Лекции по Данъчно право: вариант 4
Изтегляне 0.84 Mb.
|
|
Обжалване на данъчния ревизионен акт по съдебен ред Ревизиония акт може да бъде обжалван както по административен така и по съдебен ред. Ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението. Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред, както и в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението. Непроизнасянето на решаващия орган в 45 дневния срок се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част.В тези случаи жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред окръжния съд по местонахождението му. Решаващият орган не може да постанови решение след изтичането на срока за изпращане на преписката в съда. Жалбата до съда трябва да съдържа: 1. наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция; 2. посочване на акта или действието, против които се подава; 3. всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани; 4. в какво се състои искането; 5. подпис на подателя. Към жалбата се прилагат: 1. пълномощно, когато се подава от пълномощник; 2. препис от жалбата за органа по приходите; 3. писмени доказателства; 4. документи за платени държавни такси, когато се дължат такива. В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за разглеждането й съд,а ако това не е направено жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата направо до съда. Съдът изисква преписката служебно. Обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. Изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда. Към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Съдът се произнася в 14-дневен срок от подаването на искането за спиране с определение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Свидетелски показания се допускат само в случаите,когато се установяват факти възприети от трети лица. Съдът разглежда жалбата с участие на страните. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо, в защита на държавен или обществен интерес.При разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят. Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок. Със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя. Отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се поиска по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Когато жалбата е просрочена, съдът я оставя без разглеждане. Ако не са изпълнени изискванията за съдържанието на жалбата, съдът уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато недостатъците по жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява. Въпрос #36 Събиране на данъчните вземания. Общи правила на производството за обезпечаване и събиране на данъчните вземания Държавните и общинските вземания са публични и частни. Публични са държавните и общинските вземания: 1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; 2. за други вноски, установени по основание и размер със закон; 3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон; 4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; 5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; 6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините; 7. по влезли в сила наказателни постановления; 8. лихвите за вземанията по т. 1 - 6. Публичните вземания се установяват и събират в левове. Частни са държавните и общинските вземания извън тези изброени по-горе. Събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. Публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго.Частните държавни и общински вземания се събират по общия ред. Публичните вземания се събират от публичните изпълнители при Агенцията за държавни вземания, освен ако в закон е предвидено друго. Актът за публично общинско вземане се обжалва по административен ред пред кмета на общината, а за публично държавно вземане - пред ръководителя на съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ръководителят на администрацията може да упълномощи органи, горестоящи на органа, издал акта, които да разглеждат по същество и да се произнасят по жалбите против актовете за публични вземания. Заповедта за упълномощаването се обнародва в "Държавен вестник". Публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на ДОПК. Публичните изпълнители са: 1. служители на Агенцията за държавни вземания; 2. органи на Националната агенция за приходите. Публичното вземане се погасява: 1. когато е платено; 2. чрез прихващане; 3. по давност; 4. при опрощаване; 5. при смърт на физическото лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение; 6. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение; 7. при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение. Публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски.Разсрочените и отсрочените публични вземания се погасяват в последователност: главница, лихви, разноски. При наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно.Задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. Не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат. Неплатените в срока за доброволно изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, глоби и имуществени санкции, установяването на които е възложено на Националната агенция за приходите, се събират чрез изпълнение върху паричните средства на длъжника, включително в банките, и паричните му вземания от трети лица. Събирането се извършва от публичните изпълнители на Националната агенция за приходите в 6-месечен срок от изтичането на срока за доброволно изпълнение Публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. Ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно публичният изпълнител при Националната агенция за приходите, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. Едновременно със или след поканата органът може: 1. да уведоми длъжника по телефона и/или с посещение на място за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения; 2. ако задължението е по-голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи: а) да не се разрешава на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи напускане на страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница; б) да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на публичните задължения. В случаите, когато задължението не бъде изпълнено в срока за доброволно изпълнение, органът, установил вземането, може и: 1. да постави на видно място в съответната администрация съобщение за длъжниците, неплатили в срок задълженията си; 2. да разгласява чрез бюлетин или чрез средствата за масово осведомяване списъци на длъжници с неуредени публични задължения, включително техния размер, когато общото задължение надвишава 5000 лв. Въпрос 41. Правен режим на корпоративното подоходно облагане. Данъците върху доходите са един от основните източници на постъпления в бюджета. В данъчната теория те се възприемат като "справедливи данъци", защото отчитат сравнително точно платежоспособността на данъкоплатците и възможността им да понасят определени данъчни задължения. Данъците върху доходите са неутрални по отношение на цените ( за разлика от косвените данъци), защото не променят тяхното равнище пряко, а само косвено чрез търсенето и предлагането. Друг важен довод в подкрепа на съществуването на подоходните данъци са ниските разходи при тяхното събиране. Разбира се, подоходните данъци влияят върху поведението на стопанските субекти, върху тяхната инвестиционна активност и върху избора им между поемането и избягването на определен стопански риск. Тук възниква въпросът за оптималното равнище на данъчните ставки и за намирането на баланса между икономическата ефективност и социалната справедливост на данъчното облагане. Фискалното на подоходните данъци е неоспоримо, но фискалните съображения в никакъв случай не са единствените при моделирането на данъчната система за облагане на доходите. При моделирането на такава система не може да се взема предвид само размера на данъчната ставка, без да се обръща внимание на начина, по който се формира данъчната база за облагане на определен вид доход. В този процес е необходимо да се прави обстоен анализ на структурата на данъчното облагане, на облагането на доходите в условията на инфлация, на данъчните утежнения и данъчните облекчения, както и на възможността данъчните субекти да плащат определено данъчно задължение при неблагоприятни икономически условия. При този анализ данъците като вземане на държавата не трябва да се разглеждат отделно от онези вноски за бюджета, които определена категория данъкоплатци е длъжна да плаща на държавата. Независимо дали се нарича данък определено държавно вземане, то е за сметка на дохода, който данъкоплатецът е реализирал за определен период от време и трябва да се вземе предвид при определяне на данъчното бреме с оглед възможността на този данъкоплатец за плащане на определен данък. Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) Правен режим на корпоративното подоходно облагане. Субекти и обекти на данъчно облагане Данъците, които регламентира ЗКПО, могат да бъдат дефинирани като: - данъци, свързани с облагането на печалбата - корпоративен данък; - данъци, удържани при източника - данък върху дивидентите и ликвидационните дялове съгласно чл.34 от ЗКПО; - данък, удържан при източника на доходите на чуждестранни лица без място на стопанска дейност в страната; данъци върху разходите - данък върху представителните разходи и разходите за дарения и спонсорство; - данъкът върху социалните разходи; - данък върху разходите за вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или застраховка"Живот"; - приходни данъци - данък върху застрахователните премии и приходи, данък върху стойността на получените залози при хазартни игри;. ЗКПО урежда облагането на печалбата и доходите на местните и чуждестранните юридически лица (ЮЛ), включително бюджетните предприятия, местните и чуждестранните дружества, които не са ЮЛ (неперсонифицираните дружества), както и доходите на местни и чуждестранни физически, лица (ФЛ), посочени в този закон. Печалбите се облагат с корпоративен данък, а доходите се облагат с данъци, установени по този закон. Местните ЮЛ и местните неперсонифицирани дружества се облагат за печалбата им от всички източници в страната и в чужбина с карпоративен данък, а когато осъществяват дейностите, посочени в ЗОДФЛ и при условията на този същия закон, се облагат с окончателен годишен данък (патентен данък). Чуждестранните ЮЛ и чуждестранните неперсонифицирани дружества се облагат с корпоративен данък за стопанската им дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност. Бюджетните предприятия, за целите на този закон се смятат за ЮЛ и се облагат с данък върху приходите от стопанската си дейност. Организаторите на хазартни игри вместо с корпоративен данък се облагат с окончателен данък върху стойността на получените от всяка игра залози. В сегашната данъчна теория е възприето виждането, че данъчните субекти са лицата, които понасят данъчното бреме. По принцип данъчните субекти или данъкоплатците са лицата, които по закон са длъжни да внесат данъка в приход на фиска.Те са относителни на данъчно задължение. Според правния си статут данъчните субекти се делят на: - физически лица (ФЛ); - юридически лица (ЮЛ); - неперсонифицирани дружества; Според формата на осъществяване на стопанската им дейност законът дели данъчните субекти на търговци и нетърговци. Според националната им принадлежност - на местни и чуждестранни лица. Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) дефинира още една данъчна категория - данъчнозадължени лица (ДЗЛ). ДЗЛ това са платците на и вносителите на дължимия данък. Разграничението между категориите данъчни субекти и ДЗЛ е обусловено от вменените на ДЗЛ функции по определянето, удържането и внасянето на данъка, произтичащи от идеята за облагане на част от доходите от данъчните субекти при източника на тяхното фирмиране. Така например когато едно търговско дружество изплаща дивиденти на съдружниците или акционерите си, данъкът който то е задътаено да определи, удържи и внесе в бюджета се налага върху дохода от дивидент, който отделните съдружници или акционери получават. В този случай дружеството, разпределящо дивиденти е ДЗЛ, а съдружниците или акционерите са данъчни субекти. От гледна точка на обхвата на данъчно регулиране за разлика между данъчни субекти и ДЗЛ можем да говорим единствено при облагане с данъци при източника. За местните ФЛ и ЮЛ, които не са търговци това са случаите на облагане на доходите от дивиденти и ликвидационни дялове. За чуждестранните лица това е облагането при източника на доходите от: дивиденти, ликвидационни дялове, лихви, авторски и лецинзионни възнаграждения, доходи от използване на движимо или недвижимо имущество и др. В тези случаи задължения и отговорности възникват за лица, които не са данъчни субекти, защото в тяхно лице не е реализиран данъчния фактически състав - те не са реализирали облагаемо имущество. Възможно е данъчния субект да е и ДЗЛ. Обхват на ДЗЛ. Местни юридически лица - към местните ЮЛ спадат търговските дружества, които имат седалище в България и са регистрирани от Търговския закон, както и кооперациите, кооперативните предприятия и междукооперативните предприятия създадени по Закона за кооперациите. Неперсонифицираните дружества се приравняват на ЮЛ по отношение на данъчната регистрация, данъчното облагане, събирането на вземанията, обжалването и административно-наказателната отговорност. Макар, че ЗКПО предвижда облагане на определени доходи на физически лица при източника на тяхното формиране, този факт не трябва да заблуждава, че ФЛ независимо дали са чуждестранни или местни, са данъчни субекти по ЗКПО. За облагането на ФЛ съществува отделен материалноправен закон - Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ). Не е данъчен субект по ЗКПО и едноличния търговец (ЕТ)., макар че основата му за облагане и основата за определяне на авансовите вноски се определят по предвидения в ЗКПО ред. След формиране на данъчната си основа ЕТ се облага по тази данъчна ставка, предвидена в ЗОДФЛ, която съответства на облагаемия му доход. По принцип данъчните субекти по ЗКПО са търговските дружества, кооперациите и ЮЛ, които не са търговци. Изключение от това правило въвежда нормата на чл.2, ал.4 от ЗКПО, съгласно която местните ЮЛ се облагат по реда на ЗОДФЛ, когато осъществяват дейности, облагани с окончателен годишен (патентен) данък по реда и при условията, предвидени в ЗОДФЛ. В същото време ако тези лица извършват и друга дейност, която е извън обхвата на патентния данък, то резултатите от гази дейност ще се облагат по реда на ЗКПО. На практика тези лица за данъчно задължени както по ЗКПО, така и по ЗОДФЛ. Наличието на регистрация по ЗДДС е неотносимо към патентното облагане. Местните ЮЛ, които не са търговци, са носители на данъчно задължение само когато извършват стопанска дейност. В тази връзка данъчната администрация изразява категорично становище, че осъществяваната дейност е стопанска, когато приходите се формират на пазарен принцип. Организациите на бюджетна издръжка, както и организациите с нестопанска цел , дължат данък за осъществяваната от тях стопанска дейност. Чуждестранните ЮЛ и неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност, се облагат по реда на ЗКПО за реализираните от тях печалби и доходи. Въпрос 42.Данъчна основа (облагаема печалба) при корпоративното подоходно облагане. Общи и специални правила за определяне на данъчната основа. Данъчни размери. Данъчната основа за облагане с данък по ЗКПО зависи от вида на съответния данък, а именно: А) За данъците, свързани с облагането на печалбата - корпоративен данък; Съгласно чл.21 от ЗКПО данъчната основа за определяне на корпоративния данък е облагаемата печалба като положителна величина, определена на основата на финансовия резултат (счетоводната печалба/загуба), установен като разлика между приходите и разходите преди определяне на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на ЗКПО. Очевидно е, че финансовият резултат се формира според нормативните изисквания на Закона за счетоводството и подзаконовите актове по неговото прилагане. За целите на данъчното облагане така формираният финансов резултат подлежи на преобразуване чрез извършване на увеличения и намаления по реда на чл.23, ал. 2 и 3 от ЗКПО. Увеличенията се отнасят предимно за признати от счетоводните нормативни актове разходи, които обаче данъчните закони за целите на данъчното облагане не ги признават като такива (разходи). Намаленията от своя страна се отнасят до изразходвания на имущество или за определени от счетоводството приходи, чието включване във финансовия резултат, а от там и в данъчната основа, би довело до непостигане на определени икономически или социални цели. Така формираният по счетоводен път финансов резултат се преобразува чрез увеличаване или намаляване за целите на данъчното облагане. Преобразуването се осъществява чрез прибавяне или намаляване на приходи или разходи, които се признават,, съответно не се признават от действащото данъчно законодателство за целите на определянето на корпоративния данък. Корпоративен данък се дължи в случаите, когато след преобразуването на какъвто и да е счетоводен финансов резултат (положителен или отрицателен) при извършените увеличения и намаления се получава положителна величина -облагаема печалба. При определянето на финансовия резултат за данъчни цели възникват разлики между счетоводното и данъчното законодателство. Разликите се явяват при сравняването на финансовия резултат (установен съгласно разпоредбите на счетоводното законодателство) с данъчната основа поради това, че: приходи или разходи, участващи при определянето на финансовия резултат, се изключват при определянето на данъчната основа за текущия период; приходи или разходи, които не участват при определянето на финансовия резултат, се включват при определянето на данъчната основа за текущия период. Разликите между данъчното и счетоводното законодателство при определяне на данъчната основа, съответно финансовия резултата са временни и/или постоянни. Временни са разликите между отчетната стойност на един актив, пасив, приход, разход и неговата данъчна основа. Постоянни са разликите, които намират отражение в съответните суми, които се прибавят или отчисляват при определяне на облагаемата печалба само през текущия период. Данъчната ставка за корпоративния данък е 15%. Б) За данъците, удържани при източника - данък върху дивидентите и ликвидационните дялове ( чл.3"4, ал.1 от ЗКПО); данък, удържан при източника на доходите на чуждестранни лица без място на стопанска дейност в страната (чл.34, ал.4 от ЗКПО). Данъчната основа за облагане на дивидентите и ликвидационните дялове е брутния размер на тези доходи. Този данък е окончателен и той се удържа при източника на тяхното формиране с данъчна ставка 7%. Облагане не се извършва, когато се разпределят дивиденти под формата на нови дялове или акции, т.е. когато дивидентите се капитализират. Това има своето обяснение, тъй като удържането на данък при всяко разпределение на дивидент би довело до акумулиране на данък и следователно до частично двойно облагане. С окончателен данък, удържан при източника, се облагат доходите на чуждестранни лица, изчерпателно изброените в чл.12, ал.2 от ЗКПО, а именно: доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги, възнаграждения по договори за управление, доходи от използване на движимо или недвижимо имущество и др. За да възникне данъчнооблагателен фактически състав, е необходимо да са налице две условия: тези доходи да са начислени в полза на чуждестранни лица и не трябва да са реализирани от място на стопанска дейност. Печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност, се облагат само с корпоративен данък.- Данъчната ставка за този данък е 15%. Данъчната основа за тези доходи е брутния им размер, а за доходите от прехвърляне на недвижим имот е положителната разлика между продажната цена и актуализираната цена на придобиване. За доходите от продажба на дялови участия, ценни книжа и финансови активи, основата за облагане е положителната разлика между продажната им цена и тяхната документално доказана цена на придобиване. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
|