ПЕТА ЛЕКЦИЯ МИСТЕРИЯТА, ИЗВЕСТНА НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ

ПЕТА ЛЕКЦИЯ

МИСТЕРИЯТА, ИЗВЕСТНА НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ

Ние го­во­рих­ме ве­че за раз­лич­ни легенди, ко­ито съ­дър­жат езо­те­рич­ни ис­ти­ни в картините, ко­ито пред­с­тавят. Те са би­ли да­де­ни на чо­ве­ка под та­зи фор­ма в ед­но време, ко­га­то той не е бил дос­та­тъч­но зрял да по­лучи ис­ти­ни­те пряко. Тези кар­ти­ни нав­ли­за­ха в чо­веш­ко­то "причинно" тя­ло - та­зи част на човека, ко­ято но­села за­ро­ди­ша на не­го­вия бъ­дещ Висш Ма- нас - и то­ва го под­гот­вя­ло да раз­бе­ре ис­ти­ни­те пря­ко в ед­но бъ­де що въплъщение.

Сега бих ис­кал да ви по­ка­жа ед­на та­ка­ва легенда, ко­ято да­ти­ра на­зад са­мо от ня­кол­ко ве­ка и все още съ­ществу­ват ня­кол­ко вер­сии от нея. Тя е следната.

В на­ча­ло­то на ХV сто­ле­тие /*1/ в Европа се явя­ва ед­на личност, ко­ято е би­ла пос­ве­те­на в ня­кои тай­ни в Изтока. Това бе Кристиян Розенкройц /*2/. По времето, ко­га­то то­ва въп­лъ­ще­ние на Кристиян Розенкройц бе завършило, той бе пос­ве­тил око­ло де­сет дру­ги хо­ра в оне­зи неща, ко­ито той са­ми­ят бе на­учил чрез пос­ве­щение - дотолкова, до­кол­ко­то то­ва би­ло въз­мож­но сред ев­ро­пей­ци­те по оно­ва време. Това мал­ко братс­т­во на­ри­ча­ло се­бе си "Jraternitae Rosae Crueis ", Братството на Розовия Кръст. Тази мал­ка гру­па хо­ра след то­ва да­до­ха ед­на ле­ген­да на ед­но по-мно- гочислено, по­-­ек­зо­те­рич­но братство, чрез ко­ето то то­га­ва ста­на из­вестно в света.

Самият Кристиян Розенкройц бе раз­к­рил ня­кои дъл­бо­ки тай­ни на Ми- стерията на оне­зи хора, ко­ито бя­ха дос­та­тъч­но под­гот­ве­ни да ги прие- мат. Ала как­то ве­че казах, не е има­ло по­ве­че от де­се­ти­на в то­зи ма­лък кръг, със­то­ящ се от пос­ве­те­ни Розенкройцери. Онова, ко­ето бе пре­по­да­ва­но от Кристиян Розенкройц не е мог­ло да бъ­де пре­да­де­но на мно­го хора, ала е би­ло въп­лъ­те­но в един вид мит /*3/. И след ка­то той е бил на­й-­нап­ред да­ден през ХV сто­ле­тие чес­то е бил пов­та­рян и обяс­ня­ван в раз­лич­ни­те братства. Той е бил раз­каз­ван в по­-го­ле­ми братства, ала е бил тъл­ку­ван са­мо в ин­тим­ни кръгове.

Ето приб­ли­зи­тел­но съдържанието:

Така ние виждаме, че Каин и пряк по­то­мък на боговете, А Авел и по­то­мък на Адам и Ева, ко­ито са човеци. И ми­тът продължава:

Жертвоприношенията, ко­ито Авел пра­вел на Яхве, му би­ли приятни, ала жертвоприношенията, но­се­ни от Каин, не му би­ли приятни, тъй ка­то раж­да­не­то на Каин не е би­ло на­ре­де­но от него. В ре­зул­тат Каин из­вър- шил братоубийство. Той убил Авел и за­то­ва е бил из­к­лю­чен от об­ще­ние с Яхве. Той оти­шъл в да­леч­ни земи и ос­но­вал своя соб­с­т­ве­на ра­са там.

Адам от­но­во се свър­зал с Ева и от то­ва свър­з­ва­не се по­явил Сит, съ­що спо­ме­нат в Библията, кой­то по­ел ро­ля­та на Авел. Така ние има­ме две по­ко­ле­ния на човечеството: ра­са­та на Каин, кой­то про­из­ли­за­ше от Ева и един от Елохимите и дру­га­та раса, ко­ято има­ше за ро­ди­те­ли чо­ве­ци и за­поч­на­ла по на­реж­да­не­то на Яхве.

Сред по­том­ци­те на Каин са всич­ки онези, ко­ито са би­ли съз­да­те­ли на из­кус­т­во и на­ука ка­то нап­ри­мер Метуселах, изоб­ре­та­те­лят на пис­мо­то Тау и Тубал-Каин, кой­то е бил обу­чен да из­пол­зу­ва и об­ра­бот­ва ме­тал­ни­те ру­ди и желязото. В та­зи по­том­с­т­ве­на линия, ид­ва­ща от Елохима, се на­ми­ра­ха всич­ки онези, ко­ито се обу­ча­ва­ха в из­кус­т­ва­та и науката.

Хирай съ­що про­из­хож­да от ра­са­та на Каин и той е бил нас­лед­ни­кът на всичко, ко­ето е би­ло на­уче­но от дру­ги­те по не­го­ва­та ли­ния за тех­но­ло­гия и изкуство. Той е бил на­й-з­на­чи­тел­ни­ят и чу­де­сен архитект, кой­то мо­жем да си представим.

От ли­ни­ята Сит ид­ва Соломон, кой­то пре­въз­хож­да­ше във всич­ки неща, ко­ито ид­ва­ли от Яхве. Той е бил на­да­рен с мъд­рос­т­та на све­та и с всич­ки ка­чес­т­ва на спокойна, ясна, обек­тив­на мъдрост. Тази мъд­рост мо­же да бъ­де из­ра­зе­на в думи, ко­ито вли­зат пра­во в чо­веш­ко­то сър­це и мо­гат да из­диг­нат човека, ала тя не е в със­то­яние да даде, да про­из­ве­де ни­що ве­щес­т­ве­но от тех­ни­чес­ка­та при­ро­да в из­кус­т­во или наука. Това е мъд- рост, ко­ято е пря­ко вдъх­но­вен дар от Бога, а не е пос­тиг­на­та от­до­лу чрез чо­веш­ки страсти, на­ди­га­ща се от чо­веш­ка­та во­ля - то­ва би би­ло мъдро- стта, при­над­ле­жа­ща на си­но­ве­те на Каин, ед­но нас­лед­с­т­во на дру­гия Елохим, не на Яхве. Те са работливите, уси­ле­но работещите, ко­ито тър­сят да дос­тиг­нат всич­ко чрез сво­ите соб­с­т­ве­ни усилия.

И тъй Соломон ре­ша­ва да съг­ра­ди един храм и по­вик­ва Хирам, по­то­мъ­кът на Каин, да бъ­де ар­хи­тек­тът стро­ител на храма. Това е би­ло по вре- мето, ко­га­то Балкиз, Савската Царица, по­се­ти­ла Йерусалим, тъй ка­то би­ла чу­ла за мъд­рос­т­та на Соломон. И тя на­ис­ти­на е би­ла с дъл­бо­ко впе­чат­ле­ние и оча­ро­ва­на от въз­ви­шена­та и яс­на мъд­рост и кра­со­та­та на

И ста­на­ло следното: Храмът поч­ти бил готов. Само ед­но не­що е липс- вало, ко­ето е тряб­ва­ло да бъ­де шедьовъ­ра на Хирам; то­ва бе Отлято Мо- ре, ко­ето ще­ше да пред­с­тав­ля­ва океана, из­лят от бронз и ще­ше да ук­ра­сява храма. Всички не­об­хо­ди­ми сме­си ру­да би­ли при­гот­ве­ни от Хирам по чу­де­сен начин, го­то­ви да бъ­дат отлети. Обаче три­ма чи­ра­ка за­поч­на­ли да работят, ко­ито Хирам не е бил в със­то­яние да въз­диг­не в майс­тори, тъй ка­то им лип­с­ва­ло умение. Те сле­до­ва­тел­но се зак­ле­ли да му от­мъс­тят и ис­ка­ли да пре­дот­в­ра­тят изли­ва­не­то на Отлятото Море. Един при­ятел на Хирам, кой­то на­учил за те­зи планове, ги до­ве­рил на Соло- мон, та­ка че той да пре­дот­в­ра­ти тях­но­то осъществяване. Ала Соломон, по­ра­ди ревност, не нап­ра­вил ни­що да ги спре, за­що­то же­ла­ел да уни­що­жи Хирам. Резултатът бе, че Хирам е тряб­ва­ло да гле­да до­ка­то ця­ла­та от­ливка се раз­па­да­ла по­ра­ди при­ба­вя­не­то на не­под­хо­дя­щи със­тав­ки в смес­та от три­ма­та чираци. Той се опи­тал да за­га­си из­ди­га­щи­те се ог­не­ни езици, ка­то из­ли­вал во­да вър­ху тях, но то­ва нап­ра­ви­ло не­ща­та още по­-лоши. И ко­га­то поч­ти бил отчаян, че ра­бо­та­та ня­ко­га ще бъ­де завърше- на, явил ме се Тубал-Каин, не­го­ви­ят прадед и му казал, че не би­ва да се колебае, а да се хвър­ли в огъня, тъй ка­то той е не­у­яз­вим от пламъците. Хирам пос­лу­шал съ­ве­та и до­шъл до цен­тъ­ра на земята. Той бил от­ве­ден от Тубал-Каин при Каин, кой­то там жи­вял в със­то­яние на пър­вич­на­та божественост. Така Хирам бил пос­ве­тен в Мистерията на Огъня и в тай­на­та на от­ли­ва­не­то на бронз, ка­то по­лу­чил от Тубал-Каин един чук и един Златен Триъгълник, кой­то той е мо­жел да но­си на се­бе си ка­то ви­сул­ка око­ло своя врат. След то­ва се вър­нал и е бил в със­то­яние да за вър­ши от­ли­ва­не­то на Отлятото Море и от­но­во да сло­жи всич­ко в ред.

При ко­ето Савската Царица се съг­ла­си­ла да ста­не не­вес­та на Хирам. Той оба­че бил на­пад­нат от три­ма­та чи­ра­ци и убит. Преди да ум­ре Хирам ус­пял да хвър­ли Златния Триъгълник в един кладенец. И тъй ка­то ни­кой не зна­ел къ­де е изчезнал, за­поч­на­ло търсене. Дори Соломон се е стра­ху­вал и е бил заг­ри­жен да открие как­во е станало. Смятало се е, че древ­на­та уп­рав­ля­ва­ща Дума е мо­же­ло да бъ­де пре­да­де­на от чи­ра­ци­те и сле­до­ва­тел­но дру­га е би­ла създадена. Първата дума, ко­ято тряб­ва­ло да бъ­де изговорена, ко­га­то Хирам бъ­де открит, тряб­ва­ло да бъ­де но­ва­та Управ- ляваща Дума. Най-после Хирам бил на­ме­рен и е бил в със­тояние да про­-
из­не­се ня­кол­ко пос­лед­ни думи. Той казал: "Тубал-Каин ми обеща, че аз ще имам син, кой­то ще бъ­де ба­ща на мно­жес­т­во поколения, ко­ито ще на­се­ля­ват зе­мя­та и ще до­ве­дат сво­ята ра­бо­та - из­г­раж­да­не­то на Храма - до завършване. След то­ва той по­ка­зал мястото, къ­де­то Златният Три- ъгълник е бил намерен. Той е бил приб­ран и за­не­сен при Отлятото Море и две­те са би­ли за­па­зе­ни в Светая Светих. Те мо­гат да бъ­дат от­к­ри­ти са­мо от онези, ко­ито мо­гат да раз­бе­рат зна­че­ни­ето на Легендата за Храма на Соломон и не­го­вия майс­тор стро­ител Хирам.

Сега ще про­дъл­жим от раз­каз­ва­не­то на ле­ген­да­та към ней­но­то тълку- ване.

Тази легенда, изоб­ра­зя­ва съд­ба­та на 3-тата, 4-та­та и 5-та­та сле­дат­лан­т­с­ки кул­тур­ни епохи. Храмът е Храмът на Окултните Общества, то­ва ще ре­че на онова, ко­ето се из­г­раж­да от ця­ло­то човечество, при­над­ле­жа­що към 4-та­та и 5-та­та кул­тур­ни епохи. Светая Светих е мястото, къ­де­то те­зи Окултни Общества имат сво­ето местопребиваване. Последните съз­на­ват как­во се оз­на­ча­ва чрез Отлятото Море и Златният Триъгълник.

Ние сле­до­ва­тел­но има­ме ра­бо­та с две ра­си човечество: С онези, ко­ито ка­то Соломон при­те­жа­ват бо­жес­т­вена мъд­рост и с оне­зи от Расата на Каин, ко­ито са за­поз­на­ти с огъ­ня и зна­ят как да го използуват. Този огън не е фи­зи­чес­кия огън, а огъ­нят на же­ла­ни­ята и инстинктите, кой­то го­ри в ас­т­рал­ния свят.

Кои сле­до­ва­тел­но са Синовете на Каин? В сми­съ­ла на та­зи ле­ген­да Си- новете на Каин са си­но­ве­те на оне­зи Елохими, ко­ито по вре­ме на Лунна- та Епоха са би­ли мал­ко не­що изос­та­на­ли в тях­на­та ро­ля на Елохими. Ние има­ме ра­бо­та с Кама, ас­т­рал­ност по вре­ме на Лунната Епоха. Тази Кама или огън по оно­ва вре­ме е била про­ник­на­та от мъдрост. Ала е има­ло два ви­да Елохими. Единият вид Елохими не ос­та­на­ли не­под­виж­ни в съ­юза на мъд­рос­т­та и огъня; те отиш­ли по-нататък. И по вре­ме на съз­да­ва­не­то на чо­ве­ка те не би­ли ве­че из­пъл­не­ни с же­ла­ния и така, те би­ли в със­то­яние да да­рят на сво­ето съз­да­ние спо­кой­на и яс­на мъдрост. Това е съ­щес­т­ве­на­та Яхве - или Йехова - религия, мъд­рос­т­та на ко­ято е спо­кой­на и поч­ти без лич­но же­лание. Другите Елохими, онези, в ко­ито мъд­рос­т­та би­ла съ­че­та­на с огъ­ня на Лунната Епоха, съз­да­ли Синовете на Каин.

Следователно в слу­чая на Синовете на Сит ние на­ми­ра­ме пред­с­та­ви­те­ли­те и на ре­ли­ги­оз­ния тип чо­веш­ко съ­щес­т­во с без­п­рис­т­рас­т­на мъдрост, а в слу­чая при Синовете на Каин от­к­ри­ва­ме онези, ко­ито при­те­жа­ват им­пул­сив­на природа, ко­ито са в със­то­яние да се за­па­лят и да по­ка­жат ен­ту­си­азъм за мъдростта. Тези два ти­па са твор­ци­те вът­ре във всич­ки ра­си на чо­ве­чес­т­во­то и през всич­ки пе­ри­оди на историята. От жи­во­та на же­ла­ни­ята на Синовете на Каин про­из­хож­дат всич­ки из­кус­т­ва и науки; от те­-

че­ни­ето Сит-Авел про­из­лиза всич­ка­та без­п­рис­т­рас­т­на на­бож­ност и мъдрост, на ко­ято лип­с­ва ентусиазъм.

Тези два ти­па ви­на­ги са при­със­т­ву­ва­ли и са про­дъл­жа­ва­ли та­ка до 4-та­та сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епоха.

След то­ва ид­ва ос­но­ва­ва­не­то на Християнството. Чрез не­го по­-ран­на­та набожност, ко­ято е би­ла да­де­на на чо­ве­чес­т­во­то отгоре, ста­ва без­с­т­рас­т­на и от­да­ле­че­на и бе сме­се­на с елемента, кой­то дой­де на зе­мя­та чрез Христос - Христос, кой­то е не са­мо въп­лъ­ще­ние на мъдрост, а кой­то е съ­що и са­ма­та любов, ед­но вър­хов­но същество, ко­ето тол­ко­ва е про­чис­ти­ло сво­ето ас­т­рал­но тя­ло или Кама, че то е би­ло про­ме­не­но в Будхи. Чиста те­ча­ща Кама, ко­ято не ис­ка ни­що за се­бе си, а об­ръ­ща вся­ка страст в нес­вър­ш­ва­ща на­бож­ност към не­щата вън от се­бе си, е ед­на обър­на­та Кама. Будхи е Кама, ко­ято е би­ла про­ме­не­на в сво­ята проти- воположност.

