Лекции по Данъчно право: вариант 4
Изтегляне 0.84 Mb.
|
| В) За данъците върху разходите - данък върху представителните разходи и разходите за дарения и спонсорство (чл.35,ал.1 от ЗКПО); данъкът върху социалните разходи (чл.36,ал.1 от ЗКПО); данък върху разходите за вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или застраховка"Живот" (чл.36,ал.4 от ЗКПО), данък върху разходите за леки автомобили, когато с тях не се осъществява дейност по занятие (чл.36, ал.2 от ЗКПО).
Данъчната основа при определяне на тези данъци е стойността на извършените и отчетени такива разходи, а данъчната ставка е 17%. От 2006г. се въвеждат диференцирани ставки за данъците върху отделните разходи, именно: по чл.35, ал.1 - 10%, по чл.36, ал.1 - 15%, по чл.36, ал.2 - 10%, по чл.36, ал.4 - 12%. Не се облагат даренията, направени в полза на здравни, социални, образователни, бюджетни и др.организации, посочени в чл.35, ал.2 от ЗКПО и когато са налице следните условия: с даренията не се облагодетелстват ръководителите, които са ги направили или тези, които се разпореждат с тях и са налице доказателства, че предметът на дарението е получен. Г) За приходните данъци - данък върху стойността на получените залози при хазартни игри (чл.2а от ЗКПО);.данък върху приходите от стопанска дейност на бюджетните организации (чл.2в от ЗКПО). Организаторите на хазартни игри прилагат специфичен ред за облагане по реда на ЗКПО. Съгласно чл.2а от ЗКПО организаторите на хазартни игри се облагат с окончателен данък върху стойността на получените за всяка игра залози, а именно: 8% върху направените залози се облагат тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития; 12% върху направените залози, съответно върху увеличената цена на телефонния импулс, се облагат следните хазартни игри: лотарийни игри, бинго и кено и хазартни игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонните импулси. Бюджетните предприятия се облагат с данък върху приходите, получени от сделки по чл.1 от Търговския закон, извършвани по занятие, включително от отдаването под наем на движимо или недвижимо имущество. Данъкът е окончателен и е в размер на 4%, а за общините 3% върху приходите, произтичащи от осъществяване на тези дейности. Въпрос 43. Производство по изчисляване и внасяне на данъка при корпоративното подоходно облагане.Срокове. Авансови вноски.. Производството по облагане с данък по ЗКПО зависи от вида на данъка, който следва да внесе ДЗЛ в зависимост от упражнявана дейност. Определянето на данъчната основа при облагането с данъците по ЗКПО и данъчната им ставка са разгледани в предходната тема. Тук ще се разгледат сроковете за внасяне на дължимите по ЗКПО данъци. Преди да се извърши годишно облагане с корпоративен данък в чл.56 от ЗКПО' е регламентиран ред и начин за определяне на авансовите вноски. ДЗЛ са длъжни Да правят месечни авансови вноски за корпоративния данък на основата на една дванадесета част (1/12) от годишната облагаема печалба, декларирана за предходната година, коригирана с коефициент, отразяващ промените в икономическите условия за текущата година. Коефициентът се утвърждава със Закона за държавния бюджет на РБ за съответната година. ЗА 2005 г. коефициентът за авансовите вноски по чл.56, ал. 1 от ЗКПО е 1,1. За периода от 01.01. до 31.03. база за определяне на месечните авансови вноски е облагаемата печалба за годината преди предходната. За периода от 01.04. до 31.12. база за определяне на месечните авансови вноски е облагаемата печалба за предходната година. Месечните авансови вноски се правят до 15 число на текущия месец при данъчна ставка 15%. Данъчните субекти, приключили с облагаема печалба - отрицателна или нулева величина през предходната година, правят тримесечни авансови вноски на база на облагаемата печалба за съответния период на текущата година с натрупване. Тримесечни авансови вноски правят и новообразуваните през годината лица, считано от датата на регистрацията им. Тримесечни авансови вноски правят и ДЗЛ, които през предходната година не са имали задължение да формират облагаема печалба по реда на ЗКПО, както и тези които прекратяват с ликвида-ЦИя или поради несъстоятелност. ДЗЛ, които правят тримесечни авансови вноски ги изплащат до 15-число на месеца, следващ тримесечието, като за четвъртото тримесечие не се прави авансова вноска. Съгласи чл.56, ал.6 от ЗКПО ЮЛ и неперсонифицираните дружества уведомяват с декларация по образец ТД НАП по данъчната си регистрация за намаляване на авансовите вноски за периода от 01.01. до 31.12., ако считат, че те надвишават или ще надвишат дължимия годишен данък. По този ред могат да намаляват авансовите си вноски и лицата, които формират данъчната си основа по реда на чл.21, ал.1 от ЗОДФЛ. В случай, че действително дължимият годишен доход надвиши с повече от 10% дължимите авансови вноски, определени по реда на чл.56 от ЗКПО се дължи лихва, определена по реда на чл.58, ал.2 от ЗКПО. На лицата, на които се преотстъпва корпоративен данък се преотстъпва и съответна част от дължимите авансови вноски, пропорционално на размера на преотстъпването. За целта ДЗЛ следва да уведомят ТД НАП с декларация по образец в сроковете за внасяне на авансовите вноски. Данъчната ставка за авансовите вноски е 15%. Годишната облагаема печалба (загуба), дължимият годишен корпоративен данък и всички други алтернативни корпоративни данъци и данъците, удържани при източника, установени по реда на ЗКПО се посочват левове в годишната данъчна декларация по чл.51, ал.1 от ЗКПО. ДЗЛ по ЗКПО внасят данъците по този закон в приход на републиканския бюджет. Корпоративният данък за съответната година се внася в срок до 31 март на следващата календарна година, след като се приспаднат сумите на платените авансови вноски. Надвнесеният корпоративен данък може да се приспада от следващите авансови и годишни вноски за същия данък, считано от януари за отчетния период, следващ периода за който корпоративния данък се явява надвнесен. Платците на еднократни данъци при източника по чл.34, ал.1 от ЗКПО са длъжни да удържат дължимите данъци и да ги внесат до края на месеца, следващ месеца през който е взето решението за разпределяне на дивиденти и ликвидационни дялове. Платците на еднократни данъци при източника по чл.34, ал.4 от ЗКПО, т.е. върху доходите на чуждестранни лица са длъжни да удържат дължимите данъци и да ги внасят в бюджета в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването. В случаите, когато получателят на дохода е длъжен сам да внесе дължимия данък, срокът за внасянето му е 30-дневен от датата на получаването на дохода. Дължимият данък се внася в ТД НАП по място на данъчната регистрация на платеца на дохода. Лицата, удържали данък при източника на чуждестранни лица, декларират това обстоятелство със специална декларация по чл.55, ал.4 от ЗКПО. Платците на еднократни данъци при източника по чл.35 и 36 от ЗКПО, т.е. алтернативните данъци върху разходите са длъжни да начисляват дължимите данъци и да ги внасят в бюджета до 15-число на месеца, следващ месеца на начисляването. Данъкът върху приходите от стопанска дейност, дължим от бюджетните предприятия се внася ежемесечно до 15 число на следващия месец и е окончателен. Бюджетните предприятия са длъжни да подават тримесечна данъчна декларация за извършваната от тях стопанска дейност. Данъкът върху направените залози при организираните игри: тото, лото и залагания върху резултатите от спортни състезания ,се декларира преди определяне на резултатите от всяка игра (Декларация по чл.2а,ал.1,т.1 от ЗКПО) и се внася в следните срокове: за игри със седмичен цикъл - в срок три работни дни след определяне на резултатите, но преди определяне на резултатите от следващата игра, а при ежедневно провеждане на игрите - в срок от три работни дни след определяне на резултатите за предходните седем календарни дни; за игри с по-голям цикъл - в 7-дневен срок след определяне на резултатите. Данъкът за лотарии, бинго и кено се декларира до 10-число на месеца, следващ месеца на провеждане на игрите (Декларация по чл.2а, ал.1,т.2 от ЗКПО). Данъкът се внася преди получаване на документи за участие. Предприятията, които отпечатват или внасят документите за участие предоставят документите само след представяне на документ за платения данък. Когато организаторът на посочените игри е прекратил дейността си, събраният данък върху неизползваните документи за участие се връща от ТД НАП въз основа на данъчна проверка, която се извършва в 30-дневен срок след подаване на заявление за прекратяване на дейността. Данъкът за хазартните игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличена цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка, се удържа и внася от лицензирания от държавата телефонен или телекомуникационен оператор. Приходите от спомагателна дейност по смисъла на Закона за хазарта се облагат с окончателния данък върху стойността им в размер, съответстващ на данъка за определения вид игра. Внася се до 7-число на месеца, следващ месеца през който са получени приходите от нея. Данъчно третиране при ликвидация, несъстоятелност и преобразуване Облагането на дружества в ликвидация се извършва за периода от началото на годината към датата на вписване на прекратяването в търговския регистър, т.е. към момента, в който дружеството преустановява стопанската си дейност. Това е в съответствие и с целта на ЗКПО - облагане на реализираните печалби и доходи в резултат на стопанската дейност. Дължимите данъци към момента на вписване на прекратяването се внасят като извънредни авансови вноски след приспадане на текущите авансови вноски. Срокът, в който тези вноски трябва да се внесат в бюджета, е 30-дневен, считано от датата на вписване на прекратяването в търговския регистър. През периода на ликвидацията до заличаването им прекратените юридически лица изпълняват задълженията си по този закон по общия ред. ЗКПО третира еднакво ликвидацията на дружествата и несъстоятелността и по¬точно нейния заключителен стадий - разпределението на осребреното имущество. В процеса на своята активна стопанска дейност дружествата, които са в процес на несъстоятелност, са създали множество правни отношения, които трябва да се прекратят, а имуществото им да бъде осребрено. Като последица от прекратяването е преустановяването на търговската дейност и промяната на целта - от стопанска дейност, с цел постигане на печалба, в цел, без да влизат в нови правоотношения, постепенно да ликвидират съществуващите и да заличат всички следи от тяхното съществуване като правни субекти. Осъществяването на тази цел се извършва в заключителния стадий от процедурата по несъстоятелност - разпределението на осребреното имущество. През този стадий се осребряват активите и се погасяват всички задължения. По силата на чл.61в, ал.2 от ЗКПО корпоративният данък се преотстъпва на юридическите лица, чието производство по несъстоятелност е прекратено с влязло в сила съдебно решение за утвърждаване на план за оздравяване. Преотстъпването се отнася за корпоративния данък върху частта от финансовия резултат, възникнала в резултат на оздравяването. Преотстъпеният данък се отчита като резерви. Според чл.261, ал.1 от Търговския закон търговските дружества могат да се преобразуват чрез: вливане, сливане, разделяне, отделян, отделяне на еднолично търговско дружество, промяна на правната форма. От изброените случаи на специалното данъчно третиране подлежат случаите на преобразуване чрез: разделяне, сливане, вливане, прехвърляне на имуществото на ЕООД върху едноличния собственик, когато той е физическо лице и е вписан като едноличен търговец. Специалното данъчно третиране се налага от обстоятелството, че за разлика от случая на преобразуване чрез промяна на правната форма (напр. СД в ООД, ООД в ЕООД и т.н.) се извършват значителни имуществени промени и се създават нови данъчнозадължени лица. Затова според изричната разпоредба на чл.42, ал.З от ЗКПО е необходимо преобразуващите се ЮЛ да се разчетат с държавата за дължимия корпоративен данък от началото на годината до датата на преобразуването. Формирането на данъчното задължение е окончателно и то се декларира в 30-дневен срок от датата на вписване на преобразуването. Като дата на преобразуване за данъчни цели се приема датата, регламентирана в чл.263ж, ал.1 от ТЗ, т.е. деня на вписване на вливането или сливането от съда по седалището на приемащото или новоучреденото дружество, съответно от деня на вписване на разделянето от съда по седалището на преобразуващото се дружество. Това е датата, на която възникват нови правни субекти и съответно нови ДЗЛ. За целите на данъчното облагане всички действия до деня на вписване на преобразуването в съда се считат за извършени от преобразуващите се дружества. Независимо, че данъчната декларация е подадена от името на прекратеното търговско дружество, данъчното задължение се поема от новоучреденото или приемащото търговско дружество, което внася разликата между начислените данъци с натрупване и направените авансови вноски. За останалия период до края на годината корпоративния данък се установява и внася от новоучредените или приемащите дружества. При прехвърляне на имуществото на ЕООД върху едноличния собственик, когато той е ФЛ и е вписан като ЕТ, за целите на данъчното облагане то се третира като ликвидационен дял в полза на едноличния собственик и се облага с еднократен данък в размер на 15% по реда на чл.34, ал.1 от ЗКПО. Въпрос 44. Правен режим на облагането на доходите на физическите лица. Субекти и обекти на данъчно облагане Законът за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) урежда облагането на: доходите на физическите лица; доходите на предприятията на едноличните търговци; доходите на някои предприятия, които са юридически лица. Субекти на облагане по реда на този закон са местните и чуждестранните физически лица (ФЛ) и местните юридически лица (ЮЛ), посочени в ЗОДФЛ. По смисъла на чл.6 от ЗОДФЛ местни лица са лицата, чието постоянно местоживеене е в България или пребиваването им в България е повече от 183 дни през всеки 365-дневен период. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни по смисъла на чл.6 от ЗОДФЛ. Местните ФЛ са данъчно задължени за доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина. Чуждестранните ФЛ са данъчно задължени за доходи от източници в България. Чужди граждани, пребиваващи в България единствено с цел обучение или лечение, са данъчно задължени за доходи от източници в България, независимо от срока на пребиваването им. Когато такива лица получат статут на постоянно пребиваващи, се считат вече за местни лица и се облагат като такива за доходите им, получени в България. Предприятията - местни юридически лица, с годишен оборот за предходната година до 50 хил.лв. се облагат с окончателен годишен (патентен) данък за доходи, произхождащи от източници в България, по реда на глава XIV от ЗОДФЛ, когато извършват дейностите по чл.31 и 32 от ЗОДФЛ. Съгласно ЗОДФЛ отговорността за данъка върху дохода на физическите лица е лична. Задължението за данъка върху доходите е на физическите лица, получатели на доходите, включително и в случаите, когато задължението за начисляване, удържане и внасяне на данъка е делегирано на платците на доходите. Данъчните субекти са задължени да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен ако заплащането се извършва по банков път. До настоящия момент регистрирането и отчитането на извършените продажби на стоки и услуги се осъществява по реда, определен с Наредба №4 от 16.02.1999г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти. Обекти на облагане Съгласно чл.10 от ЗОДФЛ подлежат на облагане доходите, произхождащи от: - трудови правоотношения и от приравнени към тях правоотношение; - дейност като едноличен търговец, независимо дали е регистрирана по ТЗ; - занаятчийска дейност; - упражняване на свободна професия; - извършване на услуги с личен труд извън случаите по т.З и 4; - дейности в областта на селското, горското и водното стопанство; - продажба и замяна на недвижимо имущество, пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства; - продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества, в неперсонифицирани дружества и други форми на съвместна дейност; - прехвърляне на предприятие на едноличен търговец; - наем, рента и аренда; - временно отстъпване отстъпване ползването на права по догово за лизинг, франчайзинг, факторинг и др. подобни; - авторски и лицензионни възнаграждения; - обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер; - лихвите извън случаите по чл. 12, т.З и 5 от ЗОДФЛ; - възнаграждения за положен личен труд в дружества и в кооперации и производствени дивиденти от кооперации; - дивиденти, доходи от дялово участие и тантиеми; - премии и награди от спортни състезания; - други доходи, които не са определени като необлагаеми или не са освободени от облагане по закон. От облагането по реда на ЗОДФЛ са изключени следните доходи: - Доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, начислени в полза на местни и чуждестранни лица; доходите на чуждестранните лица, осъществяващи дейност в свободните зони; доходите на чуждестранните физически лица по чл.12 от ЗКПО; социалните придобивки, предоставени на работниците и служителите от работодателите.. Изброените доходи се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. - Необлагаемите доходи на физическите лица, изброени като такива в ЗОДФЛ или други закони. - Облагаемият доход от дейност като едноличен търговец се формира по реда на ЗКПО. - Печалбата и доходите на юридическите лица се облага по реда на ЗКПО. Изключение от облагането на тези лица е установено за лицата по чл.6, ал.1, т.1 и 4 от ЗКПО, които се облагат с окончателен годишен (патентен) данък, когато осъществяват дейностите, посочени в ЗОДФЛ и при условията на същия закон. За останалите дейности тези лица се облагат по реда на ЗКПО. Източници на доходи Местните ФЛ са данъчно задължени за доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина. Според чл.9, ал.1 от ЗОДФЛ доходът от стопанска дейност, извършвана от физическо лице на територията на страната е доход от източник в България. Счита се, че лице извършва стопанска дейност на територията на страната, когато: има място на стопанска дейност или определена база на територията на България; възлага или изпълнява поръчки на територията на България лично или чрез пррокурист, търговски пълномощник или по друг начин. Съгласно чл.9, ал.З от ЗОДФЛ трудов доход и доход от предоставяне на услуги е от източник в България, когато трудът е положен или услугите са предоставени на територията на България без оглед на източника на заплащане на труда или на услугите. Независимо от тази разпоредба следните доходи, платени от местно лице или от място на стопанска дейност на чуждестранно лице на територията на България се считат, че са доходи от източник в България: - възнагражденията на лица, работещи на свободна практика - при условие, че сумата на възнаграждението се приспада при изчисляването на печалбата или дохода на платеца или би се приспаднала, ако платецът не бъде освободен от данък върху печалбата или от данък върху дохода; - възнаграждения, различни от работната заплата, изплащани на: служител или член на управителен или контролен орган на българско ЮЛ, клон на чуждестранно лице, ръководител, пълномощник или служител в търговско представителство на чуждестранно лице; - пенсии; - дивиденти и разпределения на печалба от персонифицирани и неперсонифицирани дружества, вкл. договори за съвместна дейност; - наеми, възнаграждения по договори за лизинг, факторинг и др. подобни; - авторски и лицензионни възнаграждения; - анюитети; - обезщетения и неустойки; Доходи от селско и горско стопанство, доходи от използване на недвижимо имущество и положителни разлики от продажби на недвижимо имущество, намиращо се на територията на страната, са доходи от източници в България. Доходите от сделки с дялове в местни дружества, както и сделки с български държавни и общински ценни книжа, издадени от държавата, общините и местните ЮЛ са доходи от източник в страната. Доходи от прехвърляне на предприятие на едноличен търговец са доходи от източник в страната, без оглед дали приобретателят е местно или чуждестранно лице. Въпрос 45. Данъчна основа при облагане на доходите на физическите лица. Начини за определяне на данъчната основа Данъчната основа е облагаемият доход за съответната година, намален с разходите за дейността и предвидените в този закон вноски и облекчения. Годишното данъчно задължение се определя върху данъчната основа, представляваща сбор от данъчните основи, определени по правилата за различните източници на доходи. Данъчната основа при облагане на доходите от трудови правоотношения и приравнените към тях правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл.19, ал.1 от ЗОДФЛ за календарния месец се намалява с вноските за пенсионните, здравни и други осигуровки, които работникът или служителят по закон е задължен да прави за своя сметка. Облагаемият доход по чл.19, ал.1 от ЗОДФЛ включва всички плащания, вкл. награди в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, получени от данъчно задължените лица за календарния месец. Съгласно чл.20, ал.2 от ЗОДФЛ облагаемият доход се намалява с внесените през месеца за сметка на лицата лични вноски за: - доброволно пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица в общ размер до 10% от облагаемия доход по чл.19, ал.1 от ЗОДФЛ - доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10% от облагаемия доход по чл. 19, ал. 1 от ЗОДФЛ. Годишната данъчна основа за тези доходи е сбор от месечните данъчни основни и същата се намалява с облекченията за дарения, в размер на: 10% за направените дарения по реда на чл.28, ал.1, т. 1, букви "а"- "м" от ЗОДФЛ и 50% за направените дарения за център "Фонд за лечение на деца", свързан с финансиране на лечение на деца в чужбина. Механизмът на ползване на данъчното облекчение за направените вноски/премии по договори за доброволно осигуряване и животозастраховане и за дарения е поставен в зависимост от начина на извършване на дарението: чрез работодателя или лично. Данъчното облекчение ще се ползва при годишно преизчисляване на дохода от основния работодател само ако сумите са преведени чрез работодателя. В случай, че вноските са направени лично, данъчното облекчение се ползва единствено чрез подаване на годишна декларация по чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ. Формиране на данъчната основа за доходите от дейност като едноличен търговец. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗОДФЛ физическите лица, извършващи дейности като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по ТЗ, извършват данъчно преобразуване на формираните от тях доходи по реда на глава втора от ЗКПО. Това означава, че счетоводно отчетеният финансов резултат, формиран на база начислени, а не действително получени приходи или изплатени разходи следва да се увеличи с данъчно признатите разходи, посочени в чл.23, ал.2 от ЗКПО и да се намали със сумите, посочени в чл.23, ал.З от ЗКПО. След формирането на облагаемия доход на едноличния търговец по реда на глава II от ЗКПО, той се намалява с: -вноските за пенсионни, здравни и други осигуровки, които едноличните търговци са задължени да правят за своя сметка; -направените лични вноски за пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица в общ размер до 10% от облагаемия доход, формиран по реда на чл.23, ал.2 и 3 от ЗКПО, както и с внесените през годината за сметка на лицата лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки Живот", в общ размер до 10% от облагаемия доход, формиран по реда на чл.23, ал.2 и 3 от ЗКПО. Това означава, че при едновременно извършване както на доброволни осигуровки, така и на застраховки "Живот", при формиране на данъчната основа може да бъде приспадната обща сума до 20% от облагаемия доход. Посочените намаления се ползват единствено годишно - при подаване на годишната данъчна декларация. Формиране на данъчната основа за лицата, упражняващи свободната професия, занаятчийски дейности и извършващи услуги с личен труд (извън облаганите с патентен данък). От облагаемия доход се приспадат: 35% разходи за дейността; Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
|