Лекции държани в различни градове от 1912 до 1913 г


СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА Дюселдорф, 27 ап­рил 1913 г. Относно общуването с мъртвите



страница8/12
Дата11.01.2018
Размер2.41 Mb.
#44550
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА


Дюселдорф, 27 ап­рил 1913 г.

Относно общуването с мъртвите.


Отношението на жи­во­та към смър­т­та е чес­то пъ­ти кри­во разбрано. Че- сто пъ­ти в те­ософ­с­ки­те пи­са­ния се на­ми­ра за­бе­леж­ка­та­, че чо­веш­ко­то ду­шев­но и ду­хов­но съ­щес­т­во мо­же да из­чез­не напълно. Казва се нап­риме­р, ­че чрез оп­ре­де­ле­но ка­чес­т­ве­но зло­, ко­ето чо­веш­ка­та ду­ша струп­ва вър­ху се­бе си­, та­зи чо­веш­ка ду­ша мо­же да из­чез­не в те­че­ние на ево- люцията. Особено чес­то се под­чер­та­ва­, че хо­ра­та за­ни­ма­ва­щи се с чер­на та ма­ги­я­, ко­ито са вър­ши­ли мно­го зли­ни­, ще прес­та­нат ня­ко­га да съще- ствуват. Онези, които са взе­ма­ли по-дъл­го вре­ме учас­тие на на­ши­те стре­ме­жи зна­ят, ­че аз ви­на­ги се об­ръ­щам про­тив по­доб­ни твърдения. За- щото тряб­ва да за­поч­нем пре­ди всич­ко на­пъл­но то­ва­, че всич­ко ко­ето тук на­ри­ча­ме смър­т, ­ня­ма ни­как­во зна­че­ние за свръх­се­тив­ния свя­т, ­то ня­ма ни­как­во зна­че­ние още и за све­та­, кой­то ка­то свръх­се­ти­вен свя­т, ­гра­ни­чи не­пос­ред­с­т­ве­но с на­шия се­тивен свят. Бих ис­кал съ­що и тук да обър­на вни­ма­ние вър­ху то­зи факт от оп­ре­де­ле­на глед­на точка.

Науката, която тук във фи­зи­чес­кия свят се за­ни­ма­ва със фи­зи­чес­ки­те не­ща сти­га до вся­как­ви за­ко­ни­, до вся­как­ви връз­ки на съ­щес­т­ву­ва­ни­ето в то­зи фи­зи­чес­ки свят. Онова, което мо­же да бъ­де на­ме­ре­но с те­зи за­ко­ни при фи­зи­чес­ки­те съ­щес­т­ва и яв­ле­ни­я­, ко­ито ни за­оби­ка­ля­т, ­не е все пак ни­що дру­го­, ­ос­вен за­ко­но­мерност на външ­на­та се­тив­на действителност. Когато нап­ри­мер из­с­лед­ва­ме ед­но цве­те с обик­но­ве­ни­те по­мощни на­уч­ни сред­с­т­ва­, ние се за­поз­на­ва­ме с фи­зи­чес­ки­те и хи­ми­чес­ки за­ко­ни­, ко­ито дейс­т­ву­ват вър­ху рас­тението. Обаче ви­на­ги ос­та­ва не­що­, ко­ето из­бяг­ва на на­ука­та­, а имен­но са­ми­ят живот. Без съм­не­ние в пос­ледно вре­ме­, ­от­дел­ни осо­бе­но на­да­ре­ни с фан­та­зия уче­ни се за­ло­ви­ха да раз­ра­бо­тят вся­как­ви хи­по­те­зи­, с­по­ред ко­ито рас­ти­тел­ни­ят жи­вот би мо­гъл да


бъ­де раз­б­ран от чис­то не­жи­ви­те вещества. Обаче всич­ко то­ва ще бъ­де ско­ро поз­на­то ка­то ед­на греш­ка­, за­що­то за фи­зи­чес­ка­та на­ука ос­та­ва са­мо ка­то един иде­ал да раз­бе­ре тя живота. Хората се за­поз­на­ват все по­ве­че и по­ве­че с хи­ми­чес­ки­те за­ко­ни­, ­оба­че те не поз­на­ват живота. Така за фи­зи­чес­ки­те поз­на­ва­тел­ни спо­соб­нос­ти из­с­лед­ва­не­то на жи­во­та е един иде­ал, ­оба­че с те­зи поз­на­вател­ни спо­соб­нос­ти жи­во­тът ни­ко­га не ще мо­же да бъ­де из­с­лед­ва­н, ­за­що­то той е не­що ко­ето се вли­ва във фи­зи­чес­кия свят от над фи­зи­чес­кия свят и не мо­же да раз­к­рие сво­ята соб­с­т­ве­на за­ко­но­мер­ност във фи­зи­ческия свят. Същото не­що ва­жи за жи­во­та по от­но­ше­ние на свръх­се­тив­ния свя­т, ­са­мо че там е от­нос­но во­лята. Никакъв во­лев ак­т, ­ни­ка­къв им­пулс не мо­же да до­ве­де ня­ко­га в свръх­се­тив­ни­те све­то­ве до то­ва ко­ето тук на Земята поз­на­ва­ме ка­то смърт. Във всич­ки свръх­се­тив­ни све­то­ве мо­же да се ро­ди на­й. м­но­го коп­нежът за смър­т­та­, ­оба­че в свръх­се­тив­ни­ят свят не мо­же да нас­тъ­пи ни­ко­га смъртта. Особе- ното зат­рог­ва­що за чо­веш­ка­та ду­ша е, ко­га­то тя не­пос­ред­с­т­ве­но разбере: Да, тогава всъщ­ност всич­ки съ­щес­т­ва на вис­ши­те йе­рар­хии не поз­на­ват смър­т­та­, щом смър­т­та е не­що ко­ето мо­же да бъ­де из­пи­та­на на Земята. И та­ка как­то е пра­во се каз­ва в биб­лейс­ки­ят до­ку­мен­т, ­че Ангелите раз­к­ри­ват ли­це­то си пред тай­ни­те на фи­зи­чес­ко­то раж­да­не­, та­ка съ­що пра­вил­но е, да се ка­же­, че Ангелите раз­к­ри­ват сво­ето ли­це пред тай­на­та на смъ- ртта. И съ­щес­т­ве­но­то­, ко­ето поз­на­ва­ме ка­то на­й-­ва­жен им­пул­са­тор на зем­но­то раз­ви­тие - Христовото Същество, то тряб­ва­ше да бъ­де един­с­т­ве­но­то Същество в бо­жес­т­ве­ни­те све­то­ве­, ко­ето да се за­поз­нае със смър- тта. Всички дру­ги бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни Същества на поз­на­ват смър­т­та­, те я поз­на­ват са­мо ка­то ед­но из­ме­не­ние на ед­на фор­ма във друга. Ето за­що Христос тряб­ва­ше да сле­зе на Земята, за да поз­нае смър­т­та­, да ми­не през вра­та­та на смъртта. Така че от всич­ки над­фи­зич­ни съ­щес­т­ва на­ми­ра­щи се на ви­со­та над чо­ве­ка Христос е един­с­т­ве­но­то Същество, което се е за­поз­на­ло със смър­т­та чрез соб­с­т­ве­но изживяване. Както казахме, ко­га­то раз­г­леж­дах­ме то­зи проб­лем на из­жи­вя­ва­не­то на смър­т­та във връз­ка с Христос той дейс­т­ву­ва осо­бе­но пот­ре­са­ва­що вър­ху нас.

Фактически по­ло­же­ни­ето е та­ко­ва­, че и са­ми­ят чо­век жи­вее в то­зи свят ми­на­вай­ки през вра­та­та на смъртта. Той мо­же да ми­не тук през смър­т­та­, ­оба­че не мо­же ни­ко­га да угас­не­, за­що­то е при­ет то­га­ва от све­то­ве­те в ко­ито не съ­щес­т­ву­ва ни­как­во унищожение. Това, което мо­жем да счи­та­ме не­що по­доб­но на смър­т­та в над­фи­зи­чес­кия свя­т, е не­що съ­вър­ше­но раз­лич­но от смъртта. То е то­ва­, ­ако ис­ка­ме да упот­ре­бим чо­веш­ки ду­ми­, тряб­ва да на­зо­вем с ду­ма­та самотност. И ни­ко­га смър­т­та не мо­же да бъ­де не­що­, ко­ето е унищожение, но е не­що по­-ло­шо от то­ва­, ко­ето е са­мот­ност на Земята. Тя е ед­но на­соч­ва­не на пог­ле­да на­зад вър­ху собстве­но­то същество. И чо­век за­бе­ляз­ва­, що зна­чи се­бе си.


Да взе­мем при­мер ед­но чо­веш­ко съ­щес­т­во­, ко­ето тук на Земята мал­ко е раз­ви­ло от то­ва­, ко­ето мо­жем да на­ре­чем сим­па­тия към дру­ги­те хо­ра­, ко­ето всъщ­ност жи­вее са­мо за се­бе си. Такова ед­но съ­щес­т­во сре­ща тру- д­нос­ти­, ко­га­то е ми­на­ло през вра­та­та на смър­т­та­, п­ре­ди всич­ко да поз­нае дру­ги чо­веш­ки съ­щес­т­ва­, но да не за­бе­ле­жи ни­що от те­зи същества. Та- кова ед­но съ­щес­т­во и из­пъл­не­но са­мо от сво­ето соб­с­т­ве­но ду­шевно съ­дър­жа­ни­е­, то виж­да са­мо то­ва­, ко­ето из­жи­вя­ва в са­мо­то се­бе си. Може да се яви слу­ча­ят, ­че един човек кой­то се е дър­жал да­ле­че от вся­ка чо­веш­ка лю­бов на Земята по­ра­ди пре­ка­лен его­изъ­м, ­да ми­не през вра­та­та на смър­т­та и след то­ва след смър­т­та да жи­вее в спо­ме­на за своя пос­ле­ден зе­мен жи­во­т, ­но той не мо­же да има ни­как­ви но­ви из­жи­вя­ва­ни­я­, за­що­то не поз­на­ва ни­как­во дру­го съ­щес­т­во­, не се съ­би­ра с ни­какво дру­го съ­щес­т­во­, на­соч­вай­ки се из­ця­ло към се­бе си. Защото ка­то на­ше­то съ­щес­т­во ка­то чо­век ние под­готвя­ме дейс­т­ви­тел­но то­ва­, ко­ето има­ме след смър­т­та ка­то един на­пъл­но осо­бен свят за нас. Тук на Земята чо­век не поз­на­ва са­мия се­бе си­, тъй ка­то на­ука­та не му да­ва то­ва поз­на­ние - за­що­то тя мо­же да учи хо­ра­та са­мо вър­ху то­ва­, ко­ето чо­ве­кът не е ве­че­, за­що­то поз­на­ва са­мо мър­т­ви­ят труп. Мозъкът мис­ли­, ­оба­че той не мо­же да мис­ли за са­ми­ят се­бе си. Ние виж­да­ме са­мо ед­на част от на­с, ­не виж­да­ме ни­що по­ве­че от то­ва ко­га­то се ог­леж­да­ме в огледалото. Но то­ва е са­мо външ­на­та страна. Човекът не жи­вее тук в се­бе си­, той живее във външ­ния свя­т, ­кой­то дейс­т­ву­ва вър­ху не­го­ви­те сетива. Чрез са­ми­те на­с, ч­рез то­ва ко­ето мо­жем да из­жи­вя­ва­ме ту­к, ­ние се под­гот­вя­ме да се раз­ши­рим са­ми в Космоса, даже да се пре­вър­нем в Макрокосмо­с, ­да се пре­вър­нем в то­ва­, ко­ето виж­да­ме тук. Тук ние виж­да­ме Луната. След то­ва в жи­во­та след смър­т­та ние се раз­ши­ря­ва­ме та­ка­, че ста­ва­ме Луната, както тук сме на­ши­ят мозък. Ние се раз­ши­ря­ва­ме до Сатурн, та­ка че сме Сатурн, както тук сме на­ши­ят да­лак /чо­веш­ки­ят мо­зък от­го­ва­ря на Луната, човешкия да­лак от­го­ва­ря на пла­не­та­та Сатурн, белите дро­бо­ве на Меркурий, сър- цето на Слънцето, бъбреците на Венера, черни­ят дроб на Юпитер/. Чо- векът се прев­ръ­ща в Макрокосмос. Когато ду­ша­та е на­пус­на­ла тя­ло­то­, тя се разши­ря­ва над ця­ла­та пла­нет­но сис­те­ма­, та­ка че всич­ки хо­ра след смър­т­та из­пъл­ват ед­нов­ре­мен­но съ­що­то пространство. Те се на­ми­ра­т, ­та­ка да се ка­же един в други. За то­ва ние се под­гот­вя­ме още чрез на­ши­ят живот на Земята. Ние се раз­ши­ря­ва­ме след смър­т­та над це­ли­ят свя­т, ­кой­то тук на Земята виж­да­ме в не­го­вия бля­сък, в не­го­во­то отражение. Но как­во е на­ши­ят свят? Такъв, какъвто е на­ши­ят свят: пла­ни­ни и ре­ки­, дърве­та и жи­вот­ни­, ми­не­ра­ли­, ка­къв­то е се­га сле­до­ва­тел­но то­зи свят око­ло нас и ние жи­ве­ем в не­го­, та­ка след смър­т­та ние сме вло­жи­ли в то­зи наш свят и то­зи свят е на­ши­ят организъм. Това са на­ши­те от­дел­ни ор­гани. И на­ши­ят свят сме са­ми­те ние. Ние гле­да­ме се­бе си от за­оби­ка­ля­-
щи­ят ни свят. Това за­поч­ва още не­посред­с­т­ве­но след смър­т­та в етер­но­то тяло. Тогава има­ме пред се­бе си кар­ти­на­та на на­ши­ят соб­с­т­вен из­минал живот. Ако чо­век не би за­вър­зал от­но­ше­ния с дру­ги съ­щес­т­ва тук на Земята, преди всич­ко с дру­ги чове­ци и как­то се­га тряб­ва да зас­та­не все по­ве­че и по­ве­че чрез Духовната на­ука със Съществата на вис­ши­те йе­рар­хи­и­, то­га­ва би нас­тъ­пи­ло то­ва­, че меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не той не би имал да пра­ви ни­що дру­го ос­вен да гле­да са­мия се­бе си. И аз го каз­ва­м, ­за­що­то при­вид­на­та три­ви­ал­ност тук е не­що пот­ресаващо: то­ва не е ни­как един же­ла­те­лен из­г­лед да гле­да чо­век се­бе си и те­че­ние на столетия. Защото то­гава ние сме един свят за са­ми­те се­бе си. Обаче то­ва­, ко­ето за нас раз­ши­ря­ва то­ва на­ше се­бе до един об­ширен свя­т, ­то­ва са от­но­ше­ни­ята­, ко­ито ние сме за­вър­за­ли тук на Земята. Затова съ­щес­т­ву­ва зем­ни­ят живот: Да раз­ви­ем от­но­ше­ния и връз­ки­, ко­ито пос­ле про­дъл­жа­ват след смъртта. Защото всич­ко то­ва­, ко­ето пра­ви от нас ед­но об­щи­тел­но и дру­же­люб­но съ­щес­т­во­, ние тряб­ва да го раз­ви­ем тук. След смър­т­та чо­век из­жи­вява ка­то мъ­че­ние стра­ха от самотност. И то­зи страх мо­же ви­на­ги да ни връх­ле­ти от­но­во в оп­ре­де­лен смисъ­л, ­за­що­то меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не ние ми­на­ва­ме през раз­лич­ни ста­ди­и, в ко­ито­, ­ако и за предшес­т­ву­ва­що­то със­то­яние да сме ус­во­или оп­ре­де­ле­на об­щи­тел­ност, в след­ва­що­то със­то­яние мо­жем от­но­во да из­пад­нем в са- мотност. Следващото вре­ме след смър­т­та е дейс­т­ви­тел­но та­ко­ва­, че всъ- щ­ност мо­жем да има­ме доб­ри от­но­ше­ния са­мо с оне­зи­, ко­ито са ос­та­на­ли тук на Земята, или ко­ито са ум­ре­ли не дъл­го след нас. Най-близките от­но­ше­ния дейс­т­ву­ват по­-на­та­тък след смъртта. И по от­но­ше­ние на то­ва мо­же да бъ­де нап­ра­ве­но мно­го не­що от стра­на на оне­зи­, ко­ито са ос­та­на­ли жи­ви на Земята. За­що­то ос­та­ва­щи­ят на Земята­, по­не­же съ­щес­т­ву­ват от­но­ше­ния меж­ду не­го и мър­т­ви­ят, ­мо­же да да­ва на мър­т­вия из­вес­тия от Земята и да му пре­да­ва сво­ите поз­на­ния вър­ху ду­хов­ния свят. Това е въз­мож­но пре­ди всич­ко чрез че­те­не на мъртвите. Можем да нап­ра­вим на­й-­го­ля­ма­та ус­лу­га на един мър­тъ­в, ­ако сед­нем и си пред­с­та­вим об­ра­за на мър­т­вия и му че­тем ти­хо от ед­на кни­га съ­дър­жа­ща ис­ти­ни на Духов- ната наука. Можем съ­що да му под­несем не­го­ви­те соб­с­т­ве­ни мис­ли­, ко­ито се при­ели в на­с, ­ка­то ви­на­ги си пред­с­та­вя­ме жи­во об­ра­за на мърт- вия. Ние не тряб­ва да се скъ­пим с то­ва не­що - чрез то­ва хвър­ля­ме мост меж­ду про­пас­т­та де­ля­ща жи­ви­те от мъртвите. Не са­мо в на­й-к­рай­ни­те слу­ча­и­, а във все­ки слу­чай мо­жем да нап­ра­вим доб­ро на мъртвия.

А се­га обич­ни при­яте­ли­, кол­ко­то по­ве­че нав­ли­за­ме във свръх­се­тив­ния свя­т, ­тол­ко­ва по­ве­че прес­та­ват от­делни­те неща. В ас­т­рал­ния свят ние още на­ми­ра­ме от­дел­ни отношения. Обаче кол­ко­то по­-ви­со­ко се из­ди­га ме­, ние на­ми­ра­ме от­дел­ни отношения, че оно­ва ко­ето съ­щес­т­ву­ва меж­ду от­дел­ни­те съ­щес­т­ва прес­та­ва да съществува. Там всич­ко е същества: от­


но­ше­ни­ята между те­зи Същества са ду­шев­ни­те от­но­ше­ния и ние съ­що тряб­ва да има­ме те­зи от­но­ше­ни­я­, ­ако не ис­ка­ме да бъ­дем самотни. Оба- че та­зи е ми­си­ята на Земята: чо­ве­кът мо­же да за­вър­же тук от­но­ше­ни­я­, ­ина­че той ос­та­ва са­мо­тен в ду­хов­ния свят. За вре­ме­то след­ва­що смър­т­та то­ва са род­с­т­ве­ни­те­, п­ри­ятел­с­ки­те отношения, ко­ито сме за­вър­за­ли тук в съв­мес­т­ния жи­вот с дру­ги хо­ра­, ко­ито про­дъл­жа­ват след смър­т­та и със­тав­ля­ват на­шия свят. Когато из­с­лед­ва­ме с пог­ле­да на яс­но­ви­де­ца све­та, в кой­то пре­би­ва­ват мър­т­ви­те ние мо­жем да на­ме­рим един та­къв мър­тъв за­ед­но с оне­зи­, ко­ито нап­ри­мер тук на Земята е преследвал. При мно­го хо­ра на нас­то­яще­то ние виж­да­ме то­га­ва­, как те жи­ве­ят не­пос­ред­с­т­ве­но с ум­ре­ли­те, с те­зи ко­ито са ум­ре­ли 10 годи­ни пре­ди то­ва­, ­или след то­ва с ко­ито са би­ли кръв­ни роднини.

Това е един пог­ле­д, ­кой­то мно­го чес­то се пред­ла­га на пог­ле­да на ясно- видеца. Мъртвите се при­съ­еди­ня­ват към ум­ре­ли­те пре­ди сто­ле­тия пра- деди. Това е та­ка оба­че са­мо за оп­ре­де­ле­но време. След то­ва чо­век би се чув­с­т­ву­вал от­но­во из­вън­ред­но са­мо­те­н, ­ако не би­ха ца­ру­ва­ли дру­ги от­но­ше­ни­я­, ко­ито на­ис­ти­на са по­-да­леч­ни­, ко­ито оба­че въп­ре­ки то­ва под­гот­вят чо­ве­ка да бъ­де ед­но об­щи­тел­но­, д­ру­же­люб­но съ­щес­т­во в духов­ния свят. В на­ше­то Антропософско дви­же­ние ние има­ме в то­ва от­но­ше­ние един прин­ци­п, ­кой­то про­изти­ча от ед­на кос­ми­чес­ка задача: да из­г­ра­дим от­но­ше­ни­ята меж­ду хо­ра­та кол­ко­то е въз­мож­но по­-раз­но­образно. Ето за­що ние раз­ви­ва­ме Антропософията не са­мо та­ка­, че от­дел­ни­ят чо­век да из­на­ся сказки. В на­шето об­щес­т­во ние се ста­ра­ем да съ­бе­рем хо­ра­та та­ка­, че да бъ­дат съз­да­де­ни съ­що лич­ни от­но­ше­ния и те­зи от­но­ше­ния да ва­жат съ­що и за свръх­се­тив­ния свят. Така че бла­го­да­ре­ние на то­ва­, че тук хо­ра­та при­над­лежат дру­гар­с­ки на оп­ре­де­ле­но те­че­ни­е­, той съз­да­ва връз­ки за дру­гия свят. Обаче ид­ва вре­ме­, ко­га­то са не­об­хо­ди­ми мно­го по­-­об­щи отношения. Идва вре­ме ко­га­то чо­ве­къ­т, ­ду­ши­те се чув­с­т­ву­ват са­мот­ни­, ­ако те са ми­на­ли през вра­та­та на смър­т­та без да но­сят в се­бе си ед­но мо­рал­но нас­т­ро­ение на ду­ша­та­, без мо­рал­ни по­ня­ти­я­, ­ако тук във фи­зи­чес­ко­то съ­щес­т­ву­ва­не са от­рек­ли мо­рал­но­то нас­т­ро­ение на душата. Хора с мо­рал­но нас­т­ро­ение на ду­ша­та съ­щес­т­ву­ват фи­зи­чес­ки тук на на­ша­та Земя прос­то чрез то­ва­, че те са нормал­ни хо­ра­, те имат по­-го­ля­ма стойнос­т, ­от­кол­ко­то не­мо­рал­ни­те хора. За ця­ло­то зем­но чо­ве­чес­т­во един мора­лен чо­век има по­-го­ля­ма стойнос­т, ­от­кол­ко­то един не­мо­ра­лен чо­ве­к, ­как­то нап­ри­мер ед­на здра­ва сто­машна клет­ка е по­-цен­на за це­ли­ят чо­ве­к, ­от­кол­ко­то ед­на болна. Ние не мо­жем да из­ло­жим точ­но по от­дел­но, в как­во се със­тои стойнос­т­та на ед­ни мо­ра­лен чо­век за ця­ло­то чо­ве­чес­т­во, в как­во се със­тои вре­да­та от един не­мо­ра­лен чо­век вие ско­ро ще ме разберете. Човекът без мо­рал­но нас­т­ро­ение на ду­ша­та е един бо­лен член на човечеството. Това оз­на­ча­ва оба­че­, че чрез сво­ето не­мо­-


рал­но нас­т­ро­ение на ду­ша­та­, той ви­на­ги се от­чуж­да­ва от хо­ра­та­, ­от дру­ги­те свои себеподобни. Да бъ­де чо­век мо­ра­ле­н, ­то­ва оз­на­ча­ва да има той от­ноше­ние съ­щев­ре­мен­но от­но­ше­ние към всич­ки хора. Ето за­що за вси- ч­ки мо­рал­ни хо­ра об­ща­та чо­веш­ка лю­бов е не­що самопонятно. Опреде- лено вре­ме след смър­т­та не­мо­рал­ни­те хо­ра сти­гат до та­м, ­да се чувству­ват са­мот­ни вслед­с­т­вие на тях­но­то не­мо­рал­но съществувание. Така че съ­щес­т­ву­ва ед­на фа­за­, та­ка че от мъ­ки­те на са­мот­нос­т­та ни спа­ся­ва са­мо мо­рал­нос­т­та на ду­ша­та­, мо­рал­но­то нас­т­ро­ение на душата. И така, ко­га­то прос­ле­дим след смър­т­та хо­ра­та раз­ши­ре­ни след смър­т­та в Макрокосмо- са, ние на­ми­ра­ме­, че в действи­тел­ност не­мо­рал­ни­те хо­ра са осъ­де­ни да бъ­дат са­мот­ни­, а мо­рал­ни­те на­ми­рат връз­ки с дру­ги хо­ра­, ко­ито имат за­ед­но с тях по оп­ре­де­лен на­чин мо­рал­ни представи. Както тук на Земята хо­ра­та се съ­би­рат спо­ред тях­на­та при­над­леж­ност към да­ден на­ро­д, ­или гру­па­, та­ка меж­ду хо­ра­та ко­ито жи­ве­ят меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не­, ко­га­то ги прос­ле­дим с пог­ле­да на яс­но­ви­де­ца­, виж­да­ме­, че и там те съ­що та­ка се съ­бира­т, ­но са раз­де­ле­ни един от друг чрез тех­ни­те мо­рал­ни по­ня­тия и представи. Хората с ед­нак­ви мо­рал­ни чувства се съ­би­рат на гру­пи и жи­ве­ят то­га­ва дру­же­люб­но меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж- дане.

След то­ва ид­ва ед­но фа­за на раз­ви­ти­ето, в ко­ято все­ки се чув­с­т­ву­ва са­мо­те­н, ­да­же ако има мо­рал­ни по­нятия и чув­с­т­ва­, но ако му лип­с­ват ре­ли­ги­оз­ни представи. Религиозните пред­с­та­ви са под­го­тов­ка­та за един дру­же­лю­бен жи­вот в свръх­се­тив­ния свят в оп­ре­де­ле­на фа­за на жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­дане. И тук от­но­во на­ми­ра­ме­, че хо­ра­та ко­ито се от­къс­ват от ре­ли­ги­оз­ни­те връз­ки и чув­с­т­ва­, са осъ­де­ни на са- мотност. Тук ние на­ми­ра­ме хо­ра­та с ед­нак­ви ре­ли­ги­оз­ни из­по­ве­да­ния съб­ра­ни на групи. След то­ва оба­че ид­ва вре­ме­, ко­га­то от­но­во не е дос­та­тъч­но чо­век да е жи­вял в ед­но ре­ли­ги­оз­но об­щес­т­во­, ­ид­ва вре­ме ко­гато въп­ре­ки то­ва чо­ве­кът мо­же да се чув­с­т­ву­ва от­но­во самотен. Това е ед­но та­ко­ва вре­ме­, ко­га­то меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не ста­ва въ­об­ще не­що важно. Това е вре­ме­то­, ко­га­то или се чув­с­т­ву­ва­ме са­мотни­, въп­ре­ки ре­ли­ги­оз­но­то об­щу­ва­не с дру­ги ед­нак­во ре­ли­ги­оз­ни нас­т­ро­ени хо­ра­, ­или до­би­ва­ме раз­би­ра­не за вся­ка чо­веш­ка ду­ша в ней­ни­те прояви. За то­ва об­щу­ва­не ние мо­жем да се под­гот­вим са­мо чрез то­ва­, че на Земята си ус­во­ява­ме раз­би­ра­не за всич­ки ре­ли­ги­оз­ни изповедания. По-рано пре­ди Тайната на Голгота, то­ва не бе­ше не­об­хо­ди­мо­, за­що­то то­га­ва из­жи­вя­ва­ни­ята на ре­ли­ги­оз­ния и ду­хов­ния свят бя­ха други. Но то­ва се­га е ста­на­ло необходимо. Подготовката за то­ва е пра­вил­но­то раз­би­ра­не на Християн- ството.

Защото то­ва­, ко­ето със­тав­ля­ва същ­нос­т­та на Християнството, то не мо­же да бъ­де на­ме­ре­но в дру­ги­те ре­лиги­оз­ни изповедания. Без съм­не­ние
от­дел­ни­те хрис­ти­ян­с­ки из­по­ве­да­ния са мо­же би по-тесногръди. Обаче пра­вил­но раз­б­ра­но­то Християнство съ­дър­жа ве­че в се­бе си им­пул­са за раз­би­ра­не на вся­ко ре­ли­ги­оз­но изповедание. Как е при­ел Християнство- то за­пад­ни­ят човек? Вземете ин­дийс­ка­та религия. Нея мо­же да изпо­вяд­ва са­мо ин­дийс­ка­та раса. Ако тук в Европа ние бих­ме раз­ви­ли ед­на ра­со­ва ре­ли­ги­я­, то днес бих­ме се кла­ня­ли на Вотан, това би би­ло за­пад­на ра­со­ва религия. Западът е при­ел ед­но ре­ли­ги­оз­но из­по­ве­да­ни­е­, което не про­из­хож­да от не­го­ва­та соб­с­т­ве­на на­ро­до­ва суб­с­тан­ци­я­, а ко­ето е дош­ло от изток. Прието бе­ше не­що­, ко­ето мо­же­ше да дейс­т­ву­ва са­мо чрез не­го­во­то ду­хов­но съдържание. Защото ни­коя ра­со­ва­, ­или на­ци­онал­на ре­ли­гия не мо­же­ше да го при­ем в се­бе си - да го признава.

Това е осо­бе­нос­т­та на Християнството: В не­го се на­ми­ра за­ро­диш то да ста­не ед­на уни­вер­сал­на религия. Ние не тряб­ва да про­явя­ва­ме не­тър­пи­мост по от­но­ше­ние на дру­ги­те ре­ли­ги­и­, не е нуж­но да пра­вим то­ва и все пак мо­жем да кажем: Мисията на Християнството не се със­тои в то­ва­, да до­не­се на хо­ра­та догми. Естестве­но бу­дис­тът се над­с­ми­ва над ед­но ве­ро­из­по­ве­да­ни­е­, ко­ето не съ­дър­жа уче­ни­ето на прераждането. Той счи­та то­ва ве­ро­из­по­ве­да­ние ка­то не­що неп­ра­вил­но­, ка­то не­що неистинско. Оба- че пра­вил­но раз­б­ра­но­то Християнство пред­по­ла­га­, че все­ки чо­век е Християнин в сво­ето вът­реш­но естество. Ако оти­де­те при един ин­ди­ец и му кажете: Ти си ин­ди­ец, а аз съм хрис­ти­янин - то­ва оз­на­ча­ва­, че не сте раз­б­ра­ли Християнството. Само ко­га­то мо­жем да ка­жем на индиеца: В не­го­во­то най­-вът­реш­но ес­тес­т­во то­зи ин­ди­ец е съ­що та­ка до­бър хрис­ти­янин как­то и аз самият. Той са­мо не е имал ни­ка­къв друг по­во­д, ­ни­как­ва дру­га въз­можнос­т, ­ос­вен да се за­поз­на­ем с ед­но под­гот­ви­тел­но ве­ро­из­по­ве­да­ние и не е из­ля­зъл още от не­го­, ­аз тряб­ва да му обяс­ня къ­де не­го­ва­та ре­ли­гия съв­па­да с мо­ята­, то­га­ва ние сме раз­б­ра­ли Християнството. Най-добре би би­ло­, ­ако хрис­ти­яни­те би­ха учи­ли ин­ди­еца да поз­нае ис­тин­с­ка­та ин­дийс­ка ре­ли­гия и след то­ва се опи­та­ли да по­ве­дат ин­дийс­ка­та ре­ли­гия по­-на­та­тъ­к, ­за да мо­же ин­ди­еца да на­ме­ри връз­ка­та с все­об­ща­та еволюция. Ние раз­би­ра­ме Християнството са­мо то­га­ва­, ко­га­то счи­та­ме все­ки чо­век за Християнин в на­й-­дъл­бо­ка­та вът­реш­ност на не­го­во­то сър­це­, са­мо то­га­ва Християнството е ед­на ре­ли­гия на Слънцето без Христовия Импулс. За нас не съ­щес­т­ву­ва там ни­що дру­го­, ­ос­вен ед­но не­раз­би­ра­емо на­на­ся­не в Акашовата Летопис. Откакто Христос се е съ­еди­нил със Земята, хората тряб­ва да до­би­ят раз­би­ра­не за не­го на Земята. след смъртта ние тряб­ва да до­не­сем със се­бе си в ду­хов­ния свят раз­би­ра­не­то за Христос, иначе не мо­жем да го на­мерим там. Когато се раз­ви­ва­ме към Слънцето, тогава, ако тук на Земята сме до­би­ли раз­би­ра­не за Христос и ос­та­вил то­ва за Слънцето. Това е важ­но­то­, че раз­би­ра­не­то за Христос тряб­ва да бъ­де под­бу­де­но тук на Земята, тогава ние мо­жем да


го за­па­зим съ­що и във вис­ши­те светове. Някои не­ща ни ста­ват яс­ни са­мо то­га­ва­, ко­га­то мо­жем да об­гър­нем с пог­ле­да оп­ре­де­ле­ни връзки.

Съществуват Теософски те­че­ни­я­, ко­ито не мо­гат да раз­бе­ра­т, ­че Хрис- товият Импулс е ка­то един цен­тър на те­жес­т­та в сре­да­та на зем­но­то раз­ви­ти­е­, ­от кой­то цен­тър той оти­ва все по-нависоко. Ето за­що ко­га­то ид­ват хо­ра­, ко­ито каз­ва­т, ­че Христос мо­же да се яви ня­кол­ко пъ­ти на Земя- та в тя­ло от плът и кръ­в, ­то­ва е все ед­но­, че те казват: ко­би­ли­ца­та на ед­на вез­на мо­же да бъ­де ока­че­на в две точ­ки­, кол­ко­то без­с­мис­ле­но би би­ло то­ва във фи­зи­чес­кия свя­т, ­тол­ко­ва без­с­мис­ле­но и твър­де­ни­ето на ня­кои окул­тис­ти­, че Христос се пре­раж­да мно­го пъ­ти на Земята. Ние по­каз­ва­ме­, че има­ме раз­би­ра­не за Христовия Импулс са­мо чрез това, че сме в със­то­яние да разберем: Христос е един­с­т­ве­ни­ят Бог /един­с­т­ве­но­то ду­хов­но Същество от вис­ши­те йе­рар­хи­и­/­, кой­то е ми­нал през смър­т­та и за то­ва тряб­ва­ше да сле­зе на Земята.

Онзи, който е до­бил тук на Земята ед­но раз­би­ра­не за Христос, след смър­т­та за не­го ве­че не съ­щес­т­ву­ва на Слънцето един пра­зен престол. Тогава той мо­же да поз­нае съ­що ед­на дру­га сре­ща­, ко­ято се явя­ва в то­ва време: то­га­ва при чо­ве­ка ид­ва съ­що Луцифер, а имен­но се­га не ве­че ка­то из­ку­си­те­л, а ка­то ед­но оп­рав­да­но съ­щес­т­во­, ко­ето тряб­ва да бъ­де с не­го­, ­ако той тряб­ва да на­ме­ри сво­ето по­-на­та­тъш­но пъ­ту­ва­не и раз­ви­тие в света. Едни и съ­щи ка­чес­т­ва са вред­ни са­мо то­га­ва­, ко­га­то те се уп­раж­ня­ват на не­под­хо­дя­що място. Луцифер за­вър­з­ва тук във фи­зи­чес­кия свят ед­но от­но­ше­ни­е­, ко­ето е вред­но за човека. Обаче след смър­т­та, за­поч­вай­ки от сфе­ра­та на Слънцето на­та­тъ­к, ­Луци­фер тряб­ва да прид­ру­жа­ва човека. Човекът е тряб­ва­ло да срещ­не Луцифера. Той тряб­ва да из­вър­ши своя по­-на­та­тъ­шен път в ду­хов­ния свят меж­ду Луцифер и Христос. Хри- стос зак­ри­ля не­го­ва­та ду­ша­, за­паз­ва я с всич­ко оно­ва­, ко­ето ду­ша­та е до­би­ла в ней­ни­те ми­на ли прераждания. Задачата на Луциферовата си­ла е та­зи­, да под­к­ре­пи чо­ве­ка той да се на­учи да опол­зот­вори съ­що си­ли­те на дру­ги­те Същества на йе­рар­хи­ите за сво­ето но­во въплъщение. Безразлич- но ко­га е бил дос­тиг­нат то­зи мо­мен­т, ­за кой­то го­во­ри­х, ­но за чо­ве­ка нас­тъп­ва ня­ко­га не­об­хо­ди­мос­т­та да оп­ре­де­ли първо, в коя точ­ка на Земята тряб­ва да ста­не не­го­во­то след­ва­що въп­лъ­ще­ние и в коя страна. Това тря- б­ва да ста­не в сре­да­та на вре­ме­то меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. Това е да­же пър­во­то не­що­, ко­ето тряб­ва да стане­, да бъ­де оп­ре­де­ле­но да­ле­че нап­ред мяс­то­то и стра­на­та, в ко­ято тряб­ва да се пре­ро­ди чо­веш­ка­та душа.

За та­зи цел чо­ве­кът се под­гот­вя чрез то­ва­, че още тук на Земята той за­вър­з­ва от­но­ше­ни­ето с вис­ши­те све­тове. Но той тряб­ва да бъ­де под­к­ре­пен от Луцифер. Сега той при­ема от оп­ре­де­лен вид съ­щес­т­ва на вис­ши­те

йе­рар­хии си­ли­те­, ко­ито го на­соч­ват към оп­ре­де­ле­но мяс­то и към оп­ре­де­лен момент.

Ако бих­ме ис­ка­ли да раз­бе­рем един из­пък­ващ пример: Когато тряб­ва­ше да се по­яви Лутер, неговото по­явява­не тряб­ва­ше да бъ­де под­гот­ве­но в 8-то­, ­9-то­то столетие. Тогава си­ли­те тряб­ва­ше да бъ­дат на­со­че­ни в един на­род, в кой­то той тряб­ва­ше да действува. За цел­та тряб­ва да съ­дейс­т­ву­ва Луцифер, за да мо­же да бъ­де оп­ре­де­ле­но вре­ме­то и мяс­то­то на на­ше­то прераждане. Благодарение на то­ва­, че чо­ве­кът но­си Христа в сво­ята ду­ша­, той за­паз­ва оно­ва ко­ето си е изработил. Но с то­ва той не е още уз­рял да зна­е­, къ­де не­го­ва­та Карма мо­же да се про­яви на­й-­доб­ре­, за то­ва тряб­ва да му по­мог­не Луцифер.

