Лекции по естетика

1.висши: трагедия, епопея;

2.нисши: басня, комедия, пейзаж, портрет и натюрморт.

Изкуството е в състояние да направи естетически приятен всеки обект. Господство на строгия рисунък над колорита. Правилата му регламентират отношението природа-изкуство: трябва да се подражава само на красивата, т.е. на истинската природа. Изкуството трябва да преследва възпитателна цел, трябва да се възпитава дългът над всички други страсти и чувства. Красиво = истинно = морално. Изкуството е призвание, в което трябва да си гениален. Затова в изкуството освен талант се изисква и овладяване на правила. Класическата естетика задава правила на изкуството, но често то ги прескача. Водещо е драматургичното изкуство. Ако в Ренесанса идеалът за човешка личност е титанът, то в Класицизма това е героят. Героят се подчинява на морален императив, на социален дълг. Затова конфликтът е между социалния дълг и личните чувства. Така в пиесите любовта се подчинява на дълга; представят се идеални типове на отделните страсти. Затова в основата са митологични образи, олицетворения на извечните човешки страсти, зад които прозират действителни личности. Корней - Първо правило: в трагедията всичко трябва да е изпълнено с величие и тържественост. Героите са издигнати над профанния живот. Затова и комедията е нисш жанр - тя е за простолюдието. Второ правило: единство на място, време и действие /по Аристотел/. Трето правило: всичко е в пет действия - за правдоподобие. Добрата пиеса съдържа морална справедливост и щастлив край. Преоценява се катарзисът - трагедията предизвиква състрадание и страх, приучвайки на умереност и избягване на силни страсти в реалния живот. Основно правило е да се щади публиката от грозни и неприлични картини. Първото правило на класицизма е разумът - красотата трябва да явява истината. Изкуството трябва да бъде подчинено на разума, т.е. на истината; то трябва да се подчинява на правилото. В него трябва да има порядък, съвършенство на стила - логически принципи. Друго правило е подражанието на природата: не се подражава на природата като нещо хаотично, случайно, а се подражава само на красивата, подредена природа, в която си личи някакъв разум. И тъй като древните правят точно това, то трябва да се подражава на тях. Друго правило е връзка между етическо и естетическо...

Критически период - същинските му разсъждения. Естетиката на Кант, свързана с "Критика на способността за съждение". Част е от цялата му философска система - свързана с трансценденталния идеализъм.

Във философията на Кант човекът е този, който конструира света. Той конструира както самите неща, така и света на идеите. За Кант всичко е продукт на нашата способност за съждение. Съществуват феномени и ноумени. Съществува свят извън нас, но това са вещи самите в себе си, те са непознаваеми. Това, което можеш да познаеш, е продукт на нашите способности.

Основни деления във философията на Кант. Деления на всяка способност на човешкия дух. Априори човекът има три способности - вечни, несводими, фундаментални:

1. познавателна

2. чувство за удоволствие

3. чувство за желание

Изначално различие между тях. На тези способности на духа отговарят три различни познавателни способности:

1. разсъдък (чист разум), теоретичен разум

2. способност за съждение

3. разум

Между тези познавателни способности съществува нещо общо - във всяка една от тях има наличие на един априорен принцип, заложен в тях. За първата способност това е закономерността, за втората - целесъобазността, за третата - крайната цел. Тези три способности имат законодателен характер по отношение на тези три сфери.

- разсъдъкът със закономерността е конструктивен, законодателен спрямо природата.

- способността за съждение с целесъобразността е законодателна спрямо изкуството.

- разумът с крайната цел е законодателен спрямо свободата.

За Кант проблемът е не доколко обектът се отнася към истината, а как е възможна истината, как е възможно доброто /кои са условията, които правят възможно доброто, как е възможна красотата (условието)/.

Условие за истината е разсъдъкът, който е съвкупност от априорните категории, чрез които се конструира предмета на познание - природата. Условието за доброто е практическия разум, той е основа на морала. При практическия разум нравствеността се отнася до мотива. Практическия разум - той се отнася до свободата, но тя никога не може да се онаследи, да стане природа. Условието за всеобщото удоволствие е способността за съждение - то прави възможно удоволствието. Способността за съждение като познавателна, се намира между разсъдъка и разума, подчинена е и на двамата. Нейната дейност е определяща. Когато ни е дадено общото, рода -> да намерим особеното. Емпиричното многообразие на нещата в природата да ги сведе до единичното. Но способността за съждение се нарича рефлексираща, когато имаме особеното и всъщност ние трябва да намерим общото (понятието). В този смисъл, като рефлексираща, тя се освобождава от разума. Това е нещо като игра.

Човешкото съзнание конструира света, обекта. Кант изследва кои са условията, които правят възможна истината, красотата, доброто. Кое е условието за красивото - проблемът за въображението. Съществува способността за въображение, което е изконна, първична способност на човешката душа. Функцията на способността за въображение:

- емпирична - нашата сетивност ни дава поток от впечатления и тя (емпиричната функция за въображение) ги подрежда в образи.

- априорна функция на въображението - образуването на схемата (тези образи да се подведат под условието на разума, под някаква обща категория, едно понятие).

Въображението е тази способност на душата, която свързва двата крайни процеса на познание - сетивността и разсъдъка. От една страна образът, от друга - схемата.

Способността за съждение, което удостоверява до колко налагането на схемата върху понятието е истинно, правилно. Като ни е дадено общото, да подведем под него единичното. При Кант процесът на познанието винаги предполага някакъв наглед, образ. Проблемът за Бога, за човешката душа не е проблем на познанието, защото нямаме сетивен образ на Бога. Процесът на познание е сетивност и разсъдъчност. Подреждане на сетивните образи под общи категории -> онаследяване на понятията и подвеждане...

Рефлексираща способност за съждение - тя почива на принципи. Определящата е несамостойна. Рефлексивната способност е тази, при която ни е дадено особеното, но не ни е дадено общото. Рефлексивната способност - ние нямаме за цел да познаем предмета. Естетическата рефлексивна способност - съзерцавате един образ и имате пълната свобода да го подведете под нещо по-общо. Това не е познавателно съждение, а просто съзерцавате предмета и свободно го подвеждате под произволно понятие. "Всъщност красотата е хармонична игра между въображението и разсъдъка".

Основен принцип на способността за съждение (рефл.) - този принцип е целесъобразността, но субективната, формална целесъобразност (без цел). Това понятие е продукт на свободното размишление. "Целесъобразността е закономерност на случайното като такова". В природата всичко е причинно, свързано, и там, където разсъдъкът не може да види закон, въображението си го измисля. Природата не е обективно целесъобразна, ние и придаваме целесъобразност, затова е субективна. В многообразието на емпиричните закони има целесъобразност, но тя е като че ли. Само на едно свободно същество, притежаващо разум, може да му се привиди природата като целесъобразна и свободна. Човекът не може да удовлетвори всички свои желания, а може само да предпостави като че ли разум и свободна воля в природата и то чрез въображението => в естетическата сфера.

Собствено-естетическата сфера и понятието за красота. Категории "красиво" и "възвишено". И при двете категории ние трябва да тръгнем от анализа на съждението на вкуса (това, което преценява красивото).

КРАСИВО

- качество

- количество

- отношение

- модалност

Възможни ли са истината, доброто и красивото (като доказани трансцендентални обекти - синтезирани чрез сетивността и разсъдък)? Възможно ли е априорно удоволствие? Красивото се свързва с удоволствието и неудоволствието, защото то не е логическо съждение, а преживяване. - според качеството - предмет на удоволствие без всякакъв интерес е красивото -> безкористно удоволствие от красивото. Не отнасяме представата към обекта, а към нашето чувство за удоволствие или неудоволствие. Красивото изхожда от вътрешното състояние на човека. Съждението на вкуса е абсолютната липса на утилитарност. Кант противопоставя логическото съждение на естетическото съждение, при което липсва всякакъв интерес (всичкото удоволствие, което се свързва с представата за съществуване на предмета). Тази користност бива два вида: 1. нисшата заинтересованост на външните сетива (приятно е това, което се харесва на нашите усещания в присъствието на предмета на удоволствие), 2. заинтересоваността на разума - доброто е това, което се харесва посредством разума само чрез понятието. В основата на доброто лежи понятие, следователно, преметът не е необходимо да присъства, но трябва да очаквате бъдещо присъствие на предмета. Единствено при красивото проблемът за съществуването на предмета е ирелевантен (може да не съществува), а може да е предмет-предства. Удоволствието от красивото е удоволствие-въображение, което не се нуждае от предмета. В представата-присъствие - ако предметът би ни се нравил само с фактическото си присъствие, той би бил само приятен, но за да е красив - той ни се нрави с неща, които ние приписваме на предмета. Ние придаваме смисъл на голата фактичност на предмета. -> При естетическата оценка се оценява не присъствието, а отсъствието, на което ние придаваме смисъл. Но безкористността опира и на: когато ти не си заинтересован от даден предмет, ти си свободен => естетическото съждение е свободно.

Кант - дали е красива само способността за съждение, или е красив предмета. Присъствието на предмета е необходимо, но той е красив, защото е направен такъв от субекта. Естетическото е хедонистична ценност, то разширява сферата на удоволствието. Естетическото е ценностно, сетивно- предметен образ на вътрешната активност.

Кант - при красивото има победа на сетивността (въображението) над разсъдъка. А при възвишеното е обратното - то е свързано с моралното и разумното.

Възвишеното - драстично се разграничава от красивото (състояние на съзерцание). Възвишеното - свързано е и с неудоволствие, страдание, негативно състояние, което след това преминава в удоволствие. То не е игра, а сериозна работа на въображението и разума. Ние като човешки същества безкрайно можем да схващаме, но онаследяването ни е пределно (светът е безкраен). Оттук произтича възвишеното. Има неща, които не могат да бъдат визуализирани. Модерното изкуство иска да ни представи непредставимото. Ограничеността на въображението ни да онаследи представите на разума. Кант - посочва пътя на модерното изкуство. Непредставимите неща могат да бъдат представени в липсата на форма. Възвишеното се свързва с безформеното.

Възвишеното е отношението между въображение и разум. То е свързано с някакво неудоволствие. И естетическото съждение, чрез което съдим за възвишеното също е единично и нелогическо (непознавателно), но разликата между красиво и възвишено е, че красивото се отнася до формата (която е някакъв вид граница, ограничение), а възвишеното може да се съдържа в безформени предмети, доколкото в тях се представя безграничността. Удоволствието от красивото е свързано с качеството на предмета, а удоволствието от възвишеното е свързано с количеството, което възниква опосредяване и свързано със затормозяването при играта на познавателните сили (неудовлетворение). Спецификата на красивата и на възвишената целесъобразност. Красивият предмет е съобразен с познавателните ни способности, а възвишения предмет - не. Затова в основата на възвишеното е сериозната работа на въображението и на разума и в случая това, което е затормозено е въображението - "истински възвишеното не може да се съдържа в никоя сетивна форма, то се отнася само до идеи на разума". Идеите на разума не могат да бъдат онаследени, ролята на въображението е да изобразява метафизични идеи. Следователно, то е изобразяване на непредставимото. Въображението трябва да направи това. Трите атниномии на разума. Може ли въображението да изобразява човешката душа? Идеята за свободата, за Бога? Това е невъзможно (всички воли да ги сведеш до един субект, който да изобразиш). Невъзможно е да се изобрази безкрайността на света (разумът може да го положи в единен субстрат - например Бог, но въображението не може). С "Аналитика на възвишеното" - апология на разума. Рефлектиращата способност за съждение се опитва да снеме конфликта, за да получи удовлетворение. Възвишеното е категория, която е по-присъща на разума. "За да изпитваш възвишеното, трябва да бъдеш морален човек". Според качество, количество, отношение и модалност. Но още нещо - при възвишеното имаме движение на душата и в зависимост от това дали то е движение на познавателните способности или на способността за желание:

- математически възвишеното - свързано с величината

- динамически - свързано със силата

Математически възвишеното - "възвишено наричаме това, което е абсолютно голямо". Какво предизвиква възвишеното? Отношението между въображението и разума - несъответствие, което може да бъде два вида: 1. може да има такава мащабност на въображението, за което няма съответствие в сферата на интелектуалните идеи; 2. такава мащабност на идеите, която няма съответствие на нагледи. В първия случай няма теоретично природосъобразно обяснение. Във втория - грандиозни идеи, които нямат реални изображения. В първия случай е безпомощна теоретическата употреба на определящата способност за съждение, а във втория - практическата употреба. Рефлектиращата способност влиза в действие тук, защото тя е размишление-чувство, удоволствие и тя като че ли съединява (съединяването е безкрайното в едно цяло). Възвишеното - макар че не може да види безкрайното, човекът може да го мисли и с това човекът превъзхожда природата. Въображението никога не може да даде целокупността на безкрайното многообразие, но разумът може. "Един е осъден да бъде в мислите си по-високо от друг". Човек осъзнава превъзходството на разумната си душа пред природата, която е несъзнателна. Чувството за това превъзходство доставя удоволствие, което преди това минава през неудоволствие. Красивото предизвиква удоволствие, а възвишеното - самоуважение, гордост от човека. Неудоволствието идва от безпомощността на въображението, но след това идва удовлетворението от безграничната мощ на разума. Чувството за възвишеното не е свързано с предмет, а корените му са в нашата душа - така ние се възхищаваме чрез предмета на нас самите. Възвишеното е също рефлексия за ограничените физически способности на човека и безкрайните му метафизически способности.

Динамически възвишеното е възвишеното като сила. Силата е способност да се преодолее препятствие. Тя е власт, ако може да преодолее препятствие, а която сама притежава сила. "Природата като сила, която няма власт над нас, е динамически възвишена". Чувство на подтиснатост от човешкото безсилие пред природата, но после - гордост от превъзходството на разумната му сила. Колкото борбата е по-остра, толкова по-грандиозна е победата и по-голямо е чувството за възвишено. Чувството за целесъобразност е целесъобразността на човешкото поведение, а то е свобода. Ако нямаш нравствен разум, нямаш възвишено чувство. За първи път слива красиво и добро във възвишеното! Свободата е неприродата в човека и тя е условието за възвишеното. "Само свободният, етическият човек е естетически човек". "Основание за красотата е природата в нас, а основанието за възвишеното е неприродата в нас".

ИЗКУСТВО

Проблемът за изкуството, за гения - "Трансценденталната критика" - изкуството е целесъобразност с цел, то е обективна целесъобразност. То е продукт на съзнателна цел. За това почти не го интересува, а го интересува проблемът за твореца. Що е геният? При този проблем Кант отново намира хармония между въображението и разума, и това свързващо звено е геният. "Талантът за изкуството е гениалност". Като такъв той се разграничава от таланта за наука. Гений има само в изкуството. Гениалността е тип талант и като такава тя е присъща само на науката. "Гениалността е несамосъзнаваща се талантливост". Огромна е разликата между Нютон и Омир. Можеш напълно да усвоиш идеите на Нютон, но самият Нютон може да изложи системата на своите открития и пътят, по който е стигнал до тях. Докато, четейки Омир, ние можем да му се възхищаваме, но самият Омир не може да каже как е стигнал до тук. В науката учените се различават по степен, а в изкуството - по специфичност. Жалкият подражател и вечният ученик много добре знаят какво вършат, а геният - не. Защото ученият е просто разсъдък (интелект), а геният - въображение. "Геният е вродената дарба на духа" - "чрез която природата дава красивото на изкуството". Никой до Кант не е успя да преодолее теорията за изкуството като подражание на природата, а Кант - геният като безразсъдна гениалност не подражание на природата, той самият е природа.

Специфични особености на гения

- оригиналност - той създава нещо, за което няма правила, той задава правилата. Но не свързва оригиналност с гениалност.

- гениалната оригиналност е образцова. Тя трябва да бъде образцова за творба.

- геният не може да даде рецепта за изкуство, защото чрез него самата природа дава рецепта за изкуството. Изкуството е гениална, а не разсъдъчна природа. Тя е одухотворена природа, защото освен вътрешното свойство на геният е духът.

Геният като способност за естетически идеи - геният е способност за изразяване на естетическата идея (онази представа на способността за въображение, която дава възможност да се мисли много, но без определена мисъл. Следователно, геният е талант за естетически идеи. Спецификата на естетическите идеи - те са метафизически идеи (на разума) -> те са само мислими, но не и познаваеми, защото за тях няма наследници. Свободата не може да се познае, както да се осъществи. Естетическите идеи - съзерцание, въображение, на което не могат да съответстват понятия => те не са истинни, не са логични. Те са само илюзии, като игри-наслади. Насладата идва от това, че естетическите идеи развиват мисловните ни способности. С естетическите идеи си позволяваме да видим онова, което не може да има сетивно съществуване. Израз на горестната мечта на един за свобода и съвършенство. При гения въображението побеждава разсъдъка. Въображението пренебрегва понятията на разсъдъка, за да изрази най-възвишените идеи. Геният е не само въображение, той трябва да притежава и вкус.

Кант прави разлика между изкуство и природа, като между "вършенето" и "действането". Продуктите им се различават. Всъщност, произведението на изкуството трябва да изглежда като природа - да не се чувства преднамереността, умението. Механични, изящни и приятни изкуства (консумацията на храна). Същинското изкуство е изящното изкуство, защото "то описва красиви неща, които в природата биха били грозни", но има неща, които не трябва да бъдат предмет на изкуството - например, онази грозота, която буди отвращение.

Красивото е субективно съждение. А къде е обективният критерий - в априорните познавателни способности. Вкусът, въпреки че е субективен, той е и всеобщ. Всеки човек има пълна свобода да излага вкуса си, но от друга страна никой не може да те накара да приемеш нещо за красиво. Антиномия на вкуса: теза - съждението на вкуса не се основава на понятия, защото иначе би могло да се дискутира върху него.

антитеза - основава се на понятия - за вкусовете може да се спори, за да бъде общовалиден вкуса.

Терминът понятие в първия случай - съждението на вкуса не се основава на определено понятие, а на някакво неопределено понятие. Това е антиномията между сетивност и разум.