Лекции държани в различни градове от 1912 до 1913 г

Една ду­ша­, ко­ято дейс­т­ви­тел­но се под­гот­вя да се въп­лъ­ти на Земята, знае нап­ри­ме­р, ­че за нейния след­ващ зе­мен жи­вот тя се нуж­дае от оп­ре­де­лен вид въз­пи­та­ни­е­, ­от оп­ре­де­лен вид поз­на­ни­е­, ко­ито тряб­ва да по­лучим още от мла­да възраст. Но тя виж­да сега: Да, тук и та­м, ­аз мо­га да до­бия въз­мож­нос­т­та да до­бия та­ки­ва познания. Но чес­то пъ­ти е въз­мож­но тя да се от­ка­же от ед­на та­ка­ва ро­ди­тел­с­ка двой­ка­, ко­ято в дру­го от­ноше­ние би мог­ла да и да­де ед­но щас­т­ли­во съ­щес­т­ву­ва­ни­е­, да и оси­гу­ри един щас­т­лив живот. Тя би тряб­вало да си каже: Аз не мо­га да пос­тиг­на най-важното. Но ние тряб­ва да си пред­с­та­вя­ме всич­ки от­но­ше­ния на ду­хов­ния жи­вот та­ка раз­лич­ни от те­зи на Земята. Така нап­ри­мер ние виж­да­ме ед­на ду­ша­, ко­ято си каз­ва: Аз ще бъ­да мал­т­ре­ти­ра­на в мо­ята мла­дост от ед­ни гру­би родители. Когато ед­на ду­ша ид­ва в то­ва по­ло­жени­е­, то­ва съз­да­ва за нея ужас­ни вът­реш­ни борби. И ние виж­да­ме в ду­хов­ния свят мно­го ду­ши­, ко­ито пристъп­ват към под­го­тов­ка­та на тях­но­то раж­да­не­, как те си под­гот­вят те­зи ужас­ни борби. При то­ва тряб­ва да при­емем, ­че в ду­хов­ния свят ду­ша­та има пред се­бе си те­зи бор­би ка­то не­що пред­с­тав­ля­ва­що един вид вътре­шен свят. В ду­хов­ния свят то­ва­, ко­ето се­га

За да мо­жем да прог­лед­нем в соб­с­т­ве­ни­я­, ­или в чуж­дия жи­вот в ду­хов­ния свят - спо­соб­нос­т­та за то­ва ни да­ва­т, с­т­ран­но оне­зи си­ли­, ко­ито ние ико­но­мис­ва­ме от етер­но­то тя­ло­, ко­га­то ние се учим да вър­вим ка­то мал­ки деца. Обаче те­зи си­ли­, ко­га­то те бъ­дат дейс­т­ви­тел­но раз­ви­ти имат оп­ре­де­ле­но пре­дим­с­т­во пред онези яс­но­вид­с­ки си­ли­, ко­ито би­ват раз­ви­ва­ни с ог­лед виж­да­не­то на ми­на­ли зем­ни съществувания.

Моля, тази раз­ли­ка да се взе­ме мно­го доб­ре впред­ви­д, ­за­що­то тя е по­яс­ни­тел­на в ис­тин­с­кия сми­съл на ду­ма­та за мно­го неща.

Чрез ни­що дру­го не се раз­ви­ва ед­но опас­но яс­но­вид­с­т­во­, ­ос­вен през раз­ви­ва­не­то на оне­зи си­ли­, ко­ито при днеш­ния чо­век съ­щес­т­ву­ват за об­ра­зу­ва­не­то на ор­га­ни­те на го­во­ра­, ко­ито пра­вят чо­ве­ка спо­со­бе­н, ­ко­га­то той ги за­дър­жа­, да виж­да ми­на­ли­те зем­ни съществувания. Защото ин­с­тин­к­ти и страс­ти и чо­век не ид­ва с ни­що дру­го та­ка мно­го в бли­зос­т, ­как­то с Луцифер, така и с Ариман, освен ко­га­то раз­вие имен­но те­зи си- ли, с ко­ито при оп­ре­де­ле­на ви­со­та на раз­ви­ти­ето той мо­же да виж­да сво­ите ми­на­ли зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ни­я­, а съ­що и те­зи на дру­ги­те хора. Те во­дят до си­ли на из­ма­ма­та­, но те во­дят имен­но до то­ва­, ко­га­то не са пра­вилно раз­ви­ти­, то­га­ва под вли­яние на те­зи си­ли яс­но­ви­де­цът мо­же да про­пад­не­, ­от­кол­ко­то да се раз­вие и из­дигне. Така, че те­зи си­ли­, ко­ито да­ват на чо­ве­ка спо­соб­нос­т­та да виж­да ми­на­ли зем­ни въп­лъ­ще­ния са най-­опасните. Човек тряб­ва да раз­вие те­зи си­ли са­мо то­га­ва­, ко­га­то съ­щев­ре­мен­но се пог­ри­жи за раз­ви­ти­ето на сво­ята мо­рал­на чистота. Ето за­що чо­век тряб­ва да раз­вие в се­бе си на­й-­чис­та­та мо­рал­нос­т, ­ко­га­то ис­ка да раз­вие те­зи си­ли­. З­на­ещи­те учи­те­ли не ще се съг­ла­сят да да­ват лес­но ука­за­ния за сис­те­ма­тич­но­то раз­ви­тие на те­зи си­ли­, ко­ито поз­во­ля­ват виж­да­не­то на ми­на­ли­те зем­ни съществувания. И мо­жем да кажем: Кол- кото и раз­п­рос­т­ра­не­но да бъ­де оп­ре­де­ле­но вис­ше яс­но­вид­с­т­во меж­ду днеш­но­то чо­ве­чес­т­во­, ко­ето да­ва въз­можност да се виж­да в дру­ги­те све­то­ве­, кол­ко­то и мно­го опи­са­ния да има на ду­хов­ни­те об­лас­ти­, тол­ко­ва мал­ко съ­щес­т­ву­ва ед­но дейс­т­ви­тел­но­, кон­к­рет­но виж­да­не в ми­на­ли­те

Следователно виж­да­не­то в ми­на­ли зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния е свър­за­но с от­но­си­тел­но опас­ни си­ли­, за­що­то тези си­ли из­ди­гат чо­век на изкушения. Напротив, едва ли ня­кой ще бъ­де из­ку­шен при раз­ви­ти­ето на спо­собнос­ти поз­во­ля­ва­щи му да до­бие пог­ле­д, ­ед­но виж­да­не в жи­во­та­, кой­то е пред­хож­дал ду­хов­но­то раждане. Такъв чо­век ед­ва ли ще бъ­де съб­лаз­нен да зло­упот­ре­би с те­зи способности. И по пра­ви­ло­, то­ва ще бъ­дат ду­ши с оп­ре­де­ле­на чис­то­та, с оп­ре­де­ле­на ес­тес­т­ве­на мо­рал­нос­т, ­ко­ито виж­дат с оп­ре­де­ле­на си­гур­ност ду­ховния жи­вот пре­ка­ран в дру­гия свя­т, ­кой­то е пред­хож­дал нас­то­яще­то зем­на съществувание. Това е свър­за­но с об­с­то­-

Обаче си­ли­те­, ко­ито­, ­ако чо­век ги е за­па­зил чис­ти­, х­вър­лят свет­ли­на в ми­на­ли­те пре­раж­да­ни­я­, те­зи си­ли са ико­но­ми­са­ни­те по­-мал­ко в дет­с­ка­та въз­рас­т, а имен­но по­ве­че в она­зи въз­раст на чо­ве­ка, в ко­ято се раз­ви­ва страс­т­нос­т­та и по­ня­ко­га имен­но на­й-­ло­ши­те страс­ти в човека. Те са свър­за­ни с то­ва­, ко­ето се раз­ви­ва в чо­ве­ка ка­то чув­с­т­ва на се­тив­на­та лю­бов и с всич­ко­, ко­ето има връз­ка с те­зи чувства. Тук съ­щес­т­ву­ва ед­на пъл­на род­с­т­ве­ност меж­ду то­ва­, ко­ето во­ди до се­тив­на­та лю­бов и то­ва­, ко­ето во­ди да раз­ви­ти­ето на говора. Тази връз­ка се из­ра­зя­ва съ­що в

Онова яс­но­вид­с­т­во­, ко­ето е не­об­хо­ди­мо­, за да опи­шем от­но­ше­ни­ята­, как­ви­то са те пред­с­та­ве­ни в кни­га­та "Тайната наука" - то­ва яс­но­вид­с­т­во мо­же да бъ­де раз­ви­то осо­бе­но лес­но­, ко­га­то са ико­но­ми­са­ни та­ки­ва си­ли­, ко­ито мо­гат да бъ­дат за­па­зе­ни осо­бе­но в по­-къс­на въз­раст на живота. И по­не­же в та­зи въз­раст на жи­во­та­, с­лед 21 до 28 го­ди­на­, чо­век раз­ви­ва по пра­ви­ло та­ки­ва си­ли­, ко­ито се от­на­сят по­ве­че с оп­ре­де­ле­на трез­ве­нос­т, ­то­га­ва из­с­лед­ва­ни­ята в та­зи об­лас­т, ­ще бъ­дат на­й-­мал­ко из­ло­же­ни на греш­ки и измами.

Така ние виж­да­ме сле­до­ва­тел­но­, че про­ник­ва­не­то с пог­ле­да на ве­ли­ки­те от­но­ше­ния на све­та се до­би­ва с раз­ви­ти­ето на оне­зи си­ли­, ко­ито дейс­т­ву­ват в чо­веш­ка­та при­ро­да за об­ра­бот­ва­не­то на мо­зъ­ка на човека. Виж- дането в ми­на­ли зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния се пос­ти­га чрез раз­ви­ти­ето на
оне­зи си­ли­, ко­ито /дейс­т­ву­ват в чо­веш­ка­та при­ро­да за об­ра­бот­ва­не­то на мо­зъ­ка на човека/ са ико­но­ми­са­ни в мла­да­та въз­рас­т, ­ко­га­то си­ли те об­ра­зу­ва­щи го­во­ра не са из­пол­зу­ва­ни ве­че за об­ра­зу­ва­не­то на го­во­ра и ца­ру­ват в цар­с­т­во­то на се­тив­ните ин­с­тин­к­ти и на тех­ни­те органи. Същин- ската ду­хов­на об­лас­т, ­об­лас­т­та­, ко­ято ста­ва осо­бе­но ин­те­рес­на ту­к, ­къ­де­то се под­гот­вя но­ви­ят жи­во­т, ­мо­же да бъ­де из­с­лед­ва­на чрез си­ли­те­, ко­ито ико­но­мис­ва­ме имен­но в на­й-­пър­ва­та дет­с­ка въз­рас­т, ­във въз­рас­т­та в ко­ято се учим да вървим.

Това са без съм­не­ние за­бе­ле­жи­тел­ни­, чуд­ни фак­ти­, но ние ве­че тряб­ва да свик­не­м, ­ко­га­то ис­ка­ме да про­никнем в ду­хов­ни­те све­то­ве­, да при­емем мно­го пред­с­та­ви­, ко­ито от­на­ча­ло счи­та­ме ка­то не­що парадоксално. Но ду­хов­ни­ят свят не съ­щес­т­ву­ва дейс­т­ви­тел­но за то­ва­, за да бъ­де ед­но про­дъл­же­ние на се­тив­ния свят, фи­зи­чес­кия свя­т, а той е един свя­т, ­кой­то в мно­го от­но­ше­ния е точ­но про­ти­во­по­ло­жен на ду­хов­ния свят. И чо­ве­кът ни се явя­ва ка­то ед­но пъл­но със зна­че­ние сто­ящо в све­та съ­щес­т­во имен­но то­га­ва ко­га­то от ед­на стра­на на­соч­ва­ме на­шия пог­лед вър­ху то­ва­, как меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не чо­ве­кът во­ди един живот съ­вър­ше­но раз­ли­чен от земния. Едвам то­га­ва чо­ве­кът ни се явя­ва в не­го­во­то ис­тин­с­ко зна­че­ние и оп­реде­ле­ни­е­, ко­га­то об­гър­нем с пог­лед всич­ко това.

Така аз ис­ка­х, ­да ви дам в те­зи две /сведения/ сказ­ки ед­но опи­са­ние ед­но об­ри­су­ва­не на раз­лич­ни­те не­ща за ду­хов­ния свят. Аз ис­ках да сто­ря то­ва по­ве­че в афо­рис­тич­на фор­ма­, за­що­то ние сме за пър­ви път за­ед­но в то­зи град. Хората от нас­то­яще­то вре­ме би­ха ис­ка­ли от Духовната на­ука да про­ник­не кол­ко­то е въз­можно по­ве­че в сър­ца­та и в ду­ши­те и осо­бе­но мно­го­, бих­ме ис­ка­ли ние това. Защото две не­ща са важни. Първо­, ко­га­то наб­лю­да­ва­ме жи­во­та око­ло нас и на­соч­ва­ме пог­лед към фак­ти­те на то­зи жи­во­т, ­виж­да­ме как хо­ра­та ста­ват все по­-ма­те­ри­алис­тич­ни чрез сво­ите на­й-­ве­ли­ки пос­ти­же­ния на кул­ту­ра­та­, ние виж­да­ме все по­ве­че и по­ве­че кол­ко не­об­хо­ди­ма е та­зи Духовна на­ука за чо­ве­чес­т­во­то­, ­или хо­ра­та се нуж­да­ят от нея, за­що­то външ­ния жи­вот пра­ви хо­ра­та материалисти. По- неже имен­но на­й-­ве­ли­ки­те пос­ти­же­ния на външния жи­вот тряб­ва да на- п­ра­вят ма­те­ри­алис­тич­ни­, той се нуж­дае от про­ти­во­ве­са на Духовната наука. Духовна­та на­ука е ед­на не­об­хо­ди­мост за зем­ния жи­вот на чо­ве­чес­т­во­то и ще ста­не все по­-не­об­хо­ди­ма в близ­ко то бъ­де­ще и пос­те­пен­но ще убие чо­веш­ка­та кул­ту­ра чрез ве­ли­ки­те пос­ти­же­ни­я­, ще до­ло­ви най-м­но­го в се­бе си коп­не­жа Духовната на­ука да про­ник­не в сър­ца­та и ду­ши­те на хората. Нашата кул­ту­ра ще нап­ра­ви все по­-го­ле­ми и по­-го­ле­ми прог­ре­си - но как­то е вяр­но­, че мно­го пой­ни пти­ци­, ко­ито по­-ра­но са на­се­ля­ва ли ня­кои об­лас­ти­, ­из­чез­ват от те­зи об­лас­ти­, ко­га­то в тях се из­диг­нат ко­ми­ни­те на фаб­ри­ки­те­, съ­що та­ка вярно е, че как­то пой­ни­те
пти­ци са про­го­не­ни от ди­ма на фаб­рич­ни­те ко­ми­ни - ду­хов­но­то щас­ти­е­, ду­хов­на­та све­жес­т, ­ду­хов­на­та хар­мо­ния и ду­хов­ния жи­вот за­ги­ват под вли­яние на ма­те­ри­алис­тич­на­та кул­ту­ра­, ­ако Духовната на­ука не би до­нес­ла ду­хов­ност на чо­веш­ки­те души. Ето за­що он­зи­, кой­то про­зи­ра от- ношенията, тряб­ва да има един дъл­бок коп­неж за раз­п­рос­т­ра­не­ни­ето на Духовната на­ука­, за­що­то то­ва е ед­на не­об­хо­димост за човечеството. От дру­га стра­на ние сме из­п­ра­ве­ни пред дру­гия фак­т, ­че по­ра­ди ма­те­ри­алис­тич­на­та кул­ту­ра хо­ра­та ни­ко­га не са от­х­вър­ля­ли­, да­же мра­зе­ли Ду- ховната на­ука та­ка силно. За нас оба­че­, ко­ито ис­ка­ме да се стре­мим да нап­ра­вим на­ши­те ду­ши уз­ре­ли за Духовната на­ука­, вър­ху все­ки един от те­зи два стъл­ба ще стои ед­но изискване: Да нап­ра­вим всич­ко­, ко­ето мо­жем да до­ве­дем нас и оне­зи хо­ра­, ко­ито ис­кат това, - до Духовната нау- ка.

От та­зи глед­на точ­ка ис­ках съ­що да ви го­во­ря­, тъй ка­то за пър­ви път го­во­ря в то­зи град. И от та­зи глед­на точ­ка бих ис­кал да от­п­ра­вя към вас ка­то сбо­гу­ва­не думите: Нека ня­кои от те­зи не­ща­, ко­ито мо­жах да ка­жа, да пре­ми­нат във ва­ши­те сър­ца и чув­с­т­во­, а не са­мо във ва­ши­ят ум! Така чрез то­ва вие да се чув­с­т­ву­ва­те още по­-дъл­бо­ко и още по­-­ос­нов­но свър­за­ни с нас и с всич­ки оне­зи­, ко­ито би­ха ис­ка­ли на дра­го сър­це да за­не­сат то­ва дви­же­ние в све­та­, би­ха ис­ка­ли да го за­не­сат по­ве­че от­кол­ко­то то­ва е сто­ре­но до сега. Тъй като до се­га не мо­жах­ме да бъ­дем за­ед­но в прос­т­ран­с­т­во­то и бих­ме ис­ка­ли за пър­ви път се­га през те­зи дни, же­ла­ем всич­ко­то то­ва съ­щес­т­ву­ва­не да е нап­ра­ви­ло още по­-вът­реш­ни­, ­още по­-з­д­ра­ви на­ши­те ду­шев­ни връзки.

Пожелавайки то­ва­, бих ис­ка­л, ­обич­ни при­яте­ли­, да се сбо­гу­вам с вас със съз­на­ни­ето­, че ко­га­то е ос­та­на­ло не що по­доб­но­, то­га­ва съ­що и в прос­т­ран­с­т­ве­но съ­би­ра­не да е да­ло един под­тик за ед­но не­за­ви­си­мо от прост- ран­с­т­во­то и от вре­ме­то съв­мес­т­но съществуване. Позволете ми на сбо­гу­ва­не да ви кажа: Нека чрез на­ше­то прос­т­ран­с­т­ве­но съ­би­ра­не тук в то­зи град да е бил да­ден под­ти­кът за ед­на трай­на­, не­уми­ра­що съв­мес­т­но съ­щес­т­ву­ва­ние на духа.

К Р А Й