ВТОРА ЛЕКЦИЯ КОНТРАСТЪТ МЕЖДУ КАИН И АВЕЛ

ВТОРА ЛЕКЦИЯ

КОНТРАСТЪТ МЕЖДУ КАИН И АВЕЛ

Аз ве­че спо­ме­нах /*1/ ми­на­лия път, че го­лям брой окул­т­ни тай­ни ле­жат скри­ти в раз­ка­за за Каин и Авел. Днес же­лая да по­ка­жа ня­кои неща, ала още в на­ча­ло­то ис­кам да подчертая, че от­но­ше­ни­ето меж­ду Каин и Авел - във връзка, раз­би­ра се, с по­-дъл­бо­кия ас­пект - е ед­на але­го­рия за мно­го дъл­бо­ки тай­ни /*2/, ко­ито ние са­мо от­час­ти ще сме в със­то­яние да раз­к­ри­ем въз ос­но­ва на понятията, ко­ито имаме.

Ако взе­ме­те пет­те кни­ги на Петокнижието, там ще на­ме­рим мно­го неща, ко­ито по­каз­ват раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то от Лемурийската епо­ха на- сам. Разказът за Адам и Ева и тех­ни­те по­том­ци не тряб­ва да се взе ма са­мо бук­вал­но наивно. Аз ви мо­ля да взи­ма­те предвид, че в Петокнижи- ето, в Енох /*3/, в Псалмите и ня­кои важ­ни гла­ви в Евангелията, в По- сланията към ев­ре­ите и ня­кои Послания на Апостол Павел и в Апокали- псиса, ние има­ме ра­бо­та на­пъл­но с труд на посветени, та­ка че пра­вил­но­то е в те­зи пи­са­ния да тър­сим ед­но окул­т­но значение. Ако Библията не се че­те без сми­съл - без ми­съл във висш сми­съл - мно­го не­ща ще ста­нат ясни. И аз бих ис­кал да ви обър­на вни­ма­ние към нещо, ко­ето лес­но мо­же да бъ­де пренебрегнато, ала тряб­ва да бъ­де взе­то съв­сем буквално, ако ис­ка­ме да видим, че ни­що в Библията не е без ми­съл и че мно­го лес­но е та­зи ми­съл да ни убегне.

Да взе­мем пър­во­то из­ре­че­ние от пе­та­та гла­ва на Битие /*4/: "то­ва е кни­га­та за ро­дос­ло­ви­ето на човека. Кога­то Бог сът­во­ри човека, съз­да­де го по по­до­бие Божие; мъ­ж-­же­на го създаде; и го бла­гос­ло­ви и на­ре­че име­то му Адам в деня, в кой­то той бе създаден. И Адам жи­вя 130 го­ди­ни и ро­ди син по свое подобие, по свой об­раз и на­ре­че име­то му Сит".

Тук тряб­ва да се взе­ме бук­вал­ни­ят смисъл. Самият Адам бе прос­то на­ре­чен човек. Мъж-жена го създаде; все още не­оп­ре­де­лен сек­су­ал­но безпо- лов. И как бе той създаден? По по­до­бие на Бога.

А ос­вен то­ва във вто­ро­то из­ре­че­ние "В тол­ко­ва и тол­ко­ва години"- то­ва по­каз­ва дъ­лъг пе­ри­од от вре­ме - Адам ро­ди син Сит, по свой образ. В на­ча­ло­то на вре­ме­то на Адам ние има­ме чо­ве­ци по об­раз Божи, в края на

И та­ка тук ние за­поч­ва­ме с чо­веш­ки­те същества, ко­ито всич­ки са по­доб­ни на вън­шен вид и всич­ки са съз­да­де­ни по об­раз на Бога. Те се раз­м­но­жа­ва­ха по без­по­лов начин. Трябва да ни бъ­де ясен фактът, че те всич­ки има­ха съ­ща­та форма, ко­ято са има­ли в началото, та­ка че ба­ща­та при­ли­чал на си­на и вну­кът съ­що при­ли­чал на сина. Какво на­й-­нап­ред причи- ни, що­то чо­ве­чес­т­во­то да се промени, да ста­не раз­но­об­разно? По ка­къв на­чин то се промени? Чрез факта, че ве­че два­ма бя­ха ан­га­жи­ра­ни при размножението. Синът или дъ­ще­ря­та при­ли­ча­ха на бащата, от ед­на стра- на, и на майката, от дру­га страна.

Сега пред­с­та­ве­те си, че има­те ед­на ра­са от хора, ко­ито са би­ли пър­во­на­чал­но по­доб­ни на Бога по вън­шен вид и те са се раз­м­но­жа­ва­ли не чрез по­лов начин, а безполово: по­том­ци­те всич­ки са ед­нак­ви по вън­шен вид, по­доб­но на тех­ни­те предци. Няма ни­как­во сме­ше­ние на расата. Разнооб- разието на­й-­нап­ред за­поч­на в пе­риода на Сит. Ала меж­ду вре­ме­на­та на Адам и на Сит не­що дру­го се случва. Именно пре­ди пре­ми­на­ва­не­то от Адам към Сит два­ма дру­ги бя­ха родени, ко­ито бя­ха важ­ни представи- тели: Каин и Авел. Те дой­до­ха в меж­динен пе­ри­од и пред­с­тав­ля­ват един пре­хо­ден стадий. Те не бя­ха ро­де­ни по времето, ко­га­то раз­м­но­жа­ва­не­то бе ве­че взе­ло един под­чер­тан ха­рак­тер на половост. Това мо­жем да раз­бе­рем от зна­че­ни­ето на име­на­та Каин и Авел. Авел е същото, как­то е "pneuna" на гръц­ки /*5/, ко­ето оз­на­ча­ва "дух", и ако пог­лед­нем на то­ва от глед­на точ­ка на половост, то по­каз­ва ре­ши­тел­но жен­с­ки характер. Каин, от дру­га страна, бук­вал­но оз­на­ча­ва "мъжкото", та­ка че в Каин и Авел се про­ти­во­пос­та­вят един на друг мъж­кия и жен­с­кия принцип. Все още не на ед­но ор­га­ни­чес­ко рав­ни­ще

Аз бих ви по­мо­лил то­ва да го за­дър­жи­те здра­во в умо­ве­те си: пър­во­на­чал­но чо­ве­чес­т­во­то е би­ло мъж­ко­-женско. По-късно то се е раз­де­ли­ло на мъж­ки и жен­с­ки род. Мъжкото, по­-ма­те­ри­ал­на­та ра­са бе пред­с­та­ве­на в Каин, женската, по-духовната, в Авел-Сит. Едно разделение, раз­но­об­ра­зие бе станало. Това е сим­во­лич­но преда­де­но в думите: "Авел ста­на пас­тир на овце, а Каин бе­ше зе­ме­де­ле­ц"­/Би­тие 4: 2/. /Бел. на прев. в ан­г­лийс­ка та биб­лия за Каин е казано: "оре­ше земята"/.

"Земята" /Boden/ има зна­че­ни­ето на "фи­зи­чес­ко­то поле" във всич­ки дре- в­ни ези­ци и три­те аг­ре­гат­ни със­тояния на фи­зи­чес­ко­то по­ле са: твър­да­та земя, во­да­та и въздухът. "Каин бе­ше орач на земята". В пър­во­на­чалния сми­съл означава: той се на­учи да жи­вее на фи­зи­чес­ко­то поле, той ста­на чо­век на фи­зи­чес­ко­то поле. Това бе­ше мъж­ка­та характеристика. Тя се със­то­еше от то­ва да бъ­де чо­век си­лен и як, за да об­ра­бот­ва зе­мя­та и след то­ва от­но­во да се от­тег­ля от фи­зи­чес­ки­те към по­-вис­ши­те полета.
"Авел ста­на пастир". Като пастир, чо­век при­ема жи­во­та такъв, ка­къв­то Създателят го представя. Човек не об­ра­бот­ва стадата, от­г­леж­да ги. Сле- дователно Авел е пред­с­та­ви­те­лят на пола, кой­то не пра­ви ин­ди­ви­ду­ални уси­лия са­ми­чък да раз­би­ра духовността, а са­мо я по­лу­ча­ва ка­то от­к­ро­ве­ние на вър­хов­ния Бог и след това са­мо я отглежда. Пастирът, па­зи­те­лят на онова, ко­ето е би­ло пос­та­ве­но на земята, то­ва е Авел. Онзи, кой­то съз­да­ва не­ща за се­бе си, то­ва е Каин. Каин ос­но­ва­ва сви­ре­не­то на цит­ра и дру­ги­те из­кус­т­ва­ /Би­тие 4, 21-22/.

И ид­ва един кон­т­раст в тях­но­то от­но­ше­ние към вър­хов­ния Бог. Авел по­лу­ча­ва от ду­ха и пре­на­ся в жер­т­ва най-доброто, на­й-­вис­ши­те пло­до­ве на духа. Бог пог­леж­да жер­т­ва­та на Авел със за­до­вол­с­т­во - раз­би­ра се, за що­то то­ва е, ко­ето Самият Той е ос­та­вил на земята. Каин пре­дя­вя­ва дру­го искане. Той се об­ръ­ща към Бог с про­из­ве­де­ни­ята на сво­ята соб­с­т­ве­на интелигентност. Това е не­що твър­де чуж­до за ес­тес­т­во­то на Бога, за­що- то то е нещо, ко­ето чо­век е пос­тиг­нал по соб­с­т­ве­на­та си свобода.

Каин е он­зи тип човек, кой­то се стре­ми към из­кус­т­ва­та и науките. Това ня­ма ни­що об­що с бо­жес­т­во­то по начало. Една дъл­бо­ка ис­ти­на е из­ра­зе­на тук. Онзи, кой­то има окул­т­ни опит­нос­ти знае, че из­кус­т­ва­та и науки- те, ма­кар че са нап­ра­ви­ли чо­ве­ка свободен, не го до­веж­дат до духа. По-скоро те са нещата, ко­ито го от­веж­дат да­ле­че от онова, ко­ето е дейс­т­ви­тел­но духовно. Изкуствата са из­ко­чи­ли от вът­реш­но­то ес­тес­т­во на чове- ка, те имат сво­ите ко­ре­ни в зем­на­та сфера. Това не се от­на­ся не­пос­ред­с­т­ве­но до Божеството. Това про­из­веж­да конфликтът, кой­то произтича, ко­га­то ди­мът от жер­т­воп­ри­но­ше­ни­ето на Авел, духът, внед­рен в зе­мя­та от са­мия Бог, би­ва при­ет от бо­жес­т­ве­ни­те светове, а ди­мът от жер­т­воп­ри­но­ше­ни­ето на Каин е от­х­върлен и ос­та­ва на земята. Онова, ко­ето са­мос­то­ятел­но е произведено, ос­та­ва на зе­мя­та ка­то жер­т­воп­ри­но­шение на Каин.

Това съ­що е, как­то е и кон­т­рас­тът меж­ду мъж­ко и женско. Женското е вдъх­но­ве­но от онова, ко­ето пря­ко е по­лу­че­но от Бога. "Пнеума" /Pneu- ma/ се пос­ти­га чрез разбиране. Онова, ко­ето Каин мо­же да при­не­се в жертва е чо­веш­ка ра­бо­та на са­мо­то фи­зи­чес­ко поле. Това е кон­т­рас­тът меж­ду жен­с­кия и мъж­кия дух. Тук те­зи две са по ос­но­ва про­ти­во­по­лож­ни един на друг.

Човекът е не са­мо ед­но фи­зи­чес­ко същество, ала ду­хов­но е ед­нов­ре­мен­но мъж­ки и женски: Той е съ­щев­ремен­но онзи, кой­то по­лу­ча­ва и поз­во­ля­ва да бъ­де вдъх­но­вен и съ­що онзи, кой­то ра­бо­ти вър­ху вдъх­но­ве­ния та и ги съ­че­та­ва чрез своя интелект. Тези две фун­к­ции ве­че бя­ха от­де­ле­ни - мо­жем да счи­та­ме мъж­ко­то и жен­с­ко­то прос­то ка­то сим­вол от се­га на­та­тък - прин­ци­път на вдъх­но­ве­ни­ето бе прех­вър­лен на онези, кои то са би­ли ка­то Авел, ко­ито ос­та­на­ха пас­ти­ри и свещеници. Той не бе прех­вър-­
лен към другите. Те пос­ве­тиха се­бе си на све­тов­ни­те неща, на на­ука­та и из­кус­т­ва­та и ог­ра­ни­чи­ха се­бе си глав­но към зем­на­та де­ятелност.

Това не мо­же­ше да стане, без да се нап­ра­ви про­мя­на в чо­веш­ко­то съще- ство. Докато чо­век все още бе­ше мъжки-женски, не бе въз­мож­но да от­де­ля ду­хов­на­та мъд­рост от на­уч­но­то познание. Само чрез ед­но оп­ре­деле­но от­де­ля­не на два пола, мо­же­ше умът но чо­ве­ка да бъ­де до­ве­ден до он­зи връх, къ­де­то той мо­же­ше да функционира. Мозъкът ста­на мъж­ки /*6/, по­-дъл­бо­ка­та при­ро­да ста­на женска. Човечеството мо­же да бъ­де про­из­во­ди­тел­но са­мо чрез сво­ята фи­зи­чес­ка природа. Чрез то­ва чо­век про­из­веж­да не­що - имен­но нас­ледници. Ала един дух до­кол­ко­то е свър­зан с мо­зъ­ка е мъж­ки и е ог­ра­ни­чен до про­из­вод­с­т­во вър­ху фи­зи­чес­кото поле. Следователно Каин и Авел са пред­с­та­ви­тел­ни­те ти­по­ве на те­зи два ви­да мислене.

Чрез то­ва раз­де­ля­не стана, що­то при раз­м­но­же­ни­ето на чо­веш­кия вид по­ко­ле­ни­ето прес­та­на да бъ­де са­мо иден­тич­но ко­пие на тех­ни­те ро­ди­те­ли и се яви­ха разнообразия. Бих ви по­мо­лил да си пред­с­та­ви­те след­ното. Колкото по­-го­ля­ма важ­ност се при­пис­ва на пола, тол­ко­ва по­-го­ля­мо раз­но­об­ра­зие се получава. Ако имах­ме ра­бо­та са­мо с чис­то без­по­ло­во раз- множение, то то­га­ва но­во­то по­ко­ле­ние би из­г­леж­да­ло точ­но като то­ва пре­ди него. Вариации ня­ма­ше да се по­явя­ват в пос­ле­до­ва­тел­нос­т­та на поколенията. Вариации идват са­мо тогава, ко­га­то ста­ва ед­но смесване. И как ста­на въз­мож­но то­ва смесване? Чрез факта, че мъж­ки­ят еле­мент се от­да­де на земята. Каин бе­ше този, кой­то ста­на орач на зе­мя­та и я пре- образи. Тази външ­на раз­лика в по­ко­ле­ни­ята ня­ма­ше да ста­не при човек, ако част от чо­ве­чес­т­во­то не бе сляз­ло на фи­зи­чес­ко­то поле. Вече не бе­ше тока, как­то е било, ко­га­то раз­м­но­жа­ва­не­то е сли­за­ло вър­ху чо­ве­чес­т­во­то от вис­ши­те полета. Нещо бе въ­ве­де­но в чо­веш­ко­то ус­т­ройс­т­во по­ра­ди това, че той бе из­в­ля­къл не­що от фи­зи­чес­ка­та земя. И ве­че чо­ве­кът взе­ма об­ра­за на онова, ко­ето той бе спе­че­лил за се­бе си от фи­зи­чес­ко­то по­ле и той го но­си на­го­ре към по­-вис­ши­те полета. Физическото е бе­ле­гът на Каин. Физическото по­ле и въздействието, което то има вър­ху чо­ве­ка е белегът, пос­та­вен вър­ху Каин.

Човекът ве­че ста­ва на­пъл­но свър­зан със земята, та­ка че има кон­т­раст меж­ду Каин и Авел, един кон­т­раст между Синовете Божии и си­но­ве­те на фи­зи­чес­ко­то поле, меж­ду по­ко­ле­ни­ята на Авел-Сит, ко­ито са Синове Божии и Каиновото поколение, си­но­ве­те на фи­зи­чес­ко­то поле. Сега ще раз­бе­ре­те как епи­зо­дът за Каин и Авел по­па­да в пе­ри­ода меж­ду Адам и Сит. Нов прин­цип вли­за в човечеството, прин­ци­път на нас­лед­с­т­ве­но- стта, пър­во­на­чал­ни­ят грях, със­то­ящ се от това, че си по­-раз­ли­чен от по­ко­ле­ни­ето преди.

Ала все още ос­та­ват ня­кои Синове Божии. Не всич­ки онези, при­над­ле­жа­щи на ли­ни­ята на Авел бя­ха изкоренени. Виждаме как­во е станало, ко­га­то на въпроса: "Къде е Авел, твоя брат? ", Каин отговаря: "Аз пазач ли съм на моя брат? "Никой чо­век не би ка­зал то­ва преди. Това мо­же да бъ­де ка­за­но са­мо чрез ед­но разбиране, ко­ето ре­аги­ра ка­то че ли зву­ко­во /? / към духовното. И ето, че прин­ци­път на борба, на про­ти­во­пос­тавя­не се при­ба­вя към прин­ци­път на любов; раж­да се егоизмът: "Аз па­зач ли съм на моя брат? "

Онези, ко­ито все още ос­та­ва­ха от ли­ни­ята на Авел, бя­ха Синове Божии, те бя­ха срод­ни на божественото. Но те ве­че тряб­ва­ше да се па­зят да не нав­ли­зат в зем­на­та сфера. И от то­ва про­из­те­че онова, ко­ето ста­на прин- цип на ас­ке­тиз­ма сред онези, ко­ито пос­ве­ща­ва­ха своя жи­вот на служ­ба на Богу. Стана грях за та­ки­ва пос­вете­ни да имат как­во­то и да е би­ло с онези, ко­ито са от­да­ли се­бе си на ра­бо­та­та на земята. Грях беше, ко­га­то "Синовете Божи /*7/ видяха, че дъ­ще­ри­те чо­веш­ки бя­ха хубави" и си взе­ха от тях жени; те си взе­ха за же­ни от дъ­ще­ри­те на Каин. От то­ва съ­че­та­ние се по­лу­чи ед­на ра­са от хо­ра /*8/, ко­ято поч­ти до­ри не се спо­ме­на­ва в пуб­ли­ку­ва­ни­те кни­ги на Стария Завет, а са­мо е загатната; то­ва е ед­на раса, ко­ято не е ви­ди­ма за фи­зи­чески­те очи. Тя се на­ри­ча "Ракшаса" на окул­тен език /*9/ и е по­доб­на на "Асурите" на индусите. Тя се със­тои от де­мо­нич­ни същества, ко­ито на­ис­ти­на са съ­щес­т­ву­ва­ли ня­ко­га и ко­ито са дейс­т­ву­ва­ли съб­лаз­ня­ва­що върху чо­веш­ка­та ра­са и са при­чи­ни­ли ней­но­то падане. Това флир­ту­ва­не на Синовете Божии с дъ­ще­ри­те чо­вешки да­де раса, ко­ято спе­ци­ал­но въз­дейс­т­ву­ва съб­лаз­ня­ва­що вър­ху Туранци- те, чле­но­ве­те на 4-та­та под­ра­са на ат­лан­ти­те и до­ве­де до раз­ру­ше­ни­ето на човечеството. Някои не­ща бя­ха за­па­зе­ни и пре­мес­те­ни и в но­вия свят. Потопът е тоз, кой­то раз­ру­ши Атлантида. Хората, ко­ито бя­ха съб­лаз­не­ни от Ракшасите, пос­те­пенно изчезнаха.

И се­га аз тряб­ва да ви кажа, нещо, ко­ето при слу­чай ще ви се ви­ди из- ключително, ко­ето е осо­бе­но важно. Това е би­ло ед­на окул­т­на тай­на за външ­ния свят от мно­го ве­ко­ве и ще из­г­леж­да не­ве­ро­ят­но на по­ве­че­то хора, оба­че все пак е вярно. Аз ви уверявам, че все­ки окул­тист чес­то са­ми­чък се е убеж­да­вал в та­зи ис­ти­на чрез онова, ко­ето се на­ри­ча Ака- шовите записи. Обаче то­ва е така.

Тези Ракшаси са би­ли дейс­т­ви­тел­ни същества, те на­ис­ти­на са съ­щес­т­ву­ва­ли - ак­тив­но и ре­зул­тат­но - ка­то съб­лаз­ни­те­ли на човечеството. Те про­дъл­жа­ва­ха да вли­я­ят вър­ху чо­веш­ки­те же­ла­ния до времето, ко­га­то Христос се въп­лъ­ти в Исус от Назарет и са­ми­ят прин­цип Будхиш за­поч­ва да при­със­т­ву­ва на зе­мя­та в ед­но чо­веш­ко тяло. И тъй вие мо­же да го по­вяр­ва­те или не: Това е от кос­ми­чес­ко значение, от значение, ко­ето дос­ти­га от­въд зем­на­та сфера. Не нап­раз­но Библията го из­ра­зя­ва така

Целият окул­тен стре­меж на Средните Векове е бил от­п­ра­вен към уни­що­жа­ва­не въз­дейс­т­ви­ето на Ракшасите. Онези, чи­ето виж­да­не се раз­ши­ря­ва до вис­ши­те по­ле­та от­дав­на са предвидили, че моментът, в кой­то то­ва мо­же би ще се слу­чи в края на ХІХ столетие, при пре­ми­на­ва­не­то от ХІХ към ХХ столетие. Нострадамус /*12/, кой­то ра­бо­ти от ед­на кула, от­во­ре­на към небесата, кой­то до­не­се по­мощ по вре­ме на Великата Чума, бе в със­то­яние да пред­с­каз­ва бъдещето. Той е на­пи­сал из­вес­т­но чис­ло пред­с­ка­за­тел­ни стихове, в ко­ито мо­же те да про­че­те­те за вой­на­та от 1870 г. и ня­кол­ко пред­с­ка­за­ния за Мария-Антоанета /*13/, ко­ито ве­че са изпълнени. В те­зи "Столетия" от Нострадамус /Столетие 10, 75/ след­но­то пред­с­ка­за­ние мо­же да бъ­де на­мерено: В края на ХІХ сто­ле­тие един брат на Хермес ще дой­де от Азия и ще до­не­се един­с­т­во на чо­ве­чес­т­во то. Теософското Общество не е ни­що дру­го ос­вен из­пъл­не­ние на то­ва пред­с­ка­за­ние на Нострадамус. Анулира­не­то на Ракшасите и ус­та­но­вя­ва­не­то на пър­вич­ни­те мис­те­рии е ед­на цел на Теософското Общество.

Вие знаете, че Исус Христос ос­та­на на зе­мя­та след Своята смърт за де­сет години/*14/. "Пиотис София" /*15/ съ­дър­жа на­й-­дъл­бо­ки­те те­ософ­с­ки учения, тя е мно­го по-дълбока, от­кол­ко­то "езо­те­ри­чен Будизъм" /*16/ на Синет. Исус се въп­лъ­тя­ва от­но­во и отново. Неговата за­да­ча бе да се въ­зоб­но­ви мис­те­рий­на­та мъдрост. Това не е са­мо факт от кул­ту­рен или ис­то­ри­чес­ки интерес, ала то­ва е фактът, кой­то аз съм описал, кой­то е доб­ре из­вес­тен на всич­ки окултисти, имен­но бор­ба­та сре­щу Ракшасите. Виждане, че тук ле­жи скрит ед­на дъл­бо­ка и важ­на окул­т­на тайна.

Може да попитате: за­що то­ва се каз­ва в але­го­рич­на форма, а не се ка­же открито? Тук тряб­ва да ви напомня, че ве­ли­ки­те учи­те­ли на човечест-