Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие

ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

/Във връз­ка с Легендата за Истинския Кръст, или Златната Леген- да/ /Трета лекция/

Тъй ка­то ние го­во­рих­ме ня­кол­ко пъ­ти за Християнството, и не­го­во­то на- с­то­ящо и бъ­де­що развитие, ние сме дос­тиг­на­ли до точката, къ­де­то днес тряб­ва да раз­г­ле­да­ме зна­че­ни­ето на сим­во­ла на Кръста - не тол­ко­ва ис- торически, кол­ко­то фактически.

Вие, раз­би­ра се, зна­ете кол­ко все­об­х­ват­но и сим­во­лич­но зна­че­ние е има­ла ем­б­ле­ма­та на Кръста за Християнството; и днес бих ис­кал да ос­вет­ля връз­ка­та меж­ду Кръстния сим­вол и зна­че­ни­ето на Соломоновия Храм за све­тов­на­та история.

Наистина съ­щес­т­ву­ва ед­на т.нар. све­та ле­ген­да за ця­ло­то раз­ви­тие на Кръста: в нея по­-мал­ко се бо­ра­ви с Кръстния знак или не­го­во­то все­мир­но сим­во­лич­но значение, от­кол­ко­то с то­зи мно­го спе­ци­ален и осо­бен Кръст, за кой­то го­во­ри Христос, са­ми­ят Кръст, на кой­то Христос Исус бе­ше разпнат. Понастоящем вие също знаете, че Кръстът е сим­вол за всич­ки хо­ра и че той се на­ми­ра не са­мо в Християнството, а в ре­ли­ги­озни­те вяр­ва­ния и сим­во­лиз­ма на всич­ки народи, та­ка че той тряб­ва да има съ­що­то об­що зна­че­ние за ця­ло­то човечество. Обаче онова, ко­ето спе­ци­ал­но ни ин­те­ре­су­ва днес е как Кръстният сим­вол при­до­би сво­ето ос­нов­но зна­че­ние за Християнството.

Християнската ле­ген­да за Кръста /*1/ е, как­то следва: ние ще за­поч­нем с нея.

Дървото или дър­ве­ния материал, от кой­то е бил нап­ра­вен Кръстът, не е обик­но­ве­но дърво, ала - та­ка раз­казва ле­ген­да­та - в на­ча­ло­то е би­ло из-­

Както виж­да­те същ­нос­т­та на та­зи ле­ген­да е за про­из­хо­да и ево­лю­ци­ята на чо­веш­ка­та раса. Предполага се, че Сет, си­нът на Адам, е взел та­зи из­дън­ка от Дървото на Живота и от не­го из­рас­на­ли три дънера. Тези три дъ­не­ра сим­во­ли­зи­рат три­те принципа, три­те ос­нов­ни си­ли на природата, Атма, Будхи, Манас, ко­ито са из­расна­ли за­ед­но и об­ра­зу­ват троицата, ко­ято е ос­но­ва на все­ки рас­теж и вся­ко развитие. Възможно е, що­то Сет - си­нът на Адам -, кой­то за­ел мяс­то­то на Авел, убит от Каин - да е по­са­дил из­дън­ка­та в земята.

Вие знаете, че, от ед­на страна, ние го­во­рим за Каиновото те­че­ние на ево- люцията, а, от дру­га страна, за по­томци­те на Авел и Сет. Синовете на Каин, ко­ито ра­бо­тят вър­ху външ­ния свят, кул­ти­ви­рат на­уки­те и из­кус­т­ва­та по-специално. Те са онези, ко­ито до­на­сят ка­мъ­ни­те от външ­ния свят за из­г­раж­да­не­то на Храма. Чрез тях­ното из­кус­т­во ще се из­г­ра­ди Храма. Потомците от ли­ни­ята Авел-Сет са т.нар. Синове Божии, ко­ито кул­ти­вират ис­тин­с­ка­та ду­хов­на част на чо­веш­ка­та природа. Тези две те­че­ния ви­на­ги до­ня­къ­де са би­ли в про­ти­водействие, в антитеза. От ед­на страна, ние има­ме свет­с­ка­та дейност на човека, раз­ви­ти­ето на оне­зи на- уки, които об­с­луж­ват чо­веш­ко­то удоб­с­т­во и външ­ния жи­вот изобщо; от дру­га страна, ние има­ме Синовете Божии, за­ети с раз­ви­ти­ето на чо­веш­ки­те по­-вис­ши способности.

Трябва то­ва не­що да ни бъ­де ясно: глед­на­та точка, от ко­ято про­из­хож­да Легендата за Истинския Кръст, прави ед­но стро­го раз­ли­ча­ва­не меж­ду са­мо външ­но из­г­раж­да­не на Световния Храм чрез на­ука и тех­но­ло­гия и онова, ко­ето ка­то ре­ли­ги­оз­на ос­но­ва и въ­тък ра­бо­ти за ос­ве­ща­ва­не­то на

