Лекции за изпита за правоспособност 2010 г. Структура и функции на съдилищата по зсв. Триинстанционно и двуинстанционно съдебно производство
Изтегляне 2.18 Mb.
|
| Приключване на съдебното следствие
Когато са извършени всички съдебни следствени действия, председателят на съдебния състав запитва страните имат ли искания за извършване на нови съдебни следствени действия, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Ако страните не направят искания или направените са неоснователни, председателят обявява съдебното следствие за приключено. 33. РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО.ЗАСЕДАНИЕ ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ, АКТОВЕ НА СЪДА – ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ. Чл. 291- чл.312 НПК След приключване на съдебното следствие съдът пристъпва към изслушване на съдебните прения-започват с реч на прокурора, съответно на частния тъжител. След това се дава последователно думата на частния обвинител и неговия повереник, на гражданския ищец и неговия повереник, на гражданския ответник и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия. Страните, които участват в съдебните прения, могат да се позовават само на доказателства, които са били събрани и проверени на съдебното следствие по реда, установен в НПК. Заявлението на прокурора, че наказателното производство следва да се прекрати или да бъде постановена оправдателна присъда, не освобождава съда от задължението му да се произнесе по вътрешно убеждение. Възобновяване на съдебното следствие - страните могат да искат извършването на нови съдебни следствени действия. Когато намери, че искането е основателно, съдът прекратява съдебните прения, възобновява съдебното следствие и след извършване на новите съдебни следствени действия отново пристъпва към изслушване на съдебните прения. Всяка страна има право да направи реплика по повод на твърденията и доводите на другите страни. Защитникът и подсъдимият имат право на последна реплика. Има забрана за ограничаване на съдебните прения по време - съдът не може да ги ограничи по време.. Председателят на състава може да прекъсне страните само когато те явно се отклоняват по въпроси, които не се отнасят до делото. Последна дума на подсъдимия След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума.Съдът е длъжен да осигури на подсъдимия пълна възможност да изрази в последната си дума своето окончателно отношение към обвинението. При последната дума подсъдимият не може да бъде подлаган на разпит. Съдът не може да ограничава времето за последната дума на подсъдимия. Председателят може да прекъсне подсъдимия само когато той явно се отклонява по въпроси, които не се отнасят до делото. Възобновяване на съдебното следствие – ако при последната дума подсъдимият посочи нови данни, които имат значение по делото, съдът възобновява съдебното следствие и отново изслушва пренията на страните и последната дума на подсъдимия. След като изслуша последната дума на подсъдимия, съдът се оттегля на тайно съвещание, за да постанови присъдата.При постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава следните въпроси: 1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно; 2. съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация; 3. подлежи ли подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл. 23 - 25 и 27 от Наказателния кодекс какво общо наказание да му се наложи; 4. налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 61, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от Наказателния кодекс ; 5. да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателният срок при условно осъждане, а в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс - каква възпитателна мярка да се наложи; 6. какъв първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи; 7. на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане; 8. налице ли са условията по чл. 68 и 69 от Наказателния кодекс и какво наказание подсъдимият да изтърпи; 9. налице ли са условията на чл. 53 от Наказателния кодекс ; 10. да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер; 11. какво да стане с веществените доказателства; 12. на кого да се възложат разноските по делото. Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления или няколко лица са участвали в извършването на едно или няколко престъпления, съдът обсъжда и решава въпросите по ал. 1 за всяко лице и за всяко престъпление поотделно. Когато е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока за обжалването. Когато при съвещанието съдът намери, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени, той възобновява съдебното следствие. Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата Присъдата се издава в името на народа. В уводната част на присъдата се посочват: датата на издаването й; съдът, имената на членовете на състава, на съдебния секретар и на прокурора; делото, по което се издава присъдата; името на подсъдимия и престъплението, за което е повдигнато обвинението. В мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. В диспозитива се посочват данни за самоличността на подсъдимия и се излага решението на съда по въпросите, посочени в чл. 301 . В него се посочва и съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок. В случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 във връзка с чл. 289, ал. 2 съдът признава подсъдимия за виновен и прилага съответния закон за амнистията или правилата за давност; в случаите на чл. 61, ал. 2, предложение първо от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага възпитателна мярка, в случаите по чл. 78а от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага административно наказание. Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания. Въпроси, по които съдът може да се произнесе и с определение Съдът може да се произнесе и с определение по въпросите относно: 1. определяне на общо наказание на основание чл. 25 , 27 и прилагането на чл. 53 от Наказателния кодекс ; 2. първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е пропуснал да направи това с присъдата; 3. налице ли са условията по чл. 68, 69, 69а и чл. 70, ал. 7 от Наказателния кодекс и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият; 4. веществените доказателства и разноските по делото. Произнасяне по гражданския иск Съдът се произнася по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност. Срок за излагане на мотивите на присъдата Мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата, но не по-късно от петнадесет дни. По дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от тридесет дни.Произнасяне по мярката за неотклонение и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията След постановяване на присъдата съдът се произнася и по мярката за неотклонение. Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание, по-леко от лишаване от свобода, или е оправдан, мярката за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона. В този случай задържаният подсъдим се освобождава още в съдебната зала. Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията. Подписване и обявяване на присъдата Присъдата се обявява от председателя незабавно, след като е подписана от всички членове на състава на съда. Когато изготвянето на мотивите е отложено, председателят обявява само диспозитива, подписан от всички членове на състава на съда. Подписването на мотивите от съдебните заседатели е задължително, когато присъдата е подписана при особено мнение. Особеното мнение се отбелязва при подписване на присъдата, съответно на диспозитива, и се излага в писмена форма в срока по чл. 308 . Когато е наложено наказание лишаване от свобода на гражданин на друга държава, с която Република България има договор за трансфер на осъдени лица, съдът уведомява осъдения за възможността да поиска да изтърпи наложеното му наказание в държавата, чийто гражданин е. Протокол за съдебното заседание Съдържание на протокола В протокола за съдебното заседание, освен данните по чл. 129, ал. 1 , се посочват: 1. неявилите се лица и причините за неявяването; 2. данни за личността на подсъдимия; датата, на която му е връчен препис от обвинителния акт или от тъжбата с разпореждането;3. обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и отговорите на вещите лица; 4. всички разпореждания на председателя и определения на съда; 5. прочетените документи и протоколи, както и използваните кинозаписи, звукозаписи или видеозаписи; 6. кратко съдържание на съдебните прения и на последната дума на подсъдимия; 7. обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване. Протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от съдебния секретар. Съдът може да разпореди изготвянето и на звукозапис и видеозапис на съдебното заседание при спазване разпоредбите на чл. 237 - 239 . Поправки и допълнения в протокола Страните имат право в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения. Исканията се разглеждат от председателя, а при отказ на председателя да ги уважи - от състава на съда в закрито заседание. 34. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО ОТ СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК И ОТ СЪДА.ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО. Чл. 287-290 НПК Изменение на обвинението Когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които не са били известни на органите на досъдебното производство, прокурорът повдига ново обвинение, ако тези обстоятелства са основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен или военен съд. Извън тези случаи, съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение. Когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3 , прокурорът на основание чл. 48 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 . В този случай съдът отлага съдебното заседание, ако подсъдимият или неговият защитник поискат да се подготвят по новото обвинение. Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора. Прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на съответния прокурор Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато: 1. е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник; 2. на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен съд или от военен съд. Прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание Съдът прекратява наказателното производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 - 10 и ал. 4 .Когато основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 се разкрият в съдебно заседание и подсъдимият направи искане производството да продължи, съдът се произнася с присъда. Когато прекратява наказателното производство, съдът се произнася по веществените доказателства, отменя наложените на подсъдимия мерки за процесуална принуда, а мярката за обезпечаване на гражданския иск - ако основанието за нейното вземане е отпаднало. Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа. Спиране на наказателното производство в съдебно заседание Съдът спира наказателното производство в случаите на чл. 25 и 26 . Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. 35. СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО В ДОСЪДЕБНО И СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО. ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ С НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ.РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛАТА ОТ СЪДА ПО ИСКАНЕ НА ОБВИНЯЕМИЯ. Чл. 381-чл.384 НПК Предпоставки за прилагане на института на споразумението Първата предпоставка е видът на делата, по които може да се прилага новата тази процедура. Законодателят е предвидил, че по отношение на определена група дела, образувани за извършването на определени престъпления, не може да се прилага институтът на споразумението. Това са дела за извършени тежки умишлени престъпления с изключително висока степен на обществена опасност. Втората предпоставка, за да приключи делото със споразумение, се изразява в това, че причинените имуществени вреди от обвиняемия трябва да бъдат възстановени на пострадалото лице или обезпечени (чл. 381, ал. 3 от НПК). Предмет на възстановяване или обезпечаване са само имуществените вреди, които са елемент от състава на дадено престъпление, т. е. т. нар. "съставомерни имуществени вреди". Третата предпоставка е свързана с лицата, които могат да предложат решаването на делото със споразумение. Законодателят е предвидил, че споразумение могат да предлагат само прокурора и защитника, не и обвиняемият. Четвъртата предпоставка е свързана с постигане на съгласие между страните по въпросите, предвидени в чл. 381, ал. 5, т. 1 - 6 от НПК. А именно, страните следва да постигнат съгласие относно: има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно; съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация; какъв да бъде видът и размерът на наказанието; какъв да бъде първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл. 66 от НК; на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане; каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите на чл. 64, ал. 1 от НК; какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателното производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото. НПК установява изрична форма, в която се изготвя споразумението. Съгласно чл. 381, ал. 5 от НПК споразумението се изготвя в писмена форма и то трябва да бъде подписано от прокурора и защитника. В закона е предвидено, че последен подписва споразумението обвиняемият. Законодателят е предвидил, че предпоставка за прилагането на тази диференцирана процедура е изричният отказ на обвиняемия от съдебното разглеждане на делото. Въз основа на това изискване той декларира, че се отказват от възможността наказателното дело да приключи по традиционната процедура. В чл. 381, ал. 7 от НПК е предвидена възможност, когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, да бъде постигнато споразумение за някои от лицата или за някои от престъпленията. В такива случаи, ако съдът одобри такова споразумение, съставът няма право впоследствие да гледа делото по традиционната процедура. Със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Производство пред съда по одобряване на изготвеното споразумение на досъдебното производство Изготвянето на споразумението между прокурора и защитника не води до прекратяване на делото, защото то се явява едно предложение до съда, което следва да бъде разгледано от него и да бъде одобрено, за да породи правните последици на влязла в в сила присъда (чл. 383, ал. 1 от НПК). След изготвяне на споразумението прокурорът следва "незабавно" да го внесе заедно с делото (чл. 382, ал. 1 от НПК). След като ги получи, съдът е задължен да насрочи делото в 7-дневен срок, като го разглежда еднолично (чл. 382, ал. 2 от НПК). Производството по делото протича в открито съдебно заседание, което подчертава публичността му, като в него участвуват прокурорът, защитникът и обвиняемият (чл. 382, ал. 3 от НПК). Съдът следва да зададе няколко въпроса на обвиняемия, а именно: разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението (чл. 382, ал. 4 от НПК). По внесеното споразумение е предвидено, че съдът може да прави промени в него, които се обсъждат с прокурора и защитника. Последен се изслушва обвиняемият (чл. 382, ал. 5 от НПК). Съдържанието на окончателното споразумение се вписва във водения съдебен протокол във връзка с протичащото съдебно заседание и се подписва от прокурора, защитника и обвиняемия (чл. 382, ал. 6 от НПК). Окончателното съдържание на споразумението се одобрява от съда, ако не противоречи на закона или морала (чл. 382, ал. 7 от НПК). Актът, с който съдът одобрява споразумението, е определение. То е окончателно. Със същото определение съдът прекратява и слага край на наказателното производство, като постановеният съдебен акт не подлежи на обжалване (чл. 382, ал. 9 от НПК). При неодобряване на споразумението, съдът връща делото на прокурора и наказателното производство следва да се продължи по традиционната процедура (чл. 382, ал. 8 от НПК). В този случай законът е предвидил, че направеното пред съда самопризнание от страна на обвиняемия няма доказателствена стойност. Това създава гаранции за свободното упражняване на правото на обвиняемия да дава обяснения по делото. Последици от прекратяване на наказателното производство със споразумение Одобреното от съда споразумение, изготвено между прокурора и защитника и подписано от тях и обвиняемия, има характера на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 от НПК). Определението, с което се одобрява споразумението, е окончателно, което означава, че актът и споразумението, одобрено с него, не подлежат на въззивно и касационно обжалване. Такова определение подлежи на контрол само по Глава тридесет и трета от НПК, където е предвиден редът за проверка поради новооткрити обстоятелства на съдебните актове, влезли в законна сила - присъди, решения и определения (чл. 419 от НПК). Когато при изготвяне на споразумението се окаже, че деянието, за което се изготвя, е извършено при условията на чл. 68, ал. 1 от НК, съдът е длъжен да се произнесе и относно изтърпяването на отложеното наказание, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК (чл. 383, ал. 2 от НПК). В процесуалния закон е предвидено, че когато се изготвя споразумение за престъпление, извършено при условията на чл. 68, ал. 2 от НК, отложеното наказание не се изтърпява. Става въпрос за случаите, когато в изпитателния срок деецът извърши престъпление при форма на вината - непредпазливост (чл. 383, ал. 3 от НПК). Изготвяне на споразумение в съдебната фаза на процеса Предпоставките и условията, на които трябва да отговаря споразумението, са същите, които са предвидени за неговото изготвяне в досъдебното производство. Въведени са обаче още две допълнителни изисквания във връзка с изготвянето и одобряването на споразумението в съдебната фаза на наказателното производство. Първото изискване е свързано с етапа на съдебното производство, до който е допустимо да се изготви споразумение. Законът предвижда, че за да се изготви споразумение не трябва да е приключило съдебното следствие (чл. 384, ал. 1 от НПК). Това е така, защото след приключване на този етап всички участвуващи страни в процеса пристъпват към разглеждане и оценка на събраните доказателства и разрешаване на въпросите, предвидени в чл. 301 от НПК, и съдът постановява присъдата си. Второто условие е да е постигнато съгласие на всички страни за прилагане на споразумението (чл. 384, ал. 3 от НПК). За да се сключи споразумението съдът назначава защитник на подсъдимия, когато той сам не е упълномощил - чл. 384, ал. 2 от НПК. ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ С НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – чл.375-чл.380 НПК Когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс , той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Чл. 78а. (1) (Пълнолетно лице се освобождава от нак.отговорност от съда и му се налага наказание от петстотин до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия: а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван отнак.отговорност по реда на този раздел; в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. (4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. (5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. (6) Алинеи 1 - 5 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления Когато установи, че са налице условията за разглеждане на делото, съдът го насрочва в едномесечен срок. Препис от постановлението се изпраща на обвиняемия, който може в седемдневен срок от връчването му да даде отговор, като изложи възраженията си и направи нови искания.В това производство не се допуска граждански иск. По тези дела не участва частен обвинител. Когато не са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс , съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. Разглеждане на делото от първоинстанционния съд - съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото. При разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства. Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. Съдът постановява решение, с което: 1. освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание; 2. оправдава обвиняемия; 3. прекратява наказателното производство в предвидените от закона случаи. Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава двадесет и първа. Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|