Лекции за изпита за правоспособност 2010 г. Структура и функции на съдилищата по зсв. Триинстанционно и двуинстанционно съдебно производство
Изтегляне 2.18 Mb.
|
| То се предявява на обвиняемия, който се задължава да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес - чл. 59 от НПК.
Други мерки Забрана за доближаване до пострадалия Забрана за напускане на пределите на Република България Отстраняване на обвиняемия от длъжност Настаняване за изследване в психиатрично заведение Актове на органите на досъдебното производство В досъдебното производство прокурорът и разследващите органи се произнасят с постановления. Обжалване на постановленията Постановленията на разследващия орган се обжалват пред прокурора. Постановленията на прокурора, които не подлежат на съдебен контрол, се обжалват пред прокурор от по-горестоящата прокуратура, чието постановление не подлежи на обжалване. Жалба срещу постановленията Жалбата срещу постановленията на органите на досъдебното производство може да бъде устна или писмена. Писмената жалба трябва да бъде подписана от подателя, а за устната жалба се съставя протокол, който се подписва от подателя и от лицето, което я приема. Жалбата се подава чрез органа, който е издал постановлението, или направо до прокурора, който е компетентен да я разгледа. В първия случая тя се изпраща незабавно на съответния прокурор с писмено становище. Жалбата не спира изпълнението на обжалваното постановление, освен ако съответният прокурор постанови друго. Прокурорът е длъжен да се произнесе по жалбата в тридневен срок от получаването й. 28. ПРОВЕЖДАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕ. ДОКАЗВАНЕ, СПОСОБИ НА ДОКАЗВАНЕ, ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА. ПРОТОКОЛИ ЗА ДЕЙСТВИЯ ПО РАЗСЛЕДВАНЕТО-ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ. ПРЕДЯВЯВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО. ЗАКЛЮЧИТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА РАЗСЛЕДВАЩИЯ ОРГАН-ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ. – ЧЛ.226 – 241 НПК Действия преди предявяване на разследването Когато намери, че са извършени всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина, разследващият орган докладва делото на прокурора. Прокурорът проверява дали разследването е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно. Когато прокурорът установи, че при разследването е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила или че не са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина, или че се налага ново привличане, той сам извършва необходимите действия или указва на разследващия орган да ги извърши. Предявяване на разследването След извършване на действията по чл. 226 разследващият орган предявява разследването. За предявяването на разследването се призовават обвиняемият и неговият защитник. За предявяването на разследването се призовава пострадалият и неговият повереник, ако е направил искане за това. Когато не се яви обвиняемият или неговият защитник, ако участие на защитник е задължително, или обвиняемият не е могъл своевременно да упълномощи защитник и поиска да организира защитата си, ново предявяване на разследването се насрочва в срок до 72 часа. Ако обвиняемият отново се яви без упълномощен от него защитник, разследващият орган му предявява разследването, като в случаите на чл. 94, ал. 1 му назначава защитник. Неявяването на пострадалия или на неговия повереник, когато е редовно призован, не е основание за насрочване на ново предявяване. Разследването не се предявява на пострадалия, ако не е намерен на посочения от него адрес за призоваване в страната. Преди предявяването разследващият орган разяснява на явилите се лица техните права. Разследването се предявява, като разследващият орган предоставя на явилите се лица всички материали по него за проучване. Прокурорът може да предяви разследването, когато сам е извършил действията по чл. 226, ал. 3 . В този случай прокурорът не изготвя заключение. Запознаване с материалите Разследващият орган определя срок за проучване на материалите в зависимост от фактическата и правната сложност на делото, от неговия обем и от други обстоятелства, които могат да имат значение за времетраенето на проучването. Когато някое от явилите се лица не е в състояние да проучи материалите, разследващият орган е длъжен да му ги разясни, а при нужда да му ги прочете. Когато някой откаже да проучи материалите, отказът и причините за това се отбелязват в протокола за предявяване на разследването. Искания, бележки и възражения След като проучат материалите, съответните лица могат да правят искания, бележки и възражения.Писмените искания, бележки и възражения се прилагат към делото, а устните се вписват в протокола за предявяване на разследването. Допълнителни действия по разследването-При извършване на допълнителни действия по разследването могат да присъстват и лицата, по искане на които те са предприети. След извършване на допълнителните действия разследващият орган повторно предявява разследването. Заключение на разследващия орган-След окончателното приключване на разследването разследващият орган съставя заключение. Обвинително заключение-Разследващият орган съставя обвинително заключение, когато установи, че извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него е доказано по несъмнен начин. В обстоятелствената част на обвинителното заключение се посочват накратко: извършеното от обвиняемия престъпление; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; данните за личността на обвиняемия; доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства, и правната квалификация на деянието. В заключителната част на обвинителното заключение се посочват: прокуратурата, на която се изпраща делото, датата и мястото на съставянето на заключението и името и длъжността на съставителя. Към обвинителното заключение се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените доказателствени материали; справка за направените разноски и справка за взетите мерки за обезпечение, както и справка за настаняването на децата в случаите по чл. 63, ал. 8 . Заключение за прекратяване или спиране на наказателното производство Когато установи, че са налице основанията за това, разследващият орган съставя заключение за прекратяване или спиране на наказателното производство. В заключението се посочват: престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем; основанията, поради които наказателното производство трябва да се прекрати или спре; датата и мястото на съставянето на заключението и името и длъжността на съставителя. В протокола се посочва датата и мястото на действията по разследването и съдебните следствени действия, времето, когато са започнали и завършили, лицата, които са участвали, направените искания, бележки и възражения, извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства (чл. 129, ал. 1 от НПК). Протоколът се подписва от органа, извършил действието, както и от другите участници в наказателното производство (чл. 129, ал. 2 от НПК). При предявяване на постановлението за привличане на обвиняем, разследващият орган връчва срещу подпис препис от постановлението на обвиняемия (чл. 219, ал. 4 от НПК). В други случаи преписи от протоколи не се връчват. Протоколите за разпит, очна ставка, оглед на местопроизшествието, разпознаване, следствен експеримент, за изготвяне на звукозапис и видео запис се изготвят в един екземпляр. Протоколите за обиск, претърсване и изземване, освидетелстване, се изготвят най-малко в два екземпляра, като вторият се предава на лицето, спрямо което са извършени тези действия (чл. 236, ал. 4 от НПК). Ако лицата не желаят да се подпишат, се осигуряват двама свидетели, които удостоверяват с подписите си, че съдържанието на протокола е известно и е прочетено на тези лица, както и че същите отказват да го подпишат. Органът на досъдебното производство отбелязва причините за отказа или невъзможността да се подпише протокола (чл. 236, ал. 3 от НПК). Всички поправки, изменения и допълнения в протокола трябва да бъдат удостоверени с подписа на лицата, които са го подписали. На всяко лице трябва да му бъде разяснено правото да прави поправки, изменения, и допълнения (чл. 130 и чл. 236, ал. 2 от НПК). Страните се подписват освен в края на протокола и на всяка страница отгоре и отдолу на текста, за да не се добавя текст недобросъвестно (чл. 237, ал. 4 от НПК). След прочитане на протокола, разпитаният може да направи нови искания, бележки и възражения. В този случай протоколът се продължава и отново се подписва от страните. Органът на досъдебното производство съставя протокол за разпит и когато има звукозапис (чл. 239, ал. 1 от НПК) и видеозапис (чл. 240 от НПК). Звукозаписът и видеозаписът се прилагат към протокола (чл. 239, ал. 3 и чл. 240 от НПК). Касетата (дискетата) със звукозаписа или видеозаписа се запечатва в плик и се надписва, като се посочва органът извършил разпита, делото, името на разпитания и датата на разпита. Полагат се подписи от разследващия орган и разпитаното лице (чл. 239, ал. 3 от НПК). Срок за извършване на разследването Разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му. Прокурорът може да определи по-кратък срок. Ако този срок се окаже недостатъчен, той може да го продължи до изтичане на срока по ал. 1. По искане на прокурора, когато делото представлява фактическа и правна сложност, прокурор от по-горестоящата прокуратура може да удължи срока по ал. 1 с не повече от четири месеца. В изключителни случаи този срок може да бъде удължаван от главния прокурор. Искането за удължаване на срока се изпраща не по-късно от петнадесет дни преди изтичане на сроковете по ал. 1 и 2. В него се посочват причините, поради които разследването не може да приключи в срок, извършените действия по разследването, както и тези, които трябва да бъдат извършени. Прокурорът от по-горестоящата прокуратура, съответно главният прокурор, може да определи по-кратък срок от поискания. В този случай продължаването се извършва по реда на ал. 2 и 3. Прокурорът, който удължава срока за извършване на разследването, се произнася и по мерките за процесуална принуда. Действия по разследването, извършени извън сроковете по ал. 1 - 3, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата. Взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменят от прокурора след изтичане на повече от две години от привличането в случаите на тежко престъпление и повече от една година - в останалите случаи. Ако прокурорът не изпълни задължението си по ал. 8, мерките за процесуална принуда се отменят по искане на обвиняемия или на неговия защитник от съответния първоинстанционен съд. Съдът се произнася еднолично в закрито заседание с определение, което подлежи на обжалване в тридневен срок пред въззивния съд. Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно. Изпращане на делото на прокурора-След като състави заключението, разследващият орган незабавно изпраща делото на прокурора. Протоколи за действия по разследването. Съгласно чл. 127 от НПК протоколите са писмени доказателствени средства за действията по разследване, за съдебните следствени и други процесуални действията изготвяне на веществени доказателствени средства и други документи. Те са процесуално-технически средства за възпроизвеждане на досъдебното производство или пред съда на релевантни за делото факти. Те са носители на информация за конкретни факти от обективната действителност. Изготвените протоколи за действията по разследването следва да отговарят на следните изисквания: 1. да бъдат изготвени по предвидения в НПК ред, за да са годно доказателствено средство; 2. да отразяват достоверни обстоятелства в противен случай е налице доказателствено средство без да има доказателство. Протоколите, съставени при условията и по реда, предвиден в НПК, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства (чл. 131 от НПК Доказване Предмет на доказване - в наказателното производство подлежат на доказване 1. извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; 2. характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; 3. другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение. Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи, а по дела, образувани по тъжба на пострадалия - върху частния тъжител. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен. Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в НПК. Доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или на други доказателствени средства. Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в НПК. Доказателствата се установяват чрез гласни, веществени и писмени доказателствени средства. Гласни док.средства са обясненията на обвиняемия и свидетелските показания. Обвиняемият може да дава обяснения във всеки момент на разследването и на съдебното следствие. Той има право да откаже да дава обяснения. Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия. Със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина. НПК определя кои лица не могат да бъдат свидетели и кои лица могат да откажат да свидетелства. Чл. 118. (1) Не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен: 1. обвиняемия, спрямо когото производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда; 2. пострадалия, частния обвинител, гражданския ищец, гражданския ответник; 3. поемните лица, както и служители на МВР или на военната полиция, присъствали при извършване на оглед и свързаните с него претърсване и изземване. (2) Лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. (3) Не могат да бъдат свидетели и лицата, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях. Чл. 119. Съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, могат да откажат да свидетелстват. Веществени док.средства - когато не могат да се отделят от мястото, където са намерени, както и в други предвидени в този кодекс случаи, се изготвят фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, записи върху носител на компютърни информационни данни, планове, схеми, отливки или отпечатъци. Изготвянето на веществени доказателствени средства се отразява в протокола за съответното действие или в отделен протокол, който се подписва от органа, извършил действията, и от специалиста - технически помощник Писмени док.средства – това са протоколите за действията по разследване, съдебните следствени и другите процесуални действия, протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства и други документи. Способи на доказване в наказателното производство са разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент, разпознаване на лица и предмети и специални разузнавателни средства. В досъдебното производство огледът, претърсването, изземването, следственият експеримент и разпознаването на лица и предмети се извършват в присъствието на поемни лица. 29. ДЕЙСТВИЯ НА ПРОКУРОРА СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО. ПРАВОМОЩИЯ НА ПРОКУРОРА.СЪДЕБЕН КОНТРОЛ ЧЛ.242 -246 от НПК Правомощия на прокурора - след като получи делото, прокурорът прекратява, спира наказателното производство, внася предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или предложение за споразумение за решаване на делото, или повдига обвинение с обвинителен акт, ако са налице основанията за това. Когато при предявяване на разследването разследващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения, прокурорът му указва да ги отстрани или ги отстранява сам. Прокурорът осъществява тези си правомощията в най-кратък срок, но не по-късно от един месец от получаване на делото. Прекратяване на наказателното производство от прокурора Прокурорът прекратява нак.производство в случаите на чл. 24, ал. 1 от НПК и когато намери, че не е доказано участие на обвиняемия в престъплението - чл. 243, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. В чл. 24, ал. 1 от НПК са посочени следните основания за прекратяване: а) деянието не съставлява престъпление; Разпоредбата на чл. 9 от НК дава законова дефиниция на понятието престъпление - престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Това законово определение е допълнено с едно важно уточнение във втората алинея на същия член, което гласи, че не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. б) деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; По същество амнистията заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния или освобождава от наказателна отговорност и от последиците на осъждането за определени престъпления - чл. 83 от НК. Амнистията е всеобща и засяга абсолютно всички извършители на определен вид деяния без оглед на личността на амнистираните. в) наказателната отговорност е погасена поради изтичането на предвидената в закона давност ; Давността на наказателното преследване може да бъде спирана или прекъсвана по правилата на чл. 81, ал. 1 - 2 от НК, но независимо от това наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК. Във втория случай става въпрос за неизпълнение на наложено вече наказание с влязла в сила присъда в сроковете по чл. 82, ал. 1 от НК. И в този случай, независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в ал. 1 на чл. 82 от НК. Амнистията или давността не са пречка за възобновяването на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда. г) деецът е починал (чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК ); д) след извършване на престъплението, деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта (чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК ); е) спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото (чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК ); За едно и също престъпление, срещу едно и също лице не може да се води повторно наказателно производство, поради което всяко последващо производство се прекратява. ж) в предвидените в особената част на НК случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора (чл. 24, ал. 1, т. 7 от НПК ); з) деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки; и) в предвидените в особената част на НК случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционният съд направи искане за прекратяване на наказателното производство. Инициативата да се води дело срещу извършителя на престъпното деяние е предоставена на пострадалия. й) по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателното производство в друга държава к) деецът е лице, действало като служител под прикритие в рамките на правомощията му по закон (чл. 24, ал. 1, т. 11 от НПК ); л) когато прокурорът намери, че не е доказано участие на обвиняемия в престъплението След като прекрати наказателното производство с постановление, прокурорът е задължен да изпрати препис от него на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници или на ощетеното юридическо лице. За да бъдат защитени техните права от евентуално незаконосъобразно прекратяване от страна на прокурора, разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК предвижда съдебен контрол на акта, с който се прекратява нак.производство. Обвиняемият, пострадалият или ощетеното юридическо лице имат възможност да се запознаят с постановлението за прекратяване - прокурорът е задължен да им изпрати препис. Съд. контрол върху прекратяването - в 7-дневен срок от получаване на преписа, пострадалият (респ. неговите наследници), обвиняемият и ощетеното юридическо лице могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд, според правилата за родовата подсъдност - чл. 243, ал. 3 от НПК. Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от 7 дни от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство - чл. 243, ал. 4 от НПК. Съдът разполага с три възможности предвидени в чл. 243, ал. 5 от НПК: 1. Съдът може да потвърди постановлението, ако прецени, че са спазени всички законови изисквания от прокурора и прекратяването е съобразено с ъс събраните по делото доказателства. Жалбата следва бъде оставена без уважение, тъй като същата се явява неоснователна. 2. Съдът може да измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства. Това означава да посочи друго основание за прекратяване на наказателното производство, което може да ползва жалбоподателя или да му създаде правна възможност за ново обжалване. 3. Съдът може да отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. Указанията най-често са свързани със събиране на нови доказателства, посочени от жалбоподателя и приети от съда за основателни. Определението на съда може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, неговия защитник, от пострадалия или неговите наследници или от ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. Въззивният съд се произнася в закрито заседание, определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. В чл. 243, ал. 9 от НПК е създадена възможност, когато не са били налице основанията за прекратяване на наказателното производство, постановлението, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия, или от ощетеното юридическо лице, служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестояща прокуратура. .Спиране на наказателното производство от прокурора Прокурорът спира наказателното производство в случаите на чл. 25 и чл. 26 от НПК, когато извършителят на престъплението не е разкрит и при продължително отсъствие на единствен свидетел-очевидец извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриването на обективната истина, освен ако може да бъде разпитан по делегация, чрез телефонна или видеоконференция - чл. 244, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Този текст визира следните основания за спиране: - според първото основание нак.пр-во се спира, когато след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството.; - чл. 25, ал. 1, т. 2 от НПК съдържа второто основание за спиране, като се имат предвид случаите на чл. 269, ал. 3 от НПК, ако разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина.; Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|