Лекции изнесени в Хамбург от 16. До 28. 1910 г

ПЕТА ЛЕКЦИЯ

Съдържанието на вче­раш­на­та лек­ция е от ог­ром­на важност, как­то за об­съж­да­не­то на след­ва­щи­те те­ми от на шия лек­ци­онен цикъл, та­ка и за вни­к­ва­не­то в кар­мич­ни­те за­ко­но­мер­нос­ти изобщо; ето за­що - тък­мо по­ради из­к­лю­чи­тел­на­та му важ­ност - поз­во­ле­те ми днес още вед­нъж да обоб­щя ос­нов­ни­те мо­мен­ти от вче­раш­на­та лекция.

В ней­но­то на­ча­ло аз изтъкнах, че за срав­ни­тел­но кра­тък пе­ри­од от пос­лед­но­то столетие, въз­г­ле­ди­те от­нос­но лечи­мос­т­та и не­ле­чи­мос­т­та на бо­лес­ти­те пре­тър­пя­ха дъл­бо­ки и ре­ши­тел­ни изменения. После ста­на ду­ма за това, как през 16 и 17 век се стиг­на до становището, ос­но­ва­ва­що се из­ця­ло на принципа: за вся­ка болест, сти­га тя да има съ­от­вет­но­то наз­ва­ние и сти­га хо­ра­та да вяр­ват в ней­на­та точ­на терминология, би тряб­ва­ло да съ­щес­т­ву­ват ед­ни или дру­ги ле­чеб­ни средства. Те бя­ха уверени, че хо­да на за­бо­ля­ва­не­то до го­ля­ма сте­пен се оп­ре­де­ля от прила­га­не­то на съ­от­вет­но­то ле­чеб­но средство. Посочихме още, че то­зи възглед, мал­ко или много, се за­па­зи до 19 век; и точ­но то­га­ва въз­ник­на не­го­ва­та пъл­на противоположност, на­ме­ри­ла из­раз в кон­цеп­ци­ята на из­вес­т­ния ви­ен­с­ки ле­кар Дайтел за „те­ра­пев­тич­ния нихилизъм", до­раз­ви­та впро­чем от Шкода и не­го­ви­те ученици. Ние обоб­щих­ме ос­нов­ни­те идеи на „те­ра­пев­тич­ния нихилизъм", ка­то добавихме, че той из­пит­ва не са­мо дъл­бо­ко съм­не­ние в аб­со­лют­на­та за­ви­си­мост меж­ду при­ла­га­не­то на ед­ни или дру­ги ле­чеб­ни сред­с­т­ва и са­ма­та болест, но и изоб­що не ис­ка да чуе за по­доб­на зависимост.

Ето как в ду­ши­те на мла­ди­те медици, обу­ча­ва­ни в ду­ха на те­ра­пев­тич­ния нихилизъм, се про­мък­на иде­ята за така на­ре­че­но­то „самолечение".

След ка­то ця­ла ме­ди­цин­с­ка школа, на чи­ито връх сто­яха про­чу­ти кори- феи, стиг­на до там, че въ­ве­де по­ня­тието „самолечение", не­об­хо­ди­ма е мал­ко логика, за да уточним: „Следователно, в хо­да на бо­лес­т­та се про­буж­да нещо, ко­ето я преодолява!" Следващата крач­ка нап­ред би ни от­ве­ла до про­уч­ва­не­то на по­-дъл­бо­ки­те при­чи­ни за нас­тъп­ва­не­то на ед­на или дру­га болест. Ние се опи­тах­ме да покажем, че в про­ти­ча­не­то на бо­лес­т­та се на­месват оп­ре­де­ле­ни кар­ми­чес­ки за­ко­но­мер­ност ко­ито про­из­ти­чат от ево­лю­ци­ята на ця­ло­то човечество. Ние по­со­чихме, как всичко, ко­ето чо­век пред­п­ри­ема в обик­но­ве­ния си жи­вот ка­то доб­ри и ло­ши постъпки, ка­то об­мис­лени и без­раз­съд­ни действия, всичко, ко­ето из­жи­вя­ва ка­то ед­ни или дру­ги ду­шев­ни вълнения, как всич­ко то­ва не про­ник­ва в дъл­би­ни­те на чо­веш­ко­то същество. Стана ду­ма и за причините, по­ра­ди ко­ито всичко, ко­ето в обикно­ве­ния жи­вот под­ле­жи на морални, ин­те­лек­ту­ал­ни и ду­шев­ни преценки, ос­та­ва в на­й-­по­вър­х­нос­т­ни­те пласто­ве на жи­во­та и не нав­ли­за в об­лас­т­та на по­-дъл­бо­ко раз­по­ло­же­ни­те сили, оп­ре­де­ля­щи чо­веш­ка­та ор­га­ни­зация. Съществува един вид пре­пятс­т­вие сре­щу нах­лу­ва­не­то на на­ша­та не­мо­рал­ност в по­-дъл­бо­ки­те об­лас­ти на чо­веш­кия организъм. И та­зи за­щит­на прег­ра­да сре­щу нах­лу­ва­не­то на ­

После обър­нах­ме вни­ма­ние вър­ху зна­че­ни­ето на оне­зи изживявания, ко­ито чо­век е заб­ра­вил безвъзвратно. Те не мо­гат да бъ­дат вър­на­ти об­рат­но в рам­ки­те на на­ши­те съз­на­тел­ни представи; в слу­чая та­зи ба­ри­ера на пред­с­та­ви­те лип­с­ва и въп­рос­ни­те из­жи­вя­ва­ния по­тъ­ват в организма, за да се вклю­чат към дру­ги­те му гра­дивни сили. Спряхме се и на болести, които, ако мо­га та­ка да се изразя, ос­та­ват на повърхността: неврозата, нев­расте­ни­ята и т.н. В то­зи сми­съл мо­гат да бъ­дат обяс­не­ни и хис­те­рич­ни­те състояния. Казахме; че тех­ни­те при­чини след­ва да бъ­дат тър­се­ни имен­но в заб­ра­ве­ни­те представи, ко­ито са из­т­лас­ка­ни от ком­п­лек­са на съз­на­ние то и вмък­вай­ки се в по­-дъл­бо­ки­те плас­то­ве на ду­шев­ния жи- вот, се про­явя­ват под фор­ма­та на болест.

Многократно сме из­тък­ва­ли и ог­ром­но­то зна­че­ние на он­зи период, включ­ващ вре­ме­то от раж­да­не­то до за­бе­лежи­тел­ния миг, ко­га­то чо­век ве­че мо­же да си спом­ня сво­ите изживявания. А това, ко­ето той забравя, про­дъл­жава да е в един вид тяс­на връз­ка с не­ви­ди­ми­те си­ли на чо­веш­кия организъм, про­дъл­жа­ва да го фор­ми­ра и усъ­вършенствува. Следова- телно, виж­да­ме как един цял ком­п­лекс от представи, ед­на ця­ла по­ре­ди­ца от из­жи­вя­ва­ния тряб­ва на­й-­нап­ред да по­тъ­не в дъл­би­ни­те на на­ше­то същество, за да мо­же пос­ле да уп­раж­ни вър­ху не­го сво­ите гра­див­ни функции.

И друг път съм споменавал, че то­ва „потъване" е най-силно, ко­га­то чо­век ми­на­ва през Портата на смър­т­та и про­дъл­жа­ва своя път меж­ду смър­т­та и по­ред­но­то си но­во раждане. Сега се про­ме­ня са­ми­ят ха­рак­тер на пре­дишни­те му ду­шев­ни из­жи­вя­ва­ния и те ме­та­мор­фо­зи­рат в градивни, в ор­га­ни­зи­ра­щи сили. Сега, в жи­во­та меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане, ду­шев­ни­те опит­нос­ти на­ис­ти­на ме­та­мор­фо­зи­рат в плас­тич­ни сили, в гра­див­ни си ли, и те взе­мат ак­тив­но учас­тие в стро­ежа на тялото, къ­де­то ще се осъ­щес­т­ви след­ва­ща­та инкарнация. Да, се­га в гра­див­ни­те сили, чо­век има всъщ­ност ре­зул­та­та от всич­ко онова, ко­ето по­-ра­но бе­ше съ­дър­жа­ние на не­говия ду­ше­вен живот, а в оп­ре­де­ле­ни слу­чаи - и съ­дър­жа­ние на не­го­вия съз­на­те­лен пред­с­та­вен живот.

В своя съз­на­те­лен жи­вот - дъл­бо­ко про­ник­нат от Аза - чо­век неп­ре­къс­на­то се люш­ка меж­ду две­те ос­нов­ни тен­ден­ции в света: меж­ду лу­ци­фе­ри­чес­ка­та и ари­ма­ни­чес­ка­та тенденция. Ако чо­век до­пус­ка грешки, чи­ито при­чи­ни са в ка­чес­т­ва­та на не­го­во­то ас­т­рал­но тяло, в не­го­ви­те
афекти, страс­ти и т.н., лу­ци­фе­ри­чес­ки­те си­ли са тези, ко­ито под­х­ран­ват чо­веш­ки­те действия. И ко­га­то пос­ле те­зи дейс­т­вия по­емат по то­ку­-що очер­та­ния от нас път и ме­та­мор­фо­зи­рат в гра­див­ни сили, те ля­гат в ос­но­ва­та на бъ­де­ща­та фи­зи­чес­ко­-­етер­на ор­га­ни­за­ция на чо­вешко­то съ­щес­т­во ка­то при­чи­ни за съ­от­вет­ни­те лу­ци­фе­ри­чес­ки болести.

Ариманическите сили, на ко­ито е под­ло­жен все­ки човек, ид­ват по­-с­ко­ро от стра­на на външ­ния свят. Те съ­що ме­та­мор­фо­зи­рат в гра­див­ни си­ли и до го­ля­ма сте­пен фор­ми­рат он­зи фи­зи­чес­ко­-­ете­рен организъм, кой­то чо­век сам под­гот­вя за сво­ята след­ва­ща инкарнация. И до­кол­ко­то вли­яни­ята на Ариман се на­мес­ват в те­зи гра­дивни сили, с пра­во мо­жем да го­во­рим за бо­лес­т­ни пред­раз­по­лож­би от ари­ма­ни­чес­ки характер. Тук аз при­бягнах и до по­мощ­та на твър­де оче­бий­ни примери, за­що­то те да­ват по­-­яс­на и кон­к­рет­на пред­с­та­ва за нещата. Спомняте си за при­ме­ра с он­зи чо­веш­ки индивид, кой­то в пре­диш­ния си живот, да предположим, е чер­пил си­ли за сво­ите дейс­т­вия от ед­но край­но не­дос­та­тъч­но до­ве­рие в се­бе си, от ед­на себенеувереност, та­ка че не­го­вият Аз е бил не със­ре­до­то­чен в се­бе си, а раз­пи­лян в не­съ­щес­т­ве­ни и не­нуж­ни подробности. След смъртта, та­къв човек раз­ви­ва ед­на стро­го оп­ре­де­ле­на тенденция, ко­ято в след­ва­ща­та ин­кар­на­ция ще му поз­во­ли да нап­ра­ви своя Аз по­-си­лен и по-съвършен. С дру­ги думи: той ще тър­си та­ки­ва обстоятелства, при ко­ито ще тряб­ва да се бо­ри сре­щу ог­ром­ни препятствия, а то­ва не­из­беж­но ще за­си­ли и ук­ре­пи Азовите му сили. От окул­т­на глед­на точ­ка е несъм- нено: ра­но или къс­но та­зи тен­ден­ция ще от­ве­де чо­ве­ка до за­ра­зя­ва­не­то с холера, по­не­же тък­мо тя ще му пре­дос­та­ви и въз­мож­нос­т­та да пре­одо­лее на­ис­ти­на ог­ром­ни препятствия. И така, в пре­одо­ля­ва­не­то на те­зи пре- пятс­т­вия е вло­же­но нещо, ко­ето през след­ва­ща­та ин­кар­на­ция - а при оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия и евен­ту­ал­но оз­д­равя­ва­не още в то­зи жи­вот - ще го из­диг­не до по­-сил­но себесъзнание, или до нат­руп­ва­не­то на сили, ко­ито в хо­да на про­дъл­жи­тел­но и упо­ри­то себевъзпитание, ще го до­ве­дат до съ­щия кра­ен резултат. Обратно, ед­на бо­лест като маларията, пре­дос­та­вя на чо­ве­ка съв­сем дру­га възможност: кар­ми­чес­ки да урав­но­ве­си пре­ка­ле­но­то до­ве­рие в се­бе си, пре­ка­ле­на­та себичност, как­ва­то е имал в пре­диш­ния си живот.

Онези от Вас, ко­ито са ве­че за­поз­на­ти с ос­нов­ни­те ан­т­ро­по­соф­с­ки прин- ципи, лес­но ще раз­бе­рат връз­ка­та между те­зи неща.

Винаги съм подчертавал: чо­веш­ки­ят Аз има своя фи­зи­чес­ки из­раз в кръвта. Не слу­чай­но две­те болести, за които ста­на ду­ма току-що, са свър­за­ни с кръв­та и за­ко­но­мер­нос­ти­те на кръвообращението. При хо­ле­ра­та нап­ример, нас­тъп­ва ед­но сгъс­тя­ва­не на кръвта. Тъкмо то е „препят- ствието", с ко­ето тряб­ва да се спра­ви не­дос­та­тъчно­то себесъзнание, за да се раз­вие и укрепне. От дру­га страна, при ма­ла­ри­ята наб­лю­да­ва­ме един

Естествено, в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм не­ща­та са мно­го слож­ни и ин­тим­но свързани; но Вие ще ус­пе­ете да ги разберете, само. ако ги раз­г­леж­да­те по то­зи начин.

От всичко, ка­за­но до тук, е ясно: Когато има­ме пред се­бе си чо­веш­ки организъм, из­г­ра­ден от жи­ви­те и фор­мо­обра­зу­ва­щи си­ли на ед­на душа, ко­ято се ин­кар­ни­ра с оп­ре­де­ле­ни тенденции, изис­к­ва­щи пре­одо­ля­ва­не­то на ед­но или дру­го препятствие, та­зи тен­ден­ция за­ко­но­мер­но от­веж­да чо­ве­ка до въз­мож­нос­т­та да се разболее, но в също­то вре­ме и до въз­мож­нос­т­та да се бо­ри сре­щу болестта, за­що­то ня­ма дру­га при­чи­на за по­ява­та на болестта, ос­вен да бъ­дат съз­да­де­ни пред­пос­тав­ки­те за тър­жес­т­ву­ва­не­то на ле­чеб­ния процес. Лечението нас­тъп­ва ед­ва тогава, ко­га­то ця­лос­т­на­та Карма под­по­ма­га да­ден човек, чрез пре­въз­мог­ва­не­то на съ­от­вет­на­та болест, да нат­рупа та­ки­ва сили, ко­ито през ос­та­ва­щи­те го­ди­ни до смъртта, ще му поз­во­лят да осъ­щес­т­ви дейс­т­ви­те­лен нап­ре­дък в ус­ло­ви­ята на фи­зи­чес­кия свят. С дру­ги думи: ко­га­то не­ща­та са нап­ред­на­ли до там, че всред ус­лови­ята на фи­зичес­кия свят чо­век сти­га до точката, при ко­ято бо­лес­т­та го връхлита, то­га­ва той за­поч­ва да си слу­жи тък­мо с оне­зи си­ли - бли­ка­щи от са­мия ле­че­бен про­цес - с ко­ито по­-ра­но изоб­що не е разполагал. Често оба­че не­го­ва­та ця­лос­т­на Карма е пос­та­ве­на така, че въп­ре­ки на­ме­ре­ни­ето си да нап­ра­ви своя ор­га­ни­зъм по­-съ­вър­шен чрез силите, ид­ва­щи от пре­въз­мог­ва­не­то на бо­лес­т­та - не­ща­та тук са из­к­лю­чи­тел­но слож­ни - чо­век до­пус­ка и по­дат­ливи, уяз­ви­ми мес­та в сво­ята фи­зи­чес­ко­-­етер­на организация, и то­га­ва ще се по­лу­чи следното: оне­зи сили, ко­ито чо­век ед­нов­ре­мен­но из­в­ли­ча от ле­чеб­ния процес, но и вла­га в него, ще го ук­ре­пят са­мо до из­вес­т­на степен, но не и до там, че да нап­ред­ва в ус­ло­ви­ята на фи­зи­чес­кия свят. И тогава, след ка­то те­зи нат­ру­па­ни си­ли са ос­тана­ли не­из­раз­ход­ва­ни в ус­ло­ви­ята на фи­зи­чес­кия свят, той ще ги упот­ре­би ед­ва след ка­то ми­не през Портата на смъртта; да, то­га­ва той ще се опи­та да ги вклю­чи - след ка­то не е ус­пял да ги вклю­чи в про­це­си­те на фи­зичес­кия свят - не другаде, а в под­го­тов­ка­та на след­ва­що­то си фи­зи­чес­ко тяло, ко­га­то но­ва­та ин­кар­на­ция от­ново ще го сва­ли в зем­ния живот.

А сега, с ог­лед на из­не­се­ни­те ду­хов­но­на­уч­ни факти, не­ка по­тър­сим обяснение и за оне­зи болести, ко­ито не водят ни­то до ис­тин­с­ко оздравя- ване, ни­то до смър­тен изход, а до т.нар. хро­нич­ни състояния, чес­то съп­ро­вож­да ни от един вид об­ща от­пад­на­лост и ли­не­ене на це­лия органи- зъм. Тук ста­ва­ме сви­де­те­ли на нещо, чи­ето точ­но раз­би­ра­не е от ог­ро-­

И така, яс­но­виж­да­що­то съз­на­ние установява, как в по­ве­че­то слу­чаи нас­тъп­ва ед­но твър­де ла­бил­но рав­но­ве­сие меж­ду етер­но­то тя­ло и фи­зи­чес­ко­то тяло, един без­по­ря­дък на жиз­не­ни­те сили, при кой­то все пак мо­же да се живее. Поради то­зи неп­ре­къс­нат без­по­ря­дък от стра­на на етер­но­то и фи­зи­чес­ко­то тяло, съ­от­вет­ни­ят чо­век често из­па­да във въз­буд­ни със- тояния. И яс­но­виж­да­що­то съз­на­ние кон­с­та­ти­ра как те­зи със­то­яния неп­ре­къс­на­то въз­ник­ват в ас­т­рал­но­то тя­ло и как неп­ре­къс­на­то на­пи­рат към по­лу­бол­на­та и към по­луз­д­ра­ва­та част на ор­га­низма, та­ка че въз­ник­ва не ед­но стабилно, а ед­но край­но ла­бил­но равновесие. Без та­зи ас­т­рал­на възбуда, здра­во слов­но­то със­то­яние би би­ло мно­го по-добро.

Но ако ос­во­бо­де­ни­те ду­шев­ни си­ли бъ­дат из­раз­ход­ва­ни в ак­тив­ни ду­хов­ни занимания, ско­ро ще установим, че по един твър­де сло­жен на­чин пос­ти­га­ме това, ко­ето ор­га­низ­мът сам би пос­тиг­нал - пре­одо­ля­вай­ки бо­лес­т­ния про­цес - и без на­ша­та намеса. Естествено, па­ци­ен­тът тряб­ва да вни­ма­ва и да не при­бяг­ва до средства, ко­ито от­но­во ще го върнат към не­го­ва­та болест. Ако нап­ри­мер той стра­да от сла­бост в очите, и за да се от­къс­не от та­зи мисъл, се от­да­ва­на уси­ле­но четене, яс­но е, че та­ка той ня­ма да пос­тиг­не сво­ята край­на цел. Едва ли е нуж­но да тър­сим под­роб­ни „до­ка­зателства" в за­щи­та на гор­на­та теза; все­ки сам мо­же да за­бе­ле­жи по се­бе си, че ако ус­пее да заб­ра­ви за из­вес­т­но вре­ме ед­но или дру­го свое неразположение, ще из­пи­та трай­но облекчение, осо­бе­но ако заб­ра­вя­не­то е съп­ро­во­де­но с оп­ре­де ле­ни занимания. Следователно, ста­ва ду­ма за ед­но позитивно, здра­вос­лов­но забравяне!

И се­га Вие сти­га­те до мисълта, че чо­век да­леч не е без­по­мо­щен пред кар­ми­чес­ки­те пос­ле­ди­ци от не­го­ви­те зло­де­яния в пре­диш­ния му живот,
до­кол­ко­то те се про­явя­ват под фор­ма­та на болести. Ако допуснем, че всичко, ко­ето в жи­во­та между раж­да­не­то и смър­т­та под­ле­жи на морал- на, ду­шев­на и ин­те­лек­ту­ал­на оценка, не мо­же да про­ник­не тол­ко­ва дъл­боко в организма, че да се пре­вър­не в при­чи­на за ед­но или дру­го ор­га­нич­но заболяване, след­ва да приемем, че меж­ду смър­т­та и но­во­то раж­да­не то пос­ти­га тък­мо то­ва и съз­да­ва пред­пос­тав­ки­те за болестта; съ­щес­т­ве­но­то оба­че е друго: че е на­пъл­но въз­мож­но це­ли­ят то­зи процес, из­г­ра­ден вър­ху кар­ми­чес­ки­те при­чи­ни и следствия, да бъ­де пре­вър­нат в един съз­на­те­лен процес, в един про­цес на чо­веш­ко­то съзнание!

Въпросът мо­же да бъ­де пос­та­вен и по друг начин: Нима не е възможно, след ка­то бо­лес­ти­те са един вид кар­ми­чес­ки пос­ле­ди­ци от ми­на­ли из­жи­вя­ва­ния и постъпки, след като, следователно, са ду­хов­ни ме­та­мор­фо­зи на последните, да пред­по­ло­жим съ­що - а ду­хов­ни­те фак­ти го­во­рят дос­та­тъч­но яс­но в пол­за на та­ко­ва пред­по­ло­же­ние - че продук­тът на мета- морфозата, болестта, мо­же да бъ­де избегнат, и то из­бег­нат до та­ка­ва сте- пен, че вмес­то ле­чебния процес, вмес­то това, ко­ето се на­ди­га от ор­га­низ­ма и се про­явя­ва ка­то болест, с дру­ги думи, ка­то ед­на стро­га пе­да­го­ги­чес­ка мярка, да по­ро­дим в се­бе си ду­хов­на­та противоположност, ду­хов­ния ек­ви­ва­лент на всич­ко това; та­ка че ако сме дос­та­тъч­но умни, да пре­вър­нем бо­лес­т­та в един ду­хо­вен про­цес и да осъ­щес­т­вим пе­да­го­ги­чес­ка­та мяр­ка не чрез болестта, а та­ка да се каже, чрез си­ли­те на на­ша­та соб­с­т­ве­на душа?

Понеже от­но­во нав­ли­за­ме в об­лас­т­та на фактологията, бих же­лал да се спра на кон­к­ре­тен пример. Налага се от но­во да припомня, че при­ме­ри­те са ми­на­ли през ос­нов­на ду­хов­но­на­уч­на проверка; изоб­що аз ни­ко­га не съм пред­ла­гал хипотези, а са­мо кон­к­рет­ни и доб­ре про­уче­ни „случаи".

Нека да приемем, че на оп­ре­де­ле­на въз­раст да­ден чо­век се за­ра­зя­ва от „дреб­на шарка", морбили, а ние има­ме зада­ча­та да вник­нем в кар­ми­чес­ки­те за­ко­но­мер­нос­ти на то­зи случай. И то­га­ва ние ще установим, че за­ра­зя­ва­не­то с дреб­на шар­ка е кар­ми­чес­ка пос­ле­ди­ца от един пре­ди­шен живот, кой­то бих­ме мог­ли да опи­шем по след­ния начин: През ми­на­ла­та ин­кар­на­ция въп­рос­на­та лич­ност не се е ин­те­ре­су­ва­ла осо­бе­но от външ­ния свят, не в грубо­-­его­ис­ти­чен смисъл, но все пак е пред­по­чи­та­ла да се за­ни­ма­ва със се­бе си; следователно, ед­на личност, ко­ято е раз­миш­ля­ва­ла много, но не вър­ху външ­ни­те събития, а в рам­ки­те на своя ин­ти­мен ду­ше­вен свят. Днес Вие не­съм­не­но ще срещ­не­те мно­го хора, ко­ито вярват, че мо­гат да ре­шат све­тов­ни­те за­гад­ки с по­мощ­та на самов­г­лъ­бя­ва­не и без­к­рай­но ро­ве­не в ед­ни или дру­ги подробности. Личността, за ко­ято аз кон­к­рет­но говоря, иска­ше да раз­бе­ре жи­во­та не ка­то се вслуш­ва в съ­ве­ти­те на другите, а с без­п­лод­но мъд­ру­ва­не от­нос­но това, как след­ва да пос­тъ­пи при ед­ни или дру­ги обстоятелства. Тази сла­бост на душата,

Сега ид­ва ред да пос­та­вим въпроса: Добре, от ед­на стра­на дреб­на­та шар­ка е фи­зи­чес­ко - кар­ми­чес­ка­та пос­ле­дица от ми­на­лия живот, но как да си обяс­ним ду­шев­но­то със­то­яние на то­зи човек? Не е ли съ­що и то кар­ми­чес­ка пос­ле­ди­ца от ми­на­лия живот?