Лекции по Данъчно право: вариант 4
Изтегляне 0.84 Mb.
|
| -вноските за пенсионни, здравни и други осигуровки, които едноличните търговци са задължени да правят за своя сметка;
-направените лични вноски за пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица в общ размер до 10% от облагаемия доход, формиран по реда на чл.23, ал.2 и 3 от ЗКПО, както и с внесените през годината за сметка на лицата лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки Живот", в общ размер до 10% от облагаемия доход, формиран по реда на чл.23, ал.2 и 3 от ЗКПО. Това означава, че при едновременно извършване както на доброволни осигуровки, така и на застраховки "Живот", при формиране на данъчната основа може да бъде приспадната обща сума до 20% от облагаемия доход. Изброените намаления могат да се ползват както при авансовото облагане на лицата, така и годишно при подаване на годишната данъчна декларация. За да се ползват при авансово облагане, те следва да са внесени чрез възложителя. - дарения, извършени в съответствие с чл.28, ал.1 от ЗОДФЛ в размер до 10% от облагаемия доход след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността и личните вноски/премии за задължително и доброволно осигуряване и животозастраховане. Даренията в полза на "Фонд за лечение на деца" е в размер до 50%. Облекчението за дарение се ползва единствено годишно - при подаване на годишната данъчна декларация. -цена се определя по реда на чл. 16 от ЗКПО. Доходът във валута се преизчислява в левове по курса на БНБ към датата на придобиването му. Авансово облагане по реда на ЗОДФЛ. Съгласно чл.36, ал. I от ЗОДФЛ лицата: упражняващи свободна професия и други дейности и услуги по извънтрудови правоотношения, извършващи срещу възнаграждение управление и контрол, отдаващи под наем движимо и недвижимо имущество дължат авансов данък в размер на 15%. Авансовият данък се внася върху брутния размер на получения доход, намален с нормативно признатите разходи при определяне на данъчната основа за отделните доходи, след като облагаемият доход от всички източници превиши годишния необлагаем доход. За удържаният авансов данък на лицето се издава "Сужебна бележка", а в предприятието остава "Сметка за изплатени суми". Авансовите плащания се правят всяко тримесечие до 15 число на месеца, следващ тремесечието. Физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци и формиращи данъчната основа на реализираните им доходи по реда на ЗКПО, правят авансови вноски през годината по реда на ЗКПО. Не дължат авансово облагане по този ред лицата, които извършват дейности, облагаеми с патентен данък. Данъкът за доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения се заплаща ежемесечно съгласно таблицата по чл.38, ал.1 от ЗОДФЛ. Този данък се удържа месечно от работодателя или възложителя и се внася ежемесечно в приход на републиканския бюджет едновременно с тегленето или с банковия превод на сумите за заплати, а за касовите плащания до 10 число на следващия месец. Основният работодател прави годишно преизчисление на данъка върху доходите на лицата от трудови и приравнени на тях правоотношения на годишна база в срок до 31 януари на следващата данъчна година, независимо дали лицето работи или не по други трудови договори. Данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход, вкл. и за обложените с патентен данък доходи, в срок до 15 април на следващата година. Физическите лица, формиращи облагаем доход по реда на ЗКПО, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен финансов отчет с приложенията към него, а когато са одитирани представят копие от доклада по Закона за независимия финансов одит. Лицата, подлежащи на облагане с патентен данък, декларират осъществяването на дейността за данъчната година в срок до 31 януари на текущата година, а при започване на дейност през годината - непосредствено преди започването й. Всяко предприятие, изплащащо доход на физическо лице през годината, различен от дохода от трудови правоотношения и пенсии, е длъжно да представи справка по образец за изплатените доходи в ТДД по седалището си, в срок до 15 април на следващата година. Въпрос 47. Правен режим на данъка върху недвижимите имоти Данъкът върху недвижимите имоти (ДНИ) е основен имуществен данък както предвид значението му за местния бюджет, така и от гледна точка на широкия кръг от български и чуждестранни физически и юридически лица, за които възниква задължение по повод плащането му. С данък върху недвижимите имоти по силата на чл.10 от ЗМДТ, се облагат разположените на територията на страната: - сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания; - поземлени имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначчението по чл.8 от Закона за устройство на територията, а именно: жилищни, производствени, складови, курортни, вилни, спортни, общественообслужващи и други функции. Основното правило, заложено в закона е, на облагане подлежат всички недвижими имоти, разположени на територията на страната, независимо от техния вид, предназначение и използване, освен изрично изброените. Новата сграда се явява облагаем обект по смисъла на закона след окончателното й завършване. Изключение от това правило са случаите, когато сградата не е завършена, но е започнало нейното използване. Изрично са изключени от облагане с ДНИ земеделските земи и горите. Данък се плаша само в случаите, когато същите са застроени - за действителни застроената площ и прилежащия й терен. Задължението да се плаща данък за облагаем недвижим имот по правило не е поставено във връзка с използването на имота,т.е. независимо от това дали един облагаем имот се използва или не - за него се заплаща данък. След като се установи дали един недвижим имот е облагаем обект, следващият съществен момент, свързан с данъка е определянето на лицето, което е длъжно да извършва предвидените във връзка с облагането действия, включително и да плаща данъка. Физическо или юридическо лице придобива качеството на данъчно задължено за данъка върху недвижимите имоти, когато е: собственик/съсобственик на облагаем имот; вещноправен ползвател /съползвател на облагаем имот; собственик на сграда, която е построена върху държавен или общински поземлен имот; концесионер на имот - публична държавна или публична общинска собственост. По правило данъкът за един облагаем имот се дължи от неговия собственик. Когато правото на собственост е притежание на няколко лица, всеки дължи данък, съответстващ на притежавана част. Освобождавания според субекта на облагане 1.Общините и държавата се освобождават от данък за имотите -публична общинска или държавна собственост. Освобождаването е единствено за имоти - публична собственост и то при условие, че не се използват със стопанска цел.Публичният характер на собствеността върху имота изрично е определен със съответния акт за собственост. Всички имоти, частна държавна или общинска собственост, подлежат на облагане с годишен имуществен данък, освен ако са освободени по силата на изрична разпоредба. 2.Читалищата - за всички недвижими имоти, използвани за пряката им дейност, с нестопански характер. 3.Българският Червен кръст - за притежаваните сгради, които не се използват със стопанска цел, несвързана с пряката му дейност. 4.Висшите училища и академиите - за собствените им сгради, използвани за учебен процес и научна дейност; 3.Законно регистрираните в страната вероизповедания- за молитвените домове; Всички изброени дотук освобождавания не се прилагат при условие, че имотите се използват със стопанска цел, несвързана с пряката дейност на субектите. 4.чуждите държави - за притежаваните от тях сгради, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност. Освобождаване, в зависимост от вида, предназначението и начина на използване на облагаемия имот 1.Сградите, паметници на културата, когато не се използват със стопанска цел; 2. Парковете, спортните игрища, площадките идруги подобни имоти за обществени нужди; 3.Музеите, галериите, библиотеките; 4.Имотите, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт; 5.Използваните за селскостопанска дейност стопански сгради на земеделските производители; 6.Временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация; 7.Поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии; 8.Поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост. Освобождавания с оглед състоянието на имота и възможността да бъде използван 1.Сградите, обявени по съответния ред за застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение се освобождават от данък за 5-годишен период, считано от датата на издаване на първоначалното удостоверение; 2.Недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години. Освобождаване с оглед характеристиките за енергийна ефективност на имота Не се дължи данък за: 1.Сградите, получили сертификат категория А, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата за сертифициране на сгради - за 10 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата; 2.Сградите, получили сертификат категория Б, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата за сертифициране на сгради - за 5 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата; Данъчни облекчения за физически лица За имот, който е основно жилище на данъчнозадълженото лице се полза 50% намаление на данъка. За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100% - данъчното облекчение за намалението на данъка е 75 на сто. Данъчното облекчение може да се ползва от ДЗЛ, независимо дали то е собственик или ползвател на имота. Оценяването на сградите и земите на гражданите за целите на облагането с данък върху недвижимите имоти се извършва по нормите на Приложение №2 към ЗМДТ. Законът предвижда в случай на промяна в данъчната оценка на облагаем недвижим имот през годината данъкът за него се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. При промяна на границите на зоните в населените места, категориите на вилните зони или на функционалния тип на населените места, данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 01.01. на следващата година. Законът установява единен пропорционален размер на данъка върху недвижимите имоти - 1,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Задължението за подаване на данъчни декларации по утвърден образец имат ДЗЛ. Декларирането е задължително дори в случаите, когато съответния имот е освободен от данък. ДЗЛ отразява в данъчната декларация основанията за освобождаване от данък. Данъчният орган е този, който преценява обстоятелствата и решава дали имотът следва да се освободи.Декларация, подадена от един от съсобствениците/съползвателите ползва останалите съсобственици/съползватели. Кога следва да се подаде данъчната декларация за недвижим имот: В двумесечен срок от придобиването на недвижим имот или съответното право на ползване; В шестмесечен срок от откриването на наследството - за недвижим имот, придобит по наследство; В двумесечен срок от промяна на всяко обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка. За данъчния субект възниква задължение двукратно да декларира данни -веднъж характеристиките на имота/земята за целите на оценяването и втори път - самата оценка, за целите на данъчното облагане. И двете декларации следва да се подават в законоустановения срок. Декларациите се подават в ТДД по местонахождение на съответния недвижим имот. При недеклариране, недеклариране в предвидения срок, както и за деклариране на неверни данни, ЗМДТ е установил съответните административни наказания на ДЗЛ. Законът дава възможност за заплащане на годишния данък (ДНИ) на четири равни вноски в рамките на годината, за която е дължим. Сроковете, в които могат да се правят вноските са : до 31 март, до 30 юни, до 30 септември е до 30 ноември. При плащане на пълния размер на данъка в рамките на първия посочен срок, се ползва отстъпка от 5%. Въпрос 48. Правен режим на данъка върху наследствата Данъкът върху наследството (ДН) се дължи от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците. От 01.01.2005г. от кръга на данъчнозадължените лица (ДЗЛ) се изключват преживелият съпруг и наследниците по права линия без ограничения. Всички действия по облагането с данък - определяне кръга на наследниците, изясняване обхвата на наследеното имущество, както и оценяването му, се извършват към датата на откриване на наследството. Съгласно чл.1 от Закона за наследството (ЗН), наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на починалото лице. Това е началният момент, от който възникват задължения за ДЗЛ, в срок от 6 месеца да декларират наследеното имущество. Българското наследствено право регламентира два вида наследяване - по закон и по завещание. И в двата случая наследяването се извършва в съответствие със закона, но в първия случай към наследяване се призовават близките на наследодателя по ред, определен в ЗН, а във втория случай -тези, които той е посочил в завещанието си, изготвено по негова воля. В кръга на наследниците по закон влизат: - децата и по право на заместване другите низходящи; - съпругът/съпругата; - родителите; - братята и сестрите и по право на заместване техните деца и внуци заедно с възходящите от втора и по-горна степен; - роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. С данък върху наследствата се облага имуществото на починало лице, което по силата на закон или завещание преминава към други лица - наследници или заветници. Облагат се наследените по закон или завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани. Облагат се също наследените имущества в страната на чужди граждани. Относно имуществата на лицата без гражданство се прилага редът за облагане на българските граждани, ако постоянното местопребиваване на лицата без гражданство е на територията на страната. Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя: -движими и недвижими имоти; -права върху движими и недвижими вещи и други имуществени права; -вземания и задължения на наследодателя; -имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор. По силата на чл. 12, ал.2 от ЗОДФЛ не се смята за доход наследството, както и полученото при продажба или замяна на имущество, получено по наследство. Освободено от облагане имущество ЗМДТ е предвидил изрично случаите на освобождаване от данък върху наследствата. Част от освобождаванията са. свързани с качествата на наследодателя или извършени от него действия приживе. Такива са случаите на освобождаване на: -имуществото на лицата, загинали за РБ или при изпълнение на служебния си дълг, както и при производствени аварии или природни бедствия. Освобождава се цялото имущество. Имуществото, завещано от наследодателя на държавата, общините.БЧК, читалищата и др. Втора група освобождавания обхваща точно определени видове имущество и то в случаите, когато са изпълнени определени условия.Напр. предметите на изкуството, автор на които е наследодателят. Последната група касае определени видове имущество, които се освобождават независимо от наличието или липсата на родствена връзка с лица, които ги наследяват. Това са неполучените пенсии от наследодателя е имуществото в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава. Освобождаванията по силата на други закони са следните: По силата на § 8 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от заплащане на ДН се освобождават наследниците на лицата, на които се възстановява собствеността върху земеделските земи по същия закон. Аналогично освобождаване е предвидено в Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. На основание чл.5 от този закон, наследниците на имоти, правото на собственост върху които се възстановява по силата на закона или по силата на съдебен акт и при осъществяване на всички изисквани от закона условия, следва да бъдат освободени от ДН. Посочените освобождавания са еднократни - само по отношение на наследниците на лицата, на които са възстановени имотите, предмет на наследяванед.е. при първо наследяване. В ЗМДТ са предвидени случаи, когато определени видове имущества се облагат частично, т.е. в наследствената маса се включва само част от оценките им. Наследеното имущество, което не е освободено от облагане с данък, както и задълженията на наследодателя, се оценяват както следва: Недвижимите имоти - по данъчна оценка по приложение №2 към ЗМДТ; Чуждестранна валута - по централния курс на БНБ; Благородни метали - по централния курс на БНБ; Ценни книжа - по пазарна цена, когато може да се определи без затруднение или по номинал - в останалите случаи; Превозните средства - по застрахователна стойност; Останалите недвижими вещи и права - по пазарна стойност; Предприятия или дялови участия в ТД или кооперации - по пазарна стойност, когато могат да се определят без затруднения и по счетоводни данни - в останалите случаи. Активът на наследствената маса се формира като сума от оценките на всички облагаеми имущества. Установяването на размера на облагаемата наследствена маса се извършва като от актива на наследствената маса са приспадат задълженията на наследодателя към момента на откриване на наследството, при условие че същите са установени по основание и размер. Съществен момент при облагането с данък върху наследството е определяне на наследствените дялове. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството. Данъкът се определя за всеки наследник или заветник върху припадащия му се дял от наследството. От гледна точка на данъчната тежест, наследниците могат да се групират по следния начин: I група - преживелият съпруг и наследниците по права линия без ограничения; II група - братя, сестри и техните деца; III група - други наследници по закон, по завещание и заветници. Наследниците от I група не дължат данък, независимо от размера на наследствените им дялове. Наследниците от останалите две групи се освобождават от данък за наследствен дял в размер до 250 000 лв. Наследственият дял над 250 000лв. се облага : за II група с 0,7%, а за III група с 5%. Декларация за облагане с ДН подават ДЗЛ (наследниците по закон или по завещание и заветниците) или техните законни представители в 6-месечен срок- Подадена в срок декларация от един наследник ползва и останалите. Декларациите се подават в ТД НАП по последното местожителство на наследодателя. В случай, че наследодателят е имал местожителство в чужбина, декларацията се подава по местонахождението на преобладаващата част от имуществото му в страната. След като наследственото имущество е декларирано, оценено и разпределено в наследствени дялове, данъкът се изчислява за всеки наследник или заветник поотделно и се съобщава от данъчния орган. Данъкът се заплаща в 2-месечен срок от връчване на" съобщението. Със ЗМДТ са регламентирани административни санкции, отнасящи се до случаите на неподаване на данъчната декларация, вкл. неподаването в срок , както и с невярно деклариране на данни. Въпрос 49. Правен режим на данъците при придобиване на имуществата по дарение и по възмезден начин Обекти на облагане С данък върху даренията се облагат: - имуществата, придобити по дарение; - безвъзмездно придобитите по друг начин имущества; - погасените чрез опрощаване задължения. Даренията не се считат за доход по ЗОДФЛ. С данък при придобиване на имущества по възмезден начин се облагат: - недвижимите имоти, придобити по възмезден начин; - придобитите по възмезден начин ограничени вещни права върху недвижимите имоти; - моторни превозни средства, придобити по възмезден начин. Законът определя субектите на облагане с данък при прехвърляне на имущества по дарение или възмезден начин в зависимост от определени обстоятелства: в страната ли е лицето, което придобива имущество и ако да -съществува ли уговорка между страните относно плащането на данъчното задължение. Данъкът се дължи от приобретателя на имуществото, а при замяна от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност. Тази законова разпоредба няма императивен характер. Допуска се възможност страните да уговорят и друго относно плащането на данъка - например да се плати солидарно или от прехвърлителя. Във всички случаи обаче, когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъкът се дължи от прехвърлителя. Освобождавания Освобождават се, независимо от начина на придобиване (възмезден или безвъзмезден) имуществата, придобити от: Държавата и общините; Българските здравни, образователни, културни и научни организации на бюджетна издръжка, както и домовете за социални грижи и домовете"Майка и дете". Българския червен кръст; Национално правителствените организации на и за хора с увреждания; Фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници; Чуждите държави за придобитите имоти - при условията на взаимност. Моторни превозни средства, внесени в страната като нови - за такива се считат автомобилите, за които са изпълнени двете условия: от датата на първата им регистрация са изтекли не повече от 6 месеца и са изминали не повече от 6000 км. Осовобождаването от този данък е независимо от начина на придобиването" им (безвъзмезден и възмезден). Освобождаване от данък върху даренията Предвидените от закона случаи на освобождаване са: -дарения за лечение на български граждани и на технически помощни средства -за хора с увреждания; -дарения с хуманитарна цел на лица с намалена работоспособност от 50 до 100% и социално слаби граждани; -даренията, получени от или предоставени на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност; -обичайните подаръци; -дарения в полза на народните читалища; -имущества, прехвърлени безвъзмездно в изпълнение на задължение, произтичащо от закон; -имущества, предоставени безвъзмездно с акт на МС на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти; -придобитите по друг начин имущества, когато прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон; -непарични вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или ЮЛ с нестопанска цел. Придобитите по дарение между роднини по права линия и между съпрузи. Освобождаване от данък при възмездно придобиване Не се дължи данък за имущества, придобити по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Ако освободено от облагане получено имущество бъде прехвърлено на трети лица и се докаже, че прехвърлянето не е свързано с изпълнението на преките цели, за които е създадена съответната организация от изброените по-горе или които са посочени като основание за освобождаване, несъбраният данък става дължим. За целите на облагането с данък върху даренията или при прехвърляне на имущества по възмезден начин се изисква облагаемото имущество да бъде оценено в левове към момента на прехвърлянето. Законът е определил начините на оценяване , в зависимост от вида на имуществото. В случаите на прехвърляне на недвижим имот или ограничено вещно право (право на ползване или право на строеж) върху недвижими имот, законът изисква да се направи сравнение между уговорената или определената от държавен или общински орган цена и данъчната оценка на имота или вещното право по нормите на Приложение №2 към ЗМДТ. За целите на облагането се използва по-високата от двете стойности, което означава, че във всички случаи следва да се поиска удостоверение за данъчна оценка по Приложение №2. молбата за удостоверение се подава по образец от собственика на имота. В 14-дневен срок от подаването на молбата данъчният орган е длъжен да издаде удостоверение за данъчна оценка. Прехвърляните други имущества се оценяват както следва: Чуждестранна валута - по централния курс на БНБ; Благородни метали - по централния курс на БНБ; Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
|