Лекции по Облигационно право Конов

Въпрос 26. Изпълнение с встъпване в правата на удовлетворения кредитор.(subrogacia)

Изтегляне 3.04 Mb.

страница	25/206
Дата	14.09.2022
Размер	3.04 Mb.
	#115078

1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 206

1-Вариант-ОП-Траян-Конов-Лекции

Въпрос 26. Изпълнение с встъпване в правата на удовлетворения кредитор.(subrogacia)

1. Изпълнение с встъпване в правата на удовлетворения кредитор.
Един от най-трудните въпроси, свързани с третите лица, е уреден в чл. 74 - изпълнение на чуждо задължение с встъпване в правата на кредитора.

1.1. Обща характеристика. Всяко задължение трябва да се изпълни, но не всяко изпълнение освобождава длъжника спрямо всички. Такъв погасителен ефект има само изпълнение, направено от длъжника. Изпълнението, направено от трето лице, има ограничен погасителен ефект - не спрямо всички, а само по отношение на удовлетворения кредитор. Длъжникът остава обвързан, но не към досегашния си кредитор, а към третото лице, на което дължи след изпълнението. Следователно се сменя само кредиторът - третото лице изпълнява и влиза в правата на удовлетворения кредитор, суброгира се в тях за да може на свой ред да се удовлетвори. Това встъпване често се нарича суброгация: изпълнение с ограничен погасителен ефект, изпълнение с модалитет (със заместване).
Суброгация: това преминаване на правата на кредитора върху едно трето лице, което настъпва, защото това трето лице е удовлетворило кредитора; суброгацията е допълнително право, което се поражда за трето лице, изпълнило чуждо задължение.

1.2. Основанието на чл. 74 е чл. 73, който дава възможност едно задължение да се изпълни от всяко трето лице. Чрез суброгацията това лице има едно сигурно обезпечение на своето вземане.

1.3. Развитие на уредбата. В римското право този въпрос е още в зародиш. Сега той е уреден във всички европейски законодателства; ЗЗД (отм.), чл. 156-159; ЗЗД - само чл. 74 се отнася до суброгацията.

1.4. Цел. Целта на този институт е да се обезпечи вземането на третото лице, което е изпълнило. Изпълнението на третото лице е в интерес на кредитора (изпълнява му се); в интерес на длъжника (не изпада в забава); в интерес на третото лице (има привилегии).

1.5. Видове. Суброгацията е договорна и законна. Кожухаров говори само за законна. Апостолов (съгласно чл. 156 ЗЗД - отм.) разглежда 1) договорна (чл. 157 ЗЗД - отм.) - може да стане по съглашение с кредитора (прилича на продажба на вземане, но тук кредиторът цели да се удовлетвори, както би го удовлетворил и длъжникът, и целта е само да бъде улеснено третото лице) или по съглашение с длъжника; 2) законна суброгация (изрично изброени случаи в чл. 158 ЗЗД - отм.).

2. Законна суброгация.

2.1. Може да бъде:
1) частична: третото лице изпълнява част от задълженията на длъжника, ако кредиторът е приел частично изпълнение;
2) пълна: третото лице е изпълнило цялото задължение на длъжника.
2.2. Предпоставки, за да встъпи третото лице в правата на кредитора:
1) Да е възникнало валидно задължение за длъжника по главното правоотношение.
2) Едно трето лице да е изпълнило това главно задължение.
3) Третото лице да има правен интерес от това изпълнение - без правен интерес не може да има суброгация. Ако третото лице е изпълнило, без да има правен интерес от това, няма да се суброгира в правата на кредитора, макар и да има обратен иск (напр. за неоснователно обогатяване). Правен интерес при суброгацията е налице, ако за третото лице възникне заплаха за накърняване на неговата имуществена сфера.
Кои лица имат правен интерес - две групи съобразно интереса им от изпълнението:
А) Задължените за дълга: третото лице има интерес да изпълни, защото е лично или реално задължено за дълга.
а. Лично задължените за дълга. Те изпълняват, защото могат да бъдат принудени да изпълнят. В отношенията си с други лица обаче те не дължат платеното (поръчители) или дължат част от него (съзадължени): затова имат регресен иск; затова имат и право да встъпят в правата на удовлетворения кредитор. Те са задължени заедно с други или заради други:
- солидарните длъжници (дължат с други): изпълняват не само свой, но и чужд дълг;
- поръчителите (дължат с други): ако кредиторът би насочил изпълнение срещу тях, биха платили и чуждия дълг, и разноските.
б. Реално задължените за дълга - те винаги изпълняват заради други и се суброгират в правата на кредитора:
- чл. 155, ал. 1: трето лице придобива заложена или ипотекирана вещ и има интерес да плати, за да освободи вещта си от отговорност; ако плати, встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу: а) длъжника; б) поръчителите; в) лицата, които са придобили от длъжника собствеността на други заложени или ипотекирани за същото задължение вещи (по отношение на б) и в) се счита за съзадължен);
- чл. 155, ал. 2: едно лице ипотекира или залага собствена вещ за чужд дълг: има интерес да изпълни, за да запази вещта си (би платил и разноските при изнасяне на продан); ако изпълни, се суброгира срещу: а) длъжника; б) поръчителите (частично: доколкото биха отговаряли, ако и той би бил поръчител);
- чл. 178: едно лице купува недвижим имот, без да поема ипотеката; има интерес да плати дълга с покупната цена, за да облекчи тежестите върху имота и затова встъпва в правата на удовлетворения кредитор и придобива ипотека върху имота си спрямо другите ипотекарни кредитора: ако покупната цена не покрива всички ипотеки, неудовлетворените кредитори ще насочат изпълнението върху имота, но купувачът, понеже има първа ипотека, може да си получи обратно покупната цена.
Б) Лица, имащи интерес да платят без да са задължени нито лично, нито реално - тук са възможни най-различни случаи: покупка на имот, върху който има възбрана и купувачът плаща сумата, за която имота е възбранен, което води до невъзможна атака на сделката.

4) Негативна предпоставка: третото лице да има регресен (обратен) иск спрямо главния длъжник. Когато третото лице плаща вместо длъжника, очевидно от неговия патримониум излизат блага, докато в патримониума на длъжника няма промяна. Как лицето може да върне това, което е платило за длъжника. Няма принципно решение и затова се изхожда конкретно от вътрешните отношения между страните:
А) Третото лице има обратен иск:
а) натоварено е от длъжника да извърши изпълнението вместо него - отношенията в този случай са мандатни и третото лице разполага с обратен иск на доверителя (чл. 285);
б) плаща като дава тези пари все едно в заем на длъжника - в този случай има иск на заемодателя;
в) при вършене на чужда работа без пълномощие има обратен иск на управляващия чужд имот без мандат (чл. 61);
г) когато плаща без никакво правно основание, има иск за неоснователно обогатяване (ако има плащане по погрешка например);
Б) Третото лице няма обратен иск:
а) когато е платило чуждия дълг с дарствено намерение;
б) когато е платило със средства на длъжника - третото лице се явява довереник (обратен иск само за разноски).
Обратният иск има различно правно естество с оглед вътрешните отношения между длъжника и третото лице. Ако обратният иск не доведе до нищо, например защото длъжникът е неплатежоспособен, то за третото лице остава друга възможност - да предяви суброгаторен иск.
При наличието на тези предпоставки третото лице встъпва в правата на кредитора: за да улесни реалното изпълнение с оглед задоволяване на интереса на кредитора, законът дава възможност третото лице да встъпи в правата на кредитора.

2.3. Суброгаторен иск. В правоотношението, в което третото лице става страна, обикновено има обезпечения (може да се встъпва и в процесуалните права на кредитора - РВС - 34): 1) третото лице може да иска сумата, която длъжникът е дължал; 2) има право да иска да се продаде недвижимият имот (ипотека) или движимата вещ (залог) и да се удовлетвори от цената; 3) поръчители - отговарят солидарно с длъжника, но третото лице може да иска от някой от тях (да избере). Това е смисълът от суброгацията. Третото лице влиза в правата на кредитора изцяло и се ползва от всички негови привилегии, напр. залог, ипотека и други, и такава е крайната цел на суброгацията.
1) Предел на суброгацията. Тази възможност не лишава третото лице от правото му да предяви обратен иск срещу длъжника, който произтича от вътрешните отношения между тях. Той дори може да е по-изгоден, защото може да получи по-малко от суброгаторния иск, който е само една допълнителна помощ за третото лице - едно обезпечение на личния му регресен иск. Следователно пределите на суброгацията са дотам, докато съществува възможност за реализация на регресните права на третото лице, и е неприложима, ако такива липсват. Затова, който е платил с дарствени намерения няма регресни права, а оттук няма нито регресен, нито суброгаторен иск, и обратно, ако има регресни права, ще разполага с регресен иск, а като негово обезпечение ще има и суброгаторен иск.
2) Решават вътрешните отношения:
а) чл. 127: суброгиралият солидарен длъжник, ако е платил повече от своята част и е придобил качеството на кредитор на цялото вземане, трябва да претърпи погасяване чрез сливане на вземането си в размер на частта, която дължи и с която трябва да се приеме, че се намалява това, което може да търси от другите съдлъжници;
б) чл. 146, ал. 2: поръчителят плаща и встъпва в правата на кредитора: 1) учредените от длъжника залози и ипотеки обезпечават поръчителя; 2) учредените от трети лица залози и ипотеки би трябвало да обезпечават поръчителя, но тези трети лица също отговарят за чуждо задължение, както и поръчителят: поръчителят се суброгира срещу тях само до размера, в който би имал иск, ако те бяха поръчители (виж и 155, ал. 2).
2.4. Правна същност:
1) Суброгацията като законна фикция. Вземането на кредитора е погасено, не съществува, но за да се гарантира третото лице в регресната му претенция срещу длъжника, законът установява една фикция, че то съществува в границите на обратния иск. Суброгацията не е фикция, защото задължението се погасява и се получава едно ново задължение.
2) Суброгацията като законна цесия. Прехвърляне правото на кредитора върху едно трето лице, изпълнило чужд дълг, което не става по съглашение, а по силата на закона; освен това вземането преминава, доколкото съществува обратен иск, а не окончателно като при цесията.
А) Прилика: поставя се едно лице в правата на друго.
Б) Разлики:
а) Цесията е придобивен акт и цесионерът има право на номиналната стойност на дълга, независимо от платеното. Суброгацията цели освобождаване на длъжника спрямо кредитора и затова суброгираният може да търси само каквото е платил.
б) Цесията може да се противопостави на третите лица от деня на съобщението до цедирания длъжник (чл. 99, ал. 3); при суброгацията съобщение не е необходимо.
в) Цесията предполага съгласие на титуляра на вземането, суброгацията настъпва по силата на закона.
г) Цедентът дължи обезпечение за съществуването на дълга (чл. 100, ал.1), кредиторът не.
3) Суброгацията като смесена операция (Кожухаров: елементи на новация, на цесия).
В случая третото лице е частен правоприемник на всички права (не и задължения) на кредитора - суброгацията е едно частно правоприемство.

2.5. Действие на суброгацията. Суброгацията води до придобиване на правата на кредитора, което води до странични последици.
1) Суброгиралият може да действа срещу поръчителите и съдлъжниците, но в пределите на обратния иск.
2) Суброгиралият встъпва в привилегиите и обезпеченията, които е имал кредиторът, като при ипотеката третото лице трябва да бъде отбелязано в акта за прехвърляне - чл.171 ЗЗД;
3) Суброгиралият встъпва в исковете за разваляне на кредитора.
4) Ако вземането на кредитора е в изпълнима форма, третото лице може да използва тази форма и не трябва да търси нов изпълнителен лист (чл. 326, ал. 1 ГПК).

Изтегляне 3.04 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 206