ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ СКАЗАНИЕТО ЗА ПРОМЕТЕЙ

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

СКАЗАНИЕТО ЗА ПРОМЕТЕЙ

Миналия път аз се опи­тах да ви по­ка­жа как е ста­на­ло пос­ве­ще­ни­ето в древ­ни­те Друидски Ложи. Днес бих же­лал да го­во­ря за ед­на срод­на тема, ала една, ко­ято мо­же да ви се ви­ди мал­ко отдалечена. Но ние ще ви дим как на­ше­то раз­би­ра­не за чо­веш­ко­то раз­ви­тие ще ста­ва все по-дълбоко.

Вие си­гур­но сте раз­б­ра­ли от пе­тъч­ни­те лекции/*1/, че ска­за­ни­ята на раз­лич­ни­те на­ро­ди имат ед­но мно­го дъл­бо­ко съ­дър­жа­ние и че ми­то­ве­те са
из­раз на дъл­бо­ки езо­те­рич­ни истини. Днес бих ис­кал да го­во­ря за едно от на­й-­ин­те­рес­ни­те сказания, ко­ето е свър­за­но с ця­ло­то раз­ви­тие на на­ша­та пе­та Велика Епоха. Същевре­мен­но ще ви­ди­те как един уче­ник на Духовната Наука пре­ми­на­ва през три сте­пе­ни при раз­би­ра­не­то на ска- занията. Като начало, ска­за­ни­ята жи­ве­ят в да­ден на­род и се раз­би­рат ек­зо­те­рич­но в ед­но външ­но бук­вално значение. След то­ва нас­та­ва не­ве­рие по от­но­ше­ние на тях­но­то тъл­ку­ва­не и се пра­ви уси­лие от уче­ни­те да пос­тиг­нат до ед­но сим­во­лич­но значение. Зад те­зи две тъл­ку­ва­ния оба­че мо­гат да се на­ме­рят още пет други, тъй ка­то вся­ко ска­за­ние мо­же да бъ­де тъл­ку­ва­но по 7 начина. Третото е онова, ко­ето до из­вес­т­но място мо­же да бъ­де взе­то буквално. Но по­ло­жи­тел­но чо­век тряб­ва да се на­учи на­й-­нап­ред да раз­би­ра ези­ка на сказанията. Днес же­лая да го­во­ря за ед­но сказание, ко­ето не е лес­но да бъ­де разбрано; то­ва е ска­за­ни­ето за Про- метей.

Може да на­ме­ри­те не­що от­нос­но не­го в ед­на гла­ва във вто­рия том на "Тайната доктрина" на Е. П. Блаватска, и от то­ва да зак­лю­чи­те ка­къв дъл­бок сми­съл е скрит в него. Все пак не ви­на­ги е въз­мож­но да се пи­ше за ос­нов­ни­те истини, ко­га­то на­пи­са­но­то ще бъ­де публикувано. Днес ние ще сме в със­то­яние да раз­г­ле­да­ме те ма­та мал­ко по-нататък, от­кол­ко­то то­ва е нап­ра­ви­ла Блаватска в сво­ята "Тай­на доктрина".

Прометей при­над­ле­жи на све­та на гръц­ки­те сказания. Той и не­го­ви­ят брат Епиметей са си­но­ве на един от титаните, на­ре­чен Йапитус. А са­ми­те Титани са си­но­ве на на­й-с­та­рия от гръц­ки­те богове, на Уран и не­го­ва та съп­ру­га Гайя "земята". Искам да под­чер­тая специално, че Уран на гър­ци­те е съ­щи­ят ка­то Варуна на Индия. Прометей сле­до­ва­тел­но е един от ти­та­ни­те и по­то­мък на си­но­ве­те на Уран и Гайя, съ­що та­ка е и не­гови­ят брат Епиметей. Най-младият от ти­та­ни­те Кронос или "Време", узур­пи­ра тро­на на своя ба­ща Уран а са­ми­ят той бе дет­ро­ни­ран от не­го­вия син Зевс и за­ед­но с дру­ги­те Титани бе­ше хвър­лен в Тартара или Ада. Само два­ма­та бра­тя Прометей и Епиметей ос­та­на­ли вер­ни на Зевс. Те се обе­ди­ни­ли със Зевс и са би­ли срещу дру­ги­те Титани. Зевс оба­че же­ла­ел да уни­що­жи чо­веш­ка­та раса, ко­ято би­ла ста­на­ла нахална. Про- метей ста­нал за­щит­ник на човека. Той раз­миш­ля­вал как би мо­гъл да да­де не­що на човека, ко­ето да му да­де въз­можност да се спа­си и да го нап­ра­ви не­за­ви­сим от по­мощ­та на Зевс. И така, каз­ва ни се, Прометей дал на чо­века пис­мо­то и дру­ги­те из­кус­т­ва и по­-с­пе­ци­ал­но той го на­учил да из­пол­зу­ва огъня. Чрез то­ва оба­че той си спе­че­лил гне­ва на Зевс и по­ра­ди то­зи гняв той бил око­ван към пла­ни­на­та Кавказ и там чез­нел дъл­го вре­ме в го­ле­ми мъки.

По-нататък се раз­каз­ва как боговете, ог­ла­вя­ва­ни от Зевс, на­ка­ра­ли Хе- фест да нап­ра­ви ед­на жен­с­ка статуя, а той бил не­бес­ния ковач. Тази

И та­ка Прометей бил око­ван към Кавказ и един ле­шо­яд неп­ре­къс­на­то къ­сал чер­ния дроб. Тук той криел. Обаче имал чув­с­т­во­то за не­що ка­то обе­ща­ние за не­го­во­то спасение. Той зна­ел ед­на тайна, ко­ято би­ла не­из- вес­т­на до­ри на са­мия Зевс и ко­ято Зевс же­ла­ел да научи. И той не е раз- кривал, ма­кар че Зевс из­п­ра­тил при не­го вес­ти­те­ля на бо­го­ве­те Хермес.

В те­че­ние на ска­за­ни­ето се раз­каз­ва за не­го­во­то стран­но спасяване. Каз- ва ни се, че Прометей мо­жел да бъ­де ос­во­бо­ден са­мо чрез на­ме­са­та на един посветен. И та­къв един пос­ве­тен е бил гър­кът Херакъл; Херакъл, кой­то из­вър­шил 12-та дела. Извършването на те­зи де­ла е пос­ти­же­ни­ето на посвещението. Те са сим­волич­­но­то пред­с­та­вя­не на 12-те изпитания, ко­ито тряб­ва да се из­вър­шат от някой, кой­то ще бъ­де пос­ве­щаван. В до­пъл­не­ние се казва, че Херакъл пре­ми­нал през пос­ве­ще­ние в Елевзий- ските мистерии. Той бил в състо­яние да спа­си Прометей. Някой друг оба­че тряб­ва­ло да по­жер­т­ву­ва се­бе си и Кентавърът Хирон нап­ра вил то­ва за Прометей. Той стра­дал от не­из­ли­чи­ма болест. Той бил по­ло­вин жи­вот­но и по­ло­вин човек. Той пре­ми­нал през смърт и чрез то­ва ос­во­бо­дил Прометей. Това е външ­на­та фор­ма на Прометеевото сказание.

В то­ва ска­за­ние е скри­та ця­ла­та ис­то­рия на Петата Велика Епоха и ис­тин­с­ка мис­те­рий­на мъд­рост е раз­к­рита в него. Това всич­ко се е раз­каз­ва­ло ка­то ска­за­ние в Гърция. Ала съ­що и в мис­те­ри­ите то е би­ло та­ка из- образявано, що­то кан­ди­да­тът за пос­ве­ще­ние е зас­та­вал с ли­це пред съд­ба­та на Прометей. И в та­зи съд­ба той е бил в със­то­яние да си пред­с­та­ви ця­ло­то ми­на­ло и бъ­де­ще на Петата Велика Епоха. Разбиране на то­ва е въз­мож­но само, ко­га­то вие взе­ме­те пред­вид ед­но нещо.

Едва през сре­да­та на Лемурийската епо­ха е за­поч­на­ло онова, ко­ето се опис­ва ка­то чо­веш­ко въплъщение; въплъ­ще­ние в смисъла, в кой­то хо­ра се раж­дат на зе­мя­та днес. По оно­ва вре­ме чо­ве­чес­т­во­то е би­ло под во­дачес­т­во­то на ве­ли­ки учи­те­ли и наставници, ко­ито ние на­ри­ча­ме "Сино- вете на Огнената Мъгла". Понастоящем чо­ве­чес­т­во­то на Петата Велика Епоха съ­що е во­де­но от ве­ли­ки посветени, ала на­ши­те съв­ре­мен­ни по све­те­ни са от по­-раз­ли­чен вид от во­да­чи­те на оно­ва време.

Вие тряб­ва яс­но да раз­бе­ре­те в как­во е та­зи разлика. Има ог­ром­на раз­ли­ка меж­ду во­да­чи­те на две­те пре­дишни Коренни Раси и во­да­чи­те на на­ша­та съв­ре­мен­на пе­та Коренна Раса. Водачите на оне­зи пре­диш­ни Ко- ренни Раси съ­що са би­ли свър­за­ни в ед­но Бяло Братство. Неговите чле­но­ве оба­че не бя­ха пре­ми­на­ли сво­ето пре­диш­но раз­ви­тие на на­ша­та Земя, а на дру­ги планети. Те слез­ли на Земята ве­че в със­то­яние на по­-ви­со­ко развитие, ка­то съз­ре­ли чо­веш­ки същества, за да ин­с­т­рук­ти­рат ос­та­на­ло­то човечество, ко­ето все още би­ло в бе­беш­ка възраст, да ги ин­с­т­рук­ти­рат в ос­нов­ни­те изкуства, от ко­ито то се нуждаело. Това вре­ме на ин­с­т­рук­ции тра­ело през 3-тата, 4-та­та и до­ри през 5-та­та епоха.

Тази пе­та Велика Епоха за­поч­на­ла от мал­ка гру­па хора, ко­ито би­ли пре­се­ти от пре­диш­ни­те Велики Епохи. Те бя­ха съб­ра­ни за­ед­но и под­гот­ве­ни в пус­ти­ня­та Гоби и от­там са би­ли раз­п­ръс­на­ти по це­лия свят. Първи­ят от те­зи водачи, кой­то бе ос­но­ва­те­лят на то­зи им­пулс в раз­ви­ти­ето на човечеството, бе­ше т.нар. Манус-Ману/*2/ на пе­та­та Коренна Раса. Този Ману все още бе­ше от она­зи гру­па водачи, кой­то сле­зе на зе­мя­та по вре­ме­то на 3-та­та Коренна Раса. Той бе един от водачите, кой­то пре­ка­ра раз­ви­тие не са­мо на земята, но дойде на зе­мя­та с на­пъл­но раз­ви­та зря- лост.

Едва през 5-та­та Коренна Раса раз­ви­ти­ето е за­поч­на­ло да ста­ва с та­ки­ва Ману, ко­ито са срод­ни нам, ко­ито са се издигали, та­ка да се каже, от ре­ди­ци­те на човечеството. Ние ве­че има­ме сле­до­ва­тел­но хора, ко­ито са ве­ли­ки учи­те­ли и нап­ред­на­ли во­да­чи на човечеството, а има­ме и такива, ко­ито се стре­мят да станат. През 5-та­та Коренна Раса ние има­ме уче­ни­ци и учители, ко­ито са пре­жи­ве­ли всичко, ко­ето мо­же да бъ­де пре­жи­вя но от чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва са­мо от сре­да­та на Лемурийската епоха. Един от те­зи го­ле­ми учители, ко­ито са во­да­чи на 5-та­та Коренна Раса е пре­доп­ре­де­лен да по­еме во­да­чес­т­во­то на 6та­та Коренна Раса. Шестата Ко- рен­на Раса ще бъ­де пър­ва­та ве­ли­ка епоха, ко­ято ще има ка­то свой Ману един, кой­то е брат на зем­но­то чо­вечество. По-ранните учители, Ману от дру­ги­те светове, пре­да­ват сво­ето во­да­чес­т­во на един бра­т-­чо­веш­ко същество.

Развитието в об­лас­т­та на из­кус­т­ва­та съв­па­да със зо­ра­та на 5-та­та Коренна Раса. Човекът от Атлантски вре­ме­на е имал по­-раз­ли­чен на­чин на живот. Той не е пра­вил открития, как­то пра­вим ние. Той ра­бо­тил по съв­сем друг начин. Едва през 5-та­та Коренна Раса всичко, свър­за­но с тех­ни­чес­ка­та на­ука и из­кус­т­ва в наш сми­съл на термина, е възникнало. Най-важното от­к­ри­тие е би­ло из­пол­зу­ва­не­то на огъня. Това да ви е ясно. Само си при­пом­не­те всич­ки не­ща в технологията, ин­дус­т­ри­ята и изкуст- вото, ко­ито за­ви­сят за сво­ето съ­ществу­ва­не от из­пол­зу­ва­не­то на огъня. Аз мисля, че един ин­же­нер не би бил скло­нен да спо­ри с мен, ко­га­то
казвам, че при лип­са­та на огъ­ня ни­що от на­ша­та съв­ре­мен­на тех­но­ло­гия не би би­ло възможно; та­ка че ние мо­жем да кажем, че от­к­ри­ти­ето да се из­пол­зу­ва огън в глав­но­то откритие, ко­ето да­де им­пул­са за всич­ки по­-къс­ни открития.

Към то­ва вие тряб­ва да прибавите, че по времето, ко­га­то въз­ник­ва Про- метеевото сказание, под огън се разби­ра­ше всичко, ко­ето има­ше об­що с топлината. Причините за свет­ка­ви­ци­те и всич­ки дру­ги ес­тес­т­ве­ни яв­ления, свър­за­ни с топ­ли­на съ­що са би­ли вклю­че­ни под то­ва наименова- ние. Съзнанието за факта, че чо­ве­кът на 5-та­та Коренна Раса са­ми­ят сто­ял пред Огнения Знак /*3/, е из­ра­зе­но в ска­за­ни­ето за Прометей. Самият Прометей не е ни­що дру­го ос­вен пред­с­та­ви­тел на ця­ла­та пе­та Велика Епоха.

Братът на Прометей е Епиметей. Първо не­ка да пре­ве­дем те­зи две думи: Прометей мо­же да бъ­де тъл­ку­ван ка­то същество, ко­ето мис­ли предвари- телно, Епиметей ка­то такъв, кой­то мис­ли за нещата, след ка­то те са ста- нали. Тук има­ме из­ра­зе­ни мно­го яс­но две­те де­ятел­нос­ти на чо­веш­ко­то мис­ле­не в пред­виж­да­не­то и в пог­ле­да на­зад на те­зи две чо­веш­ки съще- ства. Едното е пог­лед на­зад е онзи, кой­то ос­та­вя не­ща­та на то­зи свят да му въз­дейс­т­ву­ват и след то­ва мис­ли за тях. Вид мис­ле­не ка­то то­ва е "Ка- ма-мислене" /зем­но съз­нание или де­ятел­ност на ин­те­лек­ту­ал­на­та душа/. Погледнато от из­вес­т­на глед­на точка, то­зи вид мис­ле­не е: да ос­та­виш све­тът да ти въз­дейс­т­ву­ва и след то­ва да мис­лиш за него. Човекът от 5-та­та Коренна Раса мис­ли глав­но по на­чи­на на Епиметей.

Но дотолкова, до­кол­ко­то чо­век не ос­та­вя не­ща­та на за­оби­ка­ля­ща­та го сре­да да му въздействува, а съз­да­ва не­що за бъдещето, той е изоб­ре­та­тел и откривател, до­тол­ко­ва той е един Прометей, кой­то мис­ли напред. Ни ко­га не би има­ло ни­как­во откритие, ако хо­ра­та всич­ки бя­ха ка­то Епи- метей. Едно от­к­ри­тие възниква, за­що­то чо­век е в със­то­яние да съз­да­де нещо, ко­ето пре­ди то­ва не е съществувало. Първоначално ми­съл­та съ­щес­т­вува, а след то­ва ми­съл­та се тран­с­фор­ми­ра в реалност. Това е Про- метеево мислене. Прометеевото мис­ле­не е "Манас". Мисленето на 5-та­та Коренна Раса /мис­ле­не­то на ду­хов­ни мисли/. Земното мис­ле­не и ду­хов­но­то мис­ле­не про­ти­чат ед­но до дру­го в 5-та­та Коренна Раса. Постепенно ду­хов­но­то мис­ле­не ще ста­не все по­-широ­ко разпространено.

Това "Манас" мис­ле­не на 5-та­та Коренна Раса има ед­на осо­бе­на черта, ко­ято ние ще разберем, ако пог­леднем на­зад към Атлантската епоха. По оно­ва вре­ме мис­ле­не­то е би­ло по­-­ин­с­тин­к­тив­но и все още са би­ли в със­то­яние да тран­с­фор­ми­рат силата, при­съ­ща на се­ме­на­та в дви­же­ща енер- гия. Така как­то днес чо­век има един вид ре­зер­во­ар на сила, скла­ди­ра­на във въг­лищ­ни­те пластове, ко­ито мо­гат да про­из­веж­дат пара, за да дви­жи ло­ко­мо­ти­ва и пре­на­ся товари, та­ка ат­лан­те­цът е имал го­ле­ми скла­до­ве
на рас­ти­тел­ни семена, съ­държа­щи ед­на енергия, ко­ято е мог­ла да ка­ра пре­воз­ни средства, как­то то­ва е опи­са­но от Скот-Елиот /*4/ в него­ва­та книж­ка за Атлантида. Това из­кус­т­во е за­гу­бе­но за човечеството. Духов- ната си­ла на ат­лан­т­ци­те е мог­ла да кон­т­ро­ли­ра жи­ва­та при­ро­да и да из­пол­зу­ва ла­тент­на­та енер­гия в семената. Духовните си­ли на 5-та­та Ко- ренна Раса са дос­та­тъч­ни са­мо да кон­т­ро­ли­рат енер­ги­ите и си­ли­те на не­ор­га­нич­ния свят на ми­нералите. Така "Манас" на 5-та­та Велика Епоха е свър­зан с ми­не­рал­ни­те си­ли по съ­щия начин, как­то чо­ве­кът на ат­лан­т­с­ки­те вре­ме­на е бил свър­зан с жиз­не­ни­те сили. Всички си­ли на Прометей са при­ко­ва­ни към ска­лата, към твър­да­та земя. По та­зи при­чи­на Апостол Петър е "скалата", вър­ху ко­ято Христос ос­но­ва Неговата Църква. Това е съ­що­то как­то ска­ла­та на Кавказ. Човекът, при­над­ле­жащ на 5-та­та епо­ха тряб­ва да тър­си сво­ята съд­ба са­мо на фи­зи­чес­ко­то поле. Той е свър­зан с не­ор­га­нич­ни­те ми­не­рал­ни сили.

Само си пред­с­та­ве­те как­во означава, ко­га­то чо­век го­во­ри за тех­но­ло­ги­ята на 5-та­та епоха. За как­во е тя? Ако вие сте в със­то­яние да си сфор­ми­ра­те об­х­ва­тен пог­лед за нея, ще видите, че кол­ко­то го­лям и впе­чат­ля­ващ да е резултатът, ко­га­то си­ли­те на ин­те­лек­та и Манас се при­ло­жат към не­ор­га­нич­ния ми­не­ра­лен свят, все пак пре­ди всич­ко са­мо ли­чен ин­те­рес и его­изъм е мо­ти­вът зад при­ло­же­ни­ето на всич­ки те­зи си­ли на от­к­рива­ния и изнамирвания.

Започнете с пър­ви­те от­к­ри­тия и изоб­ре­те­ния и пре­ми­не­те с ва­ши­те мис­ли до на­й-­съв­ре­мен­ни­те изоб­ре­тения на те­ле­фо­на и пр. Вие ще ви­ди­те кол­ко го­ле­ми и мощ­ни са би­ли силите, поставени, на на­ше раз­по­ло­же- ние; на­ис­ти­на - ала с как­ва цел? Какво е това, ко­ето ни се но­си от да­леч­ни стра­ни с же­лез­ни­ци и параходи?

Ние тран­с­пор­ти­ра­ме храни, по­ръч­ва­ме хра­ни по телефона. По ос­но­ва чо­веш­ка­та ла­ко­мия и ве­щес­т­ве­нос­т­та на на­ши­те же­ла­ния са, ко­ито съз­да­ват и изис­к­ват всич­ки­те те­зи изоб­ре­те­ния и от­к­ри­тия през 5-та­та епо- ха. Това е, ко­ето тряб­ва да ни ста­не яс­но при обек­тив­но размишление. Тогава ще раз­бе­рем как вис­ше­то чо­вешко същество, ко­ето е пос­та­ве­но във фи­зи­чес­ко съ­щес­т­ву­ва­не е при­ко­ва­но към ма­те­ри­ята през 5-та­та епо­ха чрез факта, че чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тя­ло тър­си сво­ето за­до­во­ля­ва­не в об­лас­т­та на материята.

Ако раз­г­ле­да­те прин­ци­пи­те на чо­веш­ка­та при­ро­да от езо­те­рич­на глед­на точка, вие ще видите, че те са в оп­ре­де­ле­но съ­от­но­ше­ние към ня­кои те­лес­ни органи. Аз ще дам под­роб­нос­ти по та­зи те­ма и по-нататък. Но днес ще по­ка­жа оне­зи спе­ци­фич­ни органи, с ко­ито са свър­за­ни на­ши­те се­дем прин­ци­па /*5/.

Най-напред има­ме т. нар. фи­зи­чес­ки принцип. Той стои в окул­т­но от­но­ше­ние с гор­на­та част на чо­веш­ко­то лице, с ос­но­ва­та на носа. Човешката

Вторият прин­цип е Прана, етер­но­то па­ра­лел­но тяло. Това е при­пи­са­но на чер­ния дроб, с кой­то то стои в окул­т­но съотношение. След то­ва ид­ва ас­т­рал­но­то тяло, Кама, ко­ето е раз­ви­ло сво­ята де­ятел­ност ка­то е из­г­ра­ди­ло хра­нос­ми­ла­тел­ни­те органи, има­щи сво­ето се­да­ли­ще в стомаха. Ако ас­т­рал­но­то тя­ло не бе но­сило то­зи спе­ци­фи­чен характер, кой­то то има у човека, то­га­ва чо­веш­ки­те хра­нос­ми­ла­тел­ни ор­га­ни и сто­ма­ха ни би­ха има­ли спе­ци­фич­на­та форма, ко­ято те имат днес.

Ако вие въз­п­ри­еме­те чо­веш­ко­то същество, първо, по от­но­ше­ние на не­го­во­то фи­зи­чес­ко тяло, след то­ва по от­но­ше­ние на не­го­во­то етер­но тя­ло и, трето, по от­но­ше­ние на не­го­во­то ас­т­рал­но тяло, вие има­те ос­но­ва­та за онова, ко­ето виж­да­те ка­то око­ва­но от ми­не­рал­ни­те око­ви на 5-та­та Ве- лика Епоха.

Чрез сво­ите по­-вис­ши те­ла чо­век се ос­во­бож­да­ва от­но­во от те­зи око­ви и се из­ди­га до по­-вис­ши светове. Кама-Манас, в кой­то его­то е деятелно, от­но­во про­кар­ва своя път нагоре. Човек от­но­во се ос­во­бож­да­ва от чисто фи­зи­чес­ка­та основа, да­де­на му от природата. По та­зи при­чи­на има ед­на окул­т­на връз­ка меж­ду то­зи прин­цип и онова, ко­ето из­ди­га от­но­во чо­век на­го­ре от физическото, чрез ко­ето чо­век би­ва обслужен, та­ка да се каже, от фи­зи­чес­ка­та основа, да­де­на му от природата. Тази окул­т­на връз­ка е онова, ко­ето съ­щес­т­ву­ва меж­ду то­зи прин­цип в чо­ве­ка и не­го­ва­та пъп­на връв. Ако то­зи прин­цип в чо­ве­ка не е развит, ем­б­ри­ото ни­ко­га не би се от­де­ля­ло от тя­ло­то на сво­ята май­ка по начина, по кой­то става.

Ако след то­ва пре­ми­нем към Висшия Манас или Дух Себе, то е свър­за­но по съ­щия на­чин със сър­це­то и цир­ку­ла­ци­ята на кръвта. Будхи или Жи- вот Дух има окул­т­на връз­ка с ларинкса, и хранопровода. А Атма или Дух-Човек има окул­т­на връз­ка с нещо, ко­ето се раз­п­рос­ти­ра през ця­ло­то чо­веш­ко същество, имен­но Акаша или без­с­мър­т­на­та част на чо­веш­ко­то същество.

Това са 7-те окул­т­ни съотношения. Ако им обър­не­те внимание, ще от- криете, че на­й-­важ­ни­те за на­ша­та епо­ха са съ­от­но­ше­ни­ята с етер­ния и ас­т­ра­лен принцип. И ако към то­ва при­ба­ви­те онова, ко­ето аз ве­че казах за ат­лан­т­с­кия кон­т­рол над жиз­не­ни­те си­ли - жиз­не­ни­те си­ли са оне­зи сили, ко­ито дейс­т­ву­ват в етер­ното па­ра­лел­но тя­ло - то­га­ва ще сте в със­то­яние да разберете, че в из­вес­тен на­чин ат­лан­т­с­кия чо­век бе на ед­на сте­пен по-ниско, от­кол­ко­то ние сме сега. Неговото етер­но па­ра­лел­но тя­ло все още е за­па­зи­ло сво­ята пър­во­на­чал­на връз­ка с етер­ни­те си­ли око­ло

Вече вие мо­же да раз­бе­ре­те кол­ко дъл­бо­ко те­зи окул­т­ни връз­ки се сим­во­ли­зи­рат в ска­за­ни­ето за Прометей. Чрез ле­шо­яда се сим­во­ли­зи­ра аст- ралността, ко­ято на­ис­ти­на из­раз­ход­ва си­ли­те на 5-та­та епоха. Лешоядът къ­са чер­ния дроб на човека, къ­са ос­но­ви­те на не­го­во­то съ­щес­т­ву­ва­не и та­ка та­зи енергия, при­над­ле­жаща на 5-та­та Коренна Раса фак­ти­чес­ки гри­зе жиз­не­ни­те си­ли на човечеството, по­ра­ди то­ва че чо­ве­кът е око ван към ми­не­рал­на­та природа, към Петровата скала, Кавказ. Чрез то­ва чо­ве­кът пла­ща за сво­ето един­с­т­во с Прометей. И чрез то­ва чо­век е за­дъл­жен да ста­не гос­по­дар на сво­ята соб­с­т­ве­на природа, та­ка че да ня­ма нужда по­ве­че да бъ­де око­ван към ми­не­рал­ния свят, към Кавказ.

Само онези, ко­ито са пос­ве­те­ни ка­то чо­веш­ки съ­щес­т­ва от 5-та­та епо­ха мо­гат да до­не­сат ос­во­бож­де­ние на око­ва­но­то човечество. Херакъл, кой­то бе­ше един чо­веш­ки пос­ве­тен от то­зи вид, тряб­ва­ше са­ми­ят да дос­тигне до Кавказ, за да мо­же да ос­во­бо­ди Прометей. Но то­ва е начинът, по кой­то пос­ве­те­ни­те из­ди­гат чо­ве­ка от не­го­ви­те око­ви и всичко, ко­ето е пред­наз­на­че­но да загине, тряб­ва да бъ­де пожертвувано.

Човекът, кой­то все още има бли­зост със сво­ята жи­во­тин­с­ка природа, Кентавърът Хирон, тряб­ва да по­жертву­ва се­бе си. Човекът от пре­диш­ни­те епо­хи тряб­ва да бъ­де пожертвуван. Жертвата на Кентавърът Хирон е тол­ко­ва важ­на за нап­ре­дъ­ка на 5-та­та епоха, кол­ко­то е и ос­во­бож­де­ни­ето чрез посветения.

Казва се, че гръц­ки­те мис­те­рий­ни шко­ли бъ­де­ще­то е би­ло пред­с­каз­ва­но на хората. И то­ва не е бил мъгляв, аб­с­т­рак­тен раз­каз за онова, ко­ето ще­ше да се слу­чи на чо­ве­ка в бъдеще, а инструкции, ко­ито щя­ха да во­дят чо­ве­ка по не­го­вия път към бъ­де­ще­то и му е би­ло по­каз­ва­но как­во той тряб­ва да пра­ви за сво­ето бъ­де­що развитие. И онова, ко­ето все още ос­та­ва­ше да бъ­де раз­гър­на­то ка­то чо­веш­ка сила, се изоб­ра­зя­ва­ше във ве­ли- чес­т­ве­на­та мис­те­рий­на дра­ма на Прометей.

Човек тряб­ва да си пред­с­та­ви три­те ра­си на бо­го­ве­те Уран, Кронос и Зевс ка­то три пос­ле­до­ва­тел­ни ве­ли­ки во­да­чи на човечеството. Уран оз­на­ча­ва небето, Гайя - земята. Ако се вър­нем назад, от­въд сре­да­та на Ле- мурийска­та епоха, ня­ма да на­ме­рим чо­ве­ка под форма, как­ва­то го зна­ем днес, а ка­то един, на­ре­чен Адам Кадмон от окул­т­на­та наука, кой­то е все

Смъртният чо­век тряб­ва да се на­учи да стои на соб­с­т­ве­ни­те си кра­ка през 5-та­та Велика епоха. Той е изобра­зен чрез Прометей. Човекът е ос­но­ва­тел на из­кус­т­ва­та и пре­ди всич­ко на пър­вич­но­то из­кус­т­во за из­пол­зу­ва­не­то на огъня. Зевс му завижда, за­що­то чо­ве­кът е пре­доп­ре­де­лен да про­из­ве­де свои соб­с­т­ве­ни посветени, ко­ито ще по­емат во­да­чес­т­во­то на 6та­та епоха. Човечеството обаче, първо, тряб­ва да пла­ти за това. Ето за­що пър­ви­ят ве­лик пос­ве­тен на чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва да по­еме вър­ху се­бе си ця­ло­то стра­да­ние на живота.

Прометей е про­то­тип­ни­ят пос­ве­тен на 5-та­та епоха, кой­то е пре­ми­нал посвещение, не са­мо в знание, а съ­що и в дела. Той е, кой­то е пре­ми­нал през ця­ло­то стра­да­ние и ще бъ­де ос­во­бо­ден от сво­ето око­ва­но чрез онзи, кой­то ста­ва дос­та­тъч­но зрял, за да ос­во­бо­ди ця­ло­то чо­ве­чес­т­во пос­те­пен­но и да го из­диг­не на­го­ре от ми­нерал­на­та област.

Великите кос­ми­чес­ки ис­ти­ни са по то­зи на­чин изоб­ра­зе­ни нам в ска- занията. Поради то­ва аз ви ка­зах в началото: Онзи, кой­то дос­тиг­не тре­та­та сте­пен в тъл­ку­ва­не­то на сказанията, е в със­то­яние да при­ема тех­ни те зна­че­ния бук­вал­но отново. . . /Тук след­ва ня­кол­ко не­яс­ни изре- чения//*7/. В слу­чая със ска­за­ни­ето за Прометей чо­век зас­та­ва пред кар­ти­на­та на лешояда, гри­зящ чер­ния дроб. Това тряб­ва да бъ­де при­ето твърде буквално. Лешоядът на­ис­ти­на гри­зе чер­ния дроб на хо­ра­та от 5-та­та епоха. Сказанието изоб­ра­зя­ва бор­бата, ко­ято ста­ва меж­ду сто­ма­ха и чер­ния дроб. Във вся­ко чо­веш­ко съ­щес­т­во от 5-та­та епо­ха се пов­та­ря та­зи Прометеева борба. Можем да взе­мем това, ко­ето се каз­ва тук, в на­пъл­но бук­ва­лен смисъл. Ако та­зи бор­ба не съ­щес­т­ву­ва­ше в чо­ве­ка от 5-та­та епоха, на­ша­та съд­ба би би­ла на­пъл­но дру­га понастоящем.

И та­ка има три на­чи­на за тъл­ку­ва­не на сказанията: първо, ек­зо­те­рич­ни­ят бук­ва­лен смисъл, вто­ро - але­го­ричният, бор­ба­та вът­ре в чо­веш­ка­та при- рода; трето, окул­т­но­то разбиране, при ко­ето от­но­во мо­же да се въз­п­рие ме бук­вал­но­то значение. От то­ва мо­же да отсъдите, че всич­ки­те ска­за­ния - по­не онези, ко­ито но­сят то­зи вид зна­че­ние - са из­в­ле­че­ни от мис­те­рий­ни­те шко­ли и не са дру­го ос­вен пред­с­та­вя­не на онова, ко­ето е било
пред­с­та­ве­но там ка­то ве­ли­ка­та дра­ма на чо­веш­ка­та съдба. Така как­то бях в със­то­яние да ви по­ка­жа във връз­ка с Друидските мистерии, че /ска­за­ни­ето за/ Балдур е бил изоб­ра­же­ние на онова, ко­ето е ста­ва­ло в ми- стериите, та­ка в ска­за­ни­ето за Прометей вие има­те изоб­ра­же­ние на оно- ва, ко­ето се пре­жи­вя­ва­ло от учени­ка за пос­ве­ще­ние във вът­реш­ни­те све­ти­ли­ща на мис­те­рий­ни­те шко­ли на Гърция, за да се при­до­бие енергия и но­ва си­ла за жи­вот в бъдещето.