Лекции по Данъчно право: вариант 4
Изтегляне 0.84 Mb.
|
| При такива усложнения:
1)ако срокът за обжалване на глобата е изтекъл преди смъртта на лицето и то не я е обжалвало следва да се дължи глоба. 2)ако срокът за обжалване на глобата изтича след смъртта на праводателя. 1.да се удължи срока на правоприемниците за оспорване. 2.да се освободят, защото санкцията е лична. Отговорността за заплащане на данъчни и осигурителни задължения възниква и при правопр. за преобразуване и прекратяване на субект (особено при ТП). Затова ДОПК предвижда, че ако се започне преобразуване на колективен субект преди преобразуването да бъде уведомена администрацията на НАП в срок и тя да направи ревизия, за да не се скрият пасивите и активите на предприятието. Съвкупната отговорност за заплащане на данъчни и осигурителни задължения е отговорност при която няколко лица отговарят за заплащането на един и същ данъчен дълг. Тази отговорност може да бъде в два вида: 1.чрез включване на допълнителни лица, които да отговаря като пасивен субект. 2.чрез въздигане на солидарна отговорност за един и същ ДД. При 1 отговорност с включване на трети лица отговорността си остава първоначална за лицето, за к” е възникнал данъчен фактически състав. Ако това лице не изпълни или не е в състояние тогава за отговорността за плащане на ДД се включва и други лица. Тук отговорността на трите лица е вторична, субсидиарна, защото отговорността по начало е към този S, за когото е възникнал фактическия състав и защото тя започва оттам, откъдето е прекратена отговорността на първоначалното лице и по обем и обхват е само за остатъка от неизпълненото от първоначалното лице. Ако първото лице плати изцяло за трите лица отпада отговорността за плащане на ДД. В ГП, когато едно лице плати чужд дълг се субротира в правата на К и отговорността на І длъжник е към третото лице, като нов К. Как да третираме третото лице, което по закон сме го задължили да плати чужд дълг?-ясно е, че това лице не може да се субротира в правата на К (тук това е държ.) следователно отношението между лицето, платило чужд данъчен дълг(ДД) и истинския данъчен длъжник са на границата-правна основа. Няма и уникални правни възможности той да бъде третиран като кредитор. Ако е доброволно-да му е мислел. Ако е по принуда –законът. Другата солидарна отговорност-всички лица отговорни за този дълг, те са си първоначални длъжници. Спорно е в ДП да се допуска ли солидарна отговорност или не. Все пак данъкът е личен, но има сметка държавата да вземе от всички, по-бързо ще си събере вземането. Но това е неизгодно за данъчните длъжници. Но нашето ДП прие солидарна данъчна отговорност. Вторичната отговорност се замени със солидарна отговорност в нашето законодателство. Погасяване на данъчният дълг (ДД) Данъчният дълг – Публичните вземания се погасява чрез доброволно плащане, чрез прихващане, по давност и при опрощаване. При смърт на ФЛ, ако няма наследствен имот или имуществено е изчерпано и той се погасява след разпределение на имуществото при обявяване на търговец в несъстоятелност. При заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация. Процедурата по несъстоятелност приключва с осребряване на имуществото. Не винаги имуществото да стигне от край, т.е. да не достигне за погасяване на дълга. Първо се плащат такси, на синдиката заплатите и други плащания и ако не стигне за ДД – той се погасява. Погасяванията протичат в следната последователност – първо главницата, лихвите, разноски. Вземанията, отнасящи се за различни години-по-поредността им. Първо най-старата. Давността е фактически състав, право на държавата да иска Давността за погасяване на публични вземания е 5 годишна. Разлика има в момента, от който започва да тече срока. В ГП-от падежа, в ДП-от 1.01. на следващата година, през която е следователно да се плати задължението. Втори давностен срок - 10 годишен. Той е окончателен независимо от спиранията и прекъсванията щом изтече срока се погасяват. Давността спира: 1)когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаване на акт, но за не повече от една година. 2)давностния срок спира, когато изпълнението на акта бъде спрян за срока за който е спрян акта. 3)давността спира, когато е дадено разрешение за разсрочване и отсрочване, за сроковете, за които е позволено. 4)давността спира когато актът, с който е определено задължението, се обжалва. 5.давността спира с налагането на обезпечителни мерки. 6.давността спира когато е образувано наказателно производство до изчакване на изхода от делото. Давността при прекъсване започва да тече нова. 1)с влизане в сила на акта за публично вземане. 2)с налагане на обезпечителни мерки. 3)с предприемане на действия по принуда изпълнявания на публично вземане. Прихващането-способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото. Спорове дали е допустим способ за публични вземания. Новата тенденция е допускане на прихващането. И в нашето законодателство се използва. – чл.128 от ДОПК. Прихващане или възстановяване може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Като за целта се прихващат недължимо платени суми за данъци и осигурителни вноски и подлежащи на възстановяване суми с изискуеми публични вземания подлежащи на събиране от НАП. Лихви по пуллични задължения – за неплатени в законоустановените в срок публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Въпрос №14 Данъчена регистрация – предварителен етап на данъчното производство. Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица. Не подлежат на вписване в регистъра местните физически лица и чуждестранните физически и юридически лица за доходи, подлежащи на облагане при източника с окончателен данък Той служи за идентифициране на данъчните субекти и извършваната от тях дейност. Със закон могат да бъдат предвидени специални регистри като част от регистъра по ал. 1. Регистърът съдържа данни относно:1.компетентната териториална дирекция;2. името, съответно наименованието (фирмата) на регистрираното лице;3. единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, или единния идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единния граждански номер или личния номер на чужденеца;4. адресите на седалището и за кореспонденция на задължените лица; 5. името и идентификационния номер на лицата, които го представляват по закон;6. вида и статута на регистрираното лице;7. основната икономическа дейност;8. датите на създаване, възникване, преобразуване, правоприемства, прекратяване и заличаване;9. датата на регистрацията;10. датата на прекратяване на регистрацията;11. датите на специалната регистрация;12. датите на прекратяване на специалната регистрация;13. датите на промяна на компетентната териториална дирекция. Видът, съдържанието, редът за създаването, поддържането и достъпът до базите данни се определят със заповед на изпълнителния директор на НАП. Регистрацията се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра. Вписването и прекратяването на регистрацията в специалните регистри се извършва на основанията и в сроковете, предвидени в съответния нормативен акт. Извършва се от органа по приходите служебно или по искане на лицето след извършване на проверка за наличие на основанията за вписване. Когато вписването се извършва служебно, то има действие от деня на връчването на акта за регистрация или дерегистрация. Регистрираните лица се идентифицират чрез следните данни: 1. името, съответно наименованието (фирмата) на регистрираното лице;2. единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, или единния идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единния граждански номер или личния номер на чужденеца;3. адресите на седалището и за кореспонденция на задължените лица. Идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец. Регистрираното лице е длъжно да посочва идентификацията и адреса си за кореспонденция в подаваните от него декларации, в цялата кореспонденция с НАП, както и когато това се изисква в нормативен акт. Регистрацията се прекратява: 1. със смъртта на физическото лице; 2. с отпадане на основанието за извършването й в останалите случаи. В регистъра се поддържа и съхранява архив за лицата с прекратена регистрация.Срокът и начините за съхраняване на архива се определят от изпълнителния директор на НАП със заповед. На всяко регистрирано лице се открива данъчно-осигурителна сметка.В нея се отразяват: 1. размерът на данъците и лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят; 2. размерът на задължителните осигурителни вноски и лихвите по тях, както и бюджетът, съответно фондът, в който трябва да постъпят; 3. размерът на вноските за фонд "Гарантирани вземания на работници и служители", лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят; 4. постъпилите плащания от регистрираното лице, от трето задължено лице или от всяко трето лице в полза на субекта; 5. сумите, постъпили в резултат от действия по принудително изпълнение; 6. извършените прихващания и възстановявания на суми и основанието за това; 7. други обстоятелства, свързани с възникване, промяна и погасяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, включително задължения и плащания за чужд дълг; 8. данните от подадените декларации, свързани с данъчно облагане и задължителни осигурителни вноски, издадените ревизионни актове, актовете за прихващане и възстановяване, наказателните постановления и съдебните решения по тях. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите утвърждава формата и елементите на данъчно-осигурителната сметка със заповед. Сметката се води и след прекратяване на регистрацията и се приключва след погасяването на всички задължения, отразени в нея Въпрос #15 Производство по издаване на данъчни актове. Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт. Органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Ревизията може да се възлага от: 1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция; 2. изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник . Със заповедта за възлагане се определят:1. данните за ревизираното лице ,2. ревизиращите органи по приходите;3. срокът за извършване на ревизията; 4. ревизираният период; 5. видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 6. други обстоятелства, имащи значение за ревизията. Заповедта се връчва на ревизираното лице. Срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане.Ако срокът се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до един месец с нова заповед за възлагане от органа, възложил ревизията. Поради особена фактическа сложност на конкретния случай, срокът може да бъде продължен общо до не повече от три години. Ревизираното лице осигурява подходящо място и условия за провеждане на ревизията и определя лица за контакт с органа по приходите и за оказване на съдействие при извършването й.Ревизиращите органи са длъжни да се запознаят на място с намиращи се при ревизираното лице документи и други доказателства, както и да установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на резултатите от ревизията. При невъзможност за извършване на ревизията при ревизираното лице тя се извършва в териториалната дирекция. В този случай се съставят протокол и опис на документите, които се предават на органа по приходите. Екземпляр от протокола и описа се предоставя на лицето. Ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният доклад трябва да съдържа: 1. имената и длъжността на органите, които го съставят; 2. номера и датата на доклада; 3. данни за ревизираното лице; 4. обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й; 5. извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях; 6. направените фактически и правни изводи и основанията за тях; 7. предприетите действия за обезпечаване на публичните вземания; 8. предложение за установяване на задълженията; 9. опис на приложените доказателства; 10. подписи на органите по приходите, съставили доклада. Установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта.След изтичането на този срок ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение. Данъчно ревизионен акт Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт.С ревизионния акт се: 1. установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски; 2. възстановяват резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон; 3. възстановяват недължимо платени или събрани суми. Ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в Закона за НАП. Ревизионният акт се издава в писмена форма и съдържа: 1. името и длъжността на органа, който го издава; 2. номера и датата на акта; 3. данни за ревизираното лице; 4. обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й; 5. мотиви за издаване на акта; 6. разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът за изпълнението им; 7. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът. Ревизионният акт се издава по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Ревизионният акт или заповедта за прекратяване се връчват на ревизираното лице в 7-дневен срок от издаването В хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта.След изтичането на този срок, ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс. Въпрос #20 Изпълнение на данъчните и ревизионните актове. Възстановяване и прихващане. Изменение на данъчните задължения Съгласно чл.127 от ДОПК определеното с ревизиония акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14 дневен срок от връчването на акта. След изтичането на този срок той подлежи на принудително изпълнение, включително и когато е обжалван, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс. След изтичането на 5 години от подаването на данъчна декларация вече не се образува производство по издаване на ревизионен акт. Недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. След постъпване на искането за прихващане или възстановяване може да се възложи извършването на:1. ревизия; 2. проверка Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Остатъкът след извършване на прихващането се връща на лицето по посочена от него банкова сметка. Органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на: 1. суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище; 2. незаконосъобразно отказани за възстановяване суми; 3. присъдени суми, обезщетения и направените разноски. Недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. Актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване се смята за мълчалив отказ.Той може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. Обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионен акт. Субектът има право да подаде жалба до териториалния директор , когато процедурата за прихващане и възстановяване се забави неоснователно и извън законоустановените срокове.Той проверява обстоятелствата по нея и се произнася писмено в тридневен срок. Задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице. Задължението се изменя на следните основания: 1. когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт, до: а) издаване на ревизионния акт, когато актът не е бил обжалван; б) влизането в сила на ревизионния акт, когато актът е бил обжалван; 2. когато по надлежния съдебен ред се установи невярност на писмените обяснения на трети лица, на заключението на експерти, на писмените декларации, въз основа на които е установено задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски, или се установи престъпно действие на ревизираното лице, на негов представител, на орган по приходите, участвал в установяването на данъците или задължителните осигурителни вноски или разглеждал жалбата срещу ревизионния акт; 3. когато установяването на задължението е основано на документ, който е признат за неистински, с невярно съдържание или подправен по надлежния съдебен ред; 4. когато установяването на задължението е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; 5. когато за същите задължения, за същия период и по отношение на същото задължено лице е издаден друг влязъл в сила ревизионен акт, който му противоречи. Орган по приходите, който установи основание за изменение е длъжен да уведоми териториалния директор, като обоснове наличието на съответното основание. След преценка за наличие на основание за изменение териториалният директор може да възложи ревизия, с която могат да бъдат изменени вече определени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Изменението е допустимо, ако заповедта за възлагане на ревизията е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение. В 30-дневен срок от постъпване на искането ,териториалният директор разпорежда или отказва мотивирано възлагането на ревизия Въпрос #16 Обжалване на данъчния ревизионен акт по административен ред Обжалването на ревизионен акт по административен ред е уредено в чл.152. глава 18 на ДОПК. Ревизиония акт подлежи на обжалване изцяло или в негови отделни части в 14 дневен срок от връчването му,като решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при централното управление на НАП.Жалбата се подава чрез териториалната дирекция на НАП, в която е данъчно регистриран данъчния субект.В жалбата може да се посочат изрично доказателствата, за които се предлага постигане на споразумение по реда на ДОПК. Жалбата трябва да съдържа: 1. наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция; 2. посочване на акта или действието, против които се подава; 3. всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани; 4. в какво се състои искането; 5. подпис на подателя. Към жалбата се прилагат: 1. пълномощно, когато се подава от пълномощник; 2. писмените доказателства. В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за решаването й орган. Когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган с решение. Обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение.Изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя. Искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Решаващият орган се произнася по искането за спиране на изпълнението с решение в 7-дневен срок от подаването му. Отказът да се спре изпълнението може да се обжалва пред административния съд. В срока за издаване на решение по жалбата срещу ревизионния акт може да се постигне писмено споразумение между органа по приходите, издал обжалвания акт, и ревизирания субект относно доказателствата, които ще се смятат за безспорни. Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата. Решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част. Решението на административния орган по жалбата се връчва на жалбоподателя в 7-дневен срок от издаването му. С решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя. Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на: 1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или 2. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването.Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия. Когато до изтичането на срока за произнасяне по жалбата пред същия решаващ орган са подадени жалби и срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, решаващият орган може да обедини преписките за общо разглеждане и решаване. Въпрос #17 Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
|