Античност и Средновековие

Античност и Средновековие

 По GIER - архаика, класика, елинизъм, късна античност. По DI – хармония.

По вълновия модел - кулминация в развитието на аграрно-аристократичната култура ...
Архаиката в Древна Гърция – представя генезата на Европейската култура. Това е началото (първия период) на целият този културен процес. Това е времето, когато се създава основата, базиса, принципите на културното развитие, валидни и до днес – напр.: именно през архаиката:

Възниква азбуката от абстрактен вид (Гръцко изобретение!). Променя се начинът на мислене ...107 “Геометрично преживяване на света” - Питагор...108 Появява се авторството - личността като творец на нещо ....109 Появяват се писаните закони ... 110

Това са основните камъни, върху които се гради европейския тип мислене, европейския стил: последователност систематичност.

Емблематично изкуство: Склуптората ...

Метафора, символ: Олимпийските игри ...

Малко история: Преди Гърция - човешката цивилизация има десетки хилядоле-тия на развитие. Архаиката (като период от развитието на човешката духовна култура) започва с т.нар. дорийско преселение (между 12 в. пр.н.е. и 6 в.пр.н.е). Дорийците започват да се наричат елини. Гърците се утвърждават чрез едни непрекъснати войни с персийците (носители на египетската култура) ...¹¹¹

... С гърците започва хуманизирането на културата: "Човекът става мярка за всичко". Дори боговете на гърците – имат човешки образ¹¹². Гърците налагат нов тип погребални ритуали. За разлика от египтяните, които “увековечават телесността”, гърците – кремират телата, с което поставят строга граница между земния и отвъдния живот. Унищожават обременеността ...

... Гръцкия полис – принадлежи на свободните¹¹³ хора – мъже и жени, но не населението изобщо, а тези които имат времето (възможността) да се занимават само с култура¹¹⁴ – атинянците пр.вс. с търговия и занаяти. Подобни занимания (в началото на цивилизацията) са възможни само в общество, чиято организация предполага наличието на излишъци, съществува разделение не само на труда, но и между хората. Робите изпълняват цялата нетворческа работа ...

В Древна Гърция (митология, история) се откроява един особен персонаж – “Аристократа” – особен тип герой (подобен не на Ахил, а на Одисей и Прометей). Той е носителят на новите културни придобивки. Новаторът, който взема нещо на от боговете и го дава на хората ....

Гърците започват да “хармонизират” представите си за света още през Архаичния период. Въвеждат понятията за хаос и ред, при това не какъв да е а хармоничен, такъв при който противоположностите не се изключват, а взаимно допълват в цялото. Гърците търсят баланса ...

Изкуствата се диференцират – появяват се жанровете – напр.: Двата основни жанра в съвременната литература (епос и лирика); двата основни жанра в театъра¹¹⁵ (трагедия и комедия) - се появяват още тогава ......¹¹⁶

... Дионисиевите игри – поставят началото и на т.нар. “масова култура” ...

... Екстензивното развитие на античната култура – се реализира чрез появявата на вариации и разпространението (по “ширина”) в различни географски области ... Това е епохата на елинизма ...

Основни белези:

• 
  Появяват се бюстовете (склуптурни портрети); изображения (склуптури), които фиксират моментното състояние на този който изобразяват (Лакоон) ..
  
• 
  Късният елинизъм засилва сатирата и пародията, което свидетелства за изчерпване на възможностите на въздействие на оригинала.
  

... Късноримските култура олицетворява рефлексивния период на Античната култура и едновременно с това - първият рефлексивен период в рамките на европейската култура. Започва с “раждането на Христа”, което постепенно се разраства, дотолкова, че да се наложи и признае от самия император и завършва с падането на Римската империя ...

.... Това е първия ключов период от развитието на художествената култура – застъпване по време на рефлексията и генезата.

 Рефлексията (R) на саморазрушаващата се гръцка култура – времето, когато са изчерпани всички въз-можности за вариации и съществуващото се при-помня, видоизменя, преформулира ... Късноримските произведенията са мозаични, наподо-бяват колаж, съставен от неща взети от преди то-ва, но с вече по-друго отношение: подигравка/сатира. Ценностите от миналото са изчерпали своето вну-шение и въздействие и древните започват да ги паро-дират, минимизират като факт. Започва “гавра” с боговете ...

 Това е периода на тран-сформацията – навлизането на новото, консервирането на старото, което при това неизбежно бележи по-специ-фичен начин новото. Това е времето на “взаим-ното оплождане на заражда-щата се от умиращата (аго-низираща) култура” ...

Общи белези: мозаичността, митични персонажи (но твърде малко на брой) ...

• 
  Християнството взима само един образ “пряко” директно от древността – Орфей (аскет/отшелник) не с ореол, а като персонаж. Първообраз на Дявола – става Дионис, сатирите, менадите (вещиците). Нещо от Аполон (крилата) – присъства при ангелите. Взаимства се и идеята за платоничния¹¹⁸ Ерос ...
  

 По GIER - .... По DI – чиста духовност.

По вълновия модел – все още в рамките на аграрно-аристократичната култура ...
Византийската култура популяризира, проповядва християнството – но пред едно християнско, но не грамотно, необразовано население; при това разноезично и неразбиращо¹¹⁹ какво му се говори в църквата. Това е причината и християнската култура, макар и създадена (ориентирана към) за бедните и робите, да разчита най-вече на образността. С други думи – постига “внушението” си не чрез силата на думите, а чрез образните изразни средства ...
Основни белези на Христианската култура (изкуство)

• 
  При християнството DI е стремежа към чистата духовност, която осигурява на човека възможността да се освободи, макар и виртуално от материалността и да живее изцяло с духовността си ...
  
• 
  Християнската култура има противоположно на това на гърците – отношение към тялото¹²⁰. То се неглижира в художественото изображение. Половите белези максимално се тушират. Голотата липсва ...
  
• 
  Християнинът търси красотата не в голото тяло на Венера, а в човешкото лице и то най-вече в очите, които се изобразяват необичайно големи, особено изпъкнали – като “израз на душата”, вътрешната красота, докато външната може да липсва ...¹²¹
  

• 
  Християните имат есхатологична представа за времето – т.е. с точно опреде-лено начало (сътворението на света, раждането на Христос, новият и старият завет) и с точно определен край (потоп, апокалипсис) ...
  
• 
  Типична символика – кръста и триадата като начин на представяне на нещата. Самата представа за времето е есхатологична ...
  

Първите християнски проповедници (преди да се официализира християнското учение) проповядвайки носят със себе си кръст и Светото писание (първообраз Триптиха, иконостаса) - книга не с думи, с картини. Кръстът се вгражда във всичко свързано с Християнството, особено в строителството (архитектурата), където той предопределя основата на църквата ...

... Християнството се разпространява преди всичко чрез кръстоносните походи и войни, при което настъпва задължително смесване на християнските правила с регионалните местни¹²⁵ вярвания. Започват вариации¹²⁶ - строго специфични

за всяка новопокръстена държава, според предишните езически вярвания, ритуали и обичаи.

Рефлексивно развитие (13 век)

.... Вторият ключов период в историята на европейската култура, когато се застъпват рефлексия и генеза. Това е времето, когато (поради изчерпване) настъпва консервацията¹²⁷ на християнската култура и се поставя началото на ренесансовата култура ...

* * *

От една страна:

От друга страна:

... Макар че Средновековната християнска култура през този период не създава нищо - все пак се поя-вява готическото изкуство ...  Готическата църква е ценна и сама по себе си като последният човешки опит за достигане на Божественото; със свръхми-стичното128 си внушение, и като връх на инженерно-техническото изкуство, подготвил впоследствие поя-вата на ренесансовия творец. В известен смисъл – готическото изкуство – не е ново явление, а се явява “връщане” (R) към класичес-ките идеи (гностичното направление) на християнс-кото учение ...129

... “Новото си пробива път” .... !!! Драстичните нарушения на канона стават на места далеч от центъра (папата). Про-мените тръгват от Флоренция и Венеция, които са самостоятелни републики .... 130 Нарушения в каноните: В изобразителното изкуство – рисунъкът става все по-реалистичен131; линейната перспектива започва да измества обър-натата...132; появява се профила; появяват се първите индивидуалистични елементи - ражда се творецът 133 ...

* * *

По модела SDS₁

... В рамките на Античността – “диференциацията” се разгръща в много широк мащаб, но започват да се появяват и елементи на синтез - напр.: древногръцката трагедия. В Средновековната култура – “диференцирането” – “все още не е във всичко и навсякъде”. Примери за осъществени синтези предлага цър-ковното изкуство - напр.: създаването на църквите, се реализира посредством синтез между архитектура, изобразително изкуство, музика, танц ... ¹³⁴

Какво е разликата между “синтезите” – т.е. какво и как се синтезира през различните исторически епохи. “Синтеза при древните” е от пита – “всеки може всичко и заменя всеки”. При синтезите, които се реализират в рамките на периода, в който централната тенденция е “диференцирането” – различни неща, направени от различни хора се обединяват и съвместно (без да се смесват помежду си) се явяват нечие изразно средство, т.е. обслужващи по-мащабна идея. При подобни син-тези – съществува риск за разминаване и съответно за разпадане на синтеза ...¹³⁵

Принципът на придобиване на самостоятелно самочувствие на творците като представители на отделни (различни!) видове жанрове и прочие изкуство – т.е. абсолютното диференциране - се реализира постепенно, докато се стигне до идеята за “чисто изкуство” (изкуство само по себе си!) ... едва през 19-сти век ...

По модела DI

• 
  Доминантна идея през Античността е “хармонията” ...
  
• 
  Доминантна идея през Средновековието е “чистата духовност” ...
  

... И античността, и Средновековието се развиват в рамките на аграрно-аристократичната култура. Най-продължителна по време. “Тръгва” от Близкия изток и Средиземноморието с началото на цивилизацията. Базира се на аграрния труд и на мисленето на “аграрния” човек, чиято основна ценност е “плодородието”...¹³⁶ В обществото (организирано в държави) са обособени слоеве¹³⁷ съответно през: античността – 2 слоя: елит (аристокрация), маса, произвели аристократичното изкуство и фолклора и през Средновековието – 3 слоя: два елита (светско и църковно изкуство) + маса (фолклор). Ключов ресурс: земята (природните богатства). Водещи фигури: Аристократа/Църковния глава. Първата вълна обема разгръщането на взаимодействието между масата и нейния покровител...¹³⁸ Същностен белег за наличие на аграрно-аристократично мислене е търсенето на покровител!

• 
  Произведение на изкуството се създава еднократно по поръчение само на аристократа, който ще му се наслаждава в присъствието на избрана свита. Достъпът до изкуството е ограничен. Възможен е само за аристократите и техните приближени. Творецът, не се възприема като автор и не се подписва под творбите си. Търси в лицето на аристократа – меценат, покровител.
  

Развитие на изкуствата от Ренесанса до съвременността от

гледище на трите диахронни модела

Индивидуализацията (оригиналността) като доминантна идея в изкуството на новото време

Психология на ренесансовия, бароковия и класическия (академичния) тип артистичност

Романтизмът и принципът на изключителността

Разпространение на новоевропейските худ. образци и практики по всички континенти през ХІХ в

Атомизация и рефлексивност в модернизма и постмодернизма.

Господство на синтетизма и поява на информационно-артистичната психология

в средата и края на ХХ-сти век

Белезите (промените), илюстриращи настъпването на новото време:

• 
  В изобразителното изкуство се утвърждава линейната перспектива – невероя-тен прогрес, символизиращ ”извоюваното право” да се гледа на света през човешките очи; профила; раздвижените фигури. Появява се свободния художник, който обслужва не царя, не църквата, аристокрацията, а богатите хора.
  

• 
  Появява се светската¹³⁹ музика. Корените на която не се намират в църковната музика или фолклора, а в университетската култура – т.е. светската музика се основава на гражданската, а не на селската култура. Свързва се с живота на предприемчивият човек, който разчита на себе си, а не на Бога или на наследст-вения си герб. Това е “любителска”, “самодейна”, “дилетанска” култура ...¹⁴⁰
  

Същинското Ренесансово изкуство – макар че се появява (поне сюжетно!) на основата на християнската религия – фактически се явява нейно отрицание ...

... Винаги, когато се появява нещо ново, то се облича в дрехите на някакъв по-предишен стил. Типична е носталгия към предишни теми. В желанието си да преодолеят християнските канони - ренесансовите творци заимстват сюжети от Рим, а при това взимат символиката от Късната римска империя, при което се получава една странна смесица между християнски и римски теми, мотиви и елементи. Този стремеж да се възстанови изкуството на древните се откроява във всички жанрове¹⁴¹ на изкуството ....

... При ранният Ренесанс няма правила зададени отнякъде. Това е времето на пълна свобода след дълго време на стагнация и ограничение от правилата...

... За Ренесансовото изкуство е типично рязкото (острото) отхвърляне на идеята за “чистата духовност” и подчертаването на “индивидуалността”. Съответно - новото идва с преоткриването (фокусирането върху) на телесност-та, плътта  Не случайно еблематичното изкуство за Ренесанса е живописта, която най-добре онагледява промените, осъществили се в начина на мислене и възприятие.

... Естествено основните огнища на Ренесанса са далеч от Рим ...

През Ренесанса започва себеосъзнаването на човека на личност, като самостоятелен творец, автор на своята съдба ...

Особено ясно това проличава в изкуството:

• 
  Авторите поставят подписа си под творбите си и по всякакъв начин се стремят да внушат на другите, че чрез тях (творбите си) изразяват себе си ...
  
• 
  В музиката – появява се мелодията, която става израз на индивидуалния стил на този който я изпълнява (дори не на нейния създател) ...
  

... Духът на индивидуализма се ражда – отрицавайки църковния и аристокра-тичния дух. Корените му започват в рамките на т.нар трето съсловие през Средновековието (занаятчии, селяни), което постепенно формира своя култура, изтъквайки нейната индивидуалност ...

Обхваща ранния ренесанс, барока, маниеризма ...

При G_G – се променят старите канони – утвърждава се линейната перспектива, различния дискурс (профила), появяват се или се смесват съществуващи и нови персонажи (т.е. староримски), християнските сюжети се изпълват със светско съдържание¹⁴²; появява се операта като опит за възраждане на гръцката трагедия. Постепенно Ренесансовия дух като стремеж към оригиналност, демонстрация на индивидуалността – стига до крайности ...

• 
  ... Църквата започва да усеща, че губи почва. Започва периода на Реформацията или с други думи “църковния барок”, смисълът на който е чрез демонстрация на пищност, богатство, сила – отново да се популяризира християнското учение и да се привлекат нови хора ...
  

Основни белези на барока: “фасада”, “изпъкналост”, “стълба”, “диагонал” ...

• 
  “фасадата” – стремежът това, което е видимо за хората в максимална степен да демонстрира богатството (в какъвто и да е смисъл) на индивида ...
  
• 
  “диагонала” (метафората за стълбата) – символизираща изкачването по йерар-хията, “движението нагоре”, символизира и предверието на “храма” ...
  
• 
  “изпъкналост” (особено при бижутата) – символизира пищност, “богатство”, “нещо много повече, за да се побере нормално някъде” ...
  

• 
  запазва се “диагоналния принцип”, но основната фигура е “спиралата”, която най-добре демонстрира “майсторството”, “маниера”, “стила” ...
  

“Просветения” човек

... В обществен план – това е времето, когато започва първоначалното противо-поставяне на нациите, поради осъзнаването им като “индивидуалности” ...

... Това е времето на абсолютизма – краля Слънце ...

... Френския класицизъм – също се “връща” към миналото, но не като Ренесанса към културата на Римската империя, а към Античната класика ...

Емблематични изкуства за класицизма стават – театъра и литературата ...

• 
  Създават се правила за всичко (задава се формата!): как да се пише (литера-тура), как да се играе (театър¹⁴⁴), как да се рисува¹⁴⁵, как да се музицира¹⁴⁶ и прочие. Класицизма ражда “академизма” – т.е. появява се академията (училище-то), в която се изучават правилата. Появяват се публични институции (места), в които човек срещу заплащане бива в нещо просветен ...¹⁴⁷
  
• 
  “рационалността” се поставя над всичко (фокус върху понятието) – стремеж нещата да се представят с нужната яснота и простота, в техните йерхични отношения и с възпитателна цел. Класицизмът във всичко търси поуката - културата се морализира. От изкуството се очаква да “учи на нещо”
  
• 
  “просветителска нагласа” - образованието се издига в култ; разумния, притежаващия разсъдък човек се превръща в идеал; появява се идеята за възпитателната роля на културата и изкуството ...
  
• 
  красотата се свързва с “образоваността”, а грозота – с невежеството ...