Лекции държани в различни градове от 1912 до 1913 г

ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА

Често пъ­ти бе ка­за­но­, че Духовната на­ука­, ко­га­то тя се раз­п­рос­ти­ра­ни­, тряб­ва да дейс­т­ву­ва в жи­во­та ка­то ед­на дейс­т­ви­тел­на си­ла на живота. И раз­лич­ни­те от­дел­ни раз­г­леж­да­ния вър­ху жи­во­та на жи­во­та мо­гат да за­си­лят то­ва твърдение. С то­ва­, че ние все по­ве­че и по­ве­че се на­уча­ва­ме да поз­на­ва­ме осо­бе­нос­ти­те на онзи не­ви­дим свя­т, ­кой­то стои в ос­но­ва­та на ви­ди­мия свя­т, ч­рез то­ва и в на­ша­та ду­ша се ус­та­но­вя­ват пред­с­тави­, по­ня­ти­я­, ко­ито от­но­во ще бъ­дат под­тик към ед­но на­пъл­но оп­ре­де­ле­но по­ве­де­ние в живота. От осо­бе­на важ­ност ще бъ­де по­ве­де­ни­ето­, ко­ето мо­же да бъ­де съз­да­де­но по от­но­ше­ние на та­ка на­ре­че­ни­те мър­т­ви­, по от­но­ше­ние на те­зи­, ко­ито сле­до­ва­тел­но през вре­ме на на­шия зе­мен жи­вот ми­на­ват през пе­ри­ода меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. Когато тук във фи­зи­чес­ко тя­ло­, чо­ве­кът стои в на­й-­раз­лич­ни от­но­ше­ния чрез сво­ята ду­ша и чрез сво­ето тя­ло с фи­зи­чес­кия и със стоящия на неговата основа заобикалящ духовен свят, така меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не той

Днес ще обър­на вни­ма­ни­ето как­то вър­ху то­ва об­щу­ва­не меж­ду жи­ви­те и мър­т­ви­те­, та­ка съ­що и вър­ху за­ни­ма­ни­ята и фор­ма­та на жи­вот на ду­ши­те­, ко­ито жи­ве­ят меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. Онези, които уми­рат пре­ди хо­ра­та, с ко­ито са би­ли в от­но­ше­ние тук на Земята, ще гле­да­т, ­как­то лес­но мо­же да се разбе­ре­, чес­то пъ­ти от ду­хов­ния свят към съ­щес­т­ва­та­, ко­ито са ос­та­на­ли тук в зем­ния жи­во­т, ­ка­то лю­би­ми съ­щес­т­ва­, ­или по друг начин. Но то­га­ва се ка­сае за то­ва­, да­ли та­ки­ва на­ми­ра­щи се меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не ду­ши мо­гат да въз­п­ри­емат хо­ра­та­, ко­ито жи­ве­ят тук меж­ду раж­да­не­то и смъртта. Когато човек е раз­вил спо­соб­нос­ти­те, с ко­ито мо­же да про­ник­не меж­ду жи­во­та и ед­но но­во раж­да­не­, той има твър­де осо­бе­ни­, бих­ме мог­ли да ка­жем - пот­ре­са­ва­щи опитности. Той мо­же да на­ме­ри там ду­ши на ум­ре­ли­, ко­ито чес­то пъ­ти каз­ват след­но­то на ези­ка­, кой­то е въз­мо­жен меж­ду ду­ши­те на ум­ре­ли­те и яс­но­ви­де­ца и кой­то е раз­би­ра­ем са­мо за то­зи­, кой­то мо­же да виж­да от тук в жи­во­та и све­та на умрелите. Например ед­на ду­ша каз­ва­ше след­но­то не­що­, с­лед ка­то бе­ше ми­на­ла през вра­та­та на смър­т­та - то­ва бе­ше ед­на ду­ша­, кой­то в послед­но­то си пре­раж­да­не на Земята бе­ше въп­лъ­те­на в ед­но мъж­ко тяло: Всички мои мис­ли и спо­ме­ни са насо­че­ни на­зад към она­зи лич­нос­т, ­ко­ято бе­ше моя вяр­на съпруга. Когато се на­ми­рах до­лу на зем­ния живот, тя бе­ше за ме­не слън­че­ва светлина. Когато след при­вър­ш­ва­не на днев­на­та си ра­бо­та се връ­щах у дома, мо­ята ду­ша се раз­вед­ря­ва­ше от то­ва­, ко­ето тя мо­же­ше да бъ­де за ме­не­, ко­ето се вли­ва­ше то­га­ва от ней­на­та ду­ша в моята. Тя бе­ше за ме­не ед­на ис­тин­с­ка ду­хов­на хра­на в живота. И в ме­не ос­та­на коп­не­жът за нея. Моят ду­хо­вен пог­лед се на­соч­ва на­да­леч към Земята и аз не мо­га да я на­ме­ря­, тя не е там. От всич­ко то­ва­, ко­ето съм на­учи­л, ­аз зна­я­, че та­зи ду­ша тряб­ва да бъ­де на Земята в ед­но фи­зи­чес­ко тя­ло­, как­то и по­-ра­но­, ­оба­че за ме­не тя е ка­то из­чез­на­ла­, ка­то несъществуваща.

Човек мо­же да има чес­то то­зи пот­ре­са­ющ опи­т, ­по от­но­ше­ние на ду­ши­те­, ко­ито след смър­т­та на­соч­ват сво­ята ми­съл към ос­та­ве­ни­те на Земята
и ко­ито се чув­с­т­ву­ват ка­то об­вър­за­ни­, та­ка че не мо­гат да про­никнат с тех­ния пог­лед до те­зи души. Те са об­вър­за­ни не чрез тях­но­то соб­с­т­ве­но съ­щес­т­во­, а нап­ро­тив чрез дру­га­та ду­ша­, ко­ято е ос­та­на­ла жи­ва на Зе- мята. И ко­га­то се про­учи на как­во се дъл­жи то­ва­, че ед­на ду­ша от дру­ги­ят свят не мо­же да въз­п­ри­еме ду­ша­та­, ко­ято е ос­та­на­ла на Земята, кон- статира се­, че та­зи ос­та­на­ла на Земята ду­ша не е стиг­на­ла чрез нас­то­ящи­те от­но­ше­ния на вре­ме­то до със­то­яние да при­еме в се­бе си ня­какви мис­ли­, ко­ито да ста­нат ви­ди­ми­, въз­п­ри­ема­еми за ед­на та­ка­ва ду­ша­, ко­ято е ми­на­ла през вра­та­та на смъртта - не е нап­ра­ви­ла та­ки­ва мис­ли да жи­ве­ят в нея. Можем да нап­ра­вим още ед­но дру­го сравнение. Такива ду­ши­, ко­ито са ми­на­ли през вра­та­та на смър­т­та и коп­не­ят да ви­дят от­но­во оне­зи­, ко­ито са ос­та­на­ли на Земя то във фи­зи­чес­ко тя­ло­, но не мо­гат да им се изявят. Както един ням чо­век не мо­же да се изя­ви чрез езика, та­ка че дру­ги­ят ни мо­же да чуе ни­що от не­го­, та­ка ця­ла­та ду­ша ос­та­ва ня­ма за то­зи­, кой­то коп­нее за не­я­, тя не мо­же да бъ­де въз­п­ри­ета в ней­но­то ду­хов­но съ­щес­т­во от то­зи­, кой­то е ми­нал ве­че през вра­та­та на смъртта.

Тук на Земята съ­щес­т­ву­ва го­ля­ма раз­ли­ка меж­ду ду­ши и ду­ши­, с­по­ред то­ва­, да­ли те­зи ду­ши имат ед­но и дру­го държание. Да взе­мем ед­на ду­ша­, ко­ято жи­вее тук във фи­зи­чес­ко тя­ло и от съ­буж­да­не­то до зас­пи­ва­не то се за­ни­ма­ва са­мо с пред­с­та­ви­, ко­ито са би­ли по­чер­пе­ни са­мо от ма­те­ри­ал­ния свя­т, ­ед­на та­ка­ва ду­ша­, която жи­вее тук в ма­те­ри­ал­ния свят и е из­ця­ло из­пъл­не­на с пред­с­та­ви, с по­ня­ти­я, с идеи и чув­с­т­ва взе­ти са­мо от ма­те­ри­ал­ния свя­т, ­не мо­же ни­как да бъ­де въз­п­ри­ема­на от дру­гия свят. Една ду­ша­, ко­ято е из­пъл­не­на с ду­хов­ни пред­с­та­ви­, как­ви­то да­ва нап­ри­мер Духовната на­ука­, ко­ято е раз­го­ре­на и прос­вет­ле­на от ду­хов­ни пред­с­та­ви - та­ка­ва ду­ша мо­же да бъ­де доб­ре въз­п­ри­ема­на от дру­гия свят.

Ето за­що та­ки­ва ду­ши­, ко­ито са ос­та­на­ли жи­ви на Земята, макар и да са били много добри хора, ако са изпаднали в материализъм, остават не- възприемаеми за онези /и като несъществуващи/, които са заминали за другия свят. Това да­ва на яс­но­ви­де­ца­, ма­кар и той да е раз­вил в се­бе си пъл­но спо­койс­т­ви­е­, пот­ре­са­ва­щи­, ­ужас­ни впечатления. Такива слу­ча­и­, ко­ито мо­гат да се срещ­нат на дру­гия свя­т, ­са оба­че твър­де мно­го имен­но в на­ша­та епоха. В на­ша­та епо­ха е имен­но та­ка­, ка­то че вся­ко отно­ше­ние е от­ра­зе­но вър­ху та­ки­ва ду­ши­, ко­ито тук са би­ли близки. Когато ед­на ду­ша е ми­на­ла през вра­та­та на смър­т­та­, чес­то пъ­ти по­ло­же­ни­ето се пре- д­с­та­вя та­ка­, до­ка­то ви­на­ги мо­же да се кон­с­та­ти­ра­, че ду­ши­те­, които жи­ве­ят в дру­гия свя­т, с­ле­до­ва­тел­но са ми­на­ли през вра­та­та на смър­т­та и на­соч­ват пог­лед към та­ки­ва­, които ма­кар и от вре­ме на вре­ме хра­нят ду­хов­ни мис­ли­, мо­гат да въз­п­ри­ема­т, ­та­ка че те­зи ду­ши ос­та­ват да съ­щес­т­ву­ват за тя­х, ­ка­то дейс­т­ви­тел­ни души. Още по­-важ­но е, че мо­же да ста­не прак­тич­но оно­ва­, за ко­ето се ка­сае ту­к. Д­у­ши­те от другия свят могат
не само да възприемат, но и да разбират духовните мисли, които хра- нят в себе си намиращите се тук на Земята души. И бла­го­да­ре­ние на то­зи фак­т, ­мо­же да се ро­ди то­ва­, ко­ето мо­же да ста­не важ­но за съ­об­ще­ни­ето на на­ми­ра­щи­те се на Земята ду­ши със за­ми­на­ли­те на дру­гия свят души: а имен­но то­ва­, ко­ето мо­жем да на­ре­чем че­те­не на мъртвите. И то­ва че­тен на мър­т­ви­те е чес­то пъ­ти мно­го важно.

Тук съ­що яс­но­ви­де­цът мо­же да има опи­тъ­т, ­че хо­ра­, ко­ито тук на Земята не са ис­ка­ли да зна­ят ни­що за духов­ни­те мъд­рос­ти­, пос­ле­, с­лед ка­то са ми­на­ли през вра­та­та на смър­т­та­, ­из­пит­ват един го­лям коп­неж към та­ки­ва ду­хов­ни мъд­рос­ти­, ­ис­кат да слу­шат за тях. Ако то­га­ва ду­ши­те­, ко­ито са ос­та­на­ла тук на Земята си пред­с­та­вя­т, ­че мър­т­ви­те сто­ят пред тях и пре­кар­ват през съз­на­ни­ето си­, без да ги изговарят, някакви ду­хов­ни ми- с­ли­, ко­ито хра­нят на­ми­ра­щи­те се тук на Земята ду­ши­, ­или от­ва­рят кни­ги от­нос­но Духовната на­ука и мис­ле­но че­тат на мър­т­ви­те­, ко­ито си пред­с­та­вят ду­хо­м, ­че сто­ят пред тя­х, ­то­га­ва мър­т­ви­те чу­ват това. Именно в на­ше­то дви­же­ние мо­жем да от­бе­ле­жим в та­зи об­ласт на­й-­ху­ба­ви­те ре­зул­та­ти чрез то­ва­, че ос­та­на­ли­те жи­ви на Земята при­яте­ли че­тат на тех­ни­те близ­ки за­ми­на­ли за дру­гия свят. Често пъ­ти мо­жем да ви­ди­м, ­че те­зи мър­т­ви коп­не­ят да слу­шат то­ва­, ко­ето про­ник­ва от тук при тя­х. ­Имен­но в първите времена след смъртта е необходимо това нещо, за да можем да влезем в отношение с една душа.

Ние не мо­жем да вле­зем то­ку та­ка, в от­но­ше­ние с кое да е същество. В та­зи об­ласт съ­щес­т­ву­ва го­ля­ма из­ма­ма­, го­ля­ма заблуда. Когато ня­кой вяр­ва­, че е дос­та­тъч­но са­мо един чо­век да ум­ре­, за да вле­зе той във връз­ка­, да вле­зе в до­пир с це­лия ду­хо­вен свя­т, ­то­ва е ед­на го­ля­ма грешка.

Веднъж на ме­не ме нап­ра­ви осо­бе­но сил­но впе­чат­ле­ни­е­, как един чо­ве­к, ­кой­то не бе­ше осо­бе­но уме­н, ­оба­че пос­то­ян­но го­во­ре­ше за Канит, Шо- пенхауер и т.н., из­на­ся­ше сказ­ки вър­ху тя­х, ­ко­га­то аз из­на­сях сказ­ки във Виена вър­ху същ­нос­т­та на без­с­мър­ти­ето ми въз­ра­зи по един са­мом­ни­те­лен и су­етен начин: Тук на Земята оба­че хо­ра­та не мо­гат да зна­ят ни­що вър­ху без­с­мър­ти­ето­, тъй ка­то ние из­пит­ва­ме то­ва ко­га­то сме умрели. Бих мо­гъл да ме кажа: Така как­то е пред­раз­по­ло­же­н, ­той не ще се от­ли­ча­ва по от­но­ше­ние на сво­ята ду­ша и след смъртта. Това е един го­лям пред­раз­съ­дък да се вяр­ва­, че ду­ши­те ста­ват съв­сем мъд­ри вед­на­га щом са ми­на­ли през вра­та­та на смъртта. Например след смър­т­та ние не мо­жем да свър­жем от­но­ше­ния с дру­ги съ­щес­т­ва­, ­ако не сме свър­за­ли та­ки­ва от­но­ше­ния тук на Земята пре­ди смъртта. Тези от­но­ше­ни­я­, ко­ито са свър­за­ни ту­к, ­дейс­т­ву­ват про­дъл­жи­тел­но вре­ме по-нататък. Не мо­же тол­ко­ва лес­но ед­на ду­ша да се ос­ве­доми вед­на­га за на­ми­ра­щи­те се в дру­гия свят ду­ши­, за­що­то няма и не може да има никакви отношения към тях. Обаче от­но­ше­ни­ята към съ­щес­т­ва­та в зем­ния свят и те­зи съ­-

Във все­ки слу­чай в пър­ви­те вре­ме­на след смър­т­та тряб­ва да взе­мем под вни­ма­ние ед­но неща: За ду­ши­те ос­та­ва раз­би­ра­емо оно­ва­, ко­ето зву­чи на ези­ци­те­, ко­ито са го­во­ри­ли обик­но­ве­но на Земята. И ед­вам из­вестно врем след смър­т­та­, ду­ши­те ста­ват не­за­ви­си­ми за ези­ка­, кой­то са го­во­ри­ли на Земята: то­га­ва мо­жем да им че­тем на кой­то и да е език - те чуват мисловното съдържание. В първото време след смъртта човекът е всъщност някой език. Това тряб­ва да се има ве­че пред­ви­д, ­че в пър­во­то вре­ме след смър­т­та­, мо­жем да из­п­ра­ща­ме на­ши­те мис­ли на мър­т­ви­те­, за­що­то ние им изпращаме нашите мисли, касае се за едно изпращане на мисли - на езика, който те са говорили обикновено на Земята.

Тук ние стиг­нах­ме до ед­но мяс­то­, ­обич­ни при­яте­ли­, ко­ето мо­же да ни на­учи­, как мо­же да бъ­де пре­ми­на­та про­пас­т­та раз­де­ля­ща жи­ви­те от мър- твите. Благодарение, че в на­ши­ят ду­хо­вен жи­вот се вли­ва Антропософи­ята тук в то­зи и в дру­гия свят, в све­та в кой­то жи­ве­ем меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. Докато ма­тери­ализ­мът поз­во­ля­ва да се съз­да­дат и под­дър­жат от­но­ше­ния меж­ду ду­ши­те­, ко­ито са зат­во­ре­ни в тех­ния зе­мен жи­во­т, ­Ан­т­ро­по­со­фи­ята ще от­во­ри пъ­тя за ед­но сво­бод­но съ­об­ще­ни­е­, за ед­но сво­бод­но об­щу­ва­не и от­но­ше­ние меж­ду ду­ши­те­, ко­ито се на­ми­рат тук и ду­ши­те­, ко­ито се на­ми­рат от­въд в дру­гия свят. Мъртвите ще жи­ве­ят с нас. И то­ва­, ко­ето мо­же да се на­ре­че ед­но ми­на­ва­не през вра­та­та на смър­т­та­, ще бъ­де по­чувству­ва­но дейс­т­ви­тел­но само като един вид промяна във формата на живота. И от го­ля­ма зна­чение ще бъ­де ця­ла­та про­мя­на на ду­шев­ния и ду­хов­ния жи­во­т, ­ко­ято ще нас­тъ­пи­, ко­га­то те­зи не­ща ста­нат не­що всеобщо.

Това бе­ше имен­но един при­ме­р, ­как жи­ви­те дейс­т­ву­ват вър­ху мъртвите. Но ние мо­жем да си об­ра­зу­ва­ме съ­що пред­с­та­ви за то­ва­, как от­но­во мър­т­ви­те дейс­т­ву­ват об­лас­т­но вър­ху живите. Аз чес­то пъ­ти мо­жех да го­во­ря за то­ва - из­ви­не­те­, че ду­ма­та ста­ва за не­що лич­но - че в моя минал жи- вот трябваше да обучавам много деца. Трябваше да обу­ча­вам ре­ди­ца де­ца в ед­но се­мейс­т­во, в ко­ето бе­ше жи­ва са­мо май­ка­та­, а ба­ща­та бе­ше по­чи­нал и за ме­не бе­ше ви­на­ги важ­но - то­ва е имен­но ко­ето тряб­ва да се ка­сае при един въз­пи­та­тел - да събуди в децата заложбите и способ- ностите, за да ги во­ди по пра­ви­лен на чин във въз­пи­та­ни­ето и обуче-

Това е един та­къв слу­ча­й, п­ри кой­то яс­но се по­каз­ва­, че ду­хов­но­то зна­ние мо­же да по­ка­же на чо­ве­ка­, как от свръх­се­тив­ни­я­, ­от ду­хов­ния свят дейс­т­ву­ват си­ли­те в то­зи фи­зи­чес­ки свят. Обаче за да мо­же да въз­п­ри­еме чо­век не­що по­доб­но­, той се нуж­дае от под­хо­дя­що вре­ме­, ­от под­хо­дящ момент. Човек тряб­ва да се стре­ми нап­ри­мер да раз­вие един вид си­ла­, ко­ято му да­ва въз­мож­ност ня­как си све­те­не­то вът­ре на свръх­се­тив­на­та си­ла­, с­ле­до­ва­тел­но в то­зи слу­ча­й, с­в­ръх­се­тив­на­та си­ла на ба­ща­та в дет­с­ка­та душа. Това е чес­то пъ­ти трудно. Едно ле­ко сред­с­т­во би би­ло нап­ри­ме­р, ­ако чо­век би се опи­тал да поз­на­е­, как ум­ре­ли­ят ба­ща ис­ка да по­то­пи то­ва­, ­или оно­ва в ду­ша­та на де­те­то­, с­по­ред мис­ли­те на бащата. Обаче то­ва не се оказ­ва ви­на­ги като не­що пра­вил­но­, то съ­що не мо­же ви­на­ги да се повтори. Тук се оказ­ва ка­то ед­но доб­ро сред­с­т­во­, ­ако човек си със­та­ви един об­раз за из­г­ле­да­, за на­чи­на как ба­ща­та е из­г­леж­дал през пос­лед­но­то вре­ме­, ­ако си със та­ви един ясен об­раз за не­го­вия по­черк и за­пе­ча­ти то­зи по­черк в ду­ша­та си­, ­ако го об­гър­не с пог­лед и се под­гот­ви по то­зи на­чин за ед­но обу­че­ни­е­, как­то то се раз­би­ра ту­к, ­ка­то се кон­цен­т­ри­ра вър­ху по­чер­ка­, ­или образа: то­га­ва чо­век при­ема в то­ва­, ко­ето ис­ка да има да ра­бо­ти­, на­ме­ре­ни­ята­, це­ли­те на мъртвия.

Но се­га да на­со­чим пог­лед към следното: Сега да на­со­чим пог­лед към ду­ши­те­, ко­ито тук на Земята са за­сег­на­ти от то­ва­, ко­ето та­ки­ва ду­ши тряб­ва да вършат. Нека на­со­чим на­шия пог­лед вър­ху ду­ши­те­, ко­ито тук на Земята уми­рат в раз­ц­ве­та на тех­ния жи­во­т, ­без да мо­гат да дос­тиг­нат до ес­тес­т­ве­на­та смърт от старост. Да на­со­чим пог­лед вър­ху ду­ши­те­, ко­ито тук на Земята са на­пад­на­ти от бо­лес­ти­, ко­ито са прес­ледва­ни от не­щас­ти­ето­, как над тях се струп­ват преч­ки вър­ху пречки. Какво за­бе­ляз­ва яс­но­ви­де­цъ­т, ­ко­га­то просле­дя­ва та­ки­ва ду­ши­, ко­ито уми­рат преж­дев­ре­мен­но­, ­или са пос­лед­ва­ни от не­щас­тие и за­ми­на­ват в ду­ховни­ят свят? Човек мо­же да има стран­ни опит­нос­ти в зем­ни­те съд­би на хората. Отново тряб­ва да по­со­чим един при­ме­р, ­кой­то при­над­ле­жи към на­й-в­ну­ши­тел­ни­те в зем­ни­те съд­би и кой­то пос­то­ян­но мо­же да се случи. Ражда се ед­но дете: май­ка­та уми­ра през вре­ме на раж­да­не­то на детето. Детето ос­та­ва си­ра­че по май­ка още при сво­ето раждане. В де­ня на раж­да­не­то на де­те­то­, ба­ща­та на­уча­ва­, че ця­ло­то иму­щес­т­во­, ко­ето е би­ло на­то­ва­ре­но на един ко­раб пъ­ту­ващ по мо­ре е из­гу­бе­но - той на­уча­ва­, че ко­ра­бът е пре­тър­пял кру­шени­е­, раз­т­ре­вож­ва се и съ­що уми­ра и де­те­то ос­та­ва пъл­но сираче. Детето / момиченце/ е взе­то от ед­но за­мож­на дама. Тя мно­го оби­ча де­те­то и му за­ве­ща­ва сво­ето го­ля­мо имущество. Дамата уми­ра­, ко­га­то де­тето е още от­но­си­тел­но младо. Проверява се за­ве­ща­ни­ето и в не­го се от­к­ри­ва ед­на фор­ме­на греш­ка - де­те­то не по­лу­ча­ва ни­то сто­тин­ка от то­ва­, ко­ето му е би­ло завещано. За вто­ри път то е из­т­лас­ка­но в све­та без ни­как­ви сред­с­т­ва за жи­вот и тряб­ва да ра­бо­ти ка­то слу­ги­ня­, т­ряб­ва да вър­ши уни­зи­тел­на работа. В не­го се влюб­ва един мъ­ж, ­оба­че и на два­ма­та им е не­въз­мож­но да се съ­бе­рат по­ра­ди пред­раз­съ­дъ­ци­те­, ко­ито ца­руват в об­щес­т­во­то - те имат раз­лич­на вяра. Обаче мъ­жът мно­го оби­ча мо­ми­че­то и му обе­ща­ва­, че щом ба­ща му ум­ре­, тъй ка­то той ве­че е мно­го ста­р, ­ще пре­ми­не към ней­на­та вяра. Той за­ми­на­ва в чуж­би­на­, там на­учава­, че не­го­ви­ят ба­ща се е разболял. Баща му уми­ра и той пре­ми­на­ва към вя­ра­та на мо­ми­че­то­, но ко­га­то бърза да оти­де при мо­ми­че­то­, то е ве­че бол­но и умира. Завръщайки се в сво­ята ро­ди­на той го на­ми­ра умряло. Той из­пит­ва на­й-­дъл­бо­ка­та скръб и не мо­же да пос­тъ­пи по друг на­чи­н, ­

Ние на­уча­ва­ме за съд­ба­та на те­зи ду­ши­, ко­га­то с пог­ле­да на яс­но­ви­де­ца про­ник­ва­ме в за­ни­ма­ни­ето на ду­хо­ве­те­, ко­ито во­дят нап­ред зем­но­то раз­ви­ти­е­, ­или все­об­що развитие. Тези Същества на Висшите йе­рархии имат оп­ре­де­ле­ни си­ли­, за да тлас­кат нап­ред раз­ви­ти­ето­, ­оба­че те­зи си­ли не са ня­как без­г­ра­нич­ни­, те са в из­вес­т­но от­но­ше­ние ограничени. Получава се нап­ри­мер следното. Напълно ма­те­ри­алис­тич­ни­те души, ко­ито из­губ­ват вся­как­во убеж­де­ние и раз­би­ра­не за свръх­се­тив­ния свят - са зас­т­ра­ше­ни всъщ­ност още в нас­то­яща­та епо­ха от един вид за­ле­з, ­от един вид от­къс­ва­не от нап­ред­ва­що­то развитие. И по оп­ре­де­лен начин още в на­ша­та епо­ха за го­ля­ма част от хо­ра­та съ­щес­т­ву­ва опас­нос­т­та­, да не мо­гат да вър­вят нап­ред с раз­ви­ти­ето­, за­що­то ба­вей­ки из­ця­ло ма­те­ри­алис­тич­ни ду­ши­, те са за­дър­жа­ни чрез те­жес­т­та на тех­ни­те ду­ши на Земята и не мо­гат да бъ­дат взе­ти /от развитието/ за след­ва­що­то въплъщение. Обаче та­зи опас­ност трябва да бъ­де от­к­ло­не­на чрез ре­ше­ни­ето на вис­ши­те йера- рхии. В дейс­т­ви­тел­ност по­ло­же­ни­ето е та­ко­ва­, че едвам в 6-та­та епо­ха и нак­рая ед­вам през вре­ме на раз­ви­ти­ето на бъ­де­ще­то въп­лъ­ще­ние на Зе- мята ка­то "Венера" ще уда­ри ре­ша­ва­щи­ят час за ду­ши­те­, ко­ито от­къс­ва- й­ки се на­пъл­но­, не мо­гат да бъ­дат взе­ти от зем­но­то развитие. Всъщност

Чрез то­ва ма­те­ри­алис­тич­но нас­т­ро­ени­те ду­ши са пре­не­се­ни в по­-доб­ри вре­ме­на и спа­се­ни­, тъй ка­то тех­ни те си­ли са вло­же­ни са­мо за обик­но­ве­ния ход на раз­ви­ти­ето на човечеството. Опасението ид­ва чрез то­ва­, че те­зи Същества на Висшите йе­рар­хии по­лу­ча­ват до­пъл­ни­тел­ни си­ли ид­ва­щи от не­из­пол­зу­ва­ни­те си­ли на ду­ши­те ми­на­ли през ед­на преж­дев­ре­мен­но смър­т, с­ле­до­ва­тел­но не са мог­ли да из­пол­зу­ват всич­ки­те си сили в зем­ния живот. Тези си­ли уве­ли­ча­ват си­ли­те на Съществата на Висши- те йерархии. Така ду­ши­те­, ко­ито уми­рат преж­дев­ре­мен­но­, по­ма­гат на сво­ите съб­ра­тя чо­ве­ци­те­, ко­ито ина­че по­тъ­на­ли в мо­чу­ри­ще­то на ма­те- риализма. Тук ние има­ме оно­ва­, ко­ето тряб­ва да вър­шат ду­ши­те­, ко­ито преж­дев­ре­мен­но ми­на­ват през врата­та на смъртта. Чудни връз­ки, в сло- ж­ни­те пъ­ти­ща на ми­ро­ва­та мъдрост. Тук от ед­на стра­на ми­ро­ва­та мъд- рост до­пус­ка­, чо­веш­ки­те ду­ши да бъ­дат осъ­де­ни по­ра­ди тях­на­та без­съ­вес­т­нос­т, ­да сът­руд­ни­чат за ид­ва­не­то на бо­лес­ти­те и преж­дев­ре­мен­на­та смърт в све­та­, а дру­ги­те­, ко­ито на­пус­кат фи­зи­чес­ко­то по­ле преж­дев­ре­менно­, за да по­ма­гат на дру­ги­те хо­ра­. По този начин следователно: то- ва, което външно майя, в илюзията се явява като зло, често пъти е насочвано към доброто, обаче по слож­ни пътища. Пътищата на мъд­ро-­

Обични при­яте­ли­, ко­га­то при­емем в се­бе си та­ки­ва по­ня­ти­я­, ­идеи и мис­ли­, то­га­ва е та­ка­, че гле­да­ме и виж­даме све­та имен­но с дру­ги очи­, ­/за­що­то от древ­ни вре­ме­на на­сам чо­ве­чес­т­во­то е из­гу­би­ли нещо/ от­кол­ко­то пре­ди това. И ще ста­не все по­ве­че не­об­хо­ди­мо­, да се на­учим да гле­да­ме све­та с дру­ги очи­, за­що­то от древни вре­ме­на на­сам чо­ве­чес­т­во­то е из­гу­би­ло ня­кои неща. Това, което то е из­гу­би­ло­, за ко­ето мо­жем да си съста­вим ед­но по­ня­ти­е­, ко­га­то раз­мис­лим вър­ху не­го следното: Още в тре­тия сла­дат­лан­т­с­ки пе­ри­од /Египто-халдейска епоха/ съ­щес­т­ву­ва­ха чес­то пъ­ти та­ки­ва меж­дин­ни със­то­яния меж­ду съ­ня и буд­нос­т­та­, п­ри ко­ито то­га­ваш­ни­те ду­ши гле­да­ха звез­д­ния свят и виж­да­ха не са­мо фи­зи­чес­ки­те звез­ди как­то се­га­, а въз­п­ри­ема­ха ду­хов­ни­те Същества на Висшите йе­рар­хи­и­, ко­ито бя­ха ръ­ко­во­ди­те­ли на съд­ба­та на звез­ди­те и на тях­но­то движение. И то­ва­, ко­ето съ­щес­т­ву­ва­ше ка­то кар­та на звез­д­но­то не­бе от древ­ни вре­ме­на­, ко­га­то все още се ри­су­ва­ха вся­ка­къв вид гру­по­ви ду­ши­, ко­ито из­г­леж­дат по­доб­ни на жи­вот­ни и въп­ре­ки то­ва не са животни, всич­ки те­зи об­ра­зи не са про­из­лез­ли от фан­та­зи­ята­, а са ду­хов­но виж­да­ни образи. Душите са въз­п­ри­ема­ли те­зи об­ра­зи в ду­хов­ния свят. Тези ­

