Лекции изнесени в Дюселдорф от 12 до 18. 1909 г



страница3/13
Дата04.08.2018
Размер2.29 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

ВТОРА ЛЕКЦИЯ


Дюселдорф, 12 Април 1909, ве­чер

Учението, ко­ето пре­по­да­ва­ха древ­ни­те Риши през Първата сле­дат­лан­с­ка кул­тур­на епоха, пред­с­тав­ля­ва­ше ед­но познание, во­де­що сво­ето поз­на­ние от са­ми­те ду­хов­ни из­во­ри на съществуванието. И на­й-­за­бе­ле­жи­тел- но­то в то­ва уче­ние - ко­ето всъщ­ност пред­с­тав­ля­ва­ше един вид из­с­лед­ва­не - бе­ше тол­ко­ва дъл­бо­ко­то проник­ва­не във всич­ки при­род­ни процеси, че там то се до­кос­ва­ше до са­ми­те ду­хов­ни пър­воп­ри­чи­ни на света. Всъ- щност ние неп­ре­къс­на­то сме за­оби­ко­ле­ни от ду­хов­ни Същества и ду­хов­ни събития. Целият ма­те­риален свят е са­мо вън­шен из­раз на оп­ре­де­ле­ни


ду­хов­ни факти. И ко­га­то древ­но­то све­ще­но уче­ние раз­г­леж­даше фи­зи­чес­ки­те яв­ле­ния от за­оби­ка­ля­щия ни свят, то ви­на­ги под­чер­та­ва­ше на­й-важ­но­то при­род­но яв­ление: Огъня. Духовното из­с­лед­ва­не на огъ­ня за­е- ма­ше осн­ов­но мяс­то при обяс­не­ни­ето на всич­ки зем­ни проце­си и явле- ния. Източното уче­ние за огъ­ня бе­ше от ре­ша­ва­що зна­че­ние за древ­но­то чо­веш­ко познание, и ако ис­ка­ме да раз­бе­рем то­ва уче­ние за огъня, тряб­ва по­не от­час­ти да се вгле­да­ме и в дру­ги­те при­род­ни явления, рес­пек­тив­но в обясненията, ко­ито от­к­ри­ва­ше за тях спо­ме­на­то­то древ­но уче- ние, чи­ито из­во­ди обаче са на­пъл­но ва­лид­ни и за на­ша­та Духовна наука.

Всички фи­зи­чес­ки про­це­си и съ­би­тия на Земята бя­ха из­веж­да­ни от т. нар. че­ти­ри елемента, ко­ито съв­ремен­на­та ма­те­ри­алис­ти­чес­ка на­ука от­х­вър­ля напълно. Всички Вие зна­ете име­на­та на те­зи че­ти­ри еле­мента: зе- мя, вода, въз­дух и огън. Обаче там, къ­де­то про­цъф­тя­ва­ше то­га­ваш­на­та Духовна наука, в ду­ма­та "земя" хо­ра­та вла­га­ха съв­сем друг смисъл, ня­мащ ни­що об­що с днеш­но­то раз­би­ра­не на та­зи дума. С ду­ма­та "земя" хо­ра­та обоз­на­ча­ва­ха ед­но със­то­яние на материята, ха­рак­тер­но за всич­ки твър­ди тела. Това, ко­ето днес ние на­ри­ча­ме "твърдо", окул­тиз­мът ви­на­ги е обоз­на­ча­вал ка­то "земно". Следователно, окул­тиз­мът обоз­на­ча­ва ка­то "земно" всич­ки твър­ди тела, не­за­ви­си­мо да­ли ста­ва ду­ма за почва, пла­нин­с­ки кристал, оло­во или злато. А под "вода" се раз­би­ра не са­мо днеш­но­то аг­ре­гат­но със­то­яние вода, а вся­ко теч­но със­тояние на матери- ята. Ако нап­ри­мер Вие взе­ме­те пар­че же­ля­зо и го раз­то­пи­те в пещта, тогава, спо­ред Духовна­та наука, то е ве­че "вода". Всички метали, ко­га­то пре­ми­нат в теч­но състояние, са "вода". А всич­ко онова, ко­ето днес на­ри­ча­ме "въздухообразно" или "газообразно", не­за­ви­си­мо да­ли ста­ва ду­ма за кислород, во­дород или ня­ка­къв друг газ, окул­тис­ти­те на­ри­чат "въз- дух".

Огънят пред­с­тав­ля­ва чет­вър­тия елемент. Ако си при­пом­ни­те ос­нов­ни­те по­ня­тия на съв­ре­мен­на­та наука, Вие ще се съгласите, че тя не виж­да ни­ка­къв сми­съл да срав­ня­ва "огъня" с "въздуха", "водата" или "зе­мята"; спо­ред нея тук ста­ва ду­ма са­мо за аг­ре­гат­ни със­то­яния на материята. Обаче в "топлината", или "огъня", Духовната на­ука виж­да не­що суб- станциално, и то в още по­-раз­ре­ден вид, от­кол­ко­то го срещаме, пример- но, във "въздуха". Точно как­то "земята" и твър­ди­те те­ла мо­гат да пре­ми­нат в теч­на форма, та­ка и според Духовната наука, "въздухът" мо­же да пре­ми­не в "огън". Следователно, огъ­нят е един из­вън­ред­но фин еле- мент, кой­то мо­же да про­ник­ва в дру­ги­те три елемента. Огънят про­ник­ва във въз­ду­ха и го пра­ви топъл; съ­що­то се от­на­ся и за водата, и за земята. Докато дру­ги­те три елемента, та­ка да се каже, сто­ят от­дел­но пред на­шия поглед, еле­ментът на огъ­ня ги про­низ­ва от­к­рай докрай.

Древната, а съ­що и но­ва­та Духовна на­ука заявяват: Има съ­щес­т­ве­на раз­ли­ка меж­ду това, ко­ето на­ри­ча­ме земя, вода, въздух, и това, ко­ето обоз­на­ча­ва­ме с ду­ма­та огън. Как ние въз­п­ри­ема­ме впро­чем "земята" или "твър­да­та материя"? На пръв поглед, как­то сме свик­на­ли да казваме, ние я "докосваме". Да, ние се докос­ва­ме до нея и усе­ща­ме един вид съпроти- вление. Същото се от­на­ся и за теч­ни­те вещества. Тук съп­ро­тивле­ни­ето е по-слабо, и все пак ние го усещаме. Така сто­ят не­ща­та и с въздуха: на­ли­це е външ­но съпротивление.

Обаче при огъ­ня не е така. Сега ние тряб­ва да из­тък­нем нещо, ко­ето днеш­но­то мис­ле­не счи­та за не­съ­ществено, ма­кар и то да е от из­к­лю­чи­тел­на важност, ако ис­ка­ме дейс­т­ви­тел­но да над­ник­нем в за­гад­ки­те на съществуванието. Работата е там, че ние въз­п­ри­ема­ме топлината, но без да я до­кос­ва­ме външно. Ето същественото: Ние мо­жем да въз­п­ри­ема­ме топ­ли­на­та и външно, ко­га­то до­кос­ва­ме един предмет, кой­то е за­топ­лен до оп­ре­де­ле­ни гра­ду­си по Целзий; ние мо­жем да въз­п­ри­ема­ме топ­ли­на­та външно, как­то и дру­гите три елемента, оба­че ние мо­жем да по­чув­с­т­ву­ва­ме топ­ли­на­та и ка­то ед­но вът­реш­но състояние.

Ето за­що древ­на­та наука, още при индийците, казваше: във външ­ния свят ти въз­п­ри­емаш един­с­т­ве­но земята, во­да­та и въздуха; топ­ли­на­та е пър­ви­ят елемент, кой­то мо­же да бъ­де въз­п­ри­ет и по вът­ре­шен начин. Следователно, топлината, или огънят, имат две страни: ед­на външ­на страна, ко­ято се проявява, ко­га­то възпри­ема­ме топ­ли­на­та външно, и ед­на вът­реш­на страна, ко­га­то ние въз­п­ри­ема­ме се­бе си чрез оп­ре­де­ле­но вът­реш­но топ­лин­но състояние. Да, чо­ве­кът яс­но усе­ща сте­пе­ни­те на сво­ята вът­реш­на топлина; на не­го му е го­ре­що или студено; напротив, той изоб­що не се тре­во­жи за всич­ко онова, ко­ето пред­с­тав­ля­ват въз­душните, вод­ни и зем­ни суб­с­тан­ции в не­го­вия организъм, с ед­на дума, за "въздуха", "водата" и "земята" в самия се­бе си. Той за­поч­ва да усе­ща се­бе си ед­ва в еле­мен­та на топлината. Ето за­що Древната наука, а за­едно с нея и но­ва­та Духовна наука, казват. Топлината, или огънят, е он­зи еле- мент, който позволява на "материалното" да ста­не "душевно". И така, в ис­тин­с­кия сми­съл на думата, ние мо­жем да го­во­рим за един вън­шен огън, който въз­п­ри­ема­ме на­ред с дру­ги­те елементи, и за един вътрешен, ду­ше­вен огън, кой­то го­ри вът­ре в са­ми­те нас.

Да, за Духовната на­ука огъ­нят ви­на­ги е из­г­раж­дал мос­та меж­ду ма­те­ри­ал­ния свят и ду­шев­ния свят, кой­то чо­ве­кът мо­же да въз­п­ри­ема са­мо вът- решно. Огънят, или топлината, за­емат цен­т­рал­но мяс­то в раз­г­леж­да- не­то на всич­ки при­род­ни явления, за­що­то огънят, та­ка да се каже, е она­зи порта, през ко­ято ние ид­ва­ме отвън и пре­ми­на­ва­ме навътре. Огънят дейс­т­ви­тел­но е ед­на порта, пред ко­ято мо­же да зас­та­не все­ки човек; пър­во­на­чал­но той я виж­да отвън, от­ва­ря я и ве­че мо­же да я раз­г­ле­да отвът-
ре. Ето как­во пред­с­тав­ля­ва огънят. Всеки чо­век мо­же да до­кос­не ня­ка­къв ма­те­ри­ален пред­мет и да поз­нае топлината, ко­ято ид­ва отвън, как­то и дру­ги­те три елемента; но чо­век мо­же да въз­п­ри­еме и вът­реш­на­та топ­ли­на и да я по­чув­с­т­ву­ва ка­то нещо, ко­ето му при­над­ле­жи лично: се­га той стои на са­мия праг и мо­же да нав­ле­зе в об­лас­т­та на душата. Ето как го­во­ре­ше Духовната наука, ко­га­то ста­ва­ше ду­ма за огъня. В огъ­ня тя виж­да­ше съ­еди­ня­ва­ща­та точка меж­ду ду­шев­ния и ма­те­ри­ал­ния свят.

Нека да си представим, че слу­ша­ме ед­на съв­сем об­ща и дос­тъп­на лек- ция, тре­ти­ра­ща ня­кои стра­ни от чо­вешка­та мъдрост. Тогава лек­то­рът би ка­зал следното: Погледни един го­рещ пред­мет и виж как огъ­нят го пог- лъща. В то­зи го­рящ пред­мет ти ще за­бе­ле­жиш две неща. Първото не­що в древ­нос­т­та на­ри­ча­ха - а и днес бих­ме мог­ли да го на­ре­чем със съ­що­то име - дим, а дру­го­то не­що на­ри­ча­ха светлина. Защото те­зи две при­род­ни яв­ле­ния ви­на­ги зас­та­ват пред нас, ко­га­то наб­лю­да­ва­ме ня­ка­къв предмет, пог­лъ­щан от огъня: от ед­на стра­на - светлина, от дру­га стра­на - дим. Следователно, ду­хов­ни­ят из­с­ле­до­ва­тел виж­да­ше как огъ­нят се на­ми­ра по сре­да­та меж­ду свет­ли­на­та и дима. И лек­то­рът би мо­гъл да допълни: От ед­на стра­на пла­мъ­ците по­раж­дат светлина, а от дру­га стра­на те по­раж­дат дим.

Обаче от­нос­но светлината, ко­ято се раж­да от огъня, ние тряб­ва да сме на­яс­но с един мно­го прост, но изклю­чи­тел­но ва­жен факт. Много ве­ро­ят­но е, че по­ве­че­то хора, на ко­ито бъ­де пос­та­вен въпросът: Виждате ли светлината?, би­ха отговорили: Естествено, ние виж­да­ме светлината!

Обаче всъщ­ност то­зи от­го­вор е погрешен, по­не­же фи­зи­чес­ко­то око фак­ти­чес­ки не виж­да светлината. Абсо­лют­но пог­реш­но е твърдението, че ние виж­да­ме светлината. Благодарение на светлината, ние виж­да­ме раз­лич­ни­те предмети: твърди, теч­ни или въздухообразни, оба­че са­ма­та све- т­ли­на е невидима. Представете си, че ця­ла­та Вселена е ог­ря­на от светли- на, чи­ито из­точ­ни­ци са из­вън Вашето зри­тел­но по­ле и Вие се взира­те в ми­ро­во­то пространство, ко­ето е из­пъл­не­но със светлина: бих­те ли ви­де­ли светлината? В то­зи случай Вие изоб­що не бих­те ви­де­ли ни­как­ва све- тлина. Вие бих­те за­бе­ля­за­ли не­що ед­ва ко­га­то се на­тък­не­те на ня­ка­къв предмет, раз­по­ло­жен вът­ре в ос­ве­те­но­то пространство. Вие виж­да­те не светлината, а бла­го­даре­ние на свет­ли­на­та Вие виж­да­те раз­лич­ни­те твъ- рди, теч­ни и въз­ду­хо­об­раз­ни формации. Фактически физи­чес­ко­то око ни­ко­га не мо­же да ви­ди фи­зи­чес­ка­та светлина. Този факт из­пък­ва осо­бе­но яс­но пред ду­ховния изследовател. Ето за­що Духовната на­ука учи: Светлината пра­ви всич­ко видимо, оба­че са­ма­та свет­лина е невъзприе- маема! Тя не мо­же да бъ­де въз­п­ри­ета чрез външ­ни­те сетива. Ние мо­жем да въз­п­ри­ема­ме твърдите, теч­ни и въз­ду­хо­об­раз­ни предмети, а ка­то пос­ле­ден еле­мент - до­ри и топлината, или огъня, и точно в то­зи мо­мент ние


пре­ми­на­ва­ме от външ­но­то въз­п­ри­ема­не към вът­реш­но­то възприемане. Обаче са­мата свет­ли­на ние не мо­жем да въз­п­ри­ема­ме външно. Ако нап­ри­мер Вие вярвате, че ко­га­то гле­да­те Слънцето, виж­да­те и светлината, то­ва е край­но погрешно. Всъщност Вие виж­да­те ед­но тяло, по­гъл­на­то от пла­мъци, ед­на го­ре­ща субстанция, ко­ято раз­п­ръс­к­ва светлината. Ако размислите, ще се убедите: Вие виж­да­те не светлината, а са­мо това, ко­ето го­ри и я раз­п­ръс­к­ва око­ло се­бе си.

И така, спо­ред Духовната наука, ние се из­ди­га­ме от зе­мя­та към водата, от въз­ду­ха към огъ­ня и нак­рая стига­ме до светлината, от външ­ни­те въз­п­ри­ятия към невидимите, етер­но­-ду­хов­ни възприятия. Или, ка­за­но с дру-­ ги думи: Огънят стои на гра­ни­ца­та меж­ду външ­ни­те възприятия, от­на­ся­щи се до ма­те­ри­ал­ния свят и етер­но­-ду­хов­ни­те възприятия, ко­ито са от свръх­се­тив­но естество. Следователно, как­во ста­ва с пламъка, ко­га­то ед­но тя­ло гори? Какво става, ко­га­то не­що гори? Когато не­що гори, от ед­на стра­на въз­ник­ва свет­лината, пър­во­то външ­но не­въз­п­ри­ема­емо явление, онова, ко­ето про­ник­ва в ду­хов­ния свят и ве­че не е - та­ка да се ка­же – външ­но материално. Да, ко­га­то топ­ли­на­та ста­не дос­та­тъч­но силна, тя се прев­ръ­ща в из­точник на светлина. Но топ­ли­на­та пра­ви и друго: ти пре­да­ва не­що на не­ви­ди­мия свят, на това, ко­ето ве­че не мо­же да бъ­де външ­но възприемано, но тряб­ва да го зап­ла­ти с дима. От това, ко­ето по­-ра­но бе­ше проз­рачно и светло, тя тряб­ва да по­д­по­мог­не въз­ник­ва­не­то на не- прозрачното, на дима. И се­га ние виж­да­ме как фак­ти­чес­ки топлината, или огънят, се диференцират, раз­де­лят се. От ед­на стра­на се раж­да свет­ли­на­та и така тя про­кар­ва един път в свръх­се­тив­ния свят. Но за смет­ка на това, че про­кар­ва път в свръх­се­тив­ния свят, ти тряб­ва да под­не­се нещо и на ма­те­ри­ал­ния свят, све­та на непрозрачното, на видимото. Ни- що не мо­же да въз­ник­не на то­зи свят едностранно. Всичко, ко­ето възни- ква, има две страни: ко­га­то топ­ли­на­та раж­да светлина, от дру­га­та стра­на въз­ник­ва мракът, мрач­на­та материя. Така зву­чи ед­на от глав­ни­те ду­хов­но­-науч­ни истини.

Но то­ва е са­мо външната, фи­зи­чес­ка­та стра­на на процеса, кой­то то­ку­-що описахме. В ос­но­ва­та на то­зи физи­чес­ко­-ма­те­ри­ален про­цес ле­жи не­що съв­сем друго. Нека да предположим, че Вие сте из­п­ра­ве­ни пред ня­как­ва раз­но­вид­ност на топлината, следователно, пред нещо, ко­ето все още не свети; Вие въз­п­ри­ема­те външната, фи­зи­чес­ка­та топлина, оба­че вът­ре в нея се съ­дър­жа и един друг, ду­хо­вен елемент. Когато та­зи топ­ли­на ста­не тол­ко­ва силна, че за­поч­не да свети, се об­ра­зу­ва и димът, и се­га не­що от ду­хов­на­та същност, ко­ето се на­ми­ра­ше в топлината, тряб­ва да пре­ми­не в дима. Тази ду­хов­на същност, ко­ято се на­ми­ра­ше в топлината, пре­ми­на­ва във въз­ду­хо­об­раз­на­та формация, ко­ято на­ри­ча­ме "дим", следователно, в нещо, ко­ето стои по­-до­лу от топ­ли­на­та и ко­ето сега, в ди­ма - и по­-точ­но
в помрачението, в мрака, кой­то се въз­ца­ря­ва там - пре­тър­пя­ва един вид "омагьосване". Определени ду­хов­ни Същества, на­ми­ра­щи се в пре­де­ли­те на топлината, се­га - бих казал, поз­во­ля­ват да бъ­дат във­ле­че­ни и "ома- гьосани" в ед­на по­-гъс­та субстанция. Като "стра­ни­чен продукт" от топ­ли­на­та ви­на­ги нас­тъп­ва един вид помрачаване, един вид материализи- ране, ед­но "омагьосване" на ду­хов­ни Същества. Бихме мог­ли да си пос­лу­жим и с още по­-ф­ра­пант­но сравнение. Нека да си пред­с­та­вим - и тех­ни­чес­ки то­ва днес е на­пъл­но въз­мож­но - че прев­ръ­ща­ме въз­ду­ха в теч- ност. Самият въз­дух не е ни­що друго, ос­вен сгъс­те­на топлина; той въз­ник­ва от топлината, ка­то в съ­що­то вре­ме се об­ра­зу­ва и димът. Така че в ди­ма би­ва омагьо­са­но нещо, ко­ето всъщ­ност би ис­ка­ло да жи­вее в огъ- ня. Определени ду­хов­ни Същества, ко­ито на­ри­ча­ме още и с име­то еле­мен­тар­ни Духове*12 би­ват омагьо­са­ни там, в пре­де­ли­те на всич­ки въз­ду­хо­-­об­раз­ни формации, а пос­ле би­ват - та­ка да се ка­же - из­п­ра­те­ни на зато­че­ние в ед­на по­-низ­ша сте­пен на съществуванието, а имен­но там, къ­де­то "въздухът" пре­ми­на­ва във "вода". Ето за­що във всичко, ко­ето е външ­но възприемаемо, Духовната на­ука виж­да нещо, ко­ето про­из­ли­за от пър­вич­но­то със­то­яние на огъня, или топлината. Огънят се сгъс­тя­ва във въздух, въз­ду­хът - в течност, теч­нос­т­та - в твър­да материя. Поглед- нете ед­но твър­до тяло, каз­ва ду­хов­ни­ят изследовател: пре­ди вре­ме то е би­ло течно, а е ста­на­ло твър­до ед­ва в хо­да на времето; теч­но­то пре­ди вре­ме е би­ло въздухообразно, а то на свой ред е въз­ник­на­ло от огъня. Обаче то­ва сгъстяване, то­ва втвър­дя­ва­не ви­на­ги е свър­за­но с ед­но ома- гьос­ва­не на ду­хов­ни Същества.

И така, вглеж­дай­ки се в за­оби­ка­ля­щия ни свят, в скалите, във вод­ни­те потоци, ние виж­да­ме там сгъс­те­ния въз­дух и си да­ва­ме сметка, че всич­ки твърди, теч­ни и въз­ду­хо­об­раз­ни суб­с­тан­ции не са ни­що дру­го ос­вен огън. Всичко е огън, са­мо че сгъс­тен до раз­лич­на степен. Някога всич­ко е би­ло огън, всич­ко е ро­де­но от огъ­ня - и във все­ки от про­це­си­те на сгъс­тя­ва­не е вмък­нат един про­цес на омагьосване, за­ся­гащ оп­ре­де­лени ду­хов­ни Същества.

Следователно, по ка­къв на­чин са свър­за­ни ду­хов­но­-бо­жес­т­ве­ни­те Съще- ства, ко­ито ни заобикалят, с твърдите, теч­ни и въз­ду­хо­об­раз­ни суб­с­тан­ции на на­ша­та планета? Те из­п­ра­щат сво­ите еле­мен­тар­ни Духове, които жи­ве­ят в огъня, долу, зат­ва­рят ги във въздуха, во­да­та и земята. Тези еле­мен­тар­ни Духове са пра­те­ници­те на оне­зи ду­хов­ни Същества, ко­ито фо- р­ми­рат ви­ди­мия свят. На пър­во вре­ме еле­мен­тар­ни­те Духове се под­ви­за­ват в огъня. В огъня, об­раз­но казано, те се чув­с­т­ву­ват ка­то у до­ма си, но след вре­ме за­поч­ват да усе­щат ка­то един вид прок­ля­тие това, че са зат­во­ре­ни и омагьо­са­ни във въздушния, вод­ния и зе­мен еле­мент. И ог­леж­дай­ки се наоколо, ние си казваме: Да, те­зи Същества, на ко­ито ние дъл­-
жим всичко, ко­ето ни заобикаля, са би­ли при­ну­де­ни да на­пус­нат при­ят­ния свят на огъ­ня и да бъ­дат затворени, омагьо­са­ни в по­-гъс­та­та мате- рия.

Обаче ни­ма ние, хората, не бих­ме мог­ли да нап­ра­вим не­що за те­зи еле­мен­тарни Духове? Ето го­ле­ми­ят въпрос, кой­то си пос­та­вя­ха още древ­ни­те Риши. Можем ли ние да нап­ра­вим нещо, за да ги из­ба­вим от затвора, в кой­то са попаднали? Да, ние мо­жем да нап­ра­вим нещо! Защото това, ко­ето ние, хората, вър­шим тук на фи­зи­чес­кия свят не е ни­що друго, ос­вен видимата, външ­на­та фор­ма на оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни процеси. Всичко, ко­ето ние вършим, вед­на­га се от­ра­зя­ва в ду­хов­ния свят.

Представете си нап­ри­мер следното: Даден чо­век от­п­ра­вя пог­ле­да си към един пла­нин­с­ки крис­тал или към пар­че злато. Какво се по­лу­ча­ва тогава, ко­га­то се­тив­но­то око пог­леж­да към фи­зи­чес­кия предмет? Тогава за поч­ва ед­но неп­ре­къс­на­то вза­имо­дейс­т­вие меж­ду омагьо­са­ни­те еле­мен­тар­ни Духове и човека. Омагьосаната сила, зат­во­ре­на в материята, и човека, имат не­що об­що по­меж­ду си. От омагьо­са­ни­те еле­мен­тар­ни Същес­т­ва не­що неп­ре­къс­на­то се из­ли­ва в човека, от ран­на сут­рин до къс­на вечер. Докато Вие осъ­щес­т­вя­ва­те ед­но или дру­го възприятие, ця­ло войн­с­т­во от еле­мен­тар­ни Същества - ко­ито и за­нап­ред ще ос­та­нат омагьо­са­ни по­ра­ди про­це­си­те на сгъс­тя­ва­не - неп­ре­къс­на­то при­иж­да към Вас и нах­лу­ва вът­ре във Вашия организъм. Нека да пред­по­ло­жим и още нещо: Въпро- сният човек, кой­то раз­г­леж­да предметите, прос­то не е скло­нен да се за­мис­ля за тях­на­та при­ро­да и не про­буж­да в ду­ша­та си ни­ка­къв ин­те­рес от­нос­но ду­хов­на­та им страна. Той кра­чи удоб­но по своя път и не се за­мис­ля вър­ху ду­хов­на­та стра­на на света, не про­буж­да у се­бе си ни­то идеи, ни­то чувства, и остава, та­ка да се каже, един прост зри­тел на всич­ки ма­те­ри­ал­ни съ­бития, ко­ито се ра­зиг­ра­ват око­ло него. Но до­ри и то­га­ва еле­мен­тар­ни­те Духове вли­зат и се нас­та­ня­ват в него, са­мо че се­га те не са при­до­би­ли ни­що в хо­да на ми­ро­вия процес, ос­вен че са влез­ли в съп­ри­кос­но­ве­ние с човека.

Но да пред­по­ло­жим и обратното, а именно, че чо­ве­кът ос­мис­ля и ду­хов­но пре­ра­бот­ва сво­ите се­тив­ни впечат­ле­ния от външ­ния свят, вна­сяй­ки жи­вот в сво­ите идеи, по­ня­тия и представи, та­ка че пог­ле­дът му не бяга от пред­мет на предмет, а спи­рай­ки се, при­мер­но вър­ху пар­че метал, той за­поч­ва да раз­миш­ля­ва вър­ху не­го­во­то ес­тес­т­во и да из­пит­ва чувства, свър­за­ни с не­го­ва­та форма, цвят, кра­со­та и т.н. Какво пра­ви чо­векът в то­зи случай? Благодарение на сво­ите ду­хов­ни уси­лия той ос­во­бож­да­ва еле­мен­тар­ни­те Същества, които са про­ник­на­ли в него; да, той ги връ­ща към пър­во­на­чал­но­то им със­то­яние и ги ос­во­бож­да­ва от уг­не­тява­щия плен на материята. И така, чрез на­ши­те ду­хов­ни усилия, ние пос­ти­га­ме ед­но от две­те­: или да за­зи­даме в се­бе си оне­зи еле­мен­тар­ни Същества,


ко­ито са омагьо­са­ни във въздуха, во­да­та и земята, или - бла­года­ре­ние на това, че все по­ве­че и по­ве­че об­ла­го­ро­дя­ва­ме се­бе си - да ги освободим, да ги спа­сим и да ги вър­нем в тях­на­та ес­тес­т­ве­на среда. В про­дъл­же­ние на це­лия си зе­мен жи­вот чо­ве­кът при­ема в се­бе си елемен­тар­ни­те Ду- хове. С бег­лия си, по­вър­х­нос­тен пог­лед вър­ху не­ща­та той за­зиж­да те­зи Духове в се­бе си и по­ве­че не про­ме­ня ис­тин­с­ка­та съдба; но със заг­ри­же­ния си, дъл­бок пог­лед вър­ху не­ща­та от външ­ния свят, про­буж­дай­ки сво­ите идеи, по­ня­тия и чувства, чо­ве­кът ос­во­бож­да­ва и спа­ся­ва еле­мен­тар­ни­те Духове.

Следователно, как­во ста­ва се­га с те­зи еле­мен­тар­ни Същества, ко­ито са би­ли във външ­ния свят и са про­никна­ли в човека? Първоначално те са там, вът­ре в човека. Но до­ри и те­зи от тях, ко­ито са освободени, трябва да ос­та­нат вът­ре в човека, и по-точно, до не­го­ва­та фи­зи­чес­ка смърт. И ко­га­то той ми­не през Портата на смъртта, се про­явя­ва го­ля­ма­та раз­ли­ка меж­ду оне­зи еле­мен­тар­ни Същества, ко­ито чо­ве­кът прос­то е за­държал в се­бе си и другите, ко­ито чо­ве­кът - бла­го­да­ре­ние на сво­ето соб­с­т­ве­но оду­хот­во­ря­ва­не - е ос­во­бо­дил и вър­нал в тях­на­та ес­тес­т­ве­на среда. Еле- ментарните Същества, ко­ито чо­ве­кът не е ус­пял да промени, oстaват на съ­що­то равнище; оба­че дру­ги­те по­лу­ча­ват ед­но важ­но предимство: след смър­т­та на чо­ве­ка те ве­че мо­гат от­но­во да се за­вър­нат в своя пър­во­на­ча­лен свят. През це­лия си жи­вот чо­ве­кът е, та­ка да се каже, единстве­но­то мяс­то за тран­зит­но пре­ми­на­ва­не на те­зи еле­мен­тар­ни Същества. И ко­га­то чо­ве­кът ум­ре и пос­ле от­но­во се прероди, през след­ва­ща­та си инкарна- ция, още до­ка­то ми­на­ва през Портата на раждането, той прив­ли­ча око­ло се­бе си всич­ки оне­зи еле­мен­тар­ни Същества, ко­ито не е ус­пял да ос­во­бо­ди през пре­дишна­та си инкарнация; но онези, ко­ито е освободил, те не сли­зат за­ед­но с не­го във фи­зи­чес­ки­те измерения, а ос­та­ват в ду­хов­ния свят.

И така, ние виж­да­ме как от са­мия чо­век - рес­пек­тив­но от сте­пен­та на не­го­во­то развитие, от на­чи­на му да се от­на­ся към външ­на­та при­ро­да - за­ви­си да­ли оне­зи еле­мен­тар­ни Същества, ко­ито са би­ли омаг­ьо­са­ни по не­об­хо­ди­мост за­ра­ди ево­лю­ци­ята на на­ша­та Земна планета, ще бъ­дат освободени, или и за­нап­ред ще ос­та­нат зак­ре­пос­те­ни в материята.

Следователно, как­во пра­ви он­зи човек, кой­то вни­ма­тел­но съ­зер­ца­ва да­ден предмет, пре­чис­т­ва го и ос­во­божда­ва еле­мен­тар­ни­те Духове? От ду­хов­на глед­на точ­ка той вър­ши точ­но об­рат­но­то на процеса, кой­то е про­ти­чал първоначално.

Докато по-рано, от нед­ра­та на огъ­ня е бил об­ра­зу­вал димът, се­га - ве­че в чис­то ду­хо­вен сми­съл - човекът, тръг­вай­ки от дима, от­но­во съз­да­ва огъ- ня; са­мо че той на­пъл­но ос­во­бож­да­ва огъ­ня ед­ва след сво­ята смърт. По- мислете кол­ко дълбоки, кол­ко ве­ли­чес­т­ве­ни са би­ли древ­ни­те жертво-
приношения. Постарайте се да ги ви­ди­те имен­но в свет­ли­на­та на прад­рев­на­та све­ще­на Духовна наука. Представете си за миг как жре­цът е из­п­ра­вен през жер­т­ве­ния ол­тар през оне­зи да­леч­ни епохи, чи­ито ре­ли­гии се опи­ра­ха вър­ху ис­тинско­то поз­на­ние на ду­хов­ни­те закони; пред­с­та­ве­те си как жре­цът за­пал­ва огъ­ня и как ди­мът се из­ди­га към Небето, и как след жер­т­воп­ри­но­ше­ни­ето ид­ва­ше ред на жре­чес­ка­та молитва: как­во ста­ва­ше в то­зи случай? Какво по­на­ча­ло пред­с­тав­ля­ва­ше жертвоприно- шението? Ето, жре­цът стои до олтара, а ди­мът се из­дига на­го­ре към Не- бето. Но там, къ­де­то въз­ду­хът се от­де­ля от топлината, там еле­мен­тар­ни­те Духове са окова­ни и омагьосани, но в съ­що­то вре­ме - ако към це­лия про­цес чо­ве­кът при­ба­ви и сво­ите мо­лит­ви - еле­ментар­ни­те Духове вли­зат в хората, и после, след смъртта, те се из­ди­гат в още по­-вис­ши свето- ве. И как­во каз­ва­ше жрецът, спо­де­лящ древ­на­та Мъдрост, на тези, ко­ито ис­ка­ха да раз­бе­рат те­зи неща? Той казваше: Когато гле­даш външ­ния свят по та­къв начин, че тво­ята ду­хов­на дейност не сп­ира там, къ­де­то се по­явя­ва димът, а се из­ди­га до ог­не­ния елемент, то­га­ва след смър­т­та си ти ос­во­бож­да­ваш око­ва­ни­те и омагьо­са­ни­те в ди­ма еле­мен­тар­ни Духове. И той продължаваше: Но ако ти си ос­та­вил еле­мен­тар­ни­те Духове таки- ва, как­ви­то си ги за­ва­рил в дима, то­га­ва те ще тряб­ва да се пре­ро­дят за­ед­но с теб, по­не­же не мо­гат да се вмъкнат в ду­хов­ния свят; обратно, ако си ги освободил, ако си ги пре­дос­та­вил на огъня, то­га­ва след тво­ята смърт те се из­ди­гат в ду­хов­ни­те све­то­ве и в ми­га на тво­ето раж­да­не ве­че не из­пит­ват нуж­да от­но­во да слязат на Земята.

Тук от­но­во сме из­п­ра­ве­ни пред ед­но за­бе­ле­жи­тел­но мяс­то от Бхагавад Гита, за ко­ято ста­на ду­ма и в пре­дишна­та лекция. Божествената пе­сен е от­п­ра­ве­на не към чо­веш­кия Аз, а към при­род­ни­те Същества, към оне­зи еле­мен­тар­ни Същества, ко­ито ид­ват от външ­ния свят и про­ник­ват в чо- века. Ето приб­ли­зи­тел­но как про­дъл­жа­ват ду­ми­те на Бхагавад Гита: По- гледни огъня, пог­лед­ни дима! Това, ко­ето чрез сво­ята ду­хов­на дейност чо­ве­кът прев­ръ­ща в огън, са всъщ­ност оне­зи еле­мен­тар­ни Духове, ко­ито той ос­во­бож­да­ва със своята смърт. А тези, ко­ито той ос­та­вя в дима, ми­на­ват за­ед­но с не­го през Портата на смър­т­та и тряб­ва от­ново да се пре- родят, ко­га­то дой­де вре­ме­то за не­го­ва­та след­ва­ща инкарнация.

Да, ето как из­г­леж­да съд­ба­та на еле­мен­тар­ни­те Духове: чрез мъдростта, ко­ято раз­ви­ва в се­бе си, уми­райки, чо­ве­кът ос­во­бож­да­ва еле­мен­тар­ни­те Духове; чрез глупостта, чрез чис­то ма­те­ри­алис­ти­чес­кия пог­лед към се­тив­ния свят, той при­вър­з­ва еле­мен­тар­ни­те Духове към се­бе си и ги при­нуж­да­ва от­но­во и от­но­во да сли­зат на Земята, след­вай­ки го в по­ред­ни­те му инкарнации.

Обаче еле­мен­тар­ни­те Същества не са свър­за­ни са­мо с огъня. В про­це­си­те на се­тив­ния свят те са един вид пра­те­ни­ци на други, по­-вис­ши бо­же-


ст­ве­но­-ду­хов­ни Същества. В при­род­ния свят нап­ри­мер ни­ко­га не би­ха мог­ли да се про­явят силите, ко­ито по­раж­дат де­нят и нощта, ако за та­зи цел не се тру­де­ха це­ли войн­с­т­ва от та­ки­ва еле­мен­тар­ни Същества, чи­ято за­да­ча се свеж­да­ше до това, да под­дър­жат ро­та­ци­ята на пла­не­ти­те и по­-точ­но казано, смя­на­та на де­ня и нощта. Всичко, ко­ето ста­ва в Космоса, е пре­диз­ви­ка­но от дейнос­т­та на вис­ши­те и низ­ши­те еле­мен­тар­ни Съще- ства, ко­ито са пра­те­ни­ци на ду­хов­ни­те Йерархии. Сега ние об­съжда­ме на­й-­низ­ши­те еле­мен­тар­ни Същества.

Раждането на де­ня от нощ­та и на нощ­та от де­ня ви­на­ги е свър­за­но с дейнос­т­та на оп­ре­де­ле­ни еле­мен­тар­ни Същества. И не­ща­та са пос­та­ве­ни така, че чо­ве­кът ви­на­ги се на­ми­ра в ед­на осо­бе­на бли­зост с оне­зи Съще- ства от еле­мен­тар­ни­те царства, ко­ито ра­бо­тят за рит­мич­но­то ре­ду­ва­не на де­ня и нощта. Когато чо­ве­кът е ле­нив и отпуснат, той въз­дейс­т­ву­ва вър­ху еле­мен­тар­ни­те Същества, по­раж­да­щи де­ня и нощта, но един на- чин, а ко­га­то е усър­ден и продуктивен, той им въз­дейс­т­ву­ва по съв­сем друг начин. Вторият клас еле­мен­тарни Същества, ко­ито раз­г­ръ­щат своя жи­вот през деня, ко­ито - бих ка­зал - из­вик­ват деня, се на­ми­рат в своя но­-висш елемент. Обаче как­то пър­ви­ят клас еле­мен­тар­ни Същества, те­зи на огъня, са свър­за­ни с въздуха, во­да­та и земята, та­ка и дру­ги еле­мен­тар­ни Същества са свързани, око­ва­ни в мрака, и де­нят но ни­що не би мо­гъл да се раз­ли­ча­ва от нощта, ако тези еле­мен­тар­ни Същества не бя­ха око­ва­ни в нощ­ния мрак. Чове­кът мо­же да се нас­лаж­да­ва на де­ня са­мо бла­го­да­ре­ние на обстоятелството, че бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни­те Същества са от­х­вър­ли­ли еле­мен­тар­ни­те Духове и са ги око­ва­ли в нощ­ния мрак. Когато чо­ве­кът е ленив, те­зи еле­мен­тар­ни Същества неп­ре­къс­на­то про­ник­ват в него, но той ги ос­та­вя такива, как­ви­то са; и в то­зи слу­чай те ос­та­ват свъ- р­за­ни с мрака; но ко­га­то е упо­рит и действен, чо­ве­кът връ­ща те­зи Съще- ства в свет­лина­та на деня. Да, чо­ве­кът неп­ре­къс­на­то ос­во­бож­да­ва еле­мен­тар­ни­те Същества, при­над­ле­жа­щи към втория клас. През це­лия си жи­вот ние но­сим в се­бе си все­въз­мож­ни еле­мен­тар­ни Същества, ко­ито се вмък­ват и ос­та­ват там по­ра­ди на­ша­та леност. Когато ми­нем през Пор- тата на смъртта, ние по­ма­га­ме на оне­зи еле­ментар­ни Същества, ко­ито сме об­вър­за­ли с де­ня и те на­ми­рат своя път към ду­хов­ния свят; а Съще- ствата, които чрез на­ша­та ле­ност ние сме изос­та­ви­ли в нощ­та - те ос­та­ват око­ва­ни за нас и ние от­но­во ги смък­ва­ме до­лу на Земята при на­ша­та след­ва­ща инкарнация. И се­га ние сти­га­ме до вто­рия ва­жен мо­мент в Бхагавад Гита. Тук от­но­во ста­ва ду­ма не за чо­веш­кия Аз, а за она­зи ка­те­го­рия еле­мен­тар­ни Същества, ко­ято е за­гатна­та с думите: Виж де­ня и нощта! Тези еле­мен­тар­ни Същества, ко­ито чрез тво­ето усър­дие и це­ле­ус­т­ре­меност ти си пре­вър­нал от Духове на нощ­та в Духове на де­ня - те оти­ват в по­-вис­ши­те све­то­ве и то­ва става, ко­га­то ми­на­ваш през Портата


на смъртта. А Духовете на нощта, ко­ито ти си ос­та­вил в мра­ка - те са осъде­ни да се пре­ро­дят за­ед­но с теб.

И се­га Вие мо­же би се до­се­ща­те в как­ва по­со­ка се раз­ви­ват не­ща­та по-нататък. Това, ко­ето опи­сах­ме току-що, се от­на­ся и за мал­ко по­-ма­щаб­ни­те при­род­ни явления, ед­но от които, например, е ре­ду­ва­не­то между из­г­рев­на­та и за­лез­на фа­за на Луната, нас­тъп­ва­що в пе­ри­од от все­ки 28 дни. За да оби­ка­ля Луната по сво­ята ор­би­та и за да след­ва сво­ите фази, чи­ито пос­ле­ди­ци са нав­ся­къ­де във ви­ди­мия свят на на­ша­та Земя, са не­об­хо­ди­ми уси­ли­ята на це­ли войн­с­т­ва от еле­мен­тар­ни Същества. И за та­зи цел по­-вис­ши­те Същества от­но­во е тряб­ва­ло да омагьосат, да око­ват други, по­-низ­ши Същества. Пред яс­но­виж­да­щия пог­лед ви­на­ги се от­к­ри­ва следното: ко­га­то Луната расте, оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни Същества неп­ре­къс­на­то се из­ди­гат от ед­но по­-дол­но в ед­но по­-гор­но царство. За да има оба­че порядък, ко­га­то Луната намалява, дру­га ка­те­го­рия елемен­тар­ни Същества се на­ла­га да бъ­дат омагьо­са­ни в ед­но по­-дол­но ду­хов­но царство. Тази тре­та ка­те­го­рия еле­мен­тар­ни Същества съ­що е в неп­ре­къс­на­та връз­ка с човека. Когато чо­ве­кът е ве­сел и се на­ми­ра в доб­ро раз­би­ра­тел­с­т­во със света, ко­га­то със своя жиз­не­ра­дос­тен нрав виж­да на­й-ве­че доб­ра­та стра­на на нещата, то­га­ва той неп­ре­къс­на­то ос­во­бож­да­ва оне­зи еле­мен­тар­ни Същества, ко­ито са око­ва­ни в на­ма­ля­ва­ща­та Луна. Елементарните Същества прос­то вли­зат в не­го и бла­го­да­ре­ние на сво­ето ду­шев­но спокойствие, на своята при­вет­ли­вост и на сво­ето хар­мо­нич­но светоусещане, той неп­ре­къс­на­то ги освобождава. А те­зи еле­ментар­ни Същества, ко­ито про­ник­ват в намръщения, раздразнителен, ви­на­ги не­до­во­лен и ра­ним от на­й-­мал­кото не­що човек, те ос­та­ват в оно­ва със­то­яние на омагьосаност, в ко­ето са се на­ми­ра­ли през пе­ри­ода на нама­ля­ва­ща­та Луна. Да, има хора, ко­ито бла­го­да­ре­ние на сво­ята вът­реш­на хар­мо­ния и ве­сел нрав, дейс­т­вуват ка­то ис­тин­с­ки ос­во­бо­ди­те­ли спря­мо го­лям брой еле­мен­тар­ни Същества. А чрез сво­ите мрач­ни нас­т­роения, чрез сво­ето веч­но не­до­вол­с­т­во и досада, хо­ра­та ста­ват един вид зат­вор­ни­чес­ки над­зи­ра­те­ли на оне­зи еле­мен­тар­ни Същества, ко­ито те би­ха мог­ли да освободят, ако мо­же­ха да из­пи­тат по­не мал­ко веселост.

И така, Вие виждате, че ду­шев­но­то нас­т­ро­ение на от­дел­ния чо­век има зна­че­ние не са­мо за него, че не­го­вият ве­сел или мра­чен нрав вед­на­га пре­диз­вик­ва ос­во­бож­да­ва­не или око­ва­ва­не на це­ли войн­с­т­ва от еле­ме- нтар­ни Същества. Душевното нас­т­ро­ение на чо­ве­ка вед­на­га пре­диз­вик­ва про­ме­ни и в на­й-­от­да­ле­че­ни­те кът че­та на ду­хов­ния свят. Тук ние сти­га­ме до тре­то­то важ­но мяс­то от Бхагавад Гита: Ето виж, ко­га­то с доб­рото си нас­т­ро­ение един чо­век ос­во­бож­да­ва еле­мен­тар­ни­те Духове, как­то то­ва ста­ва във фа­за­та на на­рас­т­ваща­та Луна, то­га­ва - след ка­то чо­ве­кът ми­не през Портата на смъртта, те­зи ос­во­бо­де­ни Духове ве­че мо­гат да се
вър­нат във вис­ши­те светове. А ко­га­то по­ра­ди мрач­но­то си нас­т­ро­ение и хи­по­хон­д­рия той ос­та­вя елемен­тар­ни­те Духове такива, как­ви­то са - за да бъ­де под­дър­жа­на рит­мич­на­та смя­на на Лунните фа­зи - то­гава те­зи Ду- хове се оказ­ват омагьосани, здра­во око­ва­ни и тряб­ва от­но­во да се ро­дят за­ед­но с чо­ве­ка при него­ва­та след­ва­ща инкарнация. Така из­г­леж­да тре­та­та ка­те­го­рия еле­мен­тар­ни Същества, ко­ито или би­ват осво­бож­да­ва­ни при смър­т­та на човека, за да се вър­нат в тях­на­та родина, или тряб­ва от­но­во да сля­зат на Земята при след­ва­ща­та ин­кар­на­ция на човека.

И нак­рая ние сти­га­ме до ед­на чет­вър­та ка­те­го­рия еле­мен­тар­ни Духове: онези, ко­ито при­чи­ня­ват дви­же­нието на Слънцето и не­го­вия го­ди­шен кръг, как­то и смя­на­та на сезоните. За та­зи цел оп­ре­де­ле­ни Духове трябва да бъ­дат омагьо­са­ни имен­но през пе­ри­ода на зим­но­то Слънце; тях­на­та съд­ба - ка­къв­то бе­ше слу­ча­ят с дру­ги­те ка­те­го­рии еле­мен­тар­ни Духове - съ­що за­ви­си от човека. Нека да си представим, че с нас­тъп­ва­нето на зи- мата, един чо­век си казва: Да, се­га но­щи­те ста­ват все по-дълги, а дни­те все по-къси; ние сти­га­ме до она­зи част от го­диш­ния кръг на Слънцето, ко­га­то - та­ка да се ка­же - то от­тег­ля сво­ите жи­ви­тел­ни си­ли от Земята. Земята ся­каш умира, оба­че при ви­да на та­зи уми­ра­ща Земя, аз все по­ве­че и по­ве­че усе­щам за­дълже­ни­ето да се пробудя, да съ­жи­вя моя вът­ре­шен ду­хо­вен свят. Сега аз тряб­ва да при­ема Духа в се­бе си мно­го по-радикално, мно­го по-категорично. Да, не­ка да си представим, как с при- б­ли­жа­ва­не­то на Коледния праз­ник то­зи чо­век про­буж­да в ду­ша­та си все по­-сил­но тър­пе­ние и благочестие, и как той за­поч­ва все по­-доб­ре да раз­би­ра ис­тин­с­ко­то зна­че­ние на Коледния празник, ко­га­то външ­ни­ят се­ти­вен свят ся­каш умира, но Духът все по­ве­че ук­реп­ва в не­го­ва­та душа; и ако до­ба­вим към това, че то­зи чо­век пре­кар­ва с по­добно усе­ща­не пе­ри­ода от зи­ма­та до Великдена, той ще си спомни, че раз­ц­ве­тът на външ­ния се­ти­вен свят е свър­зан не с друго, а със смър­т­та в ду­хов­ния свят, и ед­ва то­га­ва той ще из­пъл­ни Великденския праз­ник с по­до­ба­ва­що нас­т­ро­ение и с ед­но ис­тин­с­ко разбиране. И се­га то­зи чо­век треп­ва не от аб­с­т­рак­т­но­то съ­държа­ние на ня­как­ва външна, фор­мал­на религия, а от истинското, ре­ли­ги­оз­но раз­би­ра­не на про­це­си­те в природ­ния свят, от ре­ли­ги­оз­но­то раз­би­ра­не на са­мия Дух и не­го­ви­те про­яв­ле­ния в при­род­ния свят, и чрез своето бла­го­чес­тие той ос­во­бож­да­ва она­зи чет­вър­та ка­те­го­рия еле­мен­тар­ни Същества, от ко­ито за­ви­си не­бесни­ят ход на Слънцето. Нека да си пред­с­та­вим и дру­га­та възможност. Ако чо­ве­кът е безнравствен, ако той не усе­ща си­ла­та на Духа или прос­то от­ри­ча Духа, ако е за­тъ­нал в бла­то­то на материализма, то­га­ва еле­ментар­ни­те Същества от та­зи чет­вър­та ка­те­го­рия нах­лу­ват в не­го и ос­та­ват там такива, как­ви­то са. Ето за­що след смър­т­та на човека, та­зи чет­вър­та ка­те­го­рия еле­мен­тар­ни Същества или би­ват освободени, за да пое мат към по­-вис­ши­те ду­хов­ни светове,


или ос­та­ват при­ко­ва­ни към човека, за да сля­зат от­но­во във фи­зи­ческия свят при след­ва­ща­та му инкарнация. Свързвайки се със зим­ни­те Духове, без да ги пре­об­ра­зя­ва в лет­ни Духове, без да ги ос­во­бож­да­ва чрез сво­ето благочестие, той ги осъж­да на ед­но но­во въплъщение, до­ка­то в про­ти­вен слу­чай те ня­ма да са при­ну­де­ни да сля­зат за­ед­но с не­го при след­ва­щи­те му инкарнации.

Погледни огъ­ня и дима! Ако бла­го­да­ре­ние на тво­ите ду­хов­но­-ду­шев­ни уси­лия ти се свър­з­ваш с външ­ния свят по начин, кой­то е бли­зък до въз­ник­ва­не­то на огъ­ня и дима, ако бла­го­да­ре­ние на тво­ето поз­на­ние и тво­ите се­тив­ни усе­ща­ния ти оду­хот­во­ря­ваш не­ща­та око­ло теб, то­га­ва ти под­по­ма­гаш из­ди­га­не­то на оп­реде­ле­ни еле­мен­тар­ни Същества в ду­хов­ния свят. Но ако се свър­з­ваш с дима, то­га­ва ти ги осъж­даш на но­во въплъщение. Ако се свър­з­ваш с деня, ти всъщ­ност ос­во­бож­да­ваш Духо- вете на деня. Погледни светлината, пог­лед­ни деня, пог­лед­ни на­рас­т­ва­ща­та Луна, пог­лед­ни слън­че­ва­та по­ло­ви­на от годината! Ако сто­риш то- ва, то­га­ва при смър­т­та си ос­во­бож­да­ваш те­зи еле­мен­тар­ни Същества, ко­ито са ти тол­ко­ва необходими, и те се из­ди­гат в ду­хов­ния свят. Но ако се свър­з­ваш с дима, ако про­явя­ваш ин­те­рес са­мо към материята, ако по­ра­ди тво­ята ле­ност се свър­з­ваш с нощта, ако по­ра­ди тво­ето мрач­но нас­т­ро­ение се свър­з­ваш с Духовете на на­ма­ля­ва­ща­та Луна, ако по­ра­ди тво­ето без­бо­жие и без­ду­хов­ност се свър­з­ваш с Духовете на зим­на­та част от годината, то­га­ва ти осъж­даш те­зи еле­мен­тар­ни Същества да се пре­ро­дят от­но­во за­ед­но с теб.

Едва се­га ние раз­би­ра­ме за как­во всъщ­ност ста­ва ду­ма а мяс­то от Бха- гавад Гита. Онзи, кой­то вярва, че тук ста­ва ду­ма за човека, прос­то не раз­би­ра Бхагавад Гита; он­зи обаче, ко­ито доб­ре знае, че це­ли­ят чо­веш­ки жи­вот е ед­но неп­ре­къс­на­то вза­имо­дейс­т­вие меж­ду не­го Духовете ко­ито са омагьо­са­ни нав­ся­къ­де в на­ше­то об­к­ръ­же­ние и очак­ват от нас сво­ето разомагьосване, сво­ето ос­во­бож­да­ва­не от магията, той ще схва­не глав- ното, а имен­но из­ди­га­не­то на че­ти­ри­те ка­те­го­рии еле­мен­тар­ни Същест- ва рес­пек­тив­но не­об­хо­ди­мос­т­та от пов­тор­но­то въплъщение. На то­ва мя- с­то Бхагавад Гита е за­па­зи­ла за нас не друго, а тай­на­та за та­зи на­й-низша сте­пен от Йерархиите. Да, ко­га­то съ­уме­ем да вник­нем в ре­ли­ги­оз­ни­те тек­с­то­ве не как да е, а с по­мощта на пър­вич­на­та Мъдрост, ние за­бе­ляз­ва­ме ця­ло­то им ве­ли­чие и си да­ва­ме смет­ка за греш­ка­та на онези, ко­ито ги раз­г­леж­дат по­вър­х­нос­т­но или прос­то не ис­кат да ги об­х­ва­нат в ця­ла­та им дълбочина. Вярното от­но­ше­ние към тях пос­ти­га­ме са­мо тога- ва, ко­га­то си казваме: Всъщност не съ­щес­т­ву­ва дос­та­тъч­но въз­више­на мъдрост, ко­ято да ни по­ка­же всич­ко онова, ко­ето е скри­то в ре­ли­ги­оз­ни­те текстове. Едва то­га­ва те мо­гат да бъ­дат до­кос­на­ти от въл­шеб­ния по­лъх на ис­тин­с­ко­то благочестие, ед­ва то­га­ва те се прев­ръ­щат в това, ко­
ето тряб­ва да бъдат: сред­с­т­ва за об­ла­го­ро­дя­ва­не и пре­чис­т­ва­не на чо­веш­ка­та душа. От дру­га страна, те чес­то ни по­каз­ват и стра­хо­ви­ти­те без­д­ни на чо­веш­ка­та мъдрост. Сега ве­че всич­ко онова, ко­ето блика от окул­т­ни­те шко­ли и от Мистериите, мо­же да ста­не дос­то­яние на ця­ло­то чове- чество, и са­мо по то­зи на чин хо­ра­та ще про­уме­ят ця­ло­то ве­ли­чие на прад­рев­на­та Мъдрост, за­що­то в про­ти­вен случай, без окул­т­ното позна- ние, те ос­та­ват всред ней­ни­те не­яс­ни сенки.

И така, с по­мощ­та на един от­но­си­тел­но тру­ден пример, ние тряб­ва да посочим, че прад­рев­на­та Мъдрост е би­ла на­яс­но с всич­ки оне­зи Духове, ко­ито ни за­оби­ка­лят от всич­ки страни, ко­ито неп­ре­къс­на­то про­никват, а пос­ле на­пус­кат чо­веш­ко­то тяло; тя е би­ла на­яс­но и с факта, че чо­веш­ко­то по­ве­де­ние всъщ­ност представ­ля­ва ед­но пос­то­ян­но вза­имо­дейс­т­вие меж­ду ду­хов­ния свят и на­шия вът­ре­шен свят. И ние за­поч­ва­ме да раз­би­ра­ме го­ля­ма­та за­гад­ка на чо­веш­ко­то същество, ед­ва ко­га­то се за­мис­лим че всич­ки на­ши действия, до­ри и на­ши­те настроения, вед­на­га се от­ра­зя­ват вър­ху про­це­си­те на це­лия Космос, че на­ши­ят ма­лък чо­вешки свят е от ог­ром­но­то зна­че­ние за съд­ба­та на Микрокосмоса. Да, на­й-п­рек­рас­но­то и най-важното, ко­ето мо­жем да из­в­ле­чем от Духовната наука, е имен­но рас­тя­що­то чув­с­т­во за отговорност. Защото то ни учи да раз­би­ра­ме жи­во­та в не­го­вия ис­тин­с­ки сми­съл и да съз­на­ва­ме ог­ром­на­та стойност на он­зи ли­чен живот, който ние вла­га­ме в по­то­ка на ми­ро­ва­та еволюция.



1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница