Лекции държани в различни градове от 1912 до 1913 г



страница9/12
Дата11.01.2018
Размер2.41 Mb.
#44550
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

ОСЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА


Щрасбург, 13 май 1913 г.

Животът след смъртта.

Цялото зна­че­ние и за­да­ча на ду­хов­ния све­тог­лед зас­та­ва пред на­с, ­ко­га­то об­гър­нем с пог­лед жи­во­та на чо­ве­ка меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж- дане. Има хо­ра­, ко­ито осо­бе­но в на­ше­то ма­те­ри­алис­тич­но време, има мно­го та­ки­ва хо­ра­, ко­ито казват: Защо всъщ­нос­т, ­чо­век тряб­ва да се ин­те­ре­су­ва за жи­во­та меж­ду смъртта и ед­но но­во раж­да­не­, ­или - ако не ис­кат да го­во­рят за пов­та­ря­щи­те се зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния - за жи­вота­, кой­то ид­ва след смър­т­та­, за­що­то мо­жем да ча­ка­ме до­ка­то нас­тъ­пи смър­т­та и то­га­ва ве­че ще ви­ди­м, ­какво след­ва след смъртта. Това каз­ват оне­зи хо­ра на на­ше­то вре­ме­, ко­ито не са из­гу­би­ли още на­пъл­но чувство­то за ду­хов­ния свя­т, ­но все пак ня­мат нуж­на­та си­ла на ду­ша­та­, за да мо­гат да си об­ра­зу­ват по­ня­тия и чув­с­т­ва за свръх­се­тив­ния свят. Такива хо­ра ка- зват: Тук на Земята ние из­пъл­ня­ва­ме на­ши­ят дъл­г, ­за­то­ва ще мо­жем да из­жи­ве­ем по съ­от­вет­ни­ят на­чин то­ва­, ко­ето ни очак­ва след смъртта. Обаче ед­но дейс­т­ви­тел­но от­но­ше­ние към жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не ни по­каз­ва мно­го доб­ре­, кол­ко пог­реш­но е едно та­ко­ва схва­ща­не и кол­ко важ­но е за хо­ра­та във фи­зи­чес­ко­то се­тив­но съ­щес­т­ву­ва­ние да имат още в този жи­вот ед­на връз­ка с фор­ми­те на жи­во­т, п­рез ко­ито чо­ве­кът ми­на­ва меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане.



Много труд­но е да се го­во­ри вър­ху то­зи жи­вот с ду­ми­, ко­ито са взе­ти от на­ши­ят обик­но­вен ези­к, ­за­що­то тези ду­ми са об­ра­зу­ва­ни за све­та в кой­то се на­ми­ра­ме меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та и се от­на­сят за не­ща на­мира­щи се в то­зи свят. Ето за­що обик­но­ве­но мо­жем да за­гат­нем по­ве­че­, ­или по­-мал­ко кос­ве­но за оно­ва­, ко­ето ста­ва меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не и се от­на­сят за не­ща на­ми­ра­щи се в то­зи свят. Ето за­що обик­нове­но мо­жем да за­гат­нем по­ве­че­, ­или по­-мал­ко кос­ве­но за оно­ва ко­ето ста­ва меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не­, ко­ето по сво­ята същ­ност е тол­ко­ва раз­лич­но от всич­ко­, ко­ето мо­жем да из­жи­ве­ем тук меж­ду ражда­не­то и смъртта. Трябва да си пред­с­та­ви­м, ­че всич­ко ко­ето чо­ве­кът въз­п­ри­ема тук във се­тив­ния свя­т, ­кое то е та­ка да се ка­же не­го­ви­ят свя­т, ­не мо­же да бъ­де не­гов свят след смър­т­та­, за­що­то то­га­ва му лип­с­ват ор­гани­те на фи­зи­чес­ко­то се­тив­но съществувание. Също умъ­т, ­кой­то е свъ- р­зан с чо­веш­ки­ят мо­зъ­к, п­рес­та­ва да съ­щес­т­ву­ва след смъртта. Можем да се ос­ме­лим са­мо бо­яз­ли­во да опи­шем един жи­во­т, ­кой­то е из­ця­ло тол- ко­ва раз­ли­чен от жи­во­та тук на Земята и в оп­ре­де­лен сми­съл ду­ми­те на обик­но­ве­ни­ят жи­вот тряб­ва да се упот­ре­бя­ват за цел­та са­мо ка­то срав- нение. Обаче Духовната на­ука ни учи да от­на­ся­ме ду­ми­те съ­що вър­ху ду­хов­но­то и при­ема с ду­ми­те съ­що не­що­, ко­ето мо­же да се раз­лее вър­ху раз­би­ра­не­то на свръх­се­тив­ния свят.
Тук във фи­зи­чес­ки­ят свят ние на­ри­ча­ме ка­то чо­век оно­ва фи­зи­чес­ко съ­щес­т­во­, ко­ето е зат­во­ре­но в кожата, а ос­та­на­ло­то счи­та­ме за ок­ръ­жа­ващ свят. Това, което чо­век из­жи­вя­ва­, за­ви­си от фун­к­ци­ите на ор­га­ни­те­, на се­ти­ва­та­, съ­що от сър­це­то­, бе­ли­те дро­бо­ве и т.н. Обаче всич­ко то­ва из­чез­ва в пъ­тя­, кой­то из­ми­на­ва­ме между смър­т­та и ед­но но­во раждане. На- шата ду­шев­но­-ду­хов­на част през вре­ме на зем­ни­ят жи­вот е нас­та­не­на в на­ше­то фи­зи­чес­ко тя­ло и то­ва тя­ло жи­вее от дейнос­т­та на го­ре­по­со­че­ни­те органи. След смър­т­та онова, ко­ето на­пус­ка фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло се уве­ли­ча­ва все по­ве­че и по­ве­че и ид­ва вре­ме­то­, ко­га­то то­ва ко­ето ина­че е свър­за­но с гра­ни­ца­та на на­ша­та ко­жа­, се раз­ши­ря­ва тол­ко­ва мно­го­, че то из­пъл­ва ця­ла­та сфера раз­г­ра­ни­че­на от пъ­тя­, кой­то Луната опис­ва око­ло Земята. След то­ва ду­хов­но­-ду­шев­но­то ес­тес­т­во на чо­ве­ка из­рас­т­ва пос­те­пен­но до сфе­ра­та на Меркурий, на Венера, после до сфе­ра­та на Марс, на Юпитер, на Сатурн и до­ри из­вън та­зи сфе­ра в ми­ро­во­то пространство. После то от­но­во се сви­ва и се свър­з­ва ка­то за­родиш в те­че­ние на нас­лед­с­т­ве­ни­те си­ли­, ко­ито му под­гот­вят фи­зи­чес­ко­то тя­ло­, чрез ба­ща­та и майката. Това опи­са­ние съв­па­да с оно­ва­, ко­ето е на­пи­са­но в кни­га­та "Теософия": При сфе­ра­та на Марс за­поч­ва цар­с­т­вото на духо- вете.

От ка­за­но­то след­ва­, че всич­ки хо­ра­, ко­ито ми­на­ват през вра­та­та на смър­т­та­, ­из­рас­т­ват в съ­що­то кос­ми­чес­ко прос­т­ран­с­т­во­, та­ка че след смър­т­та ние сме­, та­ка да се ка­же - ед­ни в други. Въпреки то­ва мър­т­ви­те хо­ра не са всич­ки за­ед­но­, за­що­то съв­мес­т­ни­ят жи­вот след смър­т­та за­ви­си от не­що съ­вър­ше­но раз­лич­но от­кол­ко­то тук на Земята. В ду­хов­ни­ят свят ние сме на­ис­ти­на прос­т­ран­с­т­ве­но всич­ки за­ед­но­, ­оба­че в дейс­т­ви­тел­ност мо­жем да жи­ве­ем съв­мес­т­но са­мо то­га­ва­, ко­га­то има­ме ду­хов­ни от­но­ше­ния към дру­ги хора. Да взе­мем ка­то кра­ен слу­чай един чо­ве­к, ­кой­то на Земята е от­ри­чал на­пъл­но ду­хов­ни­ят свя­т, ­как­то в сво­ите мисли, та­ка съ­що и в сво­ите чувства. Съществуват мно­го те­оре­тич­ни ма­те­ри­алис­ти­, ко­ито от­ри­чат ду­хов­ния свят, ко­ито оба­че в тех­ни­те чув­с­т­ва са свър­за­ни с ду­хов­ния свят. Такива хо­ра­, ко­ито от­ри­чат на­пъл­но ду­хов­ния свя­т, ­ед­ва ли съ­щес­т­ву­ват в дейс­т­ви­тел­ност и ужас­но­то­, ко­ето тряб­ва да опи­шем се­га­, ни­ко­га не нас­тъп­ва на­пъл­но по то­зи начин. Да пред­по­ло­жи­м, ­че уми­рат два­ма та­ки­ва хо­ра­, ко­ито тук на Земята са се поз­на­ва­ли мно­го добре. След смър­т­та те ще се на­ми­рат в съ­що­то прос­т­ран­с­т­во­, ­оба­че не ще зна­ят ни­що един за друг , за­що­то след смър­т­та чув­с­т­во­то за ду­хов­но­то от­го­ва­ря на то­ва­, ко­ето са нап­ри­мер тук очите. Без очи - ни­как­ва свет­ли­на - без чув­с­т­во за ду­хов­но­то - ни­как­во въз­п­ри­ятие на ду­хов­ния свят. Даже за та­ки­ва хо­ра е от­ре­де­на ед­на още по­-с­т­раш­на съд­ба­, ­от­кол­ко­то не­въз­п­ри­ема­не­то на ду­хов­ния свя­т, ­за­що­то там душите, ко­ито ми­на­ват през вра­та­та на смър­т­та имат са­ми­те те ду­хов­на при­ро­да - и ед­на та­ка­ва


ду­ша не би мог­ла да въз­п­ри­ема ни­що от чо­веш­ки­те ду­ши - би се зат­во­ри­ла­, ка­то ед­на зе­еща пропаст. Някой би мо­гъл да запита: Но как­во въз­п­ри­ема изоб­що един та­къв чо­век след смъртта? Той не мо­же да въз­п­ри­ема и се­бе си съ­що та­къ­в, ­ка­къв­то е, за­що­то ме лип­с­ва яс­но себесъзна- ние. Това, което още му ос­та­ва мо­жем да ви­дим от следното.

Тук на Земята ние сто­им вър­ху ед­на точ­ка на зем­на­та по­вър­х­ност и има­ме на­ши­те ор­га­ни вът­ре в на­с, а не­бес­ни­те те­ла съ­щес­т­ву­ват вън от нас. След смър­т­та е точ­но обратното. Човекът из­рас­т­ва то­га­ва до косми­чес­ки размери. Когато е из­рас­­нал до сфе­ра­та на Луната, тогава ду­хов­но­то­, ко­ето при­над­ле­жи на Луната ста­ва един ор­ган в не­го и след смър­т­та то ще бъ­де за не­го съ­що­то не­що­, ко­ето тук на Земята е мо­зъ­кът за нас ка­то фи­зи­чес­ки човеци. Така след смър­т­та за нас вся­ка пла­не­та ста­ва един ор­га­н, ­ко­га­то из­рас­т­ва­ме в ней­на­та сфера. Слънцето ста­ва в нас сърце. Както тук на Земята но­сим в нас фи­зи­чес­ко­то сър­це­, та­ка носим в нас то­га­ва ду­хов­на­та част на Слънцето. Разликата се със­тои са­мо в то­ва­, че тук ка­то чо­ве­ци ние сме пъл­ни чо­ве­ци са­мо то­га­ва­, ко­га­то след раз­ви­ти­ето на за­ро­ди­ша сме об­ра­зу­ва­ли ве­че всич­ки на­ши ор­га­ни - те са та­ка да се ка­же всич­ки ед­нов­ре­мен­но в нас. След смър­т­та ние по­лу­ча­ва­ме те­зи ор­га­ни пос­те­пен­но един след друг. Тогава в то­ва от­но­ше­ние ние сме външ­но пог­лед­на­то­, на­пъл­но по­доб­ни на ед­но рас­ти­телно съ­щес­т­во­, ко­ето съ­що об­ра­зу­ва сво­ите ор­га­ни един след друг. Например един ор­га­н, ­кой­то мо­же да бъ­де срав­нен с на­ши­те бе­ли дро­бо­ве и на­ши­ят грък­ля­н, ­ние го по­лу­ча­ва­ме на Марс и т.н.



След смър­т­та ние из­рас­т­ва­ме та­ка и в оно­ва­, част от ко­ето е тук на­ше­то на­пус­на­то фи­зи­чес­ко тя­ло и то­га­ва ду­хов­на­та част на кос­ми­чес­ки­те ор­га­ни е вът­ре в нас. Следователно, що е то­га­ва за нас един вън­шен свят? Онова, което е на­ши­ят вът­ре­шен свя­т, ­оно­ва­, ко­ето из­жи­вя­ва­ме с по­мо- щ­та на на­ши­те ор­га­ни­, ко­ито пра­вят от нас един фи­зи­чес­ки зе­мен чо­век и то­ва­, ко­ето сме нап­ра­ви­ли с по­мощ­та на те­зи органи. Да взе­мем още вед­нъж един кра­ен слу­чай с един чо­ве­к, ­кой­то не е свър­зал аб­со­лют­но ни­как­ви от­но­ше­ния с ду­хов­ния свят. За не­го след смър­т­та не­гов вън­шен свят е оно­ва­, ко­ето на Земята е из­жи­вял по си­ла­та на сво­ите фи­зичес­ки органи. За един та­къв ко­ре­нен ате­ист све­тът ос­та­ва след смър­т­та на­пъл­но без чо­веш­ки ду­ши и той тряб­ва да на­соч­ва сво­ят пог­лед на­зад вър­ху своя зе­мен жи­во­т, ­вър­ху то­ва­, ко­ето е би­ло не­го­ви­ят свя­т, ­ко­ето е об­х­ва­щал със сво­ите де­яния и преживявания. Това е то­га­ва не­го­ви­ят вън­шен свят: ни­що дру­го ос­вен то­ва­, ко­ето му ос­та­ва ка­то спо­мен от жи­во­та ме- ж­ду раж­да­не­то и смър­т­та­, а то­ва ни­как не е ид­ни дос­та­тъчен свят на пре­жи­вя­ва­ни­ята от ко­ито чо­ве­кът се нуж­дае в жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. В жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не­, ко­га­то чо­ве­кът е вън от не­го­ва­та ко­жа­, жи­во­тът меж­ду раж­да не­то и смър­т­та
из­г­леж­да съ­вър­ше­но различно. Тук на Земята ние сто­им нап­ри­мер сре­щу ед­ни чо­век против ко­го­то из­пит­ва­ме ан­ти­па­ти­я, с ко­го­то сме се ка­ра­ли­, на кой­то сме при­чи­ни­ли ос­кър­б­ле­ние и страдание. По от­но­ше­ние на ед­ни та­къв чо­век ние жи­ве­ем в сфе­ра­та и не бих­ме сто­ри­ли то­ва­, ­ако в из­вес­тен сми­съл не бих­ме из­пит­ва­ли от то­ва ед­но удоволствие. Може би се раз­кай­ва­ме за то­ва и след то­ва го заб­ра­вя­ме отново. След смър­т­та ние от­но­во на­ми­ра­ме то­зи чо­ве­к, ­оба­че то­га­ва из­жи­вя­ва­ме не­що про­ти­во­по­лож­но на удо­вол­с­т­ви­ето­, ко­ето сме из­пи­та­ли на Земята. То­га­ва ние чув- ствуваме: Ако не бих­ме сто­ри­ли то­ва ние бих ме би­ли по­-съ­вър­ше­ни чо­ве­ци­, с­ле­до­ва­тел­но в то­ва от­но­ше­ние на­ша­та ду­ша е ста­на­ла по-несъвъ- ршена. Това не­съ­вър­шен­с­т­во е ос­та­на­ло на ду­ша­та и тряб­ва да ос­та­не до то­га­ва­, до­ка­то ней­но­то зем­но де­яние бъ­де изправено. Ние виж­да­ме по­-мал­ко де­яни­ето­, ­от­кол­ко­то пет­но­то в на­ша­та душа: то­ва пет­но тряб­ва да бъ­де заличено. Ние чув­с­т­ву­ва­ме то­ва ка­то ед­на си­ла в на­с, ­ко­ято ни во­ди да тър­сим да за­ли­чим от­но­во на­ше­то ло­шо деяние. При ед­на нас­т­ро­ена про­тив ду­хов­но­то ду­ша би се при­ба­ви­ло още и то­ва­, че тя чувствува: Аз съм от­де­лен от ду­ши­те с ко­ито съм се от­не­съл ло­шо­, т­ряб­ва да ча­ка­м, до­ка­то от­но­во я срещ­на­, за да из­т­рия петното. Погледът в ми­на­ло­то вър­ху це­ли­ят жи­вот се по­лу­ча­ва ка­то чув­с­т­во на не­об­хо­ди­ма­та Карма. Пред нас стои пре­дуп­ре­ди­тел­но об­ра­зът в Акашовата Летопис на дру­га­та ду­ша - то­га­ва ние жи­веем из­к­лю­чи­тел­но в та­ки­ва об­ра­зи на Акашовата Летопис.

Обаче та­ки­ва край­ни слу­чаи не съ­щес­т­ву­ват всъщ­ност сега. Ясновиде- цът, който вли­за във връз­ка с ду­ши­те на ум­ре­ли­те­, мо­же да има след­на­та опитност. Той на­ми­ра ед­на поз­на­та не­му ду­ша­, ко­ято е жи­вя­ла на Земята ка­то мъж и е ми­на­ла през вра­та­та на смър­т­та­, ­ос­та­вяй­ки на Земята сво­ите де­ца и сво­ята жена. Тази ду­ша му казва: Аз съм ос­та­вил на Земята же­на и де­ца, с ко­ито съм жи­вял заедно. Сега аз имам са­мо об­ра­зите на то­ва­, ко­ето сме пре­жи­ве­ли заедно. Моите са до­лу на Земята, където оба­че аз не мо­га да ги видя. Аз се чув­с­т­ву­вам от­де­лен от тя­х, ­мо­же би до­ри ня­кой е ум­рял от тях и не­го съ­що аз не мо­га да намеря. Това е не­щас­ти­ето на ду­ша­та­, ко­ято е жи­вя­ла в ед­на сре­да­, ко­ято не е про­явя­ва­ла ни­как­ва ми­съл за ду­хо­вен живот. Ето за­що те­зи ду­ши ос­та­ват в тъм­ни­на по от­но­ше­ние на ду­хов­ния свят и те не мо­гат да бъ­дат виж­да ни от ду­хов­ния свят.

Когато нап­ро­ти­в, ­яс­но­ви­де­цът на­ми­ра ду­ши­, ко­ито са ос­та­ви­ли във фи­зи­чес­ки­ят свят дру­ги ду­ши ин­те­ре­сува­щи се тук на Земята за ду­хов­ни­ят жи­во­т, ­ка­то нап­ри­мер за Духовната на­ука­, то­га­ва той на­ми­ра­, че та­ки­ва ду­ши въз­п­ри­емат /виждат/ дру­ги та­ки­ва ду­ши и мо­гат да имат об­ще­ние с тях в жи­во­та след смъртта. Така на­ре­че­ни­те мър­т­ви се нуж­да­ят от жи­ви­те­, за­що­то ина­че те не би­ха мог­ли да виж­дат на Земята ни­що дру­го ­
освен се­бе си т.е. своя соб­с­т­вен из­ми­нат жи­вот на Земята. На то­ва по­чи­ва бла­го­де­яни­ето­, ко­ето мо­жем да ока­жем на ду­ши­те на ум­ре­ли­те­, ко­га­то мо­жем да им че­тем ду­хом - не глас­но­, а в мис­ли­, ка­то съ­щев­ре­мен­но си пред­с­та­вя­ме­, че мър­т­ви­те си сто­ят пред нас. По то­зи на­чин мо­жем да че­тем ед­нов­ре­мен­но на раз­лич­ни мър­т­ви­, би­ло съ­с, ­или без кни­га и с то­ва да им ока­жем го­ля­мо благодеяние. Обаче мис­ли­те тряб­ва да се от­на­сят към не­го ду­хов­но - дру­ги не­ща ня­мат ни­как­во зна­че­ние за мъртвите. Чрез те­зи мис­ли ние съз­да­ва ме за мър­т­ви­те един вън­шен свя­т, ­не­що ко­ето те възприемат, виждат. Да мис­лим хи­ми­чес­ки за­ко­ни и т.н., то­ва ня­ма ни­как­во зна­че­ние за тя­х, ­тъй ка­то за­ко­ни имат зна­че­ние са­мо за фи­зи­чес­кия свят.

Също та­ка чо­век не мо­же да учи ве­че след смър­т­та в ду­хов­ния свят Ду- ховната на­ука­, как­то би мо­гъл да мис­ли ня­ко­й, ­по­не­же Духовната на­ука съ­дър­жа ду­хов­ни мисли. Души, които още тук на Земята са чу­ли не­що за Духовната на­ука­, на тях мо­жем да им нап­ра­вим го­ля­ма ус­лу­га­, ка­то им че­тем от цик­ли­те сказки. Такива ду­ши са на­ис­ти­на в със­то­яние да въз­п­ри­емат един ду­хо­вен свя­т, ­но за­то­ва пък те не мо­гат да имат по­ня­тия и иде­и­, не мо­гат да об­ра­зу­ват та­ки­ва по­ня­тия и иде­и­, ко­ито мо­гат да до­би­ят са­мо тук на Земята.

Да взе­мем един пример. Има Същества, които се на­ри­чат Бодисатви. Това са въз­ви­ше­ни­, нап­ред­на­ли Същества­, ко­ито пос­то­ян­но се пре­раж­дат от­но­во на Земята, докато се из­диг­нат до чин Буда. Докато един Бо- дисатва се на­ми­ра в сво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло­, той жи­вее ка­то чо­век меж­ду чо­ве­ци­те­, ка­то ду­хо­вен бла­го­де­тел на човеците. Обаче още тук на Земя- та той има ед­на осо­бе­на за­да­ча­, да учи не са­мо хо­ра­та жи­ве­ещи във фи­зичес­ко тя­ло­, а той учи съ­що и мър­т­ви­те­, да­же и Съществата на вис­ши­те йерархии. Това иде от та­м, ­че съ­държа­ни­ето на зем­на­та Теософия мо­же да бъ­де до­би­то са­мо на Земята, в ед­но фи­зи­чес­ко тяло. Бодисатвите мо- гат да до­ве­дат са­мо по из­к­лю­че­ние по­-на­та­тък в тях­но­то раз­ви­тие дру­ги съ­щес­т­ва след смър­т­та­, ко­ито тук на Земята са при­ели тук на Земята ве­че ис­к­ра­та на ду­хов­ни­ят живот. Чрез са­ми­ят ду­хо­вен свят не се ражда Теософията: тя се раж­да са­мо на Земята и след то­ва мо­же да бъ­де за­не­се­на чрез хо­ра­та в ду­хов­ни­ят свят. Това мо­же да бъ­де раз­б­ра­но­, ­ако си по­мис­ли­м, ­че на Земята жи­вот­ни­те виж­дат всич­ко как­то и хората, но не мо­гат да го разберат. Така свръх­се­тив­ни­те Същества мо­гат да виж­дат свръх­се­тив­ния свя­т, ­но не могат да го раз­бе­рат - по­ня­тия и идеи за свръх­се­тив­ния свят мо­гат да се ро­дят са­мо на Земята и от Земята те лъ­че­за­рят ка­то ед­на свет­ли­на в ду­хов­ния свят. От то­ва мо­же да се раз­бе­ре доб­ре зна­че­ни­ето на Земята. Тя не е са­мо ед­на пре­ход­на сте­пе­н, ­или до­ли­на на пла­ча­, а съ­щес­т­ву­ва­, за да бъ­де раз­ви­то тук ед­но ду­хов­но знани­е­, ко­ето след то­ва мо­же да бъ­де за­не­се­но в ду­хов­ния свят.


Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница