Лекции по Облигационно право Конов

Въпрос 25. Право на задържане

Изтегляне 3.04 Mb.

страница	24/206
Дата	14.09.2022
Размер	3.04 Mb.
	#115078

1 ... 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 206

1-Вариант-ОП-Траян-Конов-Лекции

Въпрос 25. Право на задържане.

1. Правна уредба.
1.1. Изключение от общата противопоставимост на вещните права. Правото на задържане представлява изключение от общата противопоставимост на вещните права, основано не на еквивалентността и генетичната и функционална връзка между насрещните задължения (както е с възражението за неизпълнен договор), а на връзката между неудовлетворената парична претенция на ретинента и задържаната вещ.
1.2. Казуистичност и генерализация.
1) Връзката е посочена казуистично, но като разсъждаваме с оглед характера на паричното вземане, може да се сведе казуистиката до няколко хипотези съобразно общите изисквания към връзката между дълга и вещта.
2) Генерализиране на признаците в правната уредба - чл. 91: Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има правото да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен. Изключенията са общо описани, включват широк кръг хипотези, но това не е основание да се разглеждат като принцип - правото на задържане може да се упражнява само в изрично изброените случаи.
3) Предпоставка е съществуването в полза на ретинента на изискуемо вземане във връзка със запазване, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея; основанието и размерът на претенцията са последица на други правни норми. Конекситетът не е специална предпоставка - той е предпоставка за правоприлагане по аналогия, но при наличието на обща и изрична правна уредба такова е недопустимо.
4) Има и специални правила извън чл. 91, ал. 1: 1) чл. 72, ал. 3 ЗС (право на задържане на добросъвестния владелец и приравнените към него по чл. 70, ал. 3 и чл. 74, ал. 2 до заплащане на подобренията и разноските); 2) чл. 315 ТЗ; 3) преди по чл. 302, 306, 317 - отм. ЗЗД (сега в ТЗ са право на залог).

2. Правна същност.

2.1. Съществуват различни становища: 1) Кожухаров (залогоподобно право, но и негативно потестативно право като всяко възражение)); 2) Диков (абсолютно възражение, противопоставимо на всички); 3) Апостолов (лично право); 4) Василев (отделно от вземането на ретинента право, представляващо специално обезпечение). Преобладава мнението, че правото на задържане не е вещно право или че макар да не е истинско вещно право (няма право на следване) е противопоставимо на трети лица.
Търсенето на правната същност на едно явление има смисъл в определяне на ефектите на признати от закона фактически състави, когато някои от тези ефекти не са изрично уредени.

2.2. Съдържанието на правото на задържане включва възможността да се задържи чужда вещ като обезпечение на парично вземане (чл. 91, ал. 1) - задържането е насочено към доброволното удовлетворяване на претенцията на ретинента чрез косвената принуда на задържането. Освен това обаче то има функция на обезпечаване срещу неплатежоспособността на длъжника - включва и правото на ретинента да удовлетвори вземането си по предпочитание от стойността на задържаната вещ (чл. 91, ал. 4). Това дава основание да кажем, че ретенционното право е едно не само чисто обезпечително, но и залогоподобно право, защото дава една привилегия на ретинента, не чисто лично, не чисто облигационно право
1) Това е едно особено и получено без съгласието на собственика обезпечение. Конов го определя като особен законен залог върху движима вещ, даден от закона независимо или против волята на длъжника, за обезпечаване на изискуемо парично вземане, свързано със запазване, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, при условие, че тази вещ е в държане на кредитора.
2) Редът е в чл. 136, ал. 1, т. 4: това е последната специална привилегия, но ако вземането произтича от разноски за запазване или подобрение на вещта, изпреварва привилегията на вещните обезпечения. Според Конов възможността правото на задържане да се противопостави и на обезпечените с реални обезпечения кредитори дава основание да го противопоставим a fortiori и на собственика приобретател. Следователно всеки, който иска да получи владението на вещта, макар и да не е длъжник на ретинента, ще трябва да се съобрази с правото му на задържане и да удовлетвори ретинента. Ретинентът е по право присъединен взискател в изпълнителния процес според чл.354 ГПК.
3) Правото на задържане е едно обезпечително право, получено без съгласието и против волята на лицето, което би следвало да даде своето съгласие. Това положение налага правото на задържане, което представлява единствено облагата от обезпечението, затова собственикът ще може да оклони правото на задържане като предостави друго обезпечение (чл. 91, ал. 4).

3. Възникване, упражняване и действие.

3.1. Възникване. Описаният в чл. 91, ал. 1 фактически състав включва кумулативното съществуване на два юридически факта: 1) вещта фактически да се намира у ретинента, но по причина, която не го определя като недобросъвестен; 2) ретинентът да има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея.

3.1.1. Фактическа власт. Законът не поставя специални изисквания към фактическата власт, затова е достатъчно вещта да се намира у ретинента (да има corpus).
1) Правото на задържане не възниква в полза на недобросъвестен ретинент. Според Конов това означава фактическата власт да не е установена чрез умишлени непозволени действия (от §273, ал. 2 BGB). На друго становище е М. Марков (Искът по чл. 108 ЗС, стр. 148), но той изхожда от вземането на ретинента, а чл. 91 урежда само обезпечаването. Конов привежда и други аргументи в полза на тезата си: 1) при умишлени непозволени действия ретинентът не би могъл да се защити срещу иска по чл. 76 ЗС; 2) чл. 105 ЗЗД, който урежда умишлените непозволени действия като отрицателна предпоставка за упражняване на ковпенсацията (изхожда се от близостта във функциите и взаимното изключване и допълване на правото на задържане и компенсацията).
2) Фактическата власт може да бъде владение или държане.
А) Според Конов обаче владелец не може да задържа по чл. 91 ЗЗД:
а. Чл. 72, ал. 3 урежда специална ретенция на добросъвестния владелец за подобренията и разноските.
б. Добросъвестният владелец няма право на задържане за претенция за причинени от вещта вреди, но той не може да задържи и по чл. 91. Това се дължи на правилото на чл. 50 ЗЗД, според който солидарно отговарят владелецът и собственикът на вещта, а след като владелецът няма претенция срещу себе си, не може да има такава и спрямо собственика.
в. Чл. 72, ал. 3 обаче защитава само добросъвестния владелец, докато за недобросъвестния владелец няма специално правило. Поставя се въпросът след като няма специално правило за ретенцията на недобросъвестния владелец, ще може ли той да се позове на чл. 91. Чл. 72 ЗС ограничава приложното поле на чл. 91 като изключва добросъвестния владелец, но след като не защитаваме добросъвестния владелец, ще има ли основание да защитим недобросъвестния - според Конов не може.
Б) Отказът да се даде ретенция на владелец по чл. 91 може да се обясни с изискването фактическата власт да не е придобита с умишлени непозволени действия.
а. Това изискване ще бъде удовлетворено при добросъвестно владение, но такова при движими вещи е възможно в много редки случаи (в повечето случаи има придобиване) - на практика само при дарение на чужда вещ.
б. Няма да придобие собствеността недобросъвестният владелец. В повечето случаи на недобросъвестно владение има умишлени непозволени действия, а при придобита по такъв начин фактическа власт законът не дава ретенция: приобретателят, който знае, че не придобива от собственик (ще има обсебване по чл. 215 НК); крадецът; намерилият изгубена вещ (чл. 207 НК). Няма да има умишлени непозволени действия само в случая на владение, получено по силата на предварителен договор, но тогава този недобросъвестен владелец ще може да се позовава на чл. 72, ал. 3 ЗС.
Ретинентът по чл. 91 може да бъде само държател: влогоприемател, мандатар, изработващ, наемател, гестор, упражнилият правомерна самопомощ във връзка с упражняване на претенцията по чл. 50 и т.н.
В) Символично държане. Детенцията като основание на правото на задържане може да съществува и чрез упражняване на фактическата власт чрез другиго (символично държане). За съществуване на право на задържане, основано на такова държане, е необходимо ретинентът да има изключителната легитимация за получаване на вещта от лицето, у което тя фактически се намира (обикновено договорът за влог дава тази легитимация).

3.1.2. Обезпечаваното вземане.
1) Може да се задържи вещ за обезпечаване на претенция може да има основание в чл. 59, чл. 50 ЗЗД, а претенцията може да има основание и в специални правила, уреждащи обратните искове.
2) Правото на задържане може да служи за обезпечаване и на претенция за възнаграждение по двустранен договор за пазене (възмезден влог), поправяне (изработка) или подобряване на чужда вещ - за тях правилото на чл. 90 обикновено е неприложимо, поради това, че вземането става изискуемо след изпълнението.

3.1.3. Предмет на задържане.
1) Предмет на задържане са движими вещи - такива, които не са по естествен начин или под действието на човека трайно прикрепени към земята или постройката (чл. 110, ал. 2 ЗС).
2) Правото на задържане обхваща и принадлежностите на вещта, ако фактическата власт върху тях е установено едновременно с тази върху главната вещ (чл. 98 ЗС) - собственикът няма отделна претенция за предаване на принадлежността, нито ретинентът е длъжен да я върне, ако не са удовлетворени претенциите му.
3) Количество. Според чл. 91, ал. 2 Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване на неговото вземане. Текстът е насочен към ограничаване на възможността за злоупотреба при упражняване на правото на задържане, но възникват проблеми: 1) ако гледаме на правото на задържане като на залог, ще се изправим пред неделимостта на заложното право (чл. 150, ал. 2, 157); 2) ако го разглеждаме като самопомощ, целяща бързо и доброволно уреждане на отношенията, ще лишим ретинента от средство за стимулиране на длъжника; 3) съществува и възможност задържането да бъде отклонено чрез предоставяне на обезпечение (чл. 91, ал. 4). Ако се претендира обезщетение за забавено предаване, ретинентът може да се позове на чл. 83, ал. 2. Според Конов ал. 2 трябва да се тълкува от гледна точка на идеята за добросъвестност (чл. 63) - да се предотврати черезмерност, но не и само нееквивалентност.
4) Несеквестируемост на задържаната вещ. Невъзможността да се реализира удовлетворяването от стойността на задържаната вещ поради несеквестируемост или незначителна обективна стойност, не може да попречи на ретинента да упражни правото на задържане с оглед на другия му ефект - косвената принуда за удовлетворяване на претенцията на ретинента.
5) Принцип на добросъвестността. Когато задържането на вещи е противно на добросъвестността (напр. протези и други помагала), това е основание да откажем правото на задържане.
6) Задържане на плодове. Може да става въпрос само за естествени плодове (гражданските са последица от сделки, а такива ретинентът няма право да сключва). Ограничаването на правото на задържане върху вещта-майка ограничава ефикасността на задържането до степен, че в много случаи длъжникът би предпочел да остави ретинента да се грижи за вещта, а той да плучава плодовете.
3.1.4. Възникване на правото. Правото на задържане възниква ipso jure - съществува, докато съществуват предпоставките за него, независимо от знанието или заявлението на ретинента, че желае да се ползва от него.

3.2. Упражняване.
1) Може да се упражни пред съд. Може да се упражни и извънсъдебно, но винаги трябва да бъде заявено пред съда, когато претенцията за предаване на вещта бъде предявена пред него, за да може съдът да го съобрази при постановяване на решението (иначе силата на пресъдено нещо ще преклудира правото на задържане). Води до условно осъждане.
2) Правото на удовлетворяване по предпочитание (второто правомощие) може да бъде упражнено след издаване на изпълнителен лист, но и без него като присъединил се взискател (чл. 354, ал. 2 ГПК) може да поиска припадащата му се част от цената на вещта да бъде запазена по сметка на съдия-изпълнителя до издаване на изпълнителен лист (чл. 354, ал. 1 ГПК).

3.3. Действие.
1) Забава. Упражняването осуетява претенцията за предаване на вещта. Основанието е, че вземането на ретинента не е удовлетворено или поне обезпечено. Може да се говори и за забава на кредитора, но нейните ефекти няма да имат голямо значение (вещта и без това е на кредитора).
2) Изменяне на основанието на държането. Забавата на кредитора не ограничава отговорността на длъжника до умисъл и груба небрежност (както мисли Кожухаров). С упражняването на правото на задържане обаче се изменя и основанието на държането - след като правото на задържане е заложно право, то и задълженията на ретинента ще бъдат вее аналогични на тези на залогоприемателя: напр. ако ретинентът е бил заемател, след упражняване на ретенцията няма да може да ползва вещта (чл. 157, ал. 2 ЗЗД), но и няма да бъде обвързан от чл. 244, ал. 1. Така влогоприемателят след упражняване на ретенцията ще отговаря и за обикновена небрежност и няма да може да ползва чл. 255, ал. 2 ЗЗД.
а. Ретинентът може да се ползва от правата по чл. 158 (при опасност от разваляне - като заложен кредитор) и чл. 97, ал. 3 (при големи разноски - кредиторът му е в забава).
б. Противопоставимост. Правото на задържане е противопоставимо на собственика, правоприемниците и кредиторите му - като вещно обезпечение. За да получи друго лице вещта, то трябва да удовлетвори или поне да обезпечи ретинента. Изключение може да има само при оригинерно придобиване, но всички хипотези на оригинерно придобиване изискват установяване на фактическа власт, а тя се намира у ретинента.
в. Неделимост. Частичното плащане (чл. 157) или разделянето на задължението (чл. 150) не влияе на възможността на ретинента да задържи вещта и да се удовлетвори от стойността й. Може да се мисли за изключение само при чл. 91, ал. 2 - при частично пращане да се освободи част от стоката - съобрази 3.1.3.; 3).
г. Защита на правото на задържане - способи за възстановяване на детенцията: 1) чл. 76 ЗС (при отнемане по насилствен и скрит начин); 2) чл. 157, ал. 3 ЗЗД (срещу всеки владелец или държател, независимо кой е отнел фактическата власт). Защита няма, когато ретинентът доброволно е върнал вещта.
3) Прекъсване на погасителната давност. Възражението в процеса прекъсва погасилната давност за вземането на ретинента на основание чл. 116, б. “б” ЗЗД.
4) Условно осъждане (чл. 243, ал. 1, изр. 2 ГПК). При признаване на правото на задържане и уважаване на иска, съдът ще постанови решение за удловно осъждане.
5) Сила на пресъдено нещо. Според чл. 221, ал. 2 ГПК Решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за подобрения и прихващане. Според Конов идеята на текста едва ли е да създаде различен процесуалноправен режим за вземанията за подобрения и другите случаи, в които претенциите са обезпечени с право на задържане.
6) Изпълнителна сила. Изпълнителната сила имат влезлите в сила съдебни решения - чл. 237, б. “а” ГПК (само осъдителни - Ж. Сталев). Изпълнителната сила се признава на решения, с които се уважава правото на задържане за подобрения (съдебна практика). Според Конов трябва да се разшири до всяко вземане, за което по съдебен ред е признато право на задържане.
7) Правоприемство. Вземането на ретинента се разделя между наследниците, но не и ретенционното право - може да се упражни от наследника, който държи вещта. Задължението за предаване на вещта е неделимо, ако вещта е неделима, и при претенция за връщане наследникът, който държи вещта трябва да противопостави общото възражение за задържане (чл. 129, ал. 2).
8) Удовлетворяване.
а. Удовлетворяването става по реда на чл. 136, ал. 1, т. 4. Възможно е да има пререждане на другите вещни обезпечения при вземане за разноски за запазване и подобрения. Логиката е, че запазването и увеличаването на стойността на вещта ползва и обезпечените кредитора и когато тази полза е дошла за сметка на ретинента, той следва да бъде предпочетен пред тях, но само за това, което се е отразило действително благоприятно на вещта.
б. Няколко права на задържане. При доброволно удовлетворяване при символично държане първо ще бъде удовлетворен последният ретинент, после този, който символично е държал чрез него. При принудително удовлетворяване и при разделяне на вземането при наследяване, би трябвало всички да имат еднакво право на предпочитание (аргумент от чл. 136, ал. 3).
Има специален ред при несъстоятелност (чл. 722 ТЗ).

3.4. Прекратяване.
1) Прекратяване поради акцесорност.
а. Прекратяване поради акцесорността на правото: 1) изпълнение; 2) даване вместо изпълнение; 3) опрощаване; 4) компенсация; 5) сливане (когато и то има погасителен ефект). Погасяването чрез новация не прекратява ретенцията - има преминаване на обезпеченията (преминават по съгласие само договорните обезпечения).
б. Погасяване по давност на обезпеченото вземане. С погасяването по давност се губи и ретенцията. Според Кожухаров задържането е самостоятелно възражение, което не се погасява по давност, защото в противен случай ретинентът ще бъде неприятно изненадан (има основание при възможността за косвен натиск, но не и за принудително изпълнение с предпочитание). Според Конов подобно обосноваване е излишно в хипотезата на упражнено и съдебно установено право на задържане, защото на ищеца се издава изпълнителен лист, само ако установи, че е платил.
2) Прекратяване без погасяване на вземането.
а. Правото на задържане е едно обезпечително право, получено без съгласието и против волята на лицето, което би следвало да даде своето съгласие. Това положение налага правото на задържане, което представлява единствено облагата от обезпечението, затова собственикът ще може да оклони правото на задържане като предостави друго обезпечение (чл. 91, ал. 4). Какво трябва да разбираме под "надлежно обезпечение". Това би трябвало да бъде едно обезпечение, което създава достатъчно покритие на претендираните вземания. Нашият закон не е казал изрично какво трябва да бъде обезпечението. По тълкувателен път стигаме до извода, че това обезпечение трябва да е реално, в смисъл вещно, но не и лично - поръчителство от трето лице (разбира се, ако не се съгласи ретинента, който би могъл да се откаже от своето право на задържане). Ако заместим претенцията с едно лично обезпечение ретинентът ще загуби първо правото на предпочитание и ще конкурира като обикновен кредитор с останалите кредитори на поръчителя. Освен това по чл. 317, ал. 2 ГПК ответникът може да замени допуснатото от съда обезпечение с обезпечение по чл. 180-181 ЗЗД, а това са ипотека, депозит на парична сума, залог върху държавни ценни книги - според Конов поради близостта на хипотезите тези правила са сигурна база.
б. Ретинентът при определени предпоставки (чл. 158, чл. 97, ал. 2) може да иска продажба на задържаната вещ - получената от продажбата сума ще замести мещта като обезпечение и вземанията ще бъдат удовлетворени по предвидения ред.
в. При загубване на държането се губи и ретенционната претенция (освен ако държането се възстанови чрез иск по чл. 76 ЗС чл. 157, ал. 3 ЗЗД).
г. Доброволно връщане - прекратява правото на задържане, но няма и опрощаване на вземането. Предполага се връщането (чл. 159, изр. 2 ЗЗД).

4. Други права на задържане.

1) Чл. 72, ал. 3 ЗС.
2) Чл. 315 ТЗ.

Изтегляне 3.04 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 206