Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие

СЕДМА ЛЕКЦИЯ

Днес ис­кам да нап­ра­вя кра­тък прег­лед на Ритуалите и Ордените на Свободното Масонство, как­то ве­че казах, че ще направя. Разбира се, аз мо­га да ви съ­об­щя са­мо глав­ни­те съ­щес­т­ве­ни неща, тъй ка­то ця­ла­та та­зи те­ма е тол­ко­ва все­об­х­ват­на и тол­ко­ва мно­го не­съ­щес­т­ве­ни не­ща са свър­за­ни с нея.

Основата за ця­ло­то Свободно Масонство тряб­ва да се тър­си в Храмовата Легенда от­нос­но Хирам-Абиф или Адонхирам, за ко­го­то аз ве­че съм го­во­рил във връз­ка с Розенкройцерския Орден /*1/. Всичко, свър­за­но с онова, ко­ето се на­ри­ча тай­на­та на Свободното Масонство с ней­на­та за­да­ча е из­ра­зе­но в та­зи Легенда за Храма /*2/. Тук сме въ­ве­де­ни в един вид Битие или те­ория на ево­лю­ци­ята на чо­веш­ка­та раса. Следователно не­ка да си при­пом­ним съ­щес­т­ве­но­то от та­зи Храмова Легенда.

Един от Елохимите са свър­з­ва с Ева и от та­зи връз­ка на ед­ни бо­жес­т­вен твор­чес­ки дух с Ева, се раж­да Каин. След то­ва друг от Елохимите, Йехо- ва или Адонай, съз­да­ва Адам, кой­то тряб­ва да се счи­та ка­то първия чо­век на 3-та­та Коренна Раса. Този Адам след то­ва свър­з­ва се­бе си с Ева и от то­ва свър­з­ва­не се раж­да Авел. Така в на­ча­ло­то на чо­веш­ка­та ево­лю­ция има две на­чал­ни точки: Каин, пре­ки­ят по­то­мък на един от Елохи- мите и Ева, и Авел, който, с по­мощ­та на ед­но бо­жес­т­ве­но съз­да­де­но чо­веш­ко съ­щес­т­во Адам е ис­тински­ят пред­с­та­ви­тел на Йехова.

Цялото понятие, ле­жа­що в раз­ка­за за сът­во­ре­ни­ето спо­ред Легендата за Храма се ба­зи­ра на факта, че има един вид враж­деб­ност меж­ду Йехова и всичко, ко­ето про­из­ти­ча от дру­гия Елохим и тех­ни­те потомци, "Сино­ве­те на Огъня" - то­ва би­дей­ки оп­ре­де­ле­ни­ето на по­том­ци­те на Каин спо­ред Храмовата Легенда. Йехова съз­да­ва враж­деб­ност меж­ду Каин и не­го­ва­та ра­са и Авел и не­го­ва­та раса. Резултатът от това, че Каин уби­ва Авел. Това е про­то­тип­на­та враждебност, ко­ято съ­щес­т­ву­ва меж­ду онези, ко­ито по­лу­ча­ват сво­ето съ­щес­т­ву­ва­не от бо­жес­т­ве­ни­те све­то­ве и онези, ко­ито от се­бе си из­ра­бот­ват всичко. Фактът, че Авел жер­т­вува ед­но жи­вот­но на Йехова, до­ка­то Каин но­си пло­до­ве­те на зе­мя­та е ед­на илюстра-
ция, ко­ято Библията също дава, на то­зи кон­т­раст меж­ду ра­са­та на Каин и ра­са­та на Авел. Каин тряб­ва да из­т­ръг­ва от зе­мя­та с упо­рит труд пло- довете, ко­ито са не­об­хо­ди­ми за из­х­ран­ва­не­то на човечеството; Авел взи­ма онова, ко­ето вече е живо, ко­ето е би­ло под­гот­ве­но за не­го­во­то изхра- нване. Расата на Каин тво­ри та­ка да се каже, жи­во­то от неживото. Авел взи­ма онова, ко­ето е ве­че живо, на ко­ето ве­че е вдъх­на­то ду­хът на жи- вота. Жертвоприношени­ето на Авел е при­ят­но за Бога, а то­ва на Каин не е.

