Лекции държани в различни градове от 1912 до 1913 г

ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА

Когато при мо­ето пос­лед­но при­със­т­вие тук аз го­во­рих вър­ху жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не с ве­ли­ки­те от­но­ше­ния на Космоса. Аз се опи­тах да по­ка­жа­, как фак­ти­чес­ки пъ­тя­т, ­кой­то би­ва из­ми­на­ван между смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не­, во­ди през Космоса, през сфе­ри­те на Космоса. Нека се­га с ня­кол­ко ду­ми хвър­лим пог­лед на­зад вър­ху то­ва­, ко­ето се опи­тах­ме да из­тък­нем тогава.

Първото вре­ме след смър­т­та бе­ше из­пъл­не­но за чо­ве­ка с един вид връз­ка с пос­лед­ния зе­мен живот. Това е един вид из­рас­т­ва­не от пос­лед­ния зе­мен жи­во­т, ­та­ка че в те­зи пър­ви вре­ме­на след смър­т­та про­дъл­жа­ва­, кое то в зем­ни­ят жи­вот е об­х­ва­на­ло чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тяло. Това, което е за­ни­ма­ва­ло то­ва чо­веш­ко ас­т­рал­но тя­ло­, ви­дът на афек­ти­те­, ви­дът на страс­ти­те­, ви­дът на чув­с­т­ва­та­, то продължава. И по­не­же тук във фи­зи­ческо­то въп­лъ­ще­ние чо­ве­кът из­жи­вя­ва всич­ки те­зи не­ща съз­на­тел­но са­мо то­га­ва­, ко­га­то той е вът­ре във фи­зичес­ко­то тя­ло­, ­ес­тес­т­ве­но е, че из­жи­вя­ва­не­то на всич­ки те­зи на­ми­ра­щи се в ас­т­рал­но­то тя­ло си­ли е съ­щес­т­вено раз­лич­но­, ко­га­то чо­ве­кът ми­на­ва през об­лас­т­та­, ко­ято се на­ми­ра меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. В пър­ви­те вре­ме­на след смър­т­та и нор­мал­ни­те слу­ча­и­, то­ва из­жи­вя­ва­не е про­ник­на­то глав­но от из­вес­т­но ли­ше­ни­е­, ­има съ­що и мно­го из­к­лю­че­ния от то­ва - ли­ше­ние пре­диз­ви­ка­но чрез то­ва­, че чо­ве­кът тряб­ва да из­жи­вя­ва не­ща­та в сво­ето ас­т­рал­но тя­ло­, без да има на раз­по­ло­же­ние фи­зи­чес­ко­то тяло. Човекът все още има стре­меж към сво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло­, то­ва за­дъл­жа­ва чо­ве­кът за ед­но по­-к­рат­ко­, ­или ед­но по­-дъл­го вре­ме­, за­дър­жа чо­ве­кът към сфе­ра­та на Зе- мята. Целият жи­вот в Камалока про­ти­ча всъщ­ност в сфе­ра­та меж­ду Зе- мята и пъ­тят очер­тан от дви­же­ни­ето на Луната око­ло Земята. Оба­че ис­тин­с­ки­ят жи­вот в Камалока­, кой­то е пъ­лен със зна­че­ние за чо­ве­ка­, п­ро­ти­ча мно­го по­-б­ли­зо до Земята, отколкото до пъ­тя на Луната.

Души, които въ­об­ще не са раз­ви­ва­ли мно­го не­що от то­ва­, ко­ето са усе­ща­ни­ята и чув­с­т­ва­та­, ко­ито не са вклю­че­ни в зем­ния жи­во­т, ­ос­та­ват съ­що мно­го дъл­го вре­ме свър­за­ни със сфе­ра­та на зем­ния жи­во­т, с­вър­за ни чрез тях­но­то соб­с­т­ве­но желание. Когато един чо­век е раз­вил през вре­ме на це­ли­ят си жи­вот в се­бе си са­мо та­ки­ва мис­ли и усе­ща­ни­я­, ко­ито мо­гат да бъ­дат за­до­во­ле­ни чрез ус­ло­ви­ята на Земята, чрез ор­га­ни­те на тя­ло­то­, той не мо­же съ­що дру­го­яче­, ­ос­вен да ос­та­не оп­ре­де­ле­но по­-дъл­го вре­ме свър­зан със сфе­ра­та на Земята. Човек мо­же да ос­та­не свър­зан със зем­на­та сфе­ра чрез съ­вър­ше­но дру­ги ин­с­тин­к­ти и же­ла­ни­я­, ­от кол­ко­то мо­же да си представи. Например мно­го чес­то­лю­би­ви­те хо­ра­, за ко­ито е

Не е нуж­но да мис­лим пос­то­ян­но вър­ху то­ва­, че та­ки­ва ду­ши ос­та­ват свър­за­ни със Земята чрез съв­сем небла­го­род­ни мо­ти­ви­, ма­кар и то­зи да е на­й-­чес­ти­ят случай. Това мо­гат да бъ­дат съ­що гри­жи­, ко­ито ду­ши­те из­пит­ват за то­ва­, ко­ето са ос­та­ви­ли на Земята. Такива гри­жи са на­пус­на­ти при­яте­ли­, род­ни­ни­, де­ца­, мо­гат съ­що да дейс­т­ву­ват по оп­ре­де­лен на­чин ка­то един вид те­жест и да за­дър­жат ду­ши­те в зем­на­та сфера. И добре е да на­со­чим на­ши­ят пог­ле­д, ­на­ше­то вни­ма­ни­е­, ­имен­но вър­ху та­зи точ­ка­, по­ра­ди то­ва имен­но­, че ко­га­то взе­ме под вни­ма­ние та­зи точ­ка­, мо­жем да по­мог­нем съ­що и чрез то­ва на мъртвите. Когато зна­ем, ­че нап­ример един за­ми­нал за дру­ги­ят свят мо­же да из­пит­ва та­зи­, ­или она­зи гри­жа за жи­ви­те - и в то­ва от­но­ше­ние мо­гат на­пъл­но да се зна­ят ня­кои не­ща - до- б­ре е за по­-на­та­тъш­но­то раз­ви­тие на мър­т­вия те­зи гри­жи да му се отне- мат. Животът на един мър­тъв мо­же дейс­т­ви­тел­но да бъ­де улес­нен чрез то­ва­, че му се от­не­ма нап­ример гри­жа­та за ед­но де­те­, ко­ето той е ос­та­вил без гри­жи на Земята. Когато, следователно нап­ра­вим не­що за де­те­то­, ние от­не­ма­ме на мър­т­вия фи­зи­чес­ки гри­жа­та и то­ва е имен­но ед­на ис­тин­с­ка служ­ба от любов. Такъв един мър­тъв ня­ма в ръ­це­те си сред­с­т­ва­та да си по­мог­не фак­ти­чес­ки в сво­ите гри­жи­, той чес­то пъ­ти не мо­же да сто­ри то­ва­, ко­ето би мог­ло да об­лек­чи по­ло­же­ни­ето на ня­кое ос­та­ве­но без гри­жи на Земята де­те­, на ня­кой род­ни­на­, ­или при­яте­л, ­не мо­же да им по­мог­не от своя свят - и в мно­го слу­чаи та­ва е ед­но из­вън­ред­но под­тис­ка­що чув­с­т­во за наб­лю­да­ва­щи­ят яс­но­ви­дец - чес­то пъ­ти мър­т­ви­ят е осъ­ден да но­си тази гри­жа до­то­га­ва­, до­ка­то по­ло­же­ни­ето на ос­та­ве­ни­те на Земята се по­доб­ри от са­мо се­бе си­, ­или чрез оп­реде­ле­ни обстоятелст- ва. Когато, следователно нап­ра­вим не­що за то­ва по­доб­ре­ние на по­ло­же­ни­ето­, пос­ледстви­ето е то­ва­, че сме ока­за­ли на мър­т­вия ед­на ис­тин­с­ка ус­лу­га от любов.

Често пъ­ти сме наб­лю­да­ва­ли да­же­, че е ум­ря­ла ня­коя лич­нос­т, ­ко­ято е има­ла на­ме­ре­ни­ето да из­вър­ши то­ва­, ­или оно­ва в своя зе­мен живот. Тя е би­ла дъл­бо­ко свър­за­на с то­ва намерение. Ние мо­жем да и по­могне­м, ­ако се опи­та­ме от на­ша стра­на да из­вър­шим то­ва­, ко­ето тя на дра­го сър­це би извършила. Всичко то­ва са не­ща­, ко­ито ни­как не е труд­но да бъ­дат раз­-­
бра­ни­, ко­ито оба­че тряб­ва дейс­т­ви­тел­но да има­ме в пред­ви­д, ­за­що­то те съв­па­дат на­пъл­но с то­ва­, ко­ето яс­но­ви­де­цът наблюдава.

Съществуват раз­би­ра се още мно­го не­ща­, ко­ито за­дър­жат дъл­го вре­ме чо­ве­ка в етерната сфера на Земята. Обаче след то­ва той из­рас­т­ва вън от та­зи етер­на сфе­ра и аз от­час­ти опи­сах как ста­ва то­ва из­рас­т­ване. Ние тряб­ва да из­ме­ним на­ши­те по­ня­ти­я­, ­ако ис­ка­ме да раз­бе­рем жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. Нас не ни сму­ща­ва осо­бе­но­, ко­га­то го­во­рим вър­ху мър­т­ви­те с ду­ми­, ко­ито са прис­по­со­бе­ни към зем­ни­те от­но­ше­ни­я­, ко­ито та­ка да се ка­же са взе­ти от те­зи от­но­ше­ни­я­, тъй ка­то има­ме еди соб­с­т­вен език за зем­ни­те отношения. И ма­кар то­ва да от­го­ва­ря об­раз­но на ис­ти­на­та­, ­имен­но то­ва­, ко­ето мо­жем да из­ра­зим в ду­ми за жи­вот след смър­т­та­, то все пак не е не­що неправилно.

Трябва нап­ри­мер да има­ме­, че вся­ко ед­но та­ко­ва оха­рак­те­ри­зи­ра­не­, ка­то че мър­т­ви­ят се на­ми­ра зат­во­рен на ед­но та­ко­ва мяс­то­, ка­то че мър­т­ви­ят е бил зат­во­ре­н, ­как­то един чо­век е зат­во­рен във фи­зи­чес­ко­то тяло, ни­как не на­пъл­но пра­вил­но­, за­що­то всъщност изживяването след смъртта е както изживяването в посвещението - ед­но из­ли­за­не на ду­ша­та от тя­ло­то­, с­вър­за­но с ед­но раз­ши­ре­ние на ця­ло­то ду­шев­но същество. И ко­га­то прос­ле­дим имен­но ед­на ду­ша­, ко­ято е отиш­ла до сфе­ра­та на Луната, тогава фак­ти­чес­ки­, ­ако бих­ме ис­ка­ли да раз­г­ра­ни­чим те­лес­но­то тя­ло е всъщ­ност раз­ши­ре­ни­ето на въз­мож­нос­т­та на изживяването. Това тя­ло се раз­ши­ря­ва вър­ху ця­ла­та ед­на сфе­ра­, ко­ето то­га­ва е външ­но раз­г­ра­ни­че­на от кръ­га­, кой­то Луната опис­ва в ней­но­то дви­же­ни­е­, ­око­ло Земята. Чове- кът из­рас­т­ва ду­хов­но фак­ти­чес­ки до ве­ли­кан­с­ки раз­ме­ри - той из­рас­т­ва в сфе­ри­те и сфе­ри­те на за­ми­на­ли­те за дру­гия свят не са от­де­ле­ни ед­на от дру­га в сми­съ­ла, в кой­то зем­ни­те хо­ра са от­де­ле­ни един от дру­ги­, а те се про­ник­ват ед­на в друга. Отделяне­то на ду­ши­те ед­на от дру­га по­чи­ва на то­ва­, че съзнанията са отделени едно от друго - та­ка че ду­ши­те мо­гат да бъ­дат ед­на в дру­га­, без да зна­ят ед­на за друга. Следователно то­ва­, ко­ето бе ка­за­но от ме­не при мо­ето пос­лед­но при­със­т­вие тук от­нос­но то­ва­, че след смър­т­та ня­кои ду­ши се чув­с­т­ву­ват са­мот­ни­, ­изоли­ра­ни­, д­ру­ги се чув­с­т­ву­ват об­щу­ва­щи ед­ни с дру­ги и със Съществата на ду­хов­ния свят - всич­ко то­ва се от­на­ся за съ­от­но­ше­ни­ята на съз­на­ни­ята ед­ни с други. Положението не е та­ко­ва­, че мър­т­ви­ят би бил изо­лиран прос­т­ран­с­т­ве­но на един ос­т­ро­в, а той про­ник­ва дру­ги­те за ко­ито съв­сем не знае ни­що­, въп­ре­ки че се на­ми­ра с тях в съ­що­то пространство.

Сега тряб­ва да об­гър­нем с пог­лед то­ва­, за ко­ето ста­ва ду­ма­, ко­га­то жи­во­тът на мър­т­ви­ят в Камалока е за­вършен. Когато чо­ве­кът нав­ли­за в сво­ето де­ва­ка­ни­чес­ко съ­щес­т­ву­ва­ни­е­, с­лед съ­щин­с­ка­та сфе­ра на Луната, общо взе­то жи­во­тът в Камалока не е прик­лю­чил напълно. Това не из­к­люч­ва оба­че­, че на та­зи сфе­ра на Луната­, би­ват из­жи­ве­ни не­ща­, ко­ито

От зна­че­ние е не­що още друго. Има хо­ра­, ко­ито в те­че­ние на тех­ния жи­вот пред­п­ри­емат на­й-­раз­лич­ни неща. Тук не се ка­сае сле­до­ва­тел­но са­мо за за­лож­би­, а и за на­ме­ре­ни­я­, ко­ито мо­гат да се от­на­сят как­то за дреб­ни не­ща­, та­ка съ­що и за големи. Колко мно­го не­ща пред­п­ри­ема чо­ве­к, ­ко­ито не сти­гат да осъ­щес­т­вя­ване! Да, има не­ща­, ко­ито са аб­со­лют­но та­ки­ва­, ко­ито не е нуж­но да бъ­дат уко­ря­ва­ни за чо­веш­кия живот. За да по­ка­жа за как­ви важ­ни не­ща мо­же да ста­ва ду­ма­, ­ис­кам да обър­на вед­на­га вни­ма­ни­ето ви вър­ху ед­но не­що­, ко­ето ня­кои от на­ши­те при­яте­ли ве­че поз­на­ва­т, а имен­но вър­ху то­ва­, че в сво­ето съ­чи­не­ние "Пандора" Гьоте е пред­п­ри­ел да съз­да­де ед­на по­ети­чес­ка твор­ба­, ко­ято той не е завършил. Аз се опи­тах да оха­ракте­ри­зи­рам то­ва­, ко­ето се е слу­чи­ло на Гьоте с "Пандора", чрез то­ва как­то казах: Поради ве­ли­ко­то­, ко­ето жи­ве­еше в Гьоте той мо­жа да си пос­та­ви на­ме­ре­ни­ето да съз­да­де та­зи по­ети­чес­ка твор­ба­, но не мо­жа да развие от се­бе си то­ва­, ко­ето би пре­вър­на­ло в дей- с­т­ви­тел­ност не­го­во­то намерение.

Той бе­ше въз­п­ре­пятс­т­ву­ван да из­пъл­ним сво­ето на­ме­ре­ние имен­но чрез то­ва­, че не бе­ше един ма­лък поет, а бе­ше един ве­лик по­ет, ­бе­ше един ве­лик човек. Той ос­та­ви та­зи твор­ба незавършена. Тази час­т, ­ко­ято ние има­ме от та­зи твор­ба­, по­каз­ва че Гьоте е пос­та­вил на се­бе си външ­но в ху­до­жес­т­ве­но от­но­ше­ние та­ки­ва го­ле­ми изис­к­ва­ни­я­, че не са му дос­тиг­на­ли си­ли­те­, за да из­пъл­ни ця­ло­то ве­ли­ко на­ме­ре­ние с та­ка­ва лекота, как­то та­зи час­т, ­ко­ято е ус­пял да създаде. Това е ед­но не­из­пъл­не­но наме- рение. Така ние мо­жем да кажем: От ед­на стра­на съ­щес­т­ву­ва въз­мож­нос­т­та чо­век да изос­та­не зад сво­ите за­лож­би­, по­ра­ди чув­с­т­во­то на удоб­с­т­во­, ч­рез дру­ги ха­рак­тер­ни ин­те­лек­ту­ал­ни неб­реж­нос­ти - оба­че съ­щес­т­ву­ва съ­що въз­мож­нос­т­та чо­век да ос­та­не зад сво­ите на­ме­ре­ни­я­, зад по­-го­ле­ми и по­-мал­ки неща. Следователно всич­ко то­ва­, ко­ето чо­век но­си в се­бе си ка­то не­съ­вър­шен­с­т­во - то­ва е ед­но бла­го­род­но­, ве­ли­ко не­съ­вър­-
шен­с­т­во за не­го­ва­та лич­ност - ко­га­то един по­ет не мо­же да за­вър­ши ед­но съ­чи­не­ние ка­то "Пандора". Всичко то­ва­, ко­ето чо­век но­си в се­бе си ка­то не­съ­вър­шен­с­т­ва­, той го от­пе­чат­ва в Акашовата ле­то­пис чак до сфе­ра­та на Луната. И за пог­ле­дът на яс­но­ви­де­цът дейс­т­ви­тел­но има един бо­гат из­бо­р, ­да ос­та­ви да дейс­т­ву­ва вър­ху не­го всич­ко­, което мо­же да бъ­де от­пе­ча­та­но ка­то бла­го­дар­ни и неб­ла­го­дар­ни несъвършенства. Там на­ми­ра­ме от­пе­ча­та­ни слу­ча­и­, ко­ито ни по­каз­ва­т, ­как чрез сво­ето фи­зи­чес­ко здра­ве­, ч­рез не­го­во­то пред­наз­на­че­но за ед­на ин­те­лекту­ал­на дар­ба тя­ло­, чо­век би мо­гъл да пос­тиг­не всич­ко­, ко­ето не е постигнал. Това, ко- ето той би мо­гъл да ста­не­, ­оба­че не е ста­на­л, ­ко­га­то е ми­нал през вра­та­та на смър­т­та­, то е от­пе­ча­та­но в Акашовата летопис.

Сега аз ви мо­ля­, да не си пред­с­та­вя­те­, че там в сфе­ра­та на Луната е от­бе­ля­зан кра­ят на "Пандора", а е от­беля­зан фак­тъ­т, ­кой­то от­го­ва­ря на Гьотевото ас­т­рал­но тя­ло­, ­ако об­гър­нем с пог­лед в ас­т­рал­но­то тя­ло­, то­ва че той е имал ед­но об­шир­но на­ме­ре­ние и е из­пъл­нил са­мо ед­на мал­ка част от него. Всички те­зи не­ща са от­печа­та­ни съ­що всич­ки оне­зи дреб­ни не­ща­, ко­ито при­над­ле­жат на та­зи област. Който да ре­чем си е пос­та­вил ед­но на­ме­ре­ни­е­, ­оба­че не е из­пъл­нил то­ва на­ме­ре­ни­е­, ко­га­то дой­де вре­ме­то­, ко­га­то ми­не през вра­та­та на смър­т­та­, той от­пе­чат­ва не­из­пъл­не­ни­ето на то­ва на­ме­ре­ние в сфе­ра­та меж­ду Земята и Луната. Можем да оха­рак­те­ри­зи­ра­ме приб­ли­зи­тел­но точ­но всич­ко то­ва­, ко­ето се по­каз­ва там за пог­ле­дът на ясновидецът. Едно обе­ща­ние нап­ри­ме­р, ­ко­ето чо­век не е удър­жа­л, ­се от­пе­чат­ва ед­вам по­-къс­но в сфе­ра­та на Меркурий. Обаче то­ва­, ко­ето е на­ме­ре­ни­е­, то се от­пе­чат­ва в сфе­ра­та на Луната. Това, което за­ся­га не са­мо на­с, а за­ся­га пря­ко всич­ки хо­ра­, то не се от­пе­чат­ва вед­на­га в сфе­ра­та на Луната, а ед­вам по-късно.

Обаче то­ва­, ко­ето за­ся­га са­ми­те на­с, п­ра­ви ни да ос­та­нем зад ево­лю­ци­ята си­, зад на­ше­то раз­ви­ти­е­, ко­ето в на­ше­то лич­но раз­ви­тие по­-на­та­тък ни да­ря­ва с ед­но не­съ­вър­шен­с­т­во­, то се от­пе­чат­ва в сфе­ра­та на Луната. Особено важ­но е на­ред с всич­ко дру­го­, ко­ето ка­зах тук ми­на­ла­та го­ди­на­, да об­гър­нем с пог­лед всич­ко то­ва, че имен­но на­ши­те не­съ­вър­шен­с­т­ва­, а имен­но та­ки­ва не­съ­вър­шен­с­т­ва­, ко­ито спо­ред пред­ва­ри­тел­ни­те ус­ло­вия не би тряб­ва­ло да съ­щес­т­ву­ва­т, ­са от­пе­ча­та­ни в съ­от­вет­на­та сфе­ра на Луната.

Човек не тряб­ва ни­как да си пред­с­та­вя­, че при всич­ки об­с­то­ятел­с­т­ва то­ва е не­що ужас­но да има не­що по­добно от­пе­ча­та­но в сфе­ра­та Луната. За- щото та­ка от­пе­ча­та­но­то мо­же да при­над­ле­жи по оп­ре­де­лен на­чин име- нно към на­й-­цен­но­то­, към най-важното. Ще раз­г­ле­да­ме вед­на­га ка­къв е сми­съ­лът на то­ва от­пе­чат­ва­не в Акашовата летопис. Искам са­мо да объ- р­на вни­ма­ние вър­ху то­ва­, че раз­ши­ря­вай­ки се по­-на­та­тък след смъртта в дру­ги­те не­бес­ни сфе­ри­, чо­ве­кът от­пе­чат­ва в съ­от­вет­ни­те сфе­ри и дру­ги

Повечето впис­ва­ния са в сфе­ра­та на Слънцето, защото ние ви­дях­ме пос­лед­ни­ят пъ­т, ­че вън от сфе­ра­та на Слънцето чо­ве­кът има да вър­ши глав­но то­ва­, ко­ето не е в сфе­ра­та на не­го­ва­та уго­да­, на не­го­ва­та прищявка. Той ми­на­ва през сфе­ри­те на на­ша­та пла­нет­на сис­те­ма и след то­ва и вън от та­зи пла­нет­на система. И в съеди­ня­ва­не­то със си­ли­те се със­тои имен­но то­ва­, ко­ето му е не­об­хо­ди­мо в не­го­во­то раз­ви­тие меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. И ко­га­то пос­лед­ни­ят път го­во­рих за то­ва­, че чо­ве­кът се сре­ща с вис­ши­те йе­рар­хии и тряб­ва да при­еме тех­ни­те да­ро­ве­, то­ва се схва­ща ка­то не­що външно, т.е. ду­хов­но външ­но­, то­ва та­ка да се ка­же ми­на­ва­не пок­рай Съществата на вис­ши­те йе­рар­хии и при­ема­не на тех­ни­те да­ро­ве - ед­но раз­ши­ре­ние в ми­ро­во­то пространство. И ко­га­то чо­ве­кът се раз­ши­ри по съ­от­вет­ния на­чи­н, ­той от­но­во се сви­ва­, с­та­ва все по­-ма­лъ­к, ­до­ка­то дейс­т­ви­тел­но е ста­нал тол­ко­ва ма­лъ­к, ­че мо­же да се съ­еди­ни ка­то ду­хо­вен за­ро­диш с то­ва, ко­ето ид­ва от май­ка­та и бащата. Та- зи е чуд­на­та тай­на­, че ко­га­то чо­век ми­на­ва през вра­та­та на смър­т­та­, чо- ве­кът ста­ва дейс­т­ви­тел­но ед­на все по­-го­ля­ма и по­-го­ля­ма сфе­ра­, че той раз­ши­ря­ва въз­мож­нос­ти­те на не­го вия жи­вот в сво­ето ду­шев­но ес­тес­т­во­, че ста­ва ед­но ги­ган­т­с­ко съ­щес­т­во и след то­ва от­но­во се свива. Това, ко­ето жи­вее в на­с, ­то е съб­ра­но от ед­на Вселена, от ця­ла ед­на пла­не­тар­на сис­те­ма и ние но­сим в нас бук­вално то­ва­, ко­ето сме пре­жи­вя­ли в ед­на пла­нет­на сис­те­ма, в ед­на Вселена.

След ка­то при мо­ето пос­лед­но пре­би­ва­ва­не тук го­во­рих вър­ху ня­кои не­ща от­нос­но пре­ми­на­ва­не­то през сфе­ри­те на Меркурий, Венера, Слънце- то. Днес бих ис­кал да го­во­ра не­що вър­ху пре­ми­на­ва­не­то през сфе­рата на Марс, понеже та­ва бе­ше взе­то по­-мал­ко под внимание. Когато чо­ве­кът е ми­нал през сфе­ра­та на Слънце­то и след то­ва вли­за в сфе­ра­та на Марс, в на­ша­та днеш­на епо­ха той вли­за в та­зи сфе­ра на Марс в на­пълно дру­ги от­но­ше­ния от­кол­ко­то преди. Когато прос­ле­дим та­ки­ва не­ща с пог­ле­да на яс­но­ви­де­ца­, ние виж­даме как не­ща­та­, ко­ито в ста­ри вре­ме­на са би­ли ка­за­ни в пър­во­на­чал­но съ­щес­т­ву­ва­що­то в чо­ве­чес­т­во­то яс­но­вид­с­т­во въ- р­ху със­тав­ни­те час­ти на пла­нет­на­та сис­те­ма­, съв­сем не са би­ли ли­ше­ни от ед­на дейс­т­ви­телна основа. Когато в древ­ни вре­ме­на хо­ра­та са виж­да­ли в Марс един член на на­ша­та пла­нет­на сис­те­ма­, който е свър­зан с вси- ч­ко войн­с­т­ве­но­, ­аг­ре­сив­но в раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то­, то­ва от­го­ва­ря всъщ­ност на­пълно на действителността. Всички фан­тас­тич­ни из­мис­ли­ци­, ко­ито са из­на­ся­ни днес от фи­зи­чес­ка­та ас­т­ро­номия вър­ху ня­ка­къв
жи­вот на Марс са ли­ше­ни от вся­как­ва дейс­т­ви­тел­на основа. Съществата, които мо­жем да на­ре­чем - мар­со­ви хо­ра­, ­имат при­ро­да съ­вър­ше­но раз­лич­на от та­зи на хо­ра­та на Земята, те не мо­гат да се срав­ня­ват със зем­ни­те хора. И глав­на­та ха­рак­те­рис­ти­ка на те­зи Същества е би­ла ви­на­ги чак до 17-то­то сто­ле­тие - аг­ре­сив­нос­т­та­, на­па­да­тел­нос­т­та­, та­ка че­, ­ако мо­жем да ка­жем - кул­ту­ра­та на Марс е би­ла ви­на­ги глав­но ед­на войн­с­т­ве­на култура. Всичко е по­чи­ва­ло на съ­рев­но­ва­ни­ето­, на със­те­за­тел­на­та бор­ба на нах­върля­щи­те се ед­на на дру­га души. И то­ва ко­ето е из­пит­вал чо­ве­кът във вре­ме­то меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не при ми­на­ва­не­то през сфе­ра­та на Марс бе­ше из­ця­ло сре­ща­та на съ­еди­не­ни­ето с аг­ре­сив­ни­те си­ли - те­зи аг­ре­сив­ни си­ли пре­ми­на­ва­ха в не­го­ва­та душа. И ко­га­то след то­ва от­но­во се раж­да­ше на Земята, той има­ше за­лож­ба­та да раз­вие на Земята те­зи аг­ре­сив­ни сили. Това тряб­ва да бъ­де пре­пи­са­но на пре­ми­на­ва­нето през сфе­ра­та на Марс.

В то­ва от­но­ше­ние жи­во­тът е дейс­т­ви­тел­но твър­де сложен. Когато наб­лю­да­ва­ме зем­ни­ят жи­во­т, ­ние жи­веем то­га­ва на три­те при­род­ни цар­с­т­ва и меж­ду хората. Ние се съ­би­ра­ме чрез раз­лич­ни­те сред­с­т­ва­, ко­ито мо­гат да съ­щес­т­ву­ват с ду­ши­те­, ко­ито чрез тех­ния съ­щин­с­ки жи­вот след смър­т­та още сто­ят в оп­ре­де­ле­на връз­ка със Земята, обаче меж­ду то­ва сре­ща­ме ви­на­ги ду­хов­ни Същества, които са на­пъл­но чуж­ди на Земята. И кол­ко­то по­-доб­ре да раз­ви­ва един яс­но­вид­с­ки пог­ле­д, ­кол­ко­то по­-на­да­ле­че виж­да яс­но­ви­де­цъ­т, ­пос­вете­ни­ят, ­тол­ко­ва по­ве­че ду­ши сре­ща то­й, ­тол­ко­ва по­ве­че на­уча­ва­, че тук през сфе­ра­та на Земята ми­на­ват дру­ги Съ- щества, които не са свър­за­ни със зем­ния живот.

Но за нас зем­ни­те хо­ра то­ва не е ни­що дру­го­, ни­що раз­лич­но от то­ва­, ко­ето е за оби­та­те­ли­те на Луната, през жи­во­та на ко­ито ние съ­що ми­на­ва­ме меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. Когато ми­на­ва­ме нап­ри­мер през сфе­ра­та на Марс, ние сме по оп­ре­де­лен на­чин за оби­та­те­ли­те на Марс приз­ра­ци­, ние ми­на­ва­ме от там ка­то Същества чуж­ди на тях­на­та сфера. Обаче та­ка съ­що Съществата на Марс са осъ­де­ни в оп­ре­де­лен стадий на тях­но­то съ­щес­т­ву­ва­ние да ми­нат през на­ша­та зем­на сфера. Те ми­на­ват от тук и на­да­ре­ни­ят с оп­реде­ле­ни пос­ве­ще­ния ги сре­ща в под­хо­дя­що със­то­яние при тях­но­то пре­ми­на­ва­не през сфе­ра­та на Земята. Съ­щес­т­ву­ва ед­но пос­то­ян­но ми­на­ва­не един край дру­ги на Съществата на на­ша­та пла­нет­на система. Също та­ка ние сме пре­ми­на­ва­щи Същества в оп­ре­де­ле­но вре­ме меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не при дру­ги­те пла­нет­ни чо­ве­ци­, ­ако мо­жем та­ка да се изразим. Положението е са­мо та­ка­ва­, че ние хо­ра­та на Земята трябва да раз­ви­ем на­й-­съ­щес­т­ве­но­то от то­ва­, ко­ето в нас­то­ящи­ят ми­ров ци­къл е на­ша­та мисия. Така в дру­ги­те пла­нет­ни све­то­ве са раз­п­ре­де­ле­ни дру­ги Същества. Ние тряб­ва да дойдем в до­пир с дру­ги­те пла­нет­ни све­то­ве меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. Следо-
вателно, ако го­во­рим об­що за жи­во­та в Девакан, ние тряб­ва да ка­же­м, ­че ко­га­то опис­ва­ме то­ва­, ­или оно­ва­, та­зи или она­зи об­ласт на жи­во­та в Де- вакан, с то­ва ви­на­ги ос­та­ва не­из­ка­за­но­, но все пак е вяр­но­, че то­ва ста­ва в ня­коя сфе­ра на на­ша­та пла­нет­на система. Това при­над­ле­жи по съ­щес­т­во на та­зи област. Следователно та­ка пре­ми­на­ва­ме ние през сфе­ра­та на Марс в оп­ре­де­ле­но вре­ме меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане.

Но как­то Земята ми­на­ва през ед­но раз­ви­ти­е­, ­ед­но низ­хо­дя­що раз­ви­тие до ид­ва­не­то на Тайната на Голгота и ед­но въз­хо­дя­що раз­ви­тие от Тай- ната на Голгота на­са­м, ­та­ка съ­що и дру­ги­те пла­не­ти ми­на­ват по те­хен на чин през ед­но развитие. И как­то от го­ди­на­та 33 - на­са­м, ­то­ва не е съв­сем точ­но­, но все пак приблизително, на Земята за­поч­на ед­но въз­хо­дя­що раз­ви­ти­е­, с­ле­до­ва­тел­но там се на­ми­ра цен­тъ­ра на те­жес­т­та на зем­но­то раз­ви­ти­е­, та­ка на Марс на­ча­ло­то на на­ше­то 17-то сто­ле­тие бе­ше то­зи цен­тър на те­жес­т­та и всич­ки от­но­шения на Марс се раз­ви­ват до та­зи глед­на точ­ка в ед­на съ­вър­ше­но дру­га, в ед­на въз­хо­дя­ща линия. По от­но­шение на на­ше­то зем­но раз­ви­тие ние се за­поз­нах­ме с из­вън­ред­на­та фи­гу­ра на Гоатама Буда. Ние изтъкнахме, че раз­ви­ти­ето на то­зи Буда е ста­на­ло та­ка­, че той бе­ше в на­ча­ло­то един Бодисатва и в 29-та­та го­ди­на на не­го­вия жи­вот се из­диг­на до чи­на Буда, при кой­то той ве­че ня­ма­ше нуж­да да се въп­лъ­ща­ва от­но­во на Земята. От дру­ги сказ­ки вие ще сте раз­б­ра­ли­, че в по­-къс­но вре­ме Буда е дейс­т­ву­вал от ду­хов­ни­ят свят в сфе­ра та на Земята. Вие зна­ете­, че той е дейс­т­ву­вал в ас­т­рал­но­то тя­ло на мом­че­то Исус, за ко­ето го­во­ри в еван­гели­ето на Лука. Обаче то­зи Буда е дейс­т­ву­вал в зем­ни­ят жи­вот и по друг на­чи­н, ­без да се въп­лъ­ща­ва във физи­чес­ка тяло. Това е в 7-то и 8-то сто­ле­тие на на­ша­та ера в ед­на мис­те­рий­на шко­ла в юго­из­точ­на Европа Буда дейс­т­ву­ва­ше ка­то Учител но то­га­ва по­ве­че­, ­или по­-мал­ко на­да­ре­ни с яс­но­вид­с­т­во ученици. В та­зи шко­ла мо­же­ха да бъ­дат Учители не са­мо та­ки­ва ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти­, ко­ито бя­ха въп­лъ­те­ни във фи­зи­чес­ко тяло­, а съ­що и та­ки­ва ко­ито дейс­т­ву­ва­ха от ду­хов­ни­те ви­си­ни са­мо в тех­ни­те етер­ни тела. Това на­пъл­но може де се слу­чи­, че по­-нап­ред­на­ли хо­ра да мо­гат да бъ­дат обу­че­ни от та­ки­ва ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти­, ко­ито не се въп­лъ­ща­ват ве­че­, ­или въ­об­ще не са въп­лъ­те­ни в ед­но фи­зи­чес­ко тяло. Така Буда бе­ше Учител в ед­на та­кава мис­те­рий­на шко­ла и към не­го­ви­те уче­ни­ци при­над­ле­же­ше он­зи­, кой­то по-късно, т.е. в след­ва­що­то си въплъ­ще­ние се ро­ди ка­то Франциск Асизки. И мно­го от ка­чес­т­ва­та­, ко­ито виж­да­ме да из­пък­ват та­ка сил­но в жи­во­та на Франциск Асизки тряб­ва да бъ­дат при­пи­са­ни на то­ва­, че Франциск Асизки бе­ше уче­ник на Буда Тук ние виж­да­ме сле­до­ва­тел­но­, как Буда е дейс­т­ву­вал съ­що още и след Тайната на Голгота от ду­хов­ни­ят свят в зем­на­та сфе­ра­, как той бе­ше свър­зан с жи­во­та­, кой­то има зна­че­ние за чо­ве­ка меж­ду раж­да­не­то и смъртта. След то­ва оба­че­, ко­га­то нас­тъ­пи 17-то­-

Такова е на­ше­то за­ло­же­но меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не нас­лед­с­т­во­, ко­ето се явя­ва в един нов земен жи­вот ка­то в звез­д­на кон­с­те­ла­ция и на ней­на­та връз­ка с чо­веш­ка­та Карма. Така ко­га­то раз­г­леж­да­ме жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не ние за­бе­ляз­ва­ме­, как то­зи чо­век е свър­зан всъщ­ност с ця­ла­та Вселена, какво го­ля­мо зна­че­ние има та­зи връзка. И чо­ве­кът е свър­за­н, ­по ед­на осо­бе­на не­об­хо­ди­мост именно с то­ва­, ко­ето се на­ми­ра вън от сфе­ра­та на Слънцето. Нека раз­г­ле­да­ме сфе­ра­та на Сатурн. Когато в своя нас­то­ящ жи­вот чо­ве­кът е по­ло­жил уси­лия да се за­ни­ма­ва с по­ня­ти­ята на Духовната на­ука­, то­га­ва в не­го­вия след­ващ жи­вот е осо­бе­но важ­но той да ми­не през сфе­ра­та на Сатурн, защото в та­зи сфе­ра се съз­да­ват ус­лови­ята­, б­ла­го­да­ре­ние на ко­ито чо­век мо­же да пре­вър­не си­ли­те­, ко­ито е ус­во­ил чрез Духовната на­ука­, ­или Антропо- софията, в та­ка­ва си­ла­, ко­ито из­г­раж­дат след то­ва плас­тич­но не­го­во­то тя­ло­, та­ка че в своя след­ващ зе­мен жи­вот той да но­си то­ва в се­бе си ка­то

ед­на са­мо­по­нят­на за­лож­ба­, да има склон­ност към ду­хов­но­то чрез та­зи заложба.