Един вид по­-вис­ша на­бож­ност чрез то­ва се под­гот­вя сред онези, ко­ито са от на­бож­ния тип, Синовете на Мъдростта. Този вид на­бож­ност съ­що мо­же да раз­ви­ва ентусиазъм. Това е Християнска набожност, ко­ято бе под­гот­ве­на през 4-та­та Следатлантска кул­тур­на епоха. Целият то­зи по­ток все още не е в със­то­яние да се обе­ди­ни със Синовете на Каин; те ос­та­ват врагове. Ако Християнството бе­ше об­х­ва­на­ло чо­веш­ки­те съ­щества твър­де бързо, те по­ло­жи­тел­но щя­ха да бъ­дат из­пъл­не­ни с любов, ала ня­ма­ше да бъ­де вклю­че­но ин­ди­виду­ал­но­то чо­веш­ко сърце. Нямаше да бъ­де ед­на набожност, про­из­ти­ча­ща от свобода. Христос ня­ма­ше да бъде ро­ден вът­ре в чо­ве­ка ка­то не­гов брат, а са­мо ка­то не­гов господар. Сле- дователно не­об­хо­ди­мо е що­то Сино­ве­те на Каин да бъ­дат де­ятел­ни през ця­ла­та пе­та сле­дат­лан­т­с­ка епоха. Те са де­ятел­ни чрез тех­ни­те пос­ветени, ко­ито из­г­раж­дат Храма на ця­ло­то чо­ве­чес­т­во из­диг­нат от свет­с­ко из­кус­т­во и свет­с­ка наука.

Този свет­с­ки еле­мент ста­ва все по­ве­че и по­ве­че оче­ви­ден в ис­то­ри­ята на 4та­та и 5та­та кул­тур­ни епохи, като по то­зи на­чин про­явя­ва ця­ло­то раз­ви­тие на све­тов­на­та ис­то­рия на фи­зи­чес­ко равнище. И ед­нов­ре­мен­но с то­зи све­то­вен по­ток на материализма, лич­ни­ят еле­мент на его­изъм е вклю­чен в него, кой­то во­ди до Война на Всички про­тив Всичко. Макар че Християнството бе дош­ло в света, то е в един смисъл, ед­на тай­на спо­деля­на от малцина. Но то нап­ра­ви хо­ра­та на 4-та­та и 5-та­та кул­тур­ни епо­хи да осъзнаят, че все­ки е ра­вен пред пог­ле­да на Бога. Това е ос­но­вен прин­цип на Християнството. Ала той не мо­же да бъ­де на­пъл­но раз­б­ран от чо­ве­ка на земята, до­ка­то той е вприм­чен в ма­те­ри­али­зъм и егоизъм.

Френската ре­во­лю­ция из­в­ле­че сво­ето зак­лю­че­ние от то­ва Християнско уче­ние в свет­с­ки смисъл. Духовното понятие, че всич­ки са рав­ни пред пог­ле­да на Бога бе про­ме­не­но в чис­то зем­но понятие, че всич­ки хо­ра са

Преди из­бух­ва­не­то на френ­с­ка­та ре­во­лю­ция се по­яви ед­на лич­ност ма­дам Дадемар /d, Adhemar/ /*4/, придвор­на да­ма на Мария-Антоанета, и под­с­ка­за всич­ки важ­ни съ­би­тия на ид­ва­ща­та борба, за да я пре­дуп­реди сре­щу тях. Това бе Граф Сен Жармен /*5/, същият, който, в ед­но пре­ди- ш­но въплъщение, бе ос­но­вал Розенкройцер­с­кия Орден. Той е смятал, че по оно­ва вре­ме чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва да бъ­де по­ве­де­но спо­кой­но от един свет­с­ки ми­рог­лед за жи­во­та към ед­на на­ис­ти­на Християнска култура. Светски си­ли оба­че са же­ла­ли да спе­че­лят сво­бо­да за се­бе си чрез ма- териални, на­сил­с­т­ве­ни средства. Кристиян Розенкройц пред­виж­да­ше Френската ре­во­лю­ция ка­то ед­но не­об­хо­ди­мо пос­лед­с­т­вие за­то­ва и пре- дупреждаваше. Той, Кристиян Розенкройц, в сво­ето пре­раж­да­не в ХVІІІ столетие, ка­то па­зи­тел на на­й-­вът­реш­ни­те тай­ни на Отлятото Море и на Златният Триъгълник се по­явя­ва с предупреждението, че чо­ве­чес­т­во­то би тряб­ва­ло да се раз­вива бавно. Но той съ­що та­ка пред­ви­ди онова, ко­ето ще­ше да се случи.

Това е насоката, взе­та от чо­веш­ка­та ево­лю­ция през 4-та­та и 5-та­та сле­дат­лан­т­с­ка епоха, ко­га­то се гле­да езо­терично. Храмът на чо­веш­ка­та зем­на култура, ве­ли­ки­ят Храм на Соломон ве­че е бил изграден, ала онова, което тряб­ва да бъ­де на­й-п­рек­рас­ни­ят му за­вър­шек все още е тряб­ва­ло да ос­та­не тайна. Това е мог­ло са­мо да бъ­де съз­да­де­но от един посветен. Този пос­ве­тен е бил кри­во разбран, предаден, убит. Тайната още не мо­же да бъ­де открита. Тя ос­та­на при­те­жа­ние на мал­ци­на пос­ве­те­ни Хрис- тияни. Тя е за­пе­ча­та­на в от­ли­ва­не­то на Отлятото Море и в Златният Три- ъгълник. Тя е съ­ща­та тайна, при­над­ле­жа­ща на Кристиян Розенкройц, кой­то е при­със­т­ву­вал в ед­но мно­го ви­со­ко раз­ви­то пре­въп­лъ­ще­ние при раж­да­не­то на Христос и кой­то по оно­ва вре­ме е про­из­не­съл за­бе­ле­жи­тел­ни неща.

Нека да опи­ша с ня­кол­ко ду­ми как то­зи Кристиян Розенкройц пов­то­ри ня­кои свои из­каз­ва­ния по вре­ме­то на из­бух­ва­не­то на Френската рево- люция. Той каза: "Тъй ка­то те по­ся­ха ветрове, те ще по­жъ­нат вихри"/*6/. Това бе­ше ка­за­но от не­го дъл­го пре­ди да бъ­де ка­за­но от Осия и запи- сано. То оба­че про­из­ти­ча от Кристиян Розенкройц.

Това из­каз­ва­не "Тъй ка­то те по­ся­ха ветрове, те ще по­жъ­нат вихри", е лай­мо­ти­ва на 4-та­та и 5-та­та кул­тур­ни епо­хи и мо­же да бъ­де пре­да­де­но по след­ния начин: "Човечеството ще бъ­де нап­ра­ве­но сво­бод­но въп­лъ­те­ният Будхи ще се съ­еди­ни с та­зи ва­ша сво­бо­да и ще ви нап­ра­ви рав­ни пред пог­ле­да на Бога, ала ду­хът /"вятър"/ оз­на­ча­ва дух = Раух, на­й-­нап­ред ще ста­не ви­хър /Войната на Всички про­тив Всички/. "

В на­ча­ло­то Християнството тряб­ва­ше да се по­яви ка­то Християнство на Кръста, ко­ето тряб­ва­ше да се развие чрез зем­на­та сфера, чрез фи­зи­чес­ко­то поле. Ала раз­пя­ти­ето не е би­ло сим­вол на Християнството от на- чалото. Едва ко­га­то Християнството ста­на политическо, раз­пъ­на­ти­ят Син Божи бе въведен, Синът Божий стра­дащ вър­ху Кръста на Тялото на Света /*7/. Така ос­та­на­ло за външ­ния пог­лед през ос­та­на­ло­то вре­ме на 4-та­та епо­ха и ще про­дъл­жи та­ка през ця­ла­та 5-та епо­ха на на­ша­та След- атлантска епоха.

Като начало, Християнството е свър­за­но с чис­то ма­те­ри­алис­тич­на­та кул­ту­ра на 4-та­та и 5-та­та епоха, а ис­тинско­то Християнство на бъде- щето, ко­ето ще при­те­жа­ва тай­на­та на Отлятото Море и Златният Три- ъгълник съ­щес­т­ву­ва са­мо тайно/*8/. Това Християнство има друг сим­вол - не ве­че то­зи на раз­п­на­тия Син Божи, а Кръстът, за­оби­ко­лен от ро- зи. Това ще ста­не сим­во­лът на но­во­то Християнство на 6-та­та Следат- лантска епоха. От Мистерията на Братството на Розовия Кръст ще из­ник­не Християнството на 6-та­та кул­тур­на епоха, ко­ето ще осъз­нае зна­че­ни­ето на Отлятото Море и Златният Триъгълник.

Хирам е пред­с­та­ви­те­лят на пос­ве­те­ни­те сред Синовете на Каин, при­над­ле­жа­щи на 4-та­та и 5-та­та епоха. Савска­та Царица е ду­ша­та на чо­ве­чес­т­во­то - все­ки жен­с­ки ха­рак­тер в езо­те­рич­на­та тер­ми­но­ло­гия оз­на­ча­ва ду- шата. Тя тряб­ва да из­бе­ре меж­ду от­да­ле­че­на­та набожност, ко­ято не се за­ни­ма­ва със све­тов­ни­те не­ща и по­бе­ди­ла­та мъдрост, ко­ято се пос­ти­га чрез над­де­ля­ва­не на зем­ни­те страс­ти и желания. Тя е пред­с­та­ви­тел­ка на ис­тин­с­ка­та чо­веш­ка душа, зас­та­вай­ки меж­ду Хирам и Соломон и свър­з­вай­ки се­бе си с Хирам в 4-та­та и 5-та­та епоха, за­що­то той все още е за­ан­га­жи­ран в стро­ежа на Храма.

Отлятото Море е онова, ко­ето се създава, ко­га­то под­хо­дя­що ко­ли­чес­т­во во­да и раз­то­пен ме­тал се излива. Тримата по­мощ­ни­ци из­вър­ш­ват то­ва неп­ра­вил­но и от­ли­ва­не­то е разрушено, ала ко­га­то се раз­к­ри­ват на Хирам мис­те­ри­ите на огъ­ня от Тубал-Каин, чрез то­ва той е в със­то­яние по пра­ви­лен на­чин да свър­же во­дата с огъня. Това ве­че съз­да­ва Отлятото Мо- ре. Това е, ко­ето е тай­на­та на Розенкройцерите. Това се постига, ко­га­то во­да­та на спо­кой­на­та мъд­рост се съ­еди­ни с огъ­ня на ас­т­рал­ния свят, с огъ­ня на страст и желание. Трябва да ста­не ед­но съединение, ко­ето е "от бронз", то­ва ще ре­че е дъл­гот­рай­но и вечно. Това би тряб­ва­ло да трае и през след­ва­ща­та епоха, ко­га­то тай­на­та на све­ще­ния Златен Триъгълник ще бъ­де прибавена; тай­на та на Атма, Будхи и Манас. Този Триъгълник с всичко, ко­ето означава, ще офор­ми съ­дър­жа­ни­ето на въ­об­нове­но­то Християнство на 6та­та кул­тур­на епоха. Това се под­гот­вя от Розенкрой- церите и то­га­ва онова, ко­ето се сим­во­ли­зи­ра от Отлятото Море ще бъ­де съ­еди­не­но със зна­ни­ето за пре­раж­да­не и карма. Това е но­во­то окул­т­но
учение, ко­ето ще бъ­де от­но­во съ­еди­не­но с Християнството. Висшето се­бе на човека, със­та­ве­но от Атма, Будхи и Манас, ще ста­не от­во­ре­на тай- на, ко­га­то чо­ве­кът от 6-та­та епо­ха дос­та­тъч­но уз­рее да я по­лу­чи Тогава по­ве­че не ще има нуж­да Кристиян Розенкройц да предупреждава, а всичко, ко­ето оз­на­ча­ва бор­ба на външ­но­то по­ле ще бъ­де раз­ру­ша­ва­но мир­но чрез Отлятото Море и Свещения Златен Триъгълник.

Това е насоката, ко­ято све­тов­на­та ис­то­рия ще взе­ме в бъдеще. Онова, ко­ето бе по­ся­то от Кристиян Розенкройц в Хромовата Легенда чрез Бра- тството, Розенкройцерите са го нап­ра­ви­ли своя задача: Да се обуча­ват не са­мо в ре­ли­ги­оз­на набожност, но съ­що и в на­ука по вън­шен начин; не са­мо зна­ние за външ­ния свят, а и зна­ние за ду­хов­ни­те си­ли съ­що и от две­те нап­рав­ле­ния да се вър­ви нап­ред в 6-та­та го­ля­ма епоха, шес­тия Кръг на еволюцията.