ТРЕТА ЛЕКЦИЯ МИСТЕРИИТЕ НА ДРУИДИТЕ И НА "ДРОТИТЕ"

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ

МИСТЕРИИТЕ НА ДРУИДИТЕ И НА "ДРОТИТЕ"

/Стенографския бе­леж­ки от Мария Щайнер - фон Сиверс/

Всичките на­ши сред­но­ве­ков­ни раз­ка­зи - Персифал, Кръглата маса, Хар- тман фон Ое /Aue/ - раз­к­ри­ват мистич­ни­те ис­ти­ни в езо­те­рич­на форма, ма­кар че обик­но­ве­но те се раз­би­рат са­мо във външ­на­та им страна. Къде да по­тър­сим тех­ния произход? Трябва да го по­тър­сим във вре­ме пре­ди раз­п­рос­т­ра­не­ние на Християнството. В Християнството бе обе­ди­не­но онова, ко­ето бе жи­вя­ло в Ирландия, Шотландия. . . /праз­ни­на в бележ- ката/. Ние сме от­ве­де­ни от един осо­бен център, от където, то­зи ду­хо­вен жи­вот бе разпръскван. Духовни­ят жи­вот /на Европа/ про­из­ти­ча­ше от ед­на май­ка ло­жа в Скандинавия, Ложата "Дроти" /Drottes/. Друиди рав­но на Дъб. По та­зи при­чи­на се казва, че гер­ман­с­ки­те на­ро­ди са по­лу­ча­ва­ли сво­ите ин­с­т­рук­ции под дъ­бови­те дървета.

"Дроти" или Друиди са би­ли древ­ни­те гер­ман­с­ки посветени. В Англия те все още са съ­щес­т­ву­ва­ли по време­то на кра­ли­ца Елисавета. Всичко, ко­ето че­тем в "Едда" или мо­жем да на­ме­рим в древ­ни­те гер­ман­с­ки са ги ни връ­ща об­рат­но към хра­мо­ве­те на "Дротите" или Друидите. Авторът

на те­зи при­каз­ки ви­на­ги е бил ня­кой посветен. Сагите имат не са­мо сим­во­лич­но или але­го­рич­но значение, но ви­на­ги и не­що друго.

Пример: Ние зна­ем са­га­та за Балдур. Знаем, че той е на­деж­да­та на бого- вете, че той е убит от бог Локи с ед­но клон­че от имел. Богът на свет­ли­на­та е убит. Целият то­зи раз­каз има дъл­бо­ко мис­те­рийно съдържание, ко­ето всички, ко­ито ми­на­ва­ха в посвещение, не са­мо тряб­ва­ше да нау- чат, но тряб­ва­ше и да преживеят.

Мистериите. Посвещение: Първото де­ло се на­ри­ча­ло тър­се­не тя­ло­то на Балдур. Предполагало се е, че Балдур е бил ви­на­ги жив. Търсенето се със­то­яло в ед­но пъл­но ос­вет­ле­ние от­нос­но при­ро­да­та на човека. Тъй ка­то Балдур бе чо­веш­ко същество, ко­ето се е отклонило. Нявга чо­веш­ко­то съ­щес­т­во не е би­ло как­во­то е днес, той не е диференцирано, не е би­ло над­ви­то от страс­т­ни опитности, а се е със­то­яло от по­-фи­но ефи­мерно вещество. Балдур, све­те­що­то чо­веш­ко същество. Когато бъ­дат пра­вил­но разбрани, всич­ки неща, ко­ито ни се по­явя­ват под фор­ма­та на символи, тряб­ва да се раз­би­рат в по­-висш смисъл. Това чо­веш­ко същество, ко­ето не е би­ло вляз­ло в онова, ко­ето днес ние на­ри­ча­ме материя, е Балдур. То жи­вее във все­ки един от нас. Друидският жрец е тряб­ва­ло да тър­си вис­ше­то се­бе вът­ре у са­мия него. Нему е тряб­ва­ло да ста­не ясно, къ­де е ста­на­ло та­зи ди­фе­рен­ци­ация меж­ду вис­ше­то и нисшето. . . /празнота/.

Тайната на вся­ко пос­ве­ще­ние е да се ро­ди вис­ше­то чо­веш­ко съ­щес­т­во вът­ре в човека. Онова, ко­ето жре­цът и све­ще­ни­кът пос­ти­гат по-бързо, ос­та­на­ло­то чо­ве­чес­т­во тряб­ва да из­вър­ви в дъл­ги сте­пе­ни на развитие. За да ста­нат во­да­чи на ос­та­на­ло­то човечество, Друидите е тряб­ва­ло да по­лу­чат то­ва посвещение.

Човекът, кой­то ве­че е сля­зъл по-дълбоко, тряб­ва­ше да по­бе­ди ма­те­ри­ята и да спе­че­ли сво­ето пре­диш­но по­-вис­ше равнище. Това раж­да­не на вис­ше­то чо­веш­ко съ­щес­т­во ста­ва във всич­ки мис­те­рии по по­до­бен на чин. Човекът, кой­то се е по­то­пил в ма­те­ри­ята тряб­ва от­но­во да бъ­де събуден. Човек тряб­ва да нап­ра­ви серия опит­нос­ти - ис­тин­с­ки опит­нос­ти - ко­ито не са при­ли­ча­ли на ни­как­ви се­тив­ни опитности, ко­ито чо­век мо­же да има на фи­зи­чес­ко­то поле.

Степените. Първата стъп­ка е би­ла чо­ве­кът да бъ­де до­ве­ден пред "Трона на Необходимостта". Човекът заста­ва пред пропастта: Наистина да пре­жи­вее чрез соб­с­т­ве­но­то си тя­ло онова, ко­ето жи­вее в нис­ши­те царства на природата. Човекът ед­нов­ре­мен­но ми­не­рал и растение, но съв­ре­мен­ни­ят чо­век не е в със­то­яние да изпи­та онова, ко­ето се при­тъ­пя­ва от еле­мен­тар­ни­те вещества, и все пак трайните, ог­ра­ни­ча­ва­щи не­ща в све­та се дъл­жат на факта, че ние съ­що сме ми­не­рал­ни и рас­ти­тел­ни в на­ша­та природа.

Следващата стъп­ка е во­ди­ла чо­веш­ко­то съ­щес­т­во до всичко, ко­ето е жи­вя­ло в жи­во­тин­с­ко­то царство. Всичко, ко­ето е съ­щес­т­ву­ва­ло във фор­ма­та на страс­ти и же­ла­ния е би­ло въз­п­ри­ема­но във вър­тя­що се и впли­та що се движение. Всичко то­ва е тряб­ва­ло да бъ­де наб­лю­да­ва­но от кан­ди­да­та за посвещение, та­ка че не­го­ви те очи да бъ­дат от­во­ре­ни за онова, ко­ето ле­жи зад во­ала на сетивата. Човекът не съзнава, че онова, ко­ето се вър­ти на­око­ло в ас­т­рал­но­то пространство, е скри­то зад фи­зи­чес­ка­та обвивка. Воалът на Майя е всъщ­ност обвивка, през ко­ято тряб­ва да се про­ник­не от онзи, кой­то ще бъ­де пос­ве­ща­ван - об­вив­ки­те отпадат, чо­вешко­то съ­щес­т­во виж­да ясно. Това е мно­го спе­ци­ален момент: Жрецът осъзнава, че об­вив­ки­те преп­реч­ват импулсите, ко­ито би­ха би­ли ужасяващи, ако бъ­дат ос­та­ве­ни свободни.

Третата стъп­ка во­ди до виж­да­не на еле­мен­тал­ни­те при­род­ни сили. Това е стъпка, ко­ято чо­век на­ми­ра труд­на за раз­би­ра­не без пред­ва­ри­тел­на подготовка. Че го­ле­ми окул­т­ни си­ли жи­ве­ят в те­зи при­род­ни си­ли и че чрез тях се из­ра­зя­ват еле­мен­тал­ни страсти, е нещо, ко­ето ка­ра чо­ве­кът да осъзнае, че има сили, ко­ито са из­вън въз­мож­нос­т­та на вся­ко нещо, ко­ето той мо­же да пре­жи­вее ка­то свое соб­с­т­ве­но страдание.

Следното из­пи­та­ние се на­ри­ча "Подаването на Змията" от Йерофанта. Това мо­же да се обяс­ни са­мо пос­редством въздействията, ко­ито се полу- чават. То е изяс­не­но в са­га­та за Тантал. Привилегията да ти бъ­де поз­во- ле­но да сед­неш в Съвета на Боговете мо­же да бъ­де злоупотребена. Това оз­на­ча­ва ед­на реалност, ко­ято на­исти­на из­ди­га чо­ве­ка над са­мия него, ала я прид­ру­жа­ват опасности, ко­ито ни­как не са пре­уве­ли­че­ни в раз­ка­за за прок­ля­ти­ето на Тантал. Като пра­ви­ло чо­ве­кът казва, че е без­си­лен пред ли­це­то на при­род­ни­те закони. Това са мисли. С то­зи вид мислене, ко­ето е са­мо мъг­ля­во мо­зъч­но мислене, ни­що не мо­же да бъ­де постиг- нато. В твор­чес­ко­то мислене, ко­ето из­г­раж­да и кон­с­т­ру­ира не­ща в све- та, ко­ето е про­дук­тив­но и плодоносно, па­сивни­ят вид мис­ле­не се за­ме­ня от ед­но мислене, об­зе­то от ду­хов­на сила. Отхвърлената ко­жа на един ска­ка­лец е праз­на­та об­вив­ка на скакалеца; Когато бъ­де из­пъл­не­на с /продуктивно/ мислене, тя е жи­ви­ят скакалец. В об­вив­ки­те­-мис­ли жи­ва дейс­т­ви­тел­на си­ла се излива, та­ка че жре­цът е в със­то­яние не са­мо да виж­да све­та във видение, ала и да ра­бо­ти в не­го чрез магия. Опасността е, че с та­зи си­ла мо­же да се злоупотреби. Той може. . . /празно/.

При та­зи сте­пен окул­тис­тът при­до­би­ва из­вес­т­на сила, чрез ко­ято той е в със­то­яние да заб­лу­ди до­ри и вис ши същества. Той не са­мо тряб­ва да пов­та­ря истини, но и да ги пре­жи­вее и да реши, да­ли ед­но не­що е ис­тинно или фалшиво. Това е, ко­ето се на­ри­ча "Подаването на Змията от Йерофанта". /Това обоз­на­ча­ва вър­ху ду­хов­но­то рав­ни­ще съ­що­то нещо, ко­ето ос­нов­ни­те сте­пе­ни на фор­ми­ра­не на гръб­нач­ния стълб оз­на­ча­ват

Тогава той тряб­ва да да­де клет­ва за мълчание. Представя му се един гол меч и той е за­дъл­жен да да­де най- об­вър­з­ва­ща­та клетва. Това е, че от­се­га на­та­тък той тряб­ва да па­зи мъл­ча­ние за сво­ите опитности, ко­га­то се от­на­ся до хора, ко­ито не са би­ли пос­ве­те­ни ка­то него. Съвсем не е въз­мож­но да се раз­к­рие ис­тин­с­ко­то съ­дър­жа­ние на те­зи тай­ни без подготовка. Той /посветеният/ оба­че е мо­гъл да съз­да­де те­зи легенди, та­ка че те да ста­нат из­раз на вечното. Онзи, кой­то е мо­гъл да про­из­не­се не­ща­та по то­зи начин, раз­би­ра се, е имал го­ля­ма власт над сво­ите бра­тя човеци. Съз- дателят на ед­на ле­ген­да от то­зи вид е от­пе­чат­вал не­що в чо­вешкия дух. Онова, ко­ето по то­зи на­чин е изказано, след то­ва е би­ло заб­ра­вя­но и са­мо на­й-с­ла­ба­та ди­ря от не­го на­джи­вя­ва смъртта. Вечните ис­ти­ни ос­та­ват на­й-­дъл­го след смъртта. От по­-мал­ко из­диг­на­та­та на­уч­на ми съл поч­ти ни­що не остава. Вечното оба­че ос­та­ва и се по­явя­ва от­но­во през но­во въплъщение.

Жрецът Друид е го­во­рил от ед­на по­-вис­ша сфера. Неговите думи, ма­кар и простички, са би­ли из­раз на висши ис­ти­ни и са по­тъ­ва­ли в ду­ши­те на не­го­ви­те слушатели. Той е го­во­рил на прос­тич­ки хора, ала ис­ти­на­та е по­тъ­ва­ла в тех­ни­те ду­ши и не­що е би­ло включ­ва­но в тях, ко­ето ще­ше да бъ­де пре­ро­де­но през ед­но но­во въплъщение. По оно­ва вре­ме хо­ра­та пре­жи­вя­ва­ха ис­ти­ни­те чрез при­каз­ки за феи и легенди; та­ка на­ши­те ду­хо- вни те­ла са би­ли под­гот­ве­ни и ако ние сме в със­то­яние да схва­нем днес по­-вис­ши истини, то е за­що­то ние сме би­ли подготвени.

Така то­ва време, ко­ето е за­вър­ши­ло в 60-та го­ди­на сл. Хр. е под­гот­ви­ло ду­хов­ния жи­вот на Европа, е да­ло почвата, вър­ху ко­ято е мог­ло да бъ­де из­диг­на­то Християнството. Тези уче­ния са за­па­зе­ни и всеки, кой­то тър­си ще бъ­де в със­то­яние да на­ме­ри при­ем до онова, ко­ето е би­ло пре­по­да­ва­но в те­зи Ложи.

След ка­то той /Друидът/ е дал клет­ва вър­ху сабята, т. е. меча, той е тряб­ва­ло да из­пие из­вес­т­но пи­тие - и това той е пра­вил от един чо­веш­ки череп. Значението на то­ва е било, че той е над­с­ко­чил онова, ко­ето е би­ло човешко. Това е би­ло чувството, ко­ето Друидският жрец е тряб­ва­ло да
при­ба­ви към сво­ята нис­ша те­лес­на природа. Той е тряб­ва­ло да гле­да към всичко, ко­ето жи­вее вът­ре в не­го­во­то тя­ло със съ­ща­та обективност, спокойствие, с как­ви­то е гле­дал към ня­ка­къв друг съсъд. Тогава той е бил пос­ве­ща­ван във вис­ши­те тай­ни и му е по­каз­ван пъ­тя към вис­ши­те светове, Балдур. . . /празнота/. Той е бил въ­веж­дан в един ог­ро­мен дво- рец, кой­то е имал за пок­рив бляс­ка­ви щитове. Той е сре­щал един човек, кой­то е хвър­лял се­дем цветя. Космично пространство, Херувими, Де- миург /Създател на Света/. Така той е ста­вал на­ис­ти­на Жрец на Слън- цето.

Много хо­ра са че­ли "Едда" и не са осъзнавали, че то­ва фак­ти­чес­ки е раз­каз за онова, ко­ето на­ис­ти­на е става­ло в древ­ни­те "Дротски" мистерии. Огромната власт е ле­жа­ла на раз­по­ло­же­ние на древ­ни­те све­ще­ни­ци на "Дротите", власт над жи­вот и смърт. Вярно е, че в те­че­ние на вре­ме­то всич­ко се покварява. Някога то е би­ло най-висшето, на­й-с­вя­то­то от не- щата. По времето, ко­га­то се раз­п­рос­ти­ра Християнството мно­го е би­ло ве­че де­ге­не­ри­ра­ло и е има­ло мно­жес­т­во чер­ни магьосници, та­ка че Християнството ид­ва ка­то ед­но спа­сение.

Изучаването на те­зи ста­ри ис­ти­ни са­мо е в със­то­яние да да­де един поч­ти за­вър­шен прег­лед на це­лия окултизъм.

Не ка­то на­ша­та съв­ре­мен­на практика, ни­то един ка­мък не е бил пос­та­вян вър­ху друг при из­г­раж­да­не­то на един дру­ид­с­ки храм, без да се из­пол­зу­ват точ­ни ас­т­ро­но­ми­чес­ки мерки. Друидските све­ще­ни­ци са би­ли стро­ите­ли­те на човечеството. Слабо от­ра­же­ние на то­ва е за­па­зе­но днес във въз­г­ле­ди­те на Свободното-Масонство.

Научаване да се про­ник­не ас­т­рал­но­то вещество, да се ви­ди слън­це­то сред нощ: Първо посвещение.

Предаване на Змията от Йерофанта: Второ посвещение.

Пътуване в лабиринта: Трето посвещение.