Лекции по Облигационно право Конов

4. 
   Ако договорът обаче е едностранен за кредитора остава възможността да избира само между искането за реално изпълнение и компенсаторното обезщетение (в случай, че е загубил интерес от реалното изпълнение, както и в случай, че реалното изпълнение трудно се постига принудително - напр. при родово определените престации: вещите, които длъжника ги няма и трябва тепърва да ги купува или произвежда и по-добре е да поискаме компенсаторно обезщетение или да развалим договора).
   

• 
  да иска реално изпълнение с обезщетение за забава;
  
• 
  в случай, че няма интерес от реалното изпълнение (късното изпълнение за него вече е безполезно) той може да предпочете: компенсаторно обезщетение по 79/2 или разваляне на договора. Двете възможности са еднакво достъпни.
  

• 
  компенсаторното обезщетение е 7 млн.
  
• 
  насрещното задължение на кредитора по двустранния договор е 5 млн.
  

Прекратяване на забавата

Състоянието на забава не може да продължава вечно - то се прекратява с някакви юридически факти:

1. 
   Изпълнението - когато длъжникът изпълни, макар и късно. Дори и да е изпълнил само с първоначално дължимото и да не е платил обезщетението за забава, това обезщетение ще се разглежда вече отнесено към крайния момент, в който той е бил в забава - към момента на късното му изпълнение. Това не е без значение, защото размерът на това обезщетение е пропорционален на времето, през което длъжникът е бил в забава. Ако е уговорена неустойка, обикновено тя се уговаря за забава в някакъв процент на ден забава. Ако задължението е парично мораторната лихва се начислява за всеки ден забава, т.е. от това колко време продължава забавата зависи размерът на отговорността на длъжника - в едни случаи пряко, в други - косвено.
   
2. 
   Даването вместо изпълнение - то ще уреди по принцип задължението такова, каквото е в момента и дори ще го погаси, заедно с мораторното обезщетение
   
3. 
   Новацията - тя ще уреди отношенията по стария дълг изцяло, а новото отношение ще замести, без да има място за мораторно обезщетение.
   
4. 
   Заплащането на компенсаторно обезщетение - също прекратява забавата, но всъщност понеже вие искате други последици (не реално изпълнение плюс обезщетението за забава, а обезщетение вместо изпълнение) времето, през което длъжникът е бил в забава само косвено ще влияе на размера на това обезщетение.
   
5. 
   Развалянето на договора поради забавата на длъжника - освен че прекратява забавата развалянето на договора връща нещата в началната им позиция, то има обратно действие и би следвало да стигнем до извода, че длъжникът никога не е бил в забава - затова е и твърде деликатен въпросът за това, дължи ли се неустойка за забава при хипотезата на развален договор.
   
6. 
   Поставянето на кредитора в забава - освен че прекратява забавата на длъжника поставянето на кредитора в забава освобождава длъжника от нейните последици.
   

• 
  реално изпълнение с мораторно обезщетение;
  
• 
  компенсаторно обезщетение;
  
• 
  разваляне на договора. Оказва се, че в известна степен това не може да продължава безкрайно т.е. поради това, че кредиторът не е избрал пътя да трупа последиците от забава на длъжника. Длъжникът има пълното право да поиска да разбере какво става. Така при родовите задължения, където за да имаме невъзможност трябва да изчерпим рода и следователно върху длъжника задължението тежи едва ли не до гроб - икономически, а оттам и правно погледнато кредиторът има интерес сравнително бързо да уреди отношенията си с длъжника, да може да получи евентуално задоволяване на интереса си чрез друг договор (чрез сделка за покритие), а не да чака да се трупат последиците от забавата. Защото в един момент длъжникът би му направил възражението, че всъщност той не дължи всички последици, защото част от тях се дължат на факта, че кредиторът сам не е положил спрямо нещата си грижата на добрия стопанин.
  

Лошо изпълнение

1. 
   Пълно
   
2. 
   Забавено
   
3. 
   Лошо - изпълнение с недостатъци – имат се предвид недостатъци на предаваната вещ или на свършената работа.
   

1. 
   Редхибиторна претенция - тя дава възможност на купувача да откаже да приеме предадената му вещ с недостатъци и да иска възстановяване на цената, ако тя е платена. По аналогичен начин, когато изработващия изработи работата с недостатъци поръчващия може да откаже да приеме работата и да откаже да плати цената. На практика е едно разваляне на договора. Дори може да се каже, че правилата за разваляне на двустранните договори в голяма степен са тръгнали оттам.
   

2. 
   Квантиминорна претенция - възможност да се иска намаляване на цената. Целта на тази претенция е при запазване на договора (приемате вещта, работата) да се получи отбив от цената в съответствие със стойността на недостатъците (със стойността на вещта, работата с недостатъци).