Лекции държани в различни градове от 1912 до 1913 г

ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА

Във вто­ра­та по­ло­ви­на на ми­на­ла­та го­ди­на ми бе­ше въз­ло­же­но да нап­ра­вя ня­кои окул­т­ни из­с­лед­ва­ния върху жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. Ние ве­че опи­сах­ме от раз­лич­ни стра­ни оно­ва­, за ко­ето става ду­ма­, ­оба­че ед­но пъл­но поз­на­ни­е­, ­ед­но дейс­т­ви­тел­но про­ник­ва­не в чо­веш­кия жи­вот е въз­мо­жен са­мо то­га­ва­, ко­га­то раз­г­леж­да­не­то ста­не от на­й-­раз­лич­ни глед­ни точки. Въпреки че то­ва ко­ето мо­же да се на­мери в мо­ите цик­ли и кни­ги от сказ­ки вър­ху те­зи не­ща е пра­вил­но и вярно. Все пак към всич­ки оно­ва мо­же да се до­ба­ви съ­що и оно­ва­, ко­ето ще из­не­сем та­зи ве­чер и мо­же би съ­що и в дру­ги ден вър­ху те­зи неща.

Когато чо­век е ми­нал през вра­та­та на смър­т­та­, ко­га­то сле­до­ва­тел­но и по­ло­жил сво­ето фи­зи­чес­ко и сво­ето етер­но тя­ло­, то­га­ва през пър­во­то вре­ме след смър­т­та той е от­да­де­н, ­ду­ша­та е от­да­де­на имен­но на спо­ме­ни те за из­тек­лия жи­вот на Земята. Ние зна­ем ве­че­, че ду­ша­та се нуж­дае от оп­ре­де­ле­но вре­ме­, за да отвикне, ако мо­жем да упот­ре­бим то­зи из­ра­з, ­от всич­ко оно­ва­, ко­ето я свър­з­ва с нейния пос­ле­ден зе­мен жи­вот на Земята. Сега ис­ка­ме да си пред­с­та­вим то­ва из­рас­т­ва­не от пос­лед­ни­ят зе­мен жи­вот във връз­ка с ця­ла­та Вселена­, със Света.

Когато чо­век на­пус­ка сво­ето фи­зи­чес­ко и сво­ето етер­но тя­ло­, а то­ва не се случ­ва са­мо при смър­т­та­, то­ва ста­ва и при спа­не­то - и жи­вее сле­до­ва­тел­но са­мо в сво­ето ас­т­рал­но тя­ло­, ко­ето мо­жем да на­ре­чем съ­що душе- в­на­та при­ро­да на чо­ве­ка­, то­га­ва с не­го нас­тъп­ва­, бих­ме мог­ли да ка­жем прос­т­ран­с­т­ве­но­, ­ед­но пъл­но разширение: Едно раз­ши­ре­ние на не­го­во­то съ­щес­т­во в да­ле­чи­ни­те­. В­с­ъ­щ­ност всяка нощ ние се разширяваме в зве- здните светове. След смър­т­та чо­век се раз­ши­ря­ва та­ка­, бав­но и пос­те­пен­но­, так че тряб­ва да тър­сим - се­га не мо­жем да ка­же­м, ­не­го­во­то те­лес­но съ­щес­т­во - а в не­го­во­то ду­шев­но съ­щес­т­во­, а в не­гово­то ду­шев­но съ­щес­т­во в ок­ръж­нос­т­та на Земята, първо да­ле­че из­вън зем­на­та атмо- сфера. Той се раз­ши­рява все по­-да­ле­че и по­-да­ле­че­, до­ка­то до­кол­ко­то и па­ра­док­сал­но да зву­чи то­ва­, то все пак от­го­ва­ря на са­ма­та ис­ти­на - до­ка­то е раз­ши­рил сво­ето ду­шев­но би­тие над ця­ла­та ок­ръж­нос­т, ­очер­та­на от пъ­тя от Луната около ця­ло­то зем­но кълбо. Ние из­рас­т­ва­ме в го­ле­ми­на­, та­ка че гра­ни­ци­те на на­ше­то съ­щес­т­во е ця­ло­то простран­с­т­во очер­та­но от пъ­тя на Луната око­ло Земята. До­ка­то трае на­ше­то раз­ши­ре­ни­е­, до то­зи раз­ме­р, ­ние се на­ми­ра­ме в то­ва­, ко­ето мо­жем да на­ре­чем Камалока /Място на желанията/. Това е вре­ме­то в ко­ето сме свърза­ни още с на­шия пос­ле­ден зе­мен живот. След то­ва оба­че раз­ши­ре­ни­ето про­дъл­жа­ва по-нататък. Ние се раз­ши­ря­ва­ме и всъщ­ност ста­ва­ме звез­д­на па­лат­ка­, с­лед то­ва за­поч­ва вре­ме­, ко­га­то чо­век се раз­ши­ря­ва така, че външ­на­та гра­ни­ца на не­го­во­то би­тие сти­га до пъ­тя очер­тан от пла­не­та­та­, ко­ято днеш­на­та ас­т­ро­но­мия нари­ча Венера, която оба­че спо­ред Окултизма е пла­не­та­та Меркурий. Но се­га след ка­то чо­ве­кът е на­пус­нал сфе­ра­та на Луната, формата на не­го­во­то съ­щес­т­ву­ва­ние за­ви­си от то­ва­, ка­къв е бил не­го­вия жи­вот тук на Земята. Ко­га­то след смър­т­та се вжи­ве­ем в ми­ро­во­то прос­т­ран­с­т­во в сфе­ра­та на Меркурий, ние се на­ми­ра­ме в та­зи сфе­ра­, ­или та­ка че лес­но мо­жем да на­ме­рим връз­ка­та с хо­ра­та с ко­ито сме би­ли за­ед­но на Земята, с ко­ито сме об­щу­ва­ли на Земята, или мо­же да се слу­чи та­ка­, че труд­но мо­жем да на­ме­рим ед­на та­ка­ва връз­ка, труд­но мо­жем да се съ­бе­рем и да об­щу­ва­ме с хо­ра­та­, ко­ито са ни би­ли близ­ки на Земята и ко­ито съ­що се на­ми­рат в ду­хов­ния свя­т, ­че ние сме един вид осъ­де­ни на са­мот­ност в та­зи сфе­ра на Меркурий. И да­ли сме оп­ре­де­ле­ни по­ве­че­, ­

Но имен­но през вре­ме­то на ми­на­ва­не­то на те­зи сфе­ри на Венера или на Меркурий, след смър­т­та има още зна­че­ние то­ва­, да­ли в жи­во­та меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та сме би­ли чо­век със съ­вес­т, ­или сме би­ли без­съ­вестни­. В­сич­ко което става тук, в света на физическия живот, се уп- равлява, причинява се от духовния свят. Ние чес­то пъ­ти сме раз­г­леж­да­ли ес­тес­т­ве­на­та смър­т, ­нас­тъп­ва­ща по­ра­ди ос­та­ря­ване. Тази смърт тряб­ва да нас­тъ­пи за чо­ве­ка­, за­що­то тя е оно­ва­, ко­ето тряб­ва да ни спо­ле­ти за то­ва­, за да може пра­вил­но да вър­ви жи­во­та от ед­но въп­лъ­ще­ние в друго. Обаче как­то зна­ем, ­съ­щес­т­ву­ва не са­мо та­зи осно­ва­на на ево­лю­ци­ята смър­т, ­по­ра­ди ста­рос­т, ­съ­щес­т­ву­ва съ­що ед­на смър­т, ­ко­ято спо­ле­тя­ва чо­ве­ка в раз­ц­вета на не­го­ва­та мла­дос­т, ­да­же още в не­го­во­то детство. В све­та съ­щес­т­ву­ват на­й-­раз­но­об­раз­ни бо­лес­ти­, ­епиде­мии и т.н., ко­ито на- с­тъп­ват в чо­веш­кия живот. И в край­на смет­ка те са при­чи­не­ни не са­мо от фи­зи­чес­ки при­чи­ни, а са оп­ре­де­ле­ни и уп­рав­ля­ва­ни от ду­хов­ния свят. И то­ва ста­ва всъщ­ност от об­лас­т­та на ас­т­ро­номи­чес­ка­та Венера, от он­зи по­яс око­ло Земята, който на­ри­ча­ме­, кой­то ние на­ри­ча­ме окул­т­но сфе­ра на Меркури­й. З­на­чи като теглим един радиус от Земята до Венера и с него опишем един кръг /без да дър­жим смет­ка за ас­т­ро­но­ми­чес­ки­те отношения/ - това е окултно взето сферата на Меркурий. Следова- телно не един кръг около слънцето, а около Земята. И в то­зи по­яс, в прос­т­ран­с­т­во­то ог­ра­ни­че­но от то­зи кръг се на­ми­рат си­ли­те­, ­от ко­ито се на­соч­ват към Земята бо­лес­ти­те и смър­т­та­, с­мър­т­та не до­тол­ко­ва кол­ко­то тя нас­тъп­ва ка­то ес­тес­т­ве­на смърт от старост. Тук дейс­т­ву­ват оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни съ­щес­т­ва­, ко­ито окул­тиз­ма на­ри­ча ду­хо­ве на бо­лес­т­та и смъ- ртта. Онзи чо­ве­к, ­кой­то окул­т­но ка­за­но­, в­ли­за в та­зи сфе­ра та­ка­, че на Земята е во­дил един без­съ­вес­тен жи­во­т, ­бил е без­съ­вес­тен чо­ве­к, ­та­къв чо­век се осъжда се­га, ко­га­то ми­на­ва през та­зи сфе­ра­, да ста­не слу­жи­тел на те­зи зли ду­хо­ве на бо­лес­ти­те и смър­т­та /арима­ни­чес­ки духове/. Да ние по­лу­ча­ва­ме ед­но по­ня­ти­е­, ­ед­но впе­чат­ле­ние от то­ва­, ко­ето оз­на­ча­ва

Друго е по­ло­же­ни­ето­, ко­га­то по­дейс­т­ву­ва до та­зи сфе­ра то­ва­, ко­ето е мно­го раз­п­рос­т­ра­не­но на Земята: удобство­то­, не­же­ла­ни­ето да се нап­ра­ви ед­но уси­лие за ня­как­ва ра­бо­та­. В­с­ъ­щ­ност нашият живот, стои из- цяло под знака на удобството. Хората би­ха из­вър­ши­ли без­б­рой не­ща по­-д­руг на­чи­н, ­ако не би­ха оби­ча­ли удобството. Също чрез удоб­с­т­во­то чо­век се осъж­да на то­ва­, да ста­не в сфе­ра­та за ко­ято то­ку що го­во­ри­х, ­за оп­ре­де­ле­но време слу­га на оне­зи съ­щес­т­ва­, ко­ито са под­чи­не­ни на Ари- ман, които мо­жем да на­речем съ­щес­т­ва на преч­ки­те­, на пре­пятс­т­ви­ята­, с­ле­до­ва­тел­но на оне­зи ду­хо­ве ко­ито пре­чат на ра­бо­та­та на Земята. Таки- ва хо­ра ста­ват слу­жи­те­ли на те­зи ду­хо­ве на преч­ки­те за оп­ре­де­ле­но по­-дъл­го­, ­или по­-к­рат­ко време чрез всич­ко ко­ето сме взе­ли в на­ши­те ду­ши ка­то удобство. Така ние по­лу­ча­ва­ме ед­но по­ня­тие за то­ва как дейс­т­ву­ват в жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не си­ли­те­, ко­ито тук на Земя- та сме раз­ви­ли в на­ши­те души.

Всъщност за хрис­ти­яни­на - всеки човек е християнин, каквито и религии да изповядва той иначе. И когато се иска християнските догми да бъ- дат разпространени навсякъде - това е едно тесногръдие. Великоду- шието е не­що съ­вър­ше­но различно. Когато раз­г­леж­да­ме ин­ди­еца­, кита­еца­, бу­дис­та­, ко­га­то про­ник­нем в на­й-­дъл­бо­ки­те еле­мен­ти на не­го­во­то съ­щес­т­во­, нав­ся­къ­де ще на­ме­рим на­ча­ла­та на Християнството и от то­ва ко­ето той са­ми­ят мис­ли­, ще от­к­ри­ем оно­ва­, ко­ето със­тав­ля­ва на­ча­лата на Християнството, без да ста­ва ду­ма да на­зо­ва­ва­ме име­то на Христос. Обаче то­ва по­-­яс­но Християнство­, та­ка как­то то е да­де­но на хо­ра­та меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та е са­мо ед­на под­го­тов­ка за сфе­ра­та на Слънцето след смъртта. Тук за та­зи сфе­ра на Слънцето е не­об­хо­ди­мо още и не­що друго: Необходимо и оно­ва­, ко­ето на­ри­ча­ме пра­вил­ни­я­, ­ис­тин­с­ки сми­съл на ду­ма­та Теософия. Тя ни да­ва оно­ва вът­реш­но раз­бира­не за всич­ки ре­ли­ги­оз­ни сис­те­ми по ли­це­то на Земята, за същ­нос­т­та на всич­ки ре­ли­ги­оз­ни сис­те­ми на Земята. Когато си ус­во­им то­ва раз­би­ра­не тук на Земя- та, ние се под­гот­вя­ме по пра­ви­лен на­чин за сфе­ра­та на Слънцето. Това раз­би­ра­не за раз­лич­ни­те ре­ли­гии и за Тайната на Голгота, за Христовия Импулс, ние трябва да има­ме­, ­ако не ис­ка­ме да бъ­дем са­мот­ни­ци по от­но­ше­ние на дру­ги­те чо­веш­ки ду­ши и по от­но­ше­ние на Духовете на Ви- сшите йе­рар­хии в сфе­ра­та на Слънцето меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж- дане.

Когато меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не нав­ле­зем в сфе­ра­та на Слън- цето, ние на­ми­ра­ме там две неща. Първото, което на­ми­ра­ме е не­що ко­ето мо­жем да из­ра­зим са­мо образно: Намираме един пра­зен престол, един пра­зен ми­ров престол. И оно­ва­, ко­ето мо­жем да тър­сим вър­ху то­зи пра­зен ми­ров прес­то­л, ­ние мо­жем да го на­ме­рим са­мо в об­ра­зи­те на Акашовата летопис. Но то­зи прес­то­л, ­кой­то на­ми­ра­ме там пра­зе­н, ­ко­га­то пре­жи­вя­ва­ме вре­ме­то меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не­, е сто­ял ня­ко­га в сфе­ра­та на Слънцето Христос. Той се е раз­ши­рил до сфе­ра­та на Земята чрез Тайната на Голгота и от оно­ва вре­ме на­сам жи­те­ли­те на Зе- мята, трябва да мо­гат да ус­во­ят то­зи Импулс в тях­на­та памет: Тогава те мо­гат да поз­на­ят об­ра­за­, кой­то се изя­вя­ва в Акашовата Летопис, когато се вжи­вя­ват в та­зи сфе­ра на Слънцето. Който не е до­бил тук на Земята
то­ва раз­би­ра­не­, той не поз­на­ва кой е сто­ял ня­ко­га на то­зи прес­тол и в то­ва ко­ето се­га съ­щес­т­ву­ва са­мо ка­то об­раз та­къв чо­век се­га не мо­же да се ори­ен­ти­ра­, да се оп­ра­ви в жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во ражда­не в сфе­ра­та на Слънцето. Тук ние виж­да­ме как­ва е ми­си­ята на чо­веш­ка­та ду­ша на Земята: Да по­тър­си тук връз­ка­та с Тайната на Голгота, така как­то ние тър­сим та­зи на­ша връз­ка в на­ше­то ду­хов­но движение. Чрез то­ва ние за­паз­ва­ме меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не спо­ме­на за Христо- вия Импулс и не ста­ва­ме ни­как­ви са­мот­ни­ци в сфе­ра­та на Слънцето, а ста­ва­ме об­щи­тел­ни и дру­же­люб­ни съ­щес­т­ва­, ч­рез си­ли­те­, които сме взе­ли с нас от Земята. Тогава ние жи­ве­ем чрез на­ша­та соб­с­т­ве­на­, на­не­се­на в нас си­ла на об­ра­зи на Христос, който е ос­та­нал са­мо ка­то об­раз в сфе­ра­та на Слънцето. И ние тряб­ва да взе­мем в нас от зем­ния жи­вот тол­ко­ва мно­го си­ли­, че та­зи си­ла да ни ос­та­не съ­що и за след­ва­що­то вре­ме и да не мо­же да се изгуби.

Но в сфе­ра­та на Слънцето на­ми­ра­ме и не­що дру­го - един вто­ри прес­тол и то­зи прес­тол е се­га дейс­т­ви­телно за­ет от ед­но дейс­т­ви­тел­но съ­щес­т­во - Луцифер. Ако не бих­ме при­ели в се­бе си Христовия Импулс, тога­ва би тряб­ва­ло са­мо Луцифер да ста­не са­мо наш ръководител. Обаче, ако не сме при­ели Христовия Импулс, тогава в на­ше­то да­леч­но пъ­ту­ва­не във Вселената ще сто­им от ед­на стра­на под ръ­ко­вод­с­т­во­то на Луцифер, а от дру­га стра­на под ръ­ко­вод­с­т­во­то на Христовия Импулс: за­що­то ние се нуж­да­ем и от Луцифер за след­ва­щи­те времена. Ние се нуж­да­ем съ­що от Луцифер, защото той ни ръ­ко­во­ди се­га по пра­вил­ния на­чин през ми­ро­ви­те сфе­ри­, пър­во до сфе­ра­та на Марс.

Това е след­ва­ща­та сфе­ра­, до ко­ято ние се раз­ши­ря­ва­ме меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. За да мо­же Луцифер да ни ръ­ко­во­ди по пра­вил­ния на­чи­н, ­та­ка как­то е под­хо­дя­що за нас хо­ра­та­, ние тряб­ва да има­ме Хрис- товия Импулс, като про­ти­во­ве­с, ­ка­то урав­но­ве­ся­ва­ща сила: Тогава им­пул­сът на Луцифер е бла­гот­ворен за на­с, ­ина­че той е не­що вред­но за нас. Станало е не­об­хо­ди­мо и не­що друго: В сфе­ра­та на Марс ние тряб­ва да има­ме въз­мож­нос­т­та да дър­жим с ця­ло­то си съ­щес­т­во смет­ка за оп­ре­де­ле­ни из­ме­не­ни­я­, ко­ито са ста­на­ли на Марс в те­че­ние на пос­лед­ни­те сто- летия. Тези из­ме­не­ния мо­гат да бъ­дат опи­са­ни по след­ния начин. Чрез оп­ре­де­ле­ни си­ли всич­ки не­бес­ни те­ла сто­ят във връз­ка с дру­ги не­бес­ни те­ла­, Зе­мя­та съ­що стои във връз­ка с дру­ги не­бес­ни тела. От тях се из­лъч­ват силите. От пла­не­та­та Марс и от ней­на­та сфе­ра се из­лъч­ва не са­мо свет­лин­но дейс­т­ви­е­, ко­ето ид­ва на Земята, но от там се из­лъч­ват съ­що и ду­хов­ни сили. Ако оти­дем на­зад в по­-д­рев­ни сто­ле­ти­я­, ние ще на­ме­ри­м, ­че от Марс са се из­лъч­ва­ли оне­зи си­ли­, ко­ито са съ­буж­да­ли във хо­ра­та ен­ту­си­азъм за то­ва от ко­ето те са се нуж­да­ели в по­-с­та­ри вре­ме - фи­зи­чес­ки­те си­ли­, ко­ито по­ощ­ря­ват ево­лю­ци­ята на човечеството. Това не е
са­мо един ми­т, а ед­на окул­т­на истина. Че оно­ва­, ко­ето се е раз­ви­ло в све­та ка­то ед­на войс­т­вен­на зап­ле­не­нос­т, ­ко­ето е пра­ви­ло хо­ра­та ре­ши­тел­ни и сме­ли през сто­ле­ти­ята и хи­ля­до­ле­ти­ята­, п­ро­из­хож­да от вли­яни­ето на си­ли­те на Марс вър­ху Земята.

Обаче жи­во­тът на ед­на пла­не­та е та­къ­в, ­че ней­ни­те си­ли ми­на­ват през ед­но въз­хо­дя­що и ед­но низ­хо­дя­що развитие. И през пос­лед­ни­те сто­ле­тия Марс е про­ме­нил в из­вес­т­но от­но­ше­ние сво­ята задача. Това, което се­га все още се раз­ви­ва ка­то войн­с­т­ве­ни си­ли­, то­ва е от­ли­ващ се войн­с­т­вен жи­вот от ми­на­ли сто­ле­тия - от Марс не се вли­ват на Земята до­ри раз­га­ря­щи сили. Защото на пов­ра­та на 16-то към 17-то­то сто­ле­тие Марс бе­ше стиг­нал до ед­на ре­ши­тел­на точ­ка­, до ед­на точ­ка­, ко­ято в съ­щес­т­ву­ва­ни­ето на Марс мо­же са­мо да се срав­ни с вре­ме­то­, ко­га­то Земята бе­ше стиг­на­ла до ед­на ре­ша­ва­ща точ­ка по вре­ме­то на Тайната на Голгота. То- ва, което за­ся­га­ме тук е не­що из­вън­ред­но важно. Марс ми­на през ед­на ре­ши­тел­на точка. Това се е знаело в древ­ни­те мис­те­ри­и­, къ­де­то се е взе­ма­ло ре­ше­ние за го­ле­ми­те ду­хов­ни ра­бо­ти свър­за­ни със зем­но­то същест- вуване. А имен­но от 12-то­то сто­ле­тие са из­вър­ше­ни ре­ша­ва­щи под­го­тов­ки в раз­ви­ти­ето на мис­тери­ите на Земята, за да се дър­жи смет­ка за из­ме­не­ни­ето на Марс. Силите ко­ито Марс тряб­ва­ше да до­не­се на Земята - ка­то сме­лост и ре­ши­тел­нос­т, ­бя­ха из­чер­па­ни за Марс: те не тряб­ва­ше ве­че да про­ник­ват до Земята. Обаче с то­ва­, че Марс е ми­нал през ед­на та­ка­ва кри­за­, съ­що та­ка за ду­ши­те­, ко­ито жи­ве­ят меж­ду смърт та и ед­но но­во раж­да­не се из­ме­ня оно­ва­, ко­ето те бя­ха из­пи­та­ли в сфе­ра­та на Марс след смъртта. Когато чо­век е ми­нал през сфе­ра­та на Слънцето и е из­ля­зъл от не­я, в съ­щес­т­ву­ва­не­то на не­го­ва­та ду­ша се вли­ват си­ли­, ко­ито имат зна­че­ние за след­ва­що­то зем­но въплъщение. Душата, която ми­на­ва в сфе­ра­та на Марс през древ­ни вре­ме­на­, п­ре­ди 17-то сто­ле­ти­е­, в­ли­за­ше в до­пир с оне­зи си­ли­, ко­ито я про­ник­ва­ха със сме­лост и решител- ност. Обаче ду­ши­те­, ко­ито ид­ва­ха по­-къс­но­, не мо­же­ха ве­че да на­ме­рят ха­рак­тер­но­то­: Марс ми­на­ваше то­га­ва през кри­за­та си. Там къ­де­то в мис­те­ри­ите си взе­ма­ха ве­ли­ки­те ду­хов­ни ре­ше­ни­я­, се дър­жи сметка не са­мо за чо­веш­кия жи­вот меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та­, а съ­що и за не­го­во­то бла­го­, ­или не­щас­тие в жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. Следователно в мис­те­ри­ите са се гри­жи­ли за то­ва, в ду­хов­на та кул­ту­ра на чо­ве­чес­т­во­то да бъ­дат вне­се­ни оне­зи не­ща­, ко­ито да по­мог­на­т, ­че след смър­т­та ду­ши­те да мо­гат да пре­ми­нат пра­вил­но през раз­лич­ни­те не­бес­ни сфери.

Това бе оп­ре­де­ле­но във важ­ни пер­с­пек­ти­ви в мис­те­ри­ите на Розенкрой- церите от 12-то сто­ле­тие насам. Там се казва: Човекът тряб­ва да ра­бо­ти със зем­но­то тя­ло меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та­, той тряб­ва да се вжи­вее външ­но в ма­те­ри­ал­но­то съ­щес­т­ву­ва­ние и тряб­ва да вър­ви в крак с ус­пе­хи­те на то­ва ма­те­ри­ал­но съ­щес­т­вувание. Обаче за вся­ка ду­ша­, ко­ято се вжи­вя­ва­, ко­ято се спри­яте­ля­ва с ма­те­ри­ал­но­то съ­щес­т­ву­ва­ни­е­, т­ряб­ва да бъ­де съз­да­де­на въз­мож­нос­т­та­, да има с ед­на част от ней­но­то съ­щес­т­во раз­би­ра­не за вът­реш­но­то из­жи­вява­не на то­ва­, ко­ето Франциск Асизки е про­по­вяд­вал на Земята за живота. Прогресът на ду­ши­те на Земята се съ- с­тои в то­ва­, че те­зи ду­ши тряб­ва да до­би­ят две при­ро­ди­, да до­би­ят все по­ве­че то­ва със­то­яни­е­, кол­ко­то по­-на­та­тък оти­ват към бъ­де­ще­то­. Ние трябва да приемем в нашите душевни членове импулсите на земното съществувание и да се сближим с него, обаче същевременно с това трябва да развием в нас моменти и часове, в които да можем да се от- дадем в уединение на самата душа, на живота на самата душа. През вре­ме ко­га­то ста­ва­ме при­яте­ли и до­ве­ре­ни на све­та­, т­ряб­ва съ­щев­ре­мен­но да има ча­со­ве, в ко­ито да се пос­ве­тим на душата. Когато от ед­на стра­на сме после­до­ва­те­ли на Едисон, от дру­га стра­на тряб­ва да мо­жем да ста­нем на­пъл­но ти­хо във вът­реш­нос­т­та си учени­ци на Франциск Асизки, или на не­го­вия ве­лик учи­тел Буда. Това тряб­ва да мо­же да чув­с­т­ву­ва вся­ка ду­ша­, ма­кар и да бъ­де тлас­ка­на в ма­те­ри­ал­ния живот. И за то­ва тряб­ва­ше да бъ­де нап­ра­ве­на под­го­тов­ка в мис­те­ри­ите на Розенкройцери- те. Християн Розенкройцер има­ше за­да­ча­та да се пог­ри­жи за това.

Как мо­же­ше да ста­не това? Само чрез то­ва­, че в оп­ре­де­ле­но вре­ме от жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не­, да бъ­де при­ло­же­но по оп­ре­де­лен на­чин на душата. В мис­те­ри­ите на Розенкройцерите си казваха: Марс из­губ­ва сво­ята ста­ра за­да­ча­, не­ка му да­дем ед­на но­ва задача. В на­ча­ло­то на 17-то­то сто­ле­ти­е­, на пов­ра­та на 16-то­то към 17-то­то сто­ле­тие Буда, който и без то­ва бе­ше ми­нал през сво­ето пос­лед­но зем­но въп­лъ­ще­ни­е­, бе из­п­ра­тен на Марс, в сфе­ра­та на Марс и го­во­рей­ки съв­сем пра­вил­но мо­жем да кажем: В он­зи мо­мент Буда из­вър­ши не­що по­доб­но на
Марс, като то­ва­, ко­ето из­вър­ши Христос - са­мо че в по­-го­лям раз­ме­р, ­на Земята чрез Тайната на Голгота. Тогава Буда пре­об­ра­зи със сво­ята жер­т­ва оно­ва­, ко­ето ви­на­ги е из­хож­да­ло от Марс и ко­ето е би­ло вло­же­но в не­го­ва­та същност. Той пре­об­ра­зи ця­ла­та при­ро­да и същ­ност на Марс. Буда ста­на за Марс - Великият Спасител. За не­го то­ва бе­ше ед­на жертва. Нужно е са­мо да си спомни­те как са­мо Буда се из­диг­на до уче­ни­ето­, до бла­го­вес­ти­ето за ве­ли­ки­ят ми­р, ­за хар­мо­нич­но­то съ­щес­т­вувание. Той се пре­не­се се­га в пла­нет­на­та сфе­ра­, ­от ко­ято про­из­хож­да­ше си­ла­та на агре- сията. Той кня­зът на ми­ра се раз­пъ­на един вид на Кръстта. Така в сфе­ра­та на Марс бе вне­се­но не­що дру­го - Марс бе про­ник­нат от съ­щес­т­во­то на Буда. Както на Земята се раз­ля суб­с­тан­ци­ята на Христос чрез Тайната на Голгота, така в сфе­ра­та на Марс се раз­ли­ва из­пъл­не­на­та с мир суб­с­тан­ция на Буда и се на­ми­ра от то­га­ва в сфе­ра­та на Марс.

Така бе го­во­ре­но в Тайната на Розенкройцерите. Чрез из­п­ра­ща­не­то на Буда в сфе­ра­та на Марс, човешките ду­ши мо­жа­ха да жи­ве­ят из­вес­т­но вре­ме меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не в сфе­ра­та на Марс след ка­то са ми­на­ли през сфе­ра­та на Слънцето и до то­га­ва са но­си­те­ли в се­бе си на Христовия Импулс. След ка­то душа­та бе­ше вляз­ла та­м, ­би­дей­ки пра­вил­но про­ник­на­та от Христовия Импулс и чрез ръ­ко­вод­с­т­во­то на Луцифе­р, ­тя оти­ва по­-на­та­тък в сфе­ра­та на Марс и имен­но в на­ше­то вре­ме в сфе­ра­та на Марс нас­тъп­ва оно­ва­, което не мо­же да ста­не ве­че на Земята, проникнати са от еле­мен­ти­те на Буда и на Франциск Асизки. Между смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не вся­ка ду­ша мо­же да из­пи­та то­ва­, ­ако е би­ла съ­от­вет­но под­гот­ве­на за то­ва­, кое то е жи­вя­ло ка­то един пос­ле­ден по­лет в жи­во­та на Франциск Асизки, което оба­че от то­га­ва на­сам не мо­же да има ве­че ед­но ис­тин­с­ко оте­чес­т­во на Земята.

Като ми­на­ва през сфе­ра­та на Буда в жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не вър­ху Марс, човешката ду­ша мо­же да при­еме съ­ща­та си­ла­, ко­ято я пра­ви спо­соб­на за то­ва­, ко­ето то­ку що бе­ше казано: Че по­-къс­но мо­же да вле­зе в чис­то ма­те­ри­ал­ния жи­во­т, ­мо­же да бъ­де хвър­ле­на в чис­то ма­те­ри­ал­ния зе­мен жи­вот, в един зе­мен жи­во­т, ­кой­то ще бъ­де все по­-ма­те­ри­алис­ти­че­н, ­но въп­ре­ки то­ва ще мо­же да раз­вие с дру­га част на ду­ша­та си­ли­, за да бъ­де от­да­де­на на ду­хов­но­-ду­шев­ния свят. Така стои въп­ро­сът с тай­ни­те­, ко­ито се крият меж­ду жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­на но­во раждане.

След то­ва ние се под­гот­вя­ме все по­ве­че и по­ве­че в звез­д­ни­те да­ле­чи­ни за Юпитер, Сатурн и още по­-на­татък. Това, което бе опи­са­но се­га ста­ва всъщ­ност с на­й-­нап­ред­на­ли­те души. Изостаналите ду­ши са се свързват са­мо с на­й-б­лиз­ки­те до Земята сфери. Те ми­на­ват съ­що и през дру­ги­те сфе­ри­, ­оба­че в оп­ре­де­ле­но­, не­съзна­тел­но­, с­пя­що състояние. Във външ­ни­те сфе­ри, в сфе­ри­те вън от Слънцето, се съ­би­рат си­ли­те­, ко­ито чове-­

След ка­то е ми­нал през пос­лед­на­та смър­т, ­той се е раз­ши­рил в ми­ро­ви­те да­ле­чи­ни­, с­та­нал е един вид ги­гантско кълбо. Духовно той е бил за­ед­но с ду­хов­ни­те съ­щес­т­ва и фак­та­, с­лед то­ва той от­но­во се сви­ва­, с­та­ва все по­-ма­лък и по­-ма­лъ­к, ­до­ка­то дой­де мо­мен­та­, ко­га­то чрез жи­ве­ещи­те в не­го си­ли се съ­еди­ня­ва с фи­зи­ческа­та материя. Това, което от чо­веш­ка­та за­ро­диш­на клет­ка из­г­раж­да ед­но чо­веш­ко тя­ло - то е из­в­ле­че­ние от Кос- моса. От та­зи чо­веш­ка за­ро­диш­на клет­ка­, да­же ко­га­то тя е оп­ло­де­на­, не

Всъщност за та­зи тай­на­, би мог­ла да знае са­мо ед­на кла­са хо­ра­, са­мо ед­на оп­ре­де­ле­на кла­са хо­ра­, но те представ­ля­ват все по­ве­че и повече. На мал­ки­те де­ца раз­каз­ва­т, ­че щър­ке­лъ­т, ­или дру­ги съ­щес­т­ва до­на­сят не­що чрез ко­ето чо­век мо­же да се ро­ди на света. Това е на­ис­ти­на са­мо един об­ра­зен из­раз на един ду­хо­вен проце­с, ­но все пак е мно­го по умен и спо­луч­лив от то­ва­, ко­ето днес ум­ни­те хо­ра застъпват. Обаче за днеш­но­то вре­ме се счи­та за не­що прос­вет­но­, чо­веш­ки­те от­но­ше­ния да бъ­дат обяс­ня­ва­ни материалистично. Това об­разно пред­с­та­вя­не на ду­хов­ния про­цес би тряб­ва­ло все още да дейс­т­ву­ва вър­ху дет­с­ки­те ду­ши­, вър­ху има­ги- нацията! Без съм­не­ние хо­ра­та ще казват: Децата не вяр­ват се­га ве­че в щър­ке­ла­, за­що­то оне­зи­, ко­ито раз­казват при­каз­ка­та­, са­ми­те те не вяр­ват това. Обаче оне­зи­, ко­ито ста­ват ан­т­ро­по­со­фи­, те вяр­ват в об­ра­за на щър- ке­ла и ско­ро ще от­к­ри­ят, ­че в то­ва об­раз­но пред­с­та­вя­не е би­ло да­де­но не­що по­доб­но за ду­хов­ни­те про­це­си

С то­ва ние раз­г­леж­да­ме кос­ми­чес­ка­та стра­на на жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане.

А се­га ис­ка­ме да си спом­ним още за ед­но нещо. Някога Кант е нап­ра­вил - бих­ме мог­ли да ка­же­м, ­из­ра­зя­вайки ед­но пред­чув­с­т­ви­е­, важ­но­то из­каз­ва­не­: ­"Д­ве не­ща из­пъл­ват ду­ша­та ми с но­во удив­ле­ние и ува­же­ние - звез­д­но­то не­бе над ме­не и мо­рал­ни­ят за­кон вът­ре в мене". Това из­каз­ва­не мо­же да се яви ка­то не­що мно­го важ­но за окултистите. Защото, какво чуд­но от­но­ше­ние съ­щес­т­ву­ва меж­ду звез­д­но­то не­бе и то­ва­, ко­ето е доб­ро­, най-доб­ра в на­шия ду­ше­вен живот? И две­те са ед­но и съ­що нещо. Между смър­т­та и ед­но но­во ражда­не ние се раз­ши­ря­ва­ме до раз­ме­ри­те на звез­д­но­то не­бе и след то­ва до­на­ся­ме не­го­ви­те си­ли в жи­во­та на Зе- мята, като чув­с­т­ву­ва­ме те­зи си­ли за на­й-­важ­ни за на­ша­та душа. В то­ва ня­ма ни­що чуд­но­, за­що­то ние сме едно външно копие на тези сили! Ние