Love life for every married couple

Тя била смаяна от това, че той отвърнал на нейното отблъскване с любов. Казала: "Но ти не би искал да живееш с жена, която не те обича?!"

Той отговорил: "Мила, любовта е нещо, което не пораства за една нощ, особено когато е била третирана по начин, по който и двамата сме се държали в миналото. Ти не можеш да купиш любовта. Ти не се раждаш с нея. Тя е нещо, което се изработва и изгражда съвместно. Ние даже не сме опитали все още."

Една щастлива съпруга ми написа бележка с благодарност за моя съвет, който й дал кураж да настоява за брака си. "Едно малко нещо, което ми казахте, означаваше толкова много. Вие казахте: "Какво като вашият съпруг не ви казва, че ви обича!" Знаех, че сте прав. Наистина това не беше толкова важно."

Тази жена разбра, че изтърпяването на някакво отблъскване си заслужава в стремежа да имаш съживен брак.

Аз съм разговарял с много жени, които ми казват, че когато не чувстват любовта на съпруга си, Бог им показва Своята неизказана любов. "Като че ли си под лъчите на слънцето и просто чувстваш топлината на Неговата любов" -- бяха единодушни няколко съпруги. Една млада жена отиде още една крачка напред в своите усилия. Било й мъчително да се облича вечер преди излизане, като знае предварително, че няма да се държат с нея, както тя е копняла. Така че тя си създала навик да си мисли за Господ Исус като за приятел и придружител през вечерта. "Това ми помогна невероятно много -- каза тя. Аз изглеждах най-добре за Него, държах се най-добре за Него и винаги чувствах Неговото присъствие с мен!"

Казано накратко, вие трябва да дадете любовта на вашия другар библейски, емоционално и физически, независимо дали получавате отговор или не. Това е напълно възможно чрез любовта агапе. Една жена, чийто съпруг беше увлечен по друга жена, каза: "Аз се опитах да му покажа, че моята любов към него не зависи от поведението му към мен. Все още му показвах чувствата си. Понякога му казвах, че го обичам независимо как се държи сега и че Господ желае ние да бъдем заедно. Изпращах му картички със съобщения, които изразяваха, че се интересувам от него, докато сме разделени. И знаете ли, когато се помирихме, разбрах, че ги е запазил всичките!"

Аз помолих някои съпруги, които бяха преминали през такива преживявания, да ми дадат техния списък от препоръки за жени, които се опитват да спасят брака си. Ето някои отлични предложения:

Вашето общение не може да расте, докато се съмнявате в посвещението си на брака. Направете вашето посвещение!

Когато съпругът ви не ви дава любовта си, доверете се на Господа да снабди вашите емоционални нужди. Той няма да ви остави!

Отдавайте на съпруга си почит, любов и библейско уважение, дори ако неговите действия не заслужават това. Приемайте го с топлота, независимо от всичко. Колкото по-безнадеждно е вашето положение, толкова повече любвеобилното ви държание ще се приеме като искрено.

Не се опитвайте да промените съпруга си. Само го обичайте!

Не се опитвайте да правите това сами! Господ е с вас!

Не се огорчавайте от никого, свързан с тази ситуация. Никога не настройвайте децата си срещу баща им. Прощавайте!

Не искайте някое семейство или приятели да вземат страна срещу вашия съпруг.

Не обсъждайте интимни семейни проблеми. Не давайте материал за клюки. Доверявайте се на Господа, на вашия съветник или може би на някой близък приятел християнин, на когото можете да разчитате за дискретност.

Избирайте библейския си съветник мъдро. Никога не обсъждайте проблемите си с приятел от другия пол.

Прекарвайте колкото е възможно повече време с Божието Слово.

Концентрирайте се върху себе си за поправяне на вашите грешки и молете Господ да ви покаже как да се промените, вместо да се занимавате с грешките на партньора си.

Не се разделяйте. Насърчавайте съпруга си да стои у дома независимо от всичко.

Не давайте развод на съпруга си. Правете всичко, което е по силите ви, да го отложите или да го предотвратите. Ако трябва да се консултирате с адвокат, дайте му да разбере, че това е само заради финансовата ви закрила и за децата ви. Намерете адвокат християнин, който да ви помогне да запазите брака си.

Прекарвайте времето си с хора, които ще насърчат вашия духовен растеж.

Не прекалявайте с вниманието към децата си. Те имат нужда от вашата любов и стабилност, докато баща им го няма, но също така и от дисциплина. Ще ви бъде трудно да изградите ново любовно взаимоотношение с вашия съпруг, когато се завърне у дома, ако децата са неконтролируеми.

Не се опитвайте да се защитавате от клюки или критики. Дръжте си езика зад зъбите. Бог ще се бори за вас, а вие пазете мира си.

Помнете, че най-невинното нещо, което кажете, ще бъде преувеличено. Избягвайте разпуснатото говорене и не слушайте "приказки на ухо".

Ако правите нещо (малко или голямо) за разделянето на семейството ви, вие вървите срещу Божията воля. Нека това да ви бъде ръководство за всяко решение.

Не очаквайте съпруга ви да се промени за един ден, когато се върне у дома.

Най-тежко може да ви бъде, когато сте се помирили, а всичко като че ли клони към връщане при старите навици. Не правете това!

Надявайте се на всичко, вярвайте на всичко, всичко претърпявайте.

Книгата на пророк Осия в Стария Завет ни дава добър образец за любов без ограничения, която непременно ще обнови съпруга или съпругата, независимо от големите препятствия. Това важи особено за съпруг, чиято съпруга го е напуснала заради друг. Прочетете следния преразказ на любовната история на Осия и молете Бога да ви даде сили чрез Неговото Слово.

Любовната история на Осия

Аз съм наречен пророка на разбитото сърце, но бих предпочел да ме запомнят като пророка на любовта и надеждата. Аз съм Осия -- пророк на Бога на Израил, моето отечество.

Елате с мен в моя дом в Самария, в самите й поли. Там -- ето зад оня дъб -- е Гомер -- моята съпруга. Аз я обичам така, както обичам себе си. Вие ще я обикнете също. До нея седи нашият син -- Израел. Сега той е на осемнадесет, хубав и строен -- млад мъж със сърце за Господа. В краката на Гомер е Рухама, нашата дъщеря. Виждате ли как блести гарвановочерната й коса? Тя е същинско копие на майка си. Точно преди половин година тя навърши шестнадесет. А ето и Амий, нейният брат, петнадесетгодишен, все така топъл и бълбукащ като пенливия ручей, който се чува наблизо.

Ние сме щастливи и спокойни. Но не винаги е било така.

Аз започнах моето служение като пророк преди около 30 години по време на царуването на Еровоам II. Това бяха години на благоденствие. Керваните, които пътуваха между Асирия и Египет, плащаха такси в съкровищницата на Еровоам и продаваха у нас стоките си. Но те оставяха също и своите синове, дъщери и богове. Тези богове и боговете на древните ханаанци и на Езавел закоравиха сърцата на моя народ. Олтарите, които бяха издигнати за жертвоприношение за грях, се превърнаха в места за грях.

Ако се разходите по моята земя днес, ще видите образи и олтари из всички зелени горички. Моят народ притежава много овце и говеда. Някои мислят, че Ваал, така нареченият бог на плодородието, дава агнета, телета и плодове. Всеки град има високо място, където се покланят на Ваал. Има високо място и недалеч оттук -- в днешни дни вие никога не сте далеч от високо място в Израил! Понякога през нощта ние чуваме ударите на свещеническата музика и смеха на проституиращите жрици. Миналата седмица един мъж и една жена, които живеят през три къщи от нас, пожертваха своето малко момченце на Ваал.

Може би се чудите как народът на Йехова може да затъне в такива неправедни пътища. Това е, защото Божиите свещеници са се отделили от Него. Те се наслаждават в греховете на хората, лочат и облизват устните си за още. Затова "Каквито свещениците, такива и хората". Тъй като свещениците са нечестиви, такъв е и народът. Неминуем е Божият съд. Моята прекрасна страна я делят само няколко години от премазването й от желязната пета на Асирийската военна мощ.

Да, преди 30 години Бог ме постави пророк в Израил. Моят баща Веирия и моята почтена майка са ме учили от ранна възраст да се боя от Йехова -- Единия истинен Бог на Израил. Те ме научиха да мразя обожествения телец на Еровоам I. Ние се молехме ежедневно. Ежедневно бленувахме да се завърнем в Ерусалимския храм. Всеки ден пеехме Давидовите песни и жадувахме за идването на Месия.

Моето служение винаги е било трудно. Първите десет години от него съвпаднаха с буйната ми след двадесетгодишна възраст. Проповедите ми бяха огнени. Кръв капеше от сърцето ми за моя народ. Аз бях презиран и не ми обръщаха особено внимание. Когато станах на тридесет и две, Бог ме раздвижи и аз прекарах много дни в молитва и размишление. Чувствах се самотен и се нуждаех от някого.

Първите слани бяха попарили листата на дърветата, когато аз отидох с моите родители на посещение в дома на Девлаим. В забързаното ежедневие на моето служение аз не бях виждал семейството им от няколко години. Ние бяхме увлечени в житейски разговори, когато на вратата се появи млада жена -- Гомер, дъщерята на Девлаим. Аз я помнех като хубаво и разглезено дете. Но сега тя беше предизвикателно красива жена. Лицето й, като от слонова кост, беше обградено от буйната й гарвановочерна коса. Аз бях омаян от нейната поразяваща хубост и не можех да отместя погледа си от нея.

Когато се връщахме у дома през онзи ден, баща ми и аз разговаряхме за много неща. В ума ми все още беше образът на израилтянката с гарванова коса. Приятелството на моя баща с Девлаим се разрастваше и аз често ходех с него до тях. Аз бях странно привличан от Гомер. Девлаим и баща ми разговаряха непрекъснато. Един ден татко ме изуми с предложението: "Осия, моето желание е да се ожениш за Гомер." Аз не се съмнявах, че обичам Гомер. Но нещо у нея ме тревожеше. Като повечето млади жени през това време, тя имаше слабост към скъпите дрехи, бижута и козметика. Това го приех като част от женската й природа. Но тя изглеждаше неестествено за годините си опитна в светските пътища.

И все пак аз я обичах. Волята на баща ми беше да се оженя за нея. Знаех, че моята изгаряща любов към Йехова ще я възвърне от всяко безпътство. Бог ме увери също, че действително Гомер е неговият избор за мен.

Аз я обгърнах със страстта на пророк. Бог ми беше дал поетична дарба и аз обсипвах Гомер с любовни слова.

Тя отговори на моята любов. Ние застанахме заедно под окичения с цветя свод на еврейския брачен олтар и дадохме обет за вечна любов към Бога и един към друг. Ние слушахме прочитането на Божиите закони за брака. Беше ни припомнено, че нашата женитба е символ на женитбата между Йехова и Неговата съпруга Израил.

Аз заведох Гомер в моя дом. Четяхме заедно Песен на Песните от Соломон. Ядохме от сладките плодове в градината на любовта. За мен тя беше освежаваща като първата смокиня на сезона. Гомер изглеждаше задоволена от любовта на Бога и на Осия. Аз очаквах с надежда бъдещето.

Скоро след годишнината от женитбата ни, Гомер ме дари със син. Аз потърсих лицето Господно и разбрах, че неговото име трябва да бъде Израел -- име, което винаги да напомня на Израил, че Божият съд наближава. За мен това беше ясно напомняне за времената, в които живеем.

С раждането на Израел Гомер изглеждаше променена. Тя стана по-далечна и чувствен пламък припламна в погледа й. Аз помислих, че това е реакция от отговорността за грижата към нашия син. Това бяха напрегнати дни. Известие от Бога ме изгаряше и аз виках по цялата земя.

Скоро Гомер беше отново бременна. Този път се роди дъщеря. Аз узнах от Господа, че тя трябва да бъде наименувана Ло-Рухама. Това беше странно име и ме безпокоеше доста, тъй като означаваше "Не придобила милост". Защото Бог каза: "Няма вече да покажа милост към Израилевия народ и никак няма да им простя."

След това нещо Гомер започна да се отдръпва от мен. След като сложеше децата да легнат, тя често излизаше и не се връщаше преди зазоряване. Ставаше дива, непокорна. Търсех всякакъв начин да я завърна към себе си, но напразно. Около осемнадесет месеца по-късно се роди трето дете, момче. Бог ми каза да го нарека Ло-аммий, което значи "Не люде мои". Бог каза на Израил: "Вие не сте мои люде и аз не съм ваш Бог." Нож ми се заби в сърцето. Знаех, че той не е мой син и сестра му не беше плод на моята любов. Бяха дни на дълбоко отчаяние. Не можех да пея Давидовите песни. Сърцето ми беше разбито.

След като Ло-аммий беше отбит, Гомер си замина от мен и не се върна. Аз станах и баща, и майка на трите деца.

Душата ми беше разстроена. Моето служение беше като парализирано от своеволието на моята съпруга. Молитвите ми като че ли потъваха безследно. Но тогава Йехова ме призова. Аз разбрах, че Бог ще използва моето преживяване като илюстрация на Неговата любов към Израил.

Любовта ми отново пламна към Гомер и аз разбрах, че не мога да се откажа от нея. Аз я търсех по цяла Самария. Намерих я в една порутена къща на един похотлив, развратен израилтянин, който нямаше средства да я издържа. Аз й се молих да се върне. Тя отблъсна всичките ми молби. Със съкрушено сърце аз се върнах при децата, жалеех и се молех. Сърцето ми беше стоплено от един план. Аз отидох на пазара и купих храна и дрехи за Гомер. Купих й бижута и козметика, които тя така силно обичаше. След това се срещнах насаме с любовника й. Той беше недоверчив, като мислеше, че съм дошъл да го нараня. Когато му казах плана си, лукава усмивка се плъзна по лицето му. Аз не можех да заведа Гомер у дома, но любовта ми не ми позволяваше да я гледам в лишение. Затова щях да задоволявам всичките й нужди и тя щеше да мисли, че това е от него. Ние си стиснахме ръцете за пазарлъка. Той тръгна натоварен от провизиите към дома. Аз го последвах, като се криех из сенките.

Тя го посрещна с радост и го обсипа с любов. Каза му да почака отвън, докато тя си смени мръсните скъсани дрипи с новите дрехи. След време, което ми се стори безкрайни часове, тя се появи отново в сияйно великолепие като онази Гомер, която бях видял първия ден в дома на нейния баща. Нейният любовник се приближи към нея, за да я прегърне, но тя го възпря. Чух я да казва: "Не, със сигурност дрехите, храната и козметиката не са от теб, а от ръката на Ваал, който дава всички тези неща. Аз съм решила да изразя своята благодарност към Ваал и да му служа като жрица на високото място."

Аз останах като попарен. Не можех да помръдна. Видях я да се отдалечава. Тя приличаше на немирната телица, която бях виждал като малък в бащиното ми стадо. Не можеше да й се помогне и тя затъваше все по-силно. Колкото повече се опитвах да я поправя, толкова тя се отдалечаваше от мен. Обезумял от мъка, аз се затътрих към дома при моите безсънни дни и нощи на объркване и скръб.

Гомер се отдаде на безразсъдно увлечение в ролята си на жрица на Ваал. Тя всеотдайно проституираше с разюзданите поклонници на мерзкото божество.

Моето служение се превърна в болезнено странстване. Станах обект на подигравки. Като че ли наказанието за греха на Гомер и на целия мой народ се беше стоварило върху мен.

Аз прибягнах до Йехова. Баща ми и майка ми помагаха в отглеждането и възпитанието на трите деца. Те отговаряха с любов и послушание. Станаха като балсам от Галаад за нараненото ми сърце. В продължение на години аз разгласявах Божиите намерения по цялата страна. Всеки ден се молех за Гомер и любовта изпълваше сърцето ми.

Тя беше моят сън в нощта и толкова реална, че като се събудех, имах чувството, че току-що ме е напуснала отново.

Времето течеше, но жреците на Ваал я държаха здраво в лапите си.

И какво се случи преди около една година. Полъхът на пролетта започваше да докосва земята ни. По време на утринните ми размишления като че ли Бог ме подтикна да изляза сред народа на Самария. В мен се събуди някакво предчувствие. Започнах да бродя по улиците.

Скоро бях вече до пазара на роби. Това беше едно омразно за мен място. Тогава видях един жрец на Ваал да води жена към мястото за продан на роби. Сърцето ми замря! Това беше Гомер! Беше една ужасна гледка, но беше Гомер! Чисто гола тя застана в сектора. Но никой мъж не я зяпаше похотливо. Тя беше изнурена, измършавяла, тънка като цигарен дим. Ребрата й стърчаха под кожата. Косата й беше спластена и прошарена от бели нишки, а в очите й проблясваше лудост. Аз заплаках.

И тогава гласът на Божията любов нежно зашепна в сърцето ми. Аз спрях смутен. Наддаването стигна 13 сикли сребро, преди напълно да разбера Божиите намерения. Аз наддадох на 15 сикли сребро. Настъпи тишина. Глас от края на тълпата каза: "15 сикли и един кор ечемик."

"Петнадесет сребърника, един кор и половина ечемик" -- извиках аз. Наддаването приключи.

Докато се промъквах към сектора за роби, приглушено мърморене от недоверие се носеше сред тълпата. Те познаваха мен, познаваха и Гомер. Промъкнаха се напред в очакване. Сигурно щях да я ударя жестоко за нейното безпътство. Но моето сърце преливаше от любов.

Аз застанах пред Гомер и извиках към хората: "Бог казва на вас: Ако Израил не отмахне прелюбодейството си, ще я съблека гола като в деня, когато се е родила, ще я направя като пустиня и безводна земя и ще я уморя от жажда."

Извиках към търговеца от близкия дюкян: "Донеси онази бяла мантия в края на рафта."

Платих му цената, която поиска. След това нежно обгърнах изтощеното тяло на Гомер с мантията и й казах: "Гомер, ти си моя съгласно естественото право на съпруга. Сега си моя и защото съм те купил с цена. Ти повече няма да се отделяш от мен или да блудстваш. За известно време трябва да си ограничавана и тогава отново ще бъдеш възстановена в пълната радост на женствеността."

Тя въздъхна и прималяла се отпусна в прегръдките ми. Аз я хванах и проговорих на моя народ: "Израил ще остане за дълго време без цар или княз, без жертва или жертвеници. След това Израил ще се завърне и ще потърси Господа своя Бог и Давид -- нейния цар. Тя ще се върне трепереща при Господа и Неговите добрини в последните дни. И където беше казано за Израил "Ло-рухама -- Не придобила милост", ще се каже Рухама -- Придобила милост. Защото Божията любов няма да те остави, но ще те следва през всичките ти дни. И където Израил беше наречена "Ло-аммий -- Не люде мои", ще се каже "Аммий -- Люде мои на живия Бог", тъй като ще ви простя и ще ви въздигна наново."

Върнах се у дома с моя крехък товар. Хранех Гомер, за да се възстанови. Ежедневно й четях Божиите писания. Учех я да пее песента на покаяние от Давид. След това ние пеехме песните на Давидовото радостно хваление на Бога. Сред песните аз я възстанових за Бога, за нашия дом, за нашите деца.

Не виждате ли колко красива е тя? Аз винаги съм я обичал, дори когато беше затънала в безпътството си, защото моят Бог я обичаше. Гомер отвърна на Божията любов и на моята любов. Тя не ме нарича "Господарю мой", а "Съпруже мой". А устните й никога вече не изговарят името на Ваал.

Сега моят народ слуша моето послание с нова отзивчивост, тъй като аз съм пророк, който е бил развълнуван от една велика истина. Бях стигнал в дълбините на моята същност, до познание за горещата любов на Бога към грешниците. Как настоятелно ги търси Той! Как предано ги приканва към Себе Си!
Източници за промяна
ВЛЮБЕНИТЕ, изглежда, никога не се уморяват да си говорят за приятните спомени от своите любовни преживявания: вълнението при първата им среща... сладките мигове, когато са признали своите чувства... трепета на отдаването им един на друг...

Интимни разговори от този род са записани в Писанията в Песен на Песните. Например когато Суламка и нейният възлюбен съпруг са отишли в полето, Суламка казва: "Помниш ли къде започна нашата любов? Под сладострастното дърво, разбира се, където започва и расте всяка любов... Нашата любов не започна без болка, плодоносната родилна болка..."

Разбира се, такива спомени водят до силно желание за физическо изразяване на тяхната любов: "О, скъпи мой, любими мой, нека да бъда твое скъпоценно притежание, отпуснато в безопасност в твоята прегръдка, притисни ме здраво до сърцето си" -- шепне Суламка.

Влюбените имат непреодолимо желание да говорят за своята любов, за нейната сила и непресъхващ извор. "Истинската любов е силна и неумолима като настъпателния марш на смъртта" -- казва Суламка. "Истинската любов никога не престава да обича и никога вече няма да се откаже от възлюбения, както гробът не пуска мъртвеца. Пламъкът на истинската любов никога не може да бъде угасен, защото неговият източник е Сам Бог."

Тези са пламъците, които се моля да бъдат разпалени във вашия брак!

Моето лично послание към вас в тези страници е, че вие и вашият другар не бива да живеете в отегчение или в раздяла. Алтернативата е: да се влюбите, като използвате източниците на това, което ще нарека безпределна любов. Върху нея ще насоча вниманието ви в тази последна глава на "Живот в любов".

Насладите на цялата човешка любов в брака излъчват благоухание като цветна градина, когато общението е напоено от безпределната любов. Нещо повече, човешката любов се засилва от присъствието на безпределната любов. Чувствата са преходни, безпределната любов е вечна. Любовните емоции са като всички други природни източници -- на приливи и отливи, даже както обмяната на веществата в организма -- непрекъснато се изменят, или пък както вятърът се появява и утихва. Никоя страст не трае вечно. Но вашите любовни преживявания ще могат да бъдат така засилени от жизнената сила на безпределната любов, че ще продължите да обичате и да растете в любов, независимо пред какво ще бъде изправен вашият брак през житейския ви път.

Библията учи (и ние трябва честно да се съгласим), че ние не можем да спасим себе си по никакъв начин -- Синът на Бога трябваше да стане Човека Исус, да живее съвършен живот, да умре за нашите грехове и отново да оживее, за да ни спаси. По същия начин ние не можем истински да обичаме с наши собствени усилия. И отново Бог, който е Любов, се намесва, като ни дава безценния дар на безпределната любов, за да я изливаме върху другите.

Вашият брачен партньор трябва да бъде първият, последният и междинният получател на безпределната любов. Това е, което ще спаси, възстанови, промени и благослови вашия брак далеч над очакванията ви.

Как е изразена тази любов в човешките взаимоотношения, тази любов, над която няма друга? Ние описахме нейните качества в другите глави, но нека да хвърлим един поглед от друг ъгъл. Можем да изследваме характерните черти на любовта, като четем посланията на апостолите до вярващите от ранната църква. Например ако прочетем II Коринтяни 12 гл., ние ще открием как тези качества на любовта се излъчват от страниците на посланието и това са самите отношения и действия, които трябва да проникнат в нашия собствен брак:

Безпределната любов следва възлюбения. Това е любов на дело, което постоянствува в големите борби и никога не се отказва. "Ето идвам при вас" -- пише апостол Павел.

Безпределната любов не е себична -- не изисква и е милостива. "Няма да ви бъда в тежест" -- казва апостол Павел.

Безпределната любов цени възлюбения. "Не искам вашето, а вас" -- уверява апостол Павел.

Безпределната любов доброволно поема отговорност за благополучието на възлюбения. "Аз съм отговорен за вас" -- заявява Павел.

Безпределната любов дава, без да държи сметка за цената. "С преголяма радост ще иждивя и цял ще се иждивя за вас" -- потвърждава Павел.

Безпределната любов расте в изразителност и не намалява независимо от отговора. "Аз ще ви обичам повече" -- казва Павел.

Безпределната любов има чисти мотиви и действия, неопетнени от егоистични съображения. "Няма да се възползвам от вас" -- обещава Павел. "Няма да ви използвам. Всичко, което правя, е за ваша подкрепа и назидание."

Със сигурност тази любов е подходяща за тежките условия на живота. Когато двама души се обичат по този начин, техният брак е докоснат от Небето без значение на земните проблеми, от които никой човек не е застрахован.

Искате ли да обичате или да бъдете обичани по този начин? Бог е единственият извор на безпределната любов. Негов е запасът от сила, която поддържа пламъците на истинската любов между съпруга и съпругата. Няма да бъде достатъчно да учите за Бога и тази любов. Трябва да се учите от Него и да се свържете с Него във вечно общение чрез нов живот в Христа Исуса.