Лекции изнесени в Хамбург от 16. До 28. 1910 г



страница5/7
Дата08.05.2018
Размер1.42 Mb.
#67818
1   2   3   4   5   6   7

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ


19 май 1910

Лечими и не­ле­чи­ми бо­лес­ти в свет­ли­на­та на Кармата.

Нека да за­поч­на с предположението, че един ден ко­га­то иде­ите за Кар- мата и кар­мич­ни­те връз­ки бъ­дат при­ети в един по­-ши­рок кръг, две­те понятия, ко­ито са пред­мет на днеш­на­та лекция, а имен­но „лечимост" и „нелечимост" на болестите, ще бъ­дат раз­г­леж­да­ни в свет­ли­на­та на по­-­яс­ни и - ако мо­га та­ка да се из­ра­зя - по­-д­ру­же­люб­ни представи. Трябва да изтъкна, че през раз­лич­ни­те столетия, по въп­ро­си­те за „лечимостта" и „нелечимостта" на болестите, са би­ли из­каз­ва­ни все­въз­мож­ни мне­ния и


догадки. И да­леч не е не­об­хо­димо да се връ­ща­ме твър­де на­зад в исто- рията, за да се убе­дим в ог­ром­ни­те промени, ко­ито те са претърпели.

Виждате например, как в края на Средновековието, приб­ли­зи­тел­но към сре­да­та меж­ду 16 и 17 век, пос­тепен­но се офор­мя представата, че бо­лес­т­ни­те кар­ти­ни би­ха мог­ли да бъ­дат на­й-с­т­ро­го разграничени, та­ка че прак­ти­чес­ки вся­ка бо­лест бе­зус­лов­но би тряб­ва­ло да се ле­ку­ва със съ­от­вет­на билка, мик­с­ту­ра и т.н. Общо взето, то­зи въз­г­лед се за­дър­жа твър­де дълго, об­х­ва­щай­ки до­ри част от 19 век. И ако днес един лаик, един обик­но­вен човек, за­поз­нат на­й-­об­що със съв­ре­мен­на­та терминология, би пре­лис­тил ре­цеп­ти­те от края на 18 век за ле­че­ние на болестите, би ос­та­нал уди­вен от ог­ром­ния брой ле­кар­с­т­ва - от чайовете, мик­с­ту­рите, до от­ров­ни­те сред­с­т­ва и кръвопускането, и т.н. Но тък­мо 19 век бе­ше този, кой­то на­пъл­но пре­обър­на възгледите, и то всред на­й-­ува­жа­ва­ни­те ме­ди­цин­с­ки среди.

Аз доб­ре помня, как през мо­ите мла­деж­ки го­ди­ни ста­нах пряк сви­де­тел на го­ля­ма част от те­зи про­ти­во­по­лож­ни мнения. А та­ка­ва въз­мож­ност се пред­ла­га­ше на всеки, кой­то бе­ше мал­ко или мно­го за­поз­нат с „ни­хи­лис­тич­на­та меди­цин­с­ка школа", ко­ято въз­ник­на към сре­да­та на 19 век във Виена и бър­зо спе­че­ли за­вид­но вли­яние в ев­ро­пейс­ките страни. Изход- ната точ­ка на то­зи пъ­лен об­рат от­нос­но „лечимостта" и „нелечимостта" на бо­лес­ти­те ста­на внима­тел­но­то про­уч­ва­не на един за­бе­ле­жи­те­лен ле- кар, Дител, вър­ху ле­че­ни­ето на пнев­мо­ни­ята и дру­ги­те бе­лод­роб­ни въз- паления. Накратко, той стиг­на до извода, че в об­щи линии, не съ­щес­т­ву­ва не­пос­ред­с­т­вен ле­че­бен ефект, ко­га­то се при­ла­га ед­но или дру­го ле­кар­с­т­ве­но сред­с­т­во в хо­да на да­де­на болест. Авторитетът на Дител се ока­за ре­ша­ващ за млади­те ме­ди­ци от не­го­во­то съв­ре­мие и пос­те­пен­но тях­но­то ста­но­ви­ще за ле­чеб­на­та стойност на всич­ки древ­ни лекар­с­т­ве­ни сред­с­т­ва се доб­ли­жи до из­вес­т­на­та поговорка: „Когато пе­те­лът пее на бунището, вре­ме­то или се променя, или ос­та­ва същото!" Те зас­тъп­ва­ха становището, че за про­ти­ча­не­то на ед­на бо­лест е съв­сем без­раз­лично да­ли пред­пис­ва­ме ед­но или дру­го ле­кар­с­т­ве­но средство. И с ед­на дос­та убе­ди­тел­на за то­га­ваш­но­то вре­ме статистика, Дител доказа, че бол­ни­те от пнев­мо­ния оз­д­ра­вя­ват или уми­рат в съ­щи­те про­цент­ни съотношения, не­за­виси­мо да­ли са тре­ти­ра­ни с въ­ве­де­на­та от не­го „изчакваща" тера- пия, или с из­пи­та­ни­те ле­чеб­ни сред­с­т­ва на ми­налото.

Основаната от Дител и до­раз­ви­та от Шкода „из­чак­ва­ща терапия" се със­тои в това, че бол­ни­ят се пос­та­вя при таки­ва условия, ко­ито в мак­си­мал­на сте­пен под­по­ма­гат спон­тан­ни­те ле­чеб­ни си­ли на организма; а ро­ля­та на ле­каря ед­ва ли се свеж­да до друго, ос­вен да бди вър­ху про­ти­ча­не­то на бо­лес­т­та и да бъ­де на мяс­то­то си, ко­га­то на стъп­ва­щи­те ус­лож­не­ния из- ис­к­ват ед­на чис­то чо­веш­ка на­ме­са и помощ. Общо взето, ле­ка­рят - ако


мо­га та­ка да се из­ра­зя - виж­да как бо­лес­т­та идва, след ко­ето из­чак­ва спо- н­тан­ни­те ле­чеб­ни си­ли на организма, до­ка­то нап­ри­мер трес­ка­та спад­не и ле­че­ни­ето при­вър­ши от са­мо се­бе си.

Това ме­ди­цин­с­ко нап­рав­ле­ние бе­ше на­ре­че­но „нихилистично", за­що­то се опи­ра­ше на ня­кол­ко извода, до които стиг­на проф. Шкода, чи­ито сми­съл бе­ше приб­ли­зи­тел­но следния: „Ние мо­же би сме в със­то­яние да диа- гнос­ти­ци­ра­ме от­дел­ни­те болести, да ги описваме, до­ри до­ня­къ­де да ги обясняваме, но не и да ги лекуваме!"

Спирам се на те­зи неща, за да обър­не­те вни­ма­ние на ня­кои факти, ко­ито бя­ха не­ос­по­ри­ми за на­ча­ло­то на 19 век; те по­ло­жи­тел­но ще Ви улес­нят да усе­ти­те до как­ва го­ля­ма сте­пен се про­ме­ни­ха на­уч­ни­те пред­с­та­ви в об­лас­т­та на медицината. Разбира се, ус­т­но­то спо­де­ля­не на по­доб­ни фак­ти не означава, че бих ис­кал да взе­ма ед­на или дру­га стра­на в то­зи спор. Явно е, че ду­ми­те на из­вес­т­ния про­ф. Ш­ко­да но­сят в се­бе си не­що твър­де ра­ди­кал­но и не е труд­но да по­со­чим границите, в ко­ито те за­паз­ват сво­ята валидност. Подобни убеж­де­ния - всъщ­ност без да при­веж­дат ня­как­ви до­ка­за­тел­с­т­ва и без да сти­гат до яс­на фор­му­ли­ров­ка - на­веж­да­ха към идея та, че прак­ти­чес­ки в чо­ве­ка би тряб­ва­ло да има нещо, ко­ето в из­вес­тен сми­съл пре­доп­ре­де­ля про­ти­ча­не­то и изхо­да на ед­на болест, и което, об­що взето, е из­вън пре­де­ли­те на ру­тин­на­та ме­ди­цин­с­ка помощ.

Да, в слу­чая бе­ше под­с­ка­за­на идеята, че има нещо, ко­ето е из­вън чо­веш­ки­те възможности, и ако та­зи идея бъ­де от­не­се­на към чо­веш­кия органи- зъм, тя ни от­веж­да един­с­т­ве­но до за­ко­на на Кармата и до учас­ти­ето на Карма­та в про­ти­ча­не­то на чо­веш­кия живот. Ако вни­ма­тел­но прос­ле­дим про­ти­ча­не­то на ед­на бо­лест - а неп­реду­бе­де­ни­ят пог­лед лес­но ще ус­та­но­ви как вед­на­га след по­ява­та на бо­лес­т­та блик­ват спон­тан­ни­те ле­чеб­ни си­ли и фор­ми­рат це­лия бъ­дещ оз­д­ра­ви­те­лен процес, ка­то в един слу­чай нас­тъп­ва пъл­но оздравяване, а в друг слу­чай то е не­въз­мож­но - ще се ви­дим при­ну­де­ни да тър­сим мно­го по­-дъл­бо­ки­те при­чи­ни и за­ко­но­мер­нос­ти на бо­лестна­та симптоматика.

Накратко: мо­жем ли да тър­сим те­зи по­-дъл­бо­ки за­ко­но­мер­нос­ти в пре­диш­ния зе­мен жи­вот на човека? Ето съ­ществе­ни­ят въп­рос за нас! Мо- жем ли да приемем, че още с раж­да­не­то си, чо­век но­си из­вес­т­ни предпо- ставки, които предопределят, гру­бо казано, две­те ос­нов­ни тенденции: в един слу­чай сам да ак­ти­ви­ра ле­чеб­ни­те си­ли на своя организъм, а в друг - да не мо­же да пос­тиг­не това, въп­ре­ки всич­ки­те си усилия.

Ако си при­пом­ни­те това, за ко­ето вче­ра ста­на дума, Вие ще разберете, че по вре­ме на събитията, ра­зиг­ра­ващи се меж­ду смър­т­та и но­во­то раж- дане, чо­веш­ка­та ин­ди­ви­ду­ал­ност при­ема в се­бе си твър­де осо­бе­ни сили. Ние ве­че казахме, че по вре­ме­то на Камалока, пред ду­хов­ния взор на чо­ве­ка пре­ми­на­ват всич­ки­те съ­би­тия от пос­лед­ния му живот, ръ­ко­во­де­-­


ните от са­мия не­го доб­ри и зли дела, ка­чес­т­ва­та на не­го­вия ха­рак­тер и т.н., и че чрез съ­зер­ца­ва­не­то на соб­с­т­ве­ния си живот, той сам про­буж­да коп­не­жа да из­п­ра­ви всич­ки­те си не­съ­вършенства, да из­ку­пи всич­ки­те си грешки, да из­г­ра­ди и ут­вър­ди в се­бе си оне­зи качества, ко­ито ще са му не­обхо­ди­ми за та­зи го­ля­ма цел. И ако про­уме­ем то­зи факт, мо­жем да сме на­пъл­но сигурни: Човекът но­си то­зи копнеж със се­бе си и в ми­га на сво­ето раж­да­не го сва­ля във фи­зи­чес­кия свят.

Да, той ак­тив­но учас­т­ву­ва в из­г­раж­да­не­то на сво­ето но­во тя­ло и вър­ши то­ва с ог­лед на силите, ко­ито е доне­съл от пре­диш­ни­те си инкарнации, как­то и от пе­ри­ода меж­ду смър­т­та и по­ред­но­то си но­во раждане. Въоръ- жен с те­зи сили, той вли­за в сво­ето но­во тяло. Ето за­що е на­пъл­но ясно, че но­во­то тя­ло мо­же да бъ­де сла­бо или сил­но спо­ред това, да­ли чо­век вла­га в не­го ни­щож­ни или мо­гъ­щи сили.

Ако нап­ри­мер по вре­ме на жи­во­та в Камалока, чо­век до­ло­ви след­ни­те думи: „През пос­лед­ния си живот, ти се про­яви ка­то един човек, чи­ито пос­тъп­ки бя­ха под из­к­лю­чи­тел­но­то вли­яние на тво­ите афекти, на гнева, страха, изоб­що на тво­ите страсти", та­зи кон­с­та­та­ция ще има за не­го точ­но оп­ре­де­ле­ни последици. И се­га тези пос­тъп­ки зас­та­ват ка­то жи­ви пред не­го­ва­та ду­ша в све­та на Камалока и от тях се по­раж­да след­на­та ми­съл (естествено, ние упот­ре­бя­ва­ме сло­вес­ни изрази, ко­ито са ва­лид­ни за ус­ло­ви­ята на фи­зи­чес­кия свят): „Ти тряб­ва да по­ло­жиш уси­лия и да ста­неш по-съвършен, та­ка че за­нап­ред да не до­пус­каш пос­тъп­ки и дейст- вия, ко­ито да са под вли­яни­ето на тво­ите афекти!"

Тази ос­нов­на ми­съл се прев­ръ­ща в със­тав­на част на чо­веш­ка­та индиви- дуалност; ми­на­вай­ки през за­ча­ти­ето и раждането, та­зи ми­съл нах­лу­ва ка­то ед­на ре­ал­на си­ла и се на­мес­ва в из­г­раж­да­не­то на но­во­то тяло. Ето как в но­во ро­де­но­то фи­зи­чес­ко тя­ло се про­мък­ва стре­ме­жът да пос­тъп­ва­ме с це­лия организъм, със­та­вен от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло по та­къв начин, че да из­к­лю­чим как­ва­то и да е въз­мож­ност от действия, моти­ви­ра­ни от афекти, гняв, страх, омраза, за­вист и т.н.; та­ка чо­век на­ис­ти­на ста­ва по­-съ­вър­шен и се из­ди­га до там, че мо­же да пред­п­ри­ема действия, ко­ито всъщ­ност са кар­мич­но из­п­ра­вя­не на пре­диш­ни­те му постъпки. Така под вли­яни­ето на един разум, да­леч пре­въз­хож­дащ не­го­вия обик­но­вен разум, чо­век се про­ник­ва от стре­ме­жа към все по­-пъл­но съ­вър­шен­с­т­во в да­де­на об­ласт и към кар­мич­но въз­мез­дие на сво­ите ми­на­ли действия.

Помислете кол­ко без­к­рай­но сло­жен е жи­во­тът и как чо­век ден след ден пред­п­ри­ема пос­тъп­ки и действия, които изис­к­ват по­доб­но кар­мич­но въз­мез­дие и ще разберете: Когато ду­ша­та се ин­кар­ни­ра в но­во­то тяло, де­сет­ки и сто­ти­ци тенденции, де­сет­ки и сто­ти­ци мисли, очак­ва­щи кар­мич­но възмездие, са ве­че вът­ре в него; те­зи все въз­мож­ни тен­ден­ции и
мис­ли се пре­ли­ват и кръстосват, при­да­ва­щи по то­зи на­чин оп­ре­де­ле­на кон­фи­гу­ра­ция на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко и етер­но тяло. За да съм на­пъл­но ясен, ще се спра на един оче­би­ен пример. Днес ще си поз­во­ля да из­тък­на нещо, ко­ето впро­чем ви­на­ги съм подчертавал: аз не говоря, из­хож­дай­ки от да­де­на те­ория или хипотеза, а при­веж­дам са­мо та­ки­ва примери, ко­ито са доб­ре про­ве­ре­ни от Духовната Наука.

Нека да пред­по­ло­жим следното: през пос­лед­ния си живот, един чо­век е жи­вял така, че не­го­ви­те дейс­т­вия са би­ли ръ­ко­во­де­ни от ед­но твър­де сла­бо Азово чувство, ко­ето е би­ло пре­ка­ле­но от­да­де­но на външ­ния свят и то до сте­пен на из­вес­т­на несамостоятелност, на из­вес­т­но без­ли­чие - все черти, ко­ито не са ве­че под­хо­дя­щи за се­гашно­то ево­лю­ци­он­но рав­ни­ще на човечеството. Следователно, в съ­от­вет­на­та ин­кар­на­ция на то­зи човек, не­го­ви­те дейс­т­вия са но­се­ли от­пе­ча­тъ­ка на ед­но сла­бо или лип­с­ва­що Азово чувство. И ето, че по вре­ме­то на Камалока, той от­но­во зас­та­ва пред сво­ите действия, произтичащи, как­то казахме, от ед­но сла­бо или лип­с­ва­що Азово чувство. Сега той по­ема в се­бе си ед­на дру­га тен- денция: „Ти тряб­ва да раз­ви­еш в ду­ша­та си сили, ко­ито ще ук­ре­пят твоя Аз; през ед­на след­ва­ща ин­кар­на­ция ти тряб­ва да си оси­гу­риш въз­мож­нос­т­та да ра­бо­тиш сре­щу съп­ро­ти­ва­та на тво­ето тяло, сре­щу силите, ко­ито на­пи­рат към теб от физическото, етер­но­то и ас­т­рал­но­то тя­ло и под­ко­па­ват себесъзнанието; всич­ко то­ва е един вид изпитание. Да, ти тряб­ва да си из­г­ра­диш ед­но тяло, което ти напомня, че пред­раз­по­лож­ба­та към не­дос­та­тъч­но­то се­бе­съз­на­ние фак­ти­чес­ки ид­ва от тялото!"

А това, ко­ето ще се ра­зиг­рае през след­ва­ща­та инкарнация, ед­ва ли ще про­ник­не в по­ле­то на съзнанието; мал­ко или много, то ще ос­та­не в об­лас­т­та на подсъзнанието. Въпросният ин­ди­вид ще се ус­т­ре­ми към та­ка­ва съд­ба в след­ва­ща­та си инкарнация, ко­ято ще го сблъс­ка с на­й-­ярос­т­ни­те пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва спря­мо Азът, спря­мо се­бе съзнанието, та­ка че той ще е при­ну­ден да се бо­ри с всич­ки си­ли за сво­ето себесъзнание. Той ще бъ­де магне­тич­но прив­ли­чан към та­ки­ва обстоятелства, ко­ито ще по­раж­дат из­к­лю­чи­тел­ни трудности, та­ка че не­го­во­то се­бе­съз­на­ние прос­то ще во­ди неп­ре­къс­нат бунт сре­щу съ­от­вет­ния стро­еж на физическото, етер­но­то и ас­т­рал­но то тяло.

Колкото и стран­но да звучи, индивидуалностите, об­ре­ме­не­ни с та­ка­ва Карма, вли­зат по един твър­де ха­рак­те­рен на­чин в но­ва­та ин­кар­на­ция и вся­чес­ки тър­сят дос­тъп до та­ки­ва об­с­то­ятел­с­т­ва и ситуации, че да бъ­дат из­ло­же­ни на епидемии, как­ва­то е нап­ри­мер холерата; за­що­то тя им пре- д­ла­га гор­чи­ва­та въз­мож­ност да се срещ­нат с то­ку що опи­са­но­то съпро- тивление. Вътрешната бор­ба на за­бо­ле­лия чо­век сре­щу то­ва съп­ро­тив­ле­ние на три­те те­ла ще пре­диз­ви­ка през след­ва­ща­та ин­кар­на­ция зна­чи­тел­но усил­ва­не на себесъзнанието.


Да се спрем и на друг оче­би­ен пример, и - за да вник­не­те по­-доб­ре в не­ща­та - не­ка да из­бе­рем про­ти­во­по­ложния случай.

Нека да си представим, че по вре­ме­то на Камалока, един чо­век вижда, как през из­ми­на­лия си жи­вот е пред­п­риемал дейс­т­вия под вли­яни­ето на пре­ка­ле­но сил­но себесъзнание, как се е упо­ва­вал пре­ди всич­ко на са­мия се­бе си, на своя Аз. И се­га си да­ва сметка, че той тряб­ва да укроти, да обуз­дае се­бич­но­то на­ча­ло в се­бе си. В след­ва ща­та си ин­кар­на­ция той на вся­ка це­на ще тър­си та­ки­ва ситуации, при ко­ито не­го­ви­те три те­ла ня­ма да представ­ля­ват ни­как­ва прег­ра­да за не­го­вия Аз, та­ка че Азът неп­ре­къс­на­то ще ос­та­ва без ни­как­ва те­лес­на опо­ра и ще се изя­вя­ва по ня­ка­къв аб­сур­ден начин. А по­доб­ни ус­ло­вия са налице, ко­га­то Кармата срещ­не то­зи човек с маларията.

Тук Вие сте из­п­ра­ве­ни не са­мо пред бо­лес­т­та ка­то кар­мич­но следствие, но и пред ос­нов­ния принцип: чо­век се на­соч­ва към ед­ни или дру­ги об­с­то­ятел­с­т­ва - за да се раз­вие в хо­да на сво­ята Карма - от един мно­го по­-висш разум, а не от този, кой­то мо­же да бъ­де об­х­ва­нат с по­мощ­та на обик­но­ве­но­то съзнание. Ако вни­ма­тел­но се за мис­ли­те вър­ху те­зи думи, лес­но ще вник­не­те в епи­де­мич­ния ха­рак­тер на ня­кои болести. Бихме мо- г­ли да по­сочим на­й-­раз­лич­ни примери, ко­ито ще ни убедят, как в ре­зул­тат на сво­ите опит­нос­ти през вре­ме­то на Камалока, чо­век ак­тив­но тър­си оне­зи обстоятелства, ко­ито ще го срещ­нат с ед­на или дру­га болест, за да мо­же - чрез нейно­то пре­одо­ля­ва­не и чрез раз­г­ръ­ща­не на спон­тан­ни­те ле­чеб­ни си­ли в се­бе си - да по­лу­чи мо­щен тла­сък в ця­лостно­то си раз- витие.

Преди мал­ко споменах, че ко­га­то чо­век се ръ­ко­во­ди пре­дим­но от сво­ите афекти, по вре­ме­то на Камалока, той от­но­во се виж­да из­п­ра­вен пред соб­с­т­ве­ни­те си про­яви и действия, ко­ито са бук­вал­но про­ни­за­ни от афекти и страсти. Този факт про­буж­да у не­го оп­ре­де­ле­на тенденция: в след­ва­ща­та ин­кар­на­ция той ще срещ­не нещо, и то в соб­с­т­ве­но­то си тяло, чи­ето пре­одо­ля­ва­не ще му поз­во­ли да из­вър­ши действия, с ко­ито ще поп­ра­ви лоши­те пос­ле­ди­ци от пос­тъп­ки­те през пре­диш­ния си живот. Тук ста­ва ду­ма за она­зи фор­ма на заболяване, ко­ято в по­-но­во вре­ме на­ри­ча­ме дифтерия; тя се проявява, ко­га­то е на­ли­це она­зи кар­мич­на го­тов­ност да се срещнат с та­зи бо­лест хора, ко­ито в пре­диш­на­та си ин­кар­на­ция са се ръ­ко­во­де­ли от афекти, страст и т.н.

В хо­да на те­зи лек­ции ще чу­ем дос­та под­роб­нос­ти от­нос­но причините, во­де­щи до ед­на или дру­га болест. Обаче сега, за да нап­ред­нем още по­ве­че в на­ше­то окул­т­но познание, се на­ла­га да от­го­во­рим на един мно­го по­-дъл­бок въпрос: Как ста­ва така, че встъп­вай­ки в сво­ята ин­кар­на­ция с ве­че кар­мич­но под­гот­ве­ния стре­меж да пос­тиг­не ед­но или дру­го чрез пре­одо­ля­ва­не­то на то­ва или оно­ва страдание, как ста­ва така, че вед­нъж чо­век
ус­пя­ва и се прев­ръ­ща на­ис­ти­на в победител, пре­въз­мог­ва бо­лес­т­та и нат­руп­ва си­ли за ог­ро­мен скок в сво­ето развитие, а друг път гу­би сра­же­ни­ето и бо­лес­т­та е тази, ко­ято тър­жес­т­ву­ва над него? Тук ние тряб­ва да обгър­нем с пог­лед оне­зи ду­хов­ни принципи, ко­ито по­на­ча­ло пра­вят въз­мож­но бо­ле­ду­ва­не­то в чо­веш­кия живот.

Обстоятелството, че по­на­ча­ло чо­ве­кът мо­же да бо­ле­ду­ва и ак­тив­но да тър­си ед­на или дру­га бо­лест - дви­жен от сво­ята Карма - в край­на смет­ка се дъл­жи на оне­зи ду­хов­ни принципи, ко­ито ние чес­то сме об­съж­да­ли в хо­да на на­ши­те ан­т­ро­по­соф­с­ки проучвания.

Ние знаем, че в оп­ре­де­лен мо­мент от Земното развитие, оп­ре­де­ле­ни си- ли, ко­ито на­ри­ча­ме луциферически, проник­на­ха в чо­веш­ка­та еволюция; те при­над­ле­жа­ха на та­ки­ва свръх­се­тив­ни Същества, ко­ито по вре­ме­то на Стара­та Луна, та­ка да се каже, изос­та­на­ха и не ус­пя­ха да на­ме­рят нор­мал­ния начин, за да се свър­жат със Земна­та планета. Ето как, още пре­ди чо­веш­ки­ят Аз да е за­поч­нал сво­ята мисия, в ас­т­рал­но­то тя­ло на чо­ве­ка беше вло­же­но нещо, ко­ето е близ­ко до при­ро­да­та на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Същества. Влиянието на те­зи лу­ци­фе­ричес­ки Същества се раз­п­рос­ти­ра пре­дим­но вър­ху на­ше­то ас­т­рал­но тяло, та­ка че през след­ва­щи­те пе­ри­оди чо­векът но­се­ше оп­ре­де­ле­ни лу­ци­фе­ри­чес­ки чер­ти в сво­ето ас­т­рал­но тяло. Тези лу­ци­фе­ри­чес­ки вли­яния са твър­де разнородни. Обаче за цел­та на днеш­на­та лек­ция е важ­но да из­тък­нем са­мо следното: чрез лу­ци­фе­ри­чес­ки те вли­яния чо­ве­кът получи, ако мо­га та­ка да се изразя, един „изку- сител", и то вът­ре в се­бе си, при­мам­ващ го да бъ­де по­-мал­ко добър, от­кол­ко­то би бил в от­със­т­ви­ето на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те влияния; в ре­зул­тат на луци­фе­ри­чес­ки­те влияния, чо­ве­кът под­чи­ни сво­ите дейс­т­вия и мис­ли на все­въз­мож­ни афекти, страс­ти и из­га­рящи желания. Поради то­ва влия- ние, ис­тин­с­ка­та чо­веш­ка ин­ди­ви­ду­ал­ност пре­тър­пя ед­но не­очак­ва­но развитие, на­соч­вай­ки се пре­ка­ле­но сил­но към това, ко­ето на­ри­ча­ме „све­тът на из­га­ря­щи­те желания". Стигна се до там, че чо­ве­кът се впле­те и по­тъ­на мно­го по­-дъл­бо­ко във фи­зи­чес­кия зе­мен свят, от­кол­ко­то ако би бил ос­та­вен да се разви­ва без лу­ци­фе­ри­чес­ки­те сили. С тях­на по­мощ той за­поч­на все по­ве­че и по­ве­че да се отъж­дес­т­вя­ва със своето тяло.

Защото ако не бя­ха се по­яви­ли вли­яни­ята на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Същест- ва, ня­ма­ше да въз­ник­нат и го­ля­ма част от „изкушенията", от оне­зи неща, ко­ито пле­ня­ват чо­ве­ка и го при­вър­з­ват към Земята. Да, без Луцифер, чо­векът би пре­ми­на­вал съв­сем рав­но­душ­но пок­рай при­мам­ки­те на фи­зи­чес­кия свят. Чрез Луцифер въз­ник­на­ха хи­ляди­те уловки, хи­ля­ди­те из­ку­ше­ния на външ­ния се­ти­вен свят и чо­ве­кът за­поч­на да ги по­ема в се­бе си. Човешка та индивидуалност, ро­де­на от Азът, бе­ше про­пи­та от си­ли­те на лу­ци­фе­ри­чес­кия принцип. И ста­на така, че още при сво­ите пър­ви зем­ни инкарнации, чо­ве­кът се под­да­де и на пър­ви­те изкушения, ид­ва­щи от ­


луци­фе­ри­ческия принцип; те­зи из­ку­ше­ния той пре­не­се и в след­ва­щи­те си инкарнации. А то­ва означава, че на­чи­нът по който чо­век се под­да­де на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те изкушения, се пре­вър­на и във важ­на със­тав­на част на не­го­ва­та Карма.

Но ако чо­век би при­ел са­мо то­зи прин­цип в се­бе си, той ще­ше все по­ве­че да по­тъ­ва в из­ку­ше­ни­ята на фи­зи­ческия зе­мен свят; той би изгубил, та­ка да се каже, са­ма­та перспектива, един ден да се ос­во­бо­ди от фи­зи­чес­кия земен свят. Ние знаем, че по­-къс­но сре­щу лу­ци­фе­ри­чес­кия прин­цип зас­та­на един друг прин­цип - прин­ци­път на Христос, си­ла­та на Хрис- тос, та­ка че чо­ве­кът от­но­во пос­тиг­на рав­но­ве­сие и в хо­да на сво­ето раз­ви­тие ус­пя да отс­т­ра­ни от се­бе си вли­яни­ето на Луцифер. Обаче, с вли­яни­ето на Луцифер бе­ше свър­за­но и не­що друго. Пора­ди обстоятелст- вото, че чо­ве­кът бе­ше при­ел лу­ци­фе­ри­чес­ко­то вли­яние в сво­ето ас­т­рал­но тяло, це­ли­ят вън­шен свят - кой­то се пре­вър­на в аре­на на не­го­ви­те дейс­т­вия - за­поч­на да се про­явя­ва в съв­сем дру­га светлина; външ­ни­ят свят при­до­би облик, съв­сем раз­ли­чен от този, кой­то би имал, ако чо­век не се бе­ше под­дал на Луцифер. Човекът гле­да­ше окол­ния свят, но­сей­ки Луцифер в се­бе си. По то­зи начин, не­го­ви­ят поглед, от­п­ра­вен към Земя- та, бе­ше пом­ра­чен и в се­тив­ни­те му впе­чат­ле­ния се на­ме­си това, ко­ето на­ри­ча­ме ари­ма­ни­чес­ки влияния.

Ариман мо­жа да се на­ме­си и да пре­вър­не външ­ния свят в илюзия, са­мо за­що­то ние още от по­-ра­но но­сех­ме в се­бе си пред­раз­по­лож­ба­та към илюзии, към Майя. Ето за­що ари­ма­ни­чес­ко­то влияние, ко­ето се раз­п­рос­т­ря в окол­ния свят, бе­ше всъщ­ност ед­на от пос­ле­ди­ци­те на лу­ци­фе­ри­чес­ко­то влияние. С дру­ги думи: по­ра­ди лу­ци­фери­чес­ки­те сили, ко­ито ве­че бя­ха в него, чо­ве­кът се впле­те и по­тъ­на в се­тив­ния свят мно­го повече, от­кол­кото би сто­рил то­ва без вли­яни­ето на Луцифер; но по­ра­ди та­зи причина, той из­г­ра­ди в се­бе си и ед­на дру­га спо­собност: на­ред с външ­ни­те се­тив­ни впечатления, той по­ема­ше и арима­ни­чес­ки­те влия- ния. Ето как в чо­веш­ка­та индивидуалност, до­ка­то тя нап­ред­ва от ед­на ин­кар­на­ция в друга, е за­ло­жен прин­ци­път на Луцифер, а ка­то пос­леди­ца от него, и прин­ци­път на Ариман. Тези две мо­гъ­щи си­ли во­дят неп­ре­къс­на­та бор­ба в чо­веш­ка­та ин­дивидуалност. И чо­веш­ка­та ин­ди­ви­ду­ал­ност се пре­вър­на в ис­тин­с­ка­та арена, къ­де­то во­юват Луцифер и Ариман.

Дори и днес, в сво­ето обик­но­ве­но съзнание, чо­век е все още из­ло­жен как­то на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те изкушения, бли­ка­щи от страс­ти­те и афек­ти­те на не­го­во­то ас­т­рал­но тяло, та­ка и на ари­ма­ни­чес­ки­те изкушения, под фор­ма та на пог­реш­ни съж­де­ния за външ­ния свят. Доколкото се на­ми­ра в ед­на от сво­ите по­ред­ни инкарнации, човеш­ки­ят жи­вот има след­на­та особеност: чо­веш­ки­те пред­с­та­ви се из­ди­гат ка­то ед­на бариера, ко­ято пре­чи на Луци­фер и Ариман да про­ник­нат по­-дъл­бо­ко в чо­веш­ка­та


същност; оба­че това, ко­ето чо­век върши, се прев­ръща в обект на мо­рал­на или ин­те­лек­ту­ал­на оценка. Доколкото меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та човек на­ру­ша­ва морала, след­вай­ки Луцифер, или до­пус­ка греш­ки спря­мо ло­ги­ка­та и здра­во­то мислене, след­вай­ки Ариман, те­зи не­ща ос­та­ват в рам­ки­те на обик­но­ве­ния ду­ше­вен живот. Обаче след ка­то ми­не през Портата на смъртта, чо­век ос­та­ва без сво­ите представи; те прос­то изчез- ват, за­що­то до то­зи миг са би­ли свър­за­ни с фи­зи­чес­кия ин­с­т­ру­мент на мозъка. Сега жи­во­тът на съз­на­ни­ето пре­ми­на­ва в ед­на дру­га форма: се­га всич­ки оне­зи неща, ко­ито в живо­та меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та са би­ли обект на мо­рал­на или ин­те­лек­ту­ал­на оценка, се ус­т­ре­мя­ват към дълби­ни­те на чо­веш­ко­то съ­щес­т­во и про­ник­ват в оне­зи свръх­се­тив­ни фор­ми­ра­щи сили, ко­ито след пе­ри­ода на Камалока ще под­гот­вят тро­ич­на­та чо­веш­ка об­вив­ка и изоб­що ще ор­га­ни­зи­рат след­ва­ща­та инкарнация. Сега всич­ки греш­ки и заблуждения, по­ро­де­ни от из­ку­ше­ни­ята на Ариман, се прев­ръ­щат в бо­лес­тот­вор­ни си­ли и те за­поч­ват да ата­ку­ват чо­ве­ка чрез не­го­во­то етер­но тяло; до­ка­то от­к­ло­не­ни­ята в мо­рал­ния жи­вот се прев­ръщат в бо­лес­тот­вор­ни причини, ко­ито имат сво­ята от­п­рав­на точ­ка пре­дим­но в ас­т­рал­но­то тяло.

Накратко, ние виж­да­ме как на­ши­те грешки, про­из­ли­за­щи от ари­ма­ни­чес­кия прин­цип в нас (а тук спа­дат и умиш­ле­ни­те греш­ки ка­то лъ­жа­та и склон­нос­т­та към неистината), се прев­ръ­щат в бо­лес­тот­вор­ни при­чи­ни именно ко­га­то не ог­ра­ни­ча­ва­ме чо­веш­кия жи­вот в ед­на един­с­т­ве­на ин- карнация, а прос­ле­дя­ва­ме пос­ле­ди­ци­те от ед­на ин­кар­на­ция в следваща- та; виж­да­ме още, как по съ­щия на­чин се прев­ръ­щат в бо­лес­тот­вор­ни при­чи­ни и лу­цифе­ри­чес­ки­те влияния. И се­га мо­жем да обобщим: всъщ­ност на­ши­те греш­ки ни­ко­га не ос­та­ват безнаказани! Ние сме бе­ля­за­ни с пе­ча­та на на­ши­те греш­ки и го пре­на­ся­ме в след­ва­ща­та инкарнация. Оба- че ние пра­вим това, ръ­ко­во­де­ни от вис­ши­те сили, ко­ито през вре­ме­то меж­ду смър­т­та и но­во­то раж­да­не имат за­да­ча­та да под­готвят за нас та­ко­ва фи­зи­чес­ко тяло, ко­ето в след­ва­щия жи­вот ще е дос­та­тъч­но здра­во и силно, за да не се под­даде на съ­щи­те изкушения. Ето как бо­лес­ти­те се явя­ват ка­то ед­ни от на­й-­мо­гъ­щи­те въз­пи­та­те­ли в на­шия живот.

Ако раз­г­леж­да­ме бо­лес­ти­те по то­зи начин, ние яс­но ще видим, как в сим­п­то­ма­то­ло­ги­ята на ед­на бо­лест преоб­ла­да­ват лу­ци­фе­ри­чес­ки­те влия- ния, а в сим­п­то­ма­то­ло­ги­ята на дру­га бо­лест - ариманическите. И ко­га­то за нап­ред те­зи не­ща бъ­дат про­умя­ни от хора, чи­ето ле­кар­с­ко из­кус­т­во ще се оп­ре­де­ля от тех­ния ан­т­ро­по­соф­с­ки мироглед, ле­чеб­ни­те въздей- ствия, на­со­че­ни към съ­от­вет­ния чо­веш­ки организъм, ще бъ­дат мно­го по­-не­уло­вими и нежни, от­кол­ко­то са те днес.

В из­вес­тен смисъл, ние ве­че мо­жем да вник­нем в „организацията" на оп­ре­де­лен вид болести. Да взе­мем нап­ример бе­лод­роб­ни­ят въз­па­ли­те­лен


процес, пневмонията. Тя е кар­мич­на последица, въз­ник­ва­ща през пе­ри­ода на Камалока, ко­га­то чо­век се виж­да из­п­ра­вен пред па­но­ра­ма­та от об­ра­зи на своя ми­нал живот, про­те­къл в под чер­та­на склон­ност към се­тив­ни наслади, към една, бих казал, пот­реб­ност от сетивен, от чув­с­т­вен живот. Нека оба­че да не смес­ва­ме това, ко­ето се ра­зиг­ра­ва в чо­веш­ко­то съз­на­ние през пе­ри­ода на Камалока, с чо­веш­ко­то съз­на­ние през след­ва­ща­та инкарнация. Тези две не­ща ня­мат ни­що общо. В се­гаш­на­та си ин- карнация, чо­век ня­ма спо­мен за сво­ите опит­нос­ти в све­та на Камалока. Обаче в ре­зул­тат на те­зи опитности, у не­го се нат­рупват съ­що и та­ки­ва сили, с чи­ято по­мощ той ще над­вие пневмонията. Защото тък­мо чрез пре­одо­ля­ва­не­то на пневмонията, чрез спон­тан­ни­те ле­чеб­ни сили, ко­ито блик­ват от са­мия човек, и осо­бе­но чрез пре­одо­ля­ва­не­то на треската, чо­веш­ка­та ин­ди­ви­ду­ал­ност за­поч­ва сво­ята бор­ба сре­щу лу­ци­фе­ри­чес­ки­те сили. Ето за­що по­бе­да­та над пнев­мо­ни­ята ни пре­дос­та­вя ед­на въз­мож­ност да се ос­во­бо­дим от оп­ре­де­ле­ни ха­рак­те­ро­ви недостатъци, как ви­то сме има­ли в пре­диш­на­та инкарнация. В кли­нич­на­та кар­ти­на на пнев­мо­ни­ята мо­же съв­сем яс­но да се ви­ди бор­ба­та на чо­ве­ка сре­щу лу­ци­фе­ри­чес­ки­те сили.

Коренно раз­лич­ни из­г­леж­дат нещата, ко­га­то се обър­нем към она­зи бо- лест, ко­ято днес на­ри­ча­ме „бе­лод­роб­на туберкулоза"; при нея ста­ва­ме сви­де­те­ли на твър­де сво­е­об­раз­ни процеси, при ко­ито спон­тан­ни­те ле­чеб­ни си­ли на ор­га­низ­ма из­г­раж­дат един вид твър­ди кал­ци­еви образу- вания, ог­ра­ни­ча­ва­щи ка­то в клет­ка вред­ни­те въз­действия на болестта. Човек мо­же да има та­ки­ва об­ра­зу­ва­ния в сво­ите бе­ли дро­бо­ве и мно­го по­ве­че хо­ра ги но­сят у се­бе си, от­кол­ко­то обик­но­ве­но си мислим; то­ва са оне­зи хора, при ко­ито ту­бер­ку­лоз­ния бял дроб е ус­пял да се самоиз- лекува. Там, къ­де­то то­зи про­цес е осъществен, има­ме наг­ле­ден при­мер за битката, ко­ято чо­веш­ко­то съ­щес­т­во во­ди сре­щу дейс­т­ви­ята на ари­ма­ни­чес­ки­те сили. В слу­чая сме из­п­ра­ве­ни пред един за­щи­тен процес, обър­нат сре­щу външ­ния свят, пред ед­на ата­ка сре­щу това, ко­ето чрез външ­ния ма­те­ри­ален свят ог­ра­ни­ча­ва на­ша­та самостоятелност.

И така, ние показахме, как фак­ти­чес­ки два­та прин­ци­па - ари­ма­ни­чес­ки­ят и лу­ци­фе­ри­чес­ки­ят - в пос­лед­на смет­ка се ма­ни­фес­ти­рат в про­ти­ча­не­то на болестта. Нещо повече, в мно­го слу­чаи - по от­но­ше­ние на ед­на или дру­га бо­лес­т­на кар­ти­на - бих­ме мог­ли да раз­г­ра­ни­чим всъщ­ност два ти­па болести: ари­ма­ни­чес­ки и лу­ци­фе­ри­чески. И ако бих­ме се съ­об­ра­зя­ва­ли с то­зи факт, не­из­беж­но щях­ме да стиг­нем и до точ­ни­те пра­ви­ла за адек­ват­на ле­чеб­на помощ, как­ва­то бол­ни­те изис­к­ват от нас. Защото лу­ци­фе­ри­чес­ки­те бо­лес­т­ни про­це­си пред­по­ла­гат съ­върше­но раз­лич­ни ле­чеб­ни ме­то­ди от ариманическите.

Днес, по един твър­де без­к­ри­ти­чен на­чин се при­ла­гат раз­лич­ни ле­чеб­ни ме­то­ди и въздействия, нап­ри­мер сту­де­ните ду­шо­ве или електротерапия- та. Тук са­мо ще отбележа, че ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Духовна Наука е в със­то­яние предва­ри­тел­но да хвър­ли свет­ли­на от­нос­но при­ла­га­не­то на един или друг ле­че­бен метод, на­й-­ве­че ако се на­учим да раз­би­ра­ме да­ли си има­ме ра­бо­та с ед­на луциферическа, или с ед­на ари­ма­ни­чес­ка болест. Например: ни­ко­га не тряб­ва да се при­ла­га елек­т­ро­те­ра­пия при бо­лес­ти от лу­ци­фе­ри­чес­ки характер; тя тряб­ва да се при­ла­га само при ари­ма­ни­чес­ки­те болести. Защото лу­ци­фе­ри­чес­ки­те бо­лес­ти ни­ко­га не мо­гат да бъ­дат об­лек­че­ни със средства, ко­ито ня­мат ни­що об­що с Луцифер; в слу­чая ста­ва ду­ма за прин­ци­пи­те на електричеството: по­не­же елек­т­ри­чес­т­во­то спа­да към об­лас­т­та на ари­ма­ни­чес­ки­те Същества, ко­ето - ес­тес­т­ве­но - съв­сем не означава, че те си слу­жат са­мо със си­ли­те на електри- чеството. Съществува, например, ед­на твър­де спе­ци­ал­на об­ласт на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те сили, ко­ято се от­на­ся - на­й-­об­що ка­за­но - до топ­ли­на­та и до всичко, свър­за­но с нея. Всичко, ко­ето стоп­ля или ох­лаж­да чо­веш­кия ор- ганизъм, при­над­ле­жи към об­лас­т­та на Луцифер. Навсякъде, къ­де­то при­със­т­ву­ват топ­ли­на­та и студът, ние сме пред бо­лес­ти от лу­ци­фе­ри­чес­ки тип.

Виждаме, следователно, как Кармата дейс­т­ву­ва и в боледуването, и в пре­одо­ля­ва­не­то на болестта. Сега ве­че не ни из­г­леж­да странно, че имен­но в об­лас­т­та на Кармата са за­ло­же­ни ле­чи­мос­т­та и не­ле­чи­мос­т­та на да­де на болест. Ако Вие приемете, че цел­та - и то тък­мо кар­ми­чес­ка­та цел на бо­ле­ду­ва­не­то - е да нап­ра­ви чо­ве­ка по-съвършен, сти­га­ме до извода: след ка­то чо­век вли­за в но­ва­та си инкарнация, ръ­ко­во­ден от сво­ите опит­ности в све­та на Камалока и но­сещ в се­бе си го­тов­нос­т­та да се раз­бо­лее от оп­ре­де­ле­на болест, съ­щев­ре­мен­но той раз­ви­ва и оне­зи вът­реш­ни ле­чеб­ни сили, не­об­хо­ди­ми за не­го­во­то ут­вър­ж­да­ва­не и изоб­що за ця­лос­т­на­та му еволюция. Да предположим, че в се­гаш­на­та си ин­кар­на­ция да­ден чо­век - по­ра­ди струк­ту­ра­та на своя ор­га­ни­зъм и по­ра­ди сво­ята не­из­раз­ход­ва­на Карма - мо­же да пре­одо­лее бо­лес­т­та и още в то­зи жи­вот да осъ­щес­т­ви нап­редък в раз­ви­ти­ето си. В то­зи слу­чай въз­мож­нос­т­та да бъ­де из­ле­ку­ван има своя по­-дъл­бок смисъл. Болестта от стъп­ва и тър­жес­т­ву­вай­ки над нея, чо­век се за­реж­да с мно­го по­-съ­вър­ше­ни си­ли от тези, с ко­ито е раз­по­ла­гал преди. Да, ако по­ра­ди сво­ята Карма той раз­по­ла­га с не­об­хо­ди­ми­те си­ли и ако пре­диш­на­та му съд­ба се­га го пос­та­вя при бла­гоп­ри­ят­ни обстоятелства, улес­ня­вай­ки го да бъ­де по­ле­зен за се­бе си и за другите, то­га­ва на оз­д­равя­ва­не­то не мо­же да поп­ре­чи нищо; чо­ве­кът се е въз­пол­з­вал от бо­лес­т­та и е нап­ра­вил ог­ром­на крач­ка нап­ред в сво­ето развитие.

Но да се спрем и на ед­на дру­га възможност: да предположим, как да­ден чо­век се стре­ми да пре­въз­мог­не бо­лестта и да про­бу­ди вът­реш­ни­те си ле­чеб­ни сили; ето, той вли­за в сво­ята по­ред­на инкарнация, ко­ято пос­та­вя пред не­го оп­ре­де­ле­ни изисквания, свър­за­ни със сте­пен­та на ве­че пос­тиг­на­то­то съвършенство: не­ка в слу­чая да приемем, че то е твър­де неза- доволително. Какво ста­ва сега? Вярно е, че то­зи чо­век би пос­тиг­нал не­що в ре­зул­тат на из­ле­ку­ва­на­та болест; оба­че то да­леч ня­ма да е доста- тъчно, за да се пре­вър­не в бла­го и за дру­ги­те хора, просто за­що­то ми­на­ла­та Карма на въп­рос­ния чо­век не поз­во­ля­ва това. И се­га в не­го­во­то под­съз­на­ние чу­ва­ме ня­кой да казва: „Тук ти ве­че ня­маш ни­как­ва въз­мож­ност да по­лу­чиш силите, от ко­ито всъщ­ност се нуждаеш. Ти тряб­ваше да вле­зеш в се­гаш­на­та си инкарнация, за да из­во­юваш оно­ва съвър- шенство, ко­ето мо­же да бъ­де пос­тиг­на­то само тогава, ко­га­то тво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло ус­пее да пре­въз­мог­не болестта. Да, ти тряб­ва­ше да пос­тиг­неш та­зи сте­пен на съвършенство; но за не­що по­ве­че ти ня­маш сили! Сега ти тряб­ва да пре­ми­неш в един друг свят, къ­де­то ня­ма да бъ­деш сму­ща­ван от тво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло и изоб­що от зем­ни­те условия; там ти сво­бод­но ще прера­бо­тиш всичко, ко­ето си при­до­бил чрез болестта!" С дру­ги думи: та­зи ин­ди­ви­ду­ал­ност тряб­ва да по­тър­си смъртта, за да пре­ра­бо­ти меж­ду смър­т­та и но­во­то раж­да­не онова, ко­ето тук, в жи­во­та меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та не под­ле­жи на по­-на­та­тъш­но развитие. Тази чо­веш­ка ду­ша се ус­т­ре­мя­ва към жи­во­та меж­ду смър­т­та и но­во­то раж- дане, за да под­гот­ви там бъ­де­щия си ор­га­ни­зъм - с по­мощ­та на пре­одо­ля­на­та болест! - за це­ли­те и за­да­чи­те на след­ва­щия живот, на след­ва­ща­та инкарнация. В то­зи смисъл, по­ява­та на ед­на бо­лест мо­жем да срав­ним с един вид „аван­со­во заплащане", чи­ито пъ­лен раз­мер се до­пъл­ва ед­ва след ка­то ду­ша­та ми­не през Портата на смър­т­та и осъ­щес­т­ви там сво­ите не­от­лож­ни задачи.

Ако раз­г­леж­да­ме не­ща­та в та­зи светлина, не­из­беж­но ще стиг­нем до извода, че да­ли ед­на бо­лест за­вър­ш­ва с оз­д­ра­вя­ва­не или смърт, за­ви­си из­ця­ло от Кармата.

След ка­то об­х­ва­ща­ме бо­лес­ти­те от по­-вис­ша­та глед­на точ­ка на чо­веш­ка­та Карма, ние се приб­ли­жа­ва­ме до един вид помирение, до ед­но дъл­бо­ко по­ми­ре­ние със са­мия живот; за­що­то ве­че знаем: бо­лес­т­та ус­ко­ря­ва раз­ви­ти­ето на чове­ка - до­ри и ко­га­то има смър­тен из­ход - но тя пра­ви то­ва са­мо спо­ред ве­ли­ки­те за­ко­ни на Кармата. Разбира се, не­до­пус­ти­мо е да ва­дим заключението, че при оп­ре­де­ле­ни болести, смър­т­та би би­ла един же­лан край. Това не би тряб­ва­ло до­ри и да се помисля, за­що­то въп­ро­сът да­ли ед­на бо­лест ще прик­лю­чи с оз­д­ра­вя­ва­не или смърт, се ре­ша­ва от сили, ко­ито сто­ят мно­го по­-ви­со­ко от на­ше­то обик­но­ве­но съзнание. На- мирайки се в све­та меж­ду раж­да­не­то и смъртта, ние тряб­ва да въз­дър­-


жаме на­ше­то обик­но­ве­но съз­на­ние от за­да­ва­не­то на по­доб­ни въпроси. А с на­ше­то по­-вис­ше съзнание, ние мо­жем да се из­диг­нем до възгледа, спо­ред кой­то смър­т­та е не друго, а един по­дарък от вис­ши­те ду­хов­ни сили. Обаче в рам­ки­те на обик­но­ве­но­то съзнание, от ко­ето за се­га чер­пим си­ли и помощ за другите, ние не би­ва да се ос­ме­ля­ва­ме и да про­кар­ва­ме по­до­бен възглед. Защото в то­зи слу­чай лес­но бих­ме мог­ли да сгре­шим и по един не­до­пус­тим на­чин да се на­ме­сим там, къ­де­то ние ни­ко­га не тряб­ва да се намесваме, а имен­но в сфе­ра­та на чо­веш­ка­та свобода. Ние сме длъж­ни да по­мог­нем на все­ки човек, за да раз­вие сво­ите соб­с­т­ве­ни оз­д­ра­ви­тел­ни си­ли или да по­тър­сим по­мощ от външ­на­та природа. От нас на­пъл­но тряб­ва да от­пад­не съображението, да­ли да­ден чо­век тря- б­ва да жи­вее и по-нататък, или ще е по­-доб­ре да ми­не през Портата на смъртта; в про­ти­вен слу­чай на­ша­та по­мощ чис­то и прос­то не съществу- ва. Истинската по­мощ се опи­ра на чо­веш­ка­та индивидуалност; тя апе­ли­ра пре­ди всич­ко към соб­с­т­ве­ни­те оз­д­ра­ви­тел­ни си­ли на болния, и ле­кар­с­ка­та по­мощ се свеж­да са­мо до това, да ги под­к­ре­пя и насърчава. Един- ствено в то­зи слу­чай тя не за­ся­га чо­веш­ка­та свобода.

Коренно раз­лич­ни из­г­леж­дат нещата, ако ние за­ло­жим вър­ху еле­мен­та „нелечимост" и допуснем, че ще е по -доб­ре за бол­ния човек, да по­тър­си ус­ло­ви­ята на един друг свят. Това би оз­на­ча­ва­ло да се на­ме­сим в не­го­ва та ин­ди­ви­ду­ал­на съд­ба и да я под­чи­ним на дру­ги фактори. Това би оз­на­ча­ва­ло да на­ло­жим на­ша­та во­ля над едно дру­го чо­веш­ко същество. Нека да пре­дос­та­вим ре­ше­ни­ето на са­мия човек! С дру­ги думи: ние тряб­ва да нап­ра­вим всич­ко възможно, за да нас­тъ­пи оздравяването. Всички уси­лия в име­то на оздравяването, ид­ват от ед­но съзнание, ко­ето от­го­ва­ря на се­гаш­но­то пла­не­тар­но раз­ви­тие на Земята; вся­как­ви дру­ги мер­ки би­ха над­х­върли­ли на­ша­та Земя; там вли­зат в съ­об­ра­же­ние дру­ги сили, до ко­ито на­ше­то обик­но­ве­но съз­на­ние не мо­же да се добере.

Следователно, виж­да­ме как пра­вил­но­то кар­ми­чес­ко раз­би­ра­не за „лечи- мите" и „нелечимите" болес­ти по­ражда у нас стре­ме­жа да по­мог­нем на бол­ния с всич­ки въз­мож­ни средства; от дру­га страна, то ни поз­во­ля­ва да по­несем и вся­ко дру­го решение, ид­ва­що от ду­хов­ния свят. Спрямо те­зи „дру­ги решения", не мо­жем да нап­ра­вим нищо, а и не е нужно. Необхо- димо е са­мо да се из­диг­нем до она­зи глед­на точка, ко­ято не ни раз­ре­ша­ва да се по­чув­с­т­ву­ва­ме сма­за­ни от бре­ме­то на „неизлечимата" бо­лест и от предположението, че све­тът е пъ­лен с несъвършенство, стра­да­ние и мъка. Кармическото раз­би­ра­не съв­сем не па­ра­ли­зи­ра на­ша­та во­ля от­нос­но ле­че­нието, а я за­сил­ва до не­по­до­зи­ра­ни размери. Кармическото раз­би­ра­не ни пос­та­вя в хар­мо­ния до­ри и с на­й-­теж­ките уда­ри на съдбата, ко­га­то те ни сре­щат с „неизлечимостта" на ед­на или дру­га болест.

И така, днес видяхме, как един­с­т­ве­но по­ня­ти­ето за Кармата ни поз­во­ля­ва пра­вил­но да об­х­ва­нем про­ти­ча­не­то на ед­на болест, как­то и да тър­сим кар­мич­ни­те пос­ле­ди­ци от ми­на­ли­те ин­кар­на­ции в пред­раз­по­лож­би­те към бо­леду­ва­не в се­гаш­на­та инкарнация. Ще по­со­чим и дру­ги примери, ко­га­то об­съж­да­ме кон­к­рет­ни проб­ле­ми в след­ващи­те лекции.

Тогава ще сме длъж­ни да про­ка­ра­ме раз­г­ра­ни­чи­тел­на­та ли­ния меж­ду две­те ос­нов­ни бо­лес­т­ни форми; меж­ду болестите, ид­ва­щи от вът­реш­на­та чо­веш­ка природа, ко­ито не­съм­не­но из­г­леж­дат ка­то про­яв­ле­ния на Кар- мата, и оне­зи заболявания, ко­ито ни зас­ти­гат при­вид­но случайно, в ре­зул­тат на външ­ни трав­ми и злополуки. Накратко: как мо­жем да стиг­нем до кар­ми­чес­ко раз­би­ра­не на оне­зи случаи, при които, например, по­па­да­ме под коле­ла­та на влака? А то­ва означава: как да свър­жем та­ка на­ре­че­ни­те „случайни" за­бо­ля­ва­ния със за­ко­ни­те на Кармата?


Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница