Лекции за изпита за правоспособност 2010 г. Структура и функции на съдилищата по зсв. Триинстанционно и двуинстанционно съдебно производство
Изтегляне 2.18 Mb.
|
| 3) Ако исковата молба се отнася до няколко акта, отбелязването се извършва в партидната книга на ответника, че иска се отнася до (посочва се кои) нотариални актове;
4) Образува се особено канцеларско дело, към което се прилага преписът от исковата молба, документите за платена такса и придружителното писмо до инстанцията, до която е адресирана. 5) В службите по вписванията, където има въведен програмен продукт за водене на имотни партиди, при надлежните отбелязвания върху екземплярите от исковата молба се записва и номерът на имотната партида, а исковата молба се вписва в част "В" на имотната партида. 6) Оригиналът на исковата молба с бележка за направеното отбелязване, се връща на правоимащия в срок до 3 дни. В някои служби, особено там, където СВ са разположени в сградата на районния или окръжния съд, преписката се изпраща служебно в инстанцията, до която е адресирана исковата молба. За София - се изпращат чрез куриер ежедневно. Заличаване на вписването на искова молба се извършва като в партидната книга срещу вписаната искова молба се отбележи съдебният акт, с който се постановява заличаването (обикновено - определение за прекратяване на производство по гр. д., образувано по искова молба с вх. №). Влязло в сила решение, постановено по вписана или отбелязана искова молба, се отбелязва по начина, посочен за вписване на исковата молба - по представен заверен препис от решението. Отбелязването на решението, след като получи пореден номер във входящия регистър, се отразява в партидната книга с кратко съдържание срещу направеното вече вписване на исковата молба или на акта, до който се отнася. Единият екземпляр се подрежда в актовата книга за други актове, ако решението замества такъв акт, или в канцеларското дело за отбелязванията, когато се отнася до вписан акт. Влязло в сила решение, постановено по невписана или неотбелязана искова молба, се вписва по начина, посочен за вписване на актове относно недвижими имоти по представена молба и заверен препис от решението. Вторият екземпляр от решението с надлежни отбелязвания се връща на заинтересования. Службите по вписванията водят: - книга, която се образува от подреждането на нотариалните актове -книга, която се образува от подреждането на другите актове - по чл. 4, букви "б" - "и" ; - книга, която се образува от подреждането на нотариалните актове за договорна ипотека; -книга, която се образува от подреждането на молбите за учредяване на законна ипотека; -книга, която се образува от подреждането на удостоверенията за вписвания по ЗОЗ ; -книга, която се образува от подреждането на актовете за налагане на възбрани; -входящ регистър; -партидна книга или картотека; -азбучен указател и -регистър за справки; -регистър за отказите и постановените по тях определения на окръжния съд; -книга, която се образува от подреждането на актовете, по които са постановени откази за вписване, отбелязване и заличаване, определенията за отказ, както и жалбите и определенията на окръжните съдилища по тях. Освен това службата по вписванията води и: а) описна книга на нотариалните дела; б) книга, образувана от извършените в района нотариални завещания и актове за отмяна на завещания; в) книга за записване на предадените за пазене, обявяване и връщане на саморъчни завещания; г) описна книга за саморъчните и нотариалните завещания; д) азбучен указател само за нотариални дела и завещания; е) книги, които се образуват от молби за заличаване на ипотеки и възбрани и за констативни протоколи. Всеки 200 подредени екземпляра от нотариални актове, съответно от преписи от документи, и 300 екземпляра от другите книжа образуват един том. Всеки том почва с нова номерация на листовете. Номерирането на документите и на томовете започва всяка година. До подвързването или подшиването им томовете се пазят в класификатори. В края на годината образуваните томове се подвързват, след като се номерират под непрекъснатия надзор на длъжностно лице от службата по вписванията. След това те се прошнуроват, подпечатват и заверяват от съдията по вписванията. Ако в края на годината останат нотариални актове или други книжа по-малко от 100, те пак образуват отделни томове, но не се подвързват отделно, а се подвързват заедно с предпоследния том на съответната книга за същата година. В партидната книга се нанасят последователно накратко, под името на всеки собственик и на определената за него страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него, като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е подреден актът. Азбучният указател съдържа имената на всички лица, за които има открита партида в партидната книга. Указателят се води по собственото име; всяко лице трябва да бъде означено с данните, посочени в чл. 6, ал. 1, буква "а" . Службите по вписванията предоставят устни и писмени справки относно наличните данни по книгите и регистрите. Те извършват: - устна справка; - издаване на удостоверение (писмена справка); - издаване на заверен препис от нотариални и други актове; - извършване на разпечатка от партида. Устни справки се дават по устно или писмено заявление на всяко лице, което поиска, и в негово присъствие, ако пожелае, при посочване на точни данни за трите имена и ЕГН на собственика и квитанция за внесена държавна такса. След извършване на устната справка натовареният с нея служител отбелязва последната в регистъра на справките и се подписва. Всяка справка чрез отдалечен достъп автоматично се отбелязва във водения за целта електронен регистър. Справка на нотариус може да се дава и по телефон, телефакс или друго техническо средство по ред, определен от министъра на правосъдието, като се отразява по реда за отразяване на устни справки. Справки могат да се правят и чрез отдалечен достъп по ред, определен от министъра на правосъдието. Писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване на преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата. 2.2. Видове писмени справки Службите по вписванията издават следните видове справки: а) справка по името на лицето, в която се отразява дали същото има открита партида, т. е дали е придобил и отчуждил имот/и, и се нанасят номерът на партидата и номерът от входящия регистър на актовете за собственост; б) справка за конкретен имот, в която се отразява дали посоченото лице е собственик и дали същият е обременен с вещни тежести или противопоставими права към момента на издаването на справката. В нея се посочва номерът на партидата, номера от входящия регистър на акта за собственост и на вписаната тежест, по чия молба е справката, за къде да послужи, размера на събраната държавна такса, както и приключената дата на вписванията и отбелязванията, изх. № (дата и часът на издаването й); в) справка за определен период от време, в която се отразява през изследвания период дали лицето е придобивало и отчуждавало недвижими имоти, както и посочените в предните алинеи данни (иска се най-често от банки, както и от органите на предварителното производство - дознатели, прокурори); г) справка за вписани или оставени на съхранение завещания; д) справка за заверки на подписи и договори, извършени от съдията по вписванията, когато е изпълнявал нотариални функции; е) други справки, отразяващи данни от налични вписвания. За да се направи справка в книгите за вписванията за един недвижим имот, преди всичко намира се в азбучния указател името на лицето, което се посочва за собственик на този имот, ако има партида, и по името на това лице се намира номерът на тома от партидната книга и страницата на неговата партида в тая книга. От партидната книга на собственика се узнава какви вписвания има за имотите, за които се иска справка, и в кои томове и под какви номера те са вписани. Входящият регистър, партидната книга, азбучният указател, регистърът за справки и регистърът за отказите и постановените по тях определения на окръжния съд се доставят надлежно номерирани, прошнуровани и заверени от Агенцията по вписванията. Писмените справки (удостоверения) се издават чрез писмена молба по партидата на определено лице или за определен недвижим имот. Молбата за издаване на удостоверение се подава в Службата по вписванията, завежда се във входящия регистър и се предава от служител на съдията по вписванията за разглеждане. Съдията по вписванията преценява редовността на молбата, приложените документи, включително размера на внесената държавна такса и с резолюция разпорежда изготвянето на удостоверението. Служител в Службата по вписванията извършва справката и изготвя удостоверението, като го подписва за "изготвил", след което го представя на съдията по вписванията за подпис. Подписаното удостоверение се извежда с изходящ номер от изходящия дневник на службата и се подпечатва, след което се връчва на молителя. В случай на постановен отказ от съдията по вписванията за вписване на акт, който се отнася до извършената справка, в удостоверението се отразяват и данните от регистъра. Определението за отказ се връчва на заинтересуваното лице срещу подпис. Връчването на определението се извършва от служител в Службата по вписванията в деловодството на същата, като на лицето се предава копие от определението на съдията по вписванията. При подадена жалба срещу отказа, същата се записва в регистъра по чл. 33, буква "л" към поредния номер, под който е записан самият отказ и се подрежда в книгата по чл. 33, буква "м" от ПВ , записва се и във входящия регистър и същия ден, заедно с преписката по нея, се изпраща от Службата по вписванията на съда. Издадените удостоверения се записват в регистъра за справки по чл. 33, буква "к" от ПВ. Подписаните и заверени копия от тях се нареждат в канцеларски дела и се пазят 5 години. 27. ОБРАЗУВАНЕ НА ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО.ПРИВЛИЧАНЕ НА ОБВИНЯЕМ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ И ДРУГИ МЕРКИ ЗА ПРОЦЕСУАЛНА ПРИНУДА. ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ НА АКТОВЕТЕ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО, ПРИВЛИЧАНЕТО И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МЕРКИ ЗА ПРОЦЕСУАЛНА ПРИНУДА.ОТКАЗ ЗА ОБРАЗУВАНЕ И ОБЖАЛВАНЕ. ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО-чл.191 и сл. НПК Досъдебното производство е една от фазите на наказателното производство по дела от общ характер. Тя обхваща досъдебната дейност на прокурора, следователя или дознателя, като се развива по предвидения в НПК ред. Стадиите на досъдебното производство са: образуване на досъдебно производство, разследване и действия на прокурора след завършване на досъдебното производство. Органи на досъдебното производство-са прокурорът и разследващите органи. Разпределение на делата в досъдебното производство между разследващите органи Разследването се провежда от следователи по дела: 1. за престъпления от общ характер по Наказателния кодекс; 2. за престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на Министерския съвет, съдии, прокурори и следователи или от държавни служители в Министерството на вътрешните работи или в Държавна агенция "Национална сигурност"; 3. за престъпления, извършени в чужбина. Извън тези случаи разследването се извършва от дознатели. Разследване по материали на Държавна агенция "Национална сигурност"-се провежда от прокурор. Прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като може да извършва отделни действия по разследването (чл. 46, ал. 2, т. 1 и 2 от НПК). За образуване на досъдебното производство трябва да са налице: законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление - чл. 207, ал. 1 от НПК. Законният повод трябва да съдържа указание за извършено престъпление от общ характер, а именно: 1. съобщение до прокурора или следователя за извършено престъпление; 2. информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване; 3. лично явяване на дееца пред органите на досъдебното производство с признание за извършено престъпление; 4. непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление - чл. 208, т. 1 - 4 от НПК. Достатъчно данни ще бъдат налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. В този случай, не се има предвид събран доказателствен материал, тъй като преди образуване на досъдебното производство няма процес, не са извършени действия по разследването и няма доказателства. Такива действия се извършват след образуване на досъдебното производство. Досъдебното производство се образува с постановление на прокурора (чл. 212, ал. 1 от НПК). В него се посочва датата и мястото на съставяне, законният повод и данните, въз основа на които се образува досъдебното производство и органът, който го е съставил (чл. 214, ал. 1 от НПК). Досъдебното производство се счита за образувано със съставяне на акта от първото действие по разследването, когато се извършва оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, когато незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства. В тези случаи разследващите органи, следователи или дознатели незабавно уведомяват прокурора не по-късно от 24 часа (чл. 212, ал. 2 и 3 от НПК). Когато прокурорът откаже да образува досъдебно производство, той уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението. По жалба на заинтересованите лица или по свой почин по-горният прокурор може да отмени постановлението и да образува досъдебно производство - чл. 213 от НПК. Привличане на обвиняем и предявяване на постановлението За да бъде едно лице привлечено като обвиняем, е необходимо да са налице следните предпоставки: 1. да е образувано досъдебно производство; 2. да са налице достатъчно доказателства за извършено престъпление от общ характер и за виновността на лицето в извършването му (достатъчно доказателства са налице, когато разследващият орган може да направи обоснован извод, че определено лице е извършило престъпление и този извод не се опровергава от други доказателства по делото); 3. да не са налице основания за прекратяване на наказателното производство (чл. 219, ал. 1 от НПК). Законът изисква незабавно да се привлече обвиняемият към наказателна отговорност при наличие на горепосочените предпоставки. Обвинението може да се повдигне само срещу наказателноотговорно лице. Наказателноотговорни са пълнолетните лица, навършили 18-годишна възраст и непълнолетните, навършили 14-години, но ненавършили 18 години, ако са могли да разбират свойството и значението на деянието и да ръководят постъпките си (чл. 31, ал. 1 и 2 от НК). Това обстоятелство се установява с назначаване на съдебнопсихиатрична експертиза на непълнолетно лице. Не са наказателноотговорни малолетните лица - ненавършили 14-годишна възраст. По отношение на тях, когато са извършили общественоопасни деяния, могат да бъдат приложени съответните възпитателни мерки (чл. 32 от НК). Не е наказателноотговорно лицето, което действа в състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството и значението на извършеното или да ръководи постъпките си (чл. 33, ал. 1 от НК). В този случай се привлича лицето като обвиняем и при съмнение или достатъчно данни за невменяемост. Едва когато се изготви съдебнопсихиатрична експертиза и се установи, че лицето е невменяемо, досъдебното производство се прекратява. Привличането на обвиняем към наказателна отговорност е процесуално действие, към което се пристъпва, когато на досъдебното производство се съберат достатъчно доказателства за вината на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство - чл. 219, ал. 1 от НПК. Привличането на обвиняем става със съставяне от разследващия орган на постановление за привличане като обвиняем и вземане на мярка за неотклонение. Разследващият огран докладва незабавно на прокурора за привличането на обвиняемия и съставянето на постановлението (чл. 219, ал. 1 от НПК). Разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него, за което също докладва на прокурора (чл. 219, ал. 2 от НПК). В горната част на постановлението се посочва датата и мястото на издаването, органът, който го съставя, съответната служба по разследване, номерът на делото по описа на службата, трите имена на лицето, което се привлича като обвиняем, къде и кога е роден, ЕГН и адресът, на който може да бъде призован, деянието, за което се привлича под отговорност и правната квалификация; от фактическа страна се посочва времето, мястото и начинът на извършване на престъпното деяние, ако те са повече от едно, всяко престъпление се конкретизира в отделни пунктове на обвинението; от правна страна се цитира цифровото обозначение на нарушените текстове от Наказателния кодекс (правна квалификация на престъплението); доказателствата, на които се основава привличането (ако това няма да затрудни разследването), мярката за неотклонение, ако такава се взема и правата му по чл. 55 от НПК (вкл. правото му да откаже да даде обяснения и да има защитник) - чл. 219, ал. 3 от НПК. Ако в процеса на разследване се разкрият основания за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление или съществено се изменя фактическата обстановка, или се налага да се включат нови престъпления или да се привлекат нови лица, разследващият орган докладва на прокурора и извършва ново привличане на обвиняемия (чл. 225 от НПК). На обвиняемият се разясняват правата му по закон в това му процесуално качество: да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения, да се изказва последен, да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси и да има защитник пълномощие или по назначение (чл. 55, ал. 1 от НПК). Разследващият орган предявява постановлението за привличане на обвиняемия и неговия защитник, за да се запознаят с пълното му съдържание и при нужда дава допълнителни разяснения. След като се запознаят със съдържанието и правата на обвиняемия, постановлението се подписва от защитника, обвиняемия и разследващия орган. Препис от постановлението се връчва на обвиняемия (чл. 219, ал. 4 от НПК). На обвиняемия се дава право да организира защитата си и при необходимост предявяването на постановлението за привличане и разпита се отлага за срок до 72 часа. Ако обвиняемият не се яви със защитник, органът по разследването му предявява постановлението за привличане, а в случаите по чл. 94, ал. 1 от НПК му назначава служебен защитник (чл. 219, ал. 6 от НПК). Законодателят е предвидил забрана органът по разследването да извършва процесуални действия с участието на обвиняемия, ако не е изпълнил задълженията си по чл. 219, ал. 1 - 6 от НПК). Обвиняемият по наказателното производство не може да бъде разпитван в друго качество в рамките на същото наказателно производство. Обвиняемият може да бъде свидетел, само при условията на чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК, когато спрямо него производството е прекратено или е завършило с влязла в сила присъда. Мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда При определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия - чл. 56, ал. 3 от НПК. Спрямо обвиняемия по дело от общ характер се взема една от следните мерки за неотклонение: - подписка; гаранция; домашен арест; задържане под стража - чл. 58 от НПК. Мерките за неотклонение подписка и гаранция се вземат от разследващия орган, а домашният арест и задържането под стража - от първоинстанционния съд по искане на прокурора. Разследващият орган определя мярката подписка или гаранция с постановлението за привличане на обвиняем. Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда. В акта, с който се определя мярката за неотклонение, се посочват: времето и мястото на издаването му; органът, който го издава; делото, по което се издава; трите имена на обвиняемия; престъплението, за което е привлечен като обвиняем, и мотивите за определената мярка. Актът се предявява на обвиняемия, който се задължава да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес. Подписка-състои се в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Гаранция-може да бъде в пари или ценни книжа. При определяне на гаранцията се взема предвид и имущественото положение на обвиняемия. Гаранцията, взета от органи на досъдебното производство, може да се обжалва от обвиняемия или неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд в срока за представянето й. Съдът разглежда незабавно делото в закрито заседание и се произнася с определение, което е окончателно.Гаранцията може да бъде представена от обвиняемия или от друго лице. При изменение на мярката за неотклонение от по-тежка в гаранция обвиняемият се освобождава след внасянето й. Оттегляне на гаранцията не се допуска. Гаранцията се освобождава, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието. Домашният арест се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган. Мярка за неотклонение задържане под стража се взема, след издирване на обвиняемия, ако местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено; ако се намира извън пределите на страната и местоживеенето му не е известно или не може да бъде призован по други причини, или е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си, когато обвинението се повдига при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 и 3 НПК (чл. 56, ал. 2 от НПК). Когато в досъдебното производство се установи, че не е налице опасността обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление, прокурорът по свой почин изменя мярката за неотклонение задържане под стража в по-лека или я отменя - чл. 63, ал. 6 от НПК. Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от една година, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от две години, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца. За задържането под стража незабавно се уведомява: 1. семейството на обвиняемия; 2. работодателят на обвиняемия, освен ако обвиняемият заяви, че не желае това; 3. Министерството на външните работи, когато задържаният е чужд гражданин. Децата на задържания, ако нямат близки, които да се грижат за тях, се настаняват незабавно чрез съответната община или кметство в детска ясла, детска градина или интернат. В определението на съда, с което се взема мярката за неотклонение, се посочват: - времето и мястото на издаването му; - органът, който го издава; - делото, по което се издава; - трите имена на обвиняемия; - престъплението, за което е привлечен като обвиняем; мотивите за определената мярка. Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|