Лекции на д-р К. Таков /за вту/ Предмет и система на общата част
Изтегляне 2.48 Mb.
|
| При представителството не е съществено кой осигурява средства за извършване на правните действия от представителя.
Представителството по правило обслужва интересите на представлявания, поради което представителят при упражняване на представителната власт е длъжен да се ръководи изключително от тези интереси. С факта, че той пристъпва към изпълнение на едностранно възложените му правни действия, той конклудентно приема поръчката и вече отношенията му с представлявания следва да се уреждат по правилата за договора за поръчка по ЗЗД. Възможни са случаи, когато по споразумение с представлявания представителят действа и в свой интерес. С осъществяване на представителството чрез извършване на правно-релевантни действия от чуждо име се създава ново правно състояние, за което всички правни субекти следва да държат сметка. Следва да се счита, че правните последици от сделката са обвързващи представлявания, а не представителя. Видове представителство Различни класификации според това как възниква представителната власт, какво е съдържанието и, ако представителите са двама или повече, как я упражняват. 1. Доброволно и задължително представителство. – разграничителният белег е дали представителната власт възниква по волята на представлявания или не. Доброволното, наричано още договорно представителство, възниква въз основа на овластяване на представителя с упълномощителна сделка или трудов договор, извършени от представлявания. Действащият ЗЗД урежда договорното представителство като едностранна сделка, от което следва извода, че само въз основа на нея пълномощникът не е длъжен да упражнява предоставената му представителна власт. Задължителното, наричано още законно представителство, възниква въз основа на юридически факти, които не включват волеви акт на представлявания. В тези случаи представителството възниква поради обществена необходимост , защото представляваният няма правно валидна воля, поради недееспособност. Обемът на представителната власт се определя от закона. Задължителните представители на недееспособни ФЛ са задължени да упражняват представителната власт в интерес на представлявания по силата на родителски задължения или задължения за настойника, възникнали от акта на назначаването му. 2. Активно, пасивно и смесено представителство. – разграничителен критерий – видът на правните действия, които представителят е овластен да извършва. Активно е представителството, когато представителят има право да извършва волеви актове от името на представлявания – да сключва сделки, да отправя покани, съобщения, да изпълнява правни задължения, да упражнява субективни права. Пасивно е представителството, което се отнася до получаване на волеизявления, съобщения, призовки, адресирани до представлявания. Такива права имат служителите, работещи в деловодства и архиви на учреждения и други ЮЛ, тъй като са овластени само да писма и съобщения, адресирани до ЮЛ. Смесеното представителство се отнася, както до извършване на волеви актове от името на представлявания, така и до получаването на такива,както и на всякакви съобщения, адресирани до представлявания. Представителните органи на ЮЛ и юрисконсултите осъществяват по правило смесено представителство. 3. Представителство при пълна и ограничена представителна власт. Представителство при пълна представителна власт – въз основа на разпоредби на закона или по волята на представлявания, представителят може да е овластен да извършва всички правни действия, които дееспособно лице може да извършва. Законните представители на недееспособни ФЛ имат относително пълна представителна власт, тъй като могат да извършват както действия на управление, така и действия на разпореждане с имуществени права на недееспособния, но при условията на чл. 73, ал. 2 СК. Ограничената представителна власт включва само определен вид правомерни действия, които могат да бъдат такива на управление или на разпореждане, да бъдат свързани с конкретни субективни права, съвкупност от такива и/или правни задължения. Ограничението на представителната власт може да бъде по време, спрямо броя на правните действия или според територията , на която могат да се извършват. 4. Множество представлявани и представители. Представителството може да възникне при двама или повече представлявани, които имат един представител. (3-ма наследници упълномощават 1 адвокат да ги представлява). Представителят се намира в представителни правоотношения с всеки от представляваните. Възможно е представителите на едно лице да са двама или повече. (родителите на малолетно дете, лицата от представителния орган на ЮЛ и др.) Като правило при множество представители се установява възможност за отделно упражняване на представителната власт от всеки представител. Другата възможност е правното действие да се извърши от всички представители заедно. Налице е колективно (съвместно) представителство. Този вид представителство трябва да се уговори изрично или да следва от основанието за овластяване. При родителите представителната власт се упражнява разделно, докато при колегиалните представителни органи на ЮЛ или общности представителството е колективно. 5. Представителство при ЮЛ. ЮЛ са изкуствено създадени въз основа на обективното право социални организми, които формират правно релевантна воля и я изразяват чрез своите органи. Органите са част от ЮЛ , те не са самостоятелни правни субекти. Те се състоят от ФЛ, които в органа действат не от свое име като отделни правни субекти, а от името на ЮЛ. ФЛ, включени в органа като съзнателни и разумни същества и обособени дееспособни правни субекти извършват правни действия от името на ЮЛ и с правно действие за него. Представителни правоотношения възникват между всяко от тези ФЛ и ЮЛ като отделен правен субект. 6. Търговско представителство. За различните случаи на търговско представителство, уредено със специални правни норми в ТЗ, е характерно, че представляваният има качеството търговец по чл. 1 и 2 от ТЗ. Разновидностите на търговското представителство се изучават в търговското право. Общите правила на ЗЗД се прилагат доколкото специалните норми не установяват отклонения от тях. Упълномощаване. В значителен брой от случаите на представителство представителната власт се учредява чрез упълномощаване.Общите правни норми за него се съдържат в чл. 36-43 ЗЗД. В ЗЗД с термина упълномощаване с означава сделката, с която представляваният овластява представителя да извършва правомерни правни действия от негово име, които пряко да го обвързват. Представляваният се нарича упълномощител, а представителят – пълномощник или упълномощен. В законодателството се използват още термините пълномощие за означаване на представителната власт, която упълномощаването поражда – чл. 41 ЗЗД, и пълномощно като синоним на упълномощаване или за назоваване на документа, в който е обективирана упълномощителната сделка. – чл. 21 ал. 1 и чл. 22, ал. 4 ГПК. Според действащото гражданско законодателство упълномощаването е едностранна сделка, която се извършва от упълномощителя. Неговото волеизявление, за да породи желаните правни последици, следва да бъде адресирано до пълномощника, тоест да се извършат необходимите правни действия той да узнае съдържанието на сделката. Волеизявление от него не се изисква. Упълномощаване може да извърши, както ФЛ, така и ЮЛ.Лицето, което упълномощава, трябва да е дееспособно, за да може да извърши действителна сделка. Ограничено дееспособните при упълномощаване се нуждаят от съдействието на родител или попечител, който извършва допълнително волеизявление. Упълномощаване за сделките по чл. 73, ал. 3 СК ще бъде нищожно. ЮЛ могат да извършват упълномощаване чрез представителните си органи в границите на правоспособността си или чрез пълномощници в границите на тяхната представителна власт. Пълномощник може да бъде както ФЛ, така и ЮЛ. В производствата по ГПК пълномощници на страните могат да бъдат само лицата, изброени в чл. 20 ГПК. ЮЛ като пълномощници действат чрез своите представителни органи. Упълномощаването се извършва с волеизявление на упълномощителя. То може да бъде изразено изрично или чрез конклудентни действия. Упълномощаване чрез конклудентни действия ще възникне, само когато от поведението на упълномощителя при конкретна обстановка по недвусмислен начин следва, че той желае друго лице да извършва правни действия от негово име, които да го обвързват. На практика се приема, че упълномощаване е налице и когато правни действия се извършват при определени обстоятелства, от които може да се съди, че лицето, което ги осъществява, действа като пълномощник, без да се изискват к онкретни конклудентни действия от упълномощителя. Но в тези случаи представителната власт може да се упражнява само при дадена обстановка, а не и без връзка с нея. Волеизявлението на упълномощителя определя чрез своето съдържание кое е упълномощеното лице и какви правни действия то може да извършва. Представителната власт може да се ограничи: вид и/или брой на правните действия, територия, на която може да се упражнява, срок н действие на упълномощаването. Нашето законодателство допуска упълномощаване, действието, на което не е ограничено по време. Упълномощителят може изрично да овласти пълномощника да преупълномощава или да забрани това. При упълномощаването не е достатъчно да се извърши волеизявление от упълномощителя, а се изисква още то да бъде адресирано до пълномощника. Упълномощаването е едностранна сделка, която се нуждае от получаване. Волеизявление от пълномощника за приемане на упълномощаването не се изисква. Формата на упълномощителната сделка се урежда в чл. 37 ЗЗД. ЗЗД възприема принципа, че формата на упълномощаването зависи от формата на действителност, предписана за правното действие, за което се учредява представителната власт. Упълномощаването е формална сделка, само когато представителната власт включва правни действия, за които се изисква форма като условие за действителност. Ако за сделката се изисква нотариална форма, упълномощаването следва да се извърши писмено с нотариална заверка на подписа на упълномощителя. Когато упълномощаването е формална сделка, то не може да се извърши чрез конклудентни действия. Упълномощаването поражда представително правоотношение между упълномощителя и пълномощника. За последния възниква представителна власт да извършва от името на упълномощителя правни действия, определени от съдържанието на сделката, които пряко да обвързват упълномощителя. Ограниченията в правоспособността на упълномощителя автоматично ограничават и представителната власт на пълномощника, без да е необходимо те да са изрично предвидени. Упълномощителят не се лишава от възможността сам да извършва правните действия, за които е дал пълномощно, той не ограничава своята дееспособност с овластяването на друго лице. Действието на пълномощното не се ограничава по време, ако в него не е предвиден срок. Упълномощаването не поражда правно задължение за пълномощника да упражнява учредената му представителна власт. Ако упълномощителят има интерес пълномощникът да се задължи да извърши определени правни действия, той трябва да сключи договор с него. Видове упълномощаване. Класификациите се основават на признаци, характеризиращи представителната власт, която възниква при упълномощаването. Според обема на представителната власт упълномощаването бива общо (генерално) или специално. При общото упълномощаване не се посочват конкретно правни действия, които пълномощникът е овластен да извършва. Обемът на представителната власт или не се ограничава или се определя чрез по-общи характерни белези. При специалното упълномощаване обемът на овластяването се определя конкретно чрез посочване на отделни правни действия или на правните последици, които следва да се породят. Правното значение на тази класификация се проявява при извършване на правни действия на разпореждане с недвижими имоти, при които в практиката се изисква специално упълномощаване. Общото пълномощно може да действа продължително време, ако не е ограничено със срок, докато специалното се прекратява с извършване на конкретните правни действия. Пълномощното може да бъде еднократно или многократно според това дали представителната власт се отнася до едно правно действие или до повече такива. Общото пълномощно е многократно, докато специалното може да бъде еднократно или многократно. Упълномощаването може да бъде срочно или безсрочно. При срочното, представителната власт се прекратява за в бъдеще с изтичането на срока, предвиден в него. За безсрочното е характерно, че действието му не е ограничено по време. Според вида на правните действия, за които се овластява пълномощникът, упълномощаването може да бъде за действия на управление и за действия на разпореждане. Пълномощно за управление е за сключване на договори за наем до 3 год., за влог, за изпълнение на правно задължение, за договор за ремонт на жилище и др.. Пълномощното за разпореждане предвижда конкретни правни действия като – продажба, ипотекиране на имот, учредяване на право на строеж, сключване на договор за поръчителство и др.. Прекратяване на упълномощаването Общи основания за прекратяване – като при представителството. Специални основания за прекратяване – две от тях са уредени в чл. 41, ал. 1 ЗЗД. - Оттегляне. Това е едностранно волеизявление на упълномощителя, с което се изразява воля да се прекрати за в бъдеще учредената представителна власт, чрез упълномощаването. То може да се извърши по всяко време. Оттеглянето може да се извърши изрично или чрез конклудентни действия, като се изземе деокументът, върху който е изразена упълномощителната сделка. Оттеглянето требва да се разгласи, за да достигне до знанието на пълномощника, а също и на трети лица, за да може да им се противопостави (публикацията в местен вестник не се счита за начин на разгласяване в този случай). Оттеглянето може да се отнася изцяло или само отчасти до учредената представителна власт. ЗЗД не предписва форма за оттеглянето, дори когато упълномощаването е формална сделка. - Отказ от упълномощаване. Той е едностранно неформално волеизявление на пълномощника, което може да се отнася изцяло до действието на упълномощаването или само до част от него. Отказът има практическо значение при пасивната представителна власт. Прекратяването на основното правоотношение не води автоматически до прекратяване на упълномощаването. Други специални основания за прекратяване на упълномощаването, които не са уредени в чл. 41 ЗЗД – изрично предвиденият срок в пълномощното; извършване на правните действия, за които се отнася то; погиване или отчуждаване на вещта, когато представителната власт се отнася само до правни действия, свързани с тази вещ; сбъдване на прекратително условие, предвидено в упълномощителната сделка; невъзможност да се упражнява представителната власт. Пълномощното да се тълкува разумно разширително. 55. ВЪЗНИКВАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ВЛАСТ. ПРЕУПЪЛНОМОЩАВАНЕ. ДЕЙСТВИЕ СПРЯМО ТРЕТИ ЛИЦА. ОБЕМ НА ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ВЛАСТ. МИНИМАЛЕН И МАКСИМАЛЕН ЗАКОНОВО ДОПУСТИМ ОБЕМ НА ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ВЛАСТ. Овластяването на едно лице да извършва правни действия от чуждо име и с действие за друг правен субект винаги се основава на закона. В едни случаи представителната власт се учредява по волята на представлявания, а в други не е необходимо да бъде изявена воля от него, защото овластяването се поражда от други юридически факти, които се уреждат от отделни правни норми. Юридическите факти, пораждащи представителна власт: А) упълномощителната сделка – чрез своето едностранно волеизявление упълномощителя (представлявания) учредява представителна власт за пълномощника и определя нейния обем. Завещанието също е едностранна сделка, с която също може да се учреди по волята на завещателя след неговата смърт представителна власт за изпълнителя на завещанието. Б) сключването на трудов договор за длъжност, упражняването на която включва представителни функции – трудови договори с лица, които изпълняват функции на представителен орган на ЮЛ – директор, председател на ведомство, управител на болница и др.. За юрисконсултите със сключване на трудов договор също възниква представителна власт да извършват правни действия за защита на правата на ЮЛ пред органите на съдебната власт. В) назначаването на ФЛ за представителен орган на фондация или за член на такъв орган с акта за учредяването й поражда за него също представителна власт, която се определя от целите и задачите на това ЮЛ. Г) Избор в състава на представителен орган на ЮЛ или на друга длъжност, включваща представителни функции, също поражда представителна власт за избраните ФЛ – избор на ректор на ВУЗ, председател на УС на кооперация и др.. В изброените по-горе случаи Б, В и Г когато ЮЛ подлежи на регистрация във фирмения регистър при ОкрС , в него се вписват и имената на ФЛ, които са овластени да го представляват спрямо други правни субекти. Д) Индивидуалният административен акт на длъжностното лице по настойничеството и попечителството в общината за назначаване на настойнически съвет, поражда за настойника и заместник настойника, когато последният има право да извършва правни действия от името на недееспособния, представителна власт. Е) съдебно решение – може да породи представителна власт в предвидените от закона случаи, прим. решение за допускане на осиновяване. Ж) с възникване на членствено правоотношение в кооперативен съюз или в синдикална организация, за тези ЮЛ възниква представителна власт от името на членуващите в съюза кооперации или на членовете на синдикалната организация да извършват правни действия за защита на интересите на представляваните в границите на своята дейност. З) с раждането на дете възниква представителна власт за родителите до навършване на 14-годишна възраст от детето. Всеки правен субект може да бъде в положението на представляван. Само дееспособно ФЛ може да учреди представителна власт чрез упълномощаване. Представител може да бъде всяко ФЛ и ЮЛ. Но ако ФЛ не е дееспособно, то не може да извършва действителни правни действия. При учредяване на представителна власт практически се поставя изискването за дееспособност. Обем на представителната власт Представителството поражда своето действие, само когато представителят действа в границите на учредената му представителна власт. Когато овластяването възниква по волята на представлявания, той определя и по този начин ограничава нейния обем. Това може да стане чрез посочване на вида на правните действия, които представителят може да извършва. Представителната власт може да се ограничи по време или по територия, на която могат да се извършват правни действия. Ограничаването на правоспособността на представлявания ограничава и представителната власт на представителя. Обемът на представителната власт на законните представители на недееспособни ФЛ се определя от закона – чл. 73, ал. 1, 2 и 3 СК. Представителните органи на ЮЛ могат да извършват правни действия в границите на тяхната правоспособност. Прекратяване на представителната власт То настъпва като последица на определени юридически факти. В законодателството ни липсва обща правна норма, която да урежда тези основания изчерпателно. В чл. 41 ЗЗД са посочени и такива основания, които намират приложение при всички случаи на представителна власт, поради което се наричат общи. Такива са смъртта на представлявания или на представителя, а при ЮЛ – прекратяването им. Поставянето под запрещение на представлявания или на представителя също спадат към общите основания, тук е необходимо прецизиране с оглед вида на запрещението. Специалните основания за прекратяване на представителната власт са юридически факти от същия вид като тези, които са изброени по-горе при възникването й, но с противоположно правно действие. Когато възникването на представителната власт за определено лице е подлежало на регистрация във фирмения регистър, прекратяването също следва да се регистрира. Не се ли извърши това, прекратяването не може да се противопостави на добросъвестни трети лица. Преупълномощаване В ЗЗД се предвижда необходимостта интересите на упълномощителя да бъдат обслужени от друг представител, овластен от пълномощника, когато той не може сам да се погрижи за това. В чл. 43 ЗЗД се урежда преупълномощаването като възможност пълномощникът да учреди представителна власт от името на упълномощителя и с действие за него. Такава възможност може да е предвидена изрично при упълномощаването. Упълномощителят може сам да определи лицето, което при нужда да бъде преупълномощено или да предостави това на пълномощника. В останалите случаи преупълномощаване се допуска, само когато извършването му е необходимо за запазване на интересите на упълномощителя. Това изискване ще бъде налице, когато пълномощникът е въпрепятствана поради болест, служебна заетост и др. сам да извърши правното действие или когато прецени, че няма да може да го извърши по най-благоприятния за упълномощителя начин. Необходимостта от запазване на интересите на упълномощителя ще предопредели и обема на представителната власт. Ако упълномощителят изрично е забранил преупълномощаването, то може да се извърши само с негово съгласие. Спецификата на преупълномощаването се състои в това, че първоначално е извършено действително упълномощаване. При преупълномощаването участват три правни субекта: упълномощител – този, който е извършил първоначалното упълномощаване, пълномощник, който същевременно се явява и преупълномощител, защото извършва последващото упълномощаване, и упълномощеното от него лице, наречено преупълномощен. Чрез преупълномощаването въз основа на упълномощителна сделка, извършена от пълномощника, се учредява последващо представително правоотношение между упълномощителя и преупълномощения.представителната власт по това правоотношение е производна, защото се основава на представителната власт на преупълномощителя. За реда за извършване на преупълномощаване и формата важи изложеното за упълномощаването. Когато преупълномощаването е извършено по преценка на пълномощника поради необходимост да се запазят интересите на упълномощителя, то е юридически факт, който поражда за пълномощника правното задължение, уредено в чл. 43, ал. 3 ЗЗД. Преупълномощителят е длъжен незабавно да уведоми упълномощителя за преупълномощаването и да му даде необходимите сведение за личността на преупълномощения. При неизпълнение на задължението, преупълномощителят отговаря за действията на преупълномощения като за свои действия. Ако преупълномощеният причини виновно вреди на упълномощителя, той може да избира от кого от двамата да търси отговорност. Преупълномощителната сделка поражда представително правоотношение между упълномощителя и преупълномощения. Обемът на представителната власт на последния зависи от изразената воля от преупълномощителя. Н е необходимо тя да се покрива по обем с тази на пълномощника. Ако при упражняване на представителната си власт преупълномощеният извърши действия, които я превишават, потвърждаване ще може да извърши упълномощителя, а пре упълномощителят, само ако тези правни действия са в границите на неговата представителна власт. Между упълномощителя и преупълномощения може да има и основно правоотношение, възникнало въз основа на договор, сключен от преупълномощителя. Правата и задълженията по него се осъществяват пряко между упълномощител и преупълномощен. Преупълномощаването не създава правоотношение между преупълномощител и преупълномощен. Представителната власт на на преупълномощения зависи от преупълномощителя и от неговата представителна власт. Последният може да оттегли преупълномощаването. Когато упълномощителят оттегли упълномощаването, това повлича прекратяване и на преупълномощаването. Прекратяване на преупълномощаването - при смърт на упълномощителя или преупълномощения. Прекратяването на ЮЛ има същото действие като смъртта. Смъртта на преупълномощителя не води до прекратяване на представителната власт на преупълномощения. - поставяне под пълно запрещение на упълномощителя и поставянето под запрещение, независимо от вида, на преупълномощения. Но поставянето под запрещение на преупълномощителя не е основание за прекратяване на преупълномощаването. Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|