Лекции държани в различни градове от 1912 до 1913 г

ОСЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА

Цялото зна­че­ние и за­да­ча на ду­хов­ния све­тог­лед зас­та­ва пред на­с, ­ко­га­то об­гър­нем с пог­лед жи­во­та на чо­ве­ка меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж- дане. Има хо­ра­, ко­ито осо­бе­но в на­ше­то ма­те­ри­алис­тич­но време, има мно­го та­ки­ва хо­ра­, ко­ито казват: Защо всъщ­нос­т, ­чо­век тряб­ва да се ин­те­ре­су­ва за жи­во­та меж­ду смъртта и ед­но но­во раж­да­не­, ­или - ако не ис­кат да го­во­рят за пов­та­ря­щи­те се зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния - за жи­вота­, кой­то ид­ва след смър­т­та­, за­що­то мо­жем да ча­ка­ме до­ка­то нас­тъ­пи смър­т­та и то­га­ва ве­че ще ви­ди­м, ­какво след­ва след смъртта. Това каз­ват оне­зи хо­ра на на­ше­то вре­ме­, ко­ито не са из­гу­би­ли още на­пъл­но чувство­то за ду­хов­ния свя­т, ­но все пак ня­мат нуж­на­та си­ла на ду­ша­та­, за да мо­гат да си об­ра­зу­ват по­ня­тия и чув­с­т­ва за свръх­се­тив­ния свят. Такива хо­ра ка- зват: Тук на Земята ние из­пъл­ня­ва­ме на­ши­ят дъл­г, ­за­то­ва ще мо­жем да из­жи­ве­ем по съ­от­вет­ни­ят на­чин то­ва­, ко­ето ни очак­ва след смъртта. Обаче ед­но дейс­т­ви­тел­но от­но­ше­ние към жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не ни по­каз­ва мно­го доб­ре­, кол­ко пог­реш­но е едно та­ко­ва схва­ща­не и кол­ко важ­но е за хо­ра­та във фи­зи­чес­ко­то се­тив­но съ­щес­т­ву­ва­ние да имат още в този жи­вот ед­на връз­ка с фор­ми­те на жи­во­т, п­рез ко­ито чо­ве­кът ми­на­ва меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане.

От ка­за­но­то след­ва­, че всич­ки хо­ра­, ко­ито ми­на­ват през вра­та­та на смър­т­та­, ­из­рас­т­ват в съ­що­то кос­ми­чес­ко прос­т­ран­с­т­во­, та­ка че след смър­т­та ние сме­, та­ка да се ка­же - ед­ни в други. Въпреки то­ва мър­т­ви­те хо­ра не са всич­ки за­ед­но­, за­що­то съв­мес­т­ни­ят жи­вот след смър­т­та за­ви­си от не­що съ­вър­ше­но раз­лич­но от­кол­ко­то тук на Земята. В ду­хов­ни­ят свят ние сме на­ис­ти­на прос­т­ран­с­т­ве­но всич­ки за­ед­но­, ­оба­че в дейс­т­ви­тел­ност мо­жем да жи­ве­ем съв­мес­т­но са­мо то­га­ва­, ко­га­то има­ме ду­хов­ни от­но­ше­ния към дру­ги хора. Да взе­мем ка­то кра­ен слу­чай един чо­ве­к, ­кой­то на Земята е от­ри­чал на­пъл­но ду­хов­ни­ят свя­т, ­как­то в сво­ите мисли, та­ка съ­що и в сво­ите чувства. Съществуват мно­го те­оре­тич­ни ма­те­ри­алис­ти­, ко­ито от­ри­чат ду­хов­ния свят, ко­ито оба­че в тех­ни­те чув­с­т­ва са свър­за­ни с ду­хов­ния свят. Такива хо­ра­, ко­ито от­ри­чат на­пъл­но ду­хов­ния свя­т, ­ед­ва ли съ­щес­т­ву­ват в дейс­т­ви­тел­ност и ужас­но­то­, ко­ето тряб­ва да опи­шем се­га­, ни­ко­га не нас­тъп­ва на­пъл­но по то­зи начин. Да пред­по­ло­жи­м, ­че уми­рат два­ма та­ки­ва хо­ра­, ко­ито тук на Земята са се поз­на­ва­ли мно­го добре. След смър­т­та те ще се на­ми­рат в съ­що­то прос­т­ран­с­т­во­, ­оба­че не ще зна­ят ни­що един за друг , за­що­то след смър­т­та чув­с­т­во­то за ду­хов­но­то от­го­ва­ря на то­ва­, ко­ето са нап­ри­мер тук очите. Без очи - ни­как­ва свет­ли­на - без чув­с­т­во за ду­хов­но­то - ни­как­во въз­п­ри­ятие на ду­хов­ния свят. Даже за та­ки­ва хо­ра е от­ре­де­на ед­на още по­-с­т­раш­на съд­ба­, ­от­кол­ко­то не­въз­п­ри­ема­не­то на ду­хов­ния свя­т, ­за­що­то там душите, ко­ито ми­на­ват през вра­та­та на смър­т­та имат са­ми­те те ду­хов­на при­ро­да - и ед­на та­ка­ва

Тук на Земята ние сто­им вър­ху ед­на точ­ка на зем­на­та по­вър­х­ност и има­ме на­ши­те ор­га­ни вът­ре в на­с, а не­бес­ни­те те­ла съ­щес­т­ву­ват вън от нас. След смър­т­та е точ­но обратното. Човекът из­рас­т­ва то­га­ва до косми­чес­ки размери. Когато е из­рас­­нал до сфе­ра­та на Луната, тогава ду­хов­но­то­, ко­ето при­над­ле­жи на Луната ста­ва един ор­ган в не­го и след смър­т­та то ще бъ­де за не­го съ­що­то не­що­, ко­ето тук на Земята е мо­зъ­кът за нас ка­то фи­зи­чес­ки човеци. Така след смър­т­та за нас вся­ка пла­не­та ста­ва един ор­га­н, ­ко­га­то из­рас­т­ва­ме в ней­на­та сфера. Слънцето ста­ва в нас сърце. Както тук на Земята но­сим в нас фи­зи­чес­ко­то сър­це­, та­ка носим в нас то­га­ва ду­хов­на­та част на Слънцето. Разликата се със­тои са­мо в то­ва­, че тук ка­то чо­ве­ци ние сме пъл­ни чо­ве­ци са­мо то­га­ва­, ко­га­то след раз­ви­ти­ето на за­ро­ди­ша сме об­ра­зу­ва­ли ве­че всич­ки на­ши ор­га­ни - те са та­ка да се ка­же всич­ки ед­нов­ре­мен­но в нас. След смър­т­та ние по­лу­ча­ва­ме те­зи ор­га­ни пос­те­пен­но един след друг. Тогава в то­ва от­но­ше­ние ние сме външ­но пог­лед­на­то­, на­пъл­но по­доб­ни на ед­но рас­ти­телно съ­щес­т­во­, ко­ето съ­що об­ра­зу­ва сво­ите ор­га­ни един след друг. Например един ор­га­н, ­кой­то мо­же да бъ­де срав­нен с на­ши­те бе­ли дро­бо­ве и на­ши­ят грък­ля­н, ­ние го по­лу­ча­ва­ме на Марс и т.н.

Обаче та­ки­ва край­ни слу­чаи не съ­щес­т­ву­ват всъщ­ност сега. Ясновиде- цът, който вли­за във връз­ка с ду­ши­те на ум­ре­ли­те­, мо­же да има след­на­та опитност. Той на­ми­ра ед­на поз­на­та не­му ду­ша­, ко­ято е жи­вя­ла на Земята ка­то мъж и е ми­на­ла през вра­та­та на смър­т­та­, ­ос­та­вяй­ки на Земята сво­ите де­ца и сво­ята жена. Тази ду­ша му казва: Аз съм ос­та­вил на Земята же­на и де­ца, с ко­ито съм жи­вял заедно. Сега аз имам са­мо об­ра­зите на то­ва­, ко­ето сме пре­жи­ве­ли заедно. Моите са до­лу на Земята, където оба­че аз не мо­га да ги видя. Аз се чув­с­т­ву­вам от­де­лен от тя­х, ­мо­же би до­ри ня­кой е ум­рял от тях и не­го съ­що аз не мо­га да намеря. Това е не­щас­ти­ето на ду­ша­та­, ко­ято е жи­вя­ла в ед­на сре­да­, ко­ято не е про­явя­ва­ла ни­как­ва ми­съл за ду­хо­вен живот. Ето за­що те­зи ду­ши ос­та­ват в тъм­ни­на по от­но­ше­ние на ду­хов­ния свят и те не мо­гат да бъ­дат виж­да ни от ду­хов­ния свят.

Когато нап­ро­ти­в, ­яс­но­ви­де­цът на­ми­ра ду­ши­, ко­ито са ос­та­ви­ли във фи­зи­чес­ки­ят свят дру­ги ду­ши ин­те­ре­сува­щи се тук на Земята за ду­хов­ни­ят жи­во­т, ­ка­то нап­ри­мер за Духовната на­ука­, то­га­ва той на­ми­ра­, че та­ки­ва ду­ши въз­п­ри­емат /виждат/ дру­ги та­ки­ва ду­ши и мо­гат да имат об­ще­ние с тях в жи­во­та след смъртта. Така на­ре­че­ни­те мър­т­ви се нуж­да­ят от жи­ви­те­, за­що­то ина­че те не би­ха мог­ли да виж­дат на Земята ни­що дру­го ­
освен се­бе си т.е. своя соб­с­т­вен из­ми­нат жи­вот на Земята. На то­ва по­чи­ва бла­го­де­яни­ето­, ко­ето мо­жем да ока­жем на ду­ши­те на ум­ре­ли­те­, ко­га­то мо­жем да им че­тем ду­хом - не глас­но­, а в мис­ли­, ка­то съ­щев­ре­мен­но си пред­с­та­вя­ме­, че мър­т­ви­те си сто­ят пред нас. По то­зи на­чин мо­жем да че­тем ед­нов­ре­мен­но на раз­лич­ни мър­т­ви­, би­ло съ­с, ­или без кни­га и с то­ва да им ока­жем го­ля­мо благодеяние. Обаче мис­ли­те тряб­ва да се от­на­сят към не­го ду­хов­но - дру­ги не­ща ня­мат ни­как­во зна­че­ние за мъртвите. Чрез те­зи мис­ли ние съз­да­ва ме за мър­т­ви­те един вън­шен свя­т, ­не­що ко­ето те възприемат, виждат. Да мис­лим хи­ми­чес­ки за­ко­ни и т.н., то­ва ня­ма ни­как­во зна­че­ние за тя­х, ­тъй ка­то за­ко­ни имат зна­че­ние са­мо за фи­зи­чес­кия свят.

Също та­ка чо­век не мо­же да учи ве­че след смър­т­та в ду­хов­ния свят Ду- ховната на­ука­, как­то би мо­гъл да мис­ли ня­ко­й, ­по­не­же Духовната на­ука съ­дър­жа ду­хов­ни мисли. Души, които още тук на Земята са чу­ли не­що за Духовната на­ука­, на тях мо­жем да им нап­ра­вим го­ля­ма ус­лу­га­, ка­то им че­тем от цик­ли­те сказки. Такива ду­ши са на­ис­ти­на в със­то­яние да въз­п­ри­емат един ду­хо­вен свя­т, ­но за­то­ва пък те не мо­гат да имат по­ня­тия и иде­и­, не мо­гат да об­ра­зу­ват та­ки­ва по­ня­тия и иде­и­, ко­ито мо­гат да до­би­ят са­мо тук на Земята.

Да взе­мем един пример. Има Същества, които се на­ри­чат Бодисатви. Това са въз­ви­ше­ни­, нап­ред­на­ли Същества­, ко­ито пос­то­ян­но се пре­раж­дат от­но­во на Земята, докато се из­диг­нат до чин Буда. Докато един Бо- дисатва се на­ми­ра в сво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло­, той жи­вее ка­то чо­век меж­ду чо­ве­ци­те­, ка­то ду­хо­вен бла­го­де­тел на човеците. Обаче още тук на Земя- та той има ед­на осо­бе­на за­да­ча­, да учи не са­мо хо­ра­та жи­ве­ещи във фи­зичес­ко тя­ло­, а той учи съ­що и мър­т­ви­те­, да­же и Съществата на вис­ши­те йерархии. Това иде от та­м, ­че съ­държа­ни­ето на зем­на­та Теософия мо­же да бъ­де до­би­то са­мо на Земята, в ед­но фи­зи­чес­ко тяло. Бодисатвите мо- гат да до­ве­дат са­мо по из­к­лю­че­ние по­-на­та­тък в тях­но­то раз­ви­тие дру­ги съ­щес­т­ва след смър­т­та­, ко­ито тук на Земята са при­ели тук на Земята ве­че ис­к­ра­та на ду­хов­ни­ят живот. Чрез са­ми­ят ду­хо­вен свят не се ражда Теософията: тя се раж­да са­мо на Земята и след то­ва мо­же да бъ­де за­не­се­на чрез хо­ра­та в ду­хов­ни­ят свят. Това мо­же да бъ­де раз­б­ра­но­, ­ако си по­мис­ли­м, ­че на Земята жи­вот­ни­те виж­дат всич­ко как­то и хората, но не мо­гат да го разберат. Така свръх­се­тив­ни­те Същества мо­гат да виж­дат свръх­се­тив­ния свя­т, ­но не могат да го раз­бе­рат - по­ня­тия и идеи за свръх­се­тив­ния свят мо­гат да се ро­дят са­мо на Земята и от Земята те лъ­че­за­рят ка­то ед­на свет­ли­на в ду­хов­ния свят. От то­ва мо­же да се раз­бе­ре доб­ре зна­че­ни­ето на Земята. Тя не е са­мо ед­на пре­ход­на сте­пе­н, ­или до­ли­на на пла­ча­, а съ­щес­т­ву­ва­, за да бъ­де раз­ви­то тук ед­но ду­хов­но знани­е­, ко­ето след то­ва мо­же да бъ­де за­не­се­но в ду­хов­ния свят.