И та­ка в Каин и Авел виж­да­ме оха­рак­те­ри­зи­ра­ни два ви­да чо­веш­ки съ- щества. Единият вид се със­тои от онези, ко­ито при­емат онова, ко­ето Бог е при­гот­вил за тях. Другите - сво­бод­но­то чо­ве­чес­т­во - са онези, кои то орат зе­мя­та и се тру­дят да спе­че­лят жи­ви про­дук­ти от онова, ко­ето е безжизнено. Онези, ко­ито счи­тат се бе си Снове на Каин са тези, ко­ито раз­би­рат Храмовата Легенда и же­ла­ят да жи­ве­ят спо­ред нея. От ра­са­та на Каин про­из­ти­чат всич­ки ония, ко­ито са твор­ци в из­кус­т­ва­та и на­ука­та на човечеството: Тубал-Каин, който е пър­ви­ят ис­тин­с­ки ар­хи­тект на Бог на ко­ва­чи­те и на инструментите; и съ­що Хирам-Абиф или Адонхирам, кой­то е ге­ро­ят на Храмовата Легенда. Цар Соломон, про­чут със сво­ята мъдрост, кой­то при­над­ле­жи на ра­са­та на Авел, онези, ко­ито по­лу­ча­ват сво­ята мъд­рост от Бога, из­п­ра­ща да по­ви­кат Хирам. Така още един път се явя­ва то­зи кон­т­раст в дво­ра на Соломон - Соломон мъд­ри­ят и Хирам, не­за­ви­си­ми­ят труженик, който е дос­тиг­нал до сво­ята мъд­рост чрез чо­веш­ко усилие.

Соломон из­вик­ва в своя дво­рец Балкис, Савската Царица, и ко­га­то тя прис­ти­га ней­но­то впе­чат­ле­ние от не­го е ка­то от статуя, нап­ра­ве­на от зла­то и скъ­по­цен­ни камъни; ка­то че ли тя гле­да един паметник, да­ден на чо­ве­чес­т­во­то от боговете. И ко­га­то тя гле­да в по­чу­да ве­ли­кия храм на Соломон, по­же­ла­ва да срещ­не ар­хитек­та на та­зи чу­дес­на сгра­да и ней­но­то же­ла­ние би­ва изпълнено. Само от един­с­т­ве­ния поглед, кой­то ар­хи­тектът от­п­ра­вя към нея, тя е в със­то­яние да оце­ни не­го­ва­та ис­тин­с­ка стойност. Соломон вед­на­га би­ва об­х­ванат от ня­как­ва рев­ност към Хи- рам. Това се увеличава, ко­га­то Балкис нас­то­ява да и бъ­дат пред­с­та­ве­ни всички работници, ан­га­жи­ра­ни в из­г­раж­да­не­то на Храма. Соломон ка- зва, че то­ва е невъзможно, ала Хирам отс­тъп­ва пред ней­но­то желание. Той се из­кач­ва на ед­но възвишение, нап­ра­вя мис­ти­чен знак Тау и ето - всич­ки ра­бот­ни­ци се сти­чат към него. Волята на Царицата би­ла изпъл- нена.

Поради то­ва Соломон не е скло­нен да про­ти­во­дейс­т­ву­ва сре­щу неп­ри­яте­ли­те на Хирам. Един си­ри­ец ка­меноделец, един фи­ни­ки­ец дър­во­де­лец и един ев­ре­ин миньор са би­ли неп­ри­яз­не­но нас­т­ро­ени към Хирам. На те­зи три­ма съ­ра­бот­ни­ци Хирам-Абиф на­пъл­но от­ка­зал уп­рав­ля­ва­-

Възможността за то­ва дошло, ко­га­то Хирам е щял да из­пъл­ни своя ше- дьо­вър из­ли­ва­не­то на Отлятото Море. Движението на во­ди­те ще­ше да се за­дър­жи твър­до във форма. Вдигащото се мо­ре ще­ше да бъ­де за­па­зе­но живо, артистично, в твър­да форма. Това е важното. Тримата чи­ра­ци кон­с­пи­ри­ра­ли да нап­ра­вят отли­ва­не­то по та­къв начин, че вмес­то да по­те­че в калъпа, да по­те­че на­вън в околността. Хирам се опит­ва да спре по­то­ка на ог­не­на­та маса, ка­то за­ли­ва во­да вър­ху и, ала то­ва на­ка­ра­ло ме­та­лът да се раз­п­ръс­не на­го­ре във въз­ду­ха и да сле­зе от­но­во с го­ля­ма си­ла ка­то дъжд от огън. Хирам ня­мал си­ла да нап­ра­ви ни­що повече. Ала вне­зап­но един глас му извикал: "Хирам! Хирам! Хирам! ". Гласът му за­по­вя­дал да се втур­не в мо­ре­то от огън. Това той нап­ра­вил и по­тъ­нал все по-надълбоко, до­ка­то дос­тиг­нал цен­тъ­ра на земята, къ­де­то огъ­нят има своя произход. Там той срещ­нал две фигури, не­го­ви­ят пра­дед Ту- бал-Каин и са­ми­ят Каин. Каин е бил ос­ве­тен от бля­съ­ка на Луцифер, Ангела на светлината. Тогава Тубал-Каин дал на Хирам своя чек, кой то имал ма­ги­чес­ко­то ка­чес­т­во да въз­с­та­но­вя­ва всич­ки не­ща в тех­ния съ­от­ве­тен ред и му казал: Ти ще имаш син, кой­то ще съ­бе­ре око­ло се­бе си ра­са от мъд­ри хо­ра и ти ще бъ­деш пра­ро­ди­тел на онези, ко­ито са ро­де­ни от огън, кой­то но­си мъд­рост и ка­ра чо­ве­ка да бъ­де дълбокомислен. Отлятото Море бе рас­тав­ри­ра­но чрез чука.

