БЕЛЕЖКИ ОТ РЕДАКТОРА НА НЕМСКОТО ИЗДАНИЕ

БЕЛЕЖКИ ОТ РЕДАКТОРА НА НЕМСКОТО ИЗДАНИЕ

Самата Езотерична Школа е про­съ­щес­т­ву­ва­ла от 1904 г. До за­поч­ва­не­то на Първата Световна Война през ля­то­то на 1914 г. и се със­то­яла от три сек­ции или класове. /Тя е би­ла ре­фор­ми­ра­на в 1924 г. под име­то Свобод­на Висша Школа за Духовна Наука./. Изградена въз ос­но­ва на ан­т­ро­по­соф­с­ко­то зна­ние във фор­ма­та на идеи, тряб­ва­ло е да бъ­де да­де­но ед­но уче­ние за вис­ши­те сте­пе­ни на зна­ни­ето чрез Творческо Въображение , Вдъхновение и Интуиция, ко­ито по­-къс­но са ра­зяс­не­ни още по­-под­роб­но от Рудолф Щайнер в не­го­ви­те пуб­ли­ку­ва­ни тру­до­ве /Виж "зна­ние за вис­ши­те светове: как то се постига? ", "Окултна наука", и пр./. Същевре­мен­но на чле­но­ве­те тряб­ва­ше да се да­де ед­но ис­тин­с­ко разбиране, че ка­то чле­но­ве на Школата би тряб­вало да се счи­тат от­го­вор­ни учас­т­ни­ци в ан­т­ро­по­соф­с­ки­те ра­бо­ти и в раз­п­ръс­к­ва­не­то на ан­т­ро­по­соф­с­ко­то позна- ние.

Главното съ­дър­жа­ние на ин­с­т­рук­ци­ите на пър­ва­та сек­ция ве­че са пуб­ли­ку­ва­ни в кни­га­та "Ръководство по езо­те­рич­но знание", Рудолф Щайнер прес, 1972 г.

Подготовката бе нап­ра­ве­на за вто­ра­та и тре­та­та сек­ция чрез ед­но изяс­ня­ва­не езо­те­рич­но­то съ­дър­жа­ние на кар­тин­ния език на митовете, са­ги­те и легендите. По-специално по от­но­ше­ние на Легендата за Храма и Ле- генда­та за Истинския Кръст /обик­но­ве­но на­ри­ча­на от Рудолф Щайнер Златната Легенда/ тряб­ва­ло е ед­на ос­но­ва да бъ­де съз­да­де­на за въз­пи­та­ва­не в един вид кул­тов символизъм. Всяко не­що от ес­тес­т­во­то на ня­какъв култ, "ала не са­мо външ­на­та фор­ма на култа, а раз­би­ра­не­то на све­та чрез картини", ме­ди­та­ции в кар­ти ни, мо­же да до­ве­де чо­век до ис­тин­с­ко раз­би­ра­не на са­мия се­бе си и на све­та /от ед­на лекция, из­не­се­на в Дорнах, 27 ап­рил 1924 г. , "Кармични отношения", том. ІІ/. Защото всич­ко се съз­да­ва във фор­ма­та на кар­ти­на за твор­чес­ко въ­об­ра­жа­емо­то мис- лене. "Картините са ис­тин­с­ки­ят про­из­ход на нещата, кар­ти­ни ле­жат в ос­нова­та на всичко, ко­ето ни заобикаля, те­зи кар­ти­ни се под­раз­би­рат от всички, ко­ито го­во­рят за ду­хов­ни при­чини"/Лекция, из­не­се­на в Берлин на 6. VІІ. 1915 г./. Тези кар­ти­ни са об­ле­че­ни в ми­то­ве и ле­ген­ди от мъд­ре­ци те на древността. За съв­ре­мен­но­то съз­на­ние пра­вил­но­то въз­дейс­т­вие за­ви­си от то­ва да се про­ник­не кар­тинния език с по­ня­тий­но съдър- жание.

Тъй ка­то картините, при­над­ле­жа­щи на Легендата за Храма и Златната Легенда об­ра­зу­ват ед­на не­раз­дел­на част от секцията, бо­ра­ве­ща с култ и символизъм, нас­то­яща­та се­рия от лек­ции се за­ни­ма­ват глав­но с тях­ното
тълкуване. Рудолф Щайнер смяташе, че то­ва е не­об­хо­ди­ма пред­ва­ри­тел­на ра­бо­та пре­ди да се ра­бо­ти с кар­ти­ни - ще ре­че със сим­во­ли - че чо­век би тряб­ва­ло пър­во да бъ­де за­поз­нат с тях­но­то езо­те­рич­но съ­държание. Това има­ше за пос­ле­ди­ца Розенкройцерското обучение, как­то е да­де­но от него, на ко­ето пър­ва­та стъпка е изу­ча­ва­не и са­мо вто­ра­та стъп­ка е твор­чес­ко въ­об­ра­жен­но мислене.

Що се от­на­ся за за­бе­леж­ки­те от­нос­но Свободното-Масонство ед­но не­що спе­ци­ал­но тряб­ва да бъ­де за­бе­лязано: по оно­ва вре­ме Рудолф Щайнер ще­ше да ос­но­ве вто­ра сек­ция на сво­ята Езотерична Школа, бо­ра­ве­ща с култ и символизъм. Като но­ва фор­ма на "Царското Изкуство", съз­да­де­на от соб­с­т­ве­ни­те му ду­хов­ни изследвания, тряб­ва­ше да бъ­де пред­с­та­ве­на в Школата, под­гот­ви­тел­ни­те лек­ции се за­ни­ма­ва­ха с изя­вя­ва­не на ней­на­та ис­то­рия и ес­тес­т­во и посочване, че чо­ве­чес­т­во­то стои на пра­га на ед­на но­ва фа­за на еволюция, показ­вай­ки с то­ва как­во би би­ло ней­но­то бъ­де­що съдържание.

Когато в по­-къс­ни­те го­ди­ни той го­во­ри в ня­кои от сво­ите лек­ции за онова, ко­ето се бе слу­чи­ло във връз­ка с Свободното-Масонство, то е за­що­то той ви­на­ги на­й-с­т­ро­го по­ри­ца­ва­ше смес­ва­не­то на окул­ти­зъм със стре­ме­жа към власт, къ­де­то и то­ва да се появяваше. /Виж "Кармата на чо­веш­ко­то призвание", Дорнах, 4 до 27 но­ем­в­ри 1916, "Окултното дви­же­ние през ХІХ столетие", Дорнах, 10 до 25 ок­том­в­ри 1915 г., "Сърев- новани­ето на Времената", Дорнах, 29 но­ем­в­ри до 8 де­кем­в­ри 1915 г., "Как мо­же чо­ве­чес­т­во­то да на­ме­ри от­но­во Христос?", Дорнах, 25 до 29 де­кем­в­ри 1918 г.

Изгубването на Първата Световна Война му доказа, че с "ня­кои час­ти на знанието", е би­ло зло­упот­ре­бе­но от спе­ци­ал­ни окул­т­ни братс­т­ва на Запад, "за да се съз­да­де не­об­хо­ди­ма­та по­ли­ти­чес­ка атмосфера, ко­ято да мо­же да до­не­се све­тов­на­та ка­тас­т­ро­фа и да пов­ли­яе вър­ху све­тов­ни­те събития". И та­ка Рудолф Щайнер се по­чув­с­т­ву­ва за­дъл­жен да обър­не вни­ма­ние на факта, че ед­но пър­во­на­чал­но доб­ро и не­об­хо­ди­мо нещо, с ко­ето е въз­на­ме­ря­ва­не да се слу­жи на "ця­ло­то чо­ве­чес­т­во бе раз­ли­ка на ра­са или лич­ни интереси", по не­об­хо­ди­мост се об­ръ­ща на не­що лошо, ко­га­то би­ва из­пол­зу­ва­но "ка­то сред­с­т­во за власт в ръ­це­те на изо­лира­ни гру­пи хо­ра­" ­/­от ед­но не­под­пи­са­но въ­ве­де­ние към "Evter - Frgimarerei und Heltkrieg" на Карл Хайзе, Базел, 1918/.

Що се от­на­ся до връзката, ко­ято Рудолф Щайнер нап­ра­ви по един на­пъл­но външ­на фор­ма с Символично-Култовата Секция на Мизриамс- кото-Мемфиско-Свободно-Масонство на Джон Йаркър /Jonn Uaruer/, че- с­то пред­на­ме­ре­но кри­во из­каз­ва­на от не­го­ви­те неприятели, виж Авто- биографията на Рудолф Щайнер, гл. 36, как­то съ­що и пред­с­то­ящо­то из­

да­ва­не на ис­то­ри­ята на Езотеричната Школа, съ­дър­жа­ща писма, цир­ку­ляр­ни пис­ма и дру­ги документи.

Тъй ка­то ко­га­то те­зи лек­ции бя­ха изнесени, Рудолф Щайнер все още ра­бо­те­ше вът­ре в Теософското Общество, той из­пол­зу­ва­ше оби­чай­на­та по оно­ва вре­ме терминология. От ис­то­ри­чес­ка глед­на точ­ка ние сме се въз­дър­жа­ли да за­ме­ним из­ра­за "Теософия" с "Антропософия", как­то обик­но­ве­но се пра­ве­ше по из­рич­но­то же­ла­ние на Рудолф Щайнер, след ка­то Немската Секция на Теософското Общество се бе пре­ус­т­ро­ила под име­то Антропософско Общество. Четецът оба­че тряб­ва да му бъ­де ясно, че теософията, ко­ято Рудолф Щайнер пре­по­да­ва­ше - как­то е пред­с­та­ве­на в не­го­ва­та ос­нов­на кни­га "Теософия", "въ­ве­де­ние към свръх се­тив­но­то поз­на­ние за све­та и за пред­наз­на­че­ни­ето на човека" - е би­ла ви­на­ги ед­нак­ва с онова, ко­ето той по­-къс­но на­ре­че "Антропософия" или "Ан­т­ро­по­соф­с­ко ори­ен­ти­ра­на Духовна Наука".

Що се ка­сае до текста, тряб­ва да се под­чер­тае че, об­що за по­ве­че­то от ран­ни­те ръкописи, ко­га­то про­фе­сионал­ни сте­ног­ра­фи не бя­ха ангажира- ни, той е за­бе­ле­жи­тел­но непълен, по­ня­ко­га съ­щес­т­ву­ващ са­мо във фор­ма­та на бележки. Стилистични и ло­гич­ни не­съ­вър­шен­с­т­ва не тряб­ва сле­до­ва­тел­но да бъ­дат при­пис­ва ни на Рудолф Щайнер. Ала ма­кар че не все­ки път се ка­сае за ду­ма по ду­ма препис, съдържанието, как­то то е пре­да­де­но нам, фор­ми­ра ед­на един­с­т­ве­на по ро­да си част от пъл­ни­те тру­до­ве на Рудолф Щайнер, без ко­ято не може. За да се гарантира, до­кол­ко­то е възможно, текст, сво­бо­ден от грешки, всич­ки из­точ­ни­ци са би­ли из­пол­зу­ва­ни и срав­ня­ва­ни и там, къ­де­то са съ­щес­т­ву­ва­ли сте­ног­раф­с­ки бележки, те съ­що са би­ли из­пол­зува­ни при проверката. В бе­леж­ки­те в края на книгата, от­дел­но за вся­ка лекция, са да­де­ни из­пол­зу­ва­ни­те източници. Дума и фра­за в текста, заг­ра­де­ни от квад­рат­ни ско­би са вмък­на­ти от ре­дак­то­ра­*­/­*и в ня­кол­ко слу­чая от пре­во­да­ча на ан­г­лийс­ко­то издание/, а пък думи, заг­ра­де­ни от обик­но­ве­ни скоби, при­над­ле­жат на ори­ги­нал­ния текст. Голямото ко­ли­чес­т­во бе­леж­ки имат за цел да ком- пенсират, до­кол­ко­то то­ва е възможно, не­пъл­но­ти­те на текста. Главният из­точ­ник на из­пол­зу­ва­ния ма­те­ри­ал се от­на­ся­щи­те се до лек­ци­ите кни­ги от соб­с­т­ве­на­та биб­ли­оте­ка на Рудолф Щайнер.

Н. W. X. Y.