След то­ва от­но­во из­ми­на­ва оп­ре­де­ле­но време. И след­ва­що­то не­що е то­ва­, че тряб­ва да се ре­ши вър­ху въп­ро­са - и то­ва е ед­на пот­ре­са­ва­ща дей- ност: Какво ус­т­ройс­т­во тряб­ва да има двой­ка­та ро­ди­те­ли в ней­ни те соб­с­т­ве­ни ха­рак­тер­ни ка­чес­т­ва­, за да мо­же да про­из­ве­де фак­ти­чес­ки чо­ве­ка­, кой­то тряб­ва да бъ­де до­ве­ден на оп­ре­де­ле­но мяс­то и в оп­ре­де­ле­но вре­ме на Земята? всич­ко то­ва тряб­ва да бъ­де оп­ре­де­ле­но да­ле­че по-рано. От то­ва оба­че след­ва не­що дру­го - че се­га от стра­на на вис­ши­те йе­рар­хии и то­ва от­но­во с под­к­ре­па­та на Луцифер, трябва да бъ­дат нап­ра­ве­ни да­ле­че­, да­ле­че нап­ред при­го­тов­ле­ни­ята за то­ва в те­че­ние на це­ли поко- ления. За Лутер тряб­ва­ше да бъ­де оп­ре­де­ле­но още от 10-то­то­, ­1­1-то­то сто­ле­ти­е­, ко­ито тряб­ва­ше да бъ­дат пра­де­ди­те и по­том­ци­те на ко­ито той тряб­ва­ше да се ро­ди­, за да мо­же да се по­лу­чи не­обхо­ди­ма­та ро­ди­тел­с­ка двойка. Физическата на­ука вяр­ва­, че чо­ве­кът при­ема ка­чес­т­ва­та на не­го­ви­те ро­ди­те ли, прадеди. В дейс­т­ви­тел­нос­т, ­чо­ве­кът дейс­т­ву­ва от свръх­се­тив­ния свят вър­ху ка­чес­т­ва­та на сво­ите пра­деди. По оп­ре­де­лен на­чин ние сме ви­нов­ни за то­ва­, ка­къв е бил на­ши­ят пра-прадядо. Естествено чо­ве­кът не мо­же да про­из­ве­де всич­ки ка­чес­т­ва­, ­оба­че меж­ду дру­го­то тряб­ва да бъ­дат на ли­це съ­що ка­чес­т­ва­та­, ­от които ще се нуж­да­ем след това. Това, което чо­ве­кът нас­ле­дя­ва от сво­ите от­ци­, той го нап­ра­вил първо да се влее в тях.

Следователно: пър­во би­ва оп­ре­де­ле­но вре­ме­то и мяс­то­то на раждането. След то­ва би­ват из­б­ра­ни пра­де­дите. Всъщност то­ва­, ко­ето се на­ри­ча дет­с­ка лю­бо­в, ­не е ни­що дру­го ос­вен про­ява­та на то­ва­, ко­ето чо­ве­кът е раз­вил от сто­ле­тия от свръх­се­тив­ния свят. И то­ва­, ко­ето се явя­ва ка­то за­ча­тие е, че то­га­ва чо­век при­ема си­ли­те­, ко­ито дейс­т­ву­ват съв­мес­т­но вър­ху не­го­во­то соб­с­т­ве­но тя­ло­, а имен­но вър­ху гла­ва­та и вър­ху об­щата фор­ма на тялото. Ето за­що тряб­ва да си пред­с­та­ви­м, ­че от то­га­ва вър­ху нас се ра­бо­ти на­й-м­но­го в по­-дъл­бо­ко­то ус­т­ройс­т­во на гла­ва­та­, по­-мал­ко вър­ху ръ­це­те и кра­ка­та и съ­що по­-мал­ко вър­ху ту­ло­ви­ще­то­, ­обаче се ра­бо­ти вър­ху гла­ва­та към туловището. Това ние изгравирваме. След то­ва ние


про­дъл­жа­ва­ме та­зи ра­бо­та след раждането. Обаче пър­во из­г­раж­да­ме всич­ко в ас­т­рал­но­то тяло. Ние под­гот­вя­ме ас­т­рал­но форма­та на главата. Това оти­ва да­же тол­ко­ва да­ле­че­, че мо­жем да кажем: Най-първо в ас­т­рал­ни­ят първообраз, кой­то след то­ва се съ­еди­ня­ва с фор­ма­та на тя­ло­то­, би­ва из­ра­бо­те­но то­ва­, ко­ето то­ва би­ва фор­ма­та на че­репа. За все­ки чо­век фор­ма­та на че­ре­па е не­що индивидуално. Накрая се из­г­ра­ви­ра то­ва ко­ето е фор­ма­та на мозъка. И то­ва­, ко­ето след то­ва ни е да­де­но на Земята ка­то нас­лед­с­т­во е всъщ­ност то­ва ко­ето е в със­то­яние, да се съ­еди­ни със сво­ето ве­щес­т­во с то­ва­, ко­ето ние до­на­ся­ме със се­бе си от свръх­се­тив­ния свят. Предста­ве­те си­, че то­ва ко­ето ид­ва от свръх­се­тив­ния свят е ед­на ча­ша - во­да­та­, ко­ято из­пъл­ва та­зи ча­ша е да­де на чрез нас­лед­с­т­ве­но­то вещество. Чрез чис­то­то нас­лед­с­т­во е да­де­но са­мо то­ва­, ко­ето е та­ка да се ка­же собстве­ност на на­ша­та те­лес­на сис­те­ма не за­ви­се­ща по­ве­че от нер­в­на­та­, ­или кръв­на­та система. Дали има­ме - го­ле­ми­, сил­ни­, ­или сла­би­, тън­ки кос­ти­, то­ва за­ве­си по­-мал­ко от си­ли­те­, ко­ито по­лу­ча­ва­ме от под­гот­вя­щи­те Същества, отколкото от наследството. Индивидуалността, ко- ято тряб­ва да се ро­ди на то­ва мяс­то по то­ва вре­ме за про­яв­ле­ние на ней­на­та Карма, се раж­да от хо­ра­та със сил­ни кос­ти­, ­или от хо­ра­та с ру­са ко­са е т.н. - въз­мож­нос­т­та за то­ва да­ва нас­лед­с­т­ве­на­та линия. Ако фи­зи­чес­ки­те те­ории за нас­лед­с­т­ве­нос­т­та би­ха би­ли пра­вил­ни­, то­га­ва би­ха се ро­ди­ли хо­ра с ат­ро­фи­ра­на нер­в­на сис­те­ма и са­мо със за­лож­би за ръ­це и крака.

