Литература, клас, Просвета, 2008, Инна Пелева, Албена Хранова, Нелида Перянова

Стр. 127 - Балада, Гьоте, „Горски цар” - Действащи лица са дете, неговият баща и Смъртта. Бащага, яхнал своя кон, лети, държейки до гърдите си детето, а Смъртта протяга ръце към него. Образът на детето, въпреки закрилата на бащата, се свързва със Смъртта. Въвежда се още един образ, въздействащ на учениците, които са също деца – този на Страха. Индиректна дискриминация.

• 
  Препоръка:
  

4. 
   Литература, 7. клас, изд. къща „Анубис”, 2011, Клео Протохристова, Светла Черпокова, Аделина Странджева, Николай Даскалов, Деян Янев
   

• 
  Етнически произход:
  

"Турска прокуда, беснеещ турчин, турците...убиват, позорят.. и т.н." При евентуалното възприемане на текста извън историческия контекст, съществува риск за пренасяне на отрицателното отношение към турците от страна на учениците върху техните съвременици. Липсва съвременен коментар за историческите измерения на описани събития и явления.

Стр. 26, 37, 44 - Иван Вазов " Немили-недраги", "...ако да не забележеше под коленете на турчина думите, раздраскани с гвоздей, вероятно от патриотина тютюнджия: Долу тираните!..но затова едното око на добрия турчин беше изчовъркано...при турчина си заръчваше да изпишат един хъш с гола сабя, който показваше вид, че се готви да заколи злополучния чалмоносец...", " ...Ту Спира Македонски, като запаля турската плевня и разсича на две един турчин и една кадъна "... Там турците глобят, събличат, убиват позорят и народът пищи кански в робството и няма какво да стори." В описаните от автора рисунки, турчинът е добър и злополучен, в същото време е тиранин, чалмоносец, заслужаващ да бъде заколен. При евентуалното възприемане на текста извън историческия контекст, съществува риск за пренасяне на отрицателното отношение към турците от страна на учениците върху техните съвременници.

Стр.46, 50 - Иван Вазов " Немили-недраги", "...стигнаха думите на някои от зрителите власи: -Булгари беци! - А това значеше: пияни българи.” Отношението на власите към българите емигранти е отрицателно като към пияници. В същото време авторът ги представя като патриоти със "силни вълнения". Не е използвана възможността проблемът да се актуализира, както е направено в учебник на друго издателство, чрез включване на дискусия на тема: „Какво е отношението ви към имигрантите тук (т.е. към чужденците, по една или друга причина решили да се заселят в нашата страна?; Как виждате собственото си бъдеще – бихте ли избрали съдбата на емигранта?” или друга подобна, чрез която промяната на гледната точка може да формира толерантност към различните.

Стр. 73, 74 - Иван Вазов " Една българка", "Едното заптие, стар и дебел турчин, плесна с бича си и ги изпсува. -Назад, свини гяурски! Бягайте!....Хай, влазяй, магарице!..." Турчинът е стар и дебел. Българките са наречени свини гяурски, хънзъри, кучки, а баба Илийца - магарица... Тази наситеност на текста с епитети обогатява художествения текст, но в същото време обърква учениците по отношение на собствената и чуждата идентичност. Автентичният текст не е съпроводен с подходящ коментар от страна на авторите на учебника.

Стр. 78 - Иван Вазов " Една българка", "...божичко, закрили го, българин е, тръгнало е за християнска вяра курбан да става." Жертвоготовност, която се отнася и за четника и за баба Илийца. Създава позитивна нагласа по отношение качествата на българите.

Стр. 82 - Иван Вазов " Една българка", "...Турци трябва да са... Тая нощ ще ни изколят..." Турците са представени като убийци. Цитатът, оставен без необходимия коментар, води пряко към създаване на крайни стереотипи. Нещо повече, анализът на авторите ненужно и небезпристрастно акцентира върху цитати, които, извадени от контекста на разказа, изместват вниманието от високата морално-естетическа стойност на разказа към фона от исторически събития. Примерите за това са в следващия текст.

Стр. 90, 96, 107 - Иван Вазов "Една българка", "...презрението на турците, неотзивчивостта ..." "Те са зли, кръвожадни, люти, свирепи. Определянето им като "тълпа", "шумна сган", "тайфа" ги поставя на равнището на нецивилизоваността. Неподплатеното с разумни основания господарско високомерие, безсмислена жестокост, стихийността на постъпките - всичко това са важни елементи от характеристиката на поробителя в разказа." "б) героинята търси път към сърцето на насилника..." Изброени са всички възможни отрицателни качества, като поробителят се свързва с определен етнос. Анализът на авторите би трябвало да е в посока моралните качества на героинята и художествената стойност на произведението.

Стр. 108-111 - Иван Вазов "Опълченците на Шипка"

"...гъсти орди лазят...И ордите тръгват с викове сърдити...Турците реват, насипи налитат и падат, и мрат; - Идат като тигри, бягат като овци...душманските орди, бесни и шумещи!...орди дивашки... . "...младите дружини...оплискани с кърви... ...всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повече мъртъв да положи. .....те ще паднат, но честно, без страх кат шъпа спартанци... ... При тез думи силни дружините горди очакват геройски... с една смърт юнашка и с една победа... героите наши като скали твърди желязото срещат с железни си гърди и фърлят се с песни в свирепата сеч..."

Две страни в пряк сблъсък. От едната страна са турците - с всички характеристики на врагове. От другата страна са българските опълченци - с всички характеристики на герои. Авторите на учебника не са направили разграничение между изобразените в художествена форма исторически събития и съществуващи съвременни стереотипи, разглеждащи отношенията между турци и българи винаги като вражески.

Стр.113 - Иван Вазов "Опълченците на Шипка", "2.Разделете се на два отбора и използвайте модела на първата част на стихотворението по следния начин: едните са противници на българите, а другите защитници..." Пряко се преекспонират в съвременността отношения, които са представени в исторически план и в художествена форма. Желанието на авторите да формират умения за водене на спор е за сметка на историческия и художествен прочит на текста. Съществува риск, част от учениците в действителност да застанат на страната на противниците на българите, а другата част да са против всички, които не са българи.

Урок: Национална идентичност и национално самосъзнание, Иван Вазов, "Българският език". "Разделете се на две групи: "за" и "против" езика ни. Подгответе съответните изказвания. Съществува риск ролята "против" да се превърне в реална позиция на част от учениците.

Стр.144 – 149, 154 - Алеко Константинов, Из "Бай Ганьо" "Иречек познава добре българите и затова никак не се учудва на тази фамилиарност на Бай Ганя.... Говори му за гостоприемството на българите, изказва съжаление, че "виж, другите не са като нас, българите; чужденец да влезе в българска къща, ще го нахранят, ще го напоят, ще му постелят". ... Бай Ганьо си прави оглушки и развива темата за българското гостоприемство..."; "...България майка мила" не може без лютичко - казва иронически бай Ганьо.."; "...ама сърба българинът, не се шегува, триста псета да се сдавят, не могат го заглуши."; "На Българията дай хляб; ний много хляб ядем; да не се хваля, ама с таквази чорба, пърдон, с таквази супа цял самун хляб изядам. ..." Типизиран образ на млад български богаташ от края на ХІХ век - безскрупулен, търгаш, с ниска култура, предизвикващ смях, а понякога отвращение.

Стр.154, 156 - Алеко Константинов, "Бай Ганьо", "Централен герой в откъса е българинът, попаднал в една културна среда, за която не притежава необходимите обноски. Затова той изглежда различен от околните, макар да не го съзнава. ..."; "За да подчертае грозното, писателят използва сравнение с животните: "сърба българинът, не се шегува, триста псета да се сдавят, не могат го заглуши." ; ""Ако в първото произведение то се проявява в сблъсъка между поведението и обноските на "един съвременен българин" с нормите на европейската култура,... Критиката към "своето", "българското" при съпоставката му с "другото", или "чуждото", в творчеството на Алеко е израз на несъгласие с развитието на българската действителност след Освобождението..."

• 
  Възраст:
  

Стр.47 - Иван Вазов " Немили-недраги", "-Тебе ще те направим бабичката, защото си гърбавичък и нисичък..." Бабите са гърбави и ниски. Индиректно създаване на стереотип към възрастните чрез цитат.

Стр. 88, 95 - Иван Вазов " Една българка" - целият разказ: "...Тя удвои, утрои усилията си, нейните изпечени селски ръце се напънаха, мишците и сдобиха стоманена пъргавина и сила, ... Старешките и гърди дишаха гръмовно, краката и се забиваха до прасците в пясъка и след тая страховита половинчасова борба колът се позаклати...", "І част - смелост, решителност, способност да убеждава в името на справедлива кауза; ІІ част - отзивчивост, състрадание,майчинска грижовност, висока нравственост, чувство за дълг, християнско милосърдие; ІІІ част - неотстъпчивост при преследване на целта, присъствие на духа, ІV част - силна воля, упорство, непоколебимост пред изпитанията; V част - съпричастие, родолюбие, готовност за саможертва, духовна мощ; VІ част - вяра в силата на доброто." Моралните качества на баба Илийца са дадени в самия текст. Налице е изключително положително отношение към възрастната героиня. Въведена е равнопоставеност към различните възрасти на участниците в борбата за Освобождение. Баба Илийца има не по-малък принос от младия бунтовник.

Стр. 116 - Иван Вазов "Опълченците на Шипка", "Бранителите са назовани "млади дружини". Младостта им е многозначна. ... Но младостта също символизира и новото, което се противопоставя на вековния гнет...." Младите са представени като герои и символ на новото.

Стр. 131 - Алеко Константинов, Из "До Чикаго и назад", Ниагара, "И онази осемдесегодишна бабичка, която едва пристъпва, поддържана от внуците си, и тя дошла да види и видяла вече чудесните водопади; това е било, види се, последното и желание, тя го постигна и сега спокойно ще се прости с живота..." Способност да се постигат мечти и на преклонна възраст.

Стр. 134, 139 - Алеко Константинов, Из "До Чикаго и назад", "Защо е въведен образът на осемдесетгодишната старица?" "Макар и епизодичен, важен герой е и старицата. Детайлите от портретната и характеристика я представят като слаба жена на края на дните си. Но във всяка възраст хората имат потребност от красота. Тя сякаш е дошла да получи последно причастие в земния си път. С пречистващата си мощ водата може да даде благослов за спокоен завършек на човешкия живот."

Стр. 152 - Алеко Константинов, "Бай Ганьо", "Бай Ганьо е комичен герой, който е събрал в себе си уедрените черти на младия богаташ от края на ХІХ в., ..."

"Индивидуален избор и личностна съдба"

Стр. 165, 168, 169,171 - П.П.Славейков "Неразделни", „Нек сега ни се нарадват, мене майка, нему тетко;/ мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!" "...-двамата млади се обичат, родителите пречат на любовта им, влюбените се самоубиват...; ... Пресъздава вълнуващо описание на споделената обич между младите. ...; ...Любовта на младите е подложена на изпитание. Правото им да обичат, като следват порива на сърцата си, влиза в конфликт с волята на родителите. ... В патриархалното общество волята на предците е неприкосновена и тя се разпростира върху целия живот на човека. ...; В народната памет дървото калина се свързава с младостта и любовта..." Младите притежават духовна сила да отстояват любовта си, като предпочитат смъртта. Възрастните (родителите) не разбират любовта и не приемат личния избор на младите. Би могло да се въведе дискусия на тема за конфликта между поколенията, вечен ли е той, или може да бъде преодолян?

"Индивидуален избор и личностна съдба"

Стр.177 - Пейо Яворов "Заточеници", "За да привлекат общественото внимание към съдбата на поробеното население, български младежи от гимназията в град Солун се решават на крайни действия - предприемат серия от самоубийствени атентати..." В името на идеали младите проявяват готовност за саможертва, но и за крайни действия. Младостта е представена като неразумно действаща.

Елин Пелин, "По жътва", "Изразът "сам-самички", епитетите "стара" и "малка" намекват за социалната неволя и беззащитността на двете крехки жени, които изнемогват сред жегата." И старите и младите са равнопоставени в тяхното трудолюбие и обич.

Стр. 192 - Йордан Йовков, "По жицата", " - Не ни траят децата - започна той. - Измряха ни две-три още малки. Ей туй ни остана само...Гледали сме го като очите си.... Няма нищо, а вехне..." Непряко внушение за уязвимостта на децата въпреки грижите и обичта на родителите. Младото момиче е болно, а смътната надежда да види бялата лястовица и да оздравее, прави нещата още по-безнадеждни. Образът на младостта е свързан с мъката.

• 
  Препоръка:
  

5. 
   Математика, 7. клас, изд. къща "Анубис", 2011, Чавдар Лозанов, Теодоси Витанов, Анна Калчева, Румяна Караджова
   

• 
  Етнически произход:
  

Имената на героите в задачите са свързани само с българския етнос. Останалите етноси в България не присъстват със собствени имена, което води до неприпознаване на учебния материал като предназначен за всички ученици.

• 
  Възраст: няма текстове и изображения, свързани с този признак.
  
• 
  Препоръка: Независимо, че посочените по-горе примери не са натрапчиви и по всяка вероятност са несъзнателно допуснати, те провокират непряка дискриминация и следва да бъдат избегнати.
  

6. 
   История и цивилизация, 7. клас, Просвета, 2008, Константин Бошнаков, Теодор Леков, Мария Радева
   

• 
  Етнически произход:
  

Стр. 61 - Урок: „История и религия на древните евреи”, изображение с текст: „Еврейският народ потегля към Ханаан, Худ. Гюстав Доре, ХІХ в., Библия, Битие: „И рече Господ на Авраама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, иди в земята, която ще ти покажа. И аз ще направя от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен.”

Стр. 62 - „Политическото обединяване на евреите вървяло ръка за ръка с налагането на монотеизма и вярата в бог Яхве. Макар и разселени из Римската империя, те запазили своята вяра и обичаи и за разлика от много други народи, които в хода на историята се претопили и променили културния си облик. Благодарение на религията си, евреите оцелели като народ, макар че две хилядолетия нямали своя държава.”

Последните два текста пряко създават съпричастност към съдбата на евреите и позитивно отношение към тяхната история и религия.

Стр. 96 - Урок „Гръко-персийските войни и Пелопонеската война”, речник: „варвари – така елините наричали всички народи, които не говорели мелодичния елински език (от бърборя, говоря неясно); след победните войни срещу персите, под варвари се разбирало главно перси. Днес, варварин се използва най-често за описване на жестоки, примитивни или некултурни хора.” Съществува риск от смесване на двете значения, при което отхвърлянето на чуждата култура и език да се отъждествява с определянето им като примитивни.

• 
  Възраст:
  

Стр. 56, 58, 65 - Урок „Образованието в Египет и Месопотамия” – текстовете по отношение обучението на децата са много позитивни.

Стр. 79 - Урок „Богове и герои на древна Елада”, изображение „Сцена на жертвоприношение” - в изобразения ритуал са включени деца на различна възраст и възрастни. Равнопоставеното им участие във важни ритуали, непряко влияе върху учениците за осъзнаване на тяхната собствена значимост, независимо от възрастта им.

Стр. 82 - Урок „Античният полис и неговите граждани”, т. „Общността на гражданите”- „Пълноправни били свободно родените мъже над 18 години, годни да носят оръжие... При все това извън политиката оставала по-голямата част от населението – жените и децата, чужденците, напълно безправните роби.” Пълноправието на свободните мъже е обвързано с пълнолетието. Обстоятелството, че тази възраст е 18 години, както е днес и в България, е в полза на коректното възприемане на тази обвързаност.

Стр. 84, 86 - Урок „Спарта през VІ – V в. Пр. Хр.”, „За да ги държат в подчинение, им обявявали всяка година символична война, като младежите имали право да се разправят жестоко със срещаните по пътя роби. ... Възпитанието на спартанските деца и младежи било изключително сурово. В него наравно с момчетата участвали и момичетата, защото те били бъдещите майки на бъдещите храбри воини. Всеки спартанец бил еднакво настойник на собствените си, и на чуждите деца.... Затова още с раждането си децата били изкъпвани във вино. Само здравите оцелявали.” Непряка дискриминация. Косвено се оправдава агресията от страна на младежите и премахването на физически слабите.

Стр. 87 - Урок „Спарта през VІ – V в. Пр. Хр.”: „В Спарта старческата мъдрост била по-почитана от младежката сила...” . Непряко влияе върху формиране на убеждение, че мъдростта е свързана само със старостта, а силата с младостта.

Стр. 92 - Урок „Властта на народа в Атина”, по „Държавата на атиняните” от Аристотел: „В управлението участват всички, чиито родители са граждани, а навършилите 18 години се вписват в списъци. .. Първо се преценява дали кандидатите са достигнали възрастта, изисквана от закона, ако не са, биват връщани в групата на непълнолетните...” Пълноправието на свободните мъже е обвързано с пълнолетието. Обстоятелството, че тази възраст е 18 години, както е днес и в България, е в полза на коректното възприемане на тази обвързаност.

Стр. 100 - Урок „Образованието в древна Елада. Философско и научно наследство”:

Описанието на елинското училище (към средата на VІ в. Пр. Хр.), наред с предходните описания на образованието в Спарта и Атина акцентира върху значението на образованието, което непряко влияе върху включването му в ценностната система на младежите.

Стр. 171 - Урок „Общество и религия в Римската империя”, Изображение на теракотна скулптура от ІІІ в. Пр. Хр. и текст: „Римляните от всички слоеве имали по много деца. Децата нямали никакви права. Първото дете в семейството получавало собствено име, а следващите – име по реда на раждането им... Бащата имал пълни права над новороденото. Поставяли пеленачето пред него и ако го вдигнел, означавало, че го признава. Ако го оставел на земята, то било умъртвявано или оставяно на улицата, където го очаквала смърт или робство...”, изображение „Подготовка на булката за сватбата”, фреска от Помпей, І в. с текст: ”Сред заможните римляни браковете се уреждали по сметка. Момичетата били омъжвани много малки, на 12 - 14 години... Омъжената жена...разполагала с известна власт в дома над слугите, робите и децата...” Посочените по-горе примери могат непряко да формират стереотипи и предразсъдъци, свързани с раждането, признаването, отглеждането и възпитанието на децата.

• 
  Препоръка:
  

7. 
   История и цивилизация, 7. клас, Азбуки - Просвета, 2008, Маргарита Димова, Силяна Ботева-Боянова, Румяна Кушева
   

• 
  Етнически произход:
  

Стр. 67 - Урок „Първите цивилизации – обобщение”, Въпроси и задачи: 4. Посочи примери, които показват преплитане на историята на различните цивилизации (египтяни и евреи, перси и евреи, перси и египтяни, хети и вавилонци). 5. Владетели от коя империя проявили зачитане на обичаите и религията на подвластните им народи? 7. Какво културно наследство са оставили древните цивилизации на египтяните, вавилонците, асирийците, евреите, персите?” При умело насочване от страна на учителя, отговорите могат да доведат до изводи, оценяващи по достойнство споменатите народи и тяхното историческо и културно наследство.

• 
  
  Каталог: layout -> images -> stories -> izsledwane na kzd -> Analitichni%20konstativni%20dokladi%20po%20priznak%20vuzrast
  izsledwane na kzd -> Признак на изследване: лгбт база на изследване: учебници 5, 6 клас
  Analitichni%20konstativni%20dokladi%20po%20priznak%20vuzrast -> Общ обем на прочетени и анализирани учебници за VІІ и VІІІ клас изразен в страници е над 8 500 / осем хиляди и петстотин страници
  izsledwane na kzd -> Признак на изследване: етнос (раса) База на изследване: учебници
  izsledwane na kzd -> Д о к л а д за извършен анализ по признаци : етническа принадлежност и религия в учебниците за пети и шести клас на издателства „Анубис", „Булвест 2000" и „Просвета" рискове на аналитичния доклад
  izsledwane na kzd -> Д о к л а д на извършен анализ по признак: увреждане
  izsledwane na kzd -> Стереотипи и предразсъдъци в учебниците и учебните помагала за учители от предучилищно и основно образование
  izsledwane na kzd -> Проект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"
  
  
  
  Изтегляне 0.6 Mb.
  
  Сподели с приятели: