СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА Дюселдорф, 27 ап­рил 1913 г. Относно общуването с мъртвите

СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА

Относно общуването с мъртвите.

Науката, която тук във фи­зи­чес­кия свят се за­ни­ма­ва със фи­зи­чес­ки­те не­ща сти­га до вся­как­ви за­ко­ни­, до вся­как­ви връз­ки на съ­щес­т­ву­ва­ни­ето в то­зи фи­зи­чес­ки свят. Онова, което мо­же да бъ­де на­ме­ре­но с те­зи за­ко­ни при фи­зи­чес­ки­те съ­щес­т­ва и яв­ле­ни­я­, ко­ито ни за­оби­ка­ля­т, ­не е все пак ни­що дру­го­, ­ос­вен за­ко­но­мерност на външ­на­та се­тив­на действителност. Когато нап­ри­мер из­с­лед­ва­ме ед­но цве­те с обик­но­ве­ни­те по­мощни на­уч­ни сред­с­т­ва­, ние се за­поз­на­ва­ме с фи­зи­чес­ки­те и хи­ми­чес­ки за­ко­ни­, ко­ито дейс­т­ву­ват вър­ху рас­тението. Обаче ви­на­ги ос­та­ва не­що­, ко­ето из­бяг­ва на на­ука­та­, а имен­но са­ми­ят живот. Без съм­не­ние в пос­ледно вре­ме­, ­от­дел­ни осо­бе­но на­да­ре­ни с фан­та­зия уче­ни се за­ло­ви­ха да раз­ра­бо­тят вся­как­ви хи­по­те­зи­, с­по­ред ко­ито рас­ти­тел­ни­ят жи­вот би мо­гъл да

Фактически по­ло­же­ни­ето е та­ко­ва­, че и са­ми­ят чо­век жи­вее в то­зи свят ми­на­вай­ки през вра­та­та на смъртта. Той мо­же да ми­не тук през смър­т­та­, ­оба­че не мо­же ни­ко­га да угас­не­, за­що­то е при­ет то­га­ва от све­то­ве­те в ко­ито не съ­щес­т­ву­ва ни­как­во унищожение. Това, което мо­жем да счи­та­ме не­що по­доб­но на смър­т­та в над­фи­зи­чес­кия свя­т, е не­що съ­вър­ше­но раз­лич­но от смъртта. То е то­ва­, ­ако ис­ка­ме да упот­ре­бим чо­веш­ки ду­ми­, тряб­ва да на­зо­вем с ду­ма­та самотност. И ни­ко­га смър­т­та не мо­же да бъ­де не­що­, ко­ето е унищожение, но е не­що по­-ло­шо от то­ва­, ко­ето е са­мот­ност на Земята. Тя е ед­но на­соч­ва­не на пог­ле­да на­зад вър­ху собстве­но­то същество. И чо­век за­бе­ляз­ва­, що зна­чи се­бе си.

А се­га обич­ни при­яте­ли­, кол­ко­то по­ве­че нав­ли­за­ме във свръх­се­тив­ния свя­т, ­тол­ко­ва по­ве­че прес­та­ват от­делни­те неща. В ас­т­рал­ния свят ние още на­ми­ра­ме от­дел­ни отношения. Обаче кол­ко­то по­-ви­со­ко се из­ди­га ме­, ние на­ми­ра­ме от­дел­ни отношения, че оно­ва ко­ето съ­щес­т­ву­ва меж­ду от­дел­ни­те съ­щес­т­ва прес­та­ва да съществува. Там всич­ко е същества: от­

Това е един пог­ле­д, ­кой­то мно­го чес­то се пред­ла­га на пог­ле­да на ясно- видеца. Мъртвите се при­съ­еди­ня­ват към ум­ре­ли­те пре­ди сто­ле­тия пра- деди. Това е та­ка оба­че са­мо за оп­ре­де­ле­но време. След то­ва чо­век би се чув­с­т­ву­вал от­но­во из­вън­ред­но са­мо­те­н, ­ако не би­ха ца­ру­ва­ли дру­ги от­но­ше­ни­я­, ко­ито на­ис­ти­на са по­-да­леч­ни­, ко­ито оба­че въп­ре­ки то­ва под­гот­вят чо­ве­ка да бъ­де ед­но об­щи­тел­но­, д­ру­же­люб­но съ­щес­т­во в духов­ния свят. В на­ше­то Антропософско дви­же­ние ние има­ме в то­ва от­но­ше­ние един прин­ци­п, ­кой­то про­изти­ча от ед­на кос­ми­чес­ка задача: да из­г­ра­дим от­но­ше­ни­ята меж­ду хо­ра­та кол­ко­то е въз­мож­но по­-раз­но­образно. Ето за­що ние раз­ви­ва­ме Антропософията не са­мо та­ка­, че от­дел­ни­ят чо­век да из­на­ся сказки. В на­шето об­щес­т­во ние се ста­ра­ем да съ­бе­рем хо­ра­та та­ка­, че да бъ­дат съз­да­де­ни съ­що лич­ни от­но­ше­ния и те­зи от­но­ше­ния да ва­жат съ­що и за свръх­се­тив­ния свят. Така че бла­го­да­ре­ние на то­ва­, че тук хо­ра­та при­над­лежат дру­гар­с­ки на оп­ре­де­ле­но те­че­ни­е­, той съз­да­ва връз­ки за дру­гия свят. Обаче ид­ва вре­ме­, ко­га­то са не­об­хо­ди­ми мно­го по­-­об­щи отношения. Идва вре­ме ко­га­то чо­ве­къ­т, ­ду­ши­те се чув­с­т­ву­ват са­мот­ни­, ­ако те са ми­на­ли през вра­та­та на смър­т­та без да но­сят в се­бе си ед­но мо­рал­но нас­т­ро­ение на ду­ша­та­, без мо­рал­ни по­ня­ти­я­, ­ако тук във фи­зи­чес­ко­то съ­щес­т­ву­ва­не са от­рек­ли мо­рал­но­то нас­т­ро­ение на душата. Хора с мо­рал­но нас­т­ро­ение на ду­ша­та съ­щес­т­ву­ват фи­зи­чес­ки тук на на­ша­та Земя прос­то чрез то­ва­, че те са нормал­ни хо­ра­, те имат по­-го­ля­ма стойнос­т, ­от­кол­ко­то не­мо­рал­ни­те хора. За ця­ло­то зем­но чо­ве­чес­т­во един мора­лен чо­век има по­-го­ля­ма стойнос­т, ­от­кол­ко­то един не­мо­ра­лен чо­ве­к, ­как­то нап­ри­мер ед­на здра­ва сто­машна клет­ка е по­-цен­на за це­ли­ят чо­ве­к, ­от­кол­ко­то ед­на болна. Ние не мо­жем да из­ло­жим точ­но по от­дел­но, в как­во се със­тои стойнос­т­та на ед­ни мо­ра­лен чо­век за ця­ло­то чо­ве­чес­т­во, в как­во се със­тои вре­да­та от един не­мо­ра­лен чо­век вие ско­ро ще ме разберете. Човекът без мо­рал­но нас­т­ро­ение на ду­ша­та е един бо­лен член на човечеството. Това оз­на­ча­ва оба­че­, че чрез сво­ето не­мо­-

След то­ва ид­ва ед­но фа­за на раз­ви­ти­ето, в ко­ято все­ки се чув­с­т­ву­ва са­мо­те­н, ­да­же ако има мо­рал­ни по­нятия и чув­с­т­ва­, но ако му лип­с­ват ре­ли­ги­оз­ни представи. Религиозните пред­с­та­ви са под­го­тов­ка­та за един дру­же­лю­бен жи­вот в свръх­се­тив­ния свят в оп­ре­де­ле­на фа­за на жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­дане. И тук от­но­во на­ми­ра­ме­, че хо­ра­та ко­ито се от­къс­ват от ре­ли­ги­оз­ни­те връз­ки и чув­с­т­ва­, са осъ­де­ни на са- мотност. Тук ние на­ми­ра­ме хо­ра­та с ед­нак­ви ре­ли­ги­оз­ни из­по­ве­да­ния съб­ра­ни на групи. След то­ва оба­че ид­ва вре­ме­, ко­га­то от­но­во не е дос­та­тъч­но чо­век да е жи­вял в ед­но ре­ли­ги­оз­но об­щес­т­во­, ­ид­ва вре­ме ко­гато въп­ре­ки то­ва чо­ве­кът мо­же да се чув­с­т­ву­ва от­но­во самотен. Това е ед­но та­ко­ва вре­ме­, ко­га­то меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не ста­ва въ­об­ще не­що важно. Това е вре­ме­то­, ко­га­то или се чув­с­т­ву­ва­ме са­мотни­, въп­ре­ки ре­ли­ги­оз­но­то об­щу­ва­не с дру­ги ед­нак­во ре­ли­ги­оз­ни нас­т­ро­ени хо­ра­, ­или до­би­ва­ме раз­би­ра­не за вся­ка чо­веш­ка ду­ша в ней­ни­те прояви. За то­ва об­щу­ва­не ние мо­жем да се под­гот­вим са­мо чрез то­ва­, че на Земята си ус­во­ява­ме раз­би­ра­не за всич­ки ре­ли­ги­оз­ни изповедания. По-рано пре­ди Тайната на Голгота, то­ва не бе­ше не­об­хо­ди­мо­, за­що­то то­га­ва из­жи­вя­ва­ни­ята на ре­ли­ги­оз­ния и ду­хов­ния свят бя­ха други. Но то­ва се­га е ста­на­ло необходимо. Подготовката за то­ва е пра­вил­но­то раз­би­ра­не на Християн- ството.

Защото то­ва­, ко­ето със­тав­ля­ва същ­нос­т­та на Християнството, то не мо­же да бъ­де на­ме­ре­но в дру­ги­те ре­лиги­оз­ни изповедания. Без съм­не­ние
от­дел­ни­те хрис­ти­ян­с­ки из­по­ве­да­ния са мо­же би по-тесногръди. Обаче пра­вил­но раз­б­ра­но­то Християнство съ­дър­жа ве­че в се­бе си им­пул­са за раз­би­ра­не на вся­ко ре­ли­ги­оз­но изповедание. Как е при­ел Християнство- то за­пад­ни­ят човек? Вземете ин­дийс­ка­та религия. Нея мо­же да изпо­вяд­ва са­мо ин­дийс­ка­та раса. Ако тук в Европа ние бих­ме раз­ви­ли ед­на ра­со­ва ре­ли­ги­я­, то днес бих­ме се кла­ня­ли на Вотан, това би би­ло за­пад­на ра­со­ва религия. Западът е при­ел ед­но ре­ли­ги­оз­но из­по­ве­да­ни­е­, което не про­из­хож­да от не­го­ва­та соб­с­т­ве­на на­ро­до­ва суб­с­тан­ци­я­, а ко­ето е дош­ло от изток. Прието бе­ше не­що­, ко­ето мо­же­ше да дейс­т­ву­ва са­мо чрез не­го­во­то ду­хов­но съдържание. Защото ни­коя ра­со­ва­, ­или на­ци­онал­на ре­ли­гия не мо­же­ше да го при­ем в се­бе си - да го признава.

Това е осо­бе­нос­т­та на Християнството: В не­го се на­ми­ра за­ро­диш то да ста­не ед­на уни­вер­сал­на религия. Ние не тряб­ва да про­явя­ва­ме не­тър­пи­мост по от­но­ше­ние на дру­ги­те ре­ли­ги­и­, не е нуж­но да пра­вим то­ва и все пак мо­жем да кажем: Мисията на Християнството не се със­тои в то­ва­, да до­не­се на хо­ра­та догми. Естестве­но бу­дис­тът се над­с­ми­ва над ед­но ве­ро­из­по­ве­да­ни­е­, ко­ето не съ­дър­жа уче­ни­ето на прераждането. Той счи­та то­ва ве­ро­из­по­ве­да­ние ка­то не­що неп­ра­вил­но­, ка­то не­що неистинско. Оба- че пра­вил­но раз­б­ра­но­то Християнство пред­по­ла­га­, че все­ки чо­век е Християнин в сво­ето вът­реш­но естество. Ако оти­де­те при един ин­ди­ец и му кажете: Ти си ин­ди­ец, а аз съм хрис­ти­янин - то­ва оз­на­ча­ва­, че не сте раз­б­ра­ли Християнството. Само ко­га­то мо­жем да ка­жем на индиеца: В не­го­во­то най­-вът­реш­но ес­тес­т­во то­зи ин­ди­ец е съ­що та­ка до­бър хрис­ти­янин как­то и аз самият. Той са­мо не е имал ни­ка­къв друг по­во­д, ­ни­как­ва дру­га въз­можнос­т, ­ос­вен да се за­поз­на­ем с ед­но под­гот­ви­тел­но ве­ро­из­по­ве­да­ние и не е из­ля­зъл още от не­го­, ­аз тряб­ва да му обяс­ня къ­де не­го­ва­та ре­ли­гия съв­па­да с мо­ята­, то­га­ва ние сме раз­б­ра­ли Християнството. Най-добре би би­ло­, ­ако хрис­ти­яни­те би­ха учи­ли ин­ди­еца да поз­нае ис­тин­с­ка­та ин­дийс­ка ре­ли­гия и след то­ва се опи­та­ли да по­ве­дат ин­дийс­ка­та ре­ли­гия по­-на­та­тъ­к, ­за да мо­же ин­ди­еца да на­ме­ри връз­ка­та с все­об­ща­та еволюция. Ние раз­би­ра­ме Християнството са­мо то­га­ва­, ко­га­то счи­та­ме все­ки чо­век за Християнин в на­й-­дъл­бо­ка­та вът­реш­ност на не­го­во­то сър­це­, са­мо то­га­ва Християнството е ед­на ре­ли­гия на Слънцето без Христовия Импулс. За нас не съ­щес­т­ву­ва там ни­що дру­го­, ­ос­вен ед­но не­раз­би­ра­емо на­на­ся­не в Акашовата Летопис. Откакто Христос се е съ­еди­нил със Земята, хората тряб­ва да до­би­ят раз­би­ра­не за не­го на Земята. след смъртта ние тряб­ва да до­не­сем със се­бе си в ду­хов­ния свят раз­би­ра­не­то за Христос, иначе не мо­жем да го на­мерим там. Когато се раз­ви­ва­ме към Слънцето, тогава, ако тук на Земята сме до­би­ли раз­би­ра­не за Христос и ос­та­вил то­ва за Слънцето. Това е важ­но­то­, че раз­би­ра­не­то за Христос тряб­ва да бъ­де под­бу­де­но тук на Земята, тогава ние мо­жем да

Съществуват Теософски те­че­ни­я­, ко­ито не мо­гат да раз­бе­ра­т, ­че Хрис- товият Импулс е ка­то един цен­тър на те­жес­т­та в сре­да­та на зем­но­то раз­ви­ти­е­, ­от кой­то цен­тър той оти­ва все по-нависоко. Ето за­що ко­га­то ид­ват хо­ра­, ко­ито каз­ва­т, ­че Христос мо­же да се яви ня­кол­ко пъ­ти на Земя- та в тя­ло от плът и кръ­в, ­то­ва е все ед­но­, че те казват: ко­би­ли­ца­та на ед­на вез­на мо­же да бъ­де ока­че­на в две точ­ки­, кол­ко­то без­с­мис­ле­но би би­ло то­ва във фи­зи­чес­кия свя­т, ­тол­ко­ва без­с­мис­ле­но и твър­де­ни­ето на ня­кои окул­тис­ти­, че Христос се пре­раж­да мно­го пъ­ти на Земята. Ние по­каз­ва­ме­, че има­ме раз­би­ра­не за Христовия Импулс са­мо чрез това, че сме в със­то­яние да разберем: Христос е един­с­т­ве­ни­ят Бог /един­с­т­ве­но­то ду­хов­но Същество от вис­ши­те йе­рар­хи­и­/­, кой­то е ми­нал през смър­т­та и за то­ва тряб­ва­ше да сле­зе на Земята.

Онзи, който е до­бил тук на Земята ед­но раз­би­ра­не за Христос, след смър­т­та за не­го ве­че не съ­щес­т­ву­ва на Слънцето един пра­зен престол. Тогава той мо­же да поз­нае съ­що ед­на дру­га сре­ща­, ко­ято се явя­ва в то­ва време: то­га­ва при чо­ве­ка ид­ва съ­що Луцифер, а имен­но се­га не ве­че ка­то из­ку­си­те­л, а ка­то ед­но оп­рав­да­но съ­щес­т­во­, ко­ето тряб­ва да бъ­де с не­го­, ­ако той тряб­ва да на­ме­ри сво­ето по­-на­та­тъш­но пъ­ту­ва­не и раз­ви­тие в света. Едни и съ­щи ка­чес­т­ва са вред­ни са­мо то­га­ва­, ко­га­то те се уп­раж­ня­ват на не­под­хо­дя­що място. Луцифер за­вър­з­ва тук във фи­зи­чес­кия свят ед­но от­но­ше­ни­е­, ко­ето е вред­но за човека. Обаче след смър­т­та, за­поч­вай­ки от сфе­ра­та на Слънцето на­та­тъ­к, ­Луци­фер тряб­ва да прид­ру­жа­ва човека. Човекът е тряб­ва­ло да срещ­не Луцифера. Той тряб­ва да из­вър­ши своя по­-на­та­тъ­шен път в ду­хов­ния свят меж­ду Луцифер и Христос. Хри- стос зак­ри­ля не­го­ва­та ду­ша­, за­паз­ва я с всич­ко оно­ва­, ко­ето ду­ша­та е до­би­ла в ней­ни­те ми­на ли прераждания. Задачата на Луциферовата си­ла е та­зи­, да под­к­ре­пи чо­ве­ка той да се на­учи да опол­зот­вори съ­що си­ли­те на дру­ги­те Същества на йе­рар­хи­ите за сво­ето но­во въплъщение. Безразлич- но ко­га е бил дос­тиг­нат то­зи мо­мен­т, ­за кой­то го­во­ри­х, ­но за чо­ве­ка нас­тъп­ва ня­ко­га не­об­хо­ди­мос­т­та да оп­ре­де­ли първо, в коя точ­ка на Земята тряб­ва да ста­не не­го­во­то след­ва­що въп­лъ­ще­ние и в коя страна. Това тря- б­ва да ста­не в сре­да­та на вре­ме­то меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. Това е да­же пър­во­то не­що­, ко­ето тряб­ва да стане­, да бъ­де оп­ре­де­ле­но да­ле­че нап­ред мяс­то­то и стра­на­та, в ко­ято тряб­ва да се пре­ро­ди чо­веш­ка­та душа.

За та­зи цел чо­ве­кът се под­гот­вя чрез то­ва­, че още тук на Земята той за­вър­з­ва от­но­ше­ни­ето с вис­ши­те све­тове. Но той тряб­ва да бъ­де под­к­ре­пен от Луцифер. Сега той при­ема от оп­ре­де­лен вид съ­щес­т­ва на вис­ши­те

йе­рар­хии си­ли­те­, ко­ито го на­соч­ват към оп­ре­де­ле­но мяс­то и към оп­ре­де­лен момент.

Ако бих­ме ис­ка­ли да раз­бе­рем един из­пък­ващ пример: Когато тряб­ва­ше да се по­яви Лутер, неговото по­явява­не тряб­ва­ше да бъ­де под­гот­ве­но в 8-то­, ­9-то­то столетие. Тогава си­ли­те тряб­ва­ше да бъ­дат на­со­че­ни в един на­род, в кой­то той тряб­ва­ше да действува. За цел­та тряб­ва да съ­дейс­т­ву­ва Луцифер, за да мо­же да бъ­де оп­ре­де­ле­но вре­ме­то и мяс­то­то на на­ше­то прераждане. Благодарение на то­ва­, че чо­ве­кът но­си Христа в сво­ята ду­ша­, той за­паз­ва оно­ва ко­ето си е изработил. Но с то­ва той не е още уз­рял да зна­е­, къ­де не­го­ва­та Карма мо­же да се про­яви на­й-­доб­ре­, за то­ва тряб­ва да му по­мог­не Луцифер.

След то­ва от­но­во из­ми­на­ва оп­ре­де­ле­но време. И след­ва­що­то не­що е то­ва­, че тряб­ва да се ре­ши вър­ху въп­ро­са - и то­ва е ед­на пот­ре­са­ва­ща дей- ност: Какво ус­т­ройс­т­во тряб­ва да има двой­ка­та ро­ди­те­ли в ней­ни те соб­с­т­ве­ни ха­рак­тер­ни ка­чес­т­ва­, за да мо­же да про­из­ве­де фак­ти­чес­ки чо­ве­ка­, кой­то тряб­ва да бъ­де до­ве­ден на оп­ре­де­ле­но мяс­то и в оп­ре­де­ле­но вре­ме на Земята? всич­ко то­ва тряб­ва да бъ­де оп­ре­де­ле­но да­ле­че по-рано. От то­ва оба­че след­ва не­що дру­го - че се­га от стра­на на вис­ши­те йе­рар­хии и то­ва от­но­во с под­к­ре­па­та на Луцифер, трябва да бъ­дат нап­ра­ве­ни да­ле­че­, да­ле­че нап­ред при­го­тов­ле­ни­ята за то­ва в те­че­ние на це­ли поко- ления. За Лутер тряб­ва­ше да бъ­де оп­ре­де­ле­но още от 10-то­то­, ­1­1-то­то сто­ле­ти­е­, ко­ито тряб­ва­ше да бъ­дат пра­де­ди­те и по­том­ци­те на ко­ито той тряб­ва­ше да се ро­ди­, за да мо­же да се по­лу­чи не­обхо­ди­ма­та ро­ди­тел­с­ка двойка. Физическата на­ука вяр­ва­, че чо­ве­кът при­ема ка­чес­т­ва­та на не­го­ви­те ро­ди­те ли, прадеди. В дейс­т­ви­тел­нос­т, ­чо­ве­кът дейс­т­ву­ва от свръх­се­тив­ния свят вър­ху ка­чес­т­ва­та на сво­ите пра­деди. По оп­ре­де­лен на­чин ние сме ви­нов­ни за то­ва­, ка­къв е бил на­ши­ят пра-прадядо. Естествено чо­ве­кът не мо­же да про­из­ве­де всич­ки ка­чес­т­ва­, ­оба­че меж­ду дру­го­то тряб­ва да бъ­дат на ли­це съ­що ка­чес­т­ва­та­, ­от които ще се нуж­да­ем след това. Това, което чо­ве­кът нас­ле­дя­ва от сво­ите от­ци­, той го нап­ра­вил първо да се влее в тях.

Следователно: пър­во би­ва оп­ре­де­ле­но вре­ме­то и мяс­то­то на раждането. След то­ва би­ват из­б­ра­ни пра­де­дите. Всъщност то­ва­, ко­ето се на­ри­ча дет­с­ка лю­бо­в, ­не е ни­що дру­го ос­вен про­ява­та на то­ва­, ко­ето чо­ве­кът е раз­вил от сто­ле­тия от свръх­се­тив­ния свят. И то­ва­, ко­ето се явя­ва ка­то за­ча­тие е, че то­га­ва чо­век при­ема си­ли­те­, ко­ито дейс­т­ву­ват съв­мес­т­но вър­ху не­го­во­то соб­с­т­ве­но тя­ло­, а имен­но вър­ху гла­ва­та и вър­ху об­щата фор­ма на тялото. Ето за­що тряб­ва да си пред­с­та­ви­м, ­че от то­га­ва вър­ху нас се ра­бо­ти на­й-м­но­го в по­-дъл­бо­ко­то ус­т­ройс­т­во на гла­ва­та­, по­-мал­ко вър­ху ръ­це­те и кра­ка­та и съ­що по­-мал­ко вър­ху ту­ло­ви­ще­то­, ­обаче се ра­бо­ти вър­ху гла­ва­та към туловището. Това ние изгравирваме. След то­ва ние

Само пог­ле­дът на яс­но­ви­де­цът во­ди до не­ща­та­, ко­ито са дейс­т­ви­тел­ност с пъл­но значение. Така аз мо­га да ви раз­ка­жа след­ни­ят случай: Срещаме един чо­ве­к, ­кой­то бе­ше хидрокефал. Той се раз­ли­ча­ва­ше на­пъл­но от ця­ло­то ос­та­на­ло семейство. Защо има­ше той ед­на та­ка­ва гла­ва на хидро- кефал? Защото све­тът на висши­те Същества, заедно с Луцифер - гла­се­ше така: Да, човекът тряб­ва да бъ­де ро­ден там - то­ва е на­й-­доб­рата ро­ди­тел­с­ка двойка. Обаче той не мо­же да дейс­т­ву­ва по пра­ви­лен на­чин вър­ху пра­де­ди­те­, та­ка че да мо­же да из­ра­бо­ти то­ва­, ко­ето да му да­де ис­тин­с­ко­то ве­щес­т­во­, за да мо­же не­го­ва­та гла­ва да се втвър­ди правилно. Едвам през вре­ме на жи­во­та той тряб­ва да прис­по­со­би мо­зъ­кът към съ­от­вет­на­та структура. Този чо­век не мо­же­ше да под­гот­ви сво­ите пра­де­ди та­ка­, че не­го­ва­та гла­ва да бъ­де съ­от­вет­но втвърдена.

Всичко то­ва са мно­го важ­ни не­ща и от то­ва ние виж­да­ме един вид тех­ни­ка­та чрез ко­ято се вра­бот­ва­ме в света. Когато ня­ко­га на­ука­та ще раз­бе­ре пра­вил­но то­ва хо­ра­та ще до­ло­вят дейс­т­ви­ето на вис­ши­ят свят.

Когато след смър­т­та вър­вим по­-на­та­тък с Луцифер и Христос, ние ид­ва­ме в пра­вил­но от­но­ше­ние с нап­редва­що­то развитие. Следователно в жи­во­та след смър­т­та пър­во тряб­ва да бъ­дат пре­одо­ле­ни опас­нос­ти­те на са­мот­нос­т­та чрез връз­ки­те с дру­ги хо­ра­, ч­рез мо­рал­ни връз­ки­, ч­рез ре­ли­-

Така как­то чо­ве­кът жи­вее тук на Земята, ритмично, между буд­нос­т­та и съ­ня­, та­ка в дру­ги­ят свят - той жи­вее от­тег­ляй­ки се в са­ми­ят се­бе си и в об­ще­ние с дру­ги ду­ши - сме­нящ се меж­ду об­щи­тел­ност и са­мотност по един рит­ми­чен на­чи­н, ­та­къв е жи­во­тът във вис­ши­ят свят. И как ние жи­ве­ем във вис­ши­ят свя­т, ­то­ва за­ви­си от фак­та­, как сме се под­гот­ви­ли на Земята, както опи­сах по­-нап­ред това.

На въп­ро­са­, да­ли мо­же да се че­те на де­ца ум­ре­ли пре­ди раж­да­не­то­, ­или при раж­да­не­то - Рудолф Щайнер отговори: Човек е де­те са­мо тук на Земята. По­ня­ко­га яс­но­ви­де­цът кон­с­та­ти­ра­, че един чо­ве­к, ­кой­то е ум­рял ка­то мал­ко де­те­, е ед­на ин­ди­ви­ду­ал­ност в срав­не­ние с ко­ято ня­кой зе­мен чо­ве­к, ­кой­то уми­ра на 80 го­ди­ни е по­-мал­ко дете. Ето за­що не тряб­ва да се ме­ри със зем­ния мащаб.

Аз ве­че опи­сах вед­нъ­ж, ­как тряб­ва да бъ­де раз­б­ран окул­т­но об­ра­зъ­т, ­кар­ти­на­та на Рафаел, която но­си обикно­ве­но име­то "Атинската школа". През пос­лед­но вре­ме аз се за­поз­нах с един чо­век ум­рял ка­то дете. В об­щу­ва­не­то с не­го мо­ето вни­ма­ние мо­же да бъ­де обър­на­то имен­но вър­ху то­ва­, ко­ето е ос­та­на­ло от та­зи кар­ти­на и ми­си­ите на Рафаел. И ду­ша­та на то­зи чо­век опис­ва­, как в дейс­т­ви­тел­ност при пред­на­та гру­па в ля­во вър­ху кар­ти­на­та е би­ло на­ри­су­ва­но нещо. Това ко­ето е над­ри­су­ва­но там е мяс­то­то къ­де­то е на­пи­са­но нещо. Там се на­ми­ра се­га ед­на ма­те­ма­ти­чес­ка теория. А пър­во­на­чал­но вър­ху то­ва мяс­то е сто­яло не­що от Еванге- лието. Вие виж­да­те сле­до­ва­тел­но­, че ед­но та­ко­ва "дете" мо­же да бъ­де ед­но мно­го раз­ви­то чо­веш­ко съ­щес­т­во­, ко­ето ни раз­к­ри­ва не­ща­, ко­ито ина­че мо­гат мно­го труд­но да бъ­дат открити.

И та­ка аз бих мо­гъл да ка­жа­, че че­те­не­то мо­же да бъ­де уп­раж­не­но съ­що и по от­но­ше­ние на ра­но ум­ре­ли деца.