Лекции по Облигационно право Конов
Въпрос 30 – Забава на Длъжника. Лошо изпълнение. Частично изпълнение
Изтегляне 3.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Предпоставки
- Последици от забавата на длъжника
Въпрос 30 – Забава на Длъжника. Лошо изпълнение. Частично изпълнение.Забавено изпълнение1. Забава на длъжника 1.1 Определение Когато задължението не е изпълнено до падежа по причини, за които отговаря длъжника, а изпълнението е още възможно. Ако длъжникът изпълни ще е налице забавено изпълнение. Забавата на длъжника (mora debitoris) е неизпълнението на едно възможно, изискуемо задължение. Неосъществяване на падежа, във времето, когато е трябвало да се осъществи резултата, неизпълнението на едно все още възможно, но във всички случаи изискуемо задължение. Забавата е винаги виновна. Можем да говорим за забава само в хипотезите, в които длъжникът отговаря за тази забава, т.е. когато неизпълнението по време се дължи на причини, за които той отговаря. В този смисъл забавата е един технически термин, защото не всяко забавено изпълнение се разглежда като забава на длъжника, а само това забавено изпълнение, което се дължи на причини, за които длъжникът отговаря. Общо взето тези причини се презюмират: предполага се, че след като е налице неизпълнение, то се дължи на причини, за които длъжникът отговаря и работа на длъжника е да оборва това предположение. Но все пак, в случаите, в които забавеното неизпълнение (неизпълнението по време) се дължи на причини, които не могат да се вменят във вина на длъжника (налице е временна, преходна невъзможност, дължаща се на външна причина: случайно събитие или непреодолима сила) то тогава не бихме казали, че сме изправени пред забава на длъжника, макар изпълнение да няма и то да е забавено, защото няма да настъпят нейните последици (които са по-специални допълнителни възможности на кредитора). Ако длъжникът не е виновен и ако забавата се дължи на временна невъзможност, която не може да му се вмени във вина ще имаме забавено изпълнение, но няма да имаме забава на длъжника и няма да настъпят съответните последици. За да е налице забава задължението трябва да е изискуемо. Няма да е изискуемо задължението и няма да изпадне в забава длъжника, не само когато не е настъпил още падежа, но и когато той се позовава на нещо, за да не изпълнява - напр. длъжникът се позовава на възражение за неизпълнен договор и ако това позоваване е основателно, той няма да изпадне във забава (въпреки, че не изпълнява), нещо повече твърде вероятно е кредиторът да изпадне в забава. Няма да изпадне в забава длъжникът и когато се позовава на право на задържане. Това ще бъде в хипотезата, когато задържането е дадено за обезпечаване на обратния иск от един несъвършен двустранен договор - напр. задържането на влогоприемателя за разноски по вещта, вкл. и особената хипотеза (вече по двустранен договор) на комисионера или пък на спедитора. Няма да има забава на длъжника и ако кредитора е в положение на забава на кредитора. Забавеното изпълнение е това неизпълнение на едно възможно, изискуемо задължение, по причина, за която длъжника отговаря. ПредпоставкиЗадължението трябва да е възможно - ако е налице вече окончателната невъзможност не можем да говорим за забава, защото е ясно, че макар и забавено, задължението ще остане неизпълнено, тъй като е вече невъзможно. Изискуемост на задължението - чл.69 ЗЗД: Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок. До изискуемостта кредиторът не разполага с претенция или пък тя е парирана от едно насрещно възражение за предварително предявена претенция и длъжникът, макар и върху него да тежи задължението, все още не е длъжен да изпълнява, не може да бъде принуден да изпълни и следователно на изпълнението от негова страна не е противоправно. Поканата от страна на кредитора - чл.84/2 ЗЗД: Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При "Време на изпълнение" проф. Кожухаров казва: когато няма уговорен срок задължението става изискуемо веднага, но веднага не означава мигновено - т.е. длъжникът трябва да бъде поканен. Това е така, но то не засяга изискуемостта на задължението. Задължението си е изискуемо в момента на възникването му, след като не е уговорен срок или такъв срок не следва от закона (както е при заема: ако не е уговорен друг срок трябва да се върне в месечен срок и това е срокът преди изтичането, на който не могат да ви го искат). Но за да изпадне длъжникът в забава, трябва да бъде поканен. А поканата може смислено да се направи тогава, когато вземането е вече изискуемо, иначе е безмислено да се кани длъжника да изпълни едно свое неизискуемо задължение. Нещата, отнасящи се за поканата при проф. Кожухаров обуславят не възникването на изискуемостта, а изпадането на длъжника в забава. Следователно след като едно задължение е изискуемо, защото не е обусловено със срок и то става изискуемо със самото си възникване, за да можем да поставим длъжника в забава, трябва да го поканим. При това в поканата трябва да посочим един срок, в който желаем задължението да бъде изпълнено и едва безрезултатното изтичане на този срок поставя длъжника в забава. Размерът на този срок не е необходимо да е особено голям, защото длъжникът в крайна сметка знае, че задължението му е изискуемо и очаква да бъде поканен, но все пак трябва да е съобразен с характера на задължението и на действията, които трябва да извърши длъжника с оглед на изпълнението. За тази покана не е необходима никаква форма - отникъде не следва да има изискване за форма, с оглед нейната действителност (в крайна сметка това си е едно едностранно волеизявление на кредитора). За действителността на поканата не е необходим и някакъв особен текст - дори поканата би могла да се съдържа и в една искова молба. Тази искова молба би могла да се разглежда за длъжника като покана и ако не изпълни ще изпадне в забава. Проблемът обаче е в това, че като получи исковата молба, без да е канен предварително, т.е. без да е поставен вече в забава, длъжникът би могъл в процеса да потвърди, че ще изпълни задължението си, че не го оспорва, да заяви, че сам той с нищо не е дал повод да се предявява този иск и понеже признавам дълга в първото заседание и на практика аз не съм неизпълнил, защото не съм бил поставян във забава, моля, разноските по делото да не ми бъдат присъдени и да бъдат възложени на ищеца. За да не стане това кредиторът трябва да постави длъжника предварително в забава, като го покани не с исковата молба, а с нещо друго. С какво да го покани? Законът не изисква форма за действителността на поканата, но трябва да е ясно, че длъжникът е получил тази покана, за да бъде валидно поканен. Оттук на практика се използват различни усложнени форми, напр. като нотариална покана (носи се при нотариуса в 3 екземпляра, той ви връща един, втория слага в специална книга, а третия - праща с призовкар на длъжника. И когато призовкарът му го връчи след седмица, две, месец и като се върне обратното листче на призовката, че е връчена, нотариусът прави отбелязване в книгата, в която е вписана поканата, а на кредитора дава също така една разписка, че тази покана е връчена. По този начин се удостоверява, че длъжникът е получил изявлението на кредитора лично на определена дата и текста на това изявление). Всичко това е доста сложно и скъпо и действа бавно. Няма пречка кредиторът да отиде при длъжника и да го покани устно или пък да му представи поканата писмено, като го помоли той да се подпише, че я е получил - вече има доказателството, че поканата е връчена и откога започва да тече срока, след който длъжникът ще изпадне в забава. Но ако отношенията са ви такива, че това е невъзможно да стане, по-добре е да се използва телеграма с известие за доставяне (не телеграма с платен отговор, не писмо с обратна разписка). Телеграмата с известие за доставяне е телеграма, която се връща при вас също телеграфически, с пълния текст, с който сте я пратили, а освен това и отбелязване на пощата, кога и на кого е връчена - т.е. получавате пълния текст на нотариална покана. Ако пращате писма с обратна разписка, или препоръчани може да се окаже, че длъжникът ги е получил, върнала се е обратната разписка, но не е ясно какво всъщност е получил: би могъл да твърди, че е получил от вас писмо, което съдържа не вашата покана, а картичка за нова година. Така че с оглед усложненията, които биха настъпили, ако длъжникът оспорва това, че е в забава поради неполучаването на поканата е добре да се даде такава форма на поканата, че кредиторът да има доказателство. Принципът е, че длъжникът изпада в забава след покана. Изключенията: Когато е определен падеж, т.е. когато задължението е уговорено с някакъв срок, преди изтичането на който то не е изискуемо, не е нужно да каним длъжника на падежа - чл.84/1/изр.1 ЗЗД: Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Не се говори въобще за покана - т.е. прилага се правилото: dies interpellat pro homine (срокът кани вместо човека). Изискуемото в някакъв срок вземане, няма нужда да бъде придружено от покана за длъжника, за да изпадне той в забава. Случая, в който длъжникът е умрял - чл.84/1/изр.2 ЗЗД: Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. За да изпаднат в забава неговите наследници трябва да бъдат поканени по разгледания начин. Забавата на деликвента - деликвента е извършителят на деликт. По отношение на задължението му да поправи вредите, да плати обезщетение деликвента се смята винаги в забава - не е нужно да го каним, няма как да уговаряме и срок - "крадецът е винаги в забава" - чл.84/3 ЗЗД: При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Това правило защитава интересите на увредения, на кредитора по обезщетението с оглед на мораторните лихви, които за деликвента ще текат от деня на извършването на деликта (от възникването на вредите), независимо от това кога кредиторът го е открил, или успял да го покани, или да му предяви иск. Давността е 5 годишна. Като предявим иска можем да поискаме и лихвите върху неговото задължение. Последици от забавата на длъжникаКогато длъжникът е в забава той носи риска от освобождаващата невъзможност - чл.85 ЗЗД: Когато длъжникът е в забава, той дължи обезщетение дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която преди това не би отговарял, освен ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно изпълнение Така прибавяме още едно изискване към фактите, които причиняват невъзможност и тази невъзможност не се дължи на причина, за която длъжникът отговаря (невиновна невъзможност) - невъзможността да е настъпила преди длъжникът да е бил в забава (след възникване на задължението, защото иначе ще имаме нищожен договор, но и преди да е изпаднал в забава). Логиката е: ако ние бяхме изпълнили навреме и предметът на престацията беше получен от кредитора, може би тя нямаше да бъде засегната от факторите, които вече я правят невъзможна, защото кредиторът по-добре би се грижил за интересите си. Напр. продал съм ви кучето си в четвъртък и трябваше да ви го дам в петък, но не го направих, с което изпаднах в забава по отношение на предаването. Ако в събота или в неделя кучето погине, тъй като аз съм в забава ще отговарям за това, че не мога ви го предам, рискът ще легне върху мен и аз ще нося отговорност за това случайно погиване и то няма да се разглежда спрямо мен като случайно, защото, ако ви го бях дал може би вие щяхте да го опазите по-добре. Този принцип действа независимо от това, дали вината на длъжника е предпоставка за неговата отговорност или длъжникът отговаря и за случайно събитие. В същност ще се окаже, че в областта на обективната отговорност дори една непреодолима сила да е причинила невъзможността, ако това е станало след като длъжникът е изпаднал в забава, той няма да може да се освободи от отговорност и ще го разглеждаме като неизправен длъжник по причини, за които той отговаря. Все пак текстът съдържа едно смекчение, което е пряка последица от логиката, върху която той почива: освен ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно изпълнение. Ако причините, които правят престацията невъзможна са такива, че престацията би погинала и би станала невъзможна и у кредитора явно е, че тя не се дължи на забавата на длъжника. Налице е отново едно предположение: когато длъжникът е в забава предполагаме, че и случайната невъзможност за него не е случайна, а се дължи на забавата. За да се освободя от отговорността в хипотезата, която разгледахме трябва да установя, че всички кучета са измрели. Искане за мораторно обезщетение - кредиторът може да настоява за реално изпълнение и заедно с реалното изпълнение, получено обаче късно може, да поиска и обезщетение за вредите от забавата (мораторно обезщетение). Ако става въпрос за парично обезщетение ще се дължи мораторна лихва и без да се доказват тези вреди. Мораторното обезщетение на кредитора ще защити неговия позитивен интерес - той ще иска да бъде поставен в такова положение, което би съществувало, ако беше изпълнено навреме от длъжника: ще получи реално изпълнение и обезщетение за това, че го е получил по-късно. Но ако кредиторът е загубил интерес от късното изпълнение би могъл да иска компенсаторно обезщетение (обезщетение вместо изпълнение), при което положение ще е длъжен да изпълни своето насрещно задължение, ако такова има. Обезщетението вместо изпълнението изключва реалното изпълнение - чл.79 ЗЗД: Изтегляне 3.04 Mb. Сподели с приятели:
|