Моделът на духовната култура като цяло

Структурен модел на духовната култура

Не случайно – в представения модел на духовната култура, в рамките на която се разгра-ничават различните отделни културни области с техните основни ценности - религията (Вярата!) обема центъра.  Практически до средата на ХХ-сти век – човекът се е идентифи-цирал със своята религиозна принадлежност, от която съответно се извеждали и всички останали принципи в неговия живот и дейност ...

• 
  Схемата представя различните типове¹⁸ култура, които се вписват в цялостната духовна култура на човешкото общество с техните основни ценности¹⁹ съвместно с тяхната противоположност ...
  
• 
  Всеки отделен тип култура се пречупва през призмата на централната – т.е. религиозната култура с нейната основна ценност – вярата. Съответно всяка друга ценност от своя страна предполага “вярата в нещо” ....
  
• 
  Макар че езиковата култура винаги може да се обособи като нещо абсолютно независимо и самостоятелно – до голяма степен тя винаги се е свързвала и с религиозната култура. Самата дума “религия” етимологически е свързана например с латински глагол, обозначаващ тип “общуване” (като напр.: на човека с висшите сили) ... В съвременният свят периметъра на езиковата област значително се разширява. Днес лингвистите фокусират вниманието си не само върху словото, но и върху езика на тялото, а терминът “комуникационна култура” става все по-популярен ... Може да се каже дори, че в края на ХХ-сти век именно този тип култура (комуникационната) започва все по-вече да измества централното ядро – религията, превръ-щайки се в новият “храм”, в който се събират всички – и знаещите, и моралистите, и богатите, и стремящите се към власт, хармонично и здраво тяло или перфекционизъм и прочие... В съвременната (все повече глобализираща се) среда пример за такова едно събирателно звено представлява “Интернет”. Англоговорящите и компютърно-грамотните се обособяват като особен тип хора с особен тип култура, към която вече всички се стремят да заявят своята принадлежност ... Вярата в Бога се измества от Вярата в Комуникатора или предоставящият информация ...
  

Моделът представя и възможните промени (“движения”) в рамките на цялостната духовна култура ...

• 
  Трансформация е налице например, когато художник прави плакат за полити-чески избори или когато музикант – пише химн²⁴ за държавата. Друг пример за трансформация между 2 сфери (религия/художествена к-ра) са различните рели-гиозни атрибути²⁵, чрез които посредством средствата на изкуството се реализира християнизацията. Подобна трансформация, но между художествена-та и стопанската сфера е и рекламата²⁶...
  

Лекция 3

Осъзнаване на елементарните отношения в художествената култура

преди възникването на цивилизациите.

Векторно, кръгово и праволинейно представяне и материализирането му в образи

от праисторически археологични паметници
Появата на артистичната дейност/нагласа по същество може да се обвърже с появата на човека. Неуточнен обаче остава отговорът на въпроса – защо се появява. Каква потребност обслужва? ....²⁹

Според еволюционната гл.т. артистичната нагласа е заложена в самата природа на човека, която в голяма степен се отличава от тази на останалите живи същества – поради наличието на един особен тип “любопитство”, стремеж да се обясни заобикалящото и наличното, както и непрекъснато да се открива нещо ново и реално (днес) несъществуващо ...

Най-общо когнитивния (информационния) модел (теория) – обвързва появата на артистичната нагласа/дейност с появата на човека и акцентира върху нейната абсолютна необходимост за съществуването на първобитния човек, върху нейният еволюционен (от гл.т.на адаптацията) смисъл ...

Израз на същата тази артистична нагласа (дейност) са древните ритуални танци и обреди, скалните рисунки ... Какво провокира появата им в един период от човешкото развитие, когато самото то се разгръща изцяло под знака на потребността за оцеляване ...

... Според информационният модел – именно от гл.т. на оцеляването, т.е. за да се адаптира успешно една система към друга – тя трябва да е в състояние да “проиграва” различни възможни бъдещи ситуации с цел да се подготви за реалността ...

!!! Именно това е смисъла на появата и съществуването на изкуството изобщо³⁰, защото и днес фактически то представлява прогноза, вероятност и концентриран израз на нещата  При това – създаването, както и възприемането на изкуството – е силно обвързано с особен тип емоционални преживявания и състояния ....

* * *
Уточнение:

Изкуството като “прогноза” ...

... И днес изкуството много често ни подготвя за неща, които биха се случили при определени обстоятелства ....

Вероятностния характер на “прогнозата” ...

... Особено важно е да се осъзнае именно този вероятностно-прогностичен аспект на художествената дейност. В основната си част - човешкото познание се дължи на постепенното натрупване на опит (т.е. на учене от типа “проба-грешка”). Поставянето на въпроса за истинността-лъжата или доброто-злото в изкуството – звучи абсурдно. Защото всеки тип дейност би трябвало да се оценява според критериите на ценността, в рамките на която се създава. От тази гл.т. изкуството се оценява според критерии, в основата на които стои идеята за красотата и които не трябва да се бъркат с научните или моралните критерии. От друга страна трябва да се отчита и факта, че понятията за красиво, добро, истина – не са статични, а се променят с времето и може да се различават в рамките на различните типове култури дори по едно и също време. В един друг аспект обаче – пак именно поради своя вероятностно-прогностичен характер – изкуството представлява и вид красива лъжа ...

Изкуството като “концентриран израз на нещата” ...

... В резултат на тяхното осмисляне (анализиране, обобщаване) ...

Връзката на изкуството с “емоциите” ...

... Още от най-дълбока древност – чрез артистичната (художествената) дейност – човек осмисля, пресъздава и в последствие (на тази основа) преобразува действителността около себе си. Осъзнаването на възможността това да бъде направено, процесът на реализацията и съответно ефекта (факт-отзвук) от постигнатия резултат - всичко това е свързано с преживяването на емоции – радост от откритието, гордост и пр. ... С такива емоции/чувства древният човек е преживял откритието!!! на “правата линия”, “кръга” (колелото, кръговрата, периодичността), геометричните фигури (изобщо и схващането на пространствените отношения), черният цвят (живопис), равния тон (музика), огледалната симетрия, полиритмията и пр. – все неща, които реално липсват в готов вид в природата и чието откритие³¹ практически е осигурило могъществото на човешкия вид. Неизброими са доказателствата за фундаменталния характер и значение на тези открития. Конкретно напр.: навсякъде в продуктите на художествената дейност – може да се открие приложението на линията и кръгът, заедно с техните разнообразни аналози или модификации

 За древните – възможността да се “проиграят” евентуално възможните бъдещи събития (т.е. “артистичната дейност”), обслужва именно стремежа за оцеляване. От друга страна – от само себе си – същата тази дейност и нейните видими резултати – придобиват за древните магически характер. В известен смисъл това е резултат от способността й да внушава, да създава точно опреде-лени нагласи или с други думи в съществуването й като тип “духовен допинг” ...³²

* * *

 Нагледен пример в това отношение са промените, които се откриват в съдържанието, структурата и начинът на изображение при скалните рисунки. В първо-началният си вид – скалните изображение сякаш фиксират опитите да се предаде бита на хората в неговия най-конкретен вид. В даден момент обаче – фигурите в тези изображения стават твърде схематични (т.нар.”пришълци”, “марсианци”). Това, явление, което в литературата намира своето най-разнообразно и често фанта-стично тълкувание – в информационния модел има следното обяснение: появата на схематичните изображения в скалните рисунки фиксира практически революционна промяна в мисленето на човека – т.е. началото на абстрактното мислене.

... В най-общ план може да се обобщи, че съобразно промените в начина на живот в първобитната действителност – макар и бавно се променя (видоизменя) типа мислене, както и начина, по който първобитния човек схваща и съответно пресъздава (в опитите си да я опише или обясни) същата тази действителност.  С други думи може да се твърди, че представите на древните хора (за които се съди по намерените останки) визират постепенното (постъпателното) преминаване през следните 3 типа мислене:

1. Векторно (Линейно) мислене	2. Кръгово мислене
В най-първоначалния си вид древното човешко племе живее “векторно”  води номадски, скит-нически начин на живот, който може да се илю-стрира с начупената линия от вектори33...  Човекът с векторно мислене няма определена цел. Не е спокоен, поради постоянното движение. Не предвижда, защото няма време да анализира, да схване постоянството, промените или перио-диката в заобикалящата го действителност.  Мисленето на векторния човек се фокусира върху “оцеляването” – Тук и Сега ... Примери: В скалните рисунки  липсва център; хора се движат в различни посоки, без връзка помежду си и всяка изобразена дейност има сми-съл-цел сама по себе си. Векторното мислене е представено и в много народни епоси...34 И днес скитниците, ромите – продължават да мислят линейно ... !!! Установения начин на живот бележи края на този тип мислене ...	Появява се при наличието на по-уседнал начин на живот, с осъзнаването на периодичността на явления-та в заобикалящата реалност (напр.: смяната на сезо-ните); със схващането на жизнения кръговрат ...  Типичен пример за подобно мислене е “източното”... Именно за източните култури – кръгът се явява символ на вечността; появява се и идеята за прераждането ...  Човекът с такъв тип мислене е спокоен... За него е нормално че “всичко тече и се променя”, че “няма нищо ново: всичко, което днес е - вече някога е било, а това, което вече го няма, утре пак ще бъде” ...  Кръговото мислене е консервативно (“Нищо ново!”) и в този смисъл също е ограничено ... Уточнение: Все пак има шанс някоя нова идея да се приеме, ако бъде представена като отдавна съществуваща и затова забравена ... Забележка: И днес модната индустрия разчита и ползва кръговия тип мислене ...
3. Праволинейно мислене
Това е т.нар. “затворено” или “в граници – с начало и край” мислене. Свързано е с осмислянето на проблема за началото и края в пространството и времето – т.е. в един материален смисъл (появата на държавата с нейните граници) и от гл.т. на жизнената перспектива (раждане и смърт) ...

Лекция № 4

Функционален синхронен³⁵ модел на художествената култура

Функциите: традиция (социализация), иновация (авангард), развлечение (игра), магия (сугестия) и мястото им в различните етапи от историята на изкуствата

Силата на функционалния подход (който не пита “какво е това”, а “как то функционира”) е, че при липса на време да се “ровим вътре” той ни дава възможност да открием бързи³⁶ отговори на това, което ни интересува.  Фактически - функционалните връзки (т.е. външните; насочени навън) – погледнати в по-голям мащаб – се оказват част от нещо по-голямо или част от някакви съществени вътрешни връзки ...

... Схематичното представяне на всеки функ-ционален модел ползва “правата линия37” (лъча), с което осигурява възможност за скалиране (из-мерване) и “кръга38”, с което визира наличието на някаква затвореност. Интерес обаче пред-ставлява не толкова онова, което е в кръга, а функциите на същото – т.е. отношенията му с другите неща извън и около него ... Моделът TIEM, който предстои да бъде разгледан – като представящ художествената култура е функционален и кръгов модел ... 39 Дава възможност за вътрешно скалиране на 4 основни функции: Традиция, Иновация, Магия, Развлечение, разположени в/у 2 оси ...40 Може да се приложи към измерването на раз-лични явления. За целта се въвежда единица за измерване и съответно по осите се определя “теглото” на избраното качество ...	Например: Може да скалираме емоцио-налното състояние на даден субект – т.е. да му препишем определено качество по оста:
	Тъжно	Весело
	 В този случай 2-те крайни позиции по оста са опозицион-ни (противоположни), но това не е задължително. Възможен е и вариант, при който всъщ-ност крайните позиции взаим-но да се допълват41. Такова ед-но скалиране може да се реали-зира по оста напр.::
	Репродуктивност42	Продуктивност

Моделът TIEM – предоставя възможност за вътрешно скалиране - напр.: измерване чрез въвеждане на ценностни тегла или по степен на разпространение от 0 до 100 на дадената функция ...

В рамките на така предложената координатна система – в определено поле⁴³ може да се разположи всеки измерван продукт на изкуството, според неговата близост по отношение на крайните точки върху осите TI и EM.

Винаги, когато трябва да се определя позицията на даден продукт според предложената координатна система – трябва да се отчита непрекъснатата динамиката или движение на оценката⁴⁶ (на измерването), което се осъществява по двете оси ... С други думи  трябва да се има предвид, че “новото” с течение на времето постепенно се социализира; че нещо отдавна забравено старо в опре-делен момент може да си присвои отново новаторски функции; както и това, че е възможно “ежедневното” след време да се “сакрализира” и обратно ...

И T, и I, и E, и M – може да се редуцират⁴⁷ – например в по-общ план “техническата иновация” представлява “редуцирана новост”; “виртуозите” в дадена област – са “редуцирани магьосници” ....⁴⁸

Лекция №5

Аполон, Дионис, Прометей, Орфей и техните семантични кръгове.

Понятие за център, маса и периферия. Трите образа на Ерос като център на античния модел

1. 
   Оказва се, че именно античната митология (за разлика от всяка друга) притежава онова особено качество, което я прави не просто близка до европейската култура, а й осигурява способността да се превърне в цивилизационен модел, който се разпространява в целия свят ...  напр.: В образователните системи на страните от западно-европейската култура – античната митология е залегнала (проникнала) до такава степен, че за интелигентния човек нейните персонажи са се превърнали в нарицателни понятия. От друга страна – дори административното, икономическото и прочие разделение в обществото се свързва с имената на персонажи от античната митология ...⁵⁰
   
2. 
   Античната митология не е спонтанно творчество или сборна творба, написана от различни безименни автори. Дори нейните основни източници – принадлежат на един автор, а впоследствие същите многократно са обработвани⁵¹ от учени-философи.
   
3. 
   Античната митология с нейните персонажи, сюжети, език (за разлика от индийската и египет-ската, които са пропити с противоречия) представлява особено ясна, хармонично балансирана и строго логически подредена система. Това е и първата в света митология, в която боговете имат човешки облик⁵² и притежават човешки качества ...
   

Според “смисъла” на петнабазиса – предложената схема (илюстрираща духовната култура чрез античната митология) трябва да има център, който практически да я хармонизира⁵³, да осъществява принципа на баланса, по законите на който тя е изградена. По отношение на културата – ролята на такъв център може да изиграе единствено Ерос⁵⁴ – като бог на любовта в най-широкият й смисъл. Древните гърци (дори в най-ранните си представи, а и в по-късните такива) не са възприемали Ерос в значението му на любовта само като плодородие-размножаване, а по-скоро като олицетворение на една постоянна неуспокоеност, непрекъснато желание – което отнесено към духовната култура символизира творческата нагласа ...

... Всеки от персонажите, представени в модела може да се илюстрира чрез “свитата”, която го заобикаля и която показателно допълва неговия образ и провокира съответното внушение, както и чрез “атрибутите”, с които той се появява .... напр.: Аполон винаги се появява със следните атрибути ............................

Заобиколен е от девет музи (вдъхновителки на т.нар. изящни изкуства) и от три харитми, които държат златни ябълки и практически илюстрират меценатството, подкрепата от която се нуждае изкуството (художествената дейност), за да се реализира ...

1. 
   Ерато – музата на поезията (лириката), появява се с лира ...
   
2. 
   Евтерпа - музата на.еротичната (чувствената)поезия, появява се с флейта ....
   
3. 
   Калиопа – музата на епическата поезия, появява се с перо и свитък (пергамент) ...
   
4. 
   Клио – музата на историята ...
   
5. 
   Мелпомена – музата на трагедията, появява се с маска, изобразяваща тъга и лавров венец ...
   
6. 
   Талия – музата на комедията, появява се с маска, изобразяваща смеещо се лице ...
   
7. 
   Полихимния – музата на химните, прославата ...
   
8. 
   Терпсихора – музата на танците, появява се с лира, но с плектор (перце) ...
   
9. 
   Урания – музата на астрологията, появява се с пергел и кълбо (небесната сфера) ...
   

... В известен смисъл този модел, който представя само някои от основните параметри – може да се задълбочи и да представи една още по-задълбочена и подробна картина ...⁶²

Понятие за диахрония в художествената култура.

Диахронните модели визират в различен аспект на историзма във възприятието⁶³ на явлението, чието развитие представят. Те могат да бъдат двуделни, триделни и пр., според това на колко части предварително е разделено времето, представено в модела ...

• 
  Най-честото делене на времето е двуделното. Същото илюстрира мислене от типа: “Преди мен и след мен” или “До него и след неговата поява” ... ⁶⁴
  

• 
  Триделното делене на времето (минало, настояще, бъдеще) също е много разпространено. “Триделността”, възможността да се възприеме нещо в неговите 3 възможни състояния е осъзната от най-ранни времена и особено силно е залегнала напр.: в християнското мислене. Дори източните култури, независимо от “кръговото” си мислене и представата за бъдещето като “добре забравено старо” - ползват триделно деление ...⁶⁵ Триделното деление може да се открие и в начина, по който се разгръща една класическа музикална творба ...⁶⁶
  

А

В

А1

Когато “златното сечение” се пренесе по отношение на времето, в рамките на театрална постановка. Ако напр.: пиесата е двучасова, кулминацията трябва да е някъде – малко след средата. Погрешно е кулминацията (като най-наситен момент) да се изнесе в началото на произведението, защото трябва да се съобрази с човешкото възприятие ...  Режисьори, писатели и прочие знаят, че следвайки класическия принцип за възприятие – ще могат да разчитат на всеобщо разбиране. Това обаче не важи за едно елитарно произведение. Принципът за класическата кулминация важи и при разгръщането на творческия живот. Съвпада с времето на “зрелоста” – т.е. някъде към 40, 50г. Условно може да се твърди, че най-пълноценни продукти се създават малко след средата на живота, защото Хайнд напр.: става известен над 60 години ...

DI₁ Плодородие

• 
  Първата доминантна нагласа⁷⁰ - най-стара, но пък в модифициран вид присъства и в съвременния свят. Основната задача пред човечеството е да се обезпечи оцеляването. Първата модификация на DI₁ илюстрират пирамидите (“Има плодородие - искам да го демонстрирам, да го увековеча”)
  

• 
  Чрез DI₁ – човекът се еманципира от природата ...
  

• 
  Като израз на потребността от ред, от уравновесяване – баланс; като принцип на организацията на нещата изобщо ...
  

• 
  Това е доминантната идея, която пронизва гръцко-римската култура. Исторически се появява по-късно – т.е. когато човешкото общество не е толкова определящо ангажирано с оцеляването, разполага с излишъци, съществува разделение (икономическо, обществено) – някой от хората са ангажирани с гарантирането на общественото битие от гл.т. на оцеляването, а други – вече са “свободни” да осмислят света – т.е. заети са с неговото обяснение, “подреждане”, “хармонизиране”, “канонизиране”... През този период хората се стремят не само да “подредят” нещата в рамките на своето възприятие, но и да ги балансират. Според древните гърци - в този свят има място за всичко – за доброто и лошото, за красивото и грозното, за възвишеното и земното - стига всичко това взаимно да се уравновесява. Появяват се и първите закони ...
  
• 
  DI₂ – не е толкова разпространена нагласа като DI₁. Тя заляга дълбоко в основата не толкова на всекидневното съзнание, а на творческото ...
  
• 
  Чрез DI₂ човекът се еманципира от хаоса ...
  

• 
  До голяма степен чистата духовност като основна ценност определя смисъла на духовната култура не само през цялото Средновековие, но и до ден днешен ... Свързва се с възникването на християнството ...
  

• 
  Чрез DI₃ човекът (макар и илюзорно) се еманципира от материалното, телесното ...
  

• 
  Това е идея, която става доминантна през Ренесанса, преминава няколко основни превъплащения⁷² и остава определяща до днес ....
  

• 
  Чрез DI₄ човекът се еманципира от Другия, става независим, става автор ...
  

• 
  Чрез DI₅ – човек се освобождава от локалното, географското, етническото ...