Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие

ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

В мо­ята пре­диш­на се­рия от лек­ции аз го­во­рих за окул­т­ни шко­ли и тай­ни об­щес­т­ва и ми се струва, че е правил­но днес да до­ве­да це­лия то­зи курс от лек­ции до своя край, пре­ди да пре­ми­нем след­ния път към по­-различ­на тема. След ед­на сед­ми­ца от днес аз ще го­во­ря за зна­че­ни­ето на дни­те свър­за­ни в цър­ков­ния ка­лен дар с Коледния праз­ник - по­-с­пе­ци­ал­но за Богоявление, кой­то след­ва по­-мал­ко важ­ния Новогодишен празник /*1/. Следователно днеш­на­та лек­ция ще бъ­де по ес­тес­т­во ед­но изключение.

Може да се за­да­де въпросът: Какво е по­-дъл­бо­ко­то зна­че­ние на та­ки­ва тай­ни об­щес­т­ва и как­ва е тях­на­та ця­лос­т­на цел в све­тов­на­та еволюция? На то­зи въп­рос мо­ят от­го­вор би бил, че те имат дейс­т­ви­тел­на връз­ка с начина, по кой­то съ­щес­т­ва­та в то­зи свят ево­лю­ират и напредват. Ако вие же­ла­ете да раз­ви­ете се­бе си, знае те, че са не­об­хо­ди­ми раз­лич­ни ви­до­ве уп­раж­не­ния за та­зи цел и че та­ки­ва има. Вие сте чу­ли за Хатха Йога, Раджа Йога и дру­ги уп­раж­не­ния от раз­ли­чен вид, чрез ко­ито об­-

щес­т­ва и братства, свър­за­ни с окул­т­на­та наука, са пос­ве­ща­ва­ли сво­ите членове.

Някой мо­же да каже: всич­ко то­ва на­вяр­но би мог­ло да бъ­де пос­тиг­на­то и без те­зи тай­ни общества. Ала аз мо­га да ви ка­жа - и в те­че­ние на та­зи лек­ция вие ще го осъз­на­ете - че све­тът не мо­же без та­ки­ва общества.

Казано грубо, ни­как не е оп­рав­да­тел­но да се го­во­ри пуб­лич­но в сти­ла на Манифеста на сво­бод­ни­те зи­да­ри, кой­то аз ви про­че­тох пре­ди две сед­ми­ци /*2/.

Човек не мо­же да дос­тиг­не до онова, ко­ето обик­но­ве­но е из­вес­т­но ка­то безсмъртие, ако не е до из­вес­т­на степен за­поз­нат с окул­т­ни­те науки. Плодовете на окул­т­на­та наука, раз­би­ра се, проп­ра­вят своя път вън в све­та по мно­го раз­лич­ни канали. Твърде го­ля­мо ко­ли­чес­т­во окул­т­но зна­ние съ­щес­т­ву­ва в раз­лич­ни­те ре­ли­гии и всич­ки онези, ко­ито дъл­бо­ко учас­т­ву­ват и ис­к­ре­но в жи­во­та на ед­но ре­ли­ги­оз­но об­щес­т­во имат из­вес­тен дял в то­ва зна­ние и под­гот­вят се­бе си за пос­ти­га­не в ис­тин­с­ки сми­съл на безсмъртие. Но все пак мал­ко по­-раз­лич­но е чо­век да жи­вее с поз­на­ни­ето за то­ва без­с­мър­тие и с чувството, че при­над­ле­жи на ду­хов­ния свят чрез кон­к­рет­но пре­жи­вя­ва­не и с пъл­но съзнание.

Всички вие сте жи­ве­ли мно­го пъти; ала не всич­ки от вас съз­на­ват че сте жи­ве­ли през те­зи мно­жес­т­во жи­вота. Постепенно оба­че вие ще дос­тиг­не­те до то­ва съз­на­ние и без не­го чо­веш­ки­ят жи­вот се из­жи­вя­ва с не­пълно съзнание. Никога не е би­ло цел на окул­т­на­та на­ука да внед­ря­ва в чо­ве­ка мъг­ли­во чув­с­т­во на на­джи­вя­ва не, а да да­де ясно, на­пъл­но съз­на­тел­но зна­ние за неп­ре­къс­на­то те­ча­щия жи­вот в ду­хов­ния свят. И има един ве­лик закон, кой­то уп­рав­ля­ва прог­ре­сив­ния нап­ре­дък на съз­на­ни­ето през всич­ки бъ­де­щи сте­пе­ни на жи­во та. Той, имен­но той е, че оно- ва, ко­ето чо­век работи, за да под­по­мог­не други да дос­тиг­нат та­ко­ва съз- нание, то е ко­ето доп­ри­на­ся на­й-м­но­го за не­го­во­то соб­с­т­ве­но развитие. Това е оче­вид­но ед­но па­ра­док­сал­но твърдение: Всяко нещо, ко­ето ед­но съ­щес­т­во из­вър­ш­ва и вър­ху ко­ето работи, без да це­ли раз­ви­ти­ето на соб­с­т­вено­то си съзнание, под­по­ма­га под­дър­жа­не­то на не­го­во­то съзнание.

Да взе­мем за при­мер из­г­раж­да­не­то на ед­на къща. Един ар­хи­тект гра­ди къща; той не гра­ди та­зи къ­ща за се­бе си, а пред­п­ри­ема за­да­ча­та да я из­г­ра­ди по причини, ко­ито ня­мат ни­що об­що със са­мия него. Вие знаете, че то­ва е мно­го ря­дък фак­ти­чес­ки случай. Има мно­го хора, ко­ито на пръв пог­лед не ра­бо­тят за се­бе си; и все пак, в дейс­т­ви­тел­ност те ра­бо­тят точ­но така.

Един ад­во­кат нап­ри­мер ра­бо­ти за сво­ите клиенти. Част от не­го­ва­та ра­бо­та мо­же да бъ­де неегоистична, а ис­тин­с­ки­ят въп­рос се от­на­ся да при­пе­че­ли за своя живот. Каквото хо­ра­та вър­шат в ра­бо­та­та си са­мо за­ради пе­че­ле­не на пари, до та­зи сте­пен тях­на­та ра­бо­та слу­жи са­мо на та­зи цел.

И тъй да по­мис­лим за сво­бод­ни­те зидари. Първоначално те са да­ва­ли след­но­то пред­пи­са­ние на сво­ите членове: Градете та­ки­ва сгра­ди ко­ито ни­що не ви допринасят, ни­то имат не­що об­що с ва­ша­та соб­с­т­ве­на из­д­ръжка. Всичко това, ко­ето ос­та­на­ло от доб­ро­то ста­ро Свободно-Масон- ство, са ня­кои бла­гот­во­ри­тел­ни ин­с­титути. И ма­кар че ло­жи­те са за­гу­би­ли сво­ите жи­ви­тел­ни ко­ре­ни от древ­на­та мъд­рост и окул­т­но­то знание, които ня­ко­га са би­ли тях­но притежание, те­зи бла­гот­во­ри­тел­ни ин­с­ти­ту­ти са до­ка­за­тел­с­т­во­то за един ху­ма­нита­ри­зъм който, ма­кар че е из­п­раз­нен /от дейс­т­ви­тел­на­та вещественост/ все още про­дъл­жа­ва и се кул­ти­ви­ра ка­то традиция. Неегоистичната дейност е нещо, ко­ето при­над­ле­жи на Свободното-Масонство. Първоначално Свободното-Масонство на­ис­ти­на е под­тик­ва­ло сво­ите чле­но­ве да ра­бо­тят в служ­ба на човечеството, да гра­дят в обек­тив­ния свят.

Понастоящем ние жи­ве­ем в епо­ха на еволюцията, ко­ято мо­же да бъ­де на­ре­че­на ми­не­рал­на епоха; и за­да­чата ни е да на­си­тим то­зи ми­не­ра­лен свят на­пъл­но с на­шия соб­с­т­вен дух. Вие из­важ­да­те ка­мъ­ни­те от ня­коя кариера, дя­ла­те ги във форми, не­об­хо­ди­ми за сгра­да­та и т.н. С как­во вие съ­еди­ня­ва­те то­зи материал, по­лучен от ми­не­рал­но­то царство? Вие свър­з­ва­те су­ро­вия ма­те­ри­ал с чо­веш­ки дух. Когато пра­ви­те ед­на ма­ши­на, раз­би­ра се, вие въ­веж­да­те ва­шия дух в та­зи машина. Действителната машина, раз­би­ра се, се раз­ва­ля и ста­ва прах; тя не­ми­ну­емо ще бъ­де счупена. И сле­да от нея ня­ма да остане. Ала онова, ко­ето тя е направила, не из­чезва без следа, а пре­ми­на­ва в са­ми­те атоми. Всеки атом но­си сле­да от ва­шия дух и ще но­си та­зи сле­да със се­бе си. Не е без зна­че­ние да­ли или не един атом по ня­кое вре­ме е бил в ед­на машина. Самият атом е пре­търпял про­мя­на в ре­зул­тат на това, че вед­нъж е бил в ня­коя машина. И та­зи промяна, ко­ято вие сте нап­ра­ви­ли в атома, ни­ко­га ве­че ня­ма да бъ­де за­гу­бе­на за него. Освен то­ва след ка­то сте про­ме­ни­ли ато­ма чрез това, че сте съ­еди­ни­ли ва­шия дух с ми­не­рал­ния свят, един пос­то­янен пе­чат е бил уда­рен вър­ху об­що­то съз­на­ние /на човечеството/. Точно тол­ко­ва ще бъ­де въ­ве­де­но от нас в дру­гия свят.

Факт е, че ця­ла­та окул­т­на на­ука се със­тои от то­ва да се знае как чо­век мо­же да дейс­т­ву­ва неегоистично, за да пос­тиг­не на­й-­го­ля­мо­то уве­ли­че­ние на соб­с­т­ве­но­то си съзнание. Размишлявайки как ня­кои хора, ко­ито са зна­ели то­ва мно­го ясно, са би­ли тол­ко­ва неегоистични, че са се пог­ри­жи­ли да пре­дот­в­ра­тят тех­ни­те име­на да бъ­дат из­вес­т­ни на поколенията. Един при­мер за то­ва е "Теология Дойч" /Teologia Deutsch/ /*3/ никой не

Трудно е да се раз­бе­ре то­ва правило. Обаче се­га ще схванете, че цел­та на Свободните-Масони е в това, до­колко­то е възможно, да вър­шат сво­ята ра­бо­та в све­та по та­къв начин, че тя да бъ­де скри­та в катедрали, в об­щес­т­ве­ни ин­с­ти­ту­ти и организации, в бла­гот­во­ри­тел­ни фондации. Тъй ка­то не­его­ис­тич­ни­те де­ла са ис­тин­с­ки­те ос­но­ви на безсмъртието: Това е от­ра­же­ни­ето на не­се­бич­ни­те де­ла във външ­ния свят. Няма нуж­да те да бъ­дат кой знае кол­ко важни. Ако ня­кой да­де ед­на мо­не­та на ня­ко­го по не­се­би­чен начин, то то­ва е действие, ко­ето се раз­би­ра по то­зи начин; Ала са­мо до степента, до ко­ято то е би­ло не­се­бич­но до та­зи сте­пен то вли­за в безсмъртие. А мно­го мал­ко /дела/ са несебични. Едно доб­ро де­ло мо­же да бъ­де мно­го его­ис­тич­но например, ако то съз­да­ва чув­с­т­во­то на удобство. Добрите де­ла про­из­ти­чат твър­де чес­то от се­бич­ни мотиви. Ако един бе­ден човек, жи­ве­ещ сред нас ня­ма пе­че­но за Коледа и аз чув­с­т­ву­вам нуж­да да му дам пе­че­но за да се усещам, че имам пра­во да ям мой­то печено, то­ва в края на кра­ища­та е егоистично.

В Средните Векове ни­кой не мо­же­ше да ка­же кой е из­г­ра­дил мно­го от ка­тед­ра­ли­те или из­ри­су­вал мно­го от картините. Само в на­ша­та епо­ха хо­ра­та са за­поч­на­ли да при­да­ват та­ка­ва го­ля­ма стойност на ин­ди­ви­дуално­то чо­веш­ко име. В по­-ран­ни­те епохи, по­-ду­хов­ни от нашата, ин­ди­ви­ду­ал­но­то име е има­ло по­-мал­ка важност. Духовността в оне­зи дни е би­ла от­п­ра­ве­на към реалността; до­ка­то на­ша­та епо­ха се при­дър­жа към заблу- ждението, че онова, ко­ето е са­мо вре­мен­но би тряб­ва­ло да бъ­де запа- зено.

Аз ви ка­зах всич­ко това, за да ви по­ка­жа принципа, на кой­то те­зи тай­ни об­щес­т­ва се облягат. За тях бе­ше важ­но да за­ли­чат се­бе си на­пъл­но ка­то личности. И да ос­та­вят онова, ко­ето се из­вър­ши­ли да жи­вее са­мо в сво­ите резултати. И то­ва ни до­веж­да до сър­це­ви­на­та на тайните. Фактът, че не­що се па­зи тай­но е от по­-малка важност, от­кол­ко­то да се за­па­зи тай­но соб­с­т­ве­но­то ни учас­тие в работата. Всеки, кой­то дър­жи в тай­на соб­с­т­ве­но­то си учас­тие чрез то­ва оси­гу­ря­ва без­с­мър­тие за се­бе си. Следовател- но пра­ви­ло­то е яс­но и нед­вусмислено: Толкова, кол­ко­то вие са­ми­те вло­-

Вие всич­ки има­те ду­ша и вие всич­ки има­те дух. Тази ду­ша и дух тряб­ва да дос­тиг­нат един ден на­й-­ви­соки­те сте­пе­ни на съвършенство. Но вие ве­че сте там пре­ди ва­ше­то пър­во фи­зи­чес­ко въплъщение. Вие сте би ли, първо, фи­зи­чес­ки въп­лъ­те­ни в пред­шес­т­ву­ва­щи­те ра­си след вре­ме­то на Хиперборейската и Полярната епо­ха /*5/. Преди то­ва вие сте би­ли са­мо съ­щес­т­ва от душа. Но ка­то съ­щес­т­ва от ду­ша вие сте би­ли част от све­тов­на­та ду­ша и ка­то дух сте би­ли част от об­щия све­то­вен дух. Духов- ната ду­ша и ду­хов­ни­ят дух би­ли раз­с­т­ла­ни око­ло вас та­ка как­то Приро- дата е раз­с­т­ла­на око­ло вас. Така как­то са ми­не­рал­ни­ят свят, рас­ти­телни­ят свят и жи­во­тин­с­ки­ят свят око­ло вас днес, та­ка са би­ли све­то­ве­те от ду­ша и дух, раз­с­т­ла­ни око­ло вас тогава. И онова, ко­ето няв­га е би­ло из­вън вас, се­га е ва­ша­та душа: вие сте нап­ра­ви­ли вът­реш­но онова, ко­ето по­на­ча­ло бе външно. Онова, ко­ето днес е ва­ша­та вът­реш­на част, ня­ко­га е би­ла раз­с­т­ла­на на­око­ло вън. Това ве­че е ста­на­ло ва­ша душа. Духът съ­що ня­ко­га е бил раз­с­т­лан око­ло вас. И онова, ко­ето се­га е раз­с­т­ла­но око­ло вас, ще ста­не ваш вът­ре­шен живот. Вие ще по­еме­те вът­ре в се­бе си онова, ко­ето се­га е ми­не­рал­но­то цар­с­т­во и то ще ста­не ва­ша вът­реш­на част. Растителното цар­с­т­во ще ста­не ва­ша вът­реш­на част. Онова, което ви за­оби­ка­ля в Природата, ще ста­не ва­ше­то вът­реш­но същество.

Сега ве­че ще раз­бе­ре­те как то­ва е свър­за­но с да­де­ния пър­ви пример: Изграждате ед­на чер­к­ва за другите, не за вас. Вие мо­же да по­еме­те /в се­бе си/ свят, пъ­лен с царственост, кра­со­та и великолепие, ако вие пра­ви­те све­та царствен, кра­сив и великолепен. Да се вър­ши не­що за по­-вис­ше­то се­бе не е себично, за­що­то то не се пра­ви са­мо за себето. Това вис­ше се­бе ще бъ­де обе­ди­не­но с всич­ки дру­ги вис­ши себета, та­ка че то­ва е /извър- шено/ за всич­ки едновременно.

Това е, ко­ето сво­бод­ни­те зи­да­ри знаеха. Свободният зи­дар знаел, ко­га­то е по­ма­гал в из­г­раж­да­не­то с оду­хотво­ря­ва­не на ми­не­рал­ния свят, че то­ва един ден ще ста­не съ­дър­жа­ние на не­го­ва­та ду­ша - а да из­г­раж­даш не зна­чи ни­що ос­вен да оду­хот­во­ря­ваш ми­не­рал­ния свят. Това е зна­чи­мо­то нещо: Бог ня­ко­га ни да­де Природата, ко­ято ни за­оби­ка­ля ка­то минерал- на, рас­ти­тел­на и жи­во­тин­с­ка природа. Ние по­ема­ме тях в нас са­ми те. Не се дъл­жи на нас, че те съществуват; всичко, ко­ето ние мо­жем да направим, е да си го присвоим. Ала онова, ко­ето ние са­ми­те съз­да­ва­ме в све­та - то­ва е, което, чрез нас са­ми­те ще със­тав­ля­ва на­ше­то бъ­де­що съ- щество.

Минералният свят ка­то такъв, ние го възприемаме; онова, ко­ето ние нап­ра­вих­ме от него, в бъ­де­ще ние ще бъдем. Онова, ко­ето ние нап­ра­ви­хме от растителния, от жи­во­тин­с­кия свят и от све­та на хората, то­ва съ­що ние
ще бъ­дем в бъдеще. Ако сте ос­но­ва­ли един бла­гот­во­ри­те­лен ин­с­ти­тут или сте да­ли не­що на него, онова, което сте дали, вие ще бъдете. Ако чо­век не нап­ра­ви нищо, ко­ето мо­же да из­тег­ли об­рат­но по то­зи на­чин в сво­ята ду­ша отвън, той ще ос­та­не празен. Трябва да бъ­де въз­мож­но за чо­ве­ка да оду­хот­во­ря­ва толкова, колко­то мо­же от три­те цар­с­т­ва на при­ро­да­та - четири, тъй ка­то чо­ве­чес­т­во­то съ­що при­над­ле­жи към това. Да се вне­се дух в це­лия вън­шен свят - то­ва е би­ла за­да­ча­та на тай­ни­те об­щес­т­ва на все­ки век.

Вие разбирате, че то­ва тряб­ва да е би­ло така. Да взе­мем ед­но дете, ко­ето то­ку-­що се учи да че­те и пише. Понача­ло все­въз­мож­ни прис­по­соб­ле­ния са око­ло него. Днес де­те­то за­поч­ва да се учи да чете. Нищо не е в не­го още, ала учителят, бук­ва­рът и т.н. са там. И та­ка де­те­то продължава, до­ка­то онова, ко­ето е би­ло вън от не­го се внед­ри вът­ре у него. И де­те­то при­до­бие спо­соб­нос­т­та да чете. Така е и с Природата. През ид­ва­щи­те време­на ние ще има­ме вът­ре у нас онова, ко­ето се­га е раз­с­т­ла­но око­ло нас. Ние сме души, про­из­ти­ча­ме от светов­на ду­ша и ние я из­тег­лих­ме вът­ре в се­бе си, ко­га­то тя бе­ше око­ло нас. Духът съ­що бе при­тег­лен от нас, а и Природата ще бъ­де из­тег­ле­на вът­ре от нас, за да стои вът­ре в нас ка­то дейс­т­ве­на способност.

Това е ве­ли­ка­та ми­съл в ос­но­ва­та на те­зи тай­ни общества, че все­ки нап­ре­дък е ре­зул­тат на ин­во­лю­ци­ята и еволюцията. Инволюцията е из­тег­ля­не вът­ре в нас, ево­лю­ци­ята е да­ва­не навън. Всички об­с­то­ятел­с­т­ва във все­ле­на­та се ре­ду­ват меж­ду те­зи два процеса. Когато вие виждате, чу- вате, по­ми­рис­ва­те или вкус­ва­те Природата, вие я вдишвате. Онова, ко­ето вие виж­да­те не ми­на­ва без да ос­та­ви сле­да вър­ху вас. Самото око загива, пред­ме­тът загива, ала "фактът", че вие сте ви­де­ли нещо, остава. Вие ще раз­бе­ре­те сега, че по ня­кое вре­ме мо­же да бъ­де не­об­хо­ди­мо да има­те на раз­по­ло­же­ние раз­би­ра­не­то за те­зи неща. Ние оти­ва­ме към един век, когато, как­то на­пос­ле­дък казах, раз­би­ра­не­то ще дос­тиг­не пра­во вът­ре до атома. Ще бъ­де осъз­на­то - и от обик­но­ве­ния ум съ­що - че ато­мът не е ни­що дру­го ос­вен зам­ра­зе­но електричество. Самата ми­съл се състои от съ­що­то вещество.

Преди края на на­ша­та нас­то­яща кул­тур­на епо­ха ще се оти­де дотам, че хо­ра­та ще бъ­дат в със­то­яние да проник­нат в са­мия атом. Когато чо­век бъ­де в със­то­яние да схва­не ма­те­ри­ал­нос­т­та меж­ду ми­съл­та и атома, то­гава той ско­ро ще е в със­то­яние да раз­бе­ре про­ник­ва­не­то на атома. И то­га­ва ни­що ня­ма да е не­дос­тъп­но за ня­кои ме­то­ди на работене. Един чо- век, сто­ящ тук да речем, ще бъ­де в със­то­яние ка­то на­тис­не един бутон, скрит в не­го­вия джоб да /експлодира/ ня­ка­къв обект на го­ля­мо разсто- яние, да ре­чем в Хамбург, та­ка как­то без­жич­ни­ят те­лег­раф е възможен, ка­то зад­ви­жи ед­но въл­но­во дви­же­ние и го на­ка­ра да въз­п­ри­еме да­де­на

Не е въз­мож­но да си пред­с­та­вим как­во би мог­ло да се слу­чи при та­ки­ва обстоятелства, ако чо­ве­чес­т­во­то до­то­га­ва не е дос­тиг­на­ло до несебич- ност. Само чрез дос­ти­га­не­то на несебичност, ще бъ­де въз­мож­но да се за­па­зи чо­ве­чес­т­во­то от про­пас­т­та на разрушението. Падението на Следат- лантската Култура ще бъ­де при­чине­но от лип­са­та на моралност. Лему- рийската ра­са бе­ше раз­ру­ше­на от огън, Атлантската чрез вода; на­ша­та ще бъ­де раз­ру­ше­на чрез вой­на на Всички про­тив Всички, /чрез?/ зло, чрез бор­ба­та на хо­ра­та един сре­щу друг. Човечеството ще раз­ру­ши се­бе си във вза­им­на борба. И от­чай­ва­що­то не­що е - по­-­от­чай­ва­що тра­гично, от­кол­ко­то дру­ги ка­тас­т­ро­фи - че ви­на­та ще бъ­де в са­ми­те чо­веш­ки същества.

Една ше­па хо­ра ще се спа­сят и ще пре­ми­нат в Шестата епоха. Тази ше­па ще е раз­ви­ла пъл­на несебичност. Другите ще из­пол­зу­ват вся­как­ви /въ- ображаеми/ из­кус­т­ва и хитрини, за да про­ник­нат и по­бе­дят фи­зи­чес­ки те си­ли на Природата, ала без да при­до­би­ят не­об­хо­ди­ма сте­пен на несе- бичност. Те ще за­поч­нат Войната на Всички про­тив Всички, и то­ва ще бъ­де при­чи­на­та на раз­ру­ша­ва­не­то на на­ша­та цивилизация.

В 7-та Следатлантска кул­тур­на епоха, да бъ­дем точни, та­зи Война на Всички про­тив Всички ще се раз­ра­зи по ед­ни мно­го ужа­ся­ващ начин. Велики и все­мо­гъ­щи си­ли ще из­ко­чат от укритията, ко­ито ще пре­вър­нат целия зе­мен гло­бус в един вид са­мо­-фун­к­ци­они­ращ елек­т­ри­чес­ки апа- рат. Шепата мал­ци­на ще бъ­дат за­па­зени по начин, кой­то не мо­же да бъ­де разискван.

Сега вие ще мо­же­те да си пред­с­та­ви­те по-ясно, от­кол­ко­то бе възможно, ко­га­то го­во­рих за те­зи не­ща ми­налия път, за­що Добрата /и Подходяща- та/ Форма тряб­ва да бъ­де тър­се­на и в ка­къв сми­съл Свободното-Масон- ство осъзна, че то тряб­ва да гра­ди сгра­да /пос­ве­те­ни на/ не­се­бич­ни /це- ли/. Много е по­-лес­но чо­век да на­джи­вее и да пре­ми­не в бъ­де­ще към ше­па­та мал­ци­на на но­во­то чо­ве­чес­т­во с доб­ри­те ста­ри форми, от­колко­то в то­зи хаос.

Лесно е да се по­диг­ра­ва­ме на праз­ни форми, те оба­че имат дъл­бо­ко зна- чение. Те са прис­по­со­бе­ни към структу­ри­те на на­ша­та /пе­ри­од на/ ево- люция. След всичко, те са свър­за­ни с не­об­хо­ди­ми­те сте­пе­ни в чо­веш­ка­та при­ро­да и раз­ви­ти­ето на чо­веш­ка­та душа. Помислете си само: ние жи­ве­ем в 5-ия пе­ри­од на 5-та­та ве­ли­ка Следатлантска епо­ха /*6/; все още има­ме да из­жи­ве­ем два пе­ри­ода на та­зи ве­ли­ка епоха. След то­ва ще след ват 7-те пе­ри­ода на 6та­та ве­ли­ка епо­ха и след нея 7-те пе­ри­ода на 7-та ве­ли­ка епоха. Това пра­ви 16 сте­пе­ни на ево­лю­ци­ята в бъдеще. На

В със­то­яни­ето "форма" на на­ша­та пла­не­та има 7 ве­ли­ки епо­хи и вся­ка от те­зи епо­хи има 7 под­пе­ри­ода /кул­тур­ни епохи/ - всич­ко 49 състояния. През след­но­то "със­то­яние на форма" на на­ша­та пла­не­та от­но­во ще има 49 състояния. Тука има оп­ре­де­ле­ни сте­пе­ни за из­с­лед­ва­не на тай­ни­те на бъ­де­щи­те фа­зи на ево­люцията. Висшите сте­пе­ни на Свободното-Масон- ство ня­мат дру­га цел, поначало, ос­вен да бъ­дат из­раз на всяка ед­на от бъ­де­щи­те сте­пе­ни на ево­лю­ци­ята на човечеството. Така Свободното-Масонство ние фак­ти­чес­ки има­ме нещо, ко­ето е би­ло мно­го добро, име- нно, че един човек, кой­то е дос­тиг­нал до из­вес­т­на сте­пен е зна­ел как тряб­ва да ра­бо­ти в бъдеще, та­ка че да мо­же да бъ­де един вид пионер. Той е зна­ел също, че онзи, кой­то е дос­тиг­нал ед­на вис­ша сте­пен би мо­гъл да пос­тиг­не повече. Това под­реж­да­не спо­ред сте­пе­ни мо­же мно­го доб­ре да бъ­де направено, тъй ка­то то съ­от­ветс­т­ву­ва на фактите.

Ако сле­до­ва­тел­но би би­ло от­но­во въз­мож­но да се из­лее но­во съ­дър­жа­ние за­ед­но с но­ва зна­ние в та­зи форма мно­го доб­ре ще бъ­де направено. Тогава Свободното-Масонство от­но­во ще бъ­де ожи­ве­но от ис­тин­с­ки дух. Ала съ­дър­жа­ние и фор­ма при­над­ле­жат на Цялото. Състоянието на не­ща­та днес, как­то съм казвал: Степени­те съ­щес­т­ву­ват оба­че ни­кой фак­ти­чес­ки не си ги е изработил. Въпреки то­ва оба­че те не съ­щес­т­ву­ват без причина. Те ще бъ­дат ожи­ве­ни от­но­во в бъдеще.

Петата кул­тур­на епо­ха е чис­то ин­те­лек­ту­ал­на епоха, епо­ха на егоизъм. Сега сме във вър­хо­ва­та точ­ка на егоизма. Интелектът е его­ис­ти­чен в на­й-­вис­ша степен. И той е пробата, кон­т­рол­ни­ят пе­чат на на­ше­то време. И та­ка ние тряб­ва да проп­ра­вим на­шия път на­го­ре през ин­те­лек­та към духовността, ко­ято ня­ко­га е съществувала. . . /пропуск/.

Следователно тай­на­та на тай­ни­те е тази: Човешкото съ­щес­т­во тряб­ва да се на­учи да мъл­чи за пътищата, по ко­ито се раз­гъ­ва не­го­во­то его. И да счи­та сво­ите дела, не сво­ето его, за критерий. Истинската сър­це­ви­на на тай­на­та ле­жи в не­го­ви­те де­ла и в по­беж­да­ва­не­то на его­то чрез действие. Егото тряб­ва да ос­та­не скри­то вътре в делото. Изключване на ин­те­ре­си­те на его­то от про­ти­ча­не­то на кар­ма - то­ва при­над­ле­жи на пър­ва­та сте- пен. Каквато и кар­ма его­то да си нав­ле­че чрез то­ва се из­т­ри­ва от та­зи карма. Народност, раса, пол, по­ло­жение, ре­ли­гия - всич­ки­те те въз­дейс­т­ву­ват вър­ху чо­веш­кия егоизъм. Само ко­га­то чо­ве­чес­т­во­то по­бе­ди всич- ки те­зи неща, то ще се ос­во­бо­ди от егоизъм.

В ас­т­рал­но­то тя­ло вие мо­же да иден­ти­фи­ци­ра­те спе­ци­фи­чен цвят за вся­ка народност, вся­ка раса, вся­ка епоха. Вие ви­на­ги ще от­к­ри­ете там един ос­но­вен цвят, кой­то ли­це­то има ка­то член на ед­на от те­зи кла­си­фи­кации или категории. Този /спе­ци­фи­чен цвят/ тряб­ва да бъ­де премахнат. Тео- софското Общество ра­бо­ти да уед­нак­ви цве­то­ве­те на ас­т­рал­ни­те те­ла на сво­ите последователи. Те тряб­ва да бъ­дат от ед­на­къв цвят, ед­накъв по от­но­ше­ние на ос­нов­ния цвят. Този ос­но­вен цвят пра­ви да въз­ник­не из­вес­т­но ве­щес­т­во . . . /пропуск/. . . /на­ре­че­но Кундалини, ко­ето дър­жи заедно, вът­ре в чо­веш­ко­то същество, ко­ито евен­ту­ал­но во­дят към духа/ /*7/.

Да се дос­тиг­не до то­ва уед­нак­вя­ва­не ще пов­ле­че фак­ти­чес­ки кър­ва­ва вой­на и чрез та­ки­ва не­ща ка­то ико­номи­чес­ка бор­ба меж­ду народите, вой­ни на експлоатиране, фи­нан­со­ви ин­дус­т­ри­ал­ни предприятия, победи, завла­дя­ва­ния и пр. и чрез въз­п­ри­ема­не на из­вес­т­ни мер­ки ще бъ­де все по­-въз­мож­но да се зад­ви­жат ма­си от хо­ра и да бъ­дат насилвани. Инди- видът ще при­до­би­ва все по­ве­че и по­ве­че власт над ня­кои ма­си от хора. Тъй ка­то на­со­ка­та на то­ва раз­ви­тие не е, че ние ще ста­ва­ме по-демо- кратични, а че ще ста­ва­ме бру­тал­но олигархически, по­ра­ди това, че ин­ди­ви­дът все по­ве­че и по­ве­че ще по­лу­ча­ва власт. Ако не се пос­тиг­не об­ла­го­родя­ва­не­то на морала, то то­га­ва на­й-б­ру­тал­ни­те си­ли ще водят. Тава ще слу­чи така, как­то ка­тас­т­ро­фа­та чрез во­да се слу­чи на атлантците.

КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