Въпрос 4 : НАКАЗАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС КАТО ДЕЙНОСТ ПО ЛИНИЯ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ И ПРАВООТНОШЕНИЯ (НПД и НПП)

НПД- Волеви актове на процесуалните участници, които са правно регламентирани. Видове:

1.В зависимост от това кой осъществява НПД: -такива, които пряко засягат развитието на п-са и се осъществяват от субектите на НП-с и -такива, които не влияят пряко въру развитието на процеса- осъществяват се както от субектите на процеса, така и от гражданите, които не са субекти на п-са. Правно регламентирани са, защото законът урежда условията, при които те се осъществяват и реда за извършването им

2.В зависимост от това дали се извършват в съответствие или в нарушение на законовите изисквания биват: съвършени и порочни актове. Когато НПД са порочни, разграничаваме:

1) нарушения, които са абсолютно неприемливи и се явяват основание за отмяна на постановения съдебен акт - това са абсолютни нарушения на процесуалните правила, за които законодателят презюмира, че винаги се отразяват неблагоприятно на съответния акт и той винаги подлежи на отмяна. Напр: отнемане правото на последна дума на подсъдимия .

2) относителни нарушения на процесуалните правила - те не се считат за опорочени до такава степен, че порокът сам да предопределя неправилен акт. Дава се възможност на органа по ръководство и решаване да прецени как това нарушение се е отразило на постановения съдебен акт. В зависимост от тази преценка актът остава в сила или се отменя.

НП-с е дейност на последователно сменящи се НПД и НПП –т.нар. динамика на процеса. НПД е ЮФ за извършване на НПП. То от своя страна предизвиква извършване на НПД. И така до приключване на НП-с.

Характер на НПП-я. За разлика от гражданските правоотношения, те имат властнически характер. Това е така, т.к. от едната страна на НПП винаги стои държавен орган, не кой да е, а този, които в съответния процесуален стадий осъществява ФРР на въпросите по делото. От другата страна може да бъде всеки процесуален участник - държавен орган, гражданин, субект на процеса или участник, които не е субект на процеса.

В досъдебната фаза правоотношенията възникват м/у прокурор/разследващ орган и всеки друг участник в процеса.

В съдебната фаза – между съда и всеки друг участник в процеса.

НПП-я са властнически, т.к. от държавния орган, които осъществява ФРР, се очаква да се произнесе и по въпросите, които конкретното правоотношение поставя.(напр. При разпит на свидетел съдът преценява дали въпросите са относими по делото). НПП-е никога не възникват м/у страните, нито м/у гражданите.

Какви са отношенията м/у защитник и обвиняем, м/у гражд. ищец и гражд. обвинител и т.н? Те са предпоставка за възникване на процесуалната фигура на защитника и повереника, могат да доведат и до отпадане на този участник; могат да доведат до извършване на НПД-я и НПП-я. Те обаче не стават НПП-я, те са си типични граждански правоотношения- това са отнош.-я м/у равнопоставени субекти, стоящи извън НП-с, макар да възникват заради НП-с. При тях липсва държ. орган, които да осъществява ФРР.

НПК в глава II предвижда на преден план основните си принципи. Това са основни ръководни положения, върху които се изграждат всички институти в НП-с. Те са фундамента на съответната наказателно-процесуална система. Те в синтезиран вид олицетворяват същността на системата, философията, на която тя се гради. От това какви са основните принципи може да се направи извод за същността на българския НП-с. Той е такъв, какъвто е деклариран чрез основните си принципи, те заявяват неговата същност.

Всички правни системи са изградени на основата на отнапред изяснени принципни положения. Подходът е различен- 1) изведени са най-отпред в кодекса в самостоятелна част; или 2) извличат се от целия закон. В действащия, а и в новия НПК е възприет първият подход.

Действащият НПК определя гл.II като ‘Основни начала’- Това е термин, въведен от акад. Павлов – такива положения, които дават началото на системата. В новия НПК този термин се заменя с ‘Основни принципи’- така се следва по- типичния термин. Акад. Павлов ги определя като основната нормативна база, на която е изграден п-са. (вж. Принципите от з-на).

Има и други принципи, които ги нямаше в гл.II. – Принцип на ускореното наказателно производство; сега го има в чл.22 - ‘Разглеждане и решаване на делата в разумен срок’ - това е нов принцип. – ‘Централно място на съдебното производство и подготвителен х-р на досъдебното’ – това също е нов принцип, които досега се е извличал по тълкувателен път - чл.7.

Извън гл. II не могат да се открият други основни принципи, но в гл.II се откриват и основни процесуални гаранции, свързани с някои от тези принципи.

Основните принципи са и позитивно-правни норми, които: 1)се прилагат директно, 2)служат за запълване на празноти в нак. уредба и 3)се използват при тълкуване на норми на НПК, които са с неясно съдържание.

Основните принципи се проявяват в процеса поначало като цяло. Всички те намират приложение в съдебната фаза и най-вече в I инстанция. В досъдебното производство някои от тях не намират приложение или намират твърде ограничено приложение. Напр: досъдебното производство е закрито непублично, затова чл.20 тук не намира приложение. Изключение от това правило са съдебните заседания по налагане на някоя от мерките, които са етап от досъдебното производство, но се разглеждат публично. Друг принцип е състезателното начало - то има много ограничено място в досъдебното производство. Участието на съдебни заседатели пък е налице само във II фаза.

Основните принципи са система, която само в своето единство се явява фундамента на НП-с. Нарушенията на някои от принципите се отразяват на останалите (напр. нарушението на принципа на независимостта на органите рефлектира върху принципа на откриване на обективната истина).

В гл.II трудно можем да открием система на подреждане. Основните принципи се характеризират с това, че някои от тях са и конституционно закрепени, други са само процесуални, а трети са принципни положения, заимствани от Европейската конвенция за защита правата на човека( такъв е принципа за разумния срок).

Това е първият принцип, който е уреден и в КРБ- чл.123 : В определени от закона случаи в правораздаването участват и съдебни заседатели. В новия НПК уредбата е в чл.8 и сл.. В действащия НПК до 1995г. се откриваха още 3 форми на участие на гражданството в п-са : институт на обществените обвинители, на обществените защитници и на общественото поръчителство за превъзпитаване.

Цел на института на съдебните заседатели(СЗ) : Възможност за гражданите да участват активно в НП-с- като участват и в състава на органа, призван да реши делото. Така те осъществяват контрол в/у това как държ. органи упражняват правомощията си. Освен това се избягва и типизацията на случаите; те допринасят и за житейското осмисляне на казуса.

Участието на гражданството в п-са има дълбоки корени във всички правни системи. В англосаксонската също, но там има особености. Те са следните:

1) Не всяко дело се разглежда с жури- правото на процес с жури е конституционно закрепено за всеки гражданин, но той трябва да го поиска. В останалите случаи делото се разглежда от т. нар. “съд на пейката”- от съдии.

2) СЗ се избират на абсолютно произволен принцип, като това става най-често по номера на картата им за управление на МПС.

3) Страните имат право да установят окончателния състав на журито- не позитивно, а като правят отводи(немотивирани) на някой от журито. В този случай се провежда проучвателна кампания за СЗ. След като всяка от страните направи отводи, останалите от журито остават.

4) Съставът на журито се произнася само по въпросът за виновността. За да се обяви за виновен, решението трябва да е взето при абсолютно мнозинство.

5) Съставът е различен- може да е 9, 11 души и т.н.

6) Има изключителна отговорност от страна на СЗ, както и гордост, че са СЗ. Съществува голямо доверие в журито- член на обществото се признава за виновен от същото това общество. Идеята за жури е била възприета както от американското общество, така и от английските колонизатори.

7) Решението на журито е винаги абсолютно задължително за съда. Има обаче в практиката ,макар и редки, случаи, когато съдът е отхвърлял решението им.

Институтът на СЗ в България:

СЗ участват в състава на колегиален орган- съда- те нямат самостоятелно и независимо участие. Според чл.9, НПК те се назначават по установения ред. ЗСВл. Съдържа подробна уредба на института на СЗ- чл.45-чл.51 вкл. (вж. ЗСВл.!) .За назначаването им е възприет същият подход, който е за магистратите. В ЗСВл. Се сочи кои лица могат да са СЗ, как се назначават, освобождават, какъв е мандатът им и колко време трябва да участват при решаването на дела в рамките на 1 година.

Кого представляват СЗ?- Гражданството, обществеността. Те никога не могат да представляват свои лични права и тесни интереси на определена група от обществеността. Те трябва да встъпят , да изразят общото виждане по определен въпрос.

СЗ се назначават за 5г.; участват в съдебни заседания най-много за 60 дни в рамките на 1г. Този срок се удължава, ако разглеждането продължи над 60 дни, т.к. НПК изисква съставът на съда да бъде непроменен до края на делото. СЗ не могат да получават конкретни указания от Общинските съвети, гражданството или от отделни граждани. Те имат еднакви права със съдиите, участват в обсъждането на всички въпроси по делото; имат равен глас с този на съдиите; изказват се и гласуват преди съдиите, за да не се влияят от тях; имат право на особено мнение, което трябва да мотивират; подлежат на същите основания за отвод като съдиите- чл.29.

Съставът на съда включва СЗ само като I инстанция, но и като I инстанция не винаги ги включва. Следвайки препоръка на Съвета на министрите , нашият НПК през 1998г възприе следното- чл.28 : Когато за престъплението се предвижда наказание до 5г. лишаване от свобода или друго по-леко, с-вът на съда е едноличен. В зависимост от степента на обществена опасност и тежестта на съответното престъпление- различен брой : 1 съдия и 2-ма СЗ, когато за престъплението е предвидено 5-15 години лишаване от свобода. А ако наказанието е не по-малко от 15г или друго по-тежко, с-вът е 2-ма съдии и 3-ма СЗ. СЗ са винаги повече на брой от съдиите( в редица случаи могат да решат делото по същество, като съдиите останат на особено мнение.) Освен това СЗ могат да отменят разпорежданията на председателя на състава- чл.266/ 4, НПК.

СЗ участват в п-са по линията на ФРР на държ. органи и имат правомощията на държ. орган.

Според чл.51, ЗСВл. Министърът на правосъдието, съгласувано с ВСС , издава Наредба за ....

Когато не са участвали СЗ, а е трябвало, е налице процесуално нарушение от категорията на абсолютните п-суални наруш.- чл.348/ 3, т.3, НПК. Незаконен ще е състава и ако броят на СЗ е бил различен от посочения в чл. 28, НПК. В з-на са предвидени и други случаи.

Това е принцип на НП-с , който е закрепен в КРБ, ЗСВл. и НПК. Според чл.117 от КРБ съдебната власт е независима при осъществяване на функциите си. – подчинява се само на закона. ЗСВл. в чл. 1, ал.2 също прогласява съдебната власт за независима.

1) Разделение на държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна.- чл.8, КРБ. Това не означава крайност на разделението, за да не се стигне до това, че изначалната идея да породи порочна практика.=> Разделението на властите трябва да бъда продължено с взаимен контрол между тях. Ако няма взаимни механизми за контрол , може да се стигне до произволни действия и накърняване на правовия ред и интересите на гражданите ( Изпълнителната власт осъществява контрол в съдебната, а съдебната има контролни правомощия върху актовете на изпълнителната вл.)

2) Самостоятелен бюджет на съдебната власт. – чл. 117, ал.3, КРБ. Той е част от държавния бюджет, но в рамките на държавния бюджет е определен отделно, а органът на управление на съд. вл. го разделя между трите звена на съд . власт и вътре в тях.

3) Създаване на самостоятелен орган на управление на съдебната власт – ВСС. Уредбата е в чл. 129 и сл., КРБ и гл. II, ЗСВл. ВСС е единственият орган, който решава кадровите въпроси за органите на съдебната власт- съдии, прокурори и следователи.-те се повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от ВСС. Председателят на ВКС и на ВАС и главният прокурор се назначават и освобождават от длъжност от президента по предложение на ВСС. Те са негови членове по право. Общо членовете на ВСС са 25- останалите са юристи с високи професионални и нравствени качества и минимум 15-годишен юр. стаж. 11 от членовете се избират от НС и 11- от съд. вл. ВСС определя състава и осъществява организацията на съдебната власт.

4) Осъществяване на дисциплинарна отговорност от ВСС.- чл. 168 от раздел II на гл.14, ЗСВл. Определят се какви са дисциплинарните наказания, основанията за дисциплинарна отговорност, кои може да иска възбуждане на дисциплинарно производство, как се осъществява то. В чл.184, ЗСВл. се предвижда контрол от страна на ВАС по отношение на наложеното дисциплинарно наказание.- т.е. и в този случай не бива да остава в рамките само на този орган, а подлежи на обжалване.

5) Департизация на органите на съдебната власт. – Това е забраната, съгласно чл. 12 , ЗСВл. за съдиите, прокурорите и следователите да членуват в политически партии, организации, движения и коалиции, които имат политическа насоченост. Става дума за департизация, а не за деполитизация. Това не означава, че те не могат да се обединяват в професионални организации- Съюз на съдиите, Съюз на прокурорите, Камара на следователите.

6) Забрана да заемат определени други длъжности за времето, през което са съдии, прокурори, следователи- чл. 132, ал.1, т.1-5, ЗСВл : Не могат : 1. Да бъдат народни представители, министри, зам-министри, кметове и общински съветници; 2. Да упражняват адвокатска професия и дейност; 3. Да вземат изборна или назначаема длъжност в държавни, общински или стопански органи; 4. Да упражняват търговска дейност или да участват в органи на ТД, кооперации или ЮЛНЦ, които осъщ. търг. дейност.; 5. Да извършват услуги по граждански договор, с изключение на научна и преподавателска дейност, участие в подготовката на проекти на НА, както и за упражняване на авторски права.

7) Забрана да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела, които не са им възложени. –чл.137, ЗСВл. Целта е да не се ангажира професионалната общност със становището на някой от тази област. Чл. 138 съдържа и забрана да дават правни консултации.

8) Имунитет по Конституция- До промените от 2003г на КРБ магистратите имаха имунитет на народни представители. Сега те имат т.нар. функционален имунитет : Не носят гражданска и наказателна отговорност за служебните си действия и постановените от тях актове. Изключение- когато са осъществили умишлено състав на престъпление от общ х-р с действията си или актовете си. Те не могат да носят и дисциплинарна отговорност за действията и актовете си- единствено може да има инстанционна проверка.

9) Забрана да бъдат задържани- чл. 132, ал.3, КРБ. Тази забрана не се прилага за тежко престъпление и то ако има разрешение на ВСС. Разрешение на ВСС не се изисква в случаите, когато магистратът е заварен при извършване на тежко прест. Обвинение срещу магистрат за извършено умишлено престъпление от общ х-р може да бъде повдигнато също само с разрешение на ВСС – ал.2. И при задържане , и при повдигане на обвинение разрешението на ВСС се дава, след като бъде сезиран от главния прокурор или най-малко от 1/5 от членовете на ВСС.

10) Назначаване и несменяемост на магистратите. – чл.129, КРБ. Назначават се от ВСС при наличие на предпоставките от ЗСВл. и стават несменяеми след изтичане на определен период от време. След измененията от 2003г (чл.129, ал.3 ) този срок се удължава от 3 на 5 години. След изтичане на 5-те години те не стават автоматично несменяеми- трябва да има атестация, тя се докладва на ВСС и той взема решение. Несменяемите също могат да бъдат освобождавани при условията на чл.129, ал.3, т.1-4 : пенсионна възраст, оставка, влизане в сила на присъда лишаване от свобода за умишлено престъпление и невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 1 год. Основанието по т.5 беше предвидено в ЗИДЗСВл., но е обявено за противоконституционно. Сега е намерило място в КРБ : т.5 – Тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Преценката се прави от ВСС , но има и съдебен контрол от ВАС.

Всички тези гаранции не означават липса на контрол в/у съдебната вл. Никоя власт не трябва да остане безконтролна.

Правомощия на министъра на правосъдието- Чл.26, ал.1, ЗСВл. гласи, че м-рът на правосъдието ръководи заседанията на ВСС, но не участва в гласуването. Но за нарушения на органите на съдебната власт отговорност носи правителството на делата пред съда в Страсбург, затова м-рът би трябвало да има право на глас във ВСС. Гл. III от ЗСВл. дава уредба относно м-ра на правосъдието. Според чл.35 б към м-ра на правосъдието има инспекторат. Правомощията му са изчерпателно посочени- проверява организацията на съдебната дейност, на администрацията й , образуването и движението на делата, анализира и обобщава върнати и отсрочени дела и т.н. Ал. 2 на чл. 35 б забранява на инспектората да проверява дейността на ВКС, ВАС, ВКП и ВАП. Тя е неприемлива, т.к. с ратификацията на Европейската конвенция за правата на човека Б-я възприе и един от основните й принципи- всеки съд да решава делата в разумен срок. А няма контрол за насрочването и движението на делата във Върховните съдилища и Главна прокуратура.

Други правомощия на м-ра : Издава наредбата за съдебните заседатели; оправомощен е , заедно с председателя на ВКС и главния прокурор да прави предложения до КС; изготвя обобщен доклад за дейността на органите на съд.вл. и го внася за разглеждане във ВСС, след одобрението му- в НС; внася ежегодно в НС доклад за престъпността и т.н. (вж. ЗСВл.) Тези правомощия обаче не се от такова естество, че да влияят на вътрешното убеждение на магистратите.

Независимост на съда

Прави се разлика относно приложението на този принцип в сравнение с другите органи. Това е така т.к. съдът решава съществото на делото и той в най-голяма степен трябва да е независим. Съдът е независим 1. От страните по делото и 2. От по-горните съдебни инстанции.

1. От страните по делото: За съда не са задължителни техните становища относно обстоятелствата по делото, доказаността им, а и относно доказателствата, които да бъдат събрани. Той преценява исканията за събиране в зависимост от това дали те имат отношение по делото.

Той е независим и от становищата на страните в пледоариите им. Съдът ще се произнесе само след анализ на доказателствата и приложимия закон.

Съдът е независим и от исканията на органите на досъдебното производство за вземане на определена мярка за процесуална принуда. Отново се ръководи само от доказателствата и закона. Той обаче е обвързан относно процеса на доказване в рамките на повдигнатото от обвинителния акт обвинение. Обвинителният акт определя предмета на доказване. Съдът ще допуска такива доказателства, които изясняват предмета на доказване, формулиран от обвинителния акт. Но оттам самостоятелно определя дали е доказано повдигнатото обвинение.

Той е необвързан и от позицията на прокурора, ако заяви, че се отказва от обвинението- чл. 293, НПК. В този случай съдът пак трябва да се произнесе по вътрешно убеждение ( За разлика от американската с-ма – по нея, ако прокурорът се откаже, всичко приключва.)

Съдът е независим и при искане на главния прокурор, окръжния, военния прок. за възобновяване на наказателното дело, а също и когато задочно осъдения направи такова искане.

2. От по-горните съдебни инстанции : В чл.355 става дума за задължителните указания, с които касационната инстанция връща делото за преразглеждане. Тези указания са в три насоки, но не определят как да се реши делото по същество.

Според чл.124, КРБ ВКС осъществява върховен съдебен надзор за точното е еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Става въпрос за тълкувателните решения на ВКС- правомощие при противоречива практика да тълкува каква е вярната воля на закона. Така се гарантира и принципът за равенство м/у гражданите.

Независимост на прокурора

Тя се проявява особено заради различната структура на прокурорската институция и функцията, която той осъществява- обвинителната ф-ция. Прокуратурата у нас е единна и централизирана. Само в Италия е децентрализирана, както у нас са съдилищата. Централизирана е т.к. прокурорската институция представлява обвинението от страна на държавата и волята й трябва да е една и съща на всички нива.- чл.127, КРБ- Привлича към отговорност и поддържа обвинението по дела от общ х-р. Прокурорът няма правомощия да реши делото и това дава възможност той да бъде заменян от прокурор от същата прокуратура или от по- горестояща. Според чл,126, ал.2 главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство в/у дейността на всички прокурори. Има разбиране, че това правомощие предопределя единна и централизирана прокуратура, но това не е така.

Съгласно чл. 116, ал.3, ЗСВл по-горестоящият по длъжност прокурор може писмено да изменя, отменя постановленията на по-долустoящия или да дава писмени указания, които са задължителни. Но оттук не следва, че прокурорът не осъществява своята дейност според принципа за независимост. Ако получи указания (чл115 и 116 ) , те трябва да са в писмена форма и тогава са задължителни. Смисълът е , че писмените указания се прилагат към материалите по делото и прокурорът може винаги да се разграничи от становището на този, който е дал указанията.

Прокурорът е независим от съда, той поддържа позиция, която счита, че може да обоснове. Ако се измени фактическата обстановка, прокурорът повдига ново обвинение- чл.287, НПК, т.е. той има автономни правомощия, съдът не може да му попречи.

В досъдебното производство се упражнява съдебен контрол по отношение на действията на органите , които засягат права на човека- напр. мярка за неотклонение. Целта е независим орган (съда ) да каже дали има смисъл това посегателство или е произвол. Така се постига баланс м/у процесуалните правомощия на прокурора и грижа за правата на засегнатите. Убеждението си прокурорът излага в мотивите.

Независимост на разследващите органи

Според чл. 52 , НПК това са следователи и дознатели. Следователите са магистрати, те са част от съдебната власт, а дознателите са към изпълнителната вл. Поставя се въпросът за възможното влияние от страна на административния ръководител в/у разследването. По новия з-н подхода на законодателя към следователи и дознатели е унифициран, но по стария не е било така. Разследващите органи са значително по- ограничени при осъществяване на правомощията си, т.к. те са призвани да разследват за прокурора ; те са органи, които преустановяват дейността си в досъдебното производство с приключване на разследването. От органите на досъдебното производство единствено прокурорът продължава и в съдебната фаза- за да докаже обосноваността на обвинението. Затова той се определя като dominus litis в досъдебното производство с негови подчинени. Законът предвижда множество правомощия по ръководство и контрол в/у разследващите органи, а гл. прокурор може да удължи срока на разследването до изтичане на давността. Разследващите органи са длъжни да изпълняват указанията на прокурора, да го информират за хода на разследването, да се консултират с него и т.н. Функцията на прокурора е свързващото звено със съдебната фаза.

Разследващите органи имат право на оперативна самостоятелност- какви действия, в каква последователност ще ги извършат. Никакви указания не са задължителни за тях, когато те се произнасят окончателно със заключение за разследването. Тогава действат само въз основа на вътрешното си убеждение, изградило се от доказателствата и закона.