Лекции изнесени в Хамбург от 16. До 28. 1910 г

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ

Несъмнено, ра­зис­к­ва­ни­ята на ко­ито ще пос­ве­тим вре­ме­то си днес и през след­ва­щи­те дни, твър­де лес­но мо­гат да прераснат в недоразумения. Ние ще об­съ­дим из­вес­т­ни проб­ле­ми на бо­лес­т­та и здра­ве­то от глед­на точ­ка на Кармата; а при на­ли­чи­ето на тол­ко­ва мно­го про­ти­во­ре­чия в на­шия съв­ре­ме­нен свят, тък­мо в та­зи об­ласт - зася­га­ща връз­ка­та меж­ду болест, здра­ве и Карма - ос­нов­ни­те ан­т­ро­по­соф­с­ки прин­ци­пи лес­но би­ха мог­ли да бъ­дат под­х­вър­ле­ни на неп­ра­вил­но тълкуване. Вие доб­ре знаете, че винаги, ко­га­то се дис­ку­ти­рат въп­ро­си от облас­т­та на здра­ве­то и болест- та, хо­ра­та са склон­ни към раз­го­ре­ще­ни и край­ни становища. Знаете също, как от стра­на на лаиците, как­то и от стра­на на част от ле­кар­с­ко­то със­ло­вие се от­п­ра­вят неп­ре­къс­на­ти на­пад­ки срещу това, ко­ето на­ри­ча­ме „офи­ци­ал­на медицина". От дру­га страна, лес­но мо­же да се установи, как пред­с­та­ви­тели­те на офи­ци­ал­на­та медицина, мо­же би за­сег­на­ти от яв­но нес­п­ра­вед­ли­ви обвинения, не са­мо че из­па­дат в ек­залтация, ко­га­то тря-­

По то­зи по­вод е умес­т­но да из­тък­на още веднъж: през пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия при­но­сът на „офи­ци­ал­на­та ме­ди­цина" и ней­ни­те за­бе­ле­жи­тел­ни пос­ти­же­ния в бор­ба­та сре­щу болестите, на­ис­ти­на зас­лу­жа­ват ог­ром­но признание; те са не по­-мал­ко уди­ви­тел­ни от дру­ги­те мно­гоб­рой­ни от­к­ри­тия в ес­тес­т­ве­ни­те науки. И ако ня­кой мо­же да се рад­ва на успехите, ко­ито има ме­ди­ци­на­та през пос­лед­ни­те години, то­ва е тък­мо Антропосо- фията. От дру­га страна обаче, тряб­ва да под­чер­та­ем нещо, ко­ето е твър­де ха­рак­тер­но за ес­тес­т­ве­ни­те науки, а именно, че по­ня­ко­га техни­те от­к­ри­тия и пос­ти­же­ния сре­щат дос­та неп­ра­вил­ни и не­за­до­во­ли­тел­ни „науч- ни" ин­терп­ре­та­ции и тъл­ку­вания. Една от на­й-­из­к­лю­чи­тел­ни­те осо­бе­нос­ти на ес­тес­т­ве­но­на­уч­ни­те из­с­лед­ва­ния в на­ши дни е следната: мне­ния та и те­ори­ите все още не са до­рас­на­ли до ви­со­та­та на от­к­ри­ти­ята и фактите. Да, всич­ки от­к­ри­тия и фак­ти от по след­ни­те де­се­ти­ле­тия мо­гат да бъ­дат раз­б­ра­ни са­мо в светлината, ко­ято бли­ка от Антропософията, от Науката за Духа.

След те­зи увод­ни мисли, на­дя­вам се, е ясно: и ду­ма не мо­же да ста­ва за ня­как­во учас­тие в дол­ноп­роб­ни­те атаки, ко­ито днес ня­кои от­п­ра­вят към пос­ти­же­ни­ята на уни­вер­си­тет­с­ка­та медицина. Но тряб­ва да се до­ба­ви и друго: уди­ви­тел­ни­те от­к­ри­тия чес­то ос­та­ват неп­ло­дот­вор­ни за човечест- вото, за­що­то тък­мо ма­те­ри­алис­ти­чес­ки­те мне­ния и те­ории ги спъ­ват по все­въз­мож­ни начини. Ето за­що за Антропософията е мно­го по-добре, ако тя без ни­как­ви пре­тенции по­со­чи сво­ите основания, от­кол­ко­то да се на­мес­ва в не­нуж­ни спорове. Така тя ня­ма да раз­пал­ва из­лиш­но страс- тите, ко­ито днес и без дру­го са дос­та­тъч­но силни.

Ако изоб­що се стре­мим към си­гур­на глед­на точ­ка от­нос­но проблемите, с ко­ито се занимаваме, тряб­ва да припомним: ние сме длъж­ни да тър­сим по все­ки въз­мо­жен на­чин и по-близките, и по­-да­леч­ни­те при­чи­ни на явленията, ко­ито ни за обикалят. И ко­га­то Антропософията из­с­лед­ва кар­мич­ни­те при­чи­ни на болестите, тя се об­ръ­ща към по­-да­леч­ни­те при чини, ко­ито изоб­що не се виж­дат при по­вър­х­нос­т­но­то раз­г­леж­да­не на

Да си пред­с­та­вим един човек, из­пъл­нен с без­г­ра­нич­но до­ве­рие към „на­уч­ни­те открития" и пре­зи­ращ всич­ки въз­г­ле­ди от ми­на­ли­те столетия, ко­ито имат ня­как­во от­но­ше­ние към здра­ве­то и болестта. Ако се опи­та­те да напра­ви­те кра­тък об­зор вър­ху проб­ле­ми­те на здра­ве­то и болестта, Вие ще стиг­не­те до усещането, че в се­бе си то­зи чо­век е на­пъл­но сигурен: През пос­лед­ни­те двадесет, три­де­сет го­ди­ни ние стиг­нах­ме до един вид аб­со­лют­на­та ис­тина, ко­ято все пак под­ле­жи на допълване, но не и на под­мя­на с дру­га истина. Подобни хо­ра се от­на­сят с пъл­но пре­небре­же­ние към всич­ки твор­чес­ки пос­ти­же­ния на сво­ите предшественици. Днес чес­то чуваме: „В ни­коя друг област, ос­вен в медицината, ние не се на­тък­ва­ме на тол­ко­ва гру­би суеверия!" И ка­то до­ка­за­тел­с­т­во се из­тък­ват ня­кои ужа­ся­ва­щи при­ме­ри за ле­че­ние на бо­лес­ти­те през пос­лед­ни­те сто- летия. Особено ло­шо впе­чат­ле­ние пра­вят ед­ни или дру­ги изрази, ко­ито от­дав­на са из­гу­би­ли сво­ето зна­че­ние и с ко­ито днеш­ни­ят чо­век не мо­же да пред при­еме нищо. Има хора, ко­ито припомнят: „Да, има­ло е време- на, ко­га­то вся­ка бо­лест е би­ла при­пис­ва­на на Бога или Дявола!" И все пак по­доб­ни „мислители" не оти­ват твър­де далеч, прос­то за­що­то те не мо­гат да си из­г­ра­дят ни­как­ви по­ня­тия за „Бог" и „Дяволът". Нека да си пос­лу­жим с един пример.

Да предположим, че два­ма ду­ши раз­го­ва­рят и еди­ни­ят казва: „Току що ви­дях ед­на стая, пъл­на с мухи. Според мен то­ва е на­пъл­но естествено, за­що­то ста­ята е мръс­на и му­хи­те на­ми­рат там доб­ри ус­ло­вия за раз­м­но­жение. Ако ста­ята се по­чис­ти основно, му­хи­те вед­на­га ще изчезнат!

Но мой поз­нат твърди, че спо­ред не­го има и дру­го обяс­не­ние за мно­го­то му­хи в ста­ята - че в нея жи­вее ед­на страш­но не­мар­ли­ва домакиня. Нима то­ва не е ед­но чу­до­вищ­но суеверие: да си пред­с­та­вя­ме не­мар­ли­во­то по­веде­ние ка­то един вид личност, ко­ято са­мо мах­ва с ръ­ка и му­хи­те при- стигат! За мен пър­во­то обяснение, ко­ето свър­з­ва му­хи­те с нат­ру­па­на­та мръсотия, е по-точно!"

Не по­-раз­лич­ни из­г­леж­дат не­ща­та в медицината, ко­га­то чу­ва­ме ня­кой да казва: „Ако да­ден чо­век е спо­ле­тян от болест, то­ва означава, че оп­ре­де­ле­ни ба­ци­ли са при­чи­ни­ли инфекция; из­го­не­те ба­ци­ли­те и той ще оз­д­равее. Защо тряб­ва да се тър­сят ня­как­ви ду­хов­ни причини! Нужно е са­мо едно: да се пре­мах­нат бацилите!" Съвсем не е су­еве­рие да се го­во­ри за ду­хов­ни при­чи­ни при болестите, ко­га­то в съ­що­то вре­ме приз­на­ва­ме и всич­ки дру­ги възможности, ка­къв­то е слу­чая с му­хи­те в ста­ята на не­мар­ли­ва­та домакиня. И ня­ма за­що да се раз­т­ре­пер­ва­ме от гняв, ако чу­ем ня­кой да казва: „Мухите вед­на­га ще изчезнат, ако ста­ята се по­чис­ти осно- вно".
Нещата не опи­рат до това, да обо­рим другите, а да се на­учим на вза­им­но разбиране, на точ­на пре­цен­ка за стойнос­т­та на ед­ни­те и дру­ги­те мнения. Трябва да се съ­об­ра­зя­ва­ме как­то с не­пос­ред­с­т­ве­ни­те ма­те­ри­ал­ни при­чинители, та­ка и с по­-да­леч­ни­те причини. Обективно мис­ле­щи­ят ан­т­ро­по­соф ни­ко­га ня­ма да под­к­ре­пи ста­но­вището, че при на­й-­мал­кия знак на не­мар­ли­вос­т­та му­хи­те прис­ти­гат в стаята; той ще приз­нае и други, ма­те­ри­ал­ни фактори, но не­из­беж­но ще напомни, че зад ма­те­ри­ал­ни­те про­це­си се ра­зиг­ра­ват не­ви­ди­ми ду­хов­ни съ­би­тия и че те­зи скрити, окул­т­ни съ­би­тия тряб­ва да бъ­дат про­уче­ни за­ра­ди бла­го­то и спа­се­ни­ето на чове- чеството. Обаче за всеки, кой­то би по­же­лал да се вклю­чи в по­доб­на борба, тряб­ва да е пре­дел­но ясно: ду­хов­ни­те при­чи­ни не ви­на­ги се раз­би­рат по съ­щия начин, как­то се раз­би­рат ма­те­ри­ал­ни­те причини; бор­ба­та сре­щу ед­ни­те чес­то по ни­що не при­ли­ча на бор­ба­та сре­щу другите. Не би­ва съ­що и да си въобразяваме, че во­дей­ки бор­ба­та сре­щу духов­ни­те причини, сме ос­во­бо­де­ни от за­дъл­же­ни­ето да се спра­вя­ме с ма­те­ри­ал­ни­те причини; за­що­то то­ва би оз­на­ча­ва­ло да ос­та­вим ста­ята не­по­чис­те­на и да пре­не­сем спо­ра вър­ху не­мар­ли­вос­т­та на домакинята.

И така, ко­га­то раз­г­леж­да­ме Кармата, тряб­ва да раз­ли­ча­ва­ме оп­ре­де­ле­ни връз­ки меж­ду събития, нас­тъ­пи­ли в човеш­кия жи­вот много, мно­го от- давна, и от дру­га стра­на - тех­ни­те къс­ни пос­ле­ди­ци вър­ху съ­щия чо­веш­ки индивид. Говорим ли за бо­лест и здра­ве от глед­на точ­ка на Кармата, е рав­но­сил­но да попитаме: „Как мо­жем да си представим, че със­то­яни­ята на бо­лест и здра­ве при да­ден човек, имат сво­ите при­чи­ни в не­го­ви­те ми­на ли действия, на­ме­ре­ния и изживявания? И как да си пред­с­та­вим връз­ка­та меж­ду се­гаш­но­то му здра­ве или бо­лест с оне­зи бъ­де­щи тех­ни пос- ледици, ко­ито от­но­во ще за­сег­нат съ­щия то­зи човек?"

Общо взето, днеш­ни­ят чо­век вярва, че ед­на бо­лест има съв­сем близ­ки и не­пос­ред­с­т­ве­ни причини. Изобщо ос­новна­та ха­рак­те­рис­ти­ка на съв­ре­мен­но­то мислене, и то във всич­ки не­го­ви области, е стре­ме­жът към удо- бство; а да се за­до­во­лим с не­пос­ред­с­т­ве­ни­те причини, е не­що из­к­лю­чи­тел­но удобно. По от­но­ше­ние на болестите, хора­та и на­й-­ве­че са­ми­те бо- лни, взе­мат под вни­ма­ние са­мо на­й-б­лиз­ки­те и не­пос­ред­с­т­ве­ни причини. Защото, как да отречем, че и са­ми­те бол­ни при­бяг­ват до то­ва удобство. При те­зи об­с­то­ятел­с­т­ва лес­но въз­ник­ва не­до­волство, ако ле­ка­рят не от­к­рие не­пос­ред­с­т­ве­ни­те причини; ако не по­мог­не веднага, зна­чи не­що е недогледал. Да, удоб­с­т­во­то в мис­ле­не­то е не­що ха­рак­тер­но за на­ша­та епоха. Обаче кой­то се за­ема да из­с­лед­ва Кармата и ней­ни­те да­леч­ни разклонения, е длъ­жен да от­п­ра­вя своя пог­лед все по­-да­леч на­зад от днеш­ни­те събития. Рано или къс­но той ще стиг­не до извода: ед­на бо­лест мо­же да бъ­де раз­б­ра­на са­мо ако раз­ши­рим пог­ле­да си на зад и об­х­ва­нем на­й-­да­леч­ни­те съ­би­тия от жи­во­та на бол­ния човек.
Когато об­съж­да­ме проблеми, свър­за­ни с бо­лес­т­та и здравето, пре­ди всич­ко въз­ник­ва един ва­жен въпрос: „Как мо­жем изоб­що да си из­г­ра­дим по­ня­тие за болестта? Какво всъщ­ност пред­с­тав­ля­ва тя?"

Ако тряб­ва да от­го­во­рим на то­зи въп­рос след кон­к­рет­ни антропософски, ду­хов­но­на­уч­ни из­с­лед­ва­ния и се по­зовем на яс­но­виж­да­щия поглед, ще установим, че ко­га­то ста­ва ду­ма за бо­лес­ти при човека, са на­ли­це не­ред­нос­ти не са­мо в чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло, но и в свръх­се­тив­ни­те му със­тав­ни час­ти - в чо­веш­ко­то етер­но тя­ло и в чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тяло. Обаче яс­но­виж­да­щи­ят из­с­ле­до­ва­тел не мо­же да про­уч­ва да­де­на бо­лест така, че от ед­на стра­на да раз­г­леж­да фи­зи­чес­ко­то тяло, а от дру­га - етер­но­то тя­ло и ас­т­рал­но­то тяло; за­що­то в бо­лес­т­та мо­гат да учас­т­ву­ват и три­те със­тав­ни час­ти на чо­веш­ко­то същество. И така, как да си из­г­ра­дим пред­с­та­ва за проти­ча­не­то на болестта?

Преди всичко, след­ва да уточ­ним до къ­де се прос­ти­ра по­ня­ти­ето „бо- лест". Да ос­та­вим нас­т­ра­на хората, които са склон­ни да си слу­жат бе­зот­го­вор­но с все­въз­мож­ни сим­во­лич­ни пред­с­та­ви и да твърдят, например, че съ­ществу­ват бо­лес­т­ни със­то­яния съ­що и при ми­не­ра­ли­те или метали- те. Те заявяват: „Когато ръж­да­та ра­зяж­да же­лязото, то­ва оз­на­ча­ва ед­на бо­лест на желязото!" Само че тряб­ва да сме на­пъл­но уверени: с та­ки­ва аб­с­т­рак­т­ни по­ня­тия жи­во­тът не мо­же да бъ­де об­х­ва­нат и разбран; мо­жем да стиг­нем до ше­го­ви­то и не­се­ри­оз­но поз­на­ние за живота, но не и до истинско, дъл­бо­ко вник­ва­не в про­це­си­те на света. Ако чо­век ис­ка да си из­ко­ве жи­ва и реална пред­с­та­ва как­то за болестта, та­ка и за здравето, не­ка да се пред­паз­ва от из­каз­ва­ния ка­то тези, че ми­не­ра­лите и ме­та­ли­те съ­що боледуват.

Издигнем ли се до рас­ти­тел­но­то царство, не­ща­та се променят. Там е на­пъл­но оп­рав­да­но да се го­во­ри за бо­ле­дуване. И тък­мо бо­лес­ти­те всред рас­ти­тел­ния свят са от из­к­лю­чи­тел­но го­лям ин­те­рес и от из­к­лю­чи­тел­на важ­ност, за да стиг­нем до точ­на пред­с­та­ва за „болестта". Важно е още се­га да добавим, че всред рас­ти­тел­ния свят не може да се го­во­ри за „вът­реш­ни при­чи­ни на болестите" така, как­то го­во­рим за те­зи „вът­реш­ни причини" при живот­но­то и човека. Лесно ще установите, че бо­лес­ти­те в рас­ти­тел­но­то цар­с­т­во са ви­на­ги свър­за­ни с ня­ка­къв вън­шен по­вод - с ед­но или дру­го вред­но вли­яние на почвата, не­дос­та­тъч­на светлина, неб­ла­гоп­ри­ят­ни вет­ро­ве и дру­ги ат­мос­фер­ни въздействия. Или ще откриете, че те­зи бо­лес­ти са по­ро­де­ни от паразити, ид­ва­щи от живо­тин­с­кия свят или пък от са­ми­те растения. Да, в рам­ки­те на рас­ти­тел­ния свят изоб­що не е оп­рав­да­но да се го­во­ри за „вът­реш­ни при­чи­ни на болестите".

Поради крат­ко­то време, с ко­ето разполагам, не мо­га да се впус­на в до­ка­за­тел­с­т­ва и примери; обаче, кол­ко­то по­-дъл­бо­ко нав­ли­за­ме в рас­ти­тел­на­та патология, тол­ко­ва по­-­яс­но виждаме, че при рас­те­ни­ята на­ис­ти­на
не мо­жем да го­во­рим за „вът­реш­ни при­чи­ни на болестите", а са­мо за външ­ни въздействия, за външ­ни увреждания.

И така, рас­те­ни­ето - спо­ред начина, по кой­то то зас­та­ва пред нас във външ­ния свят - е същество, из­г­ра­де­но от фи­зи­чес­ко тя­ло и от етер­но тяло. В съ­що­то време, ако мо­га та­ка да се изразя, то под­чер­та­ва важ­ния факт, че ед­но същество, из­г­ра­де­но от фи­зи­чес­ко тя­ло и от етер­но тяло, по прин­цип е ви­на­ги здра­во и се раз­бо­ля­ва са­мо в ре­зул­тат на външ­ни увреждания. Да, то­зи факт на­пъл­но съв­па­да с ан­т­ро­по­соф­с­ко­то раз­би­ра­не на не­ща та. Докато с ме­то­ди­те на окул­т­но­то изследване, що се от­на­ся до бо­лес­ти­те в жи­во­тин­с­ко­то и чо­веш­ко­то царство, ви­на­ги ще от­к­ри­ем про­ме­ни във вът­реш­ни­те свръх­се­тив­ни час­ти на бол­ния индивид, при бол­но­то рас­те­ние ни­ко­га не мо­жем да го­во­рим за пър­вич­ни про­ме­ни в етер­но­то му тяло, а един­с­т­ве­но за все­въз­мож­ни външ­ни сму­ще­ния и вред­ни въздействия, за­ся­га­щи фи­зи­чес­ко­то тяло, а от там и етер­но­то тя­ло на растението. Антропосо­фи­ята на­пъл­но пот­вър­ж­да­ва об­що­то заклю- чение: в със­тав­ни­те час­ти на рас­те­ни­ето - а имен­но във фи­зи­ческо­то му и етер­но тя­ло - е за­ло­же­но един вид пър­вич­но здраве. Нещо съв­сем дру­го е, ко­га­то рас­те­ни­ето ус­пее да се за­щи­ти от външ­ни­те зап­ла­хи и ко­га­то в бор­ба­та си сре­щу тях мо­би­ли­зи­ра всич­ки­те си си­ли под фор­ма­та на уси­лен растеж, та­ка че нак­рая да из­ле­ку­ва са­мо­то се­бе си. Наблюдавайте само, как вся­ко рас­те­ние - ако сте от­ря­за­ли част от не­го - се опит­ва да за­мес­ти за­сег­на­то­то мяс­то и как тър­си но­ви пъ­ти­ща и форми, за да ком- пен­си­ра външ­на­та пречка. Вън от вся­ко съм­не­ние е, че ко­га­то тряб­ва да пре­одо­ля­ва външ­ни пре­пятс­т­вия и пречки, у рас­те­ни­ето се про­буж­да ед­на вът­реш­на защита, ед­на мо­гъ­ща ле­чеб­на сила.

И така, в ли­це­то на етер­но­то и фи­зи­чес­ко­то тя­ло на растението, ние има­ме пред се­бе си нещо, ко­ето мо­же да от­го­во­ри на външ­ни­те ув­реж­да­щи фак­то­ри с вът­реш­на ле­чеб­на сила. Да, пред нас е един из­к­лю­чи­тел­но ва­жен факт. Следователно, растението, със сво­ето фи­зи­чес­ко и етер­но тя­ло ни се пред­с­та­вя не са­мо ка­то един организъм, чи­ето етер­но тя­ло но­си в се­бе си ос­нов­ни­те прин­ци­пи на здравето, до­кол­ко­то те са не­об­ходи­ми за из­рас­т­ва­не­то и развитието, а ка­то ор­га­ни­зъм с под­чер­тан из­ли­шък от та­ки­ва сили, ко­ито вед­на­га мета­мор­фо­зи­рат в не­удър­жи­ми ле­чеб­ни сили, в слу­чай че се по­явят външ­ни ув­реж­да­щи фактори. Откъде всъщ- ност ид­ват те­зи ле­чеб­ни сили?

Ако Вие на­ра­ни­те ед­но фи­зи­чес­ко тяло, сле­ди­те от на­ра­ня­ва­не­то ще останат; от са­мо­то се­бе си то не мо­же да по­ро­ди не­об­хо­ди­ми­те ле­чеб­ни сили. Ето за­що не­мис­ли­мо е да при­пис­ва­ме ле­чеб­ни си­ли на са­мо­то фи­зи­ческо тяло, а още по­-мал­ко да смятаме, че бо­лес­т­та и ле­че­ни­ето се ра­зиг­ра­ват в рам­ки­те на фи­зи­чес­ко­то тяло. До то­зи из­вод стигаме, ако наб­лю­да­ва­ме про­яви­те на ед­на бо­лест в да­де­но растение. Принципът на

Около на­ра­не­ни­те час­ти на ед­но рас­те­ние яс­но­ви­де­цът виж­да как етер­но­то тя­ло на рас­те­ни­ето раз­г­ръ­ща един изклю­чи­тел­но под­ви­жен жи­вот и се­га то е мно­го по-активно, от­кол­ко­то пре­ди нараняването. Сега етер­но­то тя­ло по­раж­да от се­бе си съв­сем дру­ги форми, от не­го блик­ват съв­сем дру­ги потоци. Извънредно ин­те­рес­но е, че на­ра­ня­вай­ки фи­зи­чес­ко­то тя­ло на растението, ние пре­диз­вик­ва­ме по­ви­ше­на ак­тив­ност от стра­на на не­го­во­то етер­но тяло.

С те­зи ду­ми ние съв­сем не де­фи­ни­ра­ме по­ня­ти­ето „болест", но все пак се доб­ли­жа­ва­ме до „начина", по кой­то се про­явя­ва бо­лес­т­та и до пред­чув­с­т­ви­ето за вът­реш­на­та същ­ност на ле­чеб­ния процес.

Нека се­га про­дъл­жим още по­-на­та­тък и се опи­та­ме - след­вай­ки не­от­к­лон­но ръ­ко­вод­на­та ниш­ка на яс­но­виж­да­що то поз­на­ние - да про­ник­нем във ви­ди­ми­те яв­ле­ния на външ­ния свят. Нека да прис­тъ­пим от раните, ко­ито на­нася­ме на растенията, към раните, ко­ито при­чи­ня­ва­ме на живо- тните, т.е. на съществата, раз­по­ла­га­щи със свое астрал­но тяло. В об­щи линии, лес­но ще установим, че кол­ко­то по­-висш е един жи­во­тин­с­ки вид, тол­ко­ва по­-с­лабо е зас­тъ­пе­но уни­вер­сал­но­то ка­чес­т­во на рас­ти­тел­ния свят, а именно: от­го­во­рът на етер­но­то тя­ло спря­мо ув­режда­щи­те въз­дейс­т­вия на външ­ния свят. Ако при­чи­ним гру­бо на­ра­ня­ва­не на един бозайник, ако да кажем, от­режем кра­кът на ед­но куче, ще видим, че етер­но­то тя­ло на ку­че­то съв­сем ня­ма да ре­аги­ра с она­зи ле­чеб­на сила, с ко­ято ре­аги­ра етер­но­то тя­ло на ед­но растение, ако например, от­се­чем кло­на на ед­но дърво.

Нека да сле­зем до на­й-­низ­ши­те жи­во­тин­с­ки видове, нап­ри­мер до три- тоните. Ако от­ре­жем ня­кои тех­ни час­ти или органи, ще установим, че те не из­пит­ват осо­бе­но мъ­чи­тел­ни усещания. Органите се въз­с­та­но­вя­ват изклю­чи­тел­но бър­зо и жи­вот­но­то мно­го ско­ро до­би­ва пър­во­на­чал­ния си вид. В слу­чая се из­вър­ш­ва не­що по­добно на това, ко­ето наб­лю­да­ва­ме при растенията: бур­на­та ма­ни­фес­та­ция на ле­чеб­ни си­ли в етер­но­то тяло. Кой би твърдял, че ако се опи­та­ме да про­бу­дим те­зи си­ли в етер­но­то тя­ло на чо­ве­ка или животното, ще ув­ре­дим тях­но­то здраве?

Напротив, пред­с­та­ви­те­лят на низ­ши­те жи­во­тин­с­ки ви­до­ве ще ак­ти­ви­ра сво­ето етер­но тя­ло и с не­го­ва по мощ бър­зо ще въз­с­та­но­ви пос­ле­ди­ци­те от да­де­но нараняване, кол­ко­то и теж­ко да е то. А как сто­ят не­ща­та при по­-вис­ши­те животни?

Ако нап­ри­мер от­къс­нем край­ни­ка на един рак, той не е в със­то­яние вед­на­га да го за­ме­ни с нов. Обаче ко­гато сме­ни бро­ня­та си, т.е. в след­ва­ща­та ме­та­мор­фо­за на своя живот, на мяс­то­то на от­къс­на­тия крайник ще се
по­яви за­ча­тък на нов крайник; след­ва­щия път край­ни­кът ста­ва по­-го­лям и ако то­зи про­цес се пов­то­ри дос­татъч­но пъти, нак­рая жи­вот­но­то ще до­бие своя пър­во­на­ча­лен вид.

Следователно, етер­но­то тя­ло на ня­кои жи­вот­ни тряб­ва да про­яви по­-го­ля­ма активност, за да пре­диз­ви­ка дейс­т­вието на ле­чеб­ни­те етер­ни сили. При по­-вис­ши­те жи­во­тин­с­ки ви­до­ве то­ва не е така. Ако не­вол­но оса­ка­тим ед­но по­-вис­ше животно, то не мо­же да из­в­ле­че дос­та­тъч­но ле­чеб­ни си­ли от етер­но­то си тяло. Но ако то има по­томци, знаем, че те се раж­дат на­пъл­но здрави. С дру­ги думи, ко­га­то етер­но­то тя­ло пре­на­ся сво­ите ха­рак­тер­ни качес­т­ва в след­ва­що­то поколение, там те съ­що се про­явя­ват под фор­ма­та на ле­чеб­ни сили. У три­то­на етер­но­то тя­ло дейс­т­ву­ва още в съ­що­то животно; у ра­ка - ед­ва след ка­то той сме­ня бро­ня­та си; у вис­ши­те жи­вот­ни - ед­ва в след­ва­що­то поколение! Ако раз­мис­лим вър­ху те­зи явления, ще се убедим, че ле­чеб­на­та си­ла на етер­но­то тя­ло мо­же да се пре­на­ся съ­що и от пред­ци­те към потомците; изоб­що етер­но­то тя­ло се нас­ле­дя­ва така, че да мо­же от­но­во да из­г­ра­ди ця­ло­то жи­вот­но в не­го­вия пър­во­на­ча­лен вид. Ето един от „начините", по ко­ито действу­ват ле­чеб­ни­те си­ли на етер­но­то тяло.

А се­га ид­ва ред на важ­ния въпрос: „Къде е скри­та причината, че кол­ко­то по­-ви­со­ко се из­ди­га­ме по стъл­ба­та на жи­во­тин­с­ко­то цар­с­т­во - а външ­но погледнато, то­ва ва­жи и за чо­веш­ко­то цар­с­т­во - тол­ко­ва по­-го­ле­ми уси­лия тряб­ва да по­ла­га етер­но­то тяло, за да про­яви изоб­що сво­ите ле­чеб­ни сили?"

Причината е там, че етер­но­то тя­ло мо­же да бъ­де свър­за­но с фи­зи­чес­ко­то тя­ло по на­й-­раз­ли­чен начин. Бих казал, че меж­ду фи­зи­чес­ко­то тя­ло и етер­но­то тя­ло съ­щес­т­ву­ва по­-з­д­ра­ва или по­-раз­х­ла­бе­на връзка, по­-б­лиз­ко или по­-да­леч­но родство. Да взе­мем нап­ри­мер ед­но по­-низ­ше живот- но, тритонът, чи­ято от­ря­за­на част вед­на­га се възстановява. Тук съв­сем не е на­ли­це ед­на здра­ва връз­ка меж­ду етер­но­то тя­ло и фи­зи­чес­ко­то тяло. В още по­-вис­ша сте­пен то­ва се от­на­ся за рас­ти­тел­ния свят. В рас­ти­тел­ния свят връз­ка­та е такава, че фи­зи­чес­ко­то тя­ло не мо­же да въз­дейс­т­ву­ва вър­ху етер­но­то тяло, та­ка че етер­но­то тя­ло ос­та­ва не­за­сег­на­то от то- ва, ко­ето става във фи­зи­чес­ко­то тя­ло и в из­вес­тен сми­съл етер­но­то тя­ло е не­за­ви­си­мо от фи­зи­чес­ко­то тяло.

И така, същ­нос­т­та на етер­но­то тя­ло е в бур­на­та де­ятел­ност на не­го­ви­те елементи, в растежа, в неп­ре­къс­на­то­то възпроизвеждане. То сти­му­ли­ра рас­те­жа до оп­ре­де­ле­на граница. В мига, ко­га­то отс­т­ра­ним да­де­на част от ед­но рас­те­ние или от ед­но низ­ше животно, етер­но­то тя­ло вед­на­га е го­то­во да я въз­с­та­но­ви напълно. А как­во би поп­речи­ло та­зи етер­на де­ятел­ност да се раз­гър­не в пъл­ния си вид?

Обстоятелството, че етер­но­то тя­ло е по­-п­лът­но свър­за­но с фи­зи­чес­ко­то тяло! Точно та­къв е слу­чая при по­-висши­те животни. При тях е на­ли­це ед­на мно­го по-интимна, мно­го по­-п­лът­на връз­ка меж­ду етер­но­то тя­ло и фи­зи­ческо­то тяло. Когато фи­зи­чес­ко­то тя­ло из­г­раж­да сво­ите форми, тех­ни­те фи­зи­чес­ки въз­дейс­т­вия за­ся­гат и са­мо­то етер­но тяло.

Да из­ра­зим не­ща­та още по-нагледно: При на­й-­низ­ши­те жи­вот­ни или при растенията, не­ща­та са ус­т­ро­ени така, че външ­ни­те про­це­си не за­ся­гат етер­но­то тя­ло и то во­ди свой са­мос­то­яте­лен живот. Издигайки се към по­-висши­те животни, установяваме, че фор­ми­те на фи­зи­чес­ко­то тя­ло раз­п­рос­ти­рат сво­ите въз­дейс­т­вия и вър­ху етерно­то тяло; тук етер­но­то тя­ло до го­ля­ма сте­пен съв­па­да с фи­зи­чес­ко­то тя­ло и на­ра­ня­вай­ки фи­зи­чес­ко­то тяло, ние на­ра­ня­ва­ме и етер­но­то тяло. И сега, естествено, етер­но­то тя­ло тряб­ва да при­бег­не към мно­го по­-дъл­бо­ките си сили, за­що­то пре­ди всич­ко то тряб­ва да въз­с­та­но­ви са­мо­то се­бе си, а ед­ва пос­ле - за­сег­на­ти­те части. Ето защо, приб­ли­жа­вай­ки се към етер­но­то тя­ло на по­-вис­ши­те животни, ние про­буж­да­ме и мно­го по­-дъл­боки ле­чеб­ни сили. А за­що то­ва е така? Защо етер­но­то тя­ло на вис­ши­те жи­вот­ни е тол­ко­ва за­ви­си­мо от фор­мите на фи­зи­чес­ко­то тяло?

Колкото по­-на­го­ре се из­ди­га­ме в жи­во­тин­с­ко­то царство, тол­ко­ва по­-­от­чет­ли­во се про­явя­ва не са­мо дейнос­т­та на етер­но­то тяло, но и та­зи на ас­т­рал­но­то тяло. При по­-низ­ши­те жи­вот­ни дейнос­т­та на ас­т­рал­но­то тя­ло е из­вън ред­но слаба. Ето за­що те­зи жи­вот­ни до­ня­къ­де са близ­ки с рас­ти­тел­ния свят. Колкото по­-на­го­ре се издигаме, тол­ко­ва по­-сил­но се про­явя­ва ас­т­рал­но­то тяло. То дейс­т­ву­ва така, че под­чи­ня­ва етер­но­то тя­ло и го пра­ви зависимо.

Едно съ­щес­т­во ка­то растението, при­те­жа­ва­що са­мо фи­зи­чес­ко тя­ло и етер­но тяло, не въз­п­ри­ема външ­ния свят; външ­ни­те драз­не­ния не нав­ли­зат във вът­реш­ни­те про­це­си на растението. Но там, къ­де­то дейс­т­ву­ва ед­но ас­т­рал­но тяло, външ­ни­те драз­не­ния се от­ра­зя­ват по един или друг на­чин във вът­реш­ни­те процеси. Едно съ­щество, чи­ето ас­т­рал­но тя­ло е без- дейно, ви­на­ги по­каз­ва приз­на­ци на вът­реш­на изо­ли­ра­ност от външ­ния свят. Колко­то ас­т­рал­на­та ак­тив­ност е по-изразена, тол­ко­ва по­ве­че съ­щес­т­во­то се от­ва­ря към външ­ния свят. Следователно, ас­т­рал­но­то тя­ло свър­з­ва вът­реш­на­та същ­ност на ед­но съ­щес­т­во с външ­ния свят. Колкото по­ве­че на­раства ас­т­рал­на­та активност, тол­ко­ва по­-мо­гъ­щи си­ли тряб­ва да упот­ре­би етер­но­то тяло, за да въз­с­та­но­ви по­лу­че­ните увреждания.

Ако се пре­не­сем от жи­во­тин­с­кия свят към човека, ще ус­та­но­вим и не­що друго. Животното се дви­жи по стро­го ус­та­но­ве­ни маршрути; не­го­ва­та „жиз­не­на програма" е пред­ва­ри­тел­но определена. Обаче чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тя­ло не съ­дър­жа та­ки­ва пред­ва­ри­тел­но оп­ре­де­ле­ни програми. При жи­вот­но­то съв­сем не мо­же да се говори, че то се от­к­ло­ня­ва от сво­ите

Нека се­га да си при­пом­ним събитията, ко­ито нас­тъп­ват след ка­то чо­век ми­не през Портата на смъртта. Вече знаем, че чо­век от­х­вър­ля фи­зи­чес­ко­то тяло, а етер­но­то тя­ло про­дъл­жа­ва да е свър­за­но с ас­т­рал­но­то тя­ло и с Азът. Няколко дни след смъртта, ос­нов­на­та част на етер­но­то тя­ло се от­х­вър­ля ка­то един вид вто­ри труп; и все пак ос­та­ва един ек­с­т­ракт от етер­но­то тяло, кой­то чо­век взе­ма със се­бе си и за­паз­ва за ид­ва­щи­те времена. Този ек­с­т­ракт на етер­но­то тя­ло съ­дър­жа в кон­цен­т­ри­ран вид всич­ки въз­дейс­т­вия от един без­пъ­тен живот, всичко, ко­ето е про­ник­на­ло в чо­ве­ка ка­то пос­ле­ди­ци от доб­ро­то или злото, от пра­вил­но­то или пог­реш­но мислене, от съ­от­вет­ни­те чувства, дейс­т­вия и т.н. Да, всич­ко то­ва се съ­дър­жа в етер­но­то тя­ло и чо­ве­кът го но­си със се­бе си до ми­га на след­ва­ща­та инкарнация. И по­не­же жи­вот­но­то изоб­що не раз­по­ла­га с та­ки­ва ин­ди­ви­ду­ални опитност, на­пъл­но ес­тес­т­ве­но е, че то не мо­же да пре­не­се ни­що от­въд Портата на смъртта. Когато чрез по­ред­но­то си но­во раж­да­не чо­век от­но­во „слиза" на Земята, ек­с­т­рак­тът от пре­диш­но­то му етер­но тя­ло се вли­ва в но­во­то етер­но тяло. Ето за­що по вре­ме на но­ва­та си инкарнация, чо­век има в етер­но­то тя­ло всич­ки пос­ле­ди­ци от своя пре­ди­шен живот. И тъй ка­то етер­но­то тя­ло е „архитекта" на но­вия фи­зи­чес­ки организъм, етер­ни­те си­ли нап­ра­во се „отпечатват" в струк­ту­ра­та на фи­зи­чес­ко­то тяло. Как всъщ­ност про­ти­ча то­зи процес?

Духовнонаучното из­с­лед­ва­не показва, че по фор­ма­та на чо­веш­ко­то тяло, в ко­ето да­ден ин­ди­вид пре­кар­ва се­гаш­ната си инкарнация, мо­жем приб­ли­зи­тел­но да съ­дим за пос­тъп­ки­те и дейс­т­ви­ята му в пре­диш­ния живот. Ясно е, че при жи­вот­но­то не мо­жем да го­во­рим за пре­раж­да­не на ед­на
или дру­га жи­во­тин­с­ка индивидуалност; в случая от­к­ри­ва­ме са­мо об­що­то ас­т­рал­но тя­ло на съ­от­вет­ния жи­во­тин­с­ки вид, ко­ето ог­ра­ни­ча­ва ле­чеб­ни­те си­ли на етер­но­то тя­ло в от­дел­но­то животно. При чо­ве­ка оба­че откриваме, как пос­ле­ди­ци­те от пре­диш­ния жи­вот импрег­ни­рат не са­мо не­го­во­то ас­т­рал­но тяло, но и не­го­во­то етер­но и фи­зи­чес­ко тяло. И по­не­же етер­но­то тя­ло има спон­тан­на­та си­ла да въз­п­ро­из­веж­да за­ло­же­ни­те в не­го процеси, лес­но ще разберем, че в стро­ежа на но­вия фи­зичес­ки ор­га­ни­зъм то вла­га онова, ко­ето но­си със се­бе си от пре­диш­ни­те инкарна- ции. Сега ве­че на­пъл­но разбираме, как на­ши­те пос­тъп­ки от пре­диш­ния жи­вот оп­ре­де­лят здра­вос­лов­но­то ни със­то­яние в след­ва­щия живот, и как в под­роб­нос­ти­те на на­ше­то здра­ве мо­жем да тър­сим кар­мич­ни­те след­с­т­вия от един или друг преди­шен живот. До съ­щия из­вод мо­жем да стиг­нем и по друг начин.

Нека да попитаме: Нима всичко, ко­ето вър­шим в жи­во­та меж­ду раж­да­не­то и смъртта, ед­нак­во за­ся­га на­ше­то етер­но тяло?

Дори и в обик­но­ве­ния живот, Вие лес­но ще до­ло­ви­те ог­ром­на­та раз­ли­ка меж­ду въз­дейс­т­ви­ята на на­ши­те съзна­тел­ни опит­нос­ти и тези, ко­ито има­ме чрез на­ша­та фи­зи­чес­ка организация. Сега сти­га­ме до един край­но ин­те­ре­сен факт, кой­то мо­же да бъ­де раз­б­ран как­то по чис­то ан­т­ро­по­соф­с­ки път, та­ка и с по­мощ­та на обик­нове­но­то мислене. В хо­да на своя жи­вот чо­век нат­руп­ва мно­го опитности, ко­ито той съз­на­тел­но свър­з­ва със своя Аз. В не­го те се прев­ръ­щат в представи, пос­ле той пре­ра­бот­ва те­зи пред­с­та­ви и т.н. Но по­мис­ле­те са­мо кол­ко без­к­рай­но мно­го изживява- ния, опит­нос­ти и впе­чат­ле­ния прос­то не из­рас­т­ват до рав­ни­ще­то на пре- д­с­тави, не сти­гат до съз­на­ни­ето и въп­ре­ки то­ва иг­ра­ят го­ля­ма ро­ля в ду­шев­ния жи­вот на човека. Нима не Ви се е случвало, ня­кой да се обър­не към Вас с думите: „Днес те видях; ти съ­що ме погледна!", а всъщ­ност Вие не си спом­ня­те аб­со­лют­но нищо. Това е не­що твър­де обикновено. Несъмнено, външ­но­то се­тив­но впе­чат­ле­ние е на лице. Вашите очи са зър­на­ли дру­гия човек, оба­че се­тив­но­то впе­чат­ле­ние ос­та­ва вън от съз­на­ни­ето и не се из ди­га до рав­ни­ще­то на представата.

Подобни слу­чаи сре­ща­ме все­ки ден, та­ка че фак­ти­чес­ки жи­во­та ни мо­же да се раз­де­ли на две части: ед­на­та част е със­та­ве­на от съз­на­тел­ни пред- стави, а дру­га­та - от изживявания, про­ти­ча­щи под пра­га на яс­но­то и буд­но съзнание. Но има и дру­ги различия: Вие лес­но мо­же­те да про­ка­ра­те гра­ни­ца­та меж­ду оне­зи впечатления, за които си спом­ня­те и впечатле- нията, ко­ито не са ос­та­ви­ли у Вас ни­ка­къв спомен.

И така, на­ши­ят ду­ше­вен жи­вот про­ти­ча на съв­сем раз­лич­ни равнища. Съществената раз­ли­ка меж­ду от­дел­ни­те равнища, меж­ду от­дел­ни­те ка- тегории, из­пък­ва осо­бе­но тогава, ко­га­то ста­ва ду­ма за вът­реш­на­та същ­ност на човека.
Нека от­но­во да спрем вни­ма­ни­ето си вър­ху чо­веш­кия жи­вот меж­ду раж­да­не­то и смъртта. Ако наб­лю­да­ва­ме не­щата точно, ще ус­та­но­вим ед­на ог­ром­на раз­ли­ка меж­ду оне­зи представи, до ко­ито на­ше­то съз­на­ние мо­же ви­на ги да при­бег­не и които, та­ка да се каже, „под­ле­жат на спомня- не", и от дру­га страна, представите, ко­ито ви­на­ги заб­ра­вя­ме и ко­ито са не­дос­ти­жи­ми за па­ме­то­ви­те способности. Тази раз­ли­ка мо­же да бъ­де онаг­ле­де­на по следния начин.

Замислете се за ня­как­во изживяване, ко­ето пре­диз­вик­ва у Вас по­ява­та на ед­на яс­на и точ­на представа. Нека да приемем, че оп­ре­де­ле­но из­жи­вя­ва­не по­раж­да у Вас ра­дост или болка, с дру­ги думи, ед­но изживяване, ко­ето е съп­ро­вож­да­но от да­де­но чувство. Да не заб­ра­вя­ме също, че по­ве­че­то из­жи­вя­ва­ния се съп­ро­вож­дат от чувства. А чув­с­т­ва­та се на­мес­ват не са­мо в по­вър­х­нос­т­ния съз­на­те­лен пласт на живота, а про­ник­ват дъл­бо­ко в струк­ту­рите на фи­зи­чес­ко­то тяло. Припомнете си само, как при оп­ре­де­ле­на си­ту­ация побледнявате, а при дру­га - по­чер­венявате. В то­зи слу­чай чув­с­т­ва­та се на­мес­ват до­ри в кръвообращението

Нека се­га раз­г­ле­да­ме изживяванията, ко­ито изоб­що не сти­гат до съз­на­ни­ето и не мо­гат да бъ­дат об­х­ва­на­ти от спомените. Антропософията яс­но показва, че те­зи из­жи­вя­ва­ния се съп­ро­вож­дат от ед­ни или дру­ги чув­с­т­ва в не по­-мал­ка сте­пен от съз­на­тел­ни­те изживявания. Ако Вие - в пъл­но съз­на­ние - сте под впе­чат­ле­ни­ето на ед­но външ­но усещане, ко­ето по­раж­да си­лен страх и во­ди до сърцебиене, не забравяйте, че пос­ле­ди­ци­те мо­гат да бъ­дат същите, до­ри и ако усе­ща­не­то е под пра­га на съзнанието. В то­зи слу­чай усе­ща­не­то про­ник­ва нап­ра­во във фи­зи­чес­ко­то тяло. И тук се на­тък­ва­ме на за­бе­ле­жи­тел­ния факт, че ко­га­то ед­но усе­ща­не пре­диз­вик­ва ясна и точна, съз­на­тел­на представа, то сре­ща един вид съп­ро­ти­ва при опи­та си да про­ник­не в дъл­би­ни­те на човеш­кия организъм, до­ка­то ако то не пре­диз­вик­ва у нас ед­на или дру­га съз­на­тел­на представа, гор­на­та съп­ро­тива лип­с­ва и усе­ща­не­то нах­лу­ва на­вът­ре как­то си ще. Да, чо­веш­ки­ят жи­вот е мно­го по­-бо­гат от на­ша­та съз­на­телна пред­с­та­ва за не- го. Зад не­съз­на­тел­ни­те усе­ща­ния е спо­та­ено нещо, ко­ето съ­що ид­ва от външ­ния свят и проник­ва в нас без да мо­жем да му поп­ре­чим ни най-малко.

В на­шия жи­вот има един пе­ри­од от време, из­к­лю­чи­тел­но бо­гат на то­зи род впечатления, ко­ито оказ­ват на­й-­жи­во и сил­но въз­дейс­т­вие вър­ху чо­веш­кия организъм, но без да ос­та­вят до­ри и сле­да от спомени. През ця­ло­то вре­ме от раж­да­не­то до по­ява­та на пър­ви­те спомени, всич­ки ние из­пит­ва­ме без­б­рой бо­га­ти впечатления, ко­ито ос­та­ват в нас и ни про­ме­нят в ед­на или дру­га степен. Те дейс­т­ву­ват съ­що как­то и съз­на­тел­ни­те впе- чатления, само че пред тях не зас­та­ва ни­как­ва преграда, до­ка­то спо­ме­нът за съз­на­тел­ни­те пред­с­та­ви се вмък­ва в ду­шев­ния жи­вот и слу­жи

И ако чо­век се за­мис­ли вър­ху те­зи уди­ви­тел­ни процеси, ще про­умее как­ва без­к­рай­но го­ля­ма от­го­вор­ност носим за въз­пи­та­ни­ето в ран­на­та дет­с­ка въз­раст и за мно­гоз­на­чи­тел­ни­те сен­ки и светлини, ко­ито то хвър­ля към по­-къс­ни­те пе­ри­оди от живота. Една жи­ва част от ми­на­ло­то неп­ре­къс­на­то се но­си нап­ред и фор­ми­ра на­ше­то бъдеще.

Често мо­же да се слу­чи така, че та­ки­ва впе­чат­ле­ния от детс­т­во­то - осо­бе­но ако те се пов­та­рят - се от­ра­зя­ват върху ця­ло­то светоусещане, ка­то от оп­ре­де­лен мо­мент на­та­тък нас­тъп­ват ме­лан­хол­ни чер­ти в настроение- то, ко­ито мо­гат да бъ­дат обяснени, са­мо ако се вър­нем дос­та­тъч­но на­зад и ви­дим как ран­ни­те дет­с­ки впе­чат­ле­ния хвър­лят сво­ите сен­ки и свет­ли­ни към по­-къс­ни­те пе­ри­оди от живота; за­що­то тък­мо те са тези, ко­ито се­га из­ли­зат на пре­ден план ка­то ед­на трай­на меланхолия. Ще ус­та­но­вим още, че на­й-­сил­но дейс­т­вие имат оне­зи събития, които не ми­на­ват не­за­бе­ля­за­но пок­рай детето, а още то­га­ва му пра­вят стран­но и не­от­ра­зи­мо впечатление.

Следователно, мо­жем да обобщим: За по­ява­та на та­ки­ва аб­нор­м­ни със­то­яния са от зна­че­ние оне­зи афекти, чувства и усещания, ко­ито се нас­лаг­ват към ве­че на­пъл­но заб­ра­ве­ни­те впе­чат­ле­ния от детството.

А се­га си при­пом­не­те описанията, ко­ито не­ед­нок­рат­но съм да­вал за жи­во­та по вре­ме­то на Камалока*3. След ка­то чо­век от­х­вър­ли етер­но­то си тя­ло ка­то един вид вто­ри труп, той из­жи­вя­ва це­лия си живот, са­мо че в обрат­на посока, ми­на­вай­ки пок­рай всич­ки­те си дейс­т­вия и изживявания, но по та­къв начин, че съв­сем не ос­та­ва рав­но­ду­шен към тях. Понеже през вре­ме­то на Камалока чо­ве­кът все още раз­по­ла­га със сво­ето ста­ро ас­т­рал­но тяло, опитностите, ко­ито е имал, пре­диз­вик­ват бур­ни чув­с­т­ве­ни изблици.
Да предположим, че един чо­век уми­ра на 70 години; той из­жи­вя­ва в об­ра­тен ред жи­во­та си и сти­га до своята 40 година, ко­га­то е уда­рил ня­ко­му плесница. Сега той из­пит­ва болката, ко­ято е при­чи­нил на дру­гия човек. Сегашното стра­да­ние по­раж­да един вид уп­рек и то­зи уп­рек ос­та­ва у чо­ве­ка ка­то пос­то­янен коп­неж да из­ку­пи сто­ре­но­то зло в след­ва­щия си живот. Вие разбирате, че след ка­то те­зи ас­т­рал­ни из­жи­вя­ва­ния се ра­зиг­ра­ват в пе­ри­ода меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане, това, ко­ето из­жи­вя­ва­ме ка­то „действие", про­ник­ва дъл­бо­ко в наша­та вът­реш­на същ­ност и ак­тив­но учас­т­ву­ва в из­г­раж­да­не­то на но­во­то ни фи­зи­чес­ко тяло. След ка­то до­ри в обикно­ве­ния жи­вот оп­ре­де­ле­ни трав­ми­ращи из­жи­вя­ва­ния лес­но мо­гат да по­ро­дят ме­лан­хо­лии чер­ти в нас­т­ро­ени ето, ще се съгласим, че мно­го по­-­ин­тен­зив­ни­те ду­шев­ни съ­би­тия по вре­ме­то на Камалока мо­гат да пре­диз­ви­кат съд­бо­нос­ни про­ме­ни в из­г­раж­да­не­то на фи­зи­чес­ко­то тя­ло през но­ва­та инкарнация.

Ето как Вие от­к­ри­ва­те ед­но „усилване" на нещо, ко­ето вни­ма­тел­но­то на- б­лю­де­ние до­ла­вя още тук, в жи­во­та между раж­да­не­то и смъртта. Тъкмо представи, ко­ито - в рам­ки­те на съз­на­ни­ето - не пред­с­тав­ля­ват ни­как­во пре­пятствие, во­дят до мно­го по­-теж­ки ду­шев­ни смущения: до неврасте- ния, хис­те­рия или нап­ра­во до ду­шев­ни за­бо­лявания. Всички те­зи яв­ле­ния се ра­зиг­ра­ват наг­лед­но пред нас ка­то вза­имо­дейс­т­вия меж­ду ми­на­ли­те и бъ­де­щи съ­би­тия в хо­да на чо­веш­кия живот.

Ако ис­ка­ме да вник­нем още по­-дъл­бо­ко в сми­съ­ла на те­зи понятия, тряб­ва да напомним: Това, ко­ето осъ­ществя­ва­ме в жи­во­та ка­то действия, след ка­то ми­нем през Портата на смъртта, се прев­ръ­ща в мо­гъ­щи афек­ти и тези афекти, ко­ито се­га не мо­гат да бъ­дат удър­жа­ни от ни­как­ви зем­ни пред­с­та­ви и от ни­как­во фи­зи­чес­ко съз­нание - за­що­то тук изоб­що ня­ма нуж­да от мо­зък - би­ват изживени с по­мощ­та на друг, по­-дъл­бок вид съз­на­ние и, накратко, пре­на­сят пос­ле­ди­ци­те от на­ши­те ми­на­ли дейс­т­вия в след­ва­ща­та инкарнация. Ето за­що ня­ма да се учудите, ако разберете, че ако един чо­век в пре­диш­на­та си ин­кар­на­ция е мислил, чув­с­т­ву­вал и дейс­т­ву­вал само егоистично, и ви­ди след смър­т­та пло­до­ве­те на сво­ите его­ис­тич­ни мисли, чув­с­т­ва и воля, ще се из­пъл­ни с ярост сре­щу са­мия се­бе си. Така сто­ят не­ща­та в действителност. Човек сам по­раж­да тенден- циите, ко­ито в но­ва­та ин­кар­на­ция ще на­со­чи сре­щу се­бе си. И до­кол­ко­то те­зи тен­ден­ции ид­ват от его­ис­тич­на­та същ­ност на ве­че екскар­ни­ра­ния човек, те ще се про­явят в след­ва­ща­та му ин­кар­на­ция под фор­ма­та на един слаб организъм. (Тук из­ра­зът „слаб организъм" се от­на­ся до вът­реш­на­та същност, а не до външ­но­то впечатление, ко­ето да­ден чо­век пра­ви на другите.) Нека повторим: един слаб ор­га­ни­зъм мо­же да бъ­де кар­ми­чес­ки свър­зан с его­ис­тич­ни­те дейс­т­вия на чо­ве­ка в не­го­ва­та пре­диш­на инкарнация. Но да про­дъл­жим нататък.
Нека да предположим, че в ед­на от сво­ите инкар­на­ции да­ден чо­век по­каз­ва осо­бе­на склон­ност към лъжата. Тази склон­ност ид­ва от под­съз­на­ни­ето и бли­ка от на­й-­дъл­бо­ки­те и тъм­ни плас­то­ве на душата. Защото ако човек би се под­чи­нил са­мо на сво­ите вис­ши мо­рал­ни императиви, той изоб­що ня­ма­ше да лъже; към лъ­жа­та го тлас­кат са­мо оне­зи афек­ти и чувства, ко­ито ид­ват от подсъзнанието. А там ве­че има не­що животин- ско! Ако да­ден чо­век е бил лъжец, след смър­т­та не­го­ви­те действия, про­из­тек­ли на вре­ме­то от склон­нос­т­та му да лъже, от­но­во ще по­ро­дят бур­ни афек­ти и не­умо­ли­ма­та тен­ден­ция да ра­бо­ти сре­щу са­мия се­бе си. И то­га­ва то­зи човек ще до­не­се в след­ва­ща­та си ин­кар­на­ция не са­мо един слаб организъм, а (как­то ни по­каз­ва Науката за Духа) и един неправил- но, де­фек­т­но из­г­ра­ден ор­га­ни­зъм с не­съм­не­но ув­ре­де­ни вът­реш­ни ор- гани, ма­кар и в тех­ни­те на­й-­фи­ни структури. Всичко то­ва во­ди на­ча­ло­то си от пре­диш­на­та склон­ност към лъжа!

Но от­къ­де ид­ва са­ма­та склон­ност да се лъже? Защото в са­ма­та нея ве­че има нещо, ко­ето е нередно.

Тук ние тряб­ва да се вър­нем още по-назад. Антропософската Наука за Духа показва: в рам­ки­те на да­де­на ин­карнация, един без­с­мис­лен и пра­зен живот, не­поз­на­ващ ни­то преданост, ни­то обич, има та­зи особеност, че през след­ва­ща­та ин­кар­на­ция той се про­явя­ва в склон­нос­т­та да се лъже; а склон­нос­т­та да се лъ­же ме­та­мор­фо­зи­ра по вре­ме на по­-с­лед­ва­ща­та ин­кар­на­ция в неп­ра­вил­но из­г­ра­де­ни вът­реш­ни органи!

Ето как мо­жем да прос­ле­дим кар­мич­ни­те пос­ле­ди­ци в три пос­ле­до­ва­тел­ни инкарнации: по­вър­х­нос­тен ду­ше­вен жи­вот в пър­ва­та инкарнация, склон­ност към лъ­жа във вто­ра­та ин­кар­на­ция и фи­зи­чес­ка пред­раз­по­лож­ба към за­бо­ля­ва­не в тре­та­та инкарнация.

Да, Кармата дейс­т­ву­ва по точ­но оп­ре­де­лен на­чин как­то в здравето, та­ка и в болестта. Тук от­бе­ляз­вам в скоби, че фактите, за ко­ито ста­ва дума, са из­в­ле­че­ни с по­мощ­та на ду­хов­но­на­уч­но­то изследване. Трябва да се стре­мим не към ед­ни или дру­ги теории, а към кон­к­рет­ни случаи, към ко­ито да под­хо­дим с чис­то ан­т­ро­по­соф­с­ки­те из­с­ледо­ва­тел­с­ки методи.

И така, пър­во­на­чал­но ние се обър­нах­ме към на­й-­еле­мен­тар­ни­те фак­ти - към ле­чеб­ни­те си­ли на етер­но­то тя­ло в рас­ти­тел­ния свят. После показах- ме, как с при­съ­еди­ня­ва­не­то на ас­т­рал­но­то тяло, в жи­во­тин­с­кия свят нас­тъп­ва един спад в ак­тив­нос­т­та на етер­но­то тяло; а нак­рая установихме, как чрез при­ема­не­то на Азът, кой­то сти­му­лира ин­ди­ви­ду­ал­ния жи­вот в об­лас­т­та на доб­ро­то и злото, ас­т­рал­но­то тя­ло - ко­ето ус­по­ред­но с нап­ред­ва­не­то на жи­во­тин­с­ка­та ево­лю­ция ста­ва все по­-го­ля­ма преч­ка за ле­чеб­ни­те си­ли на етер­но­то тя­ло - вна­ся един на­пъл­но нов еле­мент в чо­веш­ко­то същество: кар­мич­ни­те бо­лес­т­ни въздействия, про­из­ти­ча­щи от ин­ди­ви­ду­ал­ния живот.

А за­що из­жи­вя­ва­ни­ята от ран­но­то детс­т­во се про­явя­ват са­мо ка­то ле­ки заболявания? Ако прос­ле­дим при­чи­ните за това, ко­ето се крие под т.н. „неврастения", „невроза" и „хистерия", ще установим, че те се на­ми­рат в се­гашна­та инкарнация. Обаче при­чи­ни­те за по­-теж­ки­те за­бо­ля­ва­ния ние ще тър­сим в пре­диш­ния живот, за­що­то ис­тин­с­ка­та суб­с­тан­ция на мо­рал­ни­те и ин­те­лек­ту­ал­ни из­жи­вя­ва­ния мо­же да бъ­де вне­се­на в етер­но­то тя­ло - рес­пек­тив­но в не­го­ви­те мо­гъ­щи или на­кър­не­ни ле­чеб­ни си­ли - ед­ва в пе­ри­ода меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане. Общо взето, етер­но­то тя­ло на чо­ве­ка не мо­же да при­еме по­-дъл­бо­ки­те мо­рал­ни пос­ле­ди­ци в рам­ки­те на един живот, ма­кар и да има не мал­ко - и то за­бе­ле­жи­тел­ни - из- ключения, с ко­ито ще се за­ни­ма­ем през след­ва­щи­те дни; по­-дъл­бо­ки­те мо­рал­ни пос­ле­ди­ци нав­ли­зат в етер­но­то тя­ло ед­ва през пе­ри­ода меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане.

Ето как стиг­нах­ме до връз­ка­та меж­ду жи­во­та ни в об­лас­т­та на доб­ро­то и зло­то по вре­ме на ед­на ин­кар­нация, и на­ше­то здраве, рес­пек­тив­но бо- лест, в след­ва­щи­те инкарнации.