Само пог­ле­дът на яс­но­ви­де­цът во­ди до не­ща­та­, ко­ито са дейс­т­ви­тел­ност с пъл­но значение. Така аз мо­га да ви раз­ка­жа след­ни­ят случай: Срещаме един чо­ве­к, ­кой­то бе­ше хидрокефал. Той се раз­ли­ча­ва­ше на­пъл­но от ця­ло­то ос­та­на­ло семейство. Защо има­ше той ед­на та­ка­ва гла­ва на хидро- кефал? Защото све­тът на висши­те Същества, заедно с Луцифер - гла­се­ше така: Да, човекът тряб­ва да бъ­де ро­ден там - то­ва е на­й-­доб­рата ро­ди­тел­с­ка двойка. Обаче той не мо­же да дейс­т­ву­ва по пра­ви­лен на­чин вър­ху пра­де­ди­те­, та­ка че да мо­же да из­ра­бо­ти то­ва­, ко­ето да му да­де ис­тин­с­ко­то ве­щес­т­во­, за да мо­же не­го­ва­та гла­ва да се втвър­ди правилно. Едвам през вре­ме на жи­во­та той тряб­ва да прис­по­со­би мо­зъ­кът към съ­от­вет­на­та структура. Този чо­век не мо­же­ше да под­гот­ви сво­ите пра­де­ди та­ка­, че не­го­ва­та гла­ва да бъ­де съ­от­вет­но втвърдена.

Всичко то­ва са мно­го важ­ни не­ща и от то­ва ние виж­да­ме един вид тех­ни­ка­та чрез ко­ято се вра­бот­ва­ме в света. Когато ня­ко­га на­ука­та ще раз­бе­ре пра­вил­но то­ва хо­ра­та ще до­ло­вят дейс­т­ви­ето на вис­ши­ят свят.

Когато след смър­т­та вър­вим по­-на­та­тък с Луцифер и Христос, ние ид­ва­ме в пра­вил­но от­но­ше­ние с нап­редва­що­то развитие. Следователно в жи­во­та след смър­т­та пър­во тряб­ва да бъ­дат пре­одо­ле­ни опас­нос­ти­те на са­мот­нос­т­та чрез връз­ки­те с дру­ги хо­ра­, ч­рез мо­рал­ни връз­ки­, ч­рез ре­ли­-


ги­оз­ни връзки. След то­ва ние ра­ботим вър­ху но­вия чо­ве­к, ­кой­то тряб­ва да се въп­лъ­ти след това. Сега има­ме за­да­ча­, ко­га­то вмес­то за­оби­ка­лящия свят има­ме пред нас са­ми­те се­бе си. Когато чо­век из­жи­вя­ва по то­зи на­чин ста­ди­ите, в ко­ито мо­же­ше да бъ­де ед­но об­щи­тел­но­, д­ру­же­люб­но съ­щес­т­во­, но из­па­да в са­мот­нос­т, ­то­га­ва в не­го се раж­да не­що ка­то коп­неж след смъртта. Какво пред­с­тав­ля­ва то­зи коп­неж след смъртта? Това е коп­не­жът за безсъзнание. Обаче чо­век не из­губ­ва съз­на­ни­е­, а ста­ва са­мо самотен. Във вис­ши­те све­то­ве ние ня­ма­ме ве­че ра­бо­та с ве­щес­т­ве­ни въ- п­ро­си­, а с въп­ро­си на съзнанието. Ето за­що са­мот­нос­т­та оз­на­ча­ва да има чо­век коп­неж за ед­но пре­ход­но угас­ва­не на съзнанието. Това съ­щес­т­ву­ва за ду­ши­те­, ко­ито ня­мат ни­как­ви от­но­ше­ния към дру­ги­те души. Но в дру­гия свят смърт няма.

Така как­то чо­ве­кът жи­вее тук на Земята, ритмично, между буд­нос­т­та и съ­ня­, та­ка в дру­ги­ят свят - той жи­вее от­тег­ляй­ки се в са­ми­ят се­бе си и в об­ще­ние с дру­ги ду­ши - сме­нящ се меж­ду об­щи­тел­ност и са­мотност по един рит­ми­чен на­чи­н, ­та­къв е жи­во­тът във вис­ши­ят свят. И как ние жи­ве­ем във вис­ши­ят свя­т, ­то­ва за­ви­си от фак­та­, как сме се под­гот­ви­ли на Земята, както опи­сах по­-нап­ред това.


*****

На въп­ро­са­, да­ли мо­же да се че­те на де­ца ум­ре­ли пре­ди раж­да­не­то­, ­или при раж­да­не­то - Рудолф Щайнер отговори: Човек е де­те са­мо тук на Земята. По­ня­ко­га яс­но­ви­де­цът кон­с­та­ти­ра­, че един чо­ве­к, ­кой­то е ум­рял ка­то мал­ко де­те­, е ед­на ин­ди­ви­ду­ал­ност в срав­не­ние с ко­ято ня­кой зе­мен чо­ве­к, ­кой­то уми­ра на 80 го­ди­ни е по­-мал­ко дете. Ето за­що не тряб­ва да се ме­ри със зем­ния мащаб.

Аз ве­че опи­сах вед­нъ­ж, ­как тряб­ва да бъ­де раз­б­ран окул­т­но об­ра­зъ­т, ­кар­ти­на­та на Рафаел, която но­си обикно­ве­но име­то "Атинската школа". През пос­лед­но вре­ме аз се за­поз­нах с един чо­век ум­рял ка­то дете. В об­щу­ва­не­то с не­го мо­ето вни­ма­ние мо­же да бъ­де обър­на­то имен­но вър­ху то­ва­, ко­ето е ос­та­на­ло от та­зи кар­ти­на и ми­си­ите на Рафаел. И ду­ша­та на то­зи чо­век опис­ва­, как в дейс­т­ви­тел­ност при пред­на­та гру­па в ля­во вър­ху кар­ти­на­та е би­ло на­ри­су­ва­но нещо. Това ко­ето е над­ри­су­ва­но там е мяс­то­то къ­де­то е на­пи­са­но нещо. Там се на­ми­ра се­га ед­на ма­те­ма­ти­чес­ка теория. А пър­во­на­чал­но вър­ху то­ва мяс­то е сто­яло не­що от Еванге- лието. Вие виж­да­те сле­до­ва­тел­но­, че ед­но та­ко­ва "дете" мо­же да бъ­де ед­но мно­го раз­ви­то чо­веш­ко съ­щес­т­во­, ко­ето ни раз­к­ри­ва не­ща­, ко­ито ина­че мо­гат мно­го труд­но да бъ­дат открити.

И та­ка аз бих мо­гъл да ка­жа­, че че­те­не­то мо­же да бъ­де уп­раж­не­но съ­що и по от­но­ше­ние на ра­но ум­ре­ли деца.




Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница