Лекции по Психология на изкуствата Записала



страница5/6
Дата13.03.2017
Размер0.92 Mb.
#16676
ТипЛекции
1   2   3   4   5   6

Романтизъм (EE при “индивидуализма”; център: главно немците; 18/19 век)

“Изключителния” човек

... В най-общ план романтизмът – това е индивидуализъм, на осъзнал се като пряко отрицание на класическия дух. Носители (представители) на романтизма са главно немци. Романтичната нагласа – отхвърля тривиалното, баналното, ежедневното, прекланя се пред изключителното, разчита на късмета, търси чудото – изключителния човек, изключителната ситуация! Ражда се идеята за “свръхчовека”!

Романтикът най-често е неудовлетворен, извърнат (охвърлен) от ежедневието ...

... Романтизмът също се “връща към миналото” и то към началото на Средновековието – времето на крал Артур и рицарите около кръглата маса ...

Емблематични изкуства: поезията и музиката ...



Представители: Виктор Юго, Шуберт, Дебюси ...

... Макар че романтизма се явява доминираща тенденция - през този исторически период особено силно присъства и класицизма чрез академизма, чиято силна позиция произтича от неговото институционализиране ...

... И тъй като в по-широк мащаб – това е времето на екстензивното развитие на индивидуализма – израз на това са пр.вс. появата на “школи” за правене на нещо ...

Модернизъм (RR при “индивидуализма”; център: .... ; 19/20 век)

“Атомизирания” човек

... Рефлексивната148 фаза на индивидуализма ...

... Основната нагласа на “модерния” човек отново е да демонстрира своята индивидуалност. Той се стреми да се различава от другите, но вече не толкова с цялостната си личност, а поне с една своя черта напр.: ...149

... Ражда се “плеада” модернистични направления, които се фокусират върху изобразяването/представянето на някоя абсолютизирана част от човека ...

Основни белези:


  • Абстрахиране на части от цялото и неглижиране на последното ...

  • Принцип на неповторението ...

  • Идеята да се твори изкуство за избрана (предварително) публика ...

... “Импресионизма” – представлява генетичната фаза на модернизма. Това е времето – м/у Първата и Втората световни войни, когато се създават законите, правилата за това как се прави модерно изкуство. През този период творят най-големите модернисти! ...

... След ІІ-та Световна война – започва експресивната фаза на модернизма. Това е времето, когато модернизма се разпространява по целия свят и официали-зира150 като изкуство. Това е и времето на авангардизма151 – агресивното налагане на модернизма ...

... Рефлексивната фаза на модернизма – настъпва с появата на постмодер-низма. Това е времето, когато “всичко е позволено”. Изкуството става мозаично, започва се самоиронизира. Самоунищожава се (изчерпва се) и авангардизма ...

... Рефлексивната фаза за рефлексивния период на индивидуализма съвпада с новата генеза – изкуството на информационното общество – все още създавано за и от любители; все още без “фиксирани”, собствени форми, без правила и закони – просто като новото, което се е родило и започва да се развива ... ...



1 За моделирането е типична “апроксимацията” – съзнателното огрубяване, в резултат на което винаги се получава скелет (схема). Човек непрекъснато “схематизира” – от значение обаче е как го прави. Най-разпространеният модел на схематизация е “двуделния” (с 2 крайни полюса/ противоположности) – като напр.: Хубаво–Грозно; Добро-Лошо ...

2 Видът на изискваната (търсената) еднаквост на релациите м/у свойствата се нарича общо аналогия (“подобие”)...

3 Реално - аналогията (“научна метафора”) присъства във всички паранаучни изказвания във философията, теологията, изкуството. Присъства и в междуличностната комуникация като обяснително (подсилващо, акцентиращо) средство ...

!!! Компютърът (изкуствен обект) представлява аналогия на един естествен обект (човешкия мозък) ...



4 ... “Ако липсва тази нагласа - не създаваме когнитивен модел, а просто пишем поезия ... ”

5 ... т.е. неадекватен в настоящия момент ... Съвременните технологии вече са в състояние още в процеса на моделиране да симулират нужните видоизменения (изкривявания) в обекта, въз основа на които да се прогнозира евентуалното му състояние в субективно избран момент ...

6 Под “диахрония” може да се разбира не само деленето на минути, часове, години, векове, епохи. Диахронично е по принцип цялото развитие на човечеството. При диахронните модели – измерването (скалирането) е задължително, но пък като измерителна единица може да не ползва абсолютното време ...

При наслагването на няколко синхронни модели – също се получава един общ диахронен модел ...



7 Представляват “моментна снимка” на състоянието на обекта или на отношенията му с други обекти ...

8 Моделът не отговоря на въпроса “какво е това” или “защо е това което е”, а на въпроса: “как функционира” ...

9 При създаването на един модел – особено значение има метриката (броя на частите), в рамките на която се осъществява...

10 Терминът се появява за І-ви път в древна Гърция. “Културата” във всички ранни употреби е била име на процес: грижи за нещо (растения/животни). От най-ранни времена идеята за културата включва обща теория за това, как да се подпомага развитието: да се създава изкуствена среда, в която младите организми да получат оптимални условия за растеж ...

11 т.е. веществени или невеществени реални факти на културата ...

12 напр.: Днес картините на експресионистите се ценят, но преди време не са ги възприемали по този начин ...

13 Не става ясно напр.: как биха могли да бъдат разграничени усилията на един истински творец (поет, мислител, писател, философ, художник и пр.) от тези на един луд (“самозванец”) ...

14 От гл.т. на приложението на понятието “култура” – интересна асоциация може да се направи напр.: с понятието “култ”, което само по себе си изразява преклонение, вяра в/пред нещо, възприето като ценно.

15 напр.: Няма формула за вечната красота. Непрекъснато се появяват нови идеи и в религията – някои от които се отхвърлят и забравят, а други след време – дори се канонизират ...

16 т.е. именно липсата на такава една толерантност ще сочи липсата на култура ...

17 напр.: В САЩ в миналото - негърската музика е принадлежала към периферията, докато в настоящето – вече принад-лежи към центъра – превърнала се е в нещо, представително за американската култура ...

18 напр.: религиозна к-ра, философска к-ра, техническа к-ра, правна к-ра, стопаска или икономическа к-ра, физическа к-ра и пр.

!!! В рамките на духовната култура – често се осъществяват промени – дори особено значими – поради факта, че всяка отделна област (тип) прави опити да се домогне до центъра и да обеме неговите функции..

Примери-факти:  Художествената култура – твърде често е изземвала вакуума (присвоявала си е централното значение) по време на катастрофални в историята на човечеството събития.  И политическата култура се е домогвала до центъра, а в определени периоди с цената на забрана от страна на църквата.  Науката и техниката (!!! ХХ-сти век) също представят своите претенции за централното, водещо място в духовната култура на човечеството ...


19 напр.: Вяра, Добро, Красота, Истина и пр. ...

20 В този случай – пон.”трансформация” не визира опитите (успешни или не) на някоя област да подмени центъра – защото тогава се говори за съвсем друг вид, при това временни трансформации...

21 Примери:

  • Ако през Х-ти век – “прекрасното” е основната ценност в рамките на художествената култура, то “външната красота” е нейната редукция ...

  • В религията има истински вярващи и просто външно, спазващи християнските ритуали и обреди ...

  • В науката също има и истински учени, и учени-занаятчии, които просто залаган на “правилното” ...

22 Пример за подобни опити за влияние са сблъсъците м/у морала и художествената к-ра, както и тези м/у икономическа-та и художествената к-ра – не може да бъде убеден един счетоводител, че трябва да се отделят пари за изкуство ...

Твърде често се правят опити да се морализира изкуството. От друга страна – твърде често и изкуството открива някои факти, които в даден момент се анатемосват от морала, а впоследствие – стават морални ...



23 Трансформацията е вид синтез от особено качество ...

24 В този случай – когато химна се слуша – той вече не се възприема като изкуство, а като емблема на дадена нация и съответно – не се оценява по естетически критерий, а според това как въздейства от гл.т. на основната ценност на политическата сфера – т.е. доколко внушава идеята за властта ...

25 Същите се оценяват не според художествените им качества, а според това доколко внушават религиозните ценности.

26 Добра е онази реклама, която в контекста на основната ценност на стопанската сфера е в състояние да провокира увеличаване на печалбите, т.е. богатството ...

27 Трансформациите са толкова много, че е трудно дори да се каже коя сфера кого обслужва ...

28 Поставянето на този въпрос – касае и осмислянето на произхода на изкуството – причините за неговото съществуване.

29 В рамките на различните теории – откриваме и различен отговор на тези въпроси ...

Според най-популярният – артистичната дейност възниква съвместно трудовата дейност ...

Според друга теория – изкуството (съответно художествената нагласа, дейност) възниква в един много по-късен етап от развитието на човешкото общество – при наличието на определен тип ресурси и то като израз на разкош ...


30 ... както и на артистичната (художествената) нагласа/дейност – присъща не само на нейните създатели, но и на тези които го възприемат или за които то е предназначено ...

31 ... От етимологична гл.т. думата “изкуство” е обвързана с думата “изкуствено” – т.е. нещо, което не е естествено (съществуващо в природата), а е създадено от човека и при това винаги има особено голямо значение ...

32 ... Вътрешният смисъл на ритуалния танц или жертвоприношението преди сражение напр.: е именно създаването на необходимата нагласа за победа ...

33 Няма постоянно местопребиваване. Не се задържа никъде, а се предвижда от една позиция към друга без да го осъзнава преди това като цел – просто стига донякъде, спира за неопределено време, не се връща обратно, а тръгва в друга посока ...

34 Изключение – прави гръцката митология, където всичко е “подредено като в аптека” ...

35 “Синхронен” – в смисъл че не се занимава с времето, в рамките на което се представя функционирането на културата .

36 Функционалният подход се ползва най-вече, когато сме изправени пред необходимостта по-възможно най-бързия начин да намерим решение или отговор на някакъв въпрос ...

В този план – именно едно от нещата чрез които информатиката се налага толкова бързо е възможността й да действа бързо – като напр.: бързото навлизане на компютрите в практиката ...



37 Уточнение: “Монумента” – се среща навсякъде и във всяка древна култура по света. Представлява – права линия (може да се оприличи и на “лъч”), насочена към небето и се явява символ на връзката между земното и силите, които са над него – и в този смисъл неговата посока е отгоре-надолу. Когато посоката е обратна – визира идеята за плодородието и се явява фалически символ (в метафоричен план като “оплождане между небето и земята”) ...

38 “Кръгов” модел е напр.: този на Хевнер, но той не е функционален, а изцяло качествен ...

39 Моделът е синхронен, но универсален (в смисъл вечен), защото може да се приложи към всичко и към всяко време ...

40 Това е поредната илюстрация на т.нар. ”пентабазис”. Освен 4-те точки в краищата – съществува и една в средата – на мястото при пресичането на линиите...

41 Например: homo faber (правещия човек) и homo judens (играещия човек) – никъде не съществуват в чист вид ...

42 “Репродукция” – възпроизвеждане ... “Продуктивност” – като новаторство, творчество ...

43 напр.: определен продукт може да има малко образователна и малко развлекателна функция ...

44 С други думи - възпитанието, образованието, приобщаването към опита на предходните поколения ...

45 т.е. всичко, което е свързано с общуването “човек - бог” ...

46 Оценките и нагласите не са консервативни, трайни или постоянни .... променят се с времето ...

47 Редукциите – семантични “кръгове”, близки до крайните ....

48 напр.: когато човек слуша виртуозното изпълнение на дадена музикална композиция – възкликва “Той (авторът или създателят) е Бог!”, но същата може нито да е създадена, нито да се изпълнява в името на Бога – т.е. не внушава религиозни ценности ...

49 При това на Атинската култура, а не тази на Спарта ...

50 Търговията – Меркурий (Хермес); съдебната система – Темида и т.н.

51 Една от І-те сериозни преработки на античната митология принадлежи на Платон, който въвежда и логоса - т.е. прави логическа преработка на митологията. Римляните правят ІІ-та съществена обработка, която е по-скоро вторична – вербална и художествена, но пък благодарение на която особено ярко изпъква динамиката в цялата тази система ...

52 В много други митологии може да се открият образи на богове с човешко тяло, но с животинска глава – в гръцката митология е обратно – възможно е да се появи персонаж с животинско тяло, но задължително с човешка глава ...

53 Хармония – дъщерята на Венера (богинята на красотата) и Марс (бога на войната) ...

54 Ерос в представата на др.гърци има 3 превъплащения. Първоначално – няма човешки облик и символизира т.нар. “световно яйце”, любовта в най-широкия й смисъл. По-късно Ерос (Амур, Купидон) олицетворява всекидневната любов (тази м/у мъжа и жената). Третият облик на Ерос (отново няма човешки образ) символизира платоничната, неплътска, възвишена любов. Именно този образ на бога взаимстват християните от митологията ...

55 При Орфей е налице връзка с архитипите – висшето, всеобщото, магическото ...

56 Умира, разкъсан от менадите ...

57 И при Орфей, и при Нарцис – е налице “харизматично въздействие”, но докато при първия – това става от само себе си, при втория – става чрез “хватки”, търсено е като ефект ...

58 Обединява просвещението с търговията. Това е бога на т.нар. “платени демагози” – първите платени учители, на софистите, които срещу заплащане могат да докажат всичко ...

59 Хефест – куция бог-ковач, чиято съпруга дори му изневерява (Венера-Марс). Покланят му се тези, които правят култура с ръце – занаятчиите (но не и склуптурите) – т.е. приложно изкуство. Днес това би бил бога на техниката (от гр.език: “техно”- изкуство), на изкусните майстори, в чиято работа има иновации, но те са технически, – не плашат!

60 Някои автори погрешно свързват произхода на повечето изкуства с Дионисиевото начало ...

С Дионис – Ницше например свързва произхода на трагедията ...



61 Дафнис също се забавлява, но рядко и то много по-кротко. Представя т.нар. “пасторално” (декоративно) изкуство ...

62 напр.: Между Хефест и Прометей – може да се постави Атина ... Между Дафнис и Дионис – Деметра ... и пр.

63 Всеки човек има някаква представа за времето (напр.: минало, настояще, бъдеще или вчера, днес, утре) и съответно съотнася към него различни явление, своя живот, своето собствено развитие ... Разбира се съществува и т.нар. “неизмеримо” обективно – т.е. виртуално, субективно врече – при което времето тече, но не в неговите реални измерения. Пример за това е начинът, по който протича времето в един филм. Практически обаче и при виртуалното време – са налице маркери за измерване – но те вече са качествени и според субективно избрани критерии за скалиране (измерване)

64 Към подобно двуделно възприятие за времето специалистът не трябва да се отнася с пренебрежение – най-малкото поради неговото разпространение. Това състояние на възприятието трябва да се изследва и анализира и съответно използва при необходимост. Пример за това е изработката на една рекламна стратегия, която задължително трябва да се съобрази с този тип възприятие ...

65Монотеистичните религии са линейни и ексхатологични – т.е. според този тип мислене - нещата имат начало и край. ...

66 В случая А и В – може да имат качествено различно съдържание, а А1 - да представлява повторение на А, но с вариация и обогатено чрез съдържанието на В – т.е. вид обобщение ...

67 напр.: Една пиеса формално може да се представи в 3 части, но пък реципиента да я възприеме според кулминацията ...

68 напр.: киното; спектаклите на Жан Мишел-Жар ...

69 В техноклубовете – индивидуалното изчезва тотално ....

70 При DI1- все още не може да се говори за идея, защото липсва нейното съзнаване като такава ...

71 Индивидуализмът не трябва да се разбира в тесния му смисъл отнесен само към отделния човек, индивидуализират се групите, държавите ... във всичко и навсякъде се търси и подчертава различието – т.е. подчертава се онова качество, което прави отделното нещо различно от всичко останало ...

72 Изявата на “индивидуализма” преминава през няколко фази:

 Започва с откриването и съответно подчертаването на собствената, оригинална гледна точка ...

 Следва демонстрацията на индивидуалната разточителност, на “моженето” на някой спрямо друг.

 Следва култа към просветения, образования (а не толкова към богатия) индивид – т.е. класицизма

 Последван от стремежа към и преклонението пред изключителността (свръхчовека) – т.е. романтизма ...

 Индивидуализмът завърша с модернизма – т.е. с култа към особеното! Тази фаза на индивидуализма се свързва най-вече с атомизацията на човека – т.е. човек се разделя на части и съответно от него се демонстрира (показва) само някакво супероригинално парченце ...



73 напр.: Компютърната грамотност става същностна необходимост в съвременния свят, а “компютърът” не е просто новата, поредна “машинка”-приспособление улесняващо човешкото ежедневие...

74 От тази гл.т. – “най-долния” слой (фолклора) е най-застинал; съдържанието му се препредава от поколение на поколение с много малко изменение, предизвикано от новите “вълни”. Новото се надстройва над старото – не безболезнено. Разместват се пластове (страх към новото, носталгия към старото) ...

75 Ако силата на кой да е човек зависи първоначално от природните богатства, които притежава; впоследствие – от наличния капитал – в средата на ХХ-сти век се оказва, че ако човек не разполага в нужното време с нужната информация – може да загуби всичко, което притежава. Пример за това как владеейки информацията можеш да се превърнеш в най-богатия човек на света е моделът на Бил Гейтс - твърде различен от този на Форд. С навлизането на информационната вълна – ставаме свидетели на интересен феномен – ако досега родителите обезпечаваха старта (базиса) на самостоятелния живот на децата си, днес – децата, които се занимават с информационен бизнес осигуряват работа на родителите си

76 Своеобразието на модела се състои най-вече в това, че слага край на линейността – етапността, плановете, графиците.

77 Идеята, че става въпрос за нещо “вечно”, “същностно”, когато се коментира този тип култура се основава именно на продължителността на периода, който тя обхваща в историята на човешката култура ...

78 От гл.т. на модела DI - Първата вълна, обхваща периодите в развитието на човешката култура със следните доминиращи ценности: “Плодородие”, “Хармония”, “Чиста духовност” ...

79 Учените разполагат със свидетелства, по които са в състояние да анализират културата на І-я слой от аграрните общества (елита: царе, държавни служители); липсват такива - за културата на ІІ-я слой (масата: селяните) или се откриват само бегли, мъгляви данни или предположения и то в рамките на анализите на културата на елита.

80 ... “Как се ражда аристократът (царя, владетеля)? Първоначално – задължително бива избиран. Той е най-мъдрия, знаещия, можещия, мъдрия, силния. Избират го да води и закриля останалите. Постепенно – “водачът” и неговия род – се превръщат в еталон, модел за подражание. От тук “тръгва” идеята за провинцията и центъра-еталон...”

81 Историята разполага с изобилие от примери за това, че най-хубавите неща се раждат при сблъсъка, взаимодействието между 2 култури – напр.: маврите (Испания, Африка); американската музика (синтез между тази на белите и черните) ....

82 Тофлър я нарича “постиндустриална” ...

83 По отношение на ІІІ-та вълна може да се твърди, че именно военната култура тласка напред цялата култура ...

84 напр.: Индустриалния човек е зависим от “визите”, а информационния – може да работи навсякъде отвсякъде ...

85 Историята разполага с изобилие от примери за това, че най-хубавите неща се раждат при сблъсъка, взаимодействието между 2 култури – напр.: маврите (Испания, Африка); американската музика (синтез между тази на белите и черните) ....

86 Липсва – само “на пръв поглед” и за тези, които са външни за системата ...

87 напр.: Хакер може да “разбие” охранителната система на банка и да пусне съобщение – “Направих го не за да Ви обера, а за да Ви помогна. Увеличете защитата - щом аз мога да я пробия, ще го направи и друг, но с други цели ”

88 ... “Какво се прави в една църква? – чрез средствата на изкуството миряните се приобщават към Вярата ...”

89 Нещо, което не е във възможностите на киното ....

90 Диктаторите (елита) през ХХ-сти век се занимават с изкуство – нещо, което преди това е било немислимо ...

91 Елементарен пример: цикличността в

Каталог: wp-content -> uploads -> 2010
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Закон за ветеринарномедицинската дейност /извадка/ в сила от 02. 05. 2006 г
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Закон за здравето /извадка/ в сила от 01. 01. 2005 г
2010 -> Закон за радиото и телевизията /извадка/ Отразена деноминацията от 07. 1999 г
2010 -> Закон за храните /извадка
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас десето състезание по математика
2010 -> Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /извадка/ в сила от 03. 10. 1999 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница