Лекции държани в различни градове от 1912 до 1913 г

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА СКАЗКА

В кръ­го­ве­те, в ко­ито ца­ру­ва ма­те­ри­алис­тич­но­то нас­т­ро­ение и убеж­де­ние мно­го чес­то се из­пол­зу­ва един начин на из­ра­зя­ва­не­, кой­то от­на­ча­ло­, раз­г­леж­дан по­не външ­но­, ­из­г­леж­да та­ка­, ка­то че всъщ­ност би би­ло на пъл­но ра­зум­но­, кой­то оба­че се явя­ва в съ­вър­ше­но дру­га свет­ли­на­, ко­га­то бъ­де ос­вет­лен с по­зи­ци­ята на Духовната наука. Този на­чин на из­ра­зя­ва­не мо­же­ше да се чу­ва осо­бе­но мно­го във вре­ме­то, в ко­ето те­оре­тичес­кия ма­те­ри­али­зъм се раз­цъф­тя и зав­ла­дя го­ле­ми на­род­ни кръгове: но и днес все още мо­же да се чуе то­зи на­чин на изразяване. Той гласи: Ако и да ис­ка­ме да при­еме­, че съ­щес­т­ву­ва ня­ка­къв жи­вот зад вра­та­та на смър­т­та­, за­що­то ко­га­то ми­не през вра­та­та на смър­т­та чо­век ще ви­ди как­во има там и той ня­ма нуж­да да се за­ни­ма­ва с то­зи жи­вот пре­ди да е ми­нал вра­та­та на смъртта. За ту­к, ­за фи­зи­чес­кия свят е на­пъл­но дос­та­тъч­но чо­век да се вжи­вее в то­ва фи­зи­чес­ко съ­щес­т­ву­ва­ние и ще бъ­де съ­що на­пъл­но спо­со­бен да приеме­, да при­еме съ­от­вет­ни­ят на­чин то­зи жи­вот, в слу­ча­й, ­че той съ­щес­т­ву­ва от­въд вра­та­та на смъртта. По отно­ше­ние на яс­но­вид­с­кия пог­ле­д, ­кой­то мо­же да виж­да в об­лас­т­та, в ко­ято чо­век жи­вее меж­ду смър­т­та и едно но­во раж­да­не­, то­зи на­чин се явя­ва ка­то не­що на­пъл­но невъзможно. Когато чо­век е ми­нал имен­но през вра­та­та на смър­т­та - ние ве­че обър­нах­ме вни­ма­ние вър­ху то­ва вни­ма­ни­ето в раз­г­леж­да­ни­ята­, ко­ито про­ведох­ме при мо­ето пос­лед­но при­със­т­вие тук - то­га­ва не­го­во­то за­ни­ма­ние се със­тои пър­во да пре­ра­бо­ти то­ва­, ко­ето още му е ос­та­на­ло ка­то ос­та­тъ­к, ­ка­то спо­мен и връз­ки с пос­лед­ния зе­мен живот. Бихме мо- г­ли да кажем: В пър­ви­те вре­ме­на след смър­т­та­, го­ди­ни на­ре­д, ­да­же в те­че­ние на де­се­ти­ле­ти­я­, чо­ве­кът гле­да по оп­ре­де­лен на­чин на­зад към своя пос­ле­ден зе­мен жи­во­т, ­той се за­ни­ма­ва с не­ща­та­, ко­ито са ос­та­на­ли ка- то сили в неговото астрално тяло от последния земен живот. Но все по­ве­че и по­ве­че нав­ли­за в об­лас­т­та­, ко­ято пос­лед­ни­ят път опи­сах­ме от кос­ми­чес­ка глед­на точка: Той все по­ве­че и по­ве­че нав­ли­за в об­лас­т­та, в ко­ято вли­за във връз­ка със Съществата на Висшите йерархии. И меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не чо­ве­кът тряб­ва да дой­де във връз­ка с те­зи Същества на Висшите йе­рар­хи­и­, за­що­то той тряб­ва да съ­бе­ре оне­зи си­ли­, ­от ко­ито след то­ва се нуж­да­е­, ко­га­то от­но­во нав­ли­за във фи­зи­чес­ки­ят свят след раж­да­нето. Човекът тряб­ва да до­не­се две не­ща със се­бе си в то­ва фи­зи­чес­ко съ­щес­т­ву­ва­ни­е­, ко­ито е об­ра­зу­вал и ук­ре­пил меж­ду

Ако то­ва е ед­но­то­, ко­ето тряб­ва да има­ме пред­вид при пре­раж­да­щия се чо­ве­к, ­то­га­ва дру­го­то е то­ва­, че чо­ве­кът от­но­во ра­бо­ти­, ма­кар и да ня­ма съз­на­ние за то­ва­, той ра­бо­ти вър­ху съ­че­та­ва­не­то и из­г­раж­да­не­то на сво­ята съдба. Някой не­ща­, ко­ито ка­то че ста­ват чрез ня­как­ва слу­чайност в жи­во­та на чо­ве­ка­, че между смъртта и едно ново раждане си е усвоил силите, които след това в земният живот го правят способен да дойде именно до това, което може да е вложено в неговата карма. Всичко то­ва ни по­каз­ва­, как меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не си е ус­во­ил, ­как чо­ве­кът тряб­ва да при­еме от съ­щес­т­ва­та на Висшите йе­рар­хии да­ро­ве­те­, ко­ито са му не­об­хо­ди­ми в зем­ни­ят жи­во­т, ­да ги при­еме от Същест- вата от ко­ито ид­ва във връз­ка в ду­хов­ни­ят свят.

Но как­во мо­же да ус­та­но­ви пог­ле­дът на яс­но­ви­де­цъ­т, ­ко­га­то чо­веш­ка­та ду­ша ми­на­ва през об­лас­т­та на смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не са въз­мож­ни две неща. Възможно е, че чо­веш­ка­та ду­ша ня­май­ки ду­хов­на светли­на да хо­ди в тъм­ни­на­та и да се дви­жи меж­ду Съществата на Висшите йе­рар­-

хии та­ка­, че да не на­ме­ри ни­къ­де въз­мож­нос­т­та да при­ема от вът­реш­ни­те стре­ме­жи съ­от­вет­ни­те да­ро­ве на Висшите йерархии.

По пъ­тя меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не­, чо­веш­ка­та ду­ша тряб­ва да виж­да те­зи Същества на Висшите йе­рар­хи­и­, ­ако ис­ка да при­еме тех­ни­те да­ро­ве­, да зас­та­не дейс­т­ви­тел­но съз­на­тел­но сре­щу те­зи Същества. Гово­рей­ки об­раз­но тряб­ва да кажем: Човешката ду­ша тряб­ва да се дви­жи в та­къв слу­чай без свет­ли­на в тъм­ни­на­та - ес­тес­т­ве­но ста­ва въп­рос за ду­хов­на свет­ли­на - тя тряб­ва да се дви­жи без свет­ли­на меж­ду то­ва­, ко­ето тряб­ва да из­жи­ве­е­, меж­ду Съществата на Висшите йерархии. Но тя мо­же да ми­не меж­ду тях съ­що та­ка­, че съг­лас­но ней­на­та Карма да при­еме те­зи да­ро­ве ос­вет­ле­ни по на­й-п­ра­ви­лен начин. А свет­лина­та­, ко­ято тряб­ва да ни ос­ве­ти­, за да не се дви­жим в тъм­ни­на­та меж­ду Съществата на Висшите йерархии, та­зи свет­ли­на не мо­же да ни бъ­де да­де­на ни­ко­га­, ко­га­то вече сме минали през вратата на смъртта, ако не я носим във се- бе си чрез това което развиваме като чувство, като усещания и като мисли, които между раждането и смъртта са насочени към висшите светове. Следователно това е нещо, което ние самите трябва да си подготвим в този живот пред физическата смърт. Благодарение на то­ва­, че на­соч­ва­ме на­ши­те мис­ли­, чув­с­т­ва­, ­усе­ща­ния към свръх­се­тивни­те све­то­ве - на­соч­ва­ме ги мо­же би са­мо пред­чув­с­т­ву­вай­ки­, но ги на­соч­ва­ме - бла­го­да­ре­ние на то­ва ние си при­гот­вя­ме свет­ли­на­та­, ч­рез ко­ято мо­жем да ми­на­ва­ме меж­ду Съществата на Висшите йе­рар­хии та­ка­, че те дейс­т­ви­тел­но мо­гат да ни по­да­дат тех­ни­те да­ро­ве­, че ние да не по­сег­нем нас­т­ра­на­, ко­га­то тряб­ва да ги приемем. Така ние виж­да­ме­, че то­ва ко­ето ня­кои хо­ра го­во­рят е не­що пог­реш­но­, ка­то каз­ва­т, ­че мо­жем да ча­ка­ме и не е нуж­но да се ин­те­ре­су­ва­ме за свръх­се­тив­ни­те све­то­ве до­ка­то нас­тъ­пи смъртта. Това е съв­сем неп­ра­вил­но­, за­що­то на­чи­нът по кой­то Съще- ствата на Висшите йе­рар­хии прис­тъп­ват към на­с, ­да­ли те пристъп­ват та­ка­, че мо­жем да при­емем ние си­ли­те­, ­от ко­ито се нуж­да­ем за след­ва­щи­ят жи­во­т, ­за­ви­си от това, как меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не ние сами можем да си осветлим пътя до определено разстояние. И ние ос­та­ва­ме в тъм­ни­на­та­, ­ако сме во­ди­ли на­ши­ят жи­вот до смър­т­та при от­ри­ча­не­то­, ­или от­х­вър­ля­не­то на ми­съл­та за свръх­се­тив­ни­те светове.

За обик­но­ве­но­то раз­би­ра­не на чо­ве­ка не­що мо­же да из­г­леж­да правдопо- добно, приемливо: оба­че из­ме­ре­но с фак­ти­те на вис­ши­те све­то­ве то пре- с­та­ва да бъ­де вярно. Така пог­ле­дът на яс­но­ви­де­цът чес­то пъ­ти кон­с­тати­ра­, че при един чо­ве­к, ­кой­то тук на Земята не се ин­те­ре­су­вал от свръх­се­тив­ни­те све­то­ве­, кой­то не е ис­кал да знае ни­що за тя­х, ­жи­вял е спо­ред прин­ци­пъ­т, ­че тук във фи­зи­чес­кия свят вся­ко мне­ни­е­, в­ся­ко мислене, вся­ко чув­с­т­ву­ва­не­, ­усе­ща­ни­, т­ряб­ва да бъ­де на­со­че­но към то­зи свя­т, ­ко- й­то си е каз­ва­л, ­че дру­го­то ще дой­де при не­го­, ко­га­то ве­че е нас­тъ­пи­ло

Той не е фор­ми­рал в сво­ето тя­ло си­ли­, ко­ито би тряб­ва­ло да офор­ми в след­ва­щи­ят зе­мен жи­во­т, ­оп­ре­де­лени вът­реш­ни фор­ма­ции не се образу- ват: чо­ве­кът ос­та­ва в из­вес­т­но от­но­ше­ние зад то­ва­, ко­ето би мо­гъл да бъ­де­, ко­ето съ­що би тряб­ва­ло да бъ­де в своя след­ващ зе­мен живот. Той не би мо­гъл да раз­бе­ре тол­ко­ва­, колко­то би мо­гъл ина­че да разбере: не мо­же да взе­ме учас­тие без ин­те­рес към то­ва­, към ко­ето ина­че би проя- вил интерес.

Всичко то­ва мо­же да се по­лу­чи­, ка­то кар­ми­чес­ко пос­лед­с­т­вие на са­мо­вол­но за­тъ­пя­ва­не спря­мо ду­хов­ни­те ис­ти­ни в един ми­нал живот. И та­ка­, ко­га­то чо­ве­кът от­но­во ми­на­ва през вра­та­та на смър­т­та­, той мо­же да ми не през вра­та­та на смър­т­та с ед­но из­ра­бо­те­но ду­шев­но бла­го­, ко­ето е ос­та­на­ло да­ле­че на­за­д, ­зад то­ва­, ко­ето той би тряб­ва­ло да бъде. Когато по- с­ле от­но­во вли­за в ду­хов­ни­ят свят и от­но­во ми­на­ва през то­зи свят меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не­, се­га би мог­ло пър­во да се вяр­ва­, че той има на­ма­ле­ни вът­реш­ни си­ли и е ста­нал не­го­де­н, ­че се­га още по­ве­че би тряб­ва­ло да хо­ди из тъм­ни­на­та и то­га­ва чо­век би мо­гъл да се от­ча­я­, че един та­къв чо­век би мо­гъл ня­ко­га да се издигне. Сега оба­че не е та­ка­, а в то­зи жи­вот меж­ду смъртта и ед­но но­во раж­да­не нас­тъп­ва не­що дру­го­, ко­ето тряб­ва да раз­г­ле­да­ме ка­то не­що второ. В то­зи живот, кой­то след­ва не­вол­но тъ­пи­ят жи­во­т, ­по­не­же е бил та­къ­в, ­ка­къв­то е про­те­къ­л, ­Лу­ци­фер има осо­бе­на­та власт над чо­ве­ка със сво­ите си­ли и той ос­вет­ля­ва се­га по­ле­то меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. Такъв чо­век тряб­ва да при­еме се­га да­ро­ве­те на Висшите съ­щес­т­ва ос­вет­ле­ни чрез си­ли­те на Луци- фер. Чрез то­ва всички те­зи да­ро­ве при­емат ед­но осо­бе­но оцветяване. Но чрез то­ва­, че то­зи чо­век не е ми­нал в тъм­ни­на­та през ду­хов­ни­ят свя­т, ­но не е и ос­вет­ля­вал там са­мос­то­ятел­но съ­от­вет­но­то по­ле­, той вли­за в след­ва­щи­ят зе­мен жи­вот та­ка­, че мо­же дейс­т­ви­тел­но да офор­ми то­ва­, ко­ето му е да­де­но в нас­лед­с­т­во­, мо­же да го офор­ми пластич­но­, ­оба­че всич­ко то­ва­, ко­ето той офор­мя има лу­ци­фе­ри­чес­ко оцветяване. И ко­га­то раз­г­леж­да­ме един такъв чо­век в след­ва­щи­ят не­гов зе­мен жи­во­т, ­той често
пъти е такъв, каквито са много хора, които срещаме особено в нашето настоящо време: човек е една само суха егоистична разсъдъчна способ- ност, с едно егоистично разбиране, което навсякъде където се явява има предвид само собствената си изгода. Това е ко­ето се по­лу­ча­ва ка­то ка­чес­т­ва на ду­ша­та от всич­ко по­-го­ре описано. Себелюбивите хо­ра­, ко­ито са ум­ни­, ­оба­че из­пол­зу­ват тех­ни­ят ум са­мо в пол­за на тях­на­та его­ис­тич­на из­го­да­, ко­ито на­реж­дат всич­ко та­ка­, че да бъ­де об­с­луж­ван тех­ния его­изъ­м, ­ко­ито са умни­, ­оба­че ум­ни са­мо в тях­на­та из­го­да­, то­ва са чес­то пъ­ти та­ки­ва ду­ши­, ко­ито пре­ди то­ва са ми­на­ли по пътя, кой­то то­ку що бе описан. И по­не­же те­зи ду­ши не ос­та­ват тъ­пи­, а по­ра­ди вся­ка­къв вид си­ли­, ко­ито се на­мират във тях от пре­диш­ни зем­ни въп­лъ­ще­ни­я­, ­от то­ва за­ви­си пос­ле­, че мо­гат все пак да дойдат до то­ва­, ко­ето във фи­зи­чес­ки­ят жи­вот на Земята мо­же да вне­се еди н лъч на дейс­т­ви­тел­но­то свръх­се­тив­но съ­щес­т­ву­вание.

Благодарение на то­ва имат въз­мож­ност в ед­но но­во зем­но съ­щес­т­ву­ва­ние да бъ­дат за­па­ле­ни поз­на­ния на вис­ши­те ду­хов­ни светове. Следовате- лно ед­на та­ка­ва ду­ша не е нуж­но да бъ­де из­к­лю­че­на от вся­как­во по­-на­та­тъш­но про­ник­ва­не в ду­хов­ния свя­т, ­тя би­ва от­но­во пов­диг­на­та­, но ще нас­тъ­пи то­ва­, ко­ето бе то­ку що описано. И тук ние има­ме ед­на твър­де за­бе­ле­жи­тел­на и пъл­на със зна­че­ние връз­ка между три земни същест- вувания и намиращите се между тях два живота между смъртта и едно ново раждане. Погледът на яс­но­ви­де­цът от­к­ри­ва фак­ти­чес­ки мно­го чес­то - имен­но то­га­ва­, ко­га­то се об­ръ­ща към оне­зи хо­ра­, ко­ито в нас­то­яще­то се счи­тат за ум­ни­, за хит­ро­ум­ни­, ­оба­че във всич­ко ко­ето при­емат имат пред­вид са­мо соб­с­т­ве­на­та си из­го­да - пог­ле­дът на яс­но­ви­де­цът от­к­ри­ва­, за те­зи ду­ши ка­то пред­хож­да­щи съ­би­ти­ята то­ва­, ко­ето бе описано: Първо един жи­во­т, ­кой­то са­мо­вол­но се е от­къс­нал от вся­ка­къв ин­те­рес към свръх­се­тив­ни­те све­то­ве­, с­лед то­ва един жи­вот, в кой­то не е бил ни­как спо­со­бе­н, ­за­що­то не е имал необходимите вътрешни телес- ни органи, да се ин­те­ре­су­ва ма­кар и за не­що във фи­зи­чес­кия свя­т, ­ко­ето би мог­ло да му бъ­де близ­ко­, ­ако не би имал та­ки­ва пред­ва­ри­тел­ни усло- вия: пос­ле един след­ващ зе­мен жи­во­т, ­кой­то слу­жи са­мо за его­ис­тич­ни­ят ум, ­на его­ис­тич­но­то мис­ле­не­, на его­ис­тич­но­то остроумие. При ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ние на его­ис­тич­ния ум, ­на его­ис­тич­но­то ос­т­ро­умие в на­ше­то вре­ме е въз­мож­но да бъ­де прос­ле­ден имен­но то­зи път на чо­веш­ка­та ду­ша­, за­що­то ние се връ­ща­ме тук във вре­ме­на, в ко­ито нами­ра­ме мно­го хо­ра в тях­но­то ми­на­ло въп­лъ­ще­ни­е­, ко­ито по­ра­ди не­дос­та­тъч­но­то офор­м­ле­ние на тех­ни­те ор­га­ни вът­реш­ни ор­га­ни са про­явя­ва­ли са­мо един тъп интерес: след то­ва сти­га­ме до ед­но тре­то въп­лъ­щение от ми­на­ло­то­, ко­ето за та­ки­ва хо­ра­, чес­то пъ­ти се на­ми­ра в оно­ва­, ко­ето на­ри­ча­ме 4-та­та сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха­, ко­га­то по­ве­че от­кол­ко­то се вя-­

Животът мо­же да про­те­че още и по един друг на­чин в три ре­ду­ва­щи се прераждания. Тук мо­же да се конста­ти­ра нап­ри­мер следното: Наблюда- ваме ед­на ду­ша­, ко­ято да ре­чем е пре­дим­но та­ка­ва­, че за­до­во­ля­ва сво­ите ду­шев­ни пот­реб­нос­ти с оп­ре­де­лен фа­на­ти­зъм, с оп­ре­де­ле­но тес­ног­ръд­с­т­во от то­ва­, ко­ето пър­во се получава. Наблюдаваме, една ре­ли­ги­оз­но - его­ис­тич­на душа. Днес на­ми­ра­ме та­ки­ва души. Те ви­на­ги са съ­щес­т­ву­ва­ли в те­че­ние на раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то на Земята, души, които са та­ка да се ка­же вярващи, ин­с­тин­к­тив­но вяр­ва­щи по­ра­ди то­ва­, че от оп­ре­де­лен ду­ше­вен его­изъ­м, ­ис­кат да очак­ват един вид въз­наг­ражде­ни­е­, ­или за­до­во­ля­ва­не за фи­зи­чес­кия зе­мен жи­вот в дру­гия свят. Това очак­ва­не мо­же да бъ­де на­пъл­но его­ис­тич­но и мо­же да бъ­де свър­за­но с ед­но фа­на­тич­но тес­ног­ръ­дие по от­но­ше­ние на то­ва­, ко­ето се пред­лага на хо­ра­та от Духовната на­ука­, ­или от мис­те­ри­ите вър­ху вис­ши­те светове. Ко- лко мно­го хо­ра виж­да­ме дне­с, ­ко­ито се при­дър­жат на­ис­ти­на към един ду­хо­вен свя­т, ­оба­че от­х­вър­лят фа­на­тич­но и тес­ног­ръ­до всичко, в ко­ето са из­рас­на­ли и възпитани. Такива хо­ра чес­то пъ­ти са склон­ни към удоб­с­т­во­то­, към не­же­ла­ни­ето да нап­ра­вят ня­как­во ум­с­т­ве­но уси­ли­е­, за да за­поз­на­ят чрез не­го вър­ху ду­хов­ни­те светове.

В те­зи ду­ши мо­же да се ко­ре­ни един по­-дъл­бок его­изъ­м, ­въп­ре­ки че са ду­ши вяр­ва­щи в дру­гия свят. Всичко, което е свър­за­но по то­зи на­чин с вя­ра­та в дру­гия свя­т, ­со­чи от­но­во по оп­ре­де­лен на­чин вър­ху това, че чо­ве­кът не на­ми­ра пъ­тя по ед­ни пра­ви­лен на­чин меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не­, че не мо­же да при­еме по един пра­ви­лен на­чин да­ро­ве­те на Съществата от Висшите йе­рар­хи­и­, че те­зи да­ро­ве ид­ват при не­го та­ка­, че ко­га­то вли­за от­но­во в един след­ващ зе­мен жи­во­т, ­той на­ис­ти­на мо­же да ра­бо­ти вър­ху сво­ето тя­ло­, мо­же съ­що да ра­бо­ти по оп­ре­де­лен на­чин вър­ху ус­т­ройс­т­во­то на не­го­ва­та Карма, обаче офор­мя и из­г­раж­да всич­ко по един неп­ра­ви­лен на­чи­н, ­об­ра­бот­ва та­ка сво­ето тя­ло­, че от не­го ста­ва нап­ри­мер един хи­по­хон­д­ри­к, ­един свръх­чув­с­т­ви­те­лен чо­ве­к, ­кой­то ми­на­ва пред жи­во­та нам­ръ­ще­н, ­не­до­во­лен и не­за­до­волен от съ­щес­т­ву­ва­ни­ето и та­ка е об­х­ва­нат от то­ва съ­щес­т­ву­ва­ни­е­, че пос­то­ян­но се счи­та на­ра­нен от него. Определено хи­по­хон­д­рич­но­, бо­лез­не­но­, ме­лан­хо­лич­но съ­щес­т­во­, под­гот­ве­но и оп­ре­де­ле­но чрез тя­ло­то­, то­ва мо­же да про­из­ле­зе от при­чи­ни­те­, ко­ито то­ку що бя­ха описани. Следователно: ед­но в его­ис­тич­ния смисъл, при­дър­жа­не с фа­на­ти­зъм към оп­ре­де­ле­ни фор­ми на ед­но
из­по­вяд­ва­не на дру­гия свя­т, ­мо­же да до­ве­де чо­века до та­м, ­да ми­не по един неп­ра­ви­лен на­чи­н, п­рез по­ле­то меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не и след то­ва в един след­ващ зе­мен жи­во­т, ­да нап­ра­ви­, че не­го­во­то тя­ло да чув­с­т­ву­ва по един неп­ра­ви­лен начин. Когато след то­ва ми­не от­но­во през вра­та­та на смър­т­та и оти­де в ду­хов­ни­ят свя­т, ­то­га­ва как­то кон­с­та­ти­ра пог­ле­дът на яс­но­ви­де­цъ­т, ­вър­ху ед­на та­ка­ва ду­ша мо­же да има осо­бе­но дъл­бо­ко вли­яние всич­ко ариманическо. И то­ва ари­ма­ни­чес­ко вли­яние пре­да­ва на всич­ки си­ли­, ко­ито чо­век съ­би­ра меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­дане­, ­ед­но та­ко­ва оц­ве­те­ние - ед­на та­ка­ва фор­ма­, че чо­век до­на­ся със се­бе си при след­ва­що­то раж­да­не на Земята, тези си­ли та­ка­, че то­га­ва­, без да мо­же да сто­ри не­що да то­ва­, с­та­ва чрез сво­ята за­лож­ба по оп­ре­де­лен на­чин тес­ног­ръд в сво­ето мис­ле­не и чув­с­т­ву­ва­не­, нес­по­со­бен е да об­гър­не без­п­рис­т­рас­т­но със своя пог­лед света. Множество ду­хо­ве­, ко­ито на­ми­ра­ме меж­ду на­с, ­ко­ито имат оп­ре­де­ле­но тес­ног­ръ­ди­е­, ко­ито не са способ­ни да из­ля­зат с тех­ни­те мис­ли вън от оп­ре­де­ле­ни гра­ни­ци­, ко­ито имат на­оч­ни­ци­, ко­ито да­же ко­га­то по­ла­гат уси­ли­е­, в­се пак ос­та­ват по оп­ре­де­лен на­чин ог­ра­ни­че­ни хо­ра­, дъл­жат та­зи Карма на опи­са­ни­те отношения.

За да нап­ра­вим още по­-­яс­но то­ва­, ко­ето тряб­ва да се раз­бе­ре­, не­ка раз­г­ле­да­ме след­ни­ят пример: Има един мно­го­, м­но­го вяр­ващ в доб­ро­то­, ве­ро­ят­но съ­що про­ник­нат от ис­ти­на­та на то­ва­, ко­ето твър­ди чо­ве­к, ­кой­то е пи­сал вър­ху ре­ли­ги­оз­но­то въз­пи­та­ние на де­ца­та в пър­вия из­ля­зъл през ми­на­ла­та го­ди­на ка­лен­дар на сво­бодомислещите. Той раз­ви­ва там след­на­та логика: Децата не тряб­ва да бъ­дат въз­пи­та­ва­ни ре­ли­ги­оз­но­, за­що то то­ва е неестествено. Когато имен­но де­ца­та бъ­дат отс­т­ра­не­ни да из­рас­нат, ­без да им се да­ват ре­ли­ги­оз­ни по­ня­тия и иде­и­, без да бъ­дат ин­жек­ти­ра­ни с ре­ли­ги­оз­ни чув­с­т­ва­, то­га­ва се виж­да­, че те не мо­гат да стиг­нат от са­мо се­бе си до това: от то­ва мо­же­ло да се ви­ди­, че е не­ес­тес­т­ве­но в чо­веш­ка­та ду­ша да се вна­сят на­сила та­ки­ва по­ня­тия и иде­и­, тъй ка­то те са втъл­пя­ва­ни са­мо от вън.

Напълно си­гур­но е, че оне­зи­, ко­ито днес се на­ри­чат сво­бо­до­мис­ле­щи­, п­ри­емат с ен­ту­си­азъм ед­на та­ка­ва мисъл и я на­ми­рат да­же дъл­бо­ка­, ­оба­че дос­та­тъч­но е са­мо да раз­мис­лим вър­ху следното: Всеобщо из­вес­т­но е, че ед­но чо­веш­ко де­те­, ко­ето пре­ди да се на­учи­ло да го­во­ри­, би би­ло пре­не­се­но на ед­ни са­мо­тен ос­т­ров и би би­ло ос­та­ве­но да из­рас­не та­м, ­без да е чу­ва­ло един чо­веш­ки зву­к, ­не би ни­ко­га говорило. От то­ва след­ва­, че чо­ве­кът не мо­же да на­учи един език от са­мо се­бе си­, ­ако то­зи език не му бъ­де до­не­сен отвън. Добрият свобод­но ре­ли­ги­озен про­по­вед­ни­к, ­би тряб­ва­ло съ­що да заб­ра­ни на сво­ите пос­ле­до­ва­те­ли­, да учат де­ца­та да го­во­ря­т, ­тъй ка­то те не раз­ви­ват го­во­ра от са­мо се­бе си. Ние виж­да­ме сле­до­ва­тел­но­, че не­що ко­ето из­г­лежда мно­го ло­гич­но и ко­ето при из­вес­т­ни
об­с­то­ятел­с­т­ва се схва­ща ка­то твър­до дъл­бо­ко­мис­ле­но от ед­на ши­ро­ка пуб­ли­ка­, не е ни­що дру­го ос­вен ед­но ло­ги­чес­ко без­с­мис­ли­е­, за­що­то в мо­мен­та­, ко­га­то чо­век раз­мисли мал­ко по­ве­че­, то се оказ­ва ка­то не­що ло­ги­чес­ки твър­де неустойчиво. Тук има­ме един чо­ве­к, ­кой­то на­исти­на си е сло­жил наочници. Такъв слу­чай сре­ща­ме днес на вся­ка крач­ка в живота. Именно днес на­ми­ра­ме мно­го хо­ра­, чес­то на­ми­ра­ме та­ки­ва хо­ра­, ко­ито имат та­ки­ва на­оч­ни­ци­, ко­ито при­вид­но раз­ви­ват из­вън­ред­но мно­го тех­ни­те ду­шев­ни дейнос­ти­, ­оба­че в мо­мен­та­, ко­га­то тряб­ва да из­ля­зат от оп­ре­де­лен кръ­г, ­кой­то са си на­чер­та­ли­, в­сич­ко от­каз­ва да дей- ствува: те прос­то не виж­да­т, ­как­во се на­ми­ра вън от то­зи кръг. Когато просле­дим на­зад та­ки­ва хо­ра­, ние на­ми­ра­ме пред тях две пред­хож­да­щи пре­раж­да­ния офор­ме­ни та­ка­, как­то ве­че споменахме. От то­ва от­но­во мо­жем да раз­бе­ре­м, ­как­во пред­с­тои в бъ­де­ще­то на ед­на чо­веш­ка душа, ко­ято дне­с, ­ка­къв­то е слу­ча­ят с мно­жес­т­во­то ду­ши­, се зат­ва­ря от удоб­с­т­во и его­изъм в ед­но по­ло­жи­тел­но ве­ро­из­по­ве­да­ни­е­, за­що­то са ро­де­ни в не­го и за­що­то по­-къс­но не ис­кат да нап­ра­вят ни­как­во уси­лие да из­лязат от не­го­, а се при­вър­з­ват фа­на­тич­но към него. Те са - ма­кар и то­ва да е ед­на не­въз­мож­на ми­съл - съ­що та­ка доб­ри еван­ге­лис­ти­, ­или ка­то­ли­ци­, как­то би­ха би­ли доб­ри тур­ци­, ­ако по­ра­ди сте­че­ние на Кармата се бя­ха ро­ди­ли в исляма. Обаче днес е дош­ло оно­ва вре­ме в раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то­, ко­га­то ду­ши­те ос­тават по оп­ре­де­лен на­чин на­зад и с не­дос­та­тъ­ци в след­ва­щи­те пре­раж­да­ни­я­, ­ако не ис­кат да си от­во­рят очи­те за то­ва­, ко­ето днес мо­же да дой­де за чо­веш­ки­те ду­ши по един друг на­чин от ду­хов­ни­те светове.

Да, кармическите връз­ки са слож­ни­, ­оба­че те се изяс­ня­ват за на­с, ­ко­га­то раз­г­леж­да­ме ня­кол­ко та­ки­ва при­ме­ра­, как­то те са пред­с­та­ве­ни се­га по раз­ли­чен на­чин пред на­ши­те души. Животът меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не и чрез то­ва и след­ва­щи­ят зе­мен жи­вот са твър­де раз­но­об­раз­но за­ви­си­ми от пред­шеству­ва­щи­те зем­ни съществувания. Ние мо­же да про- с­ле­дим с пог­лед на яс­но­ви­де­ца ду­ши в ду­хов­ния свят, ко­ито са до­би­ли ед­на сво­е­об­раз­на за­да­ча меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. Всичко, което сре­ща­ме във фи­зи­чес­кия свят е про­из­ве­де­но всъщ­ност от ду­хов­ни­те светове. Само че чо­ве­кът не виж­да във фи­зи­чес­кият свя­т, ­как нав­ся­къ­де във про­це­си­те на фи­зи­чес­ко­то по­ле дейс­т­ву­ват свръх­се­тив­ни сили. Най-късогледно във то­ва от­но­ше­ние е ма­те­ри­алис­ти­чес­ко­то разбиране. Така нап­ри­мер всич­ко­, ко­ето чо­век по­лу­ча­ва­, би­ло ка­то ле­чи­тел­с­ки фак­то­ри от въз­ду­ха­, ­или ка­то ле­чи­тел­с­ки фак­то­ри на во­да­та­, ­или ка­то дру­ги ле­чи­тел­с­ки фак­то­ри от окол­на­та сре­да­, се обяс­ня­ват са­мо ед­нос­т­ран­чи­во­, ­обяс­ня­ва се са­мо от час­ти ко­га­то ис­ка­ме да го обяс­ним в сми­съ­ла на се­гаш­ни­те хи­ги­енич­ни теории, т.е. материалистично. Целият на­чин по кой­то ле­чебни­те фак­то­ри­, фак­то­ри­те на здра­ве­то­, на раз­цъф­тя­ва­щи­ят се

С то­ва­, ко­ето обяс­ни­х, е свър­за­но още не­що дру­го и важ­но­то е, че имен­но в на­ше­то вре­ме да нап­ра­вим ед­но та­ко­ва разглеждане. В срав­не­ние с то­ва­, ко­ето чо­веш­ки­ят жи­вот е бил в мно­го от­но­ше­ния в древ­ни вре­ме на­, д­нес мно­го не­ща са се изменили. Формите на за­ни­ма­ние на хо­ра­та­, ко­ито та­ка да се ка­же не пре­диз­викват ен­ту­си­азъ­м, ­се уве­ли­ча­ва все по­ве­че и по­ве­че и тряб­ва да се уве­ли­ча­ват имен­но из­хож­дай­ки от прог­реса на човечеството. Кой би от­ре­къ­л, ­че днес на фи­зи­чес­ко­то по­ле съ­щес­т­ву­ват ве­че мно­жес­т­во ви­до­ве за­нима­ни­я­, по от­но­ше­ние на ко­ито чо­ве­кът прос­то би тряб­ва­ло да ста­не не­ис­ти­не­н, ­ако в тях­но­то из­пъл­не­ние би про­явил ен­ту­си­азъ­м, ­кой­то той тряб­ва да вър­ши прос­то от чув­с­т­во за дълг. Без съм­не­ни­е­, чо­век не трябва да се ос­та­вя да бъ­де за­дър­жан от ни­що­, ко­га­то не­го­ва­та Карма го е пос­та­ви­ла на оп­ре­де­ле­но мяс­то­, да из­пъл­ня­ва своя дъл­г, ­ма­кар и то­ва да му е противно: оба­че все­ки чо­век е в със­то­яни­е­, ­ако дейс­т­ви­тел­но ис­ка­, ­или на­й-­мал­ко ко­га­то му се от­да­де слу­чай да ис­ка­, да нап­ра­ви в те­че­ние на своя жи­вот не­що, в слу­чай че не­го­ва­та Карма не го­во­ри осо­бе­но мно­го про­тив то­ва­, ко­ето мо­же да бъ­де из­вър­ше­но с отдайност. Човек тряб­ва да раз­мис­ли вър­ху то­ва и би тряб­ва­ло да раз­мис­ли­, кол­ко важ­но е за об­ща­та връз­ка на жи­вота на чо-­

Ние мо­жем да об­гър­нем с пог­лед съ­що противоположното. Намираме ду­ши­, ко­ито на оп­ре­де­ле­но вре­ме меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раж­да­не ста­ват слу­жи­те­ли на оне­зи ду­хов­ни съ­щес­т­ва­, ко­ито об­рат­но по­ма­гат за въз­ник­ва­не­то на бо­лес­ти­те­, п­ре­диз­вик­ват не­щас­ти­ята в жи­во­та на хо­ра­та­, ­из­п­ра­щай­ки за то­ва не­об­хо­дими­те си­ли от свръх­се­тив­ни­те све­то­ве в се­тив­ни­ят свят. И пред­с­тав­ля­ва ед­на пот­ре­са­ва­ща­, ­ужас­на кар­ти­на да

Съществува още ед­но из­п­ра­вя­не­, ко­ето се про­явя­ва по друг на­чин и ко­ето ни по­каз­ва­, как мрач­но­то ко­ето виж­да­ме втъ­ка­но в чо­веш­ко­то съ­ще- с­т­ву­ва­ние е обус­ло­ве­но съ­що в об­ща­та мъд­рост на света. И до­ри и то­га­ва­, ко­га­то сто­им пред ед­но яв­ле­ни­е­, п­ред ко­ето би тряб­ва­ло да се чув­с­т­ву­ва­ме под­тис­на­ти­, но мо­же въп­ре­ки всич­ко да ни въз­ви­ши и на­ше­то

И та­ка е съ­що­, че се явя­ват труд­нос­ти по от­но­ше­ние на то­ва­, ко­ето днес се изис­к­ва от нап­ред­ва­ща­та ево­люция на човечеството. Положението е та­ко­ва­, че днес за го­лям брой хо­ра - Христовият Импулс е ни­що­, те не мо­гат да имат за не­го ед­но ис­тин­с­ко раз­би­ра­не­, ­ед­но дъл­бо­ко ис­тин­с­ко чувство. Обаче Земята се на­ми­ра в един ста­дий на раз­ви­ти­ето, в кой­то чо­веш­ка­та ду­ша се нуж­дае от Христовия Импулс, за да мо­же да ми­не по един пра­ви­лен на­чин през жи­во­та меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. За ду­ши­те­, ко­ито ми­на­ват през вра­та­та на смър­т­та без да имат връз­ка­та с Христовият Импулс, е опас­но­, за­що­то Съществата, които ръ­ко­водят прог­ре­са на чо­ве­чес­т­во­то не раз­по­ла­гат с не­об­хо­ди­ми­те си­ли в из­ли­шъ­к, ­за да по­мог­нат на та­ки­ва души­, ко­ито са се от­къс­на­ли са­ми от ево­лю­ци­ята и чрез своя соб­с­т­вен жи­вот са се об­рек­ли на гибел. Същества­та на вис­ши­те йе­рар­хии мо­гат да нап­ра­вят не­що за тях са­мо чрез то­ва­, че оне­зи ду­ши­, ко­ито са по­нес­ли по опи­са­ни­ят на­чин ед­на преж­дев­ре­мен­на смър­т, ­им дос­та­вят до­пъл­ни­тел­ни­те сили. Чрез те­зи ду­ши в ду­хов­ни­те све­то­ве ид­ват не­из­пол­зу­ва­ни си­ли­, ко­ито още би­ха мог­ли да бъ­дат из­пол­зу­ва­ни тук на Земята, оба­че чрез то­ва­, че фи­зи­чес­ко­то тя­ло е би­ло на­пус­на­то преж­дев­ре­мен­но­, въп­рос­ни­те си­ли са ос­та­на­ли не­изпол­зу­ва­ни от фи­зи­чес­ко­то тяло. Не­ка по­мис­лим са­мо­, кол­ко мно­го ду­ши са отиш­ли го­ре в свръх­се­тив­ни­те све­то­ве чрез то­ва­, че нап­ри­мер са за­гу­би­ли своя жи­вот в ка­тас­т­ро­фа­та на па­ра­хо­да Титаник, при зе­мет­ре­сени­ето в Меси- на, или в днеш­на­та вой­на­, ко­ято е об­х­ва­на­ла поч­ти ця­ло­то зем­но къл­бо - из­гу­би­ли са своя жи­во­т, п­ре­ди той да бъ­де завършен. Нека по­мис­ли­м, ­кол­ко мно­го си­ли­, ко­ито би­ха мог­ли да бъ­дат из­ползу­ва­ни на Земята за про­дъл­жа­ва­не­то но жи­во­та са отиш­ли го­ре в ду­хов­ни­те светове. Тези си­ли се при­бавят към си­ли­те на Съществата от вис­ши­те йе­рар­хии и ги уве­ли­ча­ва­т, б­ла­го­да­ре­ние на ко­ето те мо­гат да по­мог­нат на оне­зи ду­ши­, ко­ито се на­ми­рат в опас­ност да бъ­дат из­х­вър­ле­ни от нап­ред­ва­що­то раз- витие. Човек не мо­же да нап­ра­ви сам ни­що за то­ва­, ­оба­че ко­га­то се из­пъл­ня­ва не­го­ва­та Карма, когато уми­ра в разцве­та на сво­ите го­ди­ни­, той ста­ва един по­ма­гач по на­й-к­ра­си­ви­я­, по най-об­ла­жен­с­т­ву­ва­щи­ят на­чин - ка­то до­на­ся не­из­пол­зу­ва­ни­те тук си­ли във вис­ши­те йерархии. Благода- рение на то­ва те­зи Същества не ос­та­ват да за­ги­нат ду­ши­, ко­ито ина­че би­ха загинали. Това е кра­си­во­то пред­наз­на­че­ние на оне­зи ду­ши­, ко­ито умират в раз­ц­ве­та на сво­ите си­ли и го­ди­ни - то­ва е, ко­ето в ча­со­ве­те ко­га­то скър­бим за хо­ра ум­ре­ли в раз­ц­ве­та на тех­ни­те го­ди­ни­, мо­же да ни