Хирам и Царицата Балкис от­но­во се срещ­на­ли из­вън града. Тя му ста­ва жена, ала Хирам не бил в със­тоя ние да от­к­ло­ни рев­нос­т­та на Соломон и от­мъ­ще­ни­ето на три­ма­та чираци. Той бил убит от тях. Единственото нещо, ко­ето той е бил в със­то­яние да спа­си би­ло Триъгълникът и Управ- ляващата Дума, гра­ви­ра­на вър­ху него, кой­то той хвър­лил в един дъл­бок кладенец. Тогава Хирам бил пог­ре­бан и ед­но клон­че от ака­ция би­ло по­са­де­но на гро­ба му. Акациевото клон­че из­да­ло мяс­то­то на гро­ба на Со- ломон и Триъгълникът съ­що бил открит. Той бил за­пе­ча­тан и за­ро­вен в място, из­вес­т­но са­мо на мал­ко хо­ра - всичко. /Било ре­ше­но щото/ но­ва­та Управляваща Дума да бъ­де ду­ма­та на­й-­нап­ред про­из­не­се­на след на­ми­ра­не на тру­па - то­ва е думата, ко­ято се из­пол­зу­ва от сво­бод­ни­те масони. Свободните ма­со­ни во­дят своя про­из­ход оп­рав­да­но от Храмовата Леген- да и от оне­зи древ­ни времена, в ко­ито бил съг­ра­ден Храмът от Соломон, ка­то ве­чен па­метник за тай­на­та на 5-та­та Коренна Раса.

И се­га тряб­ва да се опи­та­ме да раз­бе­рем как чо­ве­чес­т­во­то мо­же да бъ­де об­ла­го­де­тел­с­т­ву­ва­но от Свободното Масонство. Това не е лесно. Човек,

Сега ще ви опи­ша пос­ве­ти­тел­на­та це­ре­мо­ния на един чирак, же­ла­ещ да чле­ну­ва в Ордена на Занаятчийското Масонство /*3/. Представете си, че ня­кой е решил, че ис­ка да ста­не член на Занаятчийското Масонство. То се със­тои от три степени: Чирак, Съзанаятчия, Майстор Зидар. След те­зи три сте­пе­ни ид­ват по­-ви­со­ки степени, ко­ито во­дят кан­ди­да­та в окул­т­но знание. Сега ще опи­ша как­во се случ­ва на един послушник, кой­то ще бъ­де пос­ве­тен в пър­ва­та сте­пен /*4/, т.е. в сте­пен­та на чирак. Когато бъ­де въ­ве­ден в сгра­да­та на Ложата за пър­ви път, той би­ва въ­ве­ден в ед­на от­да­ле­че­на стая на Брата Пазач и за ня­кол­ко ми­ну­ти би­ва ос­та­вен сам за размисъл. След то­ва ка­къв­то и да има ме­тал по не­го би­ва иззет, ка­то злато, среб­ро и дру­ги метали, дре­хи­те му се раз­къс­ват при ко­ле­на­та и то­кът на не­го­ва­та ля­ва обув­ка се смачква. В то­ва със­то­яние той би­ва от­ве­ден в сре­да­та на Братята, ко­ито са съб­ра­ни в дру­га стая, въ­же се об­ви­ва око­ло вра­та му и са­бя се на­соч­ва до го­лия му гръ­ден кош. В то­ва със­то­яние пред не­го зас­та­ва Уважаваният Майстор, кой­то го за­питва да­ли все още же­лае да ми­не през посвещение. След то­ва той мно­го се­ри­оз­но би­ва пре­дуп­реж­да­ван и по-на­та­тък му се обяс­ня­ва смач­к­ва­не­то на то­ка и дру­ги­те процедури. Има три неща, ко­ито той е за­дъл­жен да премине. Ако не е в със­то­яние да се от­ка­же под клет­ва от те­зи три неща, ни­ко­га не ще бъ­де при­ет ка­то свобо­ден масон. Казва му се: Ако ти ще за­дър­жиш и на­й-­мал­ко­то лю­бо­питс­т­во за как­во­то и да било, то­га­ва тряб­ва вед­на­га да на­пус­неш та­зи къща. Второ, каз­ва му се: Ако се по­ко­ле­ба­еш да приз­на­еш вся­ка ед­на от сво­ите сла­бос­ти и погрешки, то­га­ва тряб­ва да на­пус­неш та­зи къща. Трето: Ако ти не си в със­то­яние да се из диг­неш по дух над всич­ки неща, ко­ито от­ли­ча­ват ед­но чо­веш­ко съ­щес­т­во от друго, то­га­ва ти тряб­ва да на пус­неш та­зи къ­ща веднага. Тези три не­ща на­й-с­т­ро­го се изис­к­ват от все­ки кан­ди­дат за посвещение.

Тогава един вид рам­ка се пос­та­вя пред кандидата, през ко­ято той би­ва хвърлен, ка­то съ­щев­ре­мен­но неп­риятен шум се произвежда, та­ка че той по­ле­тя­ва през рам­ка­та с на­й-­ло­ши предчувствия. В до­пъл­не­ние на то­ва те му крещят, че би­ва хвър­лен в Ада. В съ­щия мо­мент ед­на скри­та вра­та се зат­ва­ря с шум и той по­лу­ча­ва впечатление, че е всред мно­го осо­бе­на за­оби­ка­ля­ща среда. След то­ва не­го­ва­та ко­жа ле­ко се одрасква, та­ка че по­ти­ча кръв и съ­щев­ре­мен­но един бъл­бу­кащ звук се пра­ви от оне­зи око­ло него, ко­ето му да­ва впе­чат­ление, че той гу­би мно­го от кръв­та си. След то­ва се чу­ват три уда­ра с чук, нап­ра­ве­ни от Уважавания Майстор. Онова, ко­ето след то­ва се каз­ва в Ложата, тряб­ва да се тре­ти­ра ка­то на­й-­го­ля­ма тайна. Ако кан­ди­да­тът би го разкрил, не­го­ва­та връз­ка със Сво-
бодното Масонство би би­ла променена. Така как­то всъщ­ност се про­ме­ня пред­ло­же­но­то питие: слад­ко от ед­на­та страна, гор­чи­во от другата. Това пи­тие му се да­ва в ед­на из­кус­но констру­ира­на чаша, та­ка че пи­ти­ето е слад­ко от ед­на­та страна, ала ко­га­то бъ­де обър­на­та от другата, то ста­ва горчиво. Това е символът. Какво ще бъ­де за кандидата, ако пре­да­де тай- ните.

След те­зи не­ща той би­ва до­ве­ден до стъл­би в ед­на стая, ко­ято е мно­го сла­бо осветена. Тази стъл­ба е та­ка конструирана, че се дви­жи и чрез то­ва се по­лу­ча­ва впечатлението, че чо­век е сля­зъл много, ко­га­то всъщ­ност е сля­зъл ед­но крат­ко разстояние. Същото е и ко­га­то кан­ди­да­тът пада. Когато той мисли, че е пад­нал в дъл­бок кла­де­нец всъщ­ност е пад­нал на мал­ка дълбочина. Тук му се обяснява, че той е дос­тиг­нал до един ре­ши­те­лен момент. В до­пъл­не­ние на то­ва той от­но­во е със за­вър­за­ни очи, ко­га­то е до стълбите. Тогава Братът Пазач би­ва попитан: "Братко Старши Пазач, смя­таш ли кан­ди­да­та за дос­то­ен да ста­не част от на­шето Обще- ство? "Ако от­го­во­рът е "Да" то­га­ва на­та­тък би­ва запитан: "Какво изис­к­ваш от него? ". Той е за­дължен да отговори: "Светлина". Тогава се сва­ля прев­ръз­ка­та от очи­те на кан­ди­да­та и той се въ­веж­да в ед­на ос­ве­те­на стая. Тогава след­ва ос­нов­ни­ят въпрос: "Познаваш ли кой е тво­ят Май- стор? "Той отговаря: "Да, той е този, кой­то но­си жъл­то пал­то и си­ни панталони". Сините пан­та­ло­ни се от­на­сят до ранга, кой­то той при­те- жава. След то­ва кан­ди­да­тът по­лу­ча­ва три­те ат­ри­бу­та на чирачеството: Знак, Ръкостискане и Дума. Знакът е един сим­вол от съ­щия вид, как­то окул­т­ния символ. . ./пропуск/. Ръкостискането е спе­ци­ален вид ръкува- не, ко­ето се използува, ко­га­то се ръкуват. Тези ръ­кос­тис­ка­ния са раз­лич­ни при един чи­рак и при един Майстор. Думата се сме­ня спо­ред сте- пента. Не е пра­вил­но да раз­к­рия кои са Думите.

След то­ва въп­рос­но­то ли­це мо­же да бъ­де при­ето и за­поч­ва сво­ето чи- рачество. При при­ема­не­то той би­ва запитан: "На как­ва въз­раст си? "Той отговаря: "Още ня­мам се­дем години". Той тряб­ва да слу­жи се­дем го­ди ни ка­то чи­рак пре­ди да нап­ред­не до калфа.

Когато ня­кой е нап­ред­нал дотолкова, че мо­же да бъ­де под­ло­жен на не­го­ва­та Майсторска степен, пос­ве­тител­на­та це­ре­мо­ния е мал­ко не­що по-трудна. Главното не­що оба­че е, че онова, ко­ето се съ­дър­жа в Легендата за Храма, фак­ти­чес­ки се про­веж­да на прак­ти­ка вър­ху са­мия кандидат. Онзи, кой­то же­лае да пос­тиг­не своя та майс­тор­с­ка степен, се въ­веж­да в ед­на от ста­ите на сгра­да­та на Ложата, тряб­ва да лег­не в един ков­чег и да пре­тър­пи съ­ща­та съдба, как­ва­то е пре­тър­пял Майсторът зи­дар Хирам. След то­ва нов Знак, но­во ръ­кос­тиска­не и Дума му се разкриват. Думата е съ­ща­та ка­то Управляващата Дума, ко­ято е би­ла про­из­не­се­на при от­к­ри­ва­не­то тя­ло­то на Хирам. Знаците, чрез ко­ито ста­ва из­вес­тен един

Учителите на Свободното-Масонство на­ри­чат се­бе си "Деца на Вдо- вицата". Така гру­па­та на Учителите е пря­ко из­в­ле­че­на от Манихейците. По-нататък ще го­во­ря от­но­во за връз­ка­та меж­ду Манихейството и Сво- бод­но­то­-Зи­дар­с­т­во /*5/.

Задачата на Свободното-Масонство е свър­за­на с тази, при­над­ле­жа­ща на ця­ла­та 5-та Коренна Раса. Вие, разби­ра се, бих­те мог­ли от глед­на точ­ка на съв­ре­мен­но­то ра­ци­онал­но мис­ле­не да от­х­вър­ли­те всички, ко­ето ви ка­зах за пос­ве­ще­ни­ето на един чи­рак и за раз­лич­ни­те церемонии, свър­за­ни с то­ва ка­то не­що глу­па­во и като са­мо представление. Ала то­ва съв­сем не е, ко­ето е. Всички неща, ко­ито споменах, са външ­но сим­во­лич­но дейс­т­вие на древ­ни окул­т­ни практики, ко­ито ня­ко­га са ста­ва­ли вър­ху ас­т­рал­но­то по­ле в мис­те­рий­ни­те школи. Такива про­це­ду­ри следователно, ко­ито ста­ват сим­во­лич­но сред сво­бод­ни­те зидари, се про­веж­дат на ас­т­рал­но­то по­ле в мис­те­рий­ни­те храмове. Посвещението в сте­пен Учител, по­ла­га­не­то в ков­чег и т. н. , е всъщност нещо, ко­ето ста­ва на ед­но по­-ви­со­ко равнище. Обаче при Свободното-Масонство то­ва ста­ва са­мо симво- лично.

Човек би мо­гъл да запита: Къде во­ди всич­ко това? Един сво­бо­ден ма­сон би тряб­ва­ло да съз­на­ва факта, че чо­век бие тряб­ва­ло да дейс­т­ву­ва вър­ху фи­зи­чес­ко­то по­ле по начин, кой­то ще под­дър­жа връз­ка с ду­хов­ни­те све- тове. Има ли раз­ли­ка да­ли ня­кой е член на ед­но общество, ко­ето вяр­ва в символи, ко­ито по­ма­гат да се съз­да­де ед­но по­-вис­ше общество, или да­ли . . ./пропуска/. Един сво­бо­ден ма­сон не е не­об­хо­ди­мо да има по­-раз­лич­ни мис­ли от чо­ве­ка на улицата, ала не­го­ви­те чув­с­т­ва са твър­де различни. Чувствата са свър­за­ни със сим­во­лич­ни дейс­т­вия и не е без­раз­лич­но да­ли се пре­диз­вик­ва или не та­ко­ва чувство, тъй ка­то то съ­от­ветству­ва на из­вес­тен ри­тъм вър­ху ас­т­рал­но­то поле.

Значението на пър­ва­та част на це­ре­мо­ни­ята - от­не­ма­не­то на ме­тал­ни­те пред­ме­ти - е, че кан­ди­да­тът не би тряб­ва­ло да дър­жи на се­бе си нищо, ко­ето не е про­из­ве­де­но чрез не­го­вия труд. Чувство за то­ва е не­об­хо­димо за всеки, чи­ето вни­ма­ние е при­тег­ле­но към зна­че­ни­ето на символите. Той съ­що та­ка тряб­ва да за­дър­жи ясен спо­мен за раз­къс­ва­не на пан­та­ло­ни­те при колената. Той би тряб­ва­ло да мис­ли вър­ху факта, че в жи­во­та тряб­ва да се пред­с­та­ви ка­то че ли е на­пъл­но гол пред очи­те на сво­ите братя. По съ­щия начин, смач­к­ва­не­то на то­ка на обув­ка­та би тряб­ва­ло неп­ре­къс­на­то да му напомня, че до­ри ако той мо­же да е силен, но що се от­на­ся до Свободното-Масонство - той все пак е уяз­вим чрез сво­ята Ахилесова пета. Всички пос­лед­ва­щи час­ти на це­ре­мо­ни­ята имат по съ­щи­на по­доб­но зна­че­ние - осо­бе­но в слу­чая на стран­но­то чувство, ко­ето
се поражда, ко­га­то до гър­ди­те му се до­пи­ра сту­де­ния ос­тър връх на сабя. Това е чувство, кое то дъл­го вре­ме про­дъл­жа­ва и се със­ре­до­то­ча­ва в ед­но внушение, ко­ето се връ­ща в ума му при важ­ни мо­мен­ти и му напом- ня, че тряб­ва да раз­ви­ва ед­но хлад­нок­ръв­но отношение. Хладнокръвие тряб­ва да бъ­де внушението, ко­ето той получава. Пълна от­го­вор­ност за соб­с­т­ве­ни­те де­яния е онова, ко­ето се сим­во­ли­зи­ра чрез връвта, усу­ка­на око­ло не­го­вия врат, ко­ято мо­же все­ки мо­мент да бъ­де стегната. Присъ- ствие на ума се вну­ша­ва чрез процедурите, свър­за­ни с падането, дви­же­щи­те се стъл­би и пр. Това са процедури, ко­ито съвсем по­-раз­лич­но ста­ват в мистериите, тъй ка­то там те се из­вър­ш­ват вър­ху ас­т­рал­но­то поле.

Кандидатът тряб­ва да да­де клетва. Всичко око­ло не­го е ужасяващо, тъм- но, ста­ята се ос­ве­тя­ва са­мо от ед­но или две мъ­нич­ки пламъчета. Бих ис­кал да раз­мис­ли­те вър­ху та­зи клет­ва в ней­но­то пъл­но пред­з­на­ме­но­вание: "Заклевам се, че чрез Дума, Знак и Ръкостискане аз ни­ко­га не ще раз­к­рия нищо, ко­ето от­се­га на­та­тък ще ми бъ­де раз­к­ри­то вът­ре в та­зи Ложа. Ако бих из­дал ня­кои от тайните, аз ще раз­ре­ша на кой­то и да е от бра- тята, кой­то мо­же да на­учи за това, да раз­ре­жи гър­ло­то ми и да из­т­ръг­не моя език". Това е клет­ва­та на чирака. Още по­-­ужа­ся­ва­ща е клет­ва­та на калфата, кой­то се съг­ла­ся­ва да му бъ­де раз­ря­зан гръд­ния кош и сърце­то му да бъ­де из­т­ръг­на­то и хвър­ле­но на птиците. Клетвата, ко­ято Учителят тряб­ва да да­де е тол­ко­ва ужасяваща, че не тряб­ва да бъ­де спо­ме­на­та тук.

Тези не­ща се из­пол­зу­ват ка­то сред­с­т­во за пре­диз­вик­ва­не из­вес­тен вид ри­тъм в усе­ща­ни­ята на ас­т­рал­но­то тяло. В ре­зул­та­та на то­ва ду­хът ин­ту­итив­но би­ва повлиян. Това пов­ли­ява­не на ду­ха е би­ло глав­на­та цел на ма­сон­с­ко­то пос­ве­ще­ние в древ­ни вре­ме­на - Свободното-Масонство е дейс­т­ви­тел­но мно­го древно. Свободни­те ма­со­ни на древ­нос­т­та са би­ли фак­ти­чес­ки ка­мен­ни зидари. Те са из­вър­ш­ва­ли всич­ки­те за­дъл­же­ния на един зидар. Те са би­ли зи­да­ри­те на храмове, на об­щес­т­ве­ни сгра­ди в Древна Гърция, къ­де­то са но­си­ли името Дионисиевци /*6/. Съграждаща- та ра­бо­та се е про­веж­да­ла в служ­ба на хра­ма на Дионисий. В Египет те са били, ко­ито са из­ди­га­ли пирамидите, в Древен Рим са би­ли зи­да­ри на градовете, а през Средните Векове те са из­г­раж­да­ли ка­тед­ра­ли и черкви. След 13-то­то сто­ле­тие те за­поч­на­ли съ­що та­ка да гра­дят не­за­ви­си­мо от ав­то­ри­те­та на Църквата. По то­ва вре­ме за­поч­ва да се из­пол­зу­ва из­ра­зът "Свободен масон", /"сво­бо­ден зидар"/. Преди то­ва те са би­ли под ав­то­ри­те­та на ре­ли­ги­оз­ни­те об­щес­т­ва и са би­ли приз­на­ти­те архитекти.

Нека да за­поч­нем от факта, че сво­бод­ни­те ма­со­ни са би­ли стро­ите­ли­те на пирамиди, на мис­те­рий­ни­те храмо­ве и на черквите. Лесно ще се убе­ди­те - особено, ка­то че­те­те Витрувиус /Vitruvius/ /*7/ - че начинът, по кой­то ар­хи­тек­ту­ра­та пре­ди е би­ла изучавана, е съв­сем по­-раз­ли­чен от на­шия нас­то­ящ метод. По оно­ва време тя не се е изу­ча­ва­ла чрез прес-

Ако вие про­че­те­те в "Луцифер"/*8/ как Лемурийците са раз­ви­ва­ли сво­ята стро­ител­на способност, вие ще схва­не­те от­час­ти начина, по кой­то то­ва из­кус­т­во то­га­ва е би­ло практикувано. Не е въз­мож­но днес да се строи по то­зи начин. С учуд­ва­не и въз­хи­та гле­да­ме сгра­ди­те на древ­ния Китай и на ва­ви­ло­ня­ни­те и аси­рийци­те и знаем, че те са би­ли из­г­ра­де­ни без зна­ни­ето на на­ша­та съв­ре­мен­на математика. Ние гле­да­ме чу­дес­ният ин­же­не­рен ус­пех на езе­ро­то Моерис /Moeres/ в Египет; езеро, ко­ето е би­ло из­г­ра­де­но за съ­би­ра­не на вода, ко­ято е мог­ла да бъ­де от­к­ло­ня­ва­на в на­по­ител­ни ка­на­ли при нужда. Това езе­ро не е би­ло из­г­ра­де­но със съв­ре­мен­на­та ин­же­нер­на техника. Чудните акус­тич­ни въздействия, при­да­де­ни на древ­ни сгради, са би ли пос­ти­га­ни по начин, кой­то съв­ре­мен­ни­те ар­хи­тек­ти не са в със­то­яние да имитират. По оно­ва вре­ме хо­ра та са би­ли спо­соб­ни да стро­ят пос­ред­с­т­вом ин­ту­итив­ни способности, не чрез ра­ци­онал­но разбиране.

Целият то­зи вид ар­хи­тек­ту­ра е сто­ял в съ­от­но­ше­ние към ед­но поз­на­ние за вселената. Ако нап­ри­мер взе­ме те еги­пет­с­ки­те пирамиди, тех­ни­те из­ме­ре­ния съ­от­ветс­т­ву­ват на из­вес­т­ни из­ме­ре­ния в не­бес­но­то прос­т­ран- ство, на раз­с­то­яния на звез­ди­те в пространството. Цялата кон­фи­гу­ра­ция на звез­д­но­то прос­т­ран­с­т­во бе­ше изоб­ра­зе­но в та­зи сграда. Имаше връз­ка меж­ду ин­ди­ви­ду­ал­на­та сгра­да и сво­да небесен. Тайнственият ритъм, пред­с­та­вен пред на­шия поглед, ко­га­то гле­да­ме звез­д­ни­те не­бе­са - не са­мо с на­ше­то външ­но сетиво, но с един ин­ту­ити­вен поглед, кой­то про­ни- к­ва до по­-вис­ши­те отношения, до рит­мич­ни­те съ­от­но­ше­ния - то­ва е, ко­ето пър­во­на­чал­ни­те ар­хи­тек­ти са включ­ва­ли в тех­ни­те сгради, за­що­то те са съг­раж­да­ли от вселената.

Това из­кус­т­во на съг­раж­да­не е би­ло пре­по­да­ва­но по на­чин тол­ко­ва раз­ли­чен от нашия, как­то уче­ни­ето на из­кус­т­во­то ме­ди­ци­на сред ня­кои при­ми­тив­ни пле­ме­на днес е раз­лич­но от на­ше­то собствено. Нашето обу­чение днес ид­ва от интелекта. В при­ми­тив­ни­те пле­ме­на ле­ка­рят не е обу­ча­ван как­то на­ши­те доктори, а в не­го се раз­ви­ват ня­кои окул­т­ни си- ли. Той тряб­ва да пре­тър­пи ед­но те­лес­но обучение, ко­ето би би­ло ужа­ся­ва­що за все­ки с нер­в­но или сла­бо разположение, жи­ве­ещ в съв­ре­мен­на­та култура. Това обу­че­ние го на­уча­ва на без­раз­ли­чие към ра­дост и бол­ка и онзи, кой­то е без­раз­ли­чен към те­зи неща, ве­че при­те­жа­ва окул­т­ни сили. Размерът, до кой­то ас­т­рал­но­то тя­ло би мог­ло пър­во­на­чал­но да бъ­де обу­че­но е бил тол­ко­ва голям, че до­веждал до раз­ви­тие на сили, ко­ито са би­ли оп­ре­де­ля­ни ка­то Царското Изкуство, ко­ето е изкуство, из­в­ле­че­но от сил­ни­те сим­во­ли на не­бес­ни­те пропорции.

Ето ве­че вие има­те ед­на идея за онова, ко­ето Свободното-Масонство е би­ло и вие ще осъзнаете, че то е трябва­ло да над­рас­не сво­ята дейс­т­ви­тел­на задача, не­ми­ну­емо то е тряб­ва­ло да за­гу­би сво­ето значение, ко­га­то све­тът ста­ва рационален. То е има­ло значение, ко­га­то се е още раз­ви­ва­ла 4-та­та кул­тур­на епоха. Петата епо­ха до­не­се за­гу­ба на не­го­ва­та важност. Днес сво­бод­ни­те ма­со­ни не са ве­че зидари. Всеки мо­же да ста­не член. За окул­тис­ти­те сим­во­ли­те имат дейс­т­ви­тел­но значение. Един символ, кой­то е са­мо символ, са­мо ед­но ко­пие или образ, ня­ма ни­как­во значение; зна­че­ние има са­мо в онова, ко­ето мо­же да ста­не действителност, в оно- ва, ко­ето мо­же да ста­не жи­ва сила. Ако един сим­вол дейс­т­ву­ва вър­ху ду­ха на чо­ве­чес­т­во­то по та­къв начин, че ин­ту­итив­ни­те си­ли се освобожда- ват, то­га­ва има­ме ра­бо­та с ис­тин­с­ки символ. Днес сво­бод­ни­те ма­со­ни казват, че те имат символи, ко­ито оз­на­ча­ват то­ва или онова. Един окул­тен сим­вол оба­че е онзи, който об­х­ва­ща во­ля­та и во­ди в ас­т­рал­но­то тя- ло. Дотолкова, до­кол­ко­то на­ша­та кул­ту­ра е ста­на­ла ед­на ин­те­лекту­ал­на култура, Свободното-Масонство е за­гу­би­ло сво­ето значение.

Що се от­на­ся до връз­ки­те с Манихеизма. . ./пропуск/ /*9/. И след то­ва ид­ват вис­ши­те степени, ко­ито се разпрос­ти­рат до 90, всъщ­ност до 96 сте­пен и за­поч­ват при 4-та степен. Важността на пър­ви­те 3 сте­пе­ни пос­тепен­но е би­ла прех­вър­ле­на към по­-ви­со­ки­те степени. Все още има не­що ка­то ос­та­тък в онова, ко­ето се на­рича "Царската Дъга"/*10/, ко­ято все още е за­па­зе­на в Свободното-Масонство понастоящем. За те­зи по­-ле­ки стра­ни и ня­кои от по­-тъм­ни­те стра­ни на Свободното-Масонство ние от­но­во ще говорим.