Логистични системи за управление на търговска фирма Съдържание: стр. Въведение


II. Среда за развитие на логистиката на фирмения бизнес



страница2/5
Дата03.04.2017
Размер0.81 Mb.
#18416
1   2   3   4   5

II. Среда за развитие на логистиката на фирмения бизнес

1. Макросреда


Макросредата на фирмения бизнес обхваща сферата на социалнополитическите и икономически взаимоотношения в едно общество и степента им на изграденост. Тя не зависи от желанията и възможностите на стопанските субекти, а се явява разумна предопределеност на държавните интереси и на интересите на обществото като цяло.

Макросредата на бизнеса има два поделемента:

- социалнополитически условия;

- икономически условия.

Социалнополитическите и икономическите елементи на макросредата наричаме още елементи на пазара.



Социалнополитическите условия отразяват състоянието на надстроечните структури и явления в едно общество и държавата като цяло. Свързани са с духовните и идеологически аспекти на развитието на бизнес средата.

Обхващат няколко глобални сфери:

- социална среда;

- демографска среда;

- географска среда;

- жизнен стандарт;

- климат;

- история;

- народопсихология;

- политическа среда;

- вероизповедания;

- култура;

- пазар на работната сила;

- обществено осигуряване;

- спорт и туризъм;

- свободно време и комуникация;

- електронни медии;

- образование;

- национална сигурност;

- обществен ред (организация на МВР);

- правоохранителна и съдебна система;

- отбрана;

- развитие на отрицателни явления в обществото като цяло;

- влияние на световния и регионален ред.

За бизнеса е от изключителна важност анализът на социалнополитическите аспекти на макросредата. Правилната преценка за нейното развитие определя съдържанието, мащаба и времевите аспекти на бизнеса. Нелогично е при ниска степен на изграденост, несигурност и деформация на макросредата в социалнополитически аспект и прокарвания приоритет на неформални интереси на група или прослойка да трябва да се очаква дългосрочност и перспективност в пазарната инициатива на стопанските субекти и обратно.



Икономически елементи на пазарната макросреда

Икономическите елементи на пазарната макросреда обхващат най-важните сфери на икономическите взаимоотношения в обществото и в националното стопанство като цяло. Тях наричаме за краткост елементи на икономическата макросреда.



Основните от тях са:

- наличие на независими стопански субекти (предприятия);

- стабилно стопанско законодателство, подкрепящо стопанската инициатива;

- свободно определяща своето място работна сила;

- наличие на производство (предлагане);

- наличие на потребление (търсене);|

- свободни цени;

- конкуренция и антимонополно законодателство;

- свободен достъп до вътрешния пазар;

- свободен достъп до външните пазари;

- данъчна система и облагане;

- митнически режим;

- конвертируемост на националната парична единица;

- банково дело и кредитиране;

- инфлация, дефлация и икономически растеж;

- влияние на външноикономически фактори;

- държавна политика в сферата на развитие на националната икономика.

Анализът на степента на изграденост на елементите на икономическата макросреда е важна предпоставка за реално определяне на целите в развитието на бизнеса и на глобалната фирмена стратегия. Дълбочината на този анализ се определя от значимостта на целите, стоящи за разрешение пред стопанската инициатива. При доказване на наличие на стабилна тенденция на развитие и растеж на елементите на икономическата макросреда е възможно търсенето на по-значими, обхватни и дългосрочни инициативи, както и обратното. Конкретното предприемачество следва да прецени дълбочината и обхвата на анализа на развитието на елементите на икономическата макросреда.

Въз основа на анализа и моделирането на целите, анализа на социалнополитическите и икономически аспекти на макросредата на предприемачеството се моделират важни аспекти от съдържанието на глобалната фирмена стратегия, които впоследствие се тестват и конкретизират в последващите етапи на осъществяване на пазарната инициатива – маркетинг, логистика, научна организация на труда и управление на финансите.

2. Моно и микросреда


Анализът на моносредата на бизнеса касае преценката на предприемаческите първоначални цели и инициативи в т. нар. конкурентна моносреда. Моносредата е среда на браншовата реализация на бизнеса. Изисква правилно определяне на обхвата на стопанската инициатива и оттам – на правилното определяне на т. нар. моносреда. Обхватът на моносредата е обект на правилна и субективна преценка на субекта за сферата на формиране и развитие на бизнес интересите му. Не средата, а субектът определя обхвата на развитие на стопанската инициатива в браншови аспект.

Критерии за тази определеност са:

- значимост на целите (мащаб на бизнеса);

- отраслова принадлежност;

- специализация;

- стокова специализация;

- географски ареал;

- технологична състоятелност и др.

Стопанският субект сам определя състава на своята моносреда. Поради тази причина неговата роля е решаваща за правилното диспозициониране на целите на предприемачеството.

Моносредата има две основни измерения. Едното имитира структурата на макросредата в браншови аспект, а другото имитира структурата на микросредата – маркетинг, логистика и мениджмънт, в браншови аспект

Анализът на моносредата в социалнополитически и икономически аспект изисква събирането и анализирането на данни в конкретния бранш. По този начин може да се добият очертанията на границите на качествените, количествените и стойностни аспекти на бизнеса.

Аналогични са съображенията и по отношение постиженията на конкретните конкуренти в направленията маркетинг, логистика и мениджмънт.



Анализът на микросредата на предприемачеството е важна съставна част от анализа и моделирането на глобалната фирмена стратегия на предприемачеството. Засяга аспекти на целеполагането и идейното развитие на съдържанието на глобалната фирмена стратегия на бизнеса.

Микросредата е т. нар. вътрешна или вътрешнофирмена среда за развитие на бизнеса. Нейното формиране и развитие зависи от способността на конкретното предприемачество.

Микросредата има три основни елемента:

- маркетинг;

- логистика;

- мениджмънт.

В този смисъл е необходимо да се преценят аспектите на глобалната фирмена стратегия в по-горе посочените направления. Анализът и моделирането не допускат навлизане в детайли на предприемаческата инициатива, а само извеждане на важни аспекти и съображения.

Формулираната до момента цел на предприемачеството в своя идеен вид (мениджмънт-глобална фирмена стратегия) се преценява от гледна точка на маркетинга.

Маркетинговата стратегия обхваща:

- конкретизация на продукта на предприемачеството;

- сегментиране на пазара;

- анализ на продуктова стратегия;

- анализ на дистрибутивна стратегия;

- анализ на комуникативна стратегия;

- анализ на кондиционална стратегия.

В заключение се извеждат изводи, касаещи формулировката на глобалната фирмена стратегия.

В направление логистика се анализират обхватът и съдържанието на логистичната верига, логистичния процес и на логистичната система. Противопоставят се на изискванията на принципите на логистиката – точно навреме, точно на място, в точно определено количество и при минимум разходи. Моделира се представа за логистична стратегия на бизнеса, резултатът от което се използва за конкретизация на фирмената стратегия.

В направление мениджмънт първоначално формулираната цел се преценява в аспект на научна организация на труда, управление на финансите и отново и в следствие на всичко това се формулира съдържанието на т. нар. глобална фирмена стратегия на фирмата.

III. Приложение на логистиката във фирмената стратегия

1. Приложение на логистичната концепция

От гледна точка на отделната фирма приложението на логистичната концепция означава интегрирано управление на трите фази на движение на материалния поток - входящ, вътрешен и изходящ, респективно трите области на фирменото управление - снабдяване, производство/операции и дистрибуция (Фиг.1) и по-нататъшно включване в процеса на интеграция на доставчиците (и техните доставчици) и клиентите (и техните клиенти) по цялата или част от т.нар. верига на доставките/верига на снабдяване (supply chain) (Фиг.2).



В различните сфери и отрасли логистиката има определена специфика, обусловена от особеностите на дейността. Тази специфика се проявява главно по отношение на различната относителна "тежест" в управлението на отделните фази на движение на материалните потоци - входящи, вътрешни и изходящи. Отделните логистични дейности са стари като човечеството и винаги са били съществена част от икономическата активност. Същевременно появата и бързото навлизане в практиката на логистиката като концепция за интегрираното им управление става на определен етап от икономическото развитие и е свързано с обективни фактори, които определят както необходимостта и неизбежността от прилагането на логистичната концепция, така и създават условия за практическата и реализация.

В резултат на задълбочаващите се тенденции на насищане на пазара, повишаването на изискванията към равнището на обслужване на клиентите, усложняването и диверсификация на продуктите, скъсяването на жизнения цикъл на изделията, глобализацията на производството, пазара и конкуренцията и др. от фирмите (респективно от веригите на доставка) се изисква не само да произвеждат и предлагат висококачествена продукция на приемлива цена, но и да бъдат на пазара там, тогава, където и когато възниква търсенето на техните продукти, при това с минимални разходи. Такава възможност предоставя приложението на логистичната концепция.

Практическата реализация на логистичната концепция става възможна в резултат на бурното развитие на технологиите (особено информационните и комуникационните) и управленската наука - появата и развитието на такива управленски концепции и методи като:



- планиране на производствените ресурси (MRP II),

- планиране на ресурсите в дистрибуцията (DRP),

- планиране на ресурсите на предприятието (ЕRP),

-точно навреме (JIT),

-тотално управление на качеството (TQM),

- преструктуриране на бизнес процесите (BPR) и др.

Опитът на страните с развита пазарна икономика показва, че логистиката се развива еволюционно като следва определен общ модел. Този модел се характеризира с еволюционно развитие и взаимодействие на различните "участници" в логистичните процеси и дейности, всеки от които допринася за развитието на логистиката в икономиката като цяло (Фиг.3). 





Най-характерните черти на този модел са:

Развитие на приложението на логистичната концепция в управлението на производствените и търговските фирми (т.нар. Demand Side Logistics).

В тези фирми логистиката се развива чрез последователно интегриране на управлението на логистичните дейности, които традиционно са разпръснати в различни области на фирменото управление. Това намира израз във формирането на организационно обособено звено по логистика и/или в прилагането на методи за интегрирано управление на логистичните дейности. Следващият етап на интеграция надхвърля пределите на отделната фирма и обхваща "веригата на доставките"/"вериги на снабдяване" (supply chain).

Поява и бурно развитие на логистичен сектор, т.е. на фирми, които се специализират в предлагането на логистични услуги (т.нар. Supply Side Logistics или Third Party Logistics). Развитието на този сектор също е еволюционно, като първоначално се предлагат традиционни по своя характер услуги - транспортни, складови и т.н., за да се стигне до предлагане на услуги за поемане на част или на цялата логистична дейност на фирмите клиенти.



Засилване на предлагането на логистична техника, технологии, софтуер, консултантски услуги, научни продукти и образователни услуги.

Пазарът на техника и технологии, софтуер, консултантски и образователни услуги и др., предназначени за сферата на логистиката, е един от най-динамично развиващите се в световен мащаб. Тенденцията в тази област е към преминаване от предлагане на отделна техника, софтуер и т.н. към предлагане на цялостни решения за реинжинеринг на логистичните системи. Особено интензивно през последните години се разработват и предлагат решения за управление на "веригата на доставките".

Характерна черта за развитието на логистиката в дадена страна е и наличието на професионална организация (съвет, сдружение, асоциация) по логистика с представителна членска маса, осъществяваща активна дейност.

Трябва да се подчертае, че водеща роля за развитието на логистиката в националната икономика имат производствените и търговските фирми. Степента на приложение на логистиката при тях до голяма степен определя търсенето, респективно предлагането на логистични услуги, техника, технологии, софтуер, консултантски услуги, научни продукти и образователни услуги.

Нашите изследвания, наблюдения и личен опит показват, че в България през последните години от гледна точка на логистиката във всички изброени сфери в по-голяма или в по-малка степен се проявяват положителни явления и тенденции, които следва критично да се анализират.

Нараства броят на производствените и търговските фирми, които създават отдели по логистика в организационните си структури.

За по-добра илюстрация на изложението по този въпрос, ще взема за пример виртуална транспортно-спедиторска фирма.

Независимо от това приложението на логистичната концепция (като отражение не само в организационните структури, а и в прилаганите методи за управление) в тези фирми все още е в зародиш и като цяло отстъпва на декларираните знания за логистиката и оценката за ролята и мястото на логистичните проблеми във фирменото управление. Изключение правят чуждестранните фирми, действащи в страната.


В страната функционират голям брой фирми (в т.ч. чуждестранни), предлагащи богата гама от логистични услуги. В предлагането на логистични услуги обаче преобладават традиционните услуги - транспортни, спедиторски, складови и свързаните с тях услуги по обработване на стоките, митническо обслужване и т.н. Сравнително по-ограничено се предлагат комплексни логистични услуги - по управление на снабдяването и дистрибуцията на клиентите. Като цяло може да се направи изводът, че развитието на логистичния сектор (предлагането на логистични услуги) изпреварва развитието на логистиката в производствените и търговските фирми. 

Предлагането (като наличност) на българския пазар на различните видове логистична техника се оценява от производствените,търговските и транспортно-спедиторските фирми като добро. По-ниски са оценките за качеството на предлаганата логистична техника и особено за цените, на които тя се предлага и които се считат за необосновано високи.

Българският пазар на логистичен софтуер е все още в начална фаза на развитие. Преобладава търсенето и предлагането на софтуер за управление на рутинни логистични дейности. Положително може да се оцени както предлагането на разнообразни софтуерни продукти за различните логистични дейности, така и предлагането на системни решения за интегрирано управление на логистиката, в т.ч. присъствието на българския пазар на утвърдили се на световния пазар софтуерни продукти. 
Логистиката като област на научните изследвания в страната е в процес на формиране. Проведените досега научни изследвания от български учени по-скоро свидетелстват за наличието на определен потенциал за развитие, отколкото да обслужват теорията, практиката и обучението по логистика в нашата страна. 

Логистичната фирма функционира и се развива за да оказва услуги на своите клиенти, които представляват производството на материални продукти и процеса на дистрибуция.

Ефективността на нейната дейност при отразяване на техните изисквания зависи от степента на приемане на принципите на логистиката на материалните потоци и логистиката в сферата на обслужването. Прилагането на тези принципи се изразява във възможността спедиторската фирма да изгражда логистични мрежи за взаимодействие на производствените, търговските и транспортни компании и осъществяване на стратегическо партньорство между тях.

Посредством извършваната от нея дейност, спедиторската фирма координира усилията на представителите на сферата на материалното производство, търговците и дистрибуторите при доставките на изходни продукти, както и на продукти за производствено и крайно потребление, но за осъществяването на информационен обмен между тях. По този начин се поддържат и принципите just in time, Canban и т.н., което гарантира непрекъсваемост на производствените процеси и поддържане на висока ефективност.

Развитието на логистични мрежи рефлектира върху всички нейни участници. Едновременно с това, спедиторската фирма, посредством прилагането на принципите на логистиката в сферата на обслужването може да преустрои своята дейност по начин, който да й позволи да поеме извършването на разнообразни функции във връзка с обслужването на нейните клиенти именно с цел повишаване на ефективността на цялостната икономическа дейност. Отклоняването на средства от страна на клиентите за осъществяване на логистично обслужване от страна на спедиторската компания ще доведе до намаляването на разходите, в случай на самостоятелно извършване на някои дейности от тях самите. Участвайки в логистична верига, всички партньори могат да реализират потенциална печалба, а спедиторската фирма осъществява и основния маркетингов принцип – получаване на печалба, в следствие на удовлетворяване на потребностите на нейните клиенти.

Ефективното управление на материалните потоци от гледна точка на логистиката на материалните потоци води единствено до повишаване на резултатите от маркетинговата дейност на фирмите, включени в логистичната мрежа, посредством осъществяване на ефективно движение на материалните продукти до клиентите, на определеното място и в подходящото време. Поради тази причина, в икономическата теория и практика от съществено значение е взаимодействието между маркетинговата и лотистичната концепция, която се изразява посредством понятието маркетинг-логистика. Това понятие включва в себе си няколко аспекта: икономичното потребление на ограничени природни ресурси, посредством производство в точно определени количества, предназначени за точно определени клиенти, доставени на точното място и в подходящото време.

Ефективното управление на потока от материални продукти изисква стриктно прилагане на основните принципи на управление: планиране, организиране, мотивиране и контрол на логистичните дейности, Те от своя страна включват изходни продукти (суровини и материали, готови за производствено потребление продукти, материали за опаковки на завършеното производство и др.). Процесът на материалното производство, състоящ се от производствено потребление на източниците, превръщането им в готови продукта, излизащи на пазара като стоки и достигащи до своите потребители представлява непрекъсната верига от дейности, които могат да бъдат усъвършенствани, въз основа на принципите на логистиката. Логистичната фирма прилага и методите на прогнозиране и получаване на непрекъсната обратна информация от страна на клиентите, с цел минимизиране на отклоненията в техните очаквания. В тази дейност е необходимо и придържането към възприетите национални и международни стандарти и правила, разработени въз основа на редица съображения, без които не може да се постигне и ефективно управление на процеса на промяна.

Процесът на промяна обхваща всички основни сфери на съвременното материално производство, целящ ефективното използване на природните ресурси, но и максималното опазване на околната среда. Разходите на клиентите намаляват вследствие на съкращаването и оптимизирането на складовите запаси, както и увеличаването на оборота на краткотрайните материални активи. Логистичната дейност, базирана на интересите на клиента трябва чрез своята структура да бъде в състояние да осигури пълно удовлетворяване на неговите потребностите, като поеме и част от отговорността за протичането на несвойствените операции, напр. посредством осъществяване на транспортно обслужване и складова дейност. Това обаче увеличава и без това голямата отговорност, поемана от страна на спедиторската фирма.

От управленска гледна точка, логистичната фирма създава мрежи, а не системи, независимо от това, че общото между мрежите и системите е наличието на различни изграждащи ги компоненти. Основната разлика се изразява във взаимоотношението между компонентите. Системата и нейните индивидуални елементи са създадени и функционират в своето единство по определен начин, като се търси наличието на синергичен ефект в резултат на постигнатото взаимодействие. Мрежите са съставени от елементи, при които връзките и взаимоотношенията могат да бъдат изграждани по много и различни начини, в зависимост от конкретния случай. Наличието на специфични знания и умения, които притежава добрият спедитор и въз основа на които се комбинират възможностите за изграждане на взаимоотношения в мрежата помагат на целите на стратегическото планиране и координацията на дейностите между тактическите единици, в зависимост от възможностите и потребностите на всеки клиент.

Всяка логистична мрежа е уникална по своя характер, от гледна точка на изграждащите я елементи, сферата на дейността й, а също и на целите от нейното създаване. Водещ е принципът на оптимизиране на разходите за всички участници и постигане на максимална икономическа ефективност. От значение е и възможността за пълно използване на вътрешния потенциал на фирмите, като се елиминират допълнителните дейности. Привличането на външни партньори води до решаване на несвойствените проблеми, за които се формират различни партньорства и установяват различни форми на взаимоотношения.

2. Сътрудничество при осъществяване на транспортния процес

Транспортният процес има особено важна роля от гледна точка на осигуряването на непрекъснатостта на икономическите процеси, както и за икономиката като цяло. Значението на транспорта може да се определи на база на неговия висок относителен дял в създадения брутен вътрешен продукт (БВП).

Транспортната система е един от елементите, които имат съществено значение за осигуряване на успешното функциониране на логистичната мрежа. Развитието на транспорта като отрасъл на националното стопанство представлява важна предпоставка за включването на спедиторската фирма в логистичната мрежа, при прилагането на принципите на логистиката на материалните потоци. Транспортният процес осигурява взаимодействието на всички сфери на икономиката и обществения живот, поради което интегрирането му съвместно с другите компоненти на логистиката е неизбежно В процеса на тази интеграция се осъществяват различни стратегии в осъществяването на превозите, а именно: голяма част от производствените и търговски фирми отделят процеса на транспортиране извън обсега на своите дейности, поради необходимостта от капитални вложения за неговото осъществяване, както и намаляване на текущите разходи по логистичното обслужване, включващо процесите на складиране, съхранение на запасите, опаковка и дистрибуция. Като специалист по транспортната дейност, спедиторът организира и допълнителни ресурси за прибавяне на логистичното обслужване към транспортното. Това е едно от основанията за осъществяване на сътрудничество на ниво логистика на материалните потоци.

Добaвянето на стойност към създаваните продукти започва в сферата на производството, чрез реализирането на синергичен ефект от комбинирането на различните компоненти за производствено потребление. Процесът обаче продължава в сферата на дистрибуцията, посредством доставката, която следва да осигури продукта на правилното място, в подходящия момент. От гледна точка на маркетинговия принцип обаче, потребността е заявена от страна на платежоспособен клиент, който компенсира създадената за него добавена стойност, изразяваща се в придобиване на определена полезност в парично изражение. Следователно, логистичните дейности притежават и финансов аспект, включващ необходимостта от покриване на направените разходи, които да оптимални чрез приходи за логистичната фирма

Поради тази причина, управлението на производствената фирма е в пряка зависимост от възможностите за създаване на допълнителна стойност посредством прилагането на принципите на логистиката; добавянето на стойност и повишаването на полезността на продукта е тясно свързано с ефикасния транспортен процес, позволяващ доставка на правилното място и в подходящото време. По този начин, транспортният процес дава пряко отражение върху приходите на всяка фирма от логистичната мрежа.

Спедиторската фирма следва да поддържа взаимоотношенията си и с други партньори, които потенциално участват при осъществяването на движението на материалните потоци, с цел осигуряване на ефективни логистични мрежи. Областите, в които следва да се търси подобно взаимодействие са финансово-счетоводната, инженерингова (включваща стандартните опаковки, транспортни съоръжения и средствата за манипулиране), складова дейност и дистрибуцията (за доставки „точно навреме“, управление на покупките и т.н.). Транспортният процес изпълнява ролята на свързващо звено между партньорите от различни видове дейности, при изпълнение на разнообразни задачи, включващи като основен проблем управлението на движението на продукта.




Каталог: 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Тест за проверка на математическите знания и умения на учениците в началото на четвърти клас
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница