко­ито са в със­то­яние да во­дят човечеството, то тогава, ка­то Слово на ръ­ко­во­де­щия Отец, ще зас­та­не пред хо­ра­та Учителят, кой­то во­ди хо­ра­та към раз­би­ра­не­то на Христос.

А след то­ва бе каз­ва­но на Темплиерите: Когато раз­бе­ре­те всич­ко това, вие ще бъ­де­те уз­ре­ли да се при­съ­едини­те в из­г­раж­да­не­то на ве­ли­кия Храм на Земята; вие тряб­ва та­ка да сътрудничите, та­ка да под­реж­да­те всичко, що­то та­зи ве­ли­ка сгра­да да ста­не мяс­то за жи­ве­ене на на­ши­те ис­тин­с­ки дъл­бо­ки себета, на на­шия вът­решен Кивот на Завета.

Ако нап­ра­вим прег­лед на всич­ко това, откриваме, че об­ра­зи­те имат ог­ром­но значение. И онзи, в чи­ято ду­ша те­зи об­ра­зи мо­гат да оживеят, все по­ве­че и по­ве­че ще ста­ва спо­со­бен да ста­не уче­ник на оне­зи ве­ли­ки Учи тели, ко­ито под­гот­вят из­г­раж­да­не­то на Храма на Човечеството. Такива ве­ли­ки по­ня­тия ра­бо­тят сил­но в наши­те души, та­ка че ние чрез то­ва да пре­ми­нем през очистение, та­ка че да бъ­дем до­ве­де­ни до изо­бил­с­т­ващ жи­вот в духа. Ние от­к­ри­ва­ме съ­ща­та сред­но­ве­ков­на склонност, как­то се е про­явя­ва­ла в ри­ца­ри­те Темплиери, в две Кръгли Маси също, та­зи на Цар Артур и та­зи на Светия Граал. В Кръглата Маса на Цар Артур може да бъ­де на­ме­ре­на древ­на­та всемирност, къ­де­то тряб­ва­ше да бъ­де из­гот­ве­на под­хо­дя­ща­та ду­хов­ност за Християнското ри­цар­с­т­во в онези, ко­ито ох­ра­ня­ва­ха Мистерията на Светия Граал. Забележително е с кол­ко спо­-
койс­т­вие и ти­ши­на сред­но­ве­ков­ни­те хо­ра раз­миш­ля­ва­ха и раз­г­леж­да­ха раз­ви­ва­ща­та се си­ла /плода/ и външ­на­та фор­ма на Християнството.

Когато прос­ле­дя­ва­те уче­ни­ето на Темплиерите, там в не­го­ва­та сър­це­ви­на има един вид бла­го­го­ве­ние за нещо от жен­с­ко естество. Това жен­с­ко ес­тес­т­во бе из­вес­т­но ка­то Божествената София, Небесната Мъдрост. Ма- нас е пе­ти­ят принцип, ду­хов­но­то се­бе на човека, ко­ето тряб­ва да бъ­де развито, за ко­ето храм тряб­ва да бъ­де изграден. И та­ка как­то Петоъгъл- никът /Пентагонът/ при вхо­да на Соломоновия Храм ха­рак­те­ри­зи­ра пе­ток­рат­но­то чо­веш­ко същество, то­зи жен­с­ки прин­цип по съ­щия на­чин из- об­ра­зя­ва мъд­рос­т­та на Средните векове. Тази мъд­рост е точ­но онова, ко­ето Данте ис­ка­ше да изоб­ра­зи в сво­ята Беатриче. Само от та­зи гледна то- ч­ка мо­же да бъ­де раз­б­ра­на Дантевата "Божествена комедия". И ето как вие от­к­ри­ва­те Данте да из­ползу­ва съ­щи­те сим­во­ли ка­то онези, ко­ито на­ми­рат из­раз в Темплиерите, Християнските рицари, Рицарите на Граала и пр. Всичко, ко­ето ще ста­не в бъ­де­ще на­ис­ти­на дъл­го пре­ди то­ва е под­гот­вя­но от ве­ли­ки­те пос­ве­тени, ко­ито пред­с­каз­ват бъ­де­щи­те съ­би­тия по съ­щия начин, как­то са в "Апокалипсиса" или "Откровението", та­ка че ду­ши­те да бъ­дат под­гот­ве­ни за те­зи събития.

Според ле­ген­да­та ние има­ме две раз­лич­ни течения, ко­га­то чо­ве­чес­т­во­то е дош­ло на Земята: де­ца­та на Каин, ко­ито един от Елохимите при­до­би чрез Ева, де­ца­та на Земята, в ко­ито от­к­ри­ва­ме ве­ли­ки­те из­кус­т­ва и вън- шни­те науки. Това е ед­но от теченията; то бе­ше заточено, оба­че ще бъ­де ос­ве­те­но чрез Християнството, кога­то пе­ти­ят прин­цип дой­де в света. Другото те­че­ние е оно­ва на де­ца­та Божии, ко­ито са во­ди­ли чо­ве­ка към раз­би­ра­не­то на пе­тия принцип. Те са онези, съз­да­де­ни от Адам. И тъй си­но­ве­те на Каин бя­ха по­зо­ва­ни да съз­да­дат външ­на обвивка, ко­ято да съ­дър­жа онова, ко­ето си­но­ве­те Божии, де­ца­та на Авел-Сет създадоха.

В Кивота на Завета е скри­то Свещеното Име на Йяхве. Обаче онова, ко­ето е необходимо, за да се тран­с­форми­ра света, за да се съз­да­де об­вив­ка на Светая Светих тряб­ва да бъ­де от­но­во из­вър­ше­но чрез си­но­ве­те на Каин. Бог съз­да­де фи­зи­чес­ко­то чо­веш­ко тяло, в ко­ето ра­бо­ти чо­веш­ко­то его ка­то пър­во­на­чал­но раз­ру­ша­ва то­зи храм. Човекът мо­же да спа­си се­бе си, ако само, първо, пос­т­рои къ­ща да го пре­не­се през во­ди­те на емо- циите, ако пос­т­рои за се­бе си Ноевия Ковчег. Тази къ­ща тряб­ва от­но­во да пос­та­ви чо­ве­ка на кра­ка­та му. И тъй онези, ко­ито дой­до­ха в све­та ка­то де­ца на Каин из­г­раж­дат външ­на­та част, а онова, ко­ето са да­ли де­ца­та Божии, из­г­раж­да­ха вът­реш­на­та част.

Тези два по­то­ка ве­че течаха, ко­га­то на­ша­та ра­са за­поч­на. . ./пропуск/ /*12/.

И тъй ние ще мо­жем да раз­бе­рем те­осо­фи­ята само, ко­га­то пог­лед­нем на нея ка­то завет, про­чис­т­ващ ос­но­вата, за онова, ко­ето Храмът на Соло-

Толкова дъл­бо­ки са символите, а та­ка­ва бе­ше и инструкцията, ко­ято Темплиерите има­ха же­ла­ние да им бъде поз­во­ле­но да да­дат на човече- ството. Розенкройцерите не са дру­го ни­що ос­вен нас­лед­ни­ци на Ордена на Темплиерите, ка­то не ис­кат дру­го ос­вен това, ко­ето Темплиерите ис- каха, ко­ето е съ­що онова, ко­ето те­осо­фията желае: те всич­ки ра­бо­тят вър­ху ве­ли­кия Храм на Човечеството.