Следователно се­га мо­же да бъ­де та­ка­, че чо­ве­кът из­рас­т­ва и по­лу­ча­ва ед­но об­ра­зо­ва­ние ка­то материалист, ка­то еван­ге­лис­т, ­или ка­то католик. Той се за­поз­на­ва с Духовната на­ука­, той е въз­п­ри­ем­чив за не­я­, не я от­х­вър­ля по­ра­ди та­зи­, ­или она­зи причина. След то­ва той ми­на­ва през вра­та­та на смър­т­та­, с­ти­га до сфе­ра­та на Сатурн. Когато ми­на­ва през та­зи сфе­ра той при­ема в се­бе си та­ки­ва си­ли­, че в своя след­ващ зе­мен живот е ро­ден ду­хо­вен чо­ве­к, ­още от детс­т­во по­каз­ва нав­ся­къ­де склон­ност към духовното.

Но от осо­бе­но зна­че­ние е всич­ко то­ва­, ко­ето е впи­са­но в таб­ли­ца­та на Акашовата ле­то­пис меж­ду Земята и Луната. Защото там са впи­са­ни вси- ч­ки не­съ­вър­шен­с­т­во­, там се впис­ва всич­ко­, ко­ето во­ди чо­ве­ка нап­ред или го за­дър­жа назад. Чрез то­ва­, че е впи­са­но в таб­ли­ца­та на Акашовата ле­то­пис меж­ду Земята и Луната, то до­би­ва по­-на­та­тък зна­че­ние за ця­ло­то зем­но развитие. Следователно на­ши­ят жи­вот на Земята е за­оби­колен от сфе­ра­та на Луната: в таб­ли­ца­та на Акашовата ле­то­пис ние сме впи­са­ли не­съ­вър­шен­с­т­ва­та­, меж­ду дру­го­то съ­що и не­съ­вър­шен­с­т­ва­та­, меж­ду дру­го­то съ­що и не­съ­вър­шен­с­т­ва­та на ве­ли­ки­те духове. Един из­вън­ред­но ин­те­ре­сен при­мер за наб­лю­де­ние на яс­но­ви­де­ца е Леонардо да Винчи. Той е ед­ни дух при­тежа­ващ та­ки­ва го­ле­ми­, та­ки­ва об­х­ват­на си­ла­, как­ви­то са би­ли дейс­т­ви­тел­но мал­ко ду­хо­ве от то­зи ранг на Земята, това ко­ето той е из­вър­шил в дейс­т­ви­тел­ност във външ­ния свя­т, е ос­та­на­ло в мно­го от­но­ше­ния не­съвър­ше­но в срав­не­ние с то­ва­, ко­ето той е искал. Никой друг от по­доб­ни­те не­му ду­хо­ве не е ос­та­нал тол­ко­ва мно­го не­за­вър­ше­ни не­ща как­то Леонардо да Винчи. И пос­лед­с­т­ви­ето от то­ва бе­ше­, че Лео- нардо да Винчи вдъл­ба из­вън­ред­но мно­го не­що в сфе­ра­та на Луната. Там са вдъл­ба­ни от не­го тол­ко­ва мно­го не­ща­, че при ня­кой от тях тряб­ва

да кажем: Ние не мо­жем да зна­ем, ­как то­ва ко­ето е вдъл­ба­но та­м, ­би мо- г­ло въ­об­ще да стег­не до съ­вър­шен­с­т­во на Земята.

Тук бих ис­кал да обър­на вни­ма­ни­ето ви вър­ху не­що­, ко­ето ми се сто­ри дейс­т­ви­тел­но ка­то има­що из­вън­редно го­ля­мо зна­че­ни­е­, ко­га­то се за­ни­ма­вах с Леонардо да Винчи. Аз тряб­ва­ше да из­не­са в Берлин имен­но ед­на сказ­ка вър­ху Леонардо да Винчи. За ме­не бе­ше из­вън­ред­но важ­но да наб­лю­да­вам ед­но не­що при него. Човек из­пит­ва оп­ре­де­ле­на бол­ка ко­га­то виж­да дне­с, ­как все по­ве­че и по­ве­че из­чез­ват бо­ите вър­ху карти­ни­те на Леонардо да Винчи в цър­к­ва­та Санта Мария де ла Грация в Милано, които днес мо­гат да да­дат са­мо ед­на сян­ка на то­ва­, ко­ето е би­ла та­зи картина. Когато се има в пред­ви­д, ­че Леонардо да Винчи е ри­сувал та­зи кар­ти­на в про­дъл­же­ние на 16 го­ди­ни и как той е ри­су­ва­л, ­чо­век по­лу­ча­ва имен­но ед­но впе­чат­ление. Известно е, че той дъл­го е ра­бо­ти­л, с­лед ка­то се е от­да­ле­ча­ва­л, с­то­ял е дъл­го пред кар­ти­на­та­, п­ре­кар­вал е ня­кол­ко щри­ха и от­но­во е заминавал. Известно е съ­що­, че по­ня­ко­га не е виж­дал ни­как­ва въз­мож­ност да из­ра­зи то­ва­, ко­ето е ис­кал да из­ра­зи и е стра­дал от го­ле­ми деп­ре­си­и­, за­що­то не е мо­жел да из­ра­зи то­ва ко­ето е ис­кал да из­ра­зи на картината. Когато в ма­нас­ти­ра до­шъл един нов игу­ме­н, ­един пе­дан­тич­но строг игу­ме­н, ­кой­то е имал мал­ко раз­би­ра­не за из­кус­т­во­то­, то­ва е би­ло в та­ко­ва вре­ме­, ко­га­то Леонардо да Винчи бил ра­бо­тил дъл­го вре­ме вър­ху картината. Игуменът бил не­тър­пе­лив и казал: Защо ху­дож­ни­кът не мо­же да за­вър­ши та­зи кар­ти­на­?­, ­уп­рек­нал го в то­ва да­же се оп­ла­кал пред хер­цо­га Людовико. Херцогът ка­зал то­ва на Леонардо да Винчи и Леонардо отговорил: Аз въ­об­ще не зна­я­, да­ли ще мо­га да за­вър­ша картината, за­що­то за всич­ки дру­ги фи­гу­ри имам об­раз­ци в при­ро­да­та­, ­оба­че за Юда и за Христос ня­мам та­ки­ва мо­де­ли и на­й-м­но­го за Юда, ако не на­ме­ря ня­кой друг мо­де­л, ­то­га­ва мо­га да взе­ма за та­къв игумена.

Но то­ва­, ко­ето ис­кам да из­тък­на се­га­, не е го­ре­ка­за­но­то­, а следното. Ко- гато днес гле­да­ме об­ра­за на Юда вър­ху пре­вър­на­ла­та се ве­че в сян­ка кар­ти­на­, ние виж­да­ме вър­ху та­зи фи­гу­ра ед­на сян­ка­, ко­ято не мо­же да се обяс­ни с ни­що­, ни­то чрез свет­ли­на­та­, ко­ято па­да вър­ху нея. Но окул­т­но- ­то из­с­лед­ва­не по­каз­ва следното: по­каз­ва се­, че та­ка как­то Леонардо е ис­кал да има кар­ти­на­та­, тя ни­ко­га не е би­ла та­ка­ва вър­ху стената. Той е ис­кал да нап­ра­ви всич­ко дру­го спо­ред от­но­ше­ни­ето на свет­ли­на­та и сян­ка­та­, ­оба­че Юда тряб­ва­ше да бъ­де оха­рак­те­ри­зи­ран та­ка­, че да се вярва: тъм­ни­на­та ца­ру­ва вър­ху не­го­во­то ли­це­, ­ид­вай­ки от вът­ре­, а не чрез вън- ш­но раз­п­ре­де­ле­ние на свет­ли­на и сянка. А при Христос тряб­ва­ше да бъ­де та­ка­, че вър­ху не­го­во­то ли­це да жи­вее свет­ли­на­та­, ко­ято е ид­ва­ла от вътре. Тогава Леонардо да Винчи из­пад­нал в дис­хар­мо­ни­я­, защо­то кар­ти­на­та ни­ко­га не из­ли­за­ла та­ка­ва­, как­ва­то той е искал. Тук има­ме дейс­т­ви­тел­но не­що­, ко­ето се по­лу­ча­ва­, ко­га­то днес раз­г­леж­да­ме мно­го не­ща
про­из­хож­да­щи от Леонардо да Винчи впи­са­ни в сфе­ра­та на Луната, там има­ме не­що­, ко­ето въ­об­ще не мо­же­ше да бъ­де из­пъл­не­но в сфе­ра­та на Земята. Когато просле­дим се­га ця­ло­то вре­ме­, ко­ето е дош­ло след Леона- рдо да Винчи, констатираме, че Леонардо да Винчи е про­дъл­жил да дейс­т­ву­ва в ця­ла ре­ди­ца ду­хо­ве­, ко­ито са жи­ве­ли на Земята след него. Даже външ­но в съ­чине­ни­ята на Леонардо мо­жем да на­ме­рим не­ща­, ко­ито са из­лез­ли на по­каз меж­ду ес­тес­т­ве­ни­ци­те­, а съ­що и меж­ду ху­дож­ни­ци­те от по­-къс­но вре­ме - ця­ла­та след­ва­ща епо­ха стои под вли­яни­ето на Леонардо да Винчи. И се­га се ус­та­но­вя­ва­, че в дъл­би­ни­те на сфе­ра­та на Луната не­съ­вър­шен­с­т­ва­та са те­зи ко­ито са дейс­т­вува­ли вдъх­но­вя­ва­що на ду­ши­те жи­ве­ли след Леонардо да Винчи ху­дож­ни­ци и учени.

За ед­на след­ва­ща епо­ха не­съ­вър­шен­с­т­ва­та на пред­хож­да­ща­та епо­ха са още по­-важ­ни от­кол­ко­то съ­вър­шенства­та­. С­ъв­ъ­р­шен­с­т­ва­та съществу- ват за да бъдат съзерцавани, обаче то­ва ко­ето на Земята е би­ло офор­ме­но съ­вър­ше­но до оп­ре­де­ле­на сте­пе­н, ­то е стиг­на­ло та­ка да се ка­же до един за­вър­ше­к, ­оба­че то­ва ко­ето е би­ло не­съ­вър­ше­но­, то е за­ро­диш за след­ва­що­то бо­жес­т­ве­но развитие. И тук ние сти­га­ме до едно от на­й-­за­бе­ле­жи­тел­ни­те про­ти­во­ре­чи­я­: на­й-­доб­ро­то за следващото време е пло- дотворното несъвършенство - то е пло­дот­вор­но­, ­оп­рав­да­но­то не­съ­вър­шен­с­т­во на пред­хож­да­що­то време.

Съвършенството на ед­но пред­хож­да­що вре­ме е нас­лаж­де­ни­е­, ­оно­ва не­съ­вър­шен­с­т­во­, ко­ето про­из­хож­да от ве­ли­ки­те ду­хо­ве­, ко­ето са ос­та­ви­ли зад се­бе си­, зад то­ва­, ко­ето са има­ли вът­реш­на­та спо­соб­ност да из­върша­т, ­то е за твор­чес­т­во­то на след­ва­що­то време. Ето за нас се явя­ва ка­то не­що из­вър­ше­но на­пъл­но с мъд­рост, че то­ва ос­та­ва бли­зо до Земята, запи- сано фак­ти­чес­ки в таб­ли­ца­та на Акашовата ле­то­пис меж­ду Земята и Лу- ната. И тук ние сти­га­ме след то­ва до крач­ка­та­, п­ри ко­ято мо­же да бъ­де раз­б­ра­но по оп­ре­де­лен на­чин из­ре­че­ни­ето­, че съвършенството означава за различните епохи края на еволюцията, края на ед­но ево­лю­ци­он­но течение. Обаче не­съ­вър­шен­с­т­во­то оз­на­ча­ва при из­вес­т­ни об­с­то­ятел­с­т­ва на­ча­ло­то на ед­но ево­лю­ци­он­но течение. И за то­ва ко­ето е не­съ­вър­шен­с­т­во в то­зи сми­съ­л, ­хо­ра­та тряб­ва да бъ­дат осо­бено бла­го­дар­ни на Бо- говете.

Какво ис­ка­ме ние чрез та­ки­ва раз­г­леж­да­ни­я­, как­ви­то бя­ха нап­ра­ве­ни днес? Чрез то­ва ис­ка­ме имен­но да нап­ра­вим все по­ве­че и по­ве­че раз­би­ра­еми връз­ки­те на чо­ве­ка с це­лия Космос, как хо­ра­та но­сят в се­бе си Макрокосмоса и мо­гат да имат от­но­ше­ние съ­що с то­ва­, ко­ето ги за­оби­ка­ля духовно. И то­га­ва ко­га­то проз­рем не­що по­доб­но­, ние мо­жем да го пре­вър­нем в чув­с­т­во­, ко­ето про­ник­ва чо­ве­ка­, ко­ето оба­че не го пра­ви да се въз­гор­де­е­, а му вдъх­ва чув­с­т­во­то на пъл­на от­го­вор­нос­т, ­ко­ето го под­буж­да да не мис­ли­, че мо­же да раз­пи­ля­ва сво­ите си­ли във Вселената, а