Следователно тряб­ва да си пред­с­та­вим - в сми­съ­ла на та­зи ле­ген­да - че до по­явя­ва­не­то на Христос Исус на зе­мя­та е има­ло две наклонности: ед- ната, ко­ято е из­г­раж­да­ла зем­ния храм, ко­ято е вли­я­ела вър­ху де­ла­та на човека, та­ка че в ед­но по­-къс­но вре­ме Божественото Слово, ко­ето бе до- ш­ло на зе­мя­та чрез Христос Исус да мо­же да бъ­де прието. Трябвало е да се под­гот­ви жи­ли­ще за по­явя­ва­не­то на Божественото Слово на зе­мя та. След то­ва са­мо­то Божествено за из­вес­т­но вре­ме ще се раз­ви­ва се­бе си на­го­ре в те­че­ние на вре­ме­то ка­то ед­на па­ра­лел­на склон­ност на вто­ро­то течение. Ето за­що се пра­ви раз­ли­ка меж­ду си­но­ве­те човешки, по­томци­те на Каин, ко­ито е тряб­ва­ло да под­гот­вят свет­с­ка­та стра­на и си­но­ве­те на Авел-Сет, ко­ито са кул­ти­ви­ра ли бо­жес­т­ве­на­та страна, до­ка­то два­та по­то­ка мо­же­ше да бъ­дат съ­еди­не­ни един с друг. Христос Исус съ­едини те­зи два­та потока. Храмът сле­до­ва­тел­но тряб­ва­ше пър­во да бъ­де из­г­ра­ден външно, до­ка­то под фор­ма­та на Христос Исус прис­тиг­не­ше Онзи, Който бе в със­то­яние да въз­диг­не от­но­во в три дни. От дру­га страна, ние има­ме и по­то­ка на Синовете на Каин, а съ­що и то­зи дру­гия от ли­ни­ята Авел-Сет, ка­то и два­та под­готвят раз­ви­ти­ето на човечеството, та­ка че Синът Божии да мо­же да обе­ди­ни две­те стра­ни и да съ­еди­ни два­та потока. Са- мият Сет е онзи, кой­то е по­са­дил из­дън­ка­та от Дървото на Живота, ко­ято е взел от Адам и е из диг­нал дър­во с три дънера. Какво е зна­че­ни­ето на то­ва трой­но раз­к­ло­не­но дърво? Нищо дру­го ос­вен Троицата, Атма, Будхи, Манас, тро­ич­на­та вис­ша при­ро­да на човека, ко­ято ще бъ­де внед­ре­на в не­го­ви­те по­-нис­ши принципи. Но вът­ре у чо­ве­ка то­ва от­на­ча­ло е завоалирано. Чрез сво­ите три те­ла - физическо, етер­но и ас­т­рално - чо­век пър­во­на­чал­но е ка­то ед­на външ­на об­вив­ка за ис­тин­с­ка­та бо­жес­т­ве­на тро­ица Атма, Будхи и Манас. Вие тряб­ва сле­до­ва­тел­но да си представи- те, че тро­ица­та от физическо, етер­но и ас­т­рал­но са ка­то външно пред­с­та­ви­тел­с­т­во на по­-вис­ши­те си­ли на Атма, Будхи и Манас. И та­ка как­то ху­дож­ни­кът пра­ви външ­ни фор­ми или из­ра­зя­ва ня­как­ва идея в цветове, та­-

Сега чо­век на­ис­ти­на жи­вее в сво­ята физическа, етер­на и ас­т­рал­на обвив- ка, за­ед­но със сво­ето "Аз", чрез кое то той та­ка ще тран­с­фор­ми­ра сво­ето тро­ич­но естество, че три­те по­-вис­ши прин­ци­па ще на­ме­рят сво­ето под­хо­дя­що мяс­то за жи­ве­ене и ще се чув­с­т­ву­ват у до­ма си тук на земята. Това тряб­ва­ше да бъ­де из­пъл­нено от Стария Завет. Чрез из­кус­т­ва­та на Каиновата раса, тряб­ва­ше да се до­ве­дат Синовете чо­веш­ки в све­та и чрез те­зи Синове чо­веш­ки тряб­ва­ше да се про­из­ве­дат всич­ки външ­ни неща, ко­ито бя­ха слу­жи­ли на фи­зи­ческото, етер­но­то и ас­т­рал­но­то тяло. Какви бя­ха те­зи външ­ни неща?

Нещата, ко­ито слу­жат на фи­зи­чес­ко­то тяло, са на­й-­нап­ред всичко, ко­ето е из­ра­бо­те­но от тех­но­ло­ги­ята за за­до­во­ля­ва­не на фи­зи­чес­ко­то тя­ло и за не­го­во­то удобство. След то­ва онова, ко­ето има­ме ка­то со­ци­ал­ни и по­ли­ти­чес­ки институции, ко­ито ре­гу­ли­рат зад­руж­ния жи­вот на хората, ко­ето се от­на­ся до из­х­ран­ва­не­то и въз­п­ро­из­веж­да­не­то на ра­са­та всич­ко то­ва слу­жи за раз­ви­тие на етер­но­то тяло. А за ас­т­рал­но­то тя­ло ние има­ме сфе­ра­та на мо­рал­ни­те ко­до­ве и етиката, ко­ито под­чи­ня­ват ин­с­тин­к­ти­те и емо­ци­ите на контрол, който пък ре­гу­ли­ра и из­ди­га ас­т­рал­на­та при­ро­да до по­-ви­со­ка степен.

Така, през вре­ме­то на Стария Завет Синовете на Каин стро­яха Троичния Храм. Всичко това, тъй ка­то то е нап­ра­ве­но от на­ши­те външ­ни ин­с­ти­ту­ции в ко­ито мо­же да вклю­чим на­ши­те жи­ли­ща и инструменти, со­циал­ни и по­ли­ти­чес­ки органи, мо­рал­на­та сис­те­ма - всич­ко то­ва е из­г­ра­де­но от Синовете на Каин, ко­ито обслуж­ват по­-нис­ши­те чле­но­ве на чо­веш­ка­та природа.

Другата склон­ност ра­бо­те­ше ус­по­ред­но и се ръ­ко­во­де­ше от Синовете Божии, тех­ни­те уче­ни­ци и пос­ле­до­ватели. От то­зи по­ток ид­ват слу­жи­те­ли­те на бо­жес­т­ве­ния све­то­вен ред, гри­же­щи­те се за Кивота на Завета. В тях ние от­к­ри­ва­ме не­що което, ка­то от­дел­но течение, вър­ви па­ра­лел­но с онези, ко­ито об­с­луж­ват външния свят. Те за­емат спе­ци­ал­но положение. Едва след ка­то Соломоновият Храм е бил издигнат, Кивота на Завета ще­ше да бъ­де пос­та­вен вът­ре в него; то­ва ще рече, че всич­ко дру­го тряб­ва­ше да бъ­де свършено, спо­ма­га­що за Кивота на Завета, за да бъ­де под­ре­де­но око­ло него. Всичко, ко­ето пре­ди е би­ло от свет­с­ко ес­тес­т­во ще­ше да ста­не вън­шен израз, ед­но външ­но пок­ри­тие за онова, ко­ето оз­на­ча­ва­ше Кивота на Завета за чо­ве­чес­т­во то. Значението на Храма на Соломо- на на­й-­доб­ре ще бъ­де раз­б­ра­но от онзи, кой­то мо­же да си го пред­с­та­ви ка­то нещо, ко­ето външ­но из­ра­зя­ва в сво­ята ду­шев­на природа.
Онова, ко­ето е да­ло жи­вот на чо­веш­ки­те външ­ни три тела, бе взе­то от Синовете Божии от Дървото на Живо та. Това сим­во­лич­но е из­ра­зе­но в оно­ва дърво, по­-къс­но из­пол­зу­ва­но за Христовия Кръст. То е би­ло пър­во да­де­но на Синовете Божии. Какво те нап­ра­ви­ха с него? Какво е по­-дъл­бо­ко­то зна­че­ние на Дървото на Кръста? В та­зи свя­та ле­ген­да за Дървото на Кръста се крие ед­но мно­го дъл­бо­ко значение.

И тъй, как­ва изоб­що е за­да­ча­та на чо­веш­ко­то съ­щес­т­во в не­го­ва­та зем­на еволюция?

То тряб­ва да из­диг­не нас­то­ящи­те три тела, с ко­ито е надарено, до ед­на по­-ви­со­ка степен, Така, то тряб­ва да из­диг­не сво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло до по­-ви­со­ка об­ласт и съ­що та­ка сво­ето етер­но и ас­т­рал­но тяло. Това раз­витие е бо­жес­т­ве­на­та служба, въз­ло­же­на на човечеството. Ето ней­ни­ят ис­тин­с­ки смисъл: Да тран­с­фор­ми­ра­ме на­ши­те три те­ла в три по­-вис­ши ус­т­ройс­т­ва от це­лия бо­жес­т­вен план на сътворението.

Има ед­но дру­го цар­с­т­во над онова, ко­ето чо­ве­кът има не­пос­ред­с­т­ве­но и фи­зи­чес­ки око­ло се­бе си. На кое цар­с­т­во в сво­ята фи­зи­чес­ка при­ро­да при­над­ле­жи човекът? Според нас­то­яща­та сте­пен на сво­ята ево­лю­ция той при­над­ле­жи със сво­ята фи­зи­чес­ка при­ро­да на ми­не­рал­но­то царство. Физически, хи­ми­чес­ки и минерални за­ко­ни влас­т­ву­ват над чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло. Даже що се от­на­ся до не­го­ва­та ду­хов­на природа, той при­над­ле­жи на ми­не­рал­но­то царство, тъй ка­то чрез своя ин­те­лект той раз­би­ра са­мо онова, ко­ето е ми­не­рално. Животът, ка­то такъв, той ед­ва пос­те­пен­но се учи да го разбира. Точно по та­зи при­чи­на офи­ци­ал­на­та на­ука от­ри­ча живота, тъй ка­то тя все още е на она­зи сте­пен на развитие, при ко­ято мо­же да схва­не са­мо мъртвото, минералното. Науката е в про­цес на на­уча­ва­не да раз­би­ра жи­во­та по мно­го слож­ни подробности. Ето за­що тя раз­би­ра чо­веш­ко­то тя­ло дотолкова, до­кол­ко­то то е ед­но мър­т­во ми­не­рал­но нещо. Науката се от­на­ся към чо­веш­ко­то тя­ло глав­но ка­то към не­що мъртво, с ко­ето се работи, ка­то че с ве­щес­т­во в ед­на хими­чес­ка лаборатория. Други ве­щес­т­ва се въ­веж­дат в тя­ло­то по съ­щия начин, по кой­то ве­щес­т­ва се из­ли­ват в ед­на реторта. Даже ко­га­то докторът, ко- й­то по­нас­то­ящем е въз­пи­тан на­пъл­но вър­ху ми­не­рал­на­та наука, за поч­не да ра­бо­ти вър­ху ед­но чо­веш­ко тяло, то то­ва ста­ва ка­то че ли тя­ло­то е са­мо един из­кус­т­вен продукт.

От тук следва, че ние бо­ра­вим с чо­веш­ко­то тя­ло на сте­пен­та на ми­не­рал­но­то цар­с­т­во по два начина: чо­векът е при­до­бил ре­ал­ност в ми­не­рал­но­то царство, по­ра­ди то­ва че има ед­но фи­зи­чес­ко тяло, а със своя ин­телект е в със­то­яние да схва­не са­мо фактите, от­на­ся­щи се до ми­не­рал­но­то царст- во. Това е ед­на не­об­хо­ди­ма пре­ход­на сте­пен за човека. Обаче, ко­га­то чо­ве­кът ве­че не ще раз­чи­та са­мо на интелекта, а съ­що и на ин­туици­ята и ду­хов­ни­те сили, то­га­ва ние ще осъзнаем, че се дви­жим към ед­но бъде-
ще, в ко­ето на­ше­то мър­т­во тя­ло ще за­поч­не да ра­бо­ти за да ста­не живо. И на­ша­та на­ука тряб­ва да води, тряб­ва до под­гот­ви пъ­тя за онова, ко­ето тряб­ва да се слу­чи с те­лес­на­та същ­ност в бъдеще. В близ­ко­то бъ­де­ще са­ма­та на­ука тряб­ва да се развие в нещо, ко­ето има жи­вот в се­бе си, да осъз­нае живота, вро­ден в са­ма­та земя. Тъй ка­то в по­-дъл­бок сми съл е вярно, че мис­ли­те на чо­ве­ка са, ко­ито под­гот­вят бъдещето. Както пра­вил­на каз­ва един дре­вен ин­дийски афоризъм: Това, ко­ето ти мис­лиш днес, то­ва ще бъ­де утре.

Самото съ­щес­т­ву­ва­не на све­та про­из­ти­ча от жи­ви мисли; не от мър­т­ва­та материя, е пос­лед­с­т­вие от жи­ва мисъл, та­ка как­то ле­дът е пос­лед­с­т­вие от вода; та­ка да се ка­же ма­те­ри­ал­ни­ят свят е зам­ра­зе­ни мисли.

Ние тряб­ва от­но­во да раз­то­пим жи­во­та до не­го­ви­те по­-вис­ши елементи, за­що­то ние схва­ща­ме жи­во­та в мисъл. Ако бъ­дем в със­то­яние да по­ве­дем ми­не­ра­ла на­го­ре към живота, ако го тран­с­фор­ми­ра­ме в мис­ли на ця­ла­та чо­веш­ка природа, то­га­ва ще сме успели, на­ша­та на­ука ще е ста­на­ла на­ука на живота, а не на мър­т­вата материя. Чрез то­ва ние ще из­диг­нем на­й-­нис­шия прин­цип на чо­ве­ка - пър­во­на­чал­но в на­ше­то раз­би­ра не, а по­-къс­но и ре­ал­но - в след­ва­ща­та сфера. И по то­зи на­чин ние ще из­ди­га­ме все­ки член от чо­веш­ка­та при­ро­да - вкл. етер­ния и ас­т­рал­ния - ед­на сте­пен по-високо.

Онова, ко­ето пре­ди чо­ве­кът беше, в те­ософ­с­ка тер­ми­но­ло­гия на­ри­ча­ме Елементарни Царства /виж ди­аг­рама­та в края на бе­леж­ки­те към лек­ция 10/. Тези цар­с­т­ва пред­шес­т­ву­ват Минералното Царство, до ко­ето на­ша­та на­ука се са­мо­ог­ра­ни­ча­ва и в ко­ето на­ши­те фи­зи­чес­ки те­ла живеят. Трите Елементарни Царства са из­ми­на­ли сте­пе­ни на еволюция. Трите Висши Царства - Растително Царство, Животинско Царство и Човешко­то Цар- ство - ко­ито ще се раз­ви­ят от Минералното Царство, за­се­га са са­мо в на­ча­лен стадий.

Най-нисшия прин­цип в човека, /фи­зи­чес­ко­то тяло/ на­ис­ти­на все още ще тряб­ва да пре­ми­не през те­зи три царства, та­ка как­то по­нас­то­ящем то пре­ми­на­ва през Минералното Царство със сво­ята фи­зи­чес­ка природа, та­ка в бъ­де­ще той ще жи­вее в Растителното Царство, а след то­ва ще се из­диг­не до още по­-ви­со­ки Царства. Днес с на­ша­та фи­зи­чес­ка при­ро­да ние сме в пре­хо­ден ста­дий меж­ду Минералното и Растителното Царство, с на­ша­та етер­на при­ро­да в пре­хо­да от Растителното Царство към Жи- вотинското Царство, а с на­ша­та ас­т­рал­на при­ро­да сме в пре­ход от Живо- тинското към Човешкото Царство. И нак­рая ще оти­дем от­въд три те Царства в Божественото Царство, с она­зи част, ко­ято ние има­ме в Сфе- рата на Мъдростта, къ­де­то ние се раз­ши­ря­ва­ме в соб­с­т­ве­на­та си при­ро­да от­въд астрала.

И така, чо­ве­кът е ан­га­жи­ран в ед­но изкачване. Но то­ва не ста­ва чрез ня­как­во външ­но прис­по­соб­ле­ние или конструкция, а чрез жи­во­то себе, ко­ето е съ­бу­де­но в нас; ко­ето не из­пол­зу­ва са­мо външ­ни стро­ител­ни ка­мъни, а ра­бо­ти по един твор­чес­ки и рас­тящ начин. Тази си­ла на жи­вот тряб­ва да вле­зе в ево­лю­ци­ята и тряб­ва на­й-­нап­ред да об­х­ва­не чо­веш­ко­то на­й-­вът­реш­но същество; не­го­вия ре­ли­ги­озен жи­вот тряб­ва да бъ­де об­х­ва­нат от жи­ви сили. Следователно онова, ко­ето Синовете на Каин нап­ра­ви­ха за нис­ши­те чле­но­ве на чо­веш­ка­та при­ро­да по вре­ме на Стария За- вет бе­ше един вид подготовление, а онова, ко­ето пророците, па­зи те­ли­те на Кивота на Завета нап­ра­ви­ха бе­ше ка­то ня­как­во про­ро­чес­ко пла­ну­ва­не за бъдещето. Божественото се­га би тряб­ва­ло да сле­зе в Кивота на Завета, в душата, та­ка че то са­мо­то да мо­же да жи­вее в Храма ка­то Светая Све- тих.

Адам, пър­ви­ят човек, ве­че бе­ше на­да­рен от Дървото на Живота с те­зи жи­ви си­ли на ме­та­мор­фо­за­та и пре­образуване, твор­чес­ки ра­бо­те­щи­те сили, ко­ито пре­офор­мят Природата. Ала те­зи си­ли бя­ха да­де­ни на онези, които не бя­ха за­ети в ра­бо­та с външ­но­то изграждане, на Синовете Бо- жии, Синовете на Авел Сет. Чрез Християн­с­т­во­то те­зи си­ли тряб­ва ве­че да ста­нат об­що притежание: Двата по­то­ка би тряб­ва­ло да се обединят. И в ос­но­ва­та си днес Християнското нас­т­ро­ение е, ко­ето твърди, че ни­що външно, ни­ка­къв храм, ни­как­ва къща, ни­ка­къв со­ци­ален ин­с­ти­тут не би тряб­ва­ло да бъ­дат създавани, без да са из­пъл­не­ни с вът­ре­шен живот, с жи­во­то­да­ва­ща си­ла пре­ди всичко, а не с ми­не­рал­на сила, ко­ято мо­же са­мо да ма­ни­пу­ли­ра нещата.

Първият опит, кой­то бе нап­ра­вен да се на­со­чи нис­ша­та при­ро­да на чо­ве­ка към по­-висш ста­дий бе­ше Соломо­но­вия Храм, как­то ве­че ви­дях­ме това. Петоъгълникът се виж­да във вхо­да му ка­то ве­лик символ, тъй ка­то чо­ве­кът тряб­ва­ше да се стре­ми към пе­тия прин­цип на сво­ята природа; то­ва ще ре­че чо­веш­ка­та при­ро­да тряб­ва­ше да из­диг­не се­бе си от на­й-­нис­ши­те прин­ци­пи към по-висши, все­ки член на чо­веш­ко­то съ­щес­т­во тряб­ва­ше да бъ­де облагороден.

И тук ид­ва­ме до ис­тин­с­ко­то зна­че­ние на Кръста, ко­ето го е до­ве­ло до при­до­би­ва­не на та­ко­ва ос­нов­но и ре­ал­но зна­че­ние ка­то сим­вол в Хри- стиянството. Какво е Кръстът? Има, три Царства, към ко­ито чо­ве­чес­т­во то се стре­ми - Растително Царство, Животинско Царство и Човешкото Царство. Днес чо­ве­кът от­к­ри­ва своя та ре­ал­ност в Минералното Царст- во, към ко­ето растения, жи­вот­ни и чо­век принадлежат. Би тряб­ва­ло да виждате, как­то е пред­ви­де­но във всич­ки ве­рую на мъдростта, че чо­ве­кът ка­то съ­щес­т­во от ду­ша и дух е част на все­мир­на­та душа, све­тов­на­та ду- ша, как­то нап­ри­мер Джордано Бруно я на­ре­че /*3/. Може би ин­ди­ви­ду­ална­та ду­ша е ка­то кап­ка в све­тов­на­та душа, ко­ято бих­ме мог­ли да си
пред­с­та­вим ка­то един ог­ро­мен океан. Платон ка­за за това, че све­тов­на­та ду­ша е би­ла раз­пъ­на­та вър­ху све­тов­но­то тяло.

Световната душа, та­ка как­то тя из­ра­зя­ва се­бе си в човека, е раз­с­т­ла­на над Минералното Царство. Тя тряб­ва да се из­диг­не над не­го и да ево­лю­ира на­го­ре към три­те по­-вис­ши Царства. Ето за­що тя тряб­ва да бъ­де внед­ре­на в Растителното, Животинското и Човешкото Царство през след­ва­щи­те три Кръга. Четвъртият Кръг не е ни­що дру­го ос­вен внед­ря­ва­не на чо­веш­ка­та ду­ша в Минералното Царство, пе­ти­ят Кръг в Расти- телно­то Царство, шес­ти­ят в Животинското Царство и нак­рая сед­ми­ят Кръг е въп­лъ­ще­ни­ето на чо­ве­ка в ис­тинско­то Човешко царство, в ко­ето чо­ве­кът на­пъл­но ще ста­не об­раз Божии. Дотогава чо­ве­кът тряб­ва да взе­ме све­тов­но­то тя­ло ка­то своя об­вив­ка три пъти.

Ако пог­лед­нем чо­веш­ко­то бъдеще, то ни се пред­с­та­вя ка­то тро­ич­на ма­те­ри­ал­ност - растителна, жи­во­тинска и човешка. Тази чо­веш­ка суб­с­тан­ция не е съ­ща­та обаче, как­ва­то е веществеността, ко­ято има­ме днес; тъй ка­то пос­лед­на­та е минерална, по­ра­ди то­ва че чо­век на­ис­ти­на до­се­га е стиг­нал са­мо при ми­не­рал­ния ци­къл на сво­ята еволюция. Само ко­га­то на­й-­нис­ше­то цар­с­т­во ще е ста­на­ло Човешкото Царство, ко­га­то ве­че не ще има по­-нис­ши същества, ко­га­то всич­ки съ­щес­т­ва ще са спа­се­ни от чо­ве­ка чрез си­ла­та на не­го­вия соб­с­т­вен живот, то­га­ва той ще е дос­тиг­нал в сед­мия Кръг, къ­де­то Бог почива, за­що­то са­ми­ят чо­век създава. Тогава ще е до­шъл сед­мия Ден на Сътворението, в кой­то чо­ве­кът ще е взел об­ра­за на Бога. Това са сте­пе­ни­те в раз­каза за Сътворението.

Сега растението, жи­вот­но­то и човекът, та­ки­ва как­ви­то те сто­ят пред нас днес, са са­мо за­ро­диш на онова, което те ще станат. Съвременното рас­те­ние е са­мо ед­но сим­во­лич­но ука­за­ние на нещо, ко­ето ще се по­яви в следния чо­веш­ки ево­лю­ци­онен ци­къл в по­-го­ля­ма сла­ва и яснота. И ко­га­то чо­ве­кът ще е по­бе­дил и ще се е ос­во­бо­дил от животинското, той ще ста­не нещо, за ко­ето днес той е са­мо намек. Така Растителното, Живо- тинско­то и Човешкото цар­с­т­во са три­те ма­те­ри­ал­ни царства, през ко­ито чо­ве­кът тряб­ва да премине; те ще бъдат све­тов­но­то тяло, а ду­ша­та ще бъ­де раз­пъ­на­та на то­ва све­тов­но тяло.

Да ви бъ­де яс­но от­се­га на­та­тък съ­от­вет­но­то по­ло­же­ние на растение, жи­вот­но и човек. Растението е то­чен про­то­тип на човека. Много дъл­бо­ко и важ­но е зна­че­ни­ето в на­ше­то схва­ща­не на рас­те­ни­ето ка­то то­чен прото­тип на човека, а чо­ве­кът ка­то об­рат­но­то на при­ро­да­та на растението. Външната на­ука не се за­ни­ма­ва с та­ки­ва въпроси: тя въз­п­ри­ема не­ща­та такива, как­ви­то не­ща­та се пред­с­та­вят на външ­ни­те сетива. Науката оба- че, свър­за­на с те­осо­фия раз­г­леж­да зна­че­ни­ето на не­ща­та в тях­на­та връз­ка с ця­ла­та ос­та­на­ла еволюция. Тъй като, как­то Гьоте каз­ва /*5/, вся­ко не­що тряб­ва да бъ­де ви­дя­но са­мо ка­то ед­на притча.
Растението има сво­ите ко­ре­ни в зе­мя­та и раз­гъ­ва сво­ите лис­та и цве­то­ве към слънцето. Понастоящем слън­це­то има в се­бе си силата, ко­ято ня­ко­га бе­ше съ­еди­не­на с земята. Слънцето, раз­би­ра се, се е от­де­ли­ло от земята. Така всич­ки­те слън­че­ви си­ли са нещо, с ко­ето на­ша­та зе­мя по ня­кое вре­ме е би­ла проникната; то­гава слън­че­ви­те си­ли са жи­ве­ели на земята. Днес рас­те­ни­ето все още тър­си оне­зи времена, ко­га­то слън­че­ви­те си­ли бя­ха все още съ­еди­не­ни със земята, ка­то из­ла­га сво­ята цъф­тя­ща сис­те­ма на те­зи сили. Слънчевите си ли са съ­щи­те ка­то онези, ко­ито ра­бо­тят ка­то етер­ни си­ли в растението. Като пред­с­та­вят сво­ите въз­п­ро­из­вежда­щи ор­га­ни на слънцето, рас­те­ни­ята по­каз­ват своя дъл­бок афи­ни­тет с него; тех­ни­ят въз­п­ро­из­веж­дащ прин­цип е окул­т­но свър­зан със слън­че­ви­те сили. Главата на рас­те­ни­ето /коренът/, ко­ято е втик­на­та в тъм­нина­та на земя- та, от дру­га страна, е по­доб­но сход­на със земята. Земята и слън­це­то са две по­ляр­ни про­ти­во­полож­нос­ти в еволюцията.

Човекът е об­рат­но­то на растението; рас­те­ни­ето има сво­ите въз­п­ро­из­во­ди­тел­ни органи, обър­на­ти към слън­це­то и гла­ва­та си, со­че­ща надолу. При чо­ве­ка е точ­но обратното; той но­си гла­ва­та си високо, ори­ен­ти­ра на към вис­ши­те светове, за да мо­же да по­лу­ча­ва дух - не­го­ви­те въз­п­ро­из­во­ди­тел­ни ор­га­ни са на­со­че­ни надолу. Животното стои на­по­ло­ви­на меж­ду рас­те­ние и човек. То е нап­ра­ви­ло по­ло­вин обръщане, об­ра­зу­вайки, та­ка да се каже, нап­реч­на­та гре­да на ли­ни­ята на направлението, как­то на ра- стението, та­ка и на човека. Гръбначният стълб на жи­вот­но­то е хоризон- тален, та­ка пре­ряз­ва през линията, об­ра­зу­ва­на от рас­те­ние и човек и пра­ви кръст. Представете си Растителното Царство да рас­те надолу, Човеш- кото Царство нагоре, а Живо­тин­с­ко­то Царство - хоризонтално; то­га­ва сте си фор­ми­ра­ли Кръста от Растителното, Животинското и Човешкото Царство.

Това е сим­во­лът на Кръста.

Той пред­с­тав­ля­ва три­те Царства на Живота, в кой­то чо­ве­кът е влязъл. Растително, Животинско и Човешкото Царство са след­ва­щи­те три ма­те­ри­ал­ни Царства, в ко­ито ще вле­зе човекът. Всичкото е раз­ви­то от Мине- рал­но­то Царство; то­ва е днес основата. Животинското Царство об­ра­зу­ва един вид бент меж­ду Растителното и Човешкото Царство, а рас­те­ни­ето е един вид ог­ле­да­лен об­раз на човека. Това се връз­ва с чо­веш­кия живот –
онова, ко­ето жи­вее в растението. Необходими ни са мно­го лекции, за да ви пот­вър­дя то­ва напълно; днес аз са­мо мо­га да го загатна. Когато чо­ве­кът ис­ка да под­дър­жа дейнос­т­та на своя фи­зи­чес­ки живот, той на­й-­доб­ре мо­же да нап­ра­ви то­ва чрез рас­ти­тел­на диета, тъй ка­то то­га­ва той ще кон­су­ми­ра онова, ко­ето първо­на­чал­но е има­ло афи­ни­тет с фи­зи­чес­ка­та жиз­не­на ак­тив­ност на земята. Слънцето е но­си­тел на жиз­не­ните сили, а рас­те­ни­ето е онова, ко­ето рас­те в от­к­лик на слън­че­ви­те сили. И чо­ве­кът тряб­ва да обе­ди­ни онова, ко­ето жи­вее в рас­те­ни­ето със сво­ите соб­с­т­ве­ни жиз­не­ни сили, та­ка окул­т­но не­го­ви­те хра­ни са съ­щи­те ка­то на растение- то. Животинското Царство дейс­т­ву­ва ка­то бент, ка­то връ­ща­не назад, ето за­що вмък­ва се­бе си кръстато, хо­ри­зон­тал­но сре­щу раз­ви­ва­щия се про- цес, за да за­поч­не нов поток.

Човекът и растението, до­ка­то са ед­но сре­щу друго, са все пак сродни: до­ка­то жи­вот­но­то - а всичко, ко­ето се из­ра­зя­ва в ас­т­рал­но­то тя­ло е жи­вот­но - е напречно, пре­си­ча два­та прин­ци­па на живота. Човешкото етер­но тя­ло ще да­ва основата, на ед­на по­-ви­со­ка степен, ос­но­ва­та на без­с­мър­т­ния човек, кой­то по­ве­че ня­ма да подле­жи на смъртта. Етерното тя­ло по­нас­то­ящем все още се раз­па­да при смър­т­та на чо­веш­ко­то същество. Но кол­ко­то по­ве­че чо­век усъ­вър­шен­с­т­ву­ва и пре­чис­т­ва се­бе си отвътре, тол­ко­ва по­-б­ли­зо ще бъ­де до дъл­го трайност, тол­ко­ва по­-мал­ко ще заги- ва. Всеки труд пред­п­ри­ет за етер­но­то тя­ло доп­ри­на­ся за без­с­мър­ти­ето на човека. В то­зи сми­съл е вярно, че чо­век ще се раз­ви­ва еволюцията, кол­ко­то по­ве­че е от­п­ра­ве­на към си­лите на жи­во­та - ко­ето зна­чи към жи­во­тин­с­ка­та сек­су­ал­ност и страст.

Животинството е поток, кой­то пре­си­ча чо­веш­кия живот; то­ва бе­ше ед­но забавяне, възпрепятствуване, не­обхо­ди­мо за ед­на пов­рат­на точ­ка в по­то­ка на живота. Човек е тряб­ва­ло да бъ­де съ­еди­нен с животинското, ала са­мо за из­вес­т­но време, за­що­то тряб­ва­ше да ста­не та­зи пов­рат­на точка. Ала той тряб­ва да ос­во­бо­ди се­бе си от жи­во­тин­с­ко­то и да се вър­не от­но­во към по­то­ка на живота.

В на­ча­ло­то на на­ши­те чо­веш­ки въп­лъ­ще­ния на зе­мя­та ние бях­ме на­да­ре­ни със си­ла­та на живота. Това симво­лич­но е из­ра­зе­но в легендата, ко­га­то Адамовия син Сет взе из­дън­ка от Дървото на Живота; тя бе по­-на­та­тък кул­ти­ви­ра­на от Синовете Божии, ко­ито из­ра­зи­ха она­зи трик­рат­на чо­веш­ка природа, ко­ято тряб­ваше да бъ­де облагородена. След то­ва Мой- сей от­ря­за своя же­зъл от то­ва дър­во на Живота. Този же­зъл на Мойсей не е ни­що дру­го ос­вен външ­ния закон. Ала как­во е вън­шен закон?

Външният за­кон присъствува, ко­га­то някой, кой­то тряб­ва да въз­диг­не ед­на външ­на сгра­да има план - ще ре­че сис­те­ма­ти­чес­ки план на хар­тия - та­ка че ка­мъ­ни­те на външ­на­та сгра­да да мо­гат да бъ­дат офор­ме­ни и да съв­па­дат един с друг спо­ред плана. Така за­ко­нът в ос­но­ва­та на пла­на на
ед­на дър­жа­ва е външ­ни­ят за кон. Човечеството е под же­зъ­ла на Мойсей. И всеки, кой­то след­ва мо­ра­лен код от страх и с ог­лед на наг­ра­да, след­ва са­мо външ­ния закон. А ос­вен то­ва всеки, кой­то гле­да на на­ука са­мо по вън­шен път, след­ва са­мо външ­ния закон; а как­во дру­го мо­же да има ос­вен вън­шен закон! Всички закони, с ко­ито сме за­поз­на­ти в на­ука­та са та­ки­ва външ­ни закони; чрез тях оба­че ние ни­ко­га не ще на­ме­рим пъ­тя към по­-вис­ша­та чо­веш­ка природа, а ще про­дъл­жа­ва­ме да след­ва­ме са­мо за­ко­на на Стария Завет, кой­то е Жезълът на Мойсей. Обаче то­зи вън­шен за­кон би тряб­ва­ло да бъ­де мо­дел за вът­реш­ния закон. Човек тряб­ва да се на­учи вът­реш­но да след­ва закона. Този вът­ре­шен за­кон тряб­ва да ста­не за чо­ве­ка им­пулс за живота; от вът­реш­ния за­кон той тряб­ва да се на­учи да след­ва външ­ния закон. Човек не мо­же да нап­ра­ви вът­реш­ния за­кон реалност, ка­то ска­лъп­ва един план; вмес­то то­ва чо­век тряб­ва да из­г­ра­ди Храма от вът­реш­ния си импулс, та­ка че ду­ша­та да по­те­че в ра­бо­та­та за съ­еди­ня­ва­не на камъните. Онзи, кой­то жи­вее във вът­ре­шен за­кон не е човек, кой­то след­ва са­мо за­ко­на на държавата, но онзи, за кой­то те са им­пул­си за не­го­вия живот, за­що­то не­го­ва­та ду­ша е по­тъ­на­ла в тях. И той не е човек, кой­то след­ва ня­ка­къв мо­ра­лен код от страх или по­ра­ди награда, та­къв чо­век не е мо­рал­на личност, а са­мо он­зи е, кой­то след­ва закона, за­що­то го обича.

Дотогава, до­ка­то чо­ве­чес­т­во­то не е уз­ря­ло за след­ва­не вът­реш­но закона, дотогава, до­ка­то чо­век е под не­гово­то иго и при­със­т­ву­ва Жезълът на Мойсей в закона, до­то­га­ва за­ко­нът ще ле­жи в Кивота на Завета; до­то­гава, до­ка­то прин­ци­път на Павел, прин­цип на благодатта, не дой­де в чо­ве­ка и не му да­де въз­мож­ност да ста­не сво­бо­ден от закона. Дълбочината на Павловата док­т­ри­на ле­жи в това, че пра­ви раз­ли­ка меж­ду за­кон и благодат. Когато за­ко­нът за­го­во­ри с любов, ко­га­то лю­бов се съ­еди­ни със закона, то­га­ва е благодат. По то­зи на­чин Павловото раз­ли­ча­ва­не меж­ду за­кон и бла­го­дат тряб­ва да се разбира.

Сега мо­жем да прос­ле­дим ле­ген­да­та на кръс­та по-нататък. Дървото бе­ше из­пол­зу­ва­но за мост меж­ду два бряга, за­що­то не бе под­хо­дя­що за ко­ло­на в Соломоновия храм. Това бе­ше подготовка. Кивотът на Завета бе­ше и Храма, но Словото, ста­на­ло Плът все още не бе­ше там. Дървото на Кръста бе­ше пос­та­ве­но ка­то мост над един поток; са­мо Савската Царица ви­дя дос­тойн­с­т­во­то на дър­во­то на храма, кой­то би тряб­ва­ло да живее в съз­на­ни­ето на ду­ша­та на ця­ло­то човечество. И тъй съ­що­то дър­во бе из­пол­зу­ва­но за нап­ра­ва на Кръста, на кой­то Спасителят провисна. Онзи, кой­то обе­ди­ни две­те по­-ран­ни те­че­ния на еволюцията, кой­то раз­реши свет­с­ко­то и ду­хов­но­то да по­те­кат ед­но в друго, Христос, Самият Той е съ­еди­нен с жи­вия Кръст. Поради то­ва Той мо­же да но­си Дървото на Кръста ка­то не­що външно, ко­ето Той но­си на Своя гръб. Самият Той е
свър­зан с дър­во­то на моста. И сле­до­ва­тел­но мо­же да пос­та­ви мър­т­во­то дър­во вър­ху Себе си.

Днес чо­ве­чес­т­во­то би­ва тег­ле­но към по­-ви­со­ко естество. Преди чо­ве­кът е жи­вял в нис­ша­та природа. В хрис­ти­ян­с­кия сми­съл той се­га жи­вее в по­-вис­ша при­ро­да и Кръстът - нис­ша­та при­ро­да - той но­си нап­ред ка­то не­що чуж­до през не­го­ви­те вът­реш­ни жи­ви­тел­ни сили. Религията ве­че ста­ва жи­ва си­ла за света, ве­че жи­во­тът във външ­на­та при­ро­да престава, Кръстът ста­ва на­пъл­но дърво. Външното тя­ло на чо­ве­ка ве­че става но­си­тел за вът­реш­на­та жи­ва сила. Там ве­ли­ка­та мис­те­рия кон­су­ми­ра се­бе си: Кръстът е по­ет от гър­ба на човека.

Нашият ве­лик по­ет Гьоте пред­с­та­ви иде­ята за мос­та по мно­го кра­сив и зна­чи­те­лен на­чин в не­го­ва­та "Приказ­ка за зе­ле­на­та змия и кра­си­ва­та лилия"/*6/, къ­де­то той ка­ра да се из­диг­не един мост, ка­то зми­ята се пре- преч­ва вър­ху ре­ка­та ка­то жив мост. Всички по­-нап­ред­на­ли пос­ве­те­ни са из­пол­зу­ва­ли то­зи съ­щия сим­вол за ед­но и съ­що нещо.

Така ние се за­поз­на­ва­ме с дъл­бо­ко­то вът­реш­но зна­че­ние на свя­та­та ле­ген­да за Кръста. Виждаме как е би­ла под­гот­ве­на революцията, до­не­се­на от Християнството и ко­ято все по­ве­че и по­ве­че тряб­ва да се из­пъл­ни с нап­ред­ва­не на вре­ме­то чрез хрис­ти­яни­зи­ра­не на света. Видяхме как Кръстът, дотолкова, до­кол­ко­то той е образ на три­те външ­ни тела, умира; как той е са­мо спо­со­бен да офор­ми вън­шен съ­юз меж­ду три­те по­-нис­ши и три­те по­-вис­ши Царства, меж­ду два­та бряга, раз­де­ле­ни от по­то­ка - дър­во­то на Кръста не е мог­ло да ста­не

ко­ло­на в Соломоновия Храм - до­ка­то чо­век не го приз­нае за свой соб­с­т­вен спе­ци­ален символ. Само тогава, ко­га­то чо­век по­жер­т­ву­ва се­бе си, ко­га­то нап­ра­ви сво­ето соб­с­т­ве­но тя­ло Храм и ста­не спо­со­бен да но­си Кръста, са­мо то­га­ва ще ста­не въз­мож­но сли­ва­не­то на два­та потока.

Това е причината, по­ра­ди ко­ято Християнските цър­к­ви имат за сим­вол Кръста. В тех­ни­те основи; чрез което се из­ра­зя­ва скри­ва­не­то на жи­вия Кръст във външ­на­та сгра­да на Храма. Обаче те­зи два потока, жи­ви­ят Божествен поток, от ед­на страна, и свет­с­кия ми­не­ра­лен поток, от друга, са се съ­еди­ни­ли в Спасителя, ви­сящ на Кръста, къ­де­то по­-вис­ши прин­ци­пи са в Самия Спасител, а по­-нис­ши­те в Кръста. И от се­га на­та­тък то­ва съ­еди­ня­ва­не тряб­ва да ста­не ор­га­нич­но и живо, как­то Апостол Павел го из­ра­зи осо­бе­но дълбоко. Без знание за онова, ко­ето ра­зис­к­вах­ме тук днес, пи­са­ни­ята на Апостол Павел не мо­гат да бъ­дат разбрани. На не­го бе ясно, че Старият Завет, кой­то съз­да­ва ед­на ан­ти­те­за меж­ду чо­век и закон, тряб­ва да свърши. Само ко­га­то чо­век съ­еди­ни се­бе си със закона, ко­га­то го по­еме на своя гръб, ко­га­то го понесе, са­мо то­га­ва ве­че не ще има про­ти­во­ре­чие меж­ду чо­веш­ка­та вът­реш­на при­ро­да и външ­ния за- кон. Тогава онова, ко­ето Християнство­то ис­ка да постигне, е постигна-

Това е, ко­ето ис­кат да ка­жат ду­ми­те на Павел, ко­ито се на­ми­рат в Пос- ланието към Галатяните, гл, 3: 11-13: "А че чрез за­ко­на ни­кой не се оп­рав­да­ва пред Бога, то­ва е явно; за­що­то "пра­вед­ни­ят чрез вя­ра ще бъ­де жив". А за­ко­нът не ис­ка вяра; но говори: "Който из­пъл­ни тия неща, той ще бъ­де жив чрез тях". Христос ни из­ку­пи от клет­ва­та на закона, ка­то ста­на за­ра­ди нас клет­ва /за­що­то пи­са­но е: "Проклет е всеки, кой­то ви­си на дървото"/.

С ду­ма­та "дърво" Павел свър­з­ва по­ня­ти­ето с това, с ко­ето ние днес бора- вихме. Наистина ние тряб­ва неп­рекъс­на­то да про­ник­ва­ме все по­-дъл­бо­ко в онова, ко­ето пос­ве­те­ни­те са казали. Ние не се приб­ли­жа­ва­ме към Християнството, ка­то го прис­по­со­бя­ва­ме към на­ши­те соб­с­т­ве­ни изиск- вания, ка­то го прис­по­со­бя­ва­ме към съв­ре­мен­ни­те ма­те­ри­алис­тич­ни въз- гледи, ко­ито от­ри­чат вся­ко не­що по­-вис­ше - а ка­то неп­ре­къс­на­то из­дига­ме се­бе си по­-на­го­ре в ду­хов­ни­те висини. Тъй ка­то Християнството бе ро­де­но от пос­ве­ще­ние и ние можем да го раз­бе­рем са­мо и да бъ­дем в със­то­яние да вярваме, че то съ­дър­жа без­к­рай­ни дълбини, ако се от­кажем от възгледа, че тряб­ва да до­ве­дем Християнството по­-б­ли­зо до съв­ре­мен­ни­те идеи; вмес­то то­ва да из­диг­нем на­ше­то про­ти­во­ду­хов­но ма­те­ри­алис­тич­но мис­ле­не об­рат­но към Християнството. Съвременният све­тог­лед тряб­ва да из­диг­не се­бе си от онова, ко­ето е ми­не­рал­но и мър­т­во към онова, ко­ето е жи­во и ду­хов но, за да мо­же да раз­бе­ре Християнството.

Представих ви те­зи възгледи, та­ка че да мо­же да дос­тиг­нем до по­ня­ти­ето за Новия Йерусалим.