Лекции държани в различни градове от 1912 до 1913 г

ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА

Днес съ­щес­т­ву­ват ня­кои хо­ра­, да­же мно­го хо­ра­, ко­ито казват: Ех, може да съ­щес­т­ву­ва един ду­хов­но­-ду­шевен жи­вот след смър­т­та­, но за­що тряб­ва да се ин­те­ре­су­ва­ме се­га от него? Ние мо­жем да во­дим прос­то то­зи зе­мен жи­вот с всич­ко ко­ето той ни пред­ла­га и мо­жем да ча­ка­ме­, на­ли след то­ва ще се по­ка­же дру­ги­ят жи­во­т, ­ко­га­то дой­де смъртта!

Обаче Духовната на­ука ни по­каз­ва­, че в жи­во­та меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та чо­ве­кът сре­ща оп­ре­де­ле­ни същества. Също та­ка­, как­то той сре­ща тук мно­го съ­щес­т­ва на при­род­ни­те цар­с­т­ва­, там той сре­ща Същества та на Висшите йе­рар­хии и по­ве­че­, ­или по­-мал­ко еле­мен­тар­ни­те същест- ва. Когато един чо­век вър­ви без раз­съ­дък в жи­во­та­, то­ва иде от та­м, ­че меж­ду смър­т­та и раж­да­не­то той не е мо­гъл да срещ­не съ­щес­т­ва­та­, които би­ха му да­ли си­ли­те да ожи­вот­во­ри сво­ите соб­с­т­ве­ни си­ли­, за да бъ­де мо­рал­но и ин­те­лек­ту­ал­но спо­собен в то­зи живот. Обаче въз­мож­нос­т­та чо­век да на­ме­ри меж­ду смър­т­та и раж­да­не­то оп­ре­де­ле­ни съ­щес­т­ва спо­соб­нос­т­та да на­ме­ри той те­зи съ­щес­т­ва­, за­ви­си от пос­лед­ни­ят му жи­вот на Земята. Ако през вре­ме на зем­ни­ят му жи­вот ни­ко­га не сме се за­ни­ма­ва­ли с мис­ли­, ко­ито се из­ди­гат към ду­хов­ни­те све­то­ве, с мис­ли ко­ито се за­ни­ма­ват със свръх­се­тив­но­то­, ­ако през вре­ме на на­шия пос­ле­ден зе­мен жи­вот сме по­тъ­на­ли на пъл­но във външ­ния свят, в све­та на се­ти­ва­та­, ­ако жи­ве­ем са­мо в ума­, до­кол­ко­то той е на­со­чен са­мо към външния фи­зи­чес­ки свя­т, ­то­га­ва пра­вим за нас да бъ­де не­въз­мож­но­, що­то меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­дане­, ­/без да е за­бе­ля­зал съществата/ да дойдем в до­пир с оп­ре­де­ле­ни съ­щес­т­ва и да по­лу­чим от тях спо­собнос­т­та за след­ва­щи­ят зе­мен живот. Областта на от­въд­ни­ят свят е ня­как си мрач­на и тъм­на за нас и ние не мо­жем да на­ме­рим в тъм­ни­на­та си­ли­те на Висшите йерархии. Тогава чо­ве­кът се връ­ща към Земята меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не­, без да е за­бе­ля­зал съ­щес­т­ва­та­, ­от ко­ито тряб­ва­ше да по­лу­чи си­ли за след­ващи­ят зе­мен живот.

А от къ­де ид­ва свет­ли­на­та­, ч­рез ко­ято ние мо­жем да ос­ве­тим тъм­ни­на­та меж­ду смър­т­та и раждането? От къ­де мо­жем да взе­мем ние та­зи свет- лина? Между смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не ни­кой не ни да­ва свет­ли на. съ­щес­т­ва­та са там на­ли­це­, но се ка­сае за то­ва­, ние да се срещ­нем с тях бла­го­да­ре­ние на то­ва­, че в на­шият пос­ле­ден зе­мен жи­вот са­ми сме за­па­зи­ли свет­ли­на­та­, ко­ято сме има­ли с ду­хов­ния свя­т.С­лед смър­т­та ние не мо­жем ве­че да ос­ве­тим тъм­ни­на­та­, ­ако не сме за­нес­ли там със се­бе си

Следователно, земният жи­вот не е са­мо ед­на пре­ход­на точ­ка­, а той има ед­на ми­си­я­, той е ед­на не­об­хо­ди­мост за от­въд­ни­ят свя­т, ­как­то от­въд­ни­ят свят е не­об­хо­дим за зем­ни­ят живот. Светилниците за от­въд­ни­ят свят тряб­ва да бъ­дат за­не­се­ни там от Земята. Та­ка сле­до­ва­тел­но мо­же да се слу­чи­, че тук чо­век мо­же да ос­та­не тъп по от­но­ше­ние на свръх­се­тив­ни­ят свят и с то­ва да от­ми­не въз­мож­нос­т­та да до­бие не­об­хо­ди­ми­те спо­соб- нос­ти­, ко­ито му слу­жат ка­то ин­с­т­ру­мен­ти за зем­ния живот.

Но след то­ва чо­ве­кът от­но­во ми­на­ва през вра­та­та на смър­т­та­, с­лед един жи­вот, в кой­то е бил нес­по­со­бен в то­ва­, ­или оно­ва отношение. Вие виж­да­те­, че той си съз­да­ва ед­на не­уте­ши­тел­на перспектива. Ако не би на- стъ­пи­ло не­що дру­го­, чо­ве­кът би ста­нал все по­-нес­по­со­бен и все по-не- способен. Защото, когато чо­век си е съз­дал в един зе­мен жи­вот та­ки­ва ус­ло­ви­я­, ко­ито про­из­вол­но се е зат­во­рил за свръх­се­тив­ния свят и е про­явил тъ­по­та към не­го­, то­га­ва в след­ва­щи­ят зе­мен жи­вот той е още по­-мал­ко спо­со­бен да си при­гот­ви не­об­хо­ди­ми­те органи. И ако не би нас­тъ­пи­ло ни­що дру­го­, той би тряб­ва­ло да про­дъл­жа­ва да се раз­ви­ва така. Следователно не­го­во­то раз­ви­ти­е­, би оти­ва­ло пос­то­ян­но все по-надолу. Но то­га­ва нас­тъп­ва не­що друго. Когато чо­век вър­ви по Земята с ед­но про­из­вол­но за­тъ­пя­ва­не­, то­га­ва в живота след втория земен живот при него идва Луцифер с неговата сила. Тогава в един следващ живот ме- жду смъртта и едно ново раждане той би ходил в тъмнината, ако при него не би дошъл Луцифер. Но по­не­же е ми­нал през един жи­во­т, ­ка­то то­ку що опи­са­ни­я­, Луци­фер може да дойде при него и той му осветлява сега онези сили и същества, от които се нуждае за следващият земен живот. Последствието и това, че всички тези сили и същества са оцветени от светлината на Луцифер. После след тъ­по­то съ­щес­т­ву­ва­ние и след ка­то е бил во­ден от Луцифер през жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не той вли­за в един нов зе­мен жи­вот - тогава той е изцяло надарен със способности, които приготвят неговите органи, но тези органи постоянно го излагат на изкушенията на Луцифер на Зе- мята. Такъв чо­век мо­же да бъ­де­: у­мен и схватлив, обаче неговият ум ще бъде студен и пресметлив, преди всич­ко про­ник­нат от себелюбие, от егоизъм. Ясновидецът виж­да при мно­го хо­ра в све­та­, в­същ­нос­т, ­ко­ито са ум­ни и схват­ли­ви­, ­оба­че студе­ни и его­ис­тич­ни в тех­ни­те про­яви­, та­ка че ко­га­то чо­век се съ­бе­ре с тях те го из­мам­ват за да се об­ла­го­детел­с­т­ву­ват все по­ве­че и да изпъкнат. При раз­г­леж­да­не­то на та­ки­ва хо­ра яс­но­ви­де­-
цът кон­с­та­ти­ра­, че са би­ли ръ­ко­во­де­ни от Луцифер в тех­ния жи­вот по­-ра­но в ду­хов­ния свят и че в пре­ди­ду­що­то зем­но въп­лъ­щение са во­ди­ли един тъп в ду­хов­но от­но­ше­ние живот: по­-ра­но ед­но про­из­вол­но зат­ва­ря­не спря­мо ду­хов­ният свят.

И мо­жем да ка­же­м: п­ри едно такова познание, на човека му се разкрива една печална перспектива за материалистичното човечество, хората, които в настоящето имат материалистични убеждения и отхвърлят заниманието с духовните светове, които считат, че душевният жи- вот завършва заедно със смъртта - на такива хора им предстои един такъв живот ка­къв­то аз опи­сах сега. Обаче не е дос­та­тъч­но са­мо да мъд­ру­ва­ме за­ед­но в ед­на аб­с­т­рак­т­на фор­ма вър­ху връз­ки­те на раз­лич­ни­те жи­во­ти­, а кон­к­рет­ни­ят об­раз ни по­каз­ва на­й-­раз­но­об­раз­ни­те връз­ки меж­ду ми­на­ли­те и бъ­де­щи­те зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния и ре­ду­ва­щи­те се съ­щес­т­ву­ва­ния в ду­хов­ни­ят свят. От то­ва мо­жем да ус­та­но­ви­м, ­че зем­ни­ят жи­вот има ед­но го­ля­мо зна­че­ние за жи­во­та след смъртта. И то­зи зе­мен жи­вот има още ед­но дру­го значение: Той има зна­че­ни­е­, че са­мо на Земя- та мо­жем да срещ­нем в пълни­ят сми­съл на ду­ма­та оп­ре­де­ле­ни съ­щес­т­ва та­ка­, че се за­поз­на­ва­ме доб­ре с тях. И към те­зи съ­щес­т­ва при­над­ле­жи пре­ди всич­ко са­ми­ят човек. Ако връз­ка­та меж­ду чо­век и чо­век би мог­ла да бъ­де съз­да­де­на на Земята, тя не би мог­ла да бъ­де съз­да­де­на и в ду­хов­на­та област. Съединенията, които съ­щес­т­ву­ват меж­ду чо­век и чо­ве­к, ­са та­ки­ва­, че те се об­ра­зу­ват тук и след то­ва про­дъл­жа­ват и в ду­хов­ни­ят свят. Обаче ние не бих­ме мог­ли ня­ко­га да си съз­да­дем връз­ки с чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва­, ко­ито са пред­наз­на­че­ни да се въп­лъ­тят на Земята, ако на Земята сме има­ли слу­чай да се за­поз­на­ем с тя­х, ­оба­че не сме из­пол­зу­ва­ли то­зи слу­чай - ние не мо­жем да за­мес­тим про­пус­на­то­то тук в ду­хов­ни­ят свя­т, ­във вре­ме­то­, ко­ето пре­кар­ва­ме меж­ду жи­вота и ед­но но­во раж- дане. Да взе­мем един при­ме­р: Гоа­та­ма Буда. Той бе­ше ед­но та­ко­ва чо­веш­ко съ­щество­, ко­ето в не­го­ви­ят жи­вот в шестото столетие пре­ди ид­ва­не­то на на­ше­то ле­тоб­ро­ене жи­вя ка­то царски син и в 29-та­та го­ди­на на своя жи­вот се издигна от чин Бодисатва до чин Буда. Това означава: Той ста­на един Буда и един Буда ня­ма ве­че нуж­да да се въп­лъ­тя­ва във фи­зи­чес­ко тя­ло­, чо­веш­ко тяло. Следо­ва­тел­но Гоатама Буда е пре­ка­рал своя пос­ле­ден зе­мен живот. Тогава на Земята го­лям брой хо­ра дой­доха в до­пир с то­ва Същество. Също и в пре­диш­ни зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния хо­ра са дош­ли в до­пир с Бодисатвата. Всички те­зи от­но­ше­ния мо­гат от­но­во да се про­дъл­жат в ду­хов­ни­ят свят. Онези, които тук на Земята са дош­ли в до­пир с Гоатама Буда, могат да про­дъл­жат в ду­хов­ния свят та­зи връз­ка­, ко­ято се е за­вър­за­ла меж­ду тях и Гоатама Буда, нещо ка­то връз­ка­та меж­ду уче­ник и учител. Обаче в те­че­ние на зем­но­то раз­витие съ­щес­т­ву­ва­ха хо­ра­, ко­ито ни­ко­га не са до­би­ли връз­ка­та с Гоатама Буда на Земята.

Обаче зем­ни­те хо­ра не мо­же­ха да дойдат във връз­ка с не­го с тях­но­то обик­но­ве­но съз­на­ни­е, с тех­ния обикно­вен на­чин на мис­ле­не­, а с ду­ша­та на Гоатама Буда мо­же­ха да дойдат оне­зи­, ко­ито чрез ед­но по­-ви­со­ко раз­ви­тие са на­ме­ри­ли от Земята дос­тъп до не­го­, нап­ри­мер Франциск Асиз- ки. Преди Франциск Асизки да е вля­зъл в зем­ния жи­вот и пре­ди из­ти­ча­не­то на не­го­вия пос­ле­ден жи­вот меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та­, съ­щество­то на Франциск Асизки е жи­вя­ло в ед­на на­ми­ра­ща се в юго­из­точ­на Ев- ропа мис­те­рий­на ко­ло­ни­я, в ко­ито не уче­ха фи­зи­чес­ки учи­те­ли­, а учи­те­ли от свръх­се­тив­ни­те йе­рар­хи­и­, към ко­ито при­над­ле­жи Буда, или по­-до бре ка­за­но ду­ша­та­, към ко­ято ня­ко­га е би­ла въп­лъ­те­на в тя­ло­то на Буда. В един та­къв мис­те­ри­ен цен­тър беше та­ка­, че там има­ше уче­ни­ци­, ко­ито бя­ха раз­ви­ли ве­че ви­со­ки спо­соб­нос­ти за виж­да­не­то на свръх­се­тивния сват. Такива уче­ни­ци са в със­то­яние да имат учи­те­ли­, ко­ито дейс­т­ву­ват са­мо от свръх­се­тив­ния свят, ду­хов­ния свят. И та­ка дейс­т­ву­ва­ше Буда в спо­ме­на­тия мис­те­ри­ен център. И един вяр­но пре­дан уче­ник на Буда бе­ше Франциск Асизки в сво­ето ми­на­ло прераждане. И то­га­ва Франциск Асизки прие в се­бе си всичко оно­ва­, ко­ето го нап­ра­ви спо­со­бе­н, ­че в ду­хов­ния жи­вот, в кой­то той вле­зе след то­ва­, да бъ­де оза­рен от Висшите йе­рар­хи­и­, ко­ито след то­ва нап­ра­ви­ха той да вле­зе в зем­но­то съ­щес­т­ву­ва­ние ка­то ве­лик мистик, кой­то мо­же да има ед­но та­ко­ва вли­яние в сво­ето време. Всичко то­ва е въз­мож­но­, тъй ка­то та­зи ду­ша на Франциск Асизки бе­ше вляз­ла в сво­ето ми­на­ло пре­раж­да­не с Гоатама Буда, благодарение на сво­ите то­га­вашни вис­ши спо­соб­нос­ти­, съ­що след ка­то Гоатама Буда мо­же­ше да дейс­т­ву­ва вър­ху не­го от свръх­се­тив­ния свят. Обаче за обик­но­ве­ни­ят чо­веш­ки жи­во­т, ­кой­то е свър­зан с жи­во­та раз­ви­ващ се чрез се­ти­ва­та и обик­нове­ни­ят чо­веш­ки ум, ­ед­на та­ка­ва връз­ка е невъзможна. И

Изключението, е ко­ето се за­поз­нах­ме при Буда, обуславя се­га имен­но дру­ги изключения. И ако е не­въз­можно обик­но­ве­ни­ят чо­век да срещ­не в ду­хов­ни­те об­лас­ти хо­ра, с ко­ито не е за­вър­зал ни­как­ва връз­ка тук на Зе- мята, все пак въз­мож­но е зем­ни­ят чо­ве­к, ­кой­то е при­ел тук Христовият Импулс - про­ник­нал се с не­го­, между смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не­, да срещ­не в ду­хов­ни­ят свят Буда, макар и да не мо­же да срещ­не дру­ги хо­ра, с ко­ито не е свър­зал ни­как­ва връз­ка тук на Земята. За­що­то за не­го е пред­ви­де­но не­що твър­де осо­бено.

В на­ча­ло­то на 17-то­то сто­ле­тие ед­на дру­га пла­не­та ос­вен Земята се на­ми­ра­ше в точ­ка­та на ед­на сте­пен на раз­ви­ти­ето­, как­то Земята се на­ми­ра­ше в ед­на та­ка­ва точ­ка­, ко­га­то нас­тъ­пи Тайната на Голгота. И как­то то­га­ва в зем­но­то съ­щес­т­ву­ва­не се яви Христос, идвайки от по­-вис­ши­те об­лас­ти­, та­ка е она­зи кри­за на Марс към 17-то­то сто­ле­тие на Марс се яви Буда. Това зна­чи след ка­то Буда бе­ше ми­нал през сво­ите зем­ни въп­лъ- ще­ния до сво­ето пос­лед­но пре­раж­да­не­, за не­го не бе­ше ве­че не­об­хо­ди­мо да се връ­ща в един зе­мен живот, но той про­дъл­жи сво­ята дейност в дру­ги области. Буда пре­ми­на от зем­ни­те от­но­ше­ния на Марс. И до­ка­то до то­га­ва Марс бе­ше мяс­то­то­, ­от ко­ето про­из­хож­да­ха си­ли­те­, ко­ито гър­ци­те на­ри­ча­ха си­ли на бор­ба­та­, кои то са пло­дот­вор­ни за све­та­, към 17-то­то сто­ле­тие та­зи ми­сия на Марс бе­ше ве­че из­тек­ла и не­об­хо­ди­мо бе­ше да вле­зе в дейс­т­вие ед­на но­ва сила: Будя из­пи­та там един вид раз­пя­тие на кръста. Тайната на Буда не про­те­че на Марс та­ка­, как­то тай­на­та на Христос про­те­че на Земята, на кня­зът на Мира - Буда, който в пос­ледния зе­мен жи­вот лъ­че­за­ре­ше нав­ся­къ­де в мир и лю­бо­в, ­бе­ше пре­не­сен в из­пъл­не­ния с бор­ба Марс. И прена­ся­не­то на съ­щес­т­во­то­, ко­ето е из­пъл­не­но из­ця­ло със си­ли­те на ми­ра и лю­бов­та, в по­ле­то на бор­ба­та­, на раз­до­ра и дис­хар­мо­ни­ята­, бе­ше в оп­ре­де­лен сми­съл съ­що ед­но раз­пъ­ва­не на кръст.

За пог­ле­да на яс­но­ви­де­ца се сли­ват чуд­но два момента. Когато на­со­чим пог­лед към уми­ра­щи­ят 80 го­ди­шен Буда тук на Земята, тогава та­зи смърт на Буда е не­що стран­но­, ряд­ко зат­рог­ва­що и потресаващо. В 483 г. пре­ди на­ше­то ле­тоб­ро­ене, в ед­на ве­ли­чес­т­ве­на нощ с пъл­но­лу­ни­е­, ­об­ли­ван от сре­бър­на­та лун­на светли­на­, Бу­да ум­ря­, лъ­че­за­рей­ки мир и бла- гост. Това бе­ше пос­лед­ни­ят зе­мен момент. След то­ва той про­дъл­жи да дейс­т­ву­ва вър­ху Земята по на­чи­на­, кой­то ви описах. В на­ча­ло­то на 17-то сто­ле­ти­е­, ­яс­но­ви­де­цът от­но­во виж­да да прос­вет­ва бла­га­та­, с­ре­бър­на мо­рал­на свет­ли­на на Буда на Марс.

И хо­ра­та ко­ито при­ема­т, ­тук на Земята по съ­от­вет­ни­ят на­чин Христо- вият Импулс, минават след то­ва­, ко­га то след смър­т­та жи­ве­ят в дру­гия сват през кос­ми­чес­кия свят. Всички ние ми­на­ва­ме през те­зи све­то­ве на Космоса. Първо ми­на­ва­ме през сфе­ра­та на пла­не­ти­те на на­ша­та слън­че­ва система. Ние пре­жи­вя­ва­ме ед­на епо­ха на Луната, една епо­ха на Вене- ра, една епо­ха на Слънцето, една епо­ха на Марс, една епо­ха на Юпитер, ед­на епо­ха на Сатурн. След то­ва пре­ми­на­ва­ме в окол­нос­т­та на на­ша­та пла­не­тар­на сис­те­ма­, за да се вър­нем след то­ва обратно. И имен­но то­га­ва сре­ща­ме ние оне­зи си­ли и съ­щес­т­ва­, ­от ко­ито тряб­ва да по­лу­чим оно­ва, от ко­ето се нуж­да­ем за пос­т­ро­ява­не­то на на­ши­ят след­ващ зе­мен живот. И он­зи­, кой­то тук на Земята е при­ел в се­бе си Христовия Импулс, може след то­ва при пре­ми­на­ва­не­то през сфе­ра­та на Марс да при­еме то­ва­, ко­ето се раз­ли­ва от Буда. Това е един из­к­лю­чи­те­лен слу­ча­й, п­ри кой­то съ­що и ду­ши­те­, ко­ито в тех­ни те ми­на­ли пре­раж­да­ния не са мог­ли да се за­поз­на­ят с Буда, могат да по­лу­чат то­ва меж­ду смър­т­та и ед­но ново раж­да­не сега.

За пог­ле­да на яс­но­ви­де­ца се раз­к­ри­ва­, че ня­кои хо­ра­, ко­ито са жи­ве­ли в 17-то­то сто­ле­ти­е­, по­каз­ват тях­на­та за­бе­ле­жи­тел­на дар­ба чрез то­ва­, че във вре­ме­то­, ко­ето е пред­хож­да­ло тях­но­то раж­да­не­, се по­лу­чи тях­на­та ду­хов­на си­ла от Буда в ду­хов­ни­те светове. Общо взе­то спо­соб­нос­ти­те за при­ема­не­то на то­зи род си­ли от хо­ра­та са още сла­би­, за­що­то Буда не­от­дав­на бе­ше из­вър­шил та­зи тай­на на Марс. В бъ­де­ще чо­веш­ки­те ду­ши ще при­емат все по­ве­че и по­ве­че в сфе­ра­та на Марс си­ли от Буда. Но за оне­зи­, ко­ито мо­же да виж­да не­що­, той още в 19-то­то сто­ле­тие на­ми­ра хо­ра­, ко­ито мо­гат да раз­ви­ят тех­ни­те спо­соб­нос­ти тук на зе­мя­та бла­го­да­ре­ние на то­ва­, че при тях­но­то пре­ми­на­ва­не през сфе­ра­та на Марс са при­ели вли­яния от Буда. Така слож­но и чу­дес­но про­ти­чат те­зи съ­щес­т­ву­ва­ния меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. Човек тряб­ва да при­еме от ту­к, ­от Земята свет­ли­на­та­, ко­ято мо­же да му ос­ве­ти из­жи­вя­ва­ни­ята меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не­, ­ина­че той хо­ди в тъмнината. Човекът, кой­то на­пус­ка зем­ни­ят жи­вот и ми­на­ва през вра­та­та на смъртта без да е при­ел в се­бе си ня­ка­къв Христов Импулс, който не е ис­кал да знае ни­що за то­ва­, мо­же след то­ва в след­ва­щи­ят жи­вот в ду­хов­ни­ят свят да ми­не през сфе­ра­та на Марс, без да пред­чув­с­т­ву­ва ни­що за вли­яни­ята на Буда. За не­го Буда все ед­но че не съ­щес­т­ву­ва там. Защото то­ва тряб­ва да конста- тираме: Ние ми­на­ва­ме на­ис­ти­на пок­рай съ­щес­т­ва­та на вис­ши­те йе­рар­хи­и­, ­оба­че не ги за­бе­ляз­ва­ме и не мо­жем да по­лучим от тях не­об­хо­ди­ма­та по­мо­щ, ­ако в на­ши­ят пос­ле­ден зе­мен жи­вот на Земята не сме за­па­ли­ли са­ми светли­на­та­, ч­рез ко­ято да ги ви­дим и да при­емем не­що от тях. Та- ка ни­как не е прав он­зи­, кой­то казва: не е нужно да се за­ни­ма­ва­ме с от­въд­ни­ят свят тук в зем­ни­ят живот. Вие виж­да­те се­га­, че на ед­но по­-ви­-­

Следователно, какво би би­ло не­об­хо­ди­мо­, за да срещ­нем те­зи съ­щес­т­ва пре­ми­на­ва­щи през сфе­ра­та на Земята­, ко­ито всъщ­ност при­над­ле­жат на дру­ги­те планети? Необходимо би би­ло чо­век да е на­ме­рил до­пир­ни точ­ки с тях на тях­на­та соб­с­т­ве­на планета. Това е въз­мож­но са­мо то­га­ва­, ко­га­то още тук на Земята чо­век мо­же да дой­де във връз­ка със съ­щес­т­ва­та раз­лич­ни от зем­ни­те­, ч­рез съз­на­тел­но раз­ви­тие на свръх­се­тив­ните спо- собности.

Така дейс­т­ви­тел­но се явя­ва въз­мож­нос­т­та­, що­то при оне­зи­, ко­ито са ми­на­ли през ед­но по­-ви­со­ко ду­хов­но обу­че­ни­е­, да мо­же да ста­не ед­на сре­ща с съ­щес­т­ва­та от дру­ги­те пла­не­ти­, ко­ито ми­на­ват през сфе­ра­та на Зе- мята. И кол­ко­то и стран­но да из­г­леж­да в дейс­т­ви­тел­ност вяр­но е то­ва­, ко­ето ви казвам: За он­зи­, кой­то фи­зи­ка­та и ас­т­ро­но­ми­ята из­на­сят за оби­та­те­ли­те на Марс - за то­зи­, кой­то ги поз­на­ва ка­то съ­щес­т­ва пре­мина­ва­щи през на­ша­та пла­не­та­, на­уча­ва от тях как­то е съ­щес­т­ву­ва­ни­ето на Марс, защото са­мо та­ка мо­же да се на­учи за то­ва съществувание, - за не­го те­зи хи­по­те­зи са мно­го смеш­ни­, за­що­то по­ло­же­ни­ето е съ­вър­шено друго. Аз ви из­на­сям всич­ки те­зи не­ща­, за­що­то бих ис­кал ва­ши­ят пог­лед да се раз­ши­ри за зем­ни­ят жи­вот ви дру­ги­те све­то­ве над и вън от ви­ди­ми­те све­то­ве­, над и вън от ви­ди­ми­те съ­щес­т­ва­, ­от ко­ито сме за­оби­ко­ле­ни

до съ­щес­т­ва­та­, ко­ито не мо­гат да бъ­дат въз­п­ри­ема­ни дото­га­ва­, до­ка­то не е от­во­рен пог­ле­дът за тях.

Обаче меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не­, ние не са­мо не мо­жем да се съ­бе­рем на дру­ги­те пла­не­ти с хо­ра, с ко­ито не сме за­вър­за­ли тук на Зе- мята от­но­ше­ни­я­, ние не мо­жем да стиг­нем съ­що до та­ки­ва отношения, не мо­жем да дойдем меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не в до­пир с та­ки­ва от­но­ше­ни­я­, ко­ито при­над­ле­жат на ми­си­ята на Земята, които тряб­ва да се раз­ви­ят така на Земята и към ко­ито на Земята не сме раз­ви­ли ня­какво от­но­ше­ни­е­, ­или с ко­ито не сме има­ли и не ид­ва­ме в от­но­ше­ние по окол­ния път чрез зем­ни­те от­но­шения /условия/.

Какво е нап­ри­мер в кос­ми­чес­ко от­но­ше­ние Духовната на­ука­, ­или Антро- пософия? Само он­зи­, кой­то си съ­чи­ня­ва вся­как­ви те­ори­и­, би мо­гъл лес­но да вярва: Духовната на­ука е не­що­, ко­ето мо­же да бъ­де уче­но­, п­реда­ва­но и изу­ча­ва­но през всич­ки светове. Но във Вселената не е от­ре­де­но така. Всяка ед­на об­ласт на све­та има сво­ята осо­бе­на за­да­ча - и то­ва не се пов­та­ря по съ­щи­ят на­чин във Вселената. Духовната на­ука е възмож­на са­мо на Земята, а не на ня­коя дру­га пла­не­та­, ­или в ня­коя дру­га област. Ето за­що тво­ря­щи­те Същества са съз­да­ли Земята, за да мо­же да се во­ди тук то­ва­, ко­ето мо­же да се ро­ди са­мо на Земята. Духовната наука мо­же да се ро­ди са­мо на Земята, човек не мо­же да я изу­ча­ва ни­къ­де дру­га­де тя е ед­но от­к­ро­ве­ние вър­ху ду­хов­ния свя­т, ­но та­ка как­то се явя­ва­, мо­же да се яви са­мо тук. Но се­га ня­кой мо­же да каже: Всичко то­ва мо­же да бъ­де та­ка­, но чо­ве­кът би мо­гъл да се ос­ве­до­ми за свръх­се­тив­ния свят в ед­на фор­ма­, раз­лич­на от та­зи на Духовната наука! Да ня­кой мо­же да по­мис­ли то­ва­, ­оба­че то не е вярно. Защото чо­ве­кът е та­ка ус­т­ро­ен, ­че ако въ­об­ще ис­ка ня­ко­га да до­бие по пра­ви­лен на­чин ед­но от­но­ше­ние към по­-ви­со­кия свя­т, ­той мо­же да до­бие то­ва са­мо чрез Духовната наука. Ако про­пус­не да се доб­ли­жи до Духовната на­ука­, ­или до Антропософията на Зе- мята, тогава ни­кой друг жи­вот не мо­же да му по­мог­не да се за­поз­нае с нея. Но съ­що та­ка ни­кой друг жи­вот не мо­же да му по­мог­не да се за­поз­нае с нея по един пра­ви­лен чо­веш­ки начин. Това не тряб­ва да ни во­ди до от­ча­яние по от­но­ше­ние на мно­го хо­ра­, ко­ито още не ис­кат да зна­ят за Духовната на­ука - те ще се вър­нат от­но­во на Земята и по­-къс­но ще дойдат в до­пир с нея. Антропософията е ус­т­роена на Земята, за да да­де въз­мож­ност на чо­ве­ка­, на хо­ра­та въ­об­ще­, да на­учат то­ва­, ко­ето тряб­ва да бъ­де на­учено по чо­веш­ки на­чин вър­ху свръх­се­тив­ния свят. Съществува са­мо ед­на та­ка­ва въз­мож­ност и тя е да­де­но са­мо чрез човека. Когато чо­век е ми­нал през вра­та­та на смър­т­та в ду­хов­ния свя­т, ­без да е на­учил тук не­що за Духовната на­ука­, той мо­же да на­учи за нея чрез то­ва­, че се е на­ми­рал в от­но­ше­ние със зем­ни­те хо­ра­, които са в до­пир с нея. Това е един око­лен пъ­т, ­но един въз­мо­жен път. Да взе­мем при­ме­ра с два­ма чо­-

Понякога е та­ка­, фак­ти­те го­во­рят та­ка и ма­кар да мо­же да бъ­де за­да­ден въпросът: "Защо?", това "Защо?" ня­ма ни­как­во зна­че­ние по от­но­ше­ние на фак­та­, кой­то мо­га да ви при­ве­да ка­то един на­пъл­но наб­лю­да­ван факт. Може да се слу­чи­: че един прост човек, който е дошъл в допир с Духов- ната Наука и който много е обичал мъртвият, да може да чете на един мъртъв по-добре отколкото един ясновидец, който наистина мо- же да потърси мъртвия, но който тук на Земята не е имал никакви сърдечни отношения с мъртвия. Понякога оба­че­, мо­же да бъ­де съ­що та­ка­, че яс­но­ви­де­цът да си пос­та­ви за­да­ча­та­, да че­те на мър­т­ви­те­, ко­ито не е поз­на­вал на Земята. Много по­-чес­то се кон­с­та­ти­ра оба­че­, че не мо­же да на­ме­ри въз­мож­нос­т­та­, че не мо­же да се че­те на един мър­тъв, с ко­го­то то­зи­, кой­то ис­ка да му че­те­, не е до­шъл по­-ра­но в допир. От то­зи факт мо­же­те да по­чув­с­т­ву­ва­те го­ля­мо­то зна­че­ни­е­, ко­ето ду­хов­ни­те об­щес­т­ва ка­то ан­т­ро­по­соф­с­ки­те имат. Тогава мо­же да бъ­де за­мес­те­но по оп­ре­де­лен на­чин то­ва , ко­ето се­га мо­жах­ме да оха­рак­те­ри­зи­ра­ме ка­то един вид съв­мес­тен жи­во­т, ­ка­то ед­но ид­ва­не в допир. Ако не би­ха съ­щес­т­ву­ва­ли та­ки­ва об­щес­т­ва­, то­га­ва фак­ти­чес­ки все­ки мър­т­вец би бил зас­та­вен да му се че­те са­мо от мно­го близ­ки хора. Само та­ки­ва ду­хов­ни об­щес­т­ва, в ко­ито се кул­ти­ви­ра об­що­ду­хов­ни иде­али­, разши­ря­ват то­ва положение. И та­ка мо­же да се слу­чи - и то­ва се случ­ва­, да се на­ме­ри един ан­т­ро­по­со­ф, ­кой­то по оп­ре­де­лен на­чин е в със­то­яни­е­, б­ла­го­да­ре­ние на то­ва­, ко­ето ве­че е на­учи­л, ­да чете силно концентрирано духовни мисли, или да прека- ра тези мисли през своята душа. Тогава мо­же да му се каже: ето­, че е ум­рял един чо­ве­к, ­аз ви по­каз­вам не­го­ви­ят по­чер­к, ­той бе­ше съ­що ан­т­ро­по­со­ф, п­ри­над­ле­жи на съ­що­то общество. Тогава е дос­та­тъч­но­, мо­же би съ­от­вет­ни­ят да ви­ди са­мо по­чер­кът - не фо­тог­ра­фия - на­уча­ва за ед­но лю­би­мо из­ре­че­ние на мър­т­вия и не мо­же да бъ­де та­ка­, че съ­от­вет­ни­ят ве­че мал­ко по­-нап­реднал ан­т­ро­по­соф да че­те пло­дот­вор­но на ед­ни та­къв, с ко­го­то не е имал ни­ка­къв до­пир през вре­ме на земни­ят живот. То- ва ще бъ­де ед­на ху­ба­ва за­да­ча на Духовната на­ука­, да бъ­де хвър­ле­но един та­къв си­лен начин мост над про­пас­т­та раз­де­ля­ща жи­ви­те от мърт- вите.

Днес ан­т­ро­по­со­фи­те се стре­мят още към ня­кои за­да­чи­, ко­ито се на­ми­рат са­мо на фи­зи­чес­ко­то по­ле­, за­щото в тях има още много материали- стичен начин на мислене, макар и теоретически да са приели науката
на Антропософията. Истинските ду­хов­ни за­да­чи­, те­пър­ва ще дой­да­т, ­ко­га­то Духовната на­ука ще про­ник­не още по­-дъл­бо­ко в душите: Тогава ще се на­ме­рят ду­ши­, ко­ито ще по­емат служба­та да по­ма­гат на мър­т­ви­те и да ги прид­виж­ват напред. По оп­ре­де­лен на­чин в на­ше­то об­щес­т­во на­ча­ло то е пос­та­ве­но ве­че от­дав­на­, та­ка че оно­ва­, ко­ето мо­жа да ста­не в та­зи об­лас­т, т­ряб­ва да бъ­де до­ве­де­но до ед­но по­-ви­со­ко задоволяване.

Когато един ан­т­ро­по­соф е ми­нал през вра­та­та на смър­т­та­, с­ле­до­ва­тел­но са­ми­ят той е при­ел ве­че в се­бе си ду­хов­ни мис­ли­, той мо­же то­га­ва ко­га­то жи­вее в ду­хов­ни­ят свят при из­вес­т­ни об­с­то­ятел­с­т­ва да нап­ра­ви да­же ус­лу­га на са­ми­те мър­т­ви - мо­же да бъ­де те­хен учител. Обаче об­що взе­то те­зи не­ща са по­-т­руд­ни от­кол­ко­то хо­ра­та мо­гат да си представят. Вси- чко то­ва мо­же да се нап­ра­ви мно­го по­-лес­но на Земята от­кол­ко­то в дру­гия свя­т, ­за­що­то об­щес­т­ва­та­, ко­ито мо­гат да се на­ми­рат там след смър­т­та­, са на­пъл­но за­виси­ми от об­щес­т­ва­та­, ко­ито са би­ри там пре­ди смър- тта. Когато нап­ри­мер на Земята са жи­ве­ли за­ед­но два­ма чо­ве­ци­, ­от ко­ито еди­ни­ят е бил ан­т­ро­по­со­ф, а дру­ги­ят е сто­ял да­ле­че от Духовната на­ука­, ­оба­че след смъртта има коп­неж към та­зи на­ука­, мо­же да се слу­чи­, че жи­ве­ещи­ят тук на Земята да се пос­та­ра­е­, до­ка­то нас­тъ­пи не­го­ва­та соб­с­т­ве­на смър­т, ­да че­те на на­пус­на­лия зем­ния живот. След оп­ре­де­ле­но вре­ме ос­та­на­лият на Земята, който е чел на за­ми­на­ли­ят в дру­ги­ят свя­т, ­съ­що ми­на­ва през вра­та­та на смъртта: то­га­ва той се на­ми­ра с не­го в ду­хов­ния свят. Тогава от­но­во се явя­ва от­з­вук на оно­ва от­но­ше­ни­е­, ко­ето е съ­щес­т­ву­ва­ло тук на Земята и то­ва пред­ла­га ед­на труд­нос­т, ­до­ка­то ня­ма­ше ни­как­ва труд­нос­т, ­ко­га­то еди­ни­ят още се на­мира­ше на Земята, а дру­ги­ят бе­ше умрял. Възникват ди­со­нан­си­, ко­га­то те са от­но­во за­ед­но при съ­щи­те ус­ловия на съ­щес­т­ву­ва­не­то­, ко­ито са съ­щес­т­ву­ва­ли в тех­ни­те зем­ни отношения. И как­то ед­на­та ду­ша тук не е ис­ка­ла да знае ни­що за дру­га­та вър­ху Духовната на­ука­, та­ка е и в дру­ги­ят свят. Това ни по­каз­ва оба­че от­ново­, как от­но­ше­ни­ята в дру­гия свят са за­ви­си­ми от от­но­ше­ни­ята тук на Земята. Не­ща­та са имен­но твър­де слож­ни и не мо­гат да бъ­дат пос­т­ро­ени са­мо мислено.

Това, което ле­жи в ми­си­ята на Духовната на­ука­, то се явя­ва жи­во пред на­ши­те ду­ши чрез та­ки­ва факти. Това ни по­каз­ва­, как мо­же да бъ­де пре­ми­на­та про­пас­т­та меж­ду жи­ви­те и мъртвите. Ние виж­да­ме­, че при из­вес­т­ни об­с­то­ятел­с­т­ва мър­т­ви­те съ­що мо­гат да дейс­т­ву­ват вър­ху Земята, както жи­ви­те мо­га да дейс­т­вуват в ду­хов­ни­ят свят. Ние мо­жем да из­с­лед­ва­ме­, как мър­т­ви­те съ­що мо­гат да дейс­т­ву­ват във фи­зи­чес­кия свят.

Всъщност хо­ра­та тук на Земята зна­ят мно­го мал­ко за то­ва­, ко­ето ги за- обикаля. Как раз­г­леж­дат всъщ­ност хо­ра­та живота? Те го раз­г­леж­дат та- ка: че съ­би­ти­ята ко­ито се ра­зиг­ра­ват - раз­г­леж­дат ед­но­то ка­то при­чина­, д­ру­го­то ка­то след­с­т­ви­е­, но не мис­лят мно­го по­-на­та­тъ­к, с­вър­з­ват ги ка­то

Да взе­мем един пример: Един чо­век е свик­нал да из­ли­за все­ки ден от до­ма си точ­но в 8 часа. Всеки ден той тряб­ва да из­вър­вя­ва един пъ­т, ­кой­то ми­на­ва през един площад. Един ден ус­ло­ви­ята се сти­чат та­ка­, че той за­къс­ня­ва с 3 минути: сле­до­ва­тел­но той из­ми­на­ва съ­щи­ят пъ­т, ­не с 3 ми­ну­ти закъснение. Тогава той ус­та­но­вя­ва не­що стран­но на пло­ща­да­, п­рез кой­то тряб­ва да ми­на­ва все­ки ден под ня­как­ви колонади: Покри­вът на ко­ло­на­ди­те се е срутил! Ако би ми­нал от­там по оби­чай­но­то за не­го вре­ме­, пок­ри­вът по­ло­жи­тел­но би го затрупал.

Такива не­ща съ­щес­т­ву­ват мно­го в живота. Колко чес­то мо­жем да си ка­же­м, ­че не­що съ­вър­ше­но дру­го би би­ло въз­мож­но­, ­ако би­ха би­ли на ли­це те­зи­, ­или оне­зи ус­ло­ви­я­, ­от­кол­ко­то то­ва ко­ето е настъпило. В жи­во­та ние сме пред­па­зе­ни имен­но от мно­го не­ща­, м­но­го не­ща­, ко­ито би­ха мог­ли да се слу­ча­т, ­но не се случват. В жи­во­та ние раз­г­леж­да­ме всъщ­ност са­мо външ­ни­те дейс­т­ви­тел­нос­ти­, но не оба­че и вът­реш­ни­те въз­мож­ности: оба­че те­зи въз­мож­нос­ти пос­то­ян­но сто­ят зад живота. Когато един ден е до­не­съл за нас те­зи­, ­или оне­зи съ­би­ти­я­, то­ва всъщ­ност е са­мо вън- ш­на­та дейс­т­ви­тел­ност и зад не­го се крие цял един свят от въз­мож­ности. Представете си нап­ри­мер мо­ре­то­, ­обич­ни приятели. В мо­ре­то жи­ве­ят мно­го­, м­но­го хе­рин­ги­, ­оба­че за да се ро­дят те­, не е има­ло са­мо тол­ко­ва за­ро­ди­ши­, кол­ко­то хе­рин­ги са се родили. Много, безкрайно мно­го за­роди­ши за­ги­ва­т, ­те не пос­ти­гат тях­на­та цел - жи­вее са­мо въз­мож­ни­ят брой херинги. Така е и с це­ли­ят живот. Това, което из­жи­вя­ва­ме от сут­рин до ве­че­р, е са­мо един от­къс от го­лям брой възможности. Всеки мо­мент ние ми­на­ва­ме пок­рай въз­мож­ни­, но не ста­на­ли неща. Когато не­що въз­мож­но е ми­на­ло пок­рай на­с, ­за нас то­ва е един осо­бен момент. Поми- слете вър­ху при­ме­ра с чо­ве­ка­, кой­то е из­ля­зъл от до­ма си как­то оби­чайно: Той би бил за­тис­нат от пок­ри­вът на колонадите. Обаче по то­зи на­чин за нас пос­то­ян­но съ­щес­т­ву­ват та­ки­ва възможности. В та­къв мо­мент, в кой­то един чо­век е ми­нал с 3 ми­ну­ти по­-къс­но край сгра­да­та­, ко­ято ина­че би го за­тис­на­ла­, то­ва е най-благоприятният момент, в който духовният свят може да проблесне в него. Тогава за не­го мо­же да из­г­рее ед­но от те­зи съ­би­ти­я­, ко­ето мо­же да го до­ве­де във връзка с мърт- вите. Днес хо­ра­та не об­ръ­щат вни­ма­ние на те­зи не­ща­, за­що­то те жи­ве­ят всъщ­ност само на повърхността на нещата.

Духовната на­ука пос­те­пен­но ще се пре­вър­не в един елек­сир на жи­во­та и хо­ра­та ще виж­дат не са­мо това, ко­ето се вес­тя­ва в тех­ния ду­ше­вен жи- вот. И меж­ду то­ва чес­то пъ­ти ще бъ­де гла­сът на мър­т­ви­те­, ко­ито още ­

Обични при­яте­ли­, ­аз ис­кам да ви по­ка­жа­, как Духовната на­ука мо­же да дейс­т­ву­ва в живота. И мо­же би­, ­още по­-доб­ре от­кол­ко­то оно­ва ко­ето изу­ча­ва­ме те­оре­ти­чес­ки е оно­ва чув­с­т­во­, раз­ви­ти­ето на оно­ва чув­с­т­во - то­ва усе­ща­не­, ко­ето тряб­ва да раз­ви­ва­ме за за­да­ча­та на Духовната на­ука - в бъ­де­ще­то на човечеството. Чрез то­ва все­ки де­н, ­кой­то пред­над­ле­жи на то­ва ан­т­ро­по­соф­с­ко дви­же­ни­е­, по­лу­ча­ва ед­но впе­чат­ле­ние за то­ва­, ко­ето той всъщ­ност върши. Той по­лу­ча­ва ед­но впе­чат­ле­ние за то­ва­, ко­ето не­из­ме­ри­мо не­що тряб­ва да бъ­де из­вър­ше­но чрез Духовната на­ука­, ­или Антропософията. И бла­го­да­ре­ние на то­ва чо­век мо­же да под­дър­жа връз­ка с /цялото/ нея с ця­ла­та се­ри­оз­ност и с ця­ло­то дос­тойн­с­т­во­, той се на­уча­ва да я счи­та не ка­то не­що ле­ко­, ко­ето тряб­ва да ни на­зи­да­ва­, а да я счи­та ка­то не­що­, ко­ето в бъ­де­ще ще ста­не все по­ве­че и по­ве­че не­об­хо-­