Лекции за изпита за правоспособност 2010 г. Структура и функции на съдилищата по зсв. Триинстанционно и двуинстанционно съдебно производство
Изтегляне 2.18 Mb.
|
| - третото основание е регламентирано в чл. 25, т. 3 от НПК. Наказателното производство може да се спре в случаите, когато лицето, което се привлича като обвиняем е лице, ползващо се с имунитет;
- чл. 26 от НПК регламентира четвъртото основание за спиране на нак.производство при престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне или наказателното производство може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина. В случая въпросът е дали отсъствието на един или повече съучастници би попречило или не на разследването с оглед събрания до момента доказателствен материал; - петото основание за спиране е посочено в чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК - когато извършителят на престъплението не е разкрит.; - шестото основание, касае случаите при продължително отсъствие на единствен свидетел-очевидец извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриването на обективната истина освен ако може да бъде разпитан по делегация, чрез телефонна или видеоконференция - чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК. В този случай наказателното производство се спира за срок не по-дълъг от една година (чл. 244, ал. 7 от НПК). Изисква се отсъствието на свидетеля извън страната да е доказано по съответния ред със средствата на органите на МВР и на граничните власти на Република България, а разпитът му ще се явява наложителен, ако без неговото провеждане не могат да се изяснят обстоятелствата по делото и да се разкрие обективната истина. Действия по спряно наказателно производство Когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя, прокурорът изпраща делото на разследващия орган за продължаването на издирването. Разследващият орган съобщава на прокурора за резултатите от издирването и му предоставя събраните материали. Прокурорът възобновява спряното наказателно производство след като отпадне основанието за спиране или е възникнала необходимост от допълнителни действия по разследването. При възобновяване на спряното производство разследването се извършва в сроковете по чл. 234 . Те не включват времето, през което наказателното производство е спряно. Съд.контрол върху спирането - постановлението за спиране на наказателното производство може да се обжалва от обвиняемия и пострадалия пред съответния първоинстанционен съд в седмодневен срок от получаване на преписа от постановлението за спиране. Съдът се произнася с определение еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда с определение, което е окончателно - чл. 244, ал. 5 от НПК. Последваща жалба срещу спирането на наказателното производство може да се подава не по-рано от шест месеца от влизане в сила на определението на първоинстационния съд - чл. 244, ал. 6 от НПК. Обвинителен акт Прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, което е отстранимо (чл. 246, ал. 1 от НПК). В обстоятелствената част на обвинителният акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия; обстоятелства, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от НК доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства (чл. 246, ал. 2 от НПК). В заключителната част на обвинителният акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; наказателният закон, който трябва да се приложи; има ли основание за прилагане на чл. 53 от НК за отнемането на вещите на обвиняемия в полза на държавата; има ли основание за трансфер на наказателното производство и по кой международен договор, датата и мястото на съставянето на обвинителния акт; името и длъжността на съставителя (чл. 246, ал. 3 от НПК). Към обвинителният акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража; справка за документите и веществените материали; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; справка за настаняване на децата, чийто родител е задържан, ако нямат близки, които да се грижат за тях (чл. 246, ал. 4 от НПК). Всяко нарушение на изискванията на чл. 246, ал. 2 и 3 от НПК е съществено процесуално нарушение. Наличието на всички реквизити, отразени в тези текстове, е правно условие за действителността на обвинителния акт, липсата, на който и да е реквизит е съществено процесуално нарушение, защото води до нарушаване правото на защита на обвиняемия, т. е. до ограничаване на възможността да се подготви за съдебния процес. Практиката на ВКС отразява, че нарушението е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуални права на страните и с оглед отражението му върху правилното прилагане на закона, тъй като се предполага, че резултатът от разглеждането на делото би могъл да бъде по-различен от този, даден в присъдата. Така например недопустимо е в обвинителният акт да липсват: време, дата, място, правна квалификация, доказателствени материали и др. В обстоятелствената част на обвинителният акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Липсата на посочване на тези факти съставлява съществено нарушение на процесуални правила, непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елементи на престъпния състав. Когато се преценява съдържанието на обстоятелствената част на обвинителният акт, трябва да се изследва въпроса дали установените непълноти се отнасят до съставомерни признаци на деянието и участието на обвиняемия в него (тълкувателно Решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС). 30. ОБРАЗУВАНЕ НА СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ. ДЕЙСТВИЯ И АКТОВЕ НА СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК. НАСРОЧВАНЕ НА ДЕЛОТО. АДМИНИСТРИРАНЕ НА ВНЕСЕНИЯ ОБВИНИТЕЛЕН АКТ ИЛИ ТЪЖБА ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА НА СЪДИЛИЩАТА. Чл.247- чл.257 НПК Образуване на производството пред първата инстанция Чл. 247. (1) Производството пред първата инстанция се образува: 1. по обвинителен акт и 2. по тъжба на пострадалия от престъплението - с разпореждане на председателя на съда. (2) Разпореждането на председателя на съда, с което се отказва образуването на производството по ал. 1, т. 2, подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора. (3) Обвинителният акт и тъжбата се представят в съда с толкова преписи, колкото са обвиняемите. След образуване на делото председателят на съда определя съдия-докладчик. Съдията-докладчик проверява: 1. подсъдно ли е делото на съда; 2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; 3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници; 4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и четвърта, двадесет и пета, двадесет и седма, двадесет и осма и глава двадесет и девета. Съдията-докладчик може да: прекрати съд.производство, да прекрати нак.производство, да спре нак.производство или да насрочи делото. Съдията-докладчик прекратява съдебното производство ако делото не е подсъдно на този съд, ако в досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници . В последния случай съдията-докладчик връща делото на прокурора за допълнително разследване, като в разпореждането си посочва допуснатите нарушения. Съдията-докладчик прекратява наказателното производство: 1. в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9 и 10 ; 2. когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление. Когато прекратява наказателното производство, съдията-докладчик се произнася по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало. Препис от разпореждането за прекратяване на наказателното производство се връчва на прокурора и на обвиняемия, както и на пострадалия, ако е намерен на посочения от него адрес. Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа. Съдията-докладчик спира наказателното производство в случаите по чл. 25 и 26, като се произнася относно мярката за неотклонение, забраната за напускане на пределите на Република България и отстраняването на обвиняемия от длъжност. Той отменя и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало. Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. Когато са налице основанията за разглеждане на делото в съдебно заседание, съдията-докладчик насрочва делото в двумесечен срок от постъпването му. Когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и в други изключителни случаи, председателят на съда може писмено да разреши съдебното заседание да бъде насрочено в определен от него по-дълъг срок, но не повече от три месеца. Страни в съдебното производство 1. прокурорът; 2. подсъдимият и защитникът; 3. частният тъжител и частният обвинител; 4. гражданският ищец и гражданският ответник. 31. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ. ПОДГОТВИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ. ДЕЙСТВИЯ ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО. ОТЛАГАНЕ НА ДЕЛОТО. По разпореждане на съдията-докладчик препис от обвинителния акт се връчва на подсъдимия. Когато съдебното производство е образувано по тъжба на пострадалия, на подсъдимия се връчва препис от нея и от разпореждането, с което се дава ход на тъжбата. Освен в случаите по глави двадесет и четвърта, двадесет и пета и двадесет и осма, в седемдневен срок от връчването на книжата по ал. 1 и 2 подсъдимият може да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания. За насрочването на съдебното заседание се съобщава на пострадалия или неговите наследници, както и на ощетеното юридическо лице. Освен в случаите по глави двадесет и четвърта, двадесет и пета и двадесет и осма, в седемдневен срок от връчването на съобщението пострадалият или неговите наследници могат да правят искания за конституиране като частен обвинител и граждански ищец, а ощетеното юридическо лице - като граждански ищец. Подготовка на съдебното заседание За подготовката на съдебното заседание съдията-докладчик се произнася относно: 1. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на запасен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на действия по разследването по делегация; 2. мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление; 3. мярката за обезпечаване на гражданския иск, конфискацията, глобата и отнемането на вещи в полза на държавата; 4. реда, по който следва да се разгледа делото; 5. лицата, които следва да се призоват. Разпореждането на съдията-докладчик по т. 2 и 3 подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора. /с частна жалба и частен протест, които се подават в 7-дневен срок и не спират производството по делото. За постъпилия частен протест се съобщава на подсъдимия, който в седемдневен срок от съобщението може да направи възражение и т.н/. По искания относно мярка за неотклонение задържане под стража съдията-докладчик внася делото в открито заседание с участие на прокурора, подсъдимия и неговия защитник. При постановяване на определението съдът обсъжда налице ли са основанията за изменение или отмяна на мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление. Определението подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора. Задължения на съдията-докладчик - съдията-докладчик разпорежда да се призоват за съдебното заседание лицата, посочени в списъка, и взема необходимите мерки, за да осигури на подсъдимия и неговия защитник, на пострадалия или неговите наследници и ощетеното юридическо лице възможност да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения. Решаване на въпроса за даване ход на делото. След откриване на съдебното заседание по делото председателят проверява дали са се явили всички призовани лица и ако някои от тях не са се явили - по какви причини. (2) Съдебното заседание се отлага, когато не се яви: 1. прокурорът; 2. подсъдимият, ако явяването му е задължително, освен в случаите по чл. 269, ал. 3 ; 3. защитникът, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия. Ако защитниците са повече от един, неявяването на някой от тях не е основание за отлагане на делото. Съдебното заседание не се отлага, ако пострадалият или неговите наследници не са намерени на посочения от тях адрес за призоваване в страната. Съдът се произнася по направените искания за конституиране на нови страни в производството. Определението, с което се отказва допускането на частен обвинител, може да се обжалва по реда на глава двадесет и втора. Когато частният обвинител или неговият повереник, гражданският ищец или неговият повереник, гражданският ответник или неговият повереник не се яви без уважителни причини, съдът разглежда делото в негово отсъствие, а когато не се яви по уважителни причини, съдебното заседание се отлага, освен ако изрично е поискано продължаването му. Неявяването на свидетел или вещо лице не е основание за отлагане на съдебното заседание, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени. Във всички случаи на неявяване на призовани лица съдът изслушва страните по въпроса следва ли да се даде ход на делото. Във всички случаи на отлагане на делото то се насрочва в разумен срок, но не по-късно от три месеца. Когато делото се отлага поради неявяване без уважителна причина на страна, свидетел или вещо лице, съдът им налага глоба до петстотин лева. Председателят проверява самоличността на подсъдимия. След това проверява самоличността и на другите явили се лица. Проверява и връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 254 и 255 . Свидетелите се отстраняват от съдебната зала до разпита им, с изключение на тези, които участват в производството като частни обвинители, граждански ищци и граждански ответници. Председателят разяснява на страните правото им на отводи срещу членовете на състава, прокурора, защитниците и съдебния секретар, вещите лица, преводача и тълковника, както и правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели. След като съдът се произнесе по отводите и възраженията, председателят разяснява на страните правата им. Страните могат да правят нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие. Съдът се произнася по направените искания, след като изслуша страните. СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ Делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание. Когато някой член от състава на съда не може да продължи да участва в разглеждането на делото и се налага да бъде заменен, съдебното заседание започва отначало. Когато е необходимо, съдебното заседание или отделни съдебни действия се провеждат извън помещението на съда. Разглеждането на делото или извършването на отделни съдопроизводствени действия става при закрити врати, когато това се налага за запазване на държавната тайна или на нравствеността, както и в случаите на чл. 123, ал. 2, т. 2 . Тази разпоредбата може да се приложи и когато това е необходимо, за да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите. Във всички случаи присъдата се обявява публично. Лица, които могат да присъстват на съдебно заседание при закрити врати - лицата, на които председателят разреши това, и по едно лице, посочено от всеки подсъдим. Това не важи, когато има опасност да се разгласи държавна или друга защитена от закон тайна, както и в случаите на чл. 123, ал. 2, т. 2 . Лица, които не могат да присъстват на съдебно заседание 1. лица, които не са навършили осемнадесетгодишна възраст, ако не са страни по делото или свидетели; 2. въоръжени лица, освен охраната. Когато подсъдимият, частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец или гражданският ответник не спазва реда на съдебното заседание, председателят го предупреждава, че при повторно нарушение ще бъде отстранен от съдебната зала. Ако той продължава да нарушава реда, съдът може да го отстрани от съдебната зала за определено време. След като отстраненият се завърне в съдебната зала, председателят му съобщава действията, които са били извършени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол. Когато прокурорът, защитникът или повереникът и след предупреждението на председателя продължава да нарушава реда в съдебната зала, съдът може да отложи разглеждането на делото, ако не е възможно да бъде заменен по съответния ред с друго лице без вреда за делото. За нарушаването председателят съобщава на съответния орган. Когато други лица нарушават реда, председателят може да ги отстрани от съдебната зала. Участието на прокурора в съдебното заседание по дела от общ характер е задължително. По дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително. Съдът може да разпореди подсъдимият да се яви и по дела, по които присъствието му не е задължително, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина. Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако: 1. не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган; 2. местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено; 3. се намира извън пределите на Република България и: а) местоживеенето му не е известно; б) не може да бъде призован по други причини; в) е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Въпросът за изменение на наложената мярка за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство. Ново искане по мярката за неотклонение в съответната инстанция може да се прави при промяна на обстоятелствата. Съдът се произнася с определение в открито заседание, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление. По този ред съдът се произнася и по исканията относно забраната на подсъдимия за напускане на пределите на Република България и отстраняването на подсъдимия от длъжност. 32. СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ. РЕД НА ПРОВЕЖДАНЕ. ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ Чл.276- 286 от НПК Съдебното следствие се ръководи от председателя на състава и започва с прочитане на обвинителния акт от прокурора при дела от общ характер или с прочитане на тъжбата от частния тъжител при дела от частен характер. Когато е предявен граждански иск, той се прочита от гражданския ищец. Председателят запитва подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява. Разпит на подсъдимия - председателят поканва подсъдимия да даде обяснения по обвинението. Подсъдимият може да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие. Поставят му се въпроси най-напред от прокурора или частния тъжител, частния обвинител и неговия повереник, гражданския ищец и неговия повереник, гражданския ответник и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници и защитника на подсъдимия. Председателят и другите членове на съдебния състав могат да поставят въпроси на подсъдимия след изчерпване на въпросите на страните. Разпит на подсъдимия в отсъствие на други подсъдими се допуска, когато това се налага за разкриване на обективната истина. След завръщането в съдебната зала на подсъдимия председателят го запознава с обясненията, дадени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол. Обясненията на обвиняем или подсъдим, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. лицето е починало и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими; 2. делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия; 3. между обясненията, дадени в досъдебното производство и на съдебното следствие, има съществено противоречие; 4. подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо. Ползване на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат обясненията на подсъдимия. Разпит на свидетели Най-напред се разпитват свидетелите, посочени от обвинението, а след това другите свидетели. Когато е необходимо, съдът може да промени този ред. На свидетелите се задават въпроси по реда, установен в чл. 277, ал. 3 и 4 ,т.е. като при разпит на подсъдим. Страната, която е посочила свидетеля, задава въпросите си преди другите страни. Разпитаните свидетели не могат да напускат съдебната зала преди приключване на съдебното следствие, освен с разрешение на съда, взето след изслушване на страните. В случаите на запазване в тайна на неговата самоличност свидетелят остава на разположение на съда в подходящо помещение извън съдебната зала. След като дадат показанията си, непълнолетните свидетели се отстраняват от съдебната зала, ако съдът не постанови друго. Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие; 2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо; 3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация; 4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал; 5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това. По този ред могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание на това, че спрямо него производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда. При тези условия показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв, и му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. Използването на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат показанията на свидетеля. Когато свидетелят е разпитан по делегация, прочита се протоколът за разпит. Разпит на вещо лице На вещото лице се поставят въпроси, след като се прочете заключението му. Въпросите се задават по реда, установен в чл. 277, ал. 3 и 4 . Разпит на вещото лице може да не се проведе, ако то не се яви и страните са съгласни с това. Съдът прочита протоколите за оглед и освидетелстване, за претърсване и изземване, за следствен експеримент и за разпознаване на лица и предмети, както и другите документи, приложени към делото, ако те съдържат факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Веществените доказателства се предявяват на страните, а когато е необходимо - и на вещото лице или на свидетелите. Ако е необходим оглед, той се извършва от целия състав на съда в присъствието на страните, а когато е необходимо - и в присъствието на вещото лице и свидетели. Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|