Love life for every married couple

Няма съмнение, че преживяването им е дало способност на Соломон да напише така прочувствено в Притчи 5:18-19: "Весели се с жената на младостта си. Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна. Нейните гърди да те задоволяват във всяко време и възхищавай се винаги от нейната любов."

В заключение на тази глава можете да прочетете "Тълковно перифразиране на Песен на Песните" от Гликман, за да разберете за себе си начините, по които тази двойка е изградила любовта един към друг. Ще забележите, че физическите ласки са били важна част от тяхното взаимоотношение, но и всички страни на любовта са били разпалени в този брак като разностранни отражения на съвършено изрязан диамант.

След това ви насърчавам да изучавате Песен на Песните от съвременен превод на Библията. Винаги забелязвайте деликатността в любовния език на тази двойка и помнете, че те използват известни метафори за изразяване на най-дълбоките чувства по жив и запомнящ се начин.

Важно е за вас да споделяте Песента с вашия партньор в брака, така че и двамата да осъзнаете истината, че любовното общение, което имате, е част от поклонението на Бога.

Песента достига най-високата точка в 4 глава с новобрачната нощ на младоженеца и невястата след сватбеното тържество в 3 глава. Първият стих на глава 5 съдържа радостните думи на съпруга след тяхната любовна нощ: "Дойдох в градината си, сестро моя, невясто; Обрах смирната си и ароматите си; ядох медената си пита с меда си; пих виното си с млякото си." Младият съпруг описва тяхната любов като прекрасна градина и като чудесно тържество, което е отпразнувал.

И тогава проговаря един друг, мистериозен глас. Кой може да бъде това? Сватбари? През брачната нощ? Едва ли! Само Един-единствен би могъл да бъде с двойката в това най-интимно време и трябва да е бил сам Бог, Творецът, който е приготвил тази двойка за тяхната нощ по своето намерение. Бог е, който одобрява и утвърждава физически споделената любов през онази нощ. Както обяснява Гликман: "Той се наслаждава на това, което става. Той е радостен, че те са се напоили изобилно от фонтана на любовта. Двама от неговите собствени са преживели любовта с всичката й красота, пламенност и чистота, които той е предназначил за тях."

Божиите думи са: "Яжте, приятели. Пийте, да, изобилно пийте, възлюбени" (5:1). С други думи. Продължавайте да се наслаждавате на тържеството на любовта, което Съм приготвил за вас!

Когато изучаваме Песен на Песните, ние започваме да съзнаваме колко трябва да сме щастливи, че имаме този вдъхновен образец в нашия любовен живот. И така, нека това да благослови вашия брак от сега нататък. Един добър начин за започване е да четете следните перифрази заедно -- за предпочитане на глас, като седите близо един до друг.

Най-прекрасната любовна песен, писана някога

Първите дни на Суламка в палата (1:2-11)

Монолог на царската годеница Суламка:

Как бих желала той да ме обсипе с целувки, тъй като неговите изящни целувки са по-желани от най-прекрасното вино. Нежният аромат на твоя одеколон донася очарованието на пролетта. Да, наситеният аромат на твоето сърце възбужда моята любов и уважение. Да, твоят характер предизвиква възхищение у всички момичета в палата. Как копнея да дойдеш и ме вземеш, да тичаме и да се смеем из палата на царството. (Разбирате ли, Царят ме доведе в царския палат.)

Жените от палата към Царя:

Ние винаги ще бъдем много благодарни и щастливи поради тебе, о, Царю. Защото обичаме да говорим за одухотворената красота на твоята любов.

Суламка в монолог:

Те с право обичат човек като тебе, Царю мой.

Суламка към жените от палата:

Аз съзнавам, че нямам светлата и фина кожа на израсналите сред удобствата на палата. Аз съм почерняла от слънцето -- тъмна като шатрите на скромните пустинници, с които съм работила. Но сега мога да кажа, че съм тъмна като разкошните завеси на царския палат. Въпреки това хубостта, която имам, няма да сведе засрамено глава от погледите на слънцето. И ако ослепителната светлина на слънцето не може да ме засрами, моля да знаете, че нито вашите презрителни погледи ще сторят това. Не можех да не върша това, което моите братя в гнева си изискваха от мен -- да работя в лозето, което бяха заели от царя. Беше ми невъзможно да се грижа едновременно за него и за "лозето" на моя външен изглед.

  Суламка към Царя:

Моля те, кажи ми ти, когото обичам така дълбоко, къде изкарваш царското си стадо за следобедна почивка. Аз не искам да те търся напосоки, скитаща като жена от улицата.

Жените от палата към Суламка:

Ако не знаеш, хубавице между жените, защо просто не излезеш и да тръгнеш по следите на стадата и тогава да пасеш твоето стадо сред шатрите на овчарите?

Царят към Суламка:

Ние ще направим още по-привлекателни плетеници от злато и сребро, за да украсим нейното лице.

В стаята на палата (1:12-14)

Монолог на Суламка:

Докато моят Цар седи на трапезата си, моят парфюм ме освежава с благоуханието си. Защото моят цар е благоуханието, а моите мисли за него като нард от парфюм, висящ на шията ми, върху сърцето ми и винаги ме освежават. Колко ми е скъп той, скъп като изящна смирна, разцъфтяла в оазиса на Енгади. Колко радост намирам в този оазис!

В полята (1:15-2:7)

Царят към Суламка:

Ти си толкова красива, любов моя. Ти си толкова красива. Твоите благи очи са нежни като гълъби.

Суламка към Царя:

И ти си красив, моя любов, и толкова приятен. Така чудесно е да се разхождаме заедно сред нашия природен дом. Хладната трева тук е като мека кушетка за лягане, да поемем дъх и да наблюдаваме гредите и стълбовете на нашата къща -- извисяващите се наоколо кедри и кипариси. Когато ле-жа тук, се чувствам като роза от долината Сарон -- най-прекрасното цвете в долината.

Царят към Суламка:

Само най-красивото цвете в долината? Не, любов моя. За мене ти си като цвете сред тръни, в сравнение с която и да е друга жена по света.

Суламка към Царя:

А ти, скъпи мой Царю, си като плодоносно ябълково дърво сред безплодните дървета на гората в сравнение с всички останали мъже на света.

Монолог на Суламка:

Аз не работя вече в зноя на слънцето. Намирам хладина в сянката на това ябълково дърво. Хранителните сокове от неговите магически плодове ми носят процъфтяващо здраве, каквото само любовта може да донесе. И той ме обича толкова много. Дори когато ме заведе на големите царски банкети, посещавани от най-влиятелните хора на царството и извън него, той никога не е толкова заинтересован от тях, че грижата му към мен да не бъде като знаме, високо издигнато над главата ми.

Колко е скъп той за мен! Моето сладко спокойствие в неговата любов ме прави така отмаляла от радост, че трябва да си отпочина в неговите прегръдки, за да придобия сила. Този любвеобилен уют ме прави още по-радостна и отмаляла. Как желая той да би ме положил до себе си и да ме обгърне! Но колко е важно обещанието ми пред нежните сърни и елени като свидетели в полята, да не се опитвам да събудя любовта, докато тя самата не пожелае да бъде събудена.

На пътя за полето (2:8-17)

Монолог на Суламка:

Аз чувам моя възлюбен. Погледнете! Той идва да ме посети. И е така стремителен като млад елен, който скача по горите, играе по хълмовете. Ето го, стои на вратата, гледа в прозорците, надзърта през решетките. Най-после проговаря.

Царят към Суламка:

Ела, любезна моя, прекрасна моя, ела с мен. Защото ето зимата измина. Дъждът престана и си отиде. Цветята се явяват по земята. Времето на птичето пеене пристигна. Гласът на гургулицата се чува в нашата земя. По смоковницата зреят първите й смокини и лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя, прекрасна моя, и тръгни с мен. О, моя скъпа, нежна гълъбице. Ти си като гълъб сред пукнатините на планинските скали, в скришните места на стръмнините. Сега излез от скривалищата, за да мога да те видя. Нека да чуя гукането на твоя глас. Защото гласът ти е сладък и ти си превъзходно красива като гълъб в полет, вписан в синевата на небето. Моя любов, това, което ние двамата имаме, е безценно съкровище; то е като градина с най-прекрасните цветя на света. Хайде да си обещаем да хванем всяка лисица, която би могла да погуби нашата градина, която цъфти за нас.

Монолог на Суламка:

Възлюбеният ми принадлежи на мен и аз му принадлежа -- този мил Цар, който пасе стадото си сред кремовете.

Суламка към Царя:

Как бленувам за времето, когато през цялата нощ, докато денят вдиша от първия повей и утринните сенки побягнат от слънцето, ти, любими мой Царю, да бъдеш като газела по хълмовете на моите гърди.

Суламка очаква своя Годеник (3:1-5)

Монолог на Суламка:

Как ми липсва този, когото обичам така дълбоко. Не бих могла да чакам да го видя. Аз си помислих: "Трябва да стана и да го намеря. Ще стана сега и ще го потърся по улиците и площадите на града. Със сигурност ще мога да намеря онзи, когото обичам толкова много." Но не можах да го намеря. Когато нощните стражи ме видяха, аз веднага ги запитах дали не са видели този, когото обичам така дълбоко. Но те не бяха го виждали. А малко като ги отминах, намерих възлюбения си, хванах го и не го пуснах, доде не го въведох в дома си. Продължих да го държа, докато страховете и тревогите не ме напуснаха, и отново се успокоих. Колко е трудно да си търпелив! Вие жени от палата, ние трябва да обещаем на себе си, пред сърните и елените в полето, да не събуждаме любовта, докато тя не пожелае да се събуди.

Сватбеният ден (3:6-11)

Поета:

Какво е това, което възлиза от покрайнините на града като стълбове от дим, благоуханни облаци от миро и ливан, ароматни прахове от търговеца? Погледнете! Това е царската процесия със Соломон, носен върху своята разкошна носилка от най-силните си слуги. Погледнете и всички тези войници наоколо! Това е царската охрана, 60-те най-силни войни от цялото царство. Всеки от тях е обучен с оръжието и храбър в битка. И сега всички те имат меч на бедрото си единствено за закрила на Царя и неговата невяста. Вижте разкошната носилка, върху която е носен Соломон. Тя е била направена за него специално за този ден. Нейната рамка е изработена от най-хубавите Ливански дървета. Подпорите й са от сребро, облегалката й -- от злато, постелката -- от царствен морав плат. Виждате ли изящната ръчна изработка! Тя отразява сръчността на жените от палата, които дадоха всичко от себе си с любов към Царя и неговата невяста. Нека всички да излезем и гледаме цар Соломон, носещ своя прекрасен сватбен венец. Хайде да излезем и да го гледаме през най-щастливия ден в живота му.

Царят към Суламка:

Толкова си красива, моя любов, толкова си красива. Очите ти зад сватбеното було са нежни като гълъбови. Косите ти са пленителни, като плавното движение на стадо, появило се в планината по залез. Твоята съвършена и прекрасна усмивка е така мила и искряща, като млади агнета, възлизащи от къпането си. И само ален конец може да обрисува така съвършено твоите устни. Бузите ти поруменяват като нар. Походката ти е с достойнство и осанката ти със силата на кула. Твоята огърлица проблясва като щитчета около крепостна кула. Гръдта ти е нежна като сърнета-близнета сред кремове. А сега най-после през цялата нощ -- докато денят поеме първия си дъх и утринните сенки побягнат от слънцето -- аз ще бъда газела върху хълмовете на твоите благоуханни гърди. Ти си съвършено и безупречно красива, любов моя. Сега отдай всичките си мисли на мен, моя любов. Остави всичките си страхове и отдалечи планините, отпусни се в безопасност в прегръдка.

Пленила си ме, моя прекрасна невесто, пленила си ме само с един поглед на очите си, само с една огърлица на шията си. Колко прекрасни са твоите ласки, любима моя невесто. Любовта ти е по-сладко опияняваща от най-доброто вино. Благоуханието на твоя парфюм е по-добро от най-ароматните подправки. Изобилие от мед и мляко има под езика ти, моя любов. И ароматът на дрехите ти е като аромата на ливанските гори.

Ти си една красива градина, приготвена единствено за мен, моя любима невесто. Да, като градина, пазена само за мен. Или като свеж извор, запечатан точно за мен. Твоята градина е избуяла с прекрасни и изящни цветя с различни цветове и ухания. Тя е един рай от нарове със сочни плодове, кипър с нард, нард и шафран, тръстика и канела, с дървета, доставящи благоухания, като ливан, смирна и алое, с всичките най-изрядни аромати. И ти си чиста като течаща вода, повече от чист извор. Ти си фонтан за много градини -- кладенец от жива вода. Нещо повече, ти си като свежи потоци, извиращи от Ливан, които дават живот на цялото поле.

Суламка към Царя:

Събуди се, северни ветре, и дойди южни. Повей в градината ми, за да потекат ароматите й към възлюбения ми. Нека последва омайните аромати към градината ми и да дойде да се наслаждава на изрядните й плодове.

Царят към Суламка:

Аз се веселих в градината на твоето изобилие, любима моя невесто. Бях упоен от ароматите на твоето вино и парфюм. Аз вкусих от сладостта на любовта ти като мед. Наслаждавах се на твоята любов като изрядно вино и на свежестта на твоята любов като прохладно мляко.

Поетът към двойката:

Радвайте се на вашата любов, като на едно велико тържество, о влюбени. Яжте и пийте от това пируване в пълнота. Пийте, пийте, за да се упоите от взаимната си любов.

Възникване на проблем (5:2-6:3)

Монолог на Суламка:

Аз бях почти заспала, когато чух възлюбения ми да чука тихо на вратата на нашата стая в палата. Той ми прошепна нежно: "Завърнах се от полето, моя любов, любима моя, съвършена невесто." Аз смутолевих: "Тъкмо съм заспала, скъпи" -- най-после бях се приготвила за лягане. Бях измила лицето си и облякла старата си нощница.

Но тогава моят любим леко отвори вратата и аз осъзнах, че силно желая да го видя. Но колебанието ми е траяло твърде дълго. Докато стана да отворя вратата, той вече си беше отишъл, като оставил дар -- любимия ми парфюм, да ми припомни за неговата любов. Дълбоко в сърцето ми се поднови любовта към него. Единствено умората и залисията на деня бяха причина за колебливия ми отговор. Реших да се опитам да го намеря. Навлякох си дрехите, излязох от палата и започнах да го викам.

Но нещата отиваха от лошо към по-лошо. Нощната градска стража ме взеха за престъпник, който се прокрадва в нощта. Те ме арестуваха по обичайния си груб начин, след това, като дръпнаха шала от лицето ми, те видяха своя нов заподозрян субект -- "велика" полиция имаше, няма що!

О, вие дворцови жени, ако видите моя възлюбен цар, кажете му, моля ви, че съм дълбоко влюбена в него, че съм се поболяла от любов по него.

Жените от палата към Суламка:

С какво е по-добър твоят съпруг от всички останали, о прекрасна между жените? Какво го прави толкова велик, че изискваш това така настойчиво от нас?

Суламка към жените от палата:

Моят любим съпруг е удивително красив, отличава се и сред десет хиляди мъже. Когато го погледна, виждам лицето му по-скъпо от чисто злато. Косата му е черна като гарванови пера и хубава като листа от върха на величествена палма. Когато погледна в очите му, те са така мили, като гълъби, кротко почиващи край водни потоци. Те са чисти и ясни от здравето, което излъчват.

Когато доближи бузата си до мен, тя е така уханна, като градина с ароматни цветя. Неговите нежни устни са сладки и благоуханни като кремове, преливащи от нектар. Пръстите му са като меко кадифе, когато ме докосва! Той е олицетворение на сила и жизненост! Тялото му е твърдо, като плоча от слонова кост, украсена със сапфири. Краката му са силни и прекрасни като мраморни стълбове, поставени върху пиедестали от чисто злато. Изгледът му е като величествения Ливан, забележителен с високите си кедри.

Но нещо повече, думите на сърцето му са пълни с чар и наслада. Той е прелестен във всяко отношение. Такъв е този, когото обичам така дълбоко, такъв е най-близкият ми приятел, о придворни жени.

Жените от палата към Суламка:

Къде е отишъл тогава възлюбеният ти, о прекрасна между жените? Къде е заминал? Ние ще ти помогнем да го намериш.

Суламка към жените от палата:

Познавам го достатъчно добре, за да зная къде е отишъл. Той обича да съзерцава, когато се разхожда из градината и се грижи за своето отбрано малко стадо сред кремовете. Аз го познавам. Защото аз принадлежа на него и той принадлежи на мен -- този грижовен пастир, който пасе стадото си сред кремовете.

Проблемът е разрешен (6:4-13)

Царят към Суламка:

Любима моя, знаеш ли, че си красива като града Терса, блестящ на нощния хоризонт? Даже повече от това -- хубава си като светлия град Ерусалим. Хубостта ти е поразителна като гледка на маршируваща войска.(Не, не ме поглеждай така сега, любов моя, имам още да ти кажа.) Спомняш ли си какво ти казах в сватбената нощ? То си е все още вярно. Косата ти е пленителна като плавното движение на стадо, възлизащо на планината по залез. Твоята прекрасна усмивка е чаровна и искряща като агнета-близнета, завръщащи се от къпане. А твоите бузи все така поруменяват като цвят на нар.

Монолог на Царя:

Дворецът е пълен с аристократични дами и ослепителни наложници, принадлежащи на високопоставени дворяни. Но моята прекрасна съпруга, гълъбицата ми, съвършената ми е безподобна между тях. Тези дами и наложници също съзнават това. Те също трябва да я величаят. Когато ги наближим с моята колесница, те разбират, че ние пак сме заедно.

Жените от палата една на друга:

Коя е тази на хоризонта, която е прилична на зората, светла като луната, чиста и бляскава като слънцето, величава като маршируваща войска със знамена?

  Монолог на Суламка в колесницата:

Слязох в градината, където очаквах да бъде моят Цар. Исках да видя дали свежите пролетни цветя и плодове са се появили. Исках да видя дали нашият обновен съюз ще донесе нов сезон на пролетна любов за съпруга ми и за мен. Преди да узная какво се е случило, ние отново бяхме заедно, пътуващи сред колесниците на благородниците. Все още ги чувам да викат: "Върни се, върни, о Суламко, върни се, за да погледаме възлюбената съпруга на Царя."

Царят към Суламка:

Колко обичат те да гледат несравнимата грация и привлекателност на царицата.

В царската спалня (7:1-10)

Царят към Суламка:

Колко са красиви нозете ти в чехлите, дъщерьо княжеска! Заоблеността на твоите бедра е грациозна и изящна като извивките на прекрасна огърлица, съвършено изваяна от сръчните ръце на майстор художник. Коремът ти е възхитителен като пирувание с вино и хляб, пъпът ти е като винена чаша, а коремът ти -- пухкав, топъл хляб. Гърдите ти са нежни като елени, поглеждащи сред кремовете, сърнета-близнета, а шията ти е като стълб от слонова кост. Очите ти са кротки като водните басейни в долината на Есевон, близо до портата на гъсто населения град.

А как стройно пристъпваш в мъдрост и сдържаност. Наистина величествено-красива си като планината Кармил. Твоята дълга вълниста коса е прохладна и мека като сребърни нишки, обвити около врата ми, достатъчно здрави да ме обвържат завинаги като твой пленник. Колко си хубава и колко приятна, скъпа моя, и пълна с наслада -- твоята любов! Ти си грациозна и великолепна като палма, врязваща се в небесата. Да, палмово дърво, а твоите гърди са неговите изрядни плодове.

Искам да се изкача на моето скъпоценно дърво и да взема неговите крехки плодове нежно в моята ръка. О, безценна моя, нека твоите гърди да бъдат като нежен плод за моя вкус, позволи ми да те целуна и да вдишам от твоя уханен дъх. Да те целуна и да вкуся сладост, по-голяма от виното.

Суламка към Царя:

Глътни всяка капка, любими мой, и нека нейната сладост остане за дълго по устните ти; нека всяка капка от това вино ти донесе спокоен сън.

Монолог на Суламка:

Аз съм на възлюбения си съпруг и той ме обича от дълбините на душата си.

На полето (7:11-8:14)

Суламка към Царя:

Вълшебните пролетни цветя са ароматизирали синевата в полето и са омаяли сърцата на всички влюбени. Ела, любими мой, всеки вкусен плод на пролетта е за нас, да го вземем. Хайде да се върнем в нашия пролетен дом от величествени кедри и кипариси, където плюшеният зелен килим на тревата е безкраен, а овощните градини са полйци за всеки изряден плод. Аз съм приготвила пълна кошница за теб, моя любов, за да ти дам разкошен пир от любов под небето!

Аз бих искала да ми бъдеш брат, мой истински малък брат. Бих могла да те изведа навън да играеш и игриво да те целувам, когато пожелая. Но след това бих могла да те взема за ръка и да те въведа вътре и ти да ме научиш и да споделиш с мен твоето разбиране за живота. Как желая след това да ме положиш до себе си и да ме любиш.

Суламка към жените от двореца:

Заклевам ви да не се опитвате да събудите любовта ми, докато тя самата не пожелае да се събуди. Колко чудесно е, когато тя разцъфти на времето си.

Суламка към царя:

Спомняш ли си къде започна нашата любов? Под приказното дърво на влюбените, разбира се, където започва да пораства всяка любов и след това ражда дете, не без родилни болки. И нашата любов не започна без болките на раждането. О, любими мой, направи ме твое най-скъпоценно притежание, почиващо безопасно в твоите ръце, близо до сърцето ти. Истинската любов е силна и безрезервна като похода на смъртта. Истинската любов не престава да се грижи и никога няма да се откаже от възлюбения, както гробът не изхвърля мъртвия.

Огънят на истинската любов никога не може да се угаси, защото източник на неговите пламъци е сам Бог. Дори потоци от буйни води ако го залеят, пламъците пак ще се разпалват. От всички дарове на света тази безценна любов е най-скъпият и се притежава само от онези, на които свободно е дадена. Защото никой човек не може да я купи с пари, дори най-богатият на света.

Царят към Суламка:

Помниш ли как беше дадена на нас?

Суламка към Царя:

Любов моя, аз искрено вярвам, че бях приготвена за нея много преди даже да съм мечтала за романтика. Спомням си, че една вечер чух моите братя да разговарят. Това беше наскоро след като баща ми почина; те бяха загрижени да ме възпитат правилно, да ме приготвят за далечния ден на женитбата. Те бяха като стая, пълна с бащи, обсъждащи какво да правят с тяхната единствена дъщеря. Накрая те просто решиха да ме наказват и ограничават, да не върша нещо нередно, а да ме възнаграждават и насърчават, ако съм добродетелна. Колко съм благодарна, че ги улесних. Аз виждах, дори когато бях съвсем млада, че искам да се запазя за един най-скъп мъж в моя живот.

А след това дойде ти. И всичко, което бях желала, го намерих у теб. Ето ме и мене -- работеща ежедневно в лозето, което моите братя бяха наели от теб. И ти се "появи", мина край мен и ме видя. Ето как започна нашата любов.

Спомням си, когато работех в това лозе, 1000 динара отиваха за теб, а 200 динара -- за тези, които се грижеха за плодовете му, които също бяха за теб. Сега аз съм твоето лозе, любими мой, и с радост давам всичките 1000 динара от моята стойност на теб; аз ти се отдавам напълно, като не задържам нищо от моята вяра, моите мисли, моята загриженост и моята любов. Но скъпи мой Царю, нека не забравяме, че 200 динара принадлежат на онези, които се грижат за плодовете на моето лозе, които са за теб. Колко трябва да бъдем благодарни на моето семейство, което помогна да се приготвя за теб.

Царят към Суламка:

Скъпа моя, чийто дом е ароматна градина, всеки слуша твоя глас, но позволи ми да го слушам насаме.

Суламка към Царя:

Побързай тогава, любими мой. И бъди пак като сърне или като елен върху хълмовете на моите благоуханни гърди. (Целият текст е взет от "Sоng fоr Lоvеrs" от Крейг Гликман. С разрешение от IVР – САЩ)

Рецепта за великолепен брак
АКО сте прочели и възприели принципите на живот в любов, които обсъждахме дотук, то вие сте готови за моята рецепта за великолепен брак.

Рецептата включва поредица от практични действия за съпрузи и съпруги; те не са сложни, но са резултатни. Тя се нарича "НАЙ-ДОБРОТО" и представлява четири положителни елемента, които ще променят, който и да е брак. Това не са четири стъпки, които трябва да се опитат веднъж, а четири мерки, които трябва да се вземат едновременно и да се повтарят постоянно. Ако е необходимо, те могат да бъдат изпълнявани от всеки партньор поотделно. В много случаи единият от вас ще трябва да направи първата крачка без някакво обещание за единодействие от другия. Така че, ако искате възможно най-добрия брак с другаря си, който сте избрали, тогава дайте на партньора си най-доброто: