Лекции изнесени в Хамбург от 16. До 28. 1910 г

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

Този лек­ци­онен ци­къл ще за­сег­не ре­ди­ца въп­ро­си от об­лас­т­та на Антро- пософията, ко­ито са дъл­бо­ко свър­за­ни с живота. В хо­да на изложенията, про­дъл­жа­ващ ве­че го­ди­ни наред, ние се убедихме, че Антропософията, или Науката за Духа, съв­сем не тряб­ва да бъ­де ня­как­ва аб­с­т­рак­т­на те­ория или доктрина, ня­как­во не­яс­но учение, а си­гу­рен из­вор на жиз­не­ни сили, и че тя ще из­пъл­ни сво­ите за­да­чи ед­ва тогава, ко­га­то - бла­го­да­ре­ние на всичко, ко­ето вна­ся в поз­на­ни­ето и в на­ши­те ду­ши - нап­ра­ви жи­во­та по-богат, по-разбираем, а ду­ши­те ни по­-жиз­нес­по­соб­ни и по-актив- ни.

Несъмнено, ако чо­век е при­ел на­шия мироглед, на­шия идеал, за кой­то от­но­во ще ста­не дума, и се опи­та да обхва­не с пог­лед ця­ла­та съв­ре­мен­на епоха, за да про­ве­ри до как­ва сте­пен е в със­то­яние да пре­не­се там ан­т­ро­по­софски­те импулси, ще из­пи­та мо­же би ед­но твър­де не­ра­дос­т­но чувст- во. Защото, ако се вгле­да­ме без пре­ду­беж­дение в онова, ко­ето све­тът претендира, че „знае", в това, ко­ето днес тлас­ка хо­ра­та към оп­ре­де­ле­ни чув­с­т­ва и действия, бих­ме мог­ли да заявим: то е та­ка без­к­рай­но да­леч от
ан­т­ро­по­соф­с­ки­те идеи и идеали, че ан­т­ро­по­со­фът просто ня­ма ни­как­ва въз­мож­ност да се на­ме­си не­пос­ред­с­т­ве­но в жи­во­та с по­мощ­та на импул- сите, ко­ито му да­ва Антропософията.

И все пак, по­доб­на оцен­ка би би­ла твър­де повърхностна, и то по­ра­ди обстоятелството, че не взе­ма в съ­об­ра­жение нещо, ко­ето се на­ла­га ка­то из­вод от на­ше­то учение: ко­га­то оне­зи сили, ко­ито про­ник­ват в нас чрез Антропософията, ста­нат дос­та­тъч­но мощни, те ще съ­уме­ят да на­ме­рят и средствата, не­об­хо­ди­ми им за да се на­месят в света; но ако ни­кой не би се гри­жил за неп­ре­къс­на­то раз­рас­т­ва­не на те­зи сили, тях­но­то учас­тие в све­товни­те про­це­си би би­ло не­що невъзможно.

Но има и не­що друго, ко­ето би ни да­ло из­вес­т­на утеха, ако по­доб­ни раз­миш­ле­ния ни обезкуражат, и то е тъкмо съ­дър­жа­ни­ето на то­зи лек­ци­онен цикъл: чо­веш­ка­та Карма и Кармата въобще. Защото с все­ки из­ми­нат час, все по­-­яс­но ще виждаме: ние изоб­що не мо­жем да вклю­чим ан­т­ро­по­соф­с­ки­те им­пул­си в живота, ако не по­вярва­ме се­ри­оз­но в Кармата, ако не се убедим, че са­ма­та Карма ни тлас­ка в она­зи посока, къ­де­то са- ми, ра­но или късно, ще уве­ли­чим на­ши­те сили. Ние ще се убедим: ако допуснем, че все още не бих­ме мог­ли да упот­ре­бим силите, бли­ка­щи от на­ши­те ан­т­ро­по­соф­с­ки възгледи, то­га­ва ние ра­бо­тим сре­щу те­зи си­ли и Кармата не ни позво­ля­ва да ги вклю­чим в света.

В пред­с­то­ящи­те лек­ции не­ща­та ня­ма да се свеж­дат са­мо до нат­руп­ва­не на но­ви поз­на­ния за Кармата, а до нещо по-важно: с все­ки из­ми­нат час тряб­ва да на­рас­т­ва до­ве­ри­ето ни в Кармата; убеждението, че ко­га­то нас­тъпи оп­ре­де­ле­но­то време, би­ло то утре, в дру­ги ден или след мно­го го- дини, на­ша­та Карма ще ни из­п­ра­ви пред оне­зи задачи, ко­ито ще мо­жем да из­пъл­ним спо­ред степента, до ко­ято сме про­ник­на­ли в Антропосо- фията. Карма­та ще се раз­к­рие пред нас ка­то ед­но учение, ко­ето не са­мо по­соч­ва как се от­на­сят ед­ни или дру­ги не­ща в света, а ко­ето съ­щев­ре­мен­но ни тлас­ка към из­ви­ся­ва­не на живота, към удов­лет­во­ря­ва­не от живота.

Впрочем, ако ис­ка­ме Кармата да из­пъл­ни сво­ята задача, на­ла­га се да я раз­г­ле­да­ме мно­го по­-дъл­бо­ко и, та­ка да се каже, в ней­ни­те уни­вер­сал­ни прояви. За та­зи цел, оба­че е не­об­хо­ди­мо да си пос­лу­жа с нещо, ко­ето по на­ча­ло не е в мой стил, а имен­но с ед­на дефиниция. Общо взето, аз из­бя- г­вам дефинициите, за­що­то по пра­ви­ло с тях не се пос­ти­га нищо. Нашите раз­миш­ле­ния по пра­ви­ло за­поч­ват с из­ла­га­не на фак­ти­те и ко­га­то те­зи фак­ти са гру­пи­ра­ни и под­ре­де­ни как­то трябва, съ­от­вет­ни­те по­ня­тия и пред­с­та­ви въз­ник­ват ся­каш от са­мо се­бе си. Ако бих­ме ис­ка­ли да при­ло­жим по­до­бен ме­тод към все­об­х­ват­ни­те проблеми, ко­ито ще об­съж­да­ме в след­ва­щи­те дни, би тряб­ва­ло да раз по­ла­га­ме с мно­го по­ве­че време. Ето защо, за да бъ­да разбран, то­зи път се на­ла­га да дам, ако не дефиниция,
то по­не един вид опи­са­ние на понятието, с ко­ето ще се за­ни­ма­ва­ме през те­зи дни. Дефинициите имат са­мо та­зи цел, да опре­де­лят об­щия смисъл, кой­то се вла­га в ед­на или дру­га дума. В подобен, опи­са­те­лен стил, ще се спрем вър­ху по­ня­ти­ето „Карма", за да сме наясно, в ка­къв сми­съл ще упот­ре­бя­ва­ме из­ра­за „Карма" през след­ва­щи­те дни.

Несъмнено, все­ки от нас ве­че си е из­г­ра­дил ня­как­во по­ня­тие за това, ко­ето пред­с­тав­ля­ва Кармата. Когато де­фини­ра­ме Кармата ка­то „ду­хо­вен за­кон за причините", ка­то за­кон спо­ред кой­то оп­ре­де­ле­ни причини, ле­жа­щи в ду­хов­ния живот, по­раж­дат оп­ре­де­ле­ни следствия, то­ва зву­чи твър­де абстрактно. Да, по­доб­на де­фи­ни­ция на „Кармата" е пре­ка­лено абстрактна, за­що­то от ед­на стра­на е твър­де ограничена, а от дру­га - твъ- р­де обща. Ако изоб­що раз­г­леж­да­ме Кармата ка­то „за­кон за причините", ние се приб­ли­жа­ва­ме до това, ко­ето обик­но­ве­но хо­ра­та на­ри­чат „за­кон на каузалността", ка­то „при­чин­но­-с­лед­с­т­вен закон". Нека пър­во да раз­г­ле­да­ме „при­чин­но­-с­лед­с­т­ве­ния закон" в на­й-­общ смисъл, не­за­ви­си­мо от ду­хов­ни­те фак­ти и събития.

Днес офи­ци­ал­на­та на­ука чес­то подчертава, че съ­щин­с­ко­то и зна­че­ние ле­жи в следното: тя гра­ди сво­ите пости­же­ния вър­ху все­об­х­ват­ния „при­чин­но­-с­лед­с­т­вен закон" и ло­ги­чес­ки свър­з­ва яв­ле­ни­ята с причините, ко­ито са ги породили. Но как точ­но ста­ва то­ва свър­з­ва­не меж­ду при­чи­ни и следствия, хо­ра­та не се за­мис­лят много. За що­то до­ри и днес, Вие ще на­ме­ри­те в книги, претендиращи, че тре­ти­рат не­ща­та на­уч­но и чис­то фи­ло­софски, де­фи­ни­ции от ро­да на следната: „след­с­т­ви­ето е това, ко­ето въз­ник­ва от ед­на причина". Но ко­га­то твърдим, че след­с­т­ви­ето въз­ник­ва от ед­на причина, ние то­тал­но се раз­ми­на­ва­ме с фактите.

Нека нап­ри­мер да раз­г­ле­да­ме Слънчевите лъ­чи и тях­но­то „затоплящо" действие; ко­га­то те пад­нат вър­ху ед­на ме­тал­на пло­ча и тя се нагрее, офи­ци­ал­на­та на­ука го­во­ри за „при­чи­на и следствие". Но мо­жем ли да твърдим, че след­с­т­ви­ето - наг­ря­ва­не­то на ме­тал­на­та пло­ча - има сво­ята един­с­т­ве­на при­чи­на в топ­ли­на­та на Слънчевите лъчи? Ако „топлите" Слънчеви лъ­чи ве­че би­ха но­си­ли в се­бе си то­ва следствие, те би тряб­ва­ло да наг­ря­ват ме­тал­на­та плоча, до­ри и тогава, ко­га­то не е из­ло­же­на на тях­но­то не­пос­ред­с­т­ве­но действие. Ето за­що в яв­лени­ята на не­жи­вия свят, къ­де­то за­се­га се намираме, за да въз­ник­не след­с­т­вие от ед­на при- чина, е бе­зус­лов­но необходимо, та­зи при­чи­на да се ком­би­ни­ра с не­що друго. Да, ако към при­чи­на­та не се при­ба­ви и „не­що друго", ни­ко­га не мо­жем да го­во­рим за ед­но следствие, ко­ето въз­ник­ва от оп­ре­де­ле­на при- чина.

Съвсем не е из­лиш­но да вмък­нем та­зи при­вид­но аб­с­т­рак­т­на забележка; защото, ако дейс­т­ви­тел­но ис­ка­ме да напред­ва­ме в Антропософията,

нала­га се да при­да­ва­ме из­вън­ред­на точ­ност на понятията, а не да ги упот­ре­бя­ва­ме с она­зи небрежност, ко­ято е ти­пич­на за дру­ги­те науки.

И така, ни­кой не би тряб­ва­ло да го­во­ри за Кармата в то­зи смисъл, кой­то по­со­чих­ме с при­ме­ра за Слънчевите лъ­чи и ме­тал­на­та плоча. Разбира се, тук мо­же да се го­во­ри за причинност, за връз­ка меж­ду при­чи­на и след- ствие, оба­че ние ни­ко­га не бих­ме стиг­на­ли до ед­но точ­но по­ня­тие за Кармата, ако ос­та­нем в то­зи на­чин на мислене. Следователно, го­во­рей­ки за Кармата, съв­сем не е дос­та­тъч­но са­мо да съ­пос­та­вя­ме оп­ре­де­ле­ни след­с­т­вия с опре­де­ле­ни причини.

А се­га да се из­диг­нем към ед­но по­-вис­ше по­ня­тие за връз­ка­та меж­ду при­чи­на и следствие. Да предположим, че дър­жим в ръ­це­те си един лък, опъ­ва­ме го и из­с­т­рел­ва­ме ед­на стрела; с дру­ги думи, чрез спъ­ва­не­то на лъка, про­из­веж­да­ме оп­ре­де­ле­но действие. Ясно е, че в слу­чая да­леч не мо­жем да при­бег­нем до из­ра­за „Карма", за да опи­шем от­но­ше­ни­ето ме- ж­ду след­с­т­ви­ето (из­с­т­ре­ля­на­та стрела) и не­го­ва­та причина. Ако оба­че раз­г­ле­да­ме то­зи про­цес от мал­ко по­-д­ру­га глед­на точка, ще се доб­ли­жим в из­вес­тен сми­съл до Кармата, ма­кар и все още да не сме об­х­ва­на­ли ця­ло­то понятие: не­ка да се замислим, че след мно­гок­рат­на упот­ре­ба лъ­кът бав­но за­поч­ва да се отпуска. Следователно, има­ме ед­но следствие, ко­ето се про­явя­ва не външно, а ед­но следствие, ко­ето за­ся­га са­мия лък Посто- янното об­тя­га­не на лъ­ка има пос­ле­ди­ци и за са­мия него. С дру­ги думи, то­ва ко­ето нас­тъп­ва при об­тя­га­не­то на лъка, се от­ра­зя­ва об­рат­но и вър­ху са­мия лък. Накратко: тук има­ме следствие, ко­ето се връ­ща об­рат­но и за­ся­га обекта, кой­то е про­из­вел то­ва следствие.

Тази под­роб­ност ве­че на­ис­ти­на ни приб­ли­жа­ва до по­ня­ти­ето за Кармата. Не мо­жем да раз­г­леж­да­ме по­ня­ти­ето „Карма", без да си пред­с­та­вим ед­но действие, ед­но следствие, ко­ето се връ­ща об­рат­но към обек­та или съ- ществото, ко­ето е про­из­ве­ло то­ва следствие; без та­зи сво­е­об­раз­на въз­в­рат­на ак­тив­ност на следствието. Ето как ние се доб­ли­жава­ме все по­ве­че до по­ня­ти­ето „Карма", раз­би­рай­ки как следствието, по­ро­де­но от един обект или същество, от­ново тряб­ва да се вър­не при сво­ите причинители. И все пак, раз­х­лаб­ва­не­то на лъ­ка от пос­то­ян­на­та му употреба, не мо­жем да оз­на­чим ка­то „Карма на лъка", и то по­ра­ди след­на­та причина. Ако в про­дъл­же­ние на три или че­ти­ри сед­ми­ци си слу­жим твър­де чес­то с то­зи лък, нак­рая той ще е раз­х­ла­бен и по ни­що ня­ма­,да при­ли­ча на лъ­ка от пре­ди че­ти­ри седмици. Лъкът ве­че не е същия. Следователно, ко­га­то „възвратното" след­с­т­вие е от та­ко­ва ес­тество, че на­пъл­но про­ме­ня съ­от­вет­ния обект или същество, ние все още не мо­жем да го­во­рим за „Кар- ма". За Карма мо­жем да го­во­рим са­мо тогава, ко­га­то след­с­т­ви­ето се връ­ща към своя обект, към своя причинител, изоб­що към съществото, ко­ето

го е породило, ка­то меж­дув­ре­мен­но съ­щес­т­во­то остава, мал­ко или мно- го, същото.

Ето как нап­ра­вих­ме още ед­на стъп­ка към раз­би­ра­не­то на по­ня­ти­ето „Карма". И все пак, опис­вай­ки по­ня­ти­ето „Карма" по то­зи начин, ние раз­по­ла­га­ме са­мо с ед­на твър­де аб­с­т­рак­т­на пред­с­та­ва за него. И ако ос­та­нем в об­лас­т­та на аб­с­т­рак­т­но­то мислене, ед­ва ли бих­ме мог­ли да пре­тен­ди­ра­ме за по­-го­ля­ма точност. Но тук тряб­ва да при­ба­вим още нещо: ако след­с­т­ви­ето и при­чи­на­та дейс­т­ву­ват в един и същ момент, ние съ­що не бих­ме мог­ли да го­во­рим за Карма. Защото в то­зи слу­чай съществото, ко­ето по­раж­да следствието, яв­но има склон­нос­т­та да пра­ви то­ва не­по- сред­с­т­ве­но и бързо, сле­до­ва­тел­но то ве­че пред­пос­та­вя и пред­виж­да сле- дствието, об­х­ва­щай­ки всич­ки елементи, ко­ито са свър­за­ни с него. Така че и в то­зи слу­чай ние не мо­жем да го­во­рим за Карма. Изключено е да го­во­рим за Карма и тогава, ко­га­то има­ме пред се­бе си един човек, кой­то пред­п­ри­ема оп­ре­де­ле­но дейс­т­вие с кон­к­рет­ни наме­ре­ния и после, в ед­на или дру­га степен, те бъ­дат осъществени.

Следователно, меж­ду при­чи­на­та и след­с­т­ви­ето тряб­ва да има нещо, ко­ето се из­п­лъз­ва от не­пос­ред­с­т­ве­ния кон­т­рол на причинителя, та­ка че до­ри и да има пря­ка връз­ка меж­ду при­чи­на и следствие, тя да­леч не е пред­на­ме­ре­на и в нея ня­ма и сле­да от умисъл. Ако та­зи връз­ка не вли­за в на­ме­ре­ни­ята на съществото, ко­ето по­раж­да след­с­т­вието, то­га­ва ис­тин­с­ка­та за­ви­си­мост меж­ду при­чи­на и след­с­т­вие тряб­ва да се тър­си другаде. А то­ва означава: тази за­ви­си­мост тряб­ва да се тър­си в ня­как­ва точ­но оп­ре­де­ле­на закономерност. Следователно, към Кармата спа­да още и обстоя- телството, че връз­ка­та меж­ду при­чи­на и след­с­т­вие е на­пъл­но за­ко­но­мер­на и над­х­вър­ля не­пос­ред­с­т­ве­ни те на­ме­ре­ния на съществото.

Ето как ние обоб­щих­ме ня­кол­ко подробности, ко­ито ни изяс­ня­ват по­ня­ти­ето Карма. Но те­зи под­роб­нос­ти трябва да ожи­ве­ят в са­мо­то по­ня­тие за Кармата за да не ос­та­нем в плен на ед­на аб­с­т­рак­т­на и мър­т­ва дефини- ция. Защото в то­зи слу­чай ние изоб­що ня­ма да стиг­нем до от­к­ро­ве­ни­ята на Кармата в раз­лич­ни­те об­лас­ти на живо­та и света. А те­зи от­к­ро­ве­ния ние съ­зи­ра­ме на­й-­нап­ред там, къ­де­то се сблъс­к­ва­ме с Кармата: в ин­ди­ви­дуал­ния чо­веш­ки живот.

И така, мо­жем ли да от­к­ри­ем в ин­ди­ви­ду­ал­ния чо­веш­ки жи­вот нещо, ко­ето да раз­г­ле­да­ме в свет­ли­на­та на всичко, ка­за­но досега?

Да, ние бих­ме мог­ли да от­к­ри­ем нещо, ко­га­то нап­ри­мер в жи­во­та ни се по­яви изживяване, за ко­ето си каз­ваме: Това из­жи­вя­ва­не е в оп­ре­де­ле­на връз­ка с ед­но пре­диш­но изживяване, с ня­как­во пре­диш­но събитие, в ко­ето сме учас­т­ву­ва­ли лично, събитие, ко­ето сме пре­диз­ви­ка­ли са­ми­те ние. Нека да опи­та­ме - за­се­га чрез чис­то жи­тейски наб­лю­де­ния - да­ли то­ва е възможно. Следователно, се­га ние се спи­ра­ме са­мо на външ­но­то
наблюдение. Ако ня­кой е ли­шен от та­зи обик­но­ве­на спо­соб­ност за на- блюдение, той ни­ко­га ня­ма да стиг­не до раз­би­ра­не­то на жи­тейс­ки­те за- кономерности, как­то и ни­кой не мо­же да обяс­ни дви­же­ни­ята на две би­ляр­д­ни топки, без да ги е виж­дал по­не вед­нъж в жи­во­та си. Нека да си пос­лу­жим с един пример.

Да предположим, че в сво­ята 18 го­диш­на въз­раст един мла­деж се от­к­ло­ня­ва от пред­ва­ри­тел­но из­б­ра­на­та професия. Да пред­по­ло­жим още, че до­то­га­ваш­но­то му об­ра­зо­ва­ние е про­тек­ло с ог­лед на бъ­де­ща­та професия, но пора­ди ня­как­во не­щас­тие с родителите, той на­пус­ка уни­вер­си­те­та и се за­ла­вя с търговия. Ако наб­лю­да­ва­ме подоб­ни слу­чаи с она­зи безпри- страстност, с ко­ято нап­ри­мер из­с­лед­ва­ме съп­ри­кос­но­ве­ни­ето меж­ду две елас­тич­ни топки в на­уч­на­та лаборатория, ще ус­та­но­вим мо­же би след- ното: пър­во­на­чал­но опитностите, ко­ито пред­ла­га профе­си­ята на търго- веца, сти­му­ли­рат мла­дия чо­век и той се увлича, за­поч­ва да из­пъл­ня­ва сво­ите задължения, учи се от тях, ста­ва все по­-­усър­ден и дисциплини- ран. Но ето че ня­кол­ко го­ди­ни по­-къс­но нас­тъп­ва не­що не­очак­вано: един вид досада, един вид недоволство. Ако смя­на­та на про­фе­сия ста­не в 18-го­диш­на възраст, пред­по­ла­га се, че след­ва­щи­те го­ди­ни ще про­те­кат срав­ни­тел­но спокойно. Обаче към 23 го­ди­на мо­же да нас­тъ­пи ед­на не­обясни­ма про­мя­на в ду­шев­ния живот. И ако про­уч­ва­ме не­ща­та още по-внимателно, ще установим, че досадата, въз­никна­ла 5 го­ди­ни след смя­на­та на професията, има сво­ето обяс­не­ние в 13 или 14 година. Защото мно­го чес­то ние ще от­к­ри­ва­ме при­чи­ни­те за по­доб­но яв­ле­ние при­мер­но тол­ко­ва го­ди­ни пре­ди смя­на­та на професията, кол­ко­то го ди­ни са из­тек­ли след нея, ка­къв­то бе­ше и по­со­че­ния случай. И така, по вре­ме на сво­ето гим­на­зи­ал­но обу­че­ние - т.е. пет го­ди­ни пре­ди при­ну­ди­тел­на­та смя­на на про­фе­си­ята - то­зи мла­деж усе­ща в своя чув­с­т­вен жи­вот един вид вът­реш­но блаженство. Да предположим, че смя­на­та на про­фе­си­ята не би станала; то­га­ва мла­де­жът би из­живял сво­ите опит­нос­ти от 13 го­ди­на в мно­го по­-къс­на въз­раст и те би­ха да­ли ед­ни или дру­ги плодове. Но ето, че ид­ва не­очак­ва­на­та професия, ко­ято пър­во­на­чал­но не ин­те­ре­су­ва мла­дия човек. Новите усе­ща­ния и чувства, свър­за­ни с нея, из­т­лас­к­ват пре- дишните. Известно вре­ме то­ва мо­же да про­дъл­жа­ва така, оба­че пос­те­пен­но в изтлас­ка­ни­те чув­с­т­ва се нат­руп­ва ед­на осо­бе­на сила; вът­реш­ни­ят ду­ше­вен жи­вот за­поч­ва да по­каз­ва приз­на­ци на сил­на напрегнатост. Същото става, ко­га­то уп­раж­ня­ва­ме на­тиск вър­ху ед­на елас­тич­на топка: ние мо­жем да пра­вим то­ва са­мо до оп­ре­де­ле­на граница; пос­ле съп­ро­тив­ле­ни­ето ста­ва неп­ре­одо­ли­мо и ко­га­то из­вед­нъж я отпуснем, тя за­ема пре­диш­на та си фор­ма с тол­ко­ва го­ля­ма сила, с как­ва­то сме я при­тис­ка­ли в ръ­це­те си.

Да, чув­с­т­ва ка­то тези, за ко­ито за­гат­нах­ме при мла­дия чо­век в не­го­ва­та 13 го­ди­на и ко­ито се нат­руп­ват в ду­ша­та му до момента, ко­га­то се на­ла­га да сме­ни пред­ва­ри­тел­но из­б­ра­на­та професия, мо­гат да бъ­дат в из­вес­тен сми­съл изтласкани; обаче след оп­ре­де­ле­но вре­ме те се про­буж­дат и тех­ни­те въз­дейс­т­вия са неоспорими. И по­не­же ду­ша­та е ли­ше­на от това, ко­ето би изживяла, ако не бе­ше нас­тъ­пи­ла при­ну­ди­тел­на­та смя­на на професията, из­т­лас­ка­ни­те чув­с­т­ва на­пи­рат на­вън и се про­явя­ват ка­то не- доволство, ка­то пъл­на до­са­да от ця­ло­то обкръжение.

Следователно, в то­зи слу­чай има­ме един човек, кой­то през сво­ята 13 или 14 го­ди­на има оп­ре­де­ле­ни изживявания, а по­-късно из­тър­пя­ва съ­щес­т­ве­на про­мя­на в своя живот, и чак още по­-къс­но ис­тин­с­ки­те при­чи­ни се про­явя­ват под ед­на или дру­га форма, но та­ка или иначе, те за­ся­гат съ­ща­та личност.

Но има хора, ко­ито ще възразят: „Да, оба­че ние поз­на­ва­ме случаи, при ко­ито не­ща­та съв­сем не из­г­леж­дат така!" Това е на­пъл­но възможно. Обаче на ни­то един физик, кой­то из­с­лед­ва за­ко­ни­те на гра­ви­та­ци­ята и па­да­що­то тяло, не би хрум­на­ло да твърди: Законът прес­та­ва да е вали- ден, ако па­да­що­то тя­ло се уда­ри в да­ден пред­мет и про­ме­ни сво­ята по- сока? Да, хо­ра­та тряб­ва да се на­учат на пра­вил­ни наб­лю­де­ния и да из­к­люч­ват оне­зи стра­нич­ни явления, ко­ито не се от­на­сят към сфе­ра­та на то­зи или он­зи закон. Разбира се, мла­ди­ят чо­век от на­шия при­мер не би стиг­нал до пъл­на­та до­са­да в сво­ята 23 година, чи­ито при­чи­ни ле­жат в оп­ре­де­ле­ни из­жи­вя­ва­ния от 13 година, ако междувременно, например, се бе­ше оженил. Обаче в то­зи слу­чай ние бих­ме има­ли ра­бо­та с нещо, ко­ето ня­ма от­но­ше­ние към ос­нов­ния закон. Същественото тук е, да от­к­ри­ем оне­зи фактори, от ко­ито мо­жем да из­в­ле­чем оп­ре­де­лен закон. На- блюдението са­мо за се­бе си все още не стру­ва нищо; ед­ва на­со­че­но­то наб­лю­де­ние ни от­веж­да към ис­тин­с­ка­та закономерност. Точно те­зи на­со­че­ни наб­лю­де­ния са не­обхо­ди­ми за всички, ко­ито си пос­та­вят труд­на­та за­да­ча да из­с­лед­ват за­ко­на на Кармата.

Нека да взе­мем друг пример: В сво­ята 25 го­диш­на въз­раст да­ден чо­век е спо­ле­тян от те­жък удар на съдбата, кой­то му причи­ня­ва го­ля­ма бол­ка и страдание. Ако се за­до­во­лим с по­вър­х­нос­т­но­то наб­лю­де­ние и констата- цията: „Тежкият удар на съдба­та се сто­ва­ри вър­ху то­зи чо­век и из­пъл­ни жи­во­та му с бол­ка и страдание", ние ни­ко­га ня­ма да стиг­нем до поз­на­ни­ето за кар­мич­на­та връзка. Обаче ако прос­ле­дим жи­во­та на то­зи чо­век до не­го­ва­та 50 година, мо­же би с учуд­ва­не ще установим: Този чо­век е ста­нал из­вън­ред­но под­ви­жен и усърден; и ако се­га се обър­нем към не­го­ва­та младост, ще си припомним: на 20 го­ди­ни той бе­ше един без­дел­ник и из- об­що не пох­ва­ща­ше нищо; а на 25 го­ди­ни бе­ше уда­рен от съдбата.

Следователно, теж­ки­ят удар на съд­ба­та ста­на причина, да го ви­дим ка­то усър­ден и де­ен чо­век в не­го­ва­та 50 го­диш­на възраст.

Подобни наб­лю­де­ния ни подсказват, че сме на гре­шен път, ако раз­г­леж­да­ме удара, по­лу­чен в 25 година, ка­то обик­но­вен жи­тейс­ки факт. Защото ако попитаме: „Какви са при­чи­ни­те за то­зи удар на съдбата?", не мо­жем да се задо­во­лим с отговора, че те се свеж­дат до жес­то­кос­т­та на съдбата. Ако оба­че пог­лед­нем на по­до­бен удар не ка­то след­с­т­вие и не го пос­та­вя­ме в края на ве­ри­га­та от ре­ди­ца пос­ле­до­ва­тел­ни събития, а го пос­та­вим в на­ча­ло­то на ид­ващи­те съ­би­тия и пог­лед­нем на не­го ка­то на причина, ще установим, че на­ша­та пър­во­на­чал­на и пре­дим­но емо­ци­онална оцен- ка, мо­же да пре­тър­пи съ­щес­т­ве­ни изменения. В пър­вия случай, ко­га­то раз­г­леж­да­ме всич­ко ка­то след­с­т­вие от миналото, ще сме на­тъ­же­ни от то- ва, че то­зи чо­век е по­не­съл теж­кия удар на съдбата. Но ако го раз­г­леж­да­ме ка­то при­чи­на за бъ­де­щи събития, мо­же би ще се от­не­сем към та­зи дра­ма с вед­ро настроение, или до­ри с радост. Защото бла­го­да­ре­ние на теж­кия удар - та­ка мо­жем да се из­ра­зим - за­сег­на­ти­ят чо­век е ста­нал ед­на ре­ши­тел­на и ак­тив­на личност.

Ето как в на­ши­те усе­ща­ния мо­же да нас­тъ­пи го­ля­ма промяна, в за­ви­си­мост от това, да­ли раз­г­леж­да­ме да­ден жи­тейс­ки факт ка­то следствие, или ка­то причина. Съвсем не е безразлично, да­ли се от­на­ся­ме към по­доб­ни съ­бития ка­то към следствие, или ка­то към причина. Разбира се, ако пра­вим на­ши­те зак­лю­че­ния в момента, ко­га­то се разиг­ра­ва тра­гич­но­то събитие, ние ед­ва ли мо­жем да до­ло­вим не­го­ви­те на­й-­важ­ни после- дици. Ако се на­дя­ва­ме да стиг­нем до за­ко­на на Кармата с та­ки­ва наблю- дения, мо­же да се слу­чи така, че са­ма­та Карма да ни напомни: мо­же би се­га съ­би­ти­ето из­г­леж­да трагично, за­що­то го въз­п­ри­ема­ме ка­то ехо от миналото; но то мо­же да се раз­г­лежда и по та­къв начин, ся­каш е из­ход­на точ­ка за бъ­де­щи събития. А то­ва про­ме­ня всич­ко и не­ща­та грейват в съ­вър­ше­но но­ва светлина! Самият за­кон на Кармата мо­же да се пре­вър­не в из­точ­ник на ис­тин­с­ка утеха. И та­зи уте­ха не би съществувала, ако - по на­вик - бих­ме раз­г­леж­да­ли тра­гич­но­то съ­би­тие в края на до­се­гаш­ния би­ог­ра­фичен път, а не в не­го­во­то бъ­де­що развитие.

Следователно, за нас са важ­ни „насочените" наб­лю­де­ния в жи­во­та и точ­на­та съ­пос­тав­ка меж­ду след­с­т­ви­ята и причините. Ако дейс­т­ви­тел­но ов­ла­де­ем то­зи вид наблюдение, ще ус­та­но­вим как в ин­ди­ви­ду­ал­ния чо­веш­ки жи­вот има съ­бития, ко­ито про­ти­чат с из­вес­т­на закономерност, и дру­ги събития, ко­ито са ли­ше­ни от по­доб­на закономерност. Всеки, кой­то се на­учи ис­тин­с­ки да раз­ли­ча­ва важ­ни­те не­ща в чо­веш­кия жи­вот - и виж­да по­-да­леч от но­са си - ще ус­тано­ви в не­го за­бе­ле­жи­тел­ни връз­ки и зави- симости. За съжаление, съ­би­ти­ята от чо­веш­кия жи­вот днес се прос­ле­дя­ват за съв­сем крат­ки пе­ри­оди от време, не по­ве­че от ня­кол­ко години; и

Да пред­по­ло­жим сега, че сме из­п­ра­ве­ни пред за­да­ча­та да въз­пи­та­ме ед­но де­те в пър­ви­те му се­дем години, но без да спаз­ва­ме об­щоп­ри­ета­та максима, че за да ста­не „нормален" човек, де­те­то тряб­ва бе­зус­лов­но да при­еме наши­те соб­с­т­ве­ни възгледи. В то­зи слу­чай ние бих­ме на­ло­жи­ли на де­те­то всич­ко онова, ко­ето спо­ред нас пра­ви чо­ве­ка „нормален". Но ако се замислим, кол­ко мно­го­об­раз­ни са пъ­ти­ща­та за „нормалното" раз­ви­тие и че е просто из­лиш­но да под­чи­ня­ва­ме де­те­то на как­ви­то и да е пред­ва­ри­тел­ни схеми, ще разберем: от де­те­то из­рас­т­ва един „нормален" човек, са­мо ако ус­пе­ем да под­по­мог­нем не­го­ви­те на­й-­доб­ри заложби. Точно та­зи е мо­же би на­ша­та задача! Ще се за­пи­та­ме и друго: Какъв сми­съл има, ако аз бъ­да под­чи­нен на ед­на или дру­га схема? Детето само тряб­ва да усе­ти вът­реш­на­та пот­реб­ност от ед­но или дру­го свое дейст- вие. Ако се стре­мя да въз­пи­та­вам де­те­то спо­ред не­го­ви­те ин­ди­ви­ду­ал­ни заложби, аз ще опи­там пър­во да ги открия, да ги насърча, та­ка че пре­ди всичко, де­те­то да вър­ши ед­ни или дру­ги неща, дви­же­но от сво­ите соб­с­т­ве­ни потребности.

Оказва се, че има два съ­вър­ше­но раз­лич­ни ме­то­да за въз­дейс­т­вие вър­ху де­те­то през пър­ви­те се­дем го­ди­ни от не­говия живот. И ако наб­лю­да­ва­ме по­-на­та­тъш­но­то му развитие, ние твър­де дъл­го вре­ме ня­ма да от­к­ри­ем яс­ни пос­ле­ди­ци от това, ко­ето сме внес­ли в дет­с­ка­та душа. Но всъщ­ност се оказва, че ис­тин­с­ки­те пос­ле­ди­ци от ран­ни те из­жи­вя­ва­ния на дет­с­ка­та душа, се про­явя­ват ед­ва в за­ле­за на живота. Човек мо­же да съх­ра­ни сво­ята ду­хов­на про­дуктив­ност до края на жи­во­та си, ако сме го въз­пи­та­ли спо­ред то­ку що опи­са­ния начин: с ис­тин­с­ка заг­ри­же­ност за всичко оно- ва, ко­ето е жи­во и спон­тан­но в не­го­ва­та душа. Когато апе­ли­ра­ме към силите, вло­же­ни в лич­ни­те му ду шев­ни пространства, то­га­ва в за­ле­за на живота, ще до­ча­ка­ме и зре­ли­те плодове, под фор­ма­та на бо­гат и раз­ностра­нен ду­ше­вен живот. Обратно, в бед­на­та и опус­то­ше­на ду­ша на въз­рас­т­ния човек, как­то и в не­го­ви­те фи­зи­чески не­дъ­зи (защото, как­то по­-къс­но ще видим, опус­то­ше­на­та ду­ша сил­но вли­яе вър­ху тялото), се про­явя­ват грешките, които ние сме до­пус­на­ли в не­го­во­то на­й-­ран­но възпитание. Общо взето, по­со­че­ни­те фак­то­ри и за­ви­си­мос­ти меж­ду при­чи­на и след­с­т­вие нас­тъп­ват за­ко­но­мер­но и са ва­лид­ни за все­ки човек.

Подобни за­ви­си­мос­ти бих­ме мог­ли да от­к­ри­ем и в зря­ла­та въз­раст на човека. Последиците от начина, по кой­то сме се от­на­ся­ли с ня­ко­го меж­ду не­го­ва­та сед­ма и че­ти­ри­на­де­се­та година, се про­явя­ват в пред­пос­лед­на­та фа­за от жи­во­та му. Виждаме, как при­чи­на и след­с­т­вие про­ти­чат

От примера, в кой­то опи­сах­ме как 13 го­ди­на мо­же да се на­ме­си в 26, ви- дяхме: при­чи­ни и след­с­т­вия са та­ка обвър­за­ни в чо­веш­кия живот, че ма­кар и из­жи­вя­ва­ни­ята да ос­та­вят сво­ите последици, те от­но­во се връ­щат и за­ся­гат съ­що­то чо­веш­ко същество. Така Кармата се из­пъл­ва в рам­ки­те на един чо­веш­ки живот. Обаче ние ни­ко­га ня­ма да вник­нем ис­тин­с­ки в чо­веш­кия живот, ако тър­сим за­ви­си­мос­ти меж­ду при­чи­на и след­с­т­вие са­мо в рам­ки­те на ед­нок­рат­ния чо­веш­ки живот. В след­ва­щи­те ча­со­ве ще го­во­рим под­роб­но вър­ху та­зи тема. Сега са­мо ще на­пом­ним нещо, ко­ето е доб­ре познато: Антропософията установява, че чо­веш­ки­ят жи­вот меж­ду раж­да­не­то и смъртта, е про­дъл­же­ние от ми­на­ли­те пре­раж­да­ния на съ­щия човек.

Една от ха­рак­тер­ни­те осо­бе­нос­ти на жи­во­та меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та е, че ед­но и съ­що съз­на­ние - ма­кар и в нез­на­чи­тел­на сте­пен - се раз­п­рос­ти­ра - за це­лия пе­ри­од меж­ду раж­да­не­то и смъртта. Ако си при­пом­ни­те из­ми­на­ли те пе­ри­оди от ва­шия живот, ще потвърдите: Да, на­ис­ти­на има един момент, кой­то не съв­па­да с мо­ето раждане, а се на­ми­ра дос­та след не­го и мо­ите спо­ме­ни всъщ­ност за­поч­ват от там. Това ще пот­вър­дят вси- чки, с из­к­лю­че­ние на посветените. Те ще до­пъл­нят още, че спо­ме­ни­те им се прос­ти­рат са­мо до то­зи момент. Обаче в ин­тер­ва­ла от раж­да­не­то до по­ява­та на спомените, нас­тъп­ва не­що твър­де своеобразно, вър­ху ко­ето ще се спрем по-късно, защо­то то ще хвър­ли свет­ли­на вър­ху из­к­лю­чи­тел­но важ­ни за нас въпроси. Но ако се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от то­зи ин­тервал, мо­жем от­но­во да заявим: ха­рак­тер­но за жи­во­та меж­ду раж­да­не­то и смъ- р­т­та е, че над це­лия то­зи пе­ри­од се раз­п­рос­ти­ра ед­но съзнание.

В обик­но­ве­ния живот, чо­век не тър­си връз­ка­та меж­ду при­чи­на и след- ствие, за­що­то е свик­нал да раз­г­леж­да са­мо твър­де крат­ки пе­ри­оди от време. И все пак, ако се оп­ре на спомените, той оп­ре­де­ле­но би мо­гъл да пос­та­ви в из­вестна кар­мич­на връз­ка по­-ми­на­ли­те и по­-къс­ни­те съ­би­тия в своя живот. Той би раз­съж­да­вал така: Наблюдавайки опре­де­ле­ни съ­би­тия в моя живот, аз виждам, че част от тях не би­ха настъпили, ако в по­-м­ла­да въз­раст не бях сто­рил то­ва или онова. Или нап­ра­во би заявил: се­га аз из­ку­пу­вам грешките, до­пус­на­ти в мо­ето възпитание.

Но ако ус­пее да вник­не в оне­зи зависимости, ко­ито се дъл­жат на нес­п­ра­вед­ли­вост спря­мо него, а не на злините, ко­ито е из­вър­шил са­мия той, чо­век ще по­лу­чи ед­на зна­чи­тел­на подкрепа. Така той мно­го по­-лес­но ще от­к­рие средства­та и пътищата, за да ком­пен­си­ра по­не­се­ни­те загуби. Когато об­х­ва­нем ха­рак­те­ра на те­зи при­чин­но­-с­лед­с­т­ве­ни за­ви­си­мос­ти - и то до­ри са­мо с обик­но­ве­но­то съз­на­ние - то­ва мо­же да се ока­же във
вис­ша сте­пен ползотворно. Сега ве­че ние мо­жем да при­ба­вим и не­що друго.

Когато нап­ри­мер един 80 го­ди­шен чо­век по­тър­си ед­ни или дру­ги при­чин­ни мо­мен­ти в ран­но­то си детство, не­съм­не­но ще му бъ­де мно­го труд­но да на­ме­ри под­хо­дя­щи­те средства, за да отс­т­ра­ни по­не­се­ни­те загуби. Дори и да се вслу­ша в по­доб­ни обяснения, то­ва не би му по­мог­на­ло твър­де много.

Ако оба­че би се вслу­шал по-рано, мо­же би още в сво­ята 40 го­ди­на ще­ше да на­ме­ри под­хо­дя­щи­те средства, за попра­вя­не на из­вър­ше­ни­те спря­мо не­го несправедливости.

Следователно, виж­да­ме че тряб­ва да прос­ле­дя­ва­ме не са­мо не­пос­ред­с­т­ве­ни­те кар­мич­ни връзки, а Кармата изобщо. Това мо­же да се ока­же из­вън­ред­но сти­му­ли­ра­що за на­шия живот.

Какво вър­ши нап­ри­мер един 40 го­ди­шен човек, кой­то се опит­ва да пре­дот­в­ра­ти вред­ни­те пос­ле­ди­ци от чуж­ди или свои грешки, до­пус­на­ти по вре­ме на не­го­ва­та 12 година? В из­вес­тен смисъл, той ще се опи­та да за­ме­ни очак­ва­ните последици, ко­ито би­ха нас­тъ­пи­ли без не­го­ва­та намеса, с не­що друго. Вникването в съ­би­ти­ята от не­го­ва­та 12 годиш­на възраст, ще го до­ве­де до оп­ре­де­ле­ни дейс­т­вия в не­го­ва­та 40 го­диш­на възраст. Той не би пред­п­ри­ел те­зи действия, ако не бе вник­нал в ня­кои важ­ни съ­би­тия от сво­ята 12 година. Следователно, как­во вър­ши чо­век при рет­рос­пек­тив­но­то об­х­ва­ща­не на своя до­се­га­шен живот? С по­мощ­та на сво­ето съзнание, той сам след­ва пре­хо­да от ед­на при­чи­на в ед­но или дру­го следствие. Той сам е же­ла­ел да ви­ди следствието!

Всичко то­ва под­с­каз­ва как на­ша­та во­ля се на­мес­ва в кар­мич­ни­те пос­ле­ди­ци и как мо­же да съз­да­де оп­ре­де­ле­ни пред поставки, ко­ито из­мес­т­ват кар­мич­ни­те последици. Нека да си пред­с­та­вим един човек, кой­то в своя жи­вот сти­га до пълно­то осъз­на­ва­не на оп­ре­де­ле­на за­ви­си­мост меж­ду при­чи­на и следствие. У то­зи чо­век Кармата или кар­мич­на­та за­коно­мер­ност е ста­на­ло не­що съзнателно; в из­вес­тен сми­съл той сам пре­диз­вик­ва кар­мич­но­то следствие.

Нека се­га в ос­но­ва­та на те­зи раз­миш­ле­ния да вмък­нем и това, ко­ето ве­че знаем, за преражданията, за ре­ин­кар­наци­ите на човека.

Човешкото съзнание, за ко­ето ста­на ду­ма пре­ди малко, с из­к­лю­че­ние на по­со­че­ни­те случаи, об­х­ва­ща жи­во­та ни меж­ду раж­да­не­то и смъртта; то въз­ник­ва по­ра­ди факта, че чо­ве­кът мо­же да си слу­жи с ин­с­т­ру­мен­та на своя мозък. Когато чо­век пре­ми­не през Портата на смъртта, въз­ник­ва друг вид съзнание, ко­ето за­ви­си не от мозъка, а от съ­върше­но но­ви усло- вия. Ние знаем, че бла­го­да­ре­ние на то­зи друг вид съзнание, чо­век хвър- ля, та­ка да се каже, един ретрос­пек­ти­вен пог­лед вър­ху всичко, ко­ето е из­жи­вял и из­вър­шил в жи­во­та си меж­ду раж­да­не­то и смъртта. В жи­во­та

После чо­ве­кът от­но­во сли­за в сво­ята но­ва инкарнация. Съзнанието му от­но­во се променя; се­га той не си спомня ни­що за пе­ри­ода меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане; не си спом­ня ни­що и за на­ме­ре­ни­ето да из­ку­пи свои те пре­диш­ни злодеяния. Обаче то­ва на­ме­ре­ние е за­та­ено дъл­бо­ко в него. Дори и да не пред­по­ла­га ни­що за то­зи вът­ре­шен импулс: „Ти тряб­ва да из­вър­шиш то­ва или онова, за да из­ку­пиш сво­ята грешка!", силата, ко­ято е за­таена в ду­ша­та му, го тлас­ка към оп­ре­де­ле­но действие, ко­ето ще до­ве­де до изкупление. И сега, яс­но мо­жем да си предста­вим как­во става, ко­га­то например, в сво­ята 20 година, един чо­век по­не­се ня­ка­къв твър­де бо­лез­нен удар на съдбата. В сво­ето обик­но­ве­но съзнание, как­во­то е то меж­ду раж­да­не­то и смъртта, той ще бъ­де сло­мен от сво­ята болка. Ако оба­че си при­пом­ни сво­ето на­ме­ре­ние от жи­во­та меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане, той би усе­тил и силата, който не­от­к­лон­но го тлас­ка към она­зи си­ту­ация в живота, къ­де­то той ще бъ­де спо­ле­тян от болката; за­що­то дълбо­ко в се­бе си, той е почувствувал: „Съвършенството, ко­ето ти про­иг­ра и ко­ето си длъ­жен да из­во­юваш отново, ти мо­жеш да пос­тиг­неш един­с­т­ве­но с по­мощ­та на та­зи болка".

Докато от ед­на стра­на обик­но­ве­но­то съз­на­ние е категорично: „Болката е тук и тя ще те сломи!", „другото" съз­нание, об­г­ръ­ща­що жи­во­та меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане, би мог­ло да види, че чо­ве­кът сам тър­си бол- ката; че сам се стре­ми към нещастието.
И ко­га­то раз­г­леж­да­ме чо­веш­кия жи­вот по то­зи начин, ние се из­ди­га­ме до ед­на по­-вис­ша глед­на точка. Ние виждаме, как част от теж­ки­те уда­ри на съд­ба­та се сто­вар­ват вър­ху чо­ве­ка не ка­то пос­ле­ди­ци от близ­ки при- чини, а от причини, ко­ито мо­гат да бъ­дат до­ло­ве­ни са­мо чрез ед­но съз- нание, ко­ето се прос­ти­ра от­въд раждането; це­лият ни се­га­шен жи­вот е про­дъл­же­ние на про­це­си и събития, ста­на­ли пре­ди на­ше­то раждане. С дру­ги думи: пър­во­на­чално ние раз­по­ла­га­ме с ед­но съзнание, ко­ето об­х­ва­ща вре­ме­то меж­ду раж­да­не­то и смъртта; то­ва е т.н. „лич­но съзнание". После виждаме, как се по­явя­ва ед­но „друго" съзнание, ко­ето се раз­п­рос­ти­ра от­въд раж­да­не­то и смъртта; в сво­ето обик­но­ве­но съз­на­ние чо­век и не по­до­зи­ра за него, ма­кар че то по ни­що не му отстъпва. Ето за­що опи­сахме, как чо­век мо­же сам да по­еме сво­ята Карма и да пред­п­ри­еме нап­ри­мер в сво­ята 40 го­ди­на нещо, ко­ето го пред­пазва от евен­ту­ал­ни­те пос­ле­ди­ци на съ­би­тие от не­го­ва­та 12 го­диш­на възраст.

Дори и ко­га­то чо­век е прив­ле­чен към обстоятелства, свър­за­ни с из­тър­пя­ва­не на бол­ка и страдание, има­щи за цел да го облагородят, ре­ше­ни­ето ид­ва от са­мия него; са­мо че не от лич­но­то му съзнание, а от оно­ва все­об­х­ват­но съз­нание, ко­ето включ­ва вре­ме­то меж­ду смър­т­та и но­во­то раж- дане. Този вид съзнание, ко­ето пе­ри­оди­чес­ки се пре­късва от „личното" съзнание, ще на­ре­чем „индивидуално" съзнание. Така Кармата се оказ­ва още по­-б­лиз­ко до чо­веш­ка­та индивидуалност.

И все пак, ние ед­ва ли ще раз­бе­рем чо­веш­кия живот, ако прос­ле­дя­ва­ме са­мо по­ре­ди­ца­та от оне­зи събития, ко­ито го за­ся­гат лично. Ако си пос­лу­жим с под­хо­дящ пример, вед­на­га ще се убедим, че Кармата има мно­го по­-го­лям об­х­ват на действие.

Нека да спрем вни­ма­ни­ето си вър­ху един пъ­те­шес­т­ве­ник ка­то Христо- фор Колумб или вър­ху от­к­ри­ва­те­ля на парна­та машина. В ос­но­ва­та на вся­ко от­к­ри­тие ле­жи оп­ре­де­ле­но действие. Ако се за­дъл­бо­чим в раз­г­леж­да­не­то на то­зи вид действия, но тър­сим съ­от­вет­ни­те при­чи­ни така, как­то пра­вех­ме то­ва досега, ще установим, че в точ­но опре­де­ле­но вре­ме от жи­во­та си Христофор Колумб взе­ма сво­ето ис­то­ри­чес­ко ре­ше­ние и т.н., с ко­ето не­ща­та опи­рат до не­го­ва­та ин­ди­ви­ду­ал­на и лич­на Карма. Но се­га се на­ла­га да пос­та­вим важ­ния въпрос: Нима то­ва ис­то­ри­чес­ко реше­ние е взе­то са­мо с ог­лед на лич­на­та и ин­ди­ви­ду­ал­на Карма? И ни­ма пос­ле­ди­ци­те от не­го за­ся­гат са­мо ве­ли­кия пътешественик?

Разбира се, обстоятелството, че Колумб от­к­ри Америка, има оп­ре­де­ле­ни пос­ле­ди­ци и за са­мия него. Той се издига, мо­рал­ни­те му ка­чес­т­ва ук­реп­ват и то­ва ще се пот­вър­ди в не­го­ви­те след­ва­щи инкарнации. Но как­ви са после­ди­ци­те от не­го­во­то от­к­ри­тие за дру­ги­те хора? Нима Колумбовото от­к­ри­тие не се прев­ръ­ща и в причина, в без­б­рой причини, по­ро­де­ни в ду­ши­те на ми­ли­они хора.
Естествено, при­ме­рът е твър­де абстрактен, и ако ис­ка­ме да про­ник­нем още по­-дъл­бо­ко в Кармата, не­об­ходи­мо е да раз­г­ле­да­ме чо­веш­кия жи­вот в мно­го по­-п­ро­дъл­жи­тел­ни пе­ри­оди от време. Нека да об­гър­нем с духо­вен пог­лед чо­веш­кия живот, как­то се е ра­зиг­ра­вал той в Египетско-хал- дейската епоха, ко­ято пред­шес­т­ву­ва Гръцко-римската кул­тур­на епоха. Ако раз­г­ле­да­ме това, ко­ето та­зи епо­ха е да­ла на човека, как­то и не­го­ви­те то­га­ваш­ни изживявания, ще ус­та­но­вим не­що твър­де своеобразно. Ако срав­ним съ­би­ти­ята през Египетско-халдейс­ка­та кул­тур­на епо­ха с това, ко­ето ста­ва в на­ша­та съв­ре­мен­на кул­тур­на епоха, ще се убедим, че те са свърза­ни по­меж­ду си. Гръцко-латинската епо­ха стои меж­ду тях двете. Има дос­та неща, ко­ито прос­то не би­ха нас­тъпи­ли в на­ша­та съв­ре­мен­на кул­тур­на епоха, ако не бя­ха ве­че ста­на­ли през Египетско-халдейската епоха.

Ако съв­ре­мен­ни­те ес­тес­т­ве­ни на­уки сти­гат до ед­ни или дру­ги резултати, то­ва за­ви­си съ­що и от съ­от­вет­ните сили, ко­ито се раз­г­ръ­щат в чо­веш­ки­те души. Обаче ду­ши­те на днеш­ни­те хо­ра бя­ха ин­кар­ни­ра­ни и по време­то на Египетско-халдейската епоха, та­ка че там те има­ха ве­че оп­ре­де­ле­ни опит­нос­ти­,без ко­ито не би­ха пред при­ели това, ко­ето те пред­п­ри­емат днес. Ако окул­т­ни­те кан­ди­да­ти не бя­ха при­ели еги­пет­с­ка­та ас­т­ро­ло­гия и из об­що за­ко­ни­те на не­бес­ни­те тела, ко­ито се па­зе­ха в древ­ни­те Мисте- рии, те не би­ха мог­ли да про­ник­нат - ве­ко­ве по­-къс­но - в тай­ни­те на све- та, а в оп­ре­де­ле­ни ду­ши от на­ша­та епо­ха изоб­що не би­ха мог­ли да въз­никнат силите, чрез ко­ито днеш­но­то чо­ве­чес­т­во тър­си пъ­тя към кос­ми­чес­ки­те пространства.

Как нап­ри­мер Кеплер стиг­на до сво­ите открития? Той мо­жа да стиг­не до тях, за­що­то в не­го жи­вя ед­на душа, ко­ято още през Египетско-халдей- ската епо­ха пое в се­бе си силите, ко­ито раз­гър­на по­-къс­но в Петата сле­дат­лантска кул­тур­на епоха*1. Какъв стра­нен тре­пет ни изпълва, ко­га­то в спо­ме­ни­те на от­дел­ни ду­ши не­очак­ва­но блик­ват да­леч­ни спомени, под- сказващи, че за­ро­диш­ни­те им­пул­си на тех­ни­те се­гаш­ни действия, са вло­же­ни в сър­ца­та им пре­ди хи­ля­ди години. Един от хората, ко­ито имат съ­щес­т­вен при­нос в из­с­лед­ва­не­то на не­бес­ни­те закони, каз­ва за се­бе си:

„Да, аз бях този, кой­то по­хи­ти злат­ни­те съ­до­ве на египтяните, за да ги пре­вър­не в све­ти­ли­ще на моя Бог, далеч от зе­ми­те на Египет. Ако ми простите, ще се радвам; ако ме укорите, ще го понеса... Сега хвър­лям жребия и за­поч­вам та­зи книга! Дори и сто го­ди­ни да ча­ка тя сво­ите читатели: ни­ма са­ми­ят Бог не из­ча­ка шест хи­лядо­ле­тия този, кой­то ус­пя да вник­не в Неговото дело?"

Тук е на­ли­це един слу­чай­но за­гат­нат спомен, с кой­то Кеплер ни връ­ща към за­ро­диш­ни­те си­ли на всич­ко онова, ко­ето по­-къс­но той пос­ти­га в

об­лас­т­та на астрономията. Бихме мог­ли да из­б­ро­им сто­ти­ци по­доб­ни примери.

Но то­га­ва ще от­к­ри­ем и не­що по­ве­че от факта, че при Кеплер въз­ник­ват пос­ле­ди­ци от ед­ни или дру­ги не­гови изживявания, свър­за­ни с ми­на­ли­те му инкарнации. Ние ще от­к­ри­ем как въз­ник­ват за­ко­но­мер­ни пос­ле­ди­ци за ця­ло­то човечество, свър­за­ни с жиз­не­но­важ­ни съ­би­тия от ми­на­ли­те кул­тур­ни епохи. Ние виждаме, как един чо­век се оказ­ва на оп­ре­де­ле­но място, за да пос­тиг­не не­що за ця­ло­то човечество. Ние виждаме, как оп- ре­де­ле­ни за­ви­си­мос­ти меж­ду при­чи­ни и след­с­т­вия съ­щес­т­ву­ват не са­мо в ин­ди­ви­ду­ал­ния чо­веш­ки живот, но и за ця­ло­то човечество. Следовате- лно, за­ко­ни­те на ин­ди­ви­ду­ал­на­та Карма се преп­ли­тат със за­ко­ни­те на това, ко­ето ще на­ре­чем „об­що­чо­веш­ка Карма". Много чес­то то­ва преп­ли­та­не е труд­но разбираемо.

Помислете само: как­во би ста­на­ло с на­ша­та астрономия, ако в точ­но оп­ре­де­ле­но вре­ме не бе­ше изоб­ре­тен телескопа? Проследете раз­ви­ти­ето на съв­ре­мен­на­та ас­т­ро­но­мия и ще се убедите, че то е без­к­рай­но мно­го свър­зано с изоб­ре­тя­ва­не­то на телескопа. А впро­чем доб­ре из­вес­т­но е, че от­к­ри­ти­ето на те­лес­ко­па ста­ва след ка­то вед­нъж ня­кол­ко де­ца са иг­ра­ели в ед­на оп­тич­на ра­бо­тил­ни­ца и та­ка раз­по­ло­жи­ли оп­тич­ни­те ле­щи - бих­ме могли да ка­жем по „случайност" - че пос­ле ня­ко­му хрум­на­ло иде­ята да пос­т­рои далекогледа! Помислете са­мо какви дъл­бо­ки уси­лия са необходими, за да стиг­не­те до ин­ди­ви­ду­ал­на­та Карма на де­ца­та и Кар- мата на чо­ве­чеството, пов­ли­яна от от­к­ри­ти­ето на те­лес­ко­па в точ­но оп­ре­де­ле­на го­ди­на от ис­то­ри­чес­ко­то развитие. Опитайте се да вник­не­те в те­зи не­ща и ще ви­ди­те по ка­къв за­бе­ле­жи­те­лен на­чин се кръс­тос­ва Кар- мата на от­дел­ни­те ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти с Кармата на ця­ло­то човечество! Тогава ще признаете: ако в точ­но оп­ре­де­ле­но вре­ме не би ста­на­ло ед­но или дру­го събитие, ця­ла­та чо­веш­ка ево­лю­ция ще­ше да из­г­леж­да по ко­рен­но раз­ли­чен начин.

Обикновено въпросът: „Какво би ста­на­ло с Римската империя, ако в оп­ре­де­лен мо­мент гър­ци­те не бя­ха отблъс­на­ли на­па­де­ни­ето на персите?" из­г­леж­да на­пъл­но излишен. Обаче след­ва­щи­ят въп­рос съв­сем не из­г­леж­да из лишен: „Как се стиг­на до там, че Персийската вой­на да про­те­че тък­мо по то­зи начин?"

Ако чо­век се за­мис­ли се­ри­оз­но над то­зи въп­рос и на­ис­ти­на по­тър­си не­го­вия отговор, ще установи: мно­го от во­ен­ни­те по­бе­ди на Изтока се дъл­жа­ха на факта, че там влас­т­ву­ва­ха та­ки­ва деспоти, ко­ито се ин­те­ре­су­ва­ха един­с­т­ве­но за се­бе си и с та­зи цел те се съ­юзя­ва­ха с ня­кои от свеще- нослужителите. Тогавашните дър­жав­ни инсти­ту­ции бя­ха не­об­хо­ди­ми за вся­ко ед­но от на­чи­на­ни­ята на из­точ­ни­те деспоти, оба­че те­зи ин­с­ти­ту­ции не­усетно по­ро­ди­ха и всич­ки въз­мож­ни злини. Ето кое поз­во­ли на един

Несъмнено, в тях­на­та Карма ще ус­та­но­вим и стро­го ли­чен елемент, но ще ус­та­но­вим също, че лич­на­та Карма е свър­за­на с Кармата на на­ро­да и с Кармата на човечеството, та­ка че ще бъ­де на­пъл­но оправдано, ако за явим: Тъкмо об­що­чо­веш­ка­та Карма из­п­ра­ти оп­ре­де­ле­ни­те лич­нос­ти в оп­ре­де­ле­но­то вре­ме на оп­ре­де­ле­но­то място!

Ето как об­що­чо­веш­ка­та Карма се на­мес­ва в ин­ди­ви­ду­ал­на­та Карма. В след­ва­щи­те лек­ции не­из­беж­но ще пос­тавим и въпроса, как се осъ­щес­т­вя­ва та­зи намеса. Обаче не­ка пре­ди то­ва да за­ос­т­рим вни­ма­ни­ето си вър­ху някои важ­ни подробности.

Нека да се пре­не­сем в оне­зи да­леч­ни епо­хи от раз­ви­ти­ето на Земята - опи­са­ни в мо­ята „Тайна Наука"*2 - кога­то на­ша­та Земя все още не при­те­жа­ва­ше ми­не­рал­но­то царство. Предишните пла­не­тар­ни въп­лъ­ще­ния на се­гашна­та Земя са из­вес­т­ни ка­то Старият Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна; на тях не мо­же и ду­ма да става за ми­не­рал­но цар­с­т­во в съв­ре­мен­ния сми­съл на та­зи дума. В сво­ите се­гаш­ни форми, ми­не­ра­ли­те въз­ник­на ха ед­ва през чет­вър­та­та пла­не­тар­на степен, а имен­но Земята. Но по­ра­ди факта, че ми­не­рал­но­то цар­с­т­во бавно и пос­те­пен­но се обо­со­би в хо­да на Земното развитие, то се пре­вър­на в ед­но осо­бе­но царство.

В пре­диш­ни­те епо­хи човеците, жи­вот­ни­те и рас­те­ни­ята се раз­ви­ва­ха по та­къв начин, че не раз­по­ла­га­ха с опора­та на ми­не­рал­но­то царство. За да пос­тиг­нат нап­ре­дък в сво­ята еволюция, те­зи три цар­с­т­ва тряб­ва­ше да от­де лят от се­бе си ми­не­рал­но­то царство. Едва след ка­то го от­де­ли­ха от се­бе си, те мо­жа­ха да се раз­ви­ят по-на­та­тък вър­ху твър­да­та ми­не­рал­на опо­ра на пла­не­та­та Земя. И за­нап­ред вър­ху Земята ни­ко­га ня­ма да въз­ник­не нещо, без пред­пос­тав­ки­те на ве­че из­г­ра­де­но­то ми­не­рал­но царст- во. Да, ми­не­рал­но­то цар­с­т­во е тук, и бъ­де­щи­те съдби на ос­та­на­ли­те цар­с­т­ва за­ви­сят от по­ява­та на ми­не­рал­но­то цар­с­т­во през да­леч­но­то ми­на­ло на Земята.

Следователно, с въз­ник­ва­не­то на ми­не­рал­но­то цар­с­т­во нас­тъп­ва нещо, чи­ито пос­ле­ди­ци се на­мес­ват в ця­ла­та след­ва­ща ево­лю­ция на Земята, в жи­во­та на всич­ки същества, ко­ито се раж­дат и уми­рат на Земята. Карми- чните пос­ле­ди­ци от нещо, ко­ето ста­ва през ми­на­ли­те епохи, се про­явя­ват ед­ва през след­ва­щи­те епохи. Налице е ед­на зави­си­мост меж­ду ми­на­ли­те фак­ти и се­гаш­ни­те събития, чи­ито пос­ле­ди­ци неп­ре­къс­на­то се връ­щат към сво­ите пър­во­на­чал­ни причини.

Да, човеци, жи­вот­ни и рас­те­ния от­х­вър­лят от се­бе си ми­не­рал­но­то цар-

ство, оба­че ми­не­рал­но­то цар­с­т­во рикошира об­рат­но вър­ху тях! Следова- телно, въз­мож­но е да го­во­рим и за ед­на „Карма на Земята".

И накрая, ще из­тък­нем един факт, чи­ето обяс­не­ние се съ­дър­жа в под­роб­ни­те опи­са­ния на мо­ята кни­га „Въведе­ние в Тайната Наука".

Знаем, че в сво­ето раз­ви­тие оп­ре­де­ле­ни Същества изос­та­ват на она­зи степен, ко­ято е ха­рак­тер­на за Старата Луна, за да улес­нят зем­ния чо­век в ус­во­ява­не­то на ед­ни или дру­ги качества. Обаче на ста­ра­та Лунна сте­пен изос­тават не са­мо Същества, изос­та­ват и суб­с­тан­ци­ал­ни сили. Добре помним, че на ста­ра­та Лунна сте­пен са изос­та­нали оне­зи Същества, ко­ито днес на­ри­ча­ме „луциферически"; тех­ни­те въз­дейс­т­вия са нав­ся­къ­де в зем­ния свят. Следователно, „изоставането" на те­зи лу­ци­фе­ри­чес­ки Съ- щества и тех­ни­те „въздействия" вър­ху Земната пла­нета, пре­диз­вик­ват последици, чи­ито съ­щин­с­ки при­чи­ни са за­ло­же­ни още в пре­диш­на­та пла­не­тар­на сте­пен на Земята, ко­ято на­ри­ча­ме с име­то „Старата Луна". Обаче то­ва се от­на­ся не са­мо за Съществата, а се от­на­ся и за веществата, за субстанциите.

Замислим ли се вър­ху на­ша­та Слънчева система, виждаме, че тя е със­та­ве­на от не­бес­ни тела, из­вър­ш­ва­щи зако­но­мер­ни кръ­го­ви движения, в ре­зул­тат на ко­ито пла­не­ти­те за­емат пре­диш­ни­те си мес­та в пространство- то. Обаче има и дру­ги не­бес­ни тела, ко­ито съ­що се дви­жат в оп­ре­де­лен ритъм, но мал­ко или мно­го на­ру­ша­ват оби­чай­ни­те за­ко­ни на Слънчевата система: то­ва са кометите. Но суб­с­тан­ци­ите на ко­ме­ти­те съв­сем не се под­чиня­ват на законите, спо­ред ко­ито съ­щес­т­ву­ва на­ша­та Слънчева система, а на за­ко­ни близ­ки до те­зи от епо­ха­та на Старата Луна. Практи- чески в ко­ме­ти­те ца­рят за­ко­но­мер­нос­ти от вре­ме­то на Старата Луна. Аз чес­то съм споменавал, че ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Наука за Духа ус­та­но­ви те­зи закономерности, още пре­ди те да бъ­дат пот­вър­дени от ес­тес­т­ве­ни­те науки. През 1906 го­ди­на в Париж, аз обър­нах вни­ма­ние вър­ху факта, че по вре­ме­то на Стара­та Луна из­вес­т­ни хи­мич­ни съ­еди­не­ния от въг­ле­род и азот са иг­ра­ели роля, по­доб­на на тази, ко­ято днес на Земята имат съ­еди­не­ни­ята на кис­ло­ро­да и въглерода, нап­ри­мер въг­ле­род­ни­ят двуокис. А те­зи съ­еди­не­ния имат в се­бе си не­що умъртвяващо. Подобно дейс­т­вие на Старата Луна са има­ли ци­ано­ви­те съединения, нап­ример ци­ано­во­до­род­на­та киселина. Тези фак­ти бя­ха из­не­се­ни от ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Наука за Духа още през 1906 година.

А и в дру­ги лек­ции съ­що съм напомнял: ко­ме­ти­те прос­то вна­сят за­ко­но­мер­нос­ти­те от епо­ха­та на Старата Луна в на­ша­та днеш­на Слънчева сис- тема, та­ка че има­ме пра­во да го­во­рим не са­мо за изос­та­ва­не на т.н. лу­ци­фери­чес­ки Същества, а и за за­къс­не­ли въздействия, свър­за­ни с оп­ре­де­ле­ни закономерности, ха­рак­тер­ни за са­ми­те суб­с­тан­ции от епо­ха­та на Старата Луна; закономерности, ко­ито днес по един неп­ред­ви­дим на­чин

Ето наг­лед­но до­ка­за­тел­с­т­во за тези, ко­ито казват: „Покажете ни по­не веднъж, как с по­мощ­та на Антропософията мо­же дейс­т­ви­тел­но да се стиг­не до ня­как­во откритие!"

Подобни до­ка­за­тел­с­т­ва има нав­ся­къ­де око­ло нас; не­об­хо­ди­мо е са­мо да от­во­рим очи и ще ги видим. В случая важ­но­то е, че част от процесите, ха­рак­тер­ни за епо­ха­та на Старата Луна, неп­ре­къс­на­то се на­мес­ват в живо­та на днеш­на­та Земя.

Редно е да си за­да­дем и друг въпрос: „Може ли изоб­що да се твърди, че в ос­но­ва­та на външ­ни­те се­тив­ни яв­ле­ния ле­жат ду­хов­ни причини?"

За всеки, кой­то е за­поз­нат с ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Наука за Духа е пре­дел­но ясно, че зад вся­ко се­тив­но яв­ле­ние се на­ми­ра не­го­ва­та скри­та ду­хов­на причина. Дори и ко­га­то от Старата Луна се из­лъч­ва не­що субстанциал- но, за да се на­ме­си по един или друг на­чин в жи­во­та на днеш­на­та Земя, до­ри и ко­га­то ко­ме­та­та „облъчва" на­ша­та Земя, зад те­зи фак­ти сто­ят оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни сили.

Например ние бих­ме мог­ли да по­со­чим как­ви ду­хов­ни си­ли се про­явя­ват чрез Халеевата комета. Всеки път, ко­га­то Халеевата ко­ме­та нав­ле­зе в сфе­ра­та на се­гаш­но­то Земно съществувание, тя ста­ва външ­ния из­раз на един нов и си­лен им­пулс към материализъм. Разбира се, на съв­ре­мен­ни­те хо­ра то­ва зву­чи неп­рав­до­по­доб­но и из­г­леж­да ка­то чис­то суеверие. Обаче не­ка да се замислят, как са­ми­те те го­во­рят за оп­ре­де­ле­ни въз­дейс­т­вия от стра­на на звез­ди­те и тех­ни­те констелации. Нима ня­кой би отре- къл, че до­ри външ­ни­ят вид на ес­ки­мо­са се разли­ча­ва от то­зи на индиеца, за­що­то в по­ляр­ни­те об­лас­ти слън­че­ви­те лъ­чи па­дат под съв­сем друг ъгъл? Голяма част от съв­ре­мен­ни­те уче­ни съ­що до­пус­ка оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни въз­дейс­т­вия от стра­на на звез­ди­те и тех­ни­те констелации.

Да, вся­ка по­ява на Халеевата ко­ме­та се прид­ру­жа­ва от си­лен ду­хо­вен им­пулс към материализъм. Този им­пулс лес­но мо­же да бъ­де доказан: След по­ява­та на Халеевата ко­ме­та през 1835 нас­тъ­пи она­зи ма­те­ри­алис­тич­на вълна, ко­ято оп­ре­де­ля­ме ка­то „ма­те­ри­ализ­мът от вто­ра­та по­ло­ви­на на ми­на­ло­то столетие"; а след по­-п­ре­диш­на­та по­ява на Халеевата ко­ме­та нас­тъ­пи ра­ци­она­лис­тич­ния по­дем на „френ­с­ки­те енциклопедисти". Ето още ед­на зависимост, още ед­но доказателство.

За да нас­тъ­пят оп­ре­де­ле­ни съ­би­тия в хо­да на Земното развитие, при­чи­ни­те тряб­ва­ше да бъ­дат за­ло­же­ни мно­го по-рано, още в пре­диш­но­то пла­не­тар­но въп­лъ­ще­ние на на­ша­та Земя. И тук ние се сблъс­к­ва­ме с

Ето как днес мо­жах­ме да хвър­лим из­вес­т­на яс­но­та вър­ху по­ня­ти­ето „Карма" и вър­ху ней­но­то зна­че­ние как­то за отдел­ни­те личности, та­ка и за ця­ло­то човечество; спрях­ме се на кар­мич­ни­те пос­ле­ди­ци за­ся­га­щи Земята и ней­ни­те пре­диш­ни пла­не­тар­ни въплъщения, ка­то се до­кос­нах­ме и до „Кармата на световете". Накратко: за­ко­нът на Кармата е за­кон на вза­им­на­та за­ви­си­мост меж­ду при­чи­на и следствие, но с та­зи съ­щес­т­ве­на подробност, че следстви­ето ви­на­ги се връ­ща и за­ся­га съ­щи­те при­чи­ни и съ­щи­те Същества, ко­ито са пре­диз­ви­ка­ли съ­от­вет­ни­те про­це­си и съби- тия. И до­кол­ко­то раз­г­леж­да­ме све­та ка­то про­яв­ле­ние на Духа, кар­мич­ни­те за­ви­си­мос­ти са нав­сякъ­де око­ло нас. Ние предусещаме, как в раз­лич­ни­те об­лас­ти на живота, Кармата ще се про­яви по на­й-­раз­личен на- чин. Ние пре­ду­се­ща­ме още, как раз­лич­ни­те кар­мич­ни по­то­ци - лич­на­та Карма, об­що­чо­веш­ка­та Карма, Земната Карма, Кармата на све­то­ве­те и т.н. - за­нап­ред не­из­беж­но ще се преп­ли­тат и кръстосват, та­ка че ние сме длъж­ни да стиг­нем до оне­зи заключения, ко­ито - с ог­лед на всич­ко ка­за­но - ще ни по­мог­нат да обхванем, да раз­бе­рем до­ри и на­й-с­лож­ни­те за­гад­ки на живота. А те ни­ко­га не мо­гат да бъ­дат разбрани, ако не стиг­нем до раз лич­ни­те кар­мич­ни връз­ки и отношения.