Когато чо­век раз­г­леж­да ка­то яс­но­ви­дец днеш­ни­те хо­ра­, как те са ус­т­ро­ени ана­то­ми­чес­ки­, той на­ми­ра именно в днеш­ни­те хо­ра­, а по­-точ­но в тях­на­та нер­в­на сис­те­ма­, ­оп­ре­де­ле­ни те­че­ни­я­, ­оп­ре­де­ле­ни си­ли­, ко­ито са си­ли на смър­т­та и ко­ито про­из­хож­дат от пред­с­та­ви­те­, ко­ито са при­ели ня­ко­га в се­бе си. Това, което чо­век е заб­ра­ви­л, ­то е заб­ра­ве­но са­мо за съз­на­ни­ето и в те­зи ду­хов­ни пред­с­та­ви­, ко­ито хо­ра­та са заб­ра­ви­ли се­га има не­що разяждащо. Това би се по­ка­за­ло все по­ве­че­, кол­ко­то по­ве­че чо­ве­чес­т­во­то оти­ва към бъдещето, ако не би съ­щес­т­ву­ва­ло не­що ко­ето да му противодействува. А как­во мо­же да бъ­де това? Нищо дру­го ос­вен то­ва­, ко­ето е би­ло забранено. На ду­ши­те тряб­ва да се на­пом­ни то­ва­, ко­ето те са забравили. Това върши Духовната наука. Тя не вър­ши всъщ­ност ни­що дру­го­, ­ос­вен да при­пом­ни на хо­ра­та пред­с­та­ви­те­, ко­ито ду­ши­те са при­ели в се­бе си в тех­ни­те ми­на­ли съ­щес­т­ву­ва­ни­я­, зем­ни съществувания. Духовната на­ука из­дига те­зи пред­с­та­ви го­ре в съзна-

А се­га обър­не­те вни­ма­ние на те­зи две не­ща­, ко­ито по­лу­чих­ме в те­че­ние на днеш­но­то разглеждане. Ясновиде­цът въз­п­ри­ема от ед­на стра­на чо­веш­ки­те ду­ши­, ко­ито са ми­на­ли през вра­та­та на смър­т­та­, ко­ито коп­не­ят за ос­та­на­ли­те на Земята тех­ни близ­ки ду­ши­, ко­ито оба­че не мо­гат да въз­п­ри­ема­т, ­за­що­то в те­зи ду­ши съ­ществу­ват са­мо ма­те­ри­алис­тич­ни об­ра­зи за све­та­, в­ъ­п­ре­ки че те са може би много добри хора. За яс­но­ви­де­ца е не­що пот­ре­са­ва­що­, до­ри ко­га­то е за­па­зил не­об­хо­ди­мо­то спо­койс­т­ви­е­, ко­га­то той виж­да те­зи коп­не­ещи души. От дру­га стра­на яс­но­ви­де­цът виж­да ед­но бъ­де­ще на чо­ве­чес­т­во­то­, ко­ето ще съ­дър­жа все по­ве­че мър­т­ви еле­мен­ти в ду­ши­те на хо­ра­та­, ­ако не бъ­дат ожи­вот­во­ре­ни пред­с­та­ви­те­, ко­ито са при­ели ня­кога в се­бе си и ко­ито умър­т­вя­ва­т, ­ко­га­то не въз­ли­зат в съзнанието. Ясновидецът би тряб­ва­ло да гле­да към ед­но бъ­де­ще­, ко­га­то хо­ра­та още мно­го по­-ра­но­, ­от­кол­ко­то е слу­ча­ят дне­с, ч­рез все­въз­мож­ни нас­лед­с­т­ве­ни дейс­т­вия - показват явления на старост. Както днес мо­гат да се наб­лю­да­ват у ня­кои де­ца яв­ле­ния на ос­та­ря­лост така в /даденото/ недалечно бъдеще хората ще получават скоро след раждането си бръчки и други явления на остарялост, ако не би­ха се яви­ли ожи­вот­во­ри­тел­ни­те си­ли чрез ду­хов­но­то поз­на­ни­е­, ко­ито пред­с­тав­ля­ват спо­ме­ни за пред­с­та­ви при­ети ня­ко­га по един ес­тес­т­вен на­чин в миналото. За да бъ­де снаб­ден уми­ра­щи­ят чо­веш­ки род е един жи­вот­во­рен елек­си­р, ­за да бъ­де да­дена на мър­т­ви­те въз­мож­нос­т­та да се свър­жат с тех­ни­те близ­ки на Земята, затова яс­но­ви­де­цъ­т, ­кой­то осъз­нава то­зи факт тър­си един ези­к, ­кой­то е раз­би­ран не са­мо тук на Земята от въп­лъ­те­ни­те във фи­зи­чес­ки те­ла ду­ши­, а кой­то е об­що го­во­рим от ду­ши­те­, ко­ито жи­ве­ят меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та и от те­зи­, ко­ито жи­ве­ят от­въд меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. Един език за жи­ви­те и мъртвите.

Това нас­т­ро­ение ще се раз­п­рос­т­ра­ни все по­ве­че и по­ве­че в нас­то­яще­то вре­ме­, за­що­то вътрешно ленивите и вътрешно суетните хора се раз- пространяват все повече и повече в света. И в близ­ко вре­ме мо­же мно­го доб­ре да се по­лу­чи­, че про­тив Духовната на­ука да се про­явя­ва все по­ве­че ом­ра­за и да се хвър­лят все по­ве­че на­пад­ки­, ­от­кол­ко­то е ста­ва­ло до сега. Тук съ­щес­т­ву­ва дос­та­тъч­но ос­но­ва­ни­е­, да виж­да­ме и чув­с­т­ву­ва­ме яс­но във всич­ки те­зи не­ща и въп­ре­ки спо­ме­на­ти­те чув­с­т­ва да има­ме хар­мо­ни­я­, тъкмо ко­га­то мо­же да из­г­леж­да­, че всич­ко мо­же да вър­ви криво. Да виж­да­ме ясно: то­ва ще бъ­де необходимо, ако ис­ка­ме да сто­им здра­во на поч­ва­та на ду­хов­но­то познание. В на­ше вре­ме има хо­ра­, ко­ито за­поч­ват да пи­шат ста­тии про­тив Духовната на­ука и ужас­но ру­га­ят от­нос­но фан­тас­тич­нос­т­та на ду­хов­ния из­с­ле­до­вател: как­во ли не е из­мис­лил то­зи ду­хо­вен изследовател. След то­ва във вто­ра­та чат на ста­ти­ята ид­ват вся­какви дан­ни вър­ху ав­то­ра­, ко­ито всич­ки са лъ­жи­, ко­ито не са верни. Ед- на пус­та фан­та­зия ца­ру­ва в те­зи опи­сания. Никой, който се из­ди­га в свръх­се­тив­ни­те све­то­ве­, не би мо­гъл да из­мис­ли ед­на та­ка­ва фан­тас­тич­ност ка­то он­зи­, кой­то в пър­ва­та част на сво­ята ста­тия се е за­ло­вил да во­ди бор­ба сре­щу Духовната наука. Така се пос­та­вят не­ща­та в чо­веш­ка­та душа. Онези, които вяр­ва­т, ­че тряб­ва да ка­жат мно­го яс­но ис­ти­на­та и ко- ито са на­да­ре­ни с оп­ре­де­ле­на не­чис­та фан­та­зия вър­ху фак­ти­те на фи­зи­чес­ко­то по­ле­, се заг­лу­ша­ва­т, ­за­ше­метя­ват се ка­то хвър­лят ру­гат­ни вър­ху то­ва­, ко­ето тряб­ва да бъ­де схва­ща­но свръхсетивно. Така чо­ве­чес­т­во­то тър­си за­май­ва­не не са­мо в ал­ко­хо­ла­, а съ­що и във вся­как­ви дру­ги сред- ства. Ние тряб­ва да виж­да­ме яс­но някои не­ща и за да виж­да­ме яс­но ще ни бъ­де ръ­ко­во­ди­тел ду­хов­ни­ят светоглед. Търсят се на­й-­раз­но­об­раз­ни сред­с­т­ва за за­май­ва­не и те съ­що се на­ми­ра­т, ­на­ми­рат се по­ра­ди при­чи­на­та­, за­що­то все по­ве­че и по­ве­че - в глъбините на човешките души дейст- вуват истински демонически натури, те действуват в скритите глъби- ни на човешките души. Тези демонически същества постепенно са из- пращали именно срещу това, което трябва да оплоди хората от духов- ната страна.

Това е, ­обич­ни при­яте­ли­, ко­ето бих ис­кал да об­ри­су­вам пред ва­ше­то съз­на­ни­е­, ка­то един вид кар­ти­на на бъ­де­ще­то по­ра­ди фак­та­, че е доб­ре да си спом­ня­ме в на­ше­то вре­ме­, как чрез въз­бу­да­та на пра­вил­ни­те чувст- ва по от­но­ше­ние на та­зи Духовна наука: ако сме поз­на­ва­ли дейс­т­ви­тел­но Духовната на­ука и ней­на­та миси­я­, т­ряб­ва да зас­та­нем си­гур­но на поч­ва­та­, ­от ко­ято мо­жем да гле­да­ме спо­кой­но вът­ре в се­бе си раз­ви­тието на
бъ­де­ще­то­, ма­кар и мо­же би външ­но мо­жем да бъ­дем до­ве­де­ни в дис­хар­мо­ни­я­, мо­жем да бъ­дем все по­ве­че онеправдани.