Love life for every married couple

2) Бог създаде брака, за да разреши първия проблем на човечеството -- самотата

"И Господ каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име човекът назовеше всяко одушевено същество, това име му остана. Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери. Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я приведе при човека" (Битие 2:18-22).

Представете си един човек, заобиколен от прекрасна природа, но сам. Той имаше общение с Бога и компанията на птици и животни. Имаше и интересна работа, тъй като му беше дадено да наблюдава, да отделя и наименува всички живи същества. Но той беше сам. Бог видя, че това "не беше добро". И така мъдрият и любящ Създател намери съвършено разрешение. Той направи още едно създание, подобно на мъжа, и все пак удивително различно от него. Тя беше напълно подходяща за него -- духовно, интелектуално, емоционално и физически. Според Бог тя беше предназначена да бъде "помощник" на мъжа. Терминът "помощник" е свързан с тясно взаимоотношение, при което един човек помага или подкрепя друг човек като другар и съюзник. Вероятно сте разбрали помощника като подчинен, като вид възвишен слуга. Вие ще видите жената в нова светлина, когато разберете, че е използвана същата еврейска дума от самия Бог в Псалм 46:1, където Той е наречен наш помощник, "винаги изпитана помощ в трудност".

Бракът винаги започва с нуждата, която съществува още от зората на времето -- нуждата от общуване и пълнота, която Бог разбира. Бракът беше планиран да запълни самотата, която всеки човек изпитва. Във всеки случай, ако вашият другар не посреща вашите нужди -- духовни, интелектуални, емоционални и физически -- и ако вие също не посрещате неговите нужди, то вие и двамата сте самотни. Но това не отговаря на Божия план и може да бъде поправено. Неговият план е пълнота за двамата заедно.

3) Бракът е планиран и постановен, за да носи щастие, а не нещастие

"А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета" (Битие 2:23).

Това е първата любовна песен в света! Еврейските експерти казват, че Адам бил обладан от трепетно вълнение и радостна въздишка. "Най-после имам някой, който ми подхожда." Неговите думи "кост от костите ми" и "плът от плътта ми" са любими за изразяване на интимно човешко общение. Но пълнотата на неговото значение принадлежи на Адам и неговата невяста. Д-р Чарлз Райри прави интересно предположение, че еврейската дума за жена произлиза от корена на дума със значение "да бъдеш нежен" -- вероятно израз на великолепната и достойна женственост на жената. И така, когато Бог приведе жената при Адам, мъжът изрази своите чувства с думи, подобни на тези: "Най-накрая намерих един, който да ме допълни, който да запълни моята самота, който ще ми бъде скъп като собственото ми тяло. Тя е толкова красива! Тя е съвършено подходяща за мен. Тя е всичко, от което някога съм се нуждаел!"

Представяте ли си чувствата, избликнали у мъжа и жената когато са осъзнали какво означават те един за друг? Схващате ли целта, с която Бог сътвори жената за мъжа? Обратно на всички изтъркани шеги бракът е планиран за наша радост, за наше щастие. А Божието намерение никога не се променя.

4) Бракът трябва да започне с изоставяне на всички останали връзки, за да се установи постоянно взаимоотношение между един мъж и една жена

"Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът" (Битие 2:24).

В началото Бог даде тази заповед от три части, когато постанови институцията на брака. Това си остава най-стегнатата и изчерпателна брачна консултация. Тя е съставена от кратки, лесно разбираеми думи, въпреки дълбочината на тяхното значение. Тези 22 думи обобщават цялото учение за брака в Писанията. Всичко друго, което е казано, подчертава или разширява 3-те основни принципа, постановени тук, но никога не ги променя ни най-малко. Те заслужават вашето внимателно изследване, тъй като всеки проблем, възникващ във вашия брак, идва от незачитането на някои страни на Божието постановление в Битие.

Най-напред трябва да разберем, че бракът започва с оставяне -- оставяне на всички други връзки. Най-близката връзка, намираща се извън брака, която трябва да бъде прекъсната, е с вашия баща и вашата майка. Разбира се, след това трябва да бъдат прекъснати и всички по-далечни връзки -- променени или забравени.

Естествено връзките на любовта с родителите остават. Но тези връзки трябва да бъдат променени така, че мъжът да се отдава напълно на жена си. И пълното отдаване на жената сега вече принадлежи на нейния съпруг. Господ даде тази заповед на мъжа, въпреки че този принцип се отнася и за жената, защото дело на мъжа е да установи нов дом, за който да бъде отговорен. Той не може да бъде повече зависим от баща си и майка си, не може да бъде под тяхна власт, тъй като сега става глава на свое собствено семейство.

Писанията са много ясни, че зрелите синове и дъщери трябва да продължават да почитат родителите си. Сега, макар и независими, те трябва да се грижат за тях, когато е необходимо и да са задължени към родителите си, вместо да очакват това от тях (Матей 15:3-9 и I Тимотей 5:4-8). Но оставянето трябва да се осъществи, защото нито родителите, нито кой да е друг трябва да застават между съпруга и съпругата.

Това означава, че вие и вашият партньор трябва да пренасочите вниманието си един към друг, вместо да очаквате друг човек или група хора да удовлетворяват вашите емоционални нужди. Това означава също да отдаваме по-малко значение на другите неща -- на работата, на кариерата, къщата, хобито, талантите, интересите, та дори и на църковната работа. Всичко трябва да бъде поставено на мястото си. Нищо в този живот не бива да бъде по-важно от брака.

Съпругата на един преуспяващ бизнесмен, който влага цялата си енергия в работата, се оплаква: "Той винаги ми дава парични възнаграждения, а аз си мисля колко по-добре би било, ако имах неговото време и любовта му. Д-р Уит, аз не искам всички тези неща. Искам поне мъничко внимание."

За повече от двадесет и пет години практика добих впечатлението, че когато мъжът поставя работата и кариерата си на първо място, нищо, което може да се купи с пари, не доставя удоволствие на съпругата му.

Много са причините, поради които може така и да не успеем да изградим истински брак. Виждал съм жени, погълнати толкова от работата или образованието си, че стават нещо като съквартирантки, а не съпруги. Други толкова педантично се отдават на домашните си задължения, че забравят какво още е нужно за добрия брак.

Познавам мъже, които вместо да имат любовно общение със съпругите си поддържат връзките си с приятелите от ловната дружина или групата за бридж. Други не могат да се откъснат от телевизионните спортни предавания, вместо да общуват със съпругите си. Наблюдавал съм положения, при които съпругът или съпругата са толкова увлечени в църковната работа, че забравят брака си. Има тъжни случаи, когато майката и бащата отдават абсолютно всичките си чувства на децата. Когато тези деца пораснат и се задомят, не могат да се откъснат от родителите си и техните бракове биват също емоционално разрушени.

Първият принцип, който можем да научим от Битие 2:24, е, че бракът означава оставяне. Ако не си готов да оставиш всичко друго, никога няма да постигнеш вълнуващо единство в общуването, което Бог е определил за всяка брачна двойка.

5) Бракът изисква неразрушима връзка между съпруга и съпругата през целия им живот

"Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът" (Битие 2:24).

Следващият принцип, който може да се научи от тази заповед, е, че няма смисъл от оставяне, ако не сме готови да се привържем за цял живот. Забележете още веднъж, че Господ отправя това специално към мъжа, въпреки че се отнася и за двамата.

Какво означава да се привържеш, да се прилепиш? Този глагол внушава определено действие в неговото съществено значение, така че няма нищо пасивно в действието прилепване. Например думата "изкачвам" по динамичност е сходна с "прилепвам".

Същото чувство на действие придружава еврейската дума дабак, която Библията Кинг Джеймс превежда като "прилепвам". Ето някои дефиниции на дабак: прилепвам се или залепвам се, придържам се към, прилепват се заедно, да следвам някого постоянно, да бъдат съединени заедно. Съвременните преводачи на Библията обикновено променят "прилепвам" в "придържам се". Ако се обърнем към гръцкия превод Септуагинта, думата означава сплотявам се -- да се залепят като с лепило -- да се споят така, че да не могат да се разделят, без да се повредят и двамата.

От това става очевидно, че Бог има строго послание към всеки от партньорите и активни действия, възложени най-вече на съпруга. Предимно съпругът е отговорен да направи всичко възможно да изгради такива връзки със съпругата си, че да станат неразделни. И съпругата трябва да отвърне по същия начин. Тези връзки не приличат на красиви копринени панделки, с които завързват сватбените подаръци. Напротив, трябва да бъдат поставени като печат както в ежедневния живот, така и при криза, за да се формира съюз, който да не може да бъде разрушен.

Най-добре ще разберем значението на думата "привързвам", като видим как Святият Дух е използвал еврейската дума във Второзаконие. Следните четири примера говорят за привързване към живия Бог.

"От Господа твоя Бог да се боиш, Нему да слугуваш, Нему да бъдеш привързан и в Неговото име да се кълнеш" (Второзаконие 10:20).

"...Да любите Господа вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища и да сте привързани Нему" (Второзаконие 11:22).

"Господа вашия Бог да следвате, от Него да се боите, Неговите заповеди да пазите, Неговия глас да слушате, Нему да слугувате и Нему да сте привързани" (Второзаконие 13:4).

"...Да любиш Господа твоя Бог, да слушаш гласа Му и да бъдеш привързан Нему" (Второзаконие 30:20).

Това показва, че в Божиите очи привързването означава отдаване от цяло сърце -- най-напред духовно, но разпространяващо се във всички части на нашето същество. Така че привързването е интелектуално, емоционално и физическо. Това означава, че ще имаш постоянна възможност да се привързваш към партньора си и в най-дребните детайли на живота. Всъщност всяко нещо, което сближава и сплотява вашите взаимоотношения по-силно, ще бъде част от привързването. Всичко, което ви раздалечава -- умствено или физически, -- трябва да се избягва, тъй като разрушава божествения модел на брака.

Много от практическите съвети в тази книга ще ви покажат как да се привързвате към вашия партньор при различните обстоятелства и по всякакви начини. Както и да е изразено, привързването винаги включва две характеристики: 1) неизменна вярност; 2) действена любов, която няма да отмине.

Ако искате да проверите едно действие, отношение, дума или решение дали е в унисон с библейските принципи за привързване, можете да си зададете няколко въпроса. Това сближава ли ни, или ни раздалечава? Изгражда ли нашето взаимоотношение, или го събаря? Каква реакция предизвиква -- положителна или отрицателна? Изразява ли това моята любов и вярност към партньора ми, или показва моята себичност и егоизъм? Не забравяйте, че Божият план за вас и партньора ви е неразделно единство, което се постига, като се подчинявате на Неговата заповед да се привързвате един към друг.

6) Бракът означава единство на всички възможни сетива, включително интимно физическо единство без стеснение

"Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът. А и двамата -- човекът и жена му -- бяха голи и не се срамуваха" (Битие 2:24,25).

Виждаме, че моделът за брак, който Бог постанови при сътворението, ще създаде нещо много забележително, ако го следваме. Двамата ще станат едно. Това е нещо повече от съединяване! Все още никой писател, учител или теолог не е могъл да обясни пълно какво означава за двама души да станат "една плът". Ние само знаем, че това става!

Трябва да бъдат отбелязани някои основни изисквания. За да се изпълни това, бракът трябва да бъде моногамен (един мъж -- една жена). В същото време се отхвърля всяко прелюбодейство и смесване, тъй като, както Господ Исус потвърди в Новия Завет, двамата станаха едно. Библията обрисува жалките резултати от многоженството и прелюбодейството. В Притчи 6:32 се казва: "Оня, който прелюбодейства с жена, е безумен. Който прави това, би погубил душата си." Разбира се, никой не може да се извинява с пренебрежението на другия. Бракът също така трябва да бъде хетеросексуален (двамата да са от различен пол). Бог направи една жена за един мъж. Хомосексуалният "брак", който приемат днес в някои среди, е покъртително, долно разрушаване на плана на Твореца за свят съюз между един мъж и една жена.

Въпреки че далеч надхвърля физическото, ставането една плът включва и интимното физическо съединяване в сексуален смисъл, и то без срам между брачните партньори. Бог никога не е предвиждал срам при брачното полово общуване. Напротив, библейското изразяване на половото общуване между съпруга и съпругата е да се познаят -- израз на достойнство. "Адам позна жена си Ева; и тя зачена..." (Битие 4:1). "И тъй Йосиф... взема жена си, но не я познаваше, докато тя роди първородния си син" (Матей 1:24,25).

Тази дума "познавам" е същата, която е използвана за Божието любящо, лично познаване на Авраам в Битие 18:19: "Защото съм го познал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие..."

Следователно в божествения образец за брачно полово общуване между съпруга и съпругата се включва както интимно физическо познаване, така и нежно, интимно личностно познаване. Така че оставянето, привързването и познаването един друг довежда до една нова същност, при която два индивида се сливат в едно -- едно в ум, сърце, тяло и дух. Затова разводът има такъв опустошителен ефект. Не се оставят двама души, а едно цяло се разделя на две части. В Новия Завет Святият Дух използва тайната от Битие на превръщането в една плът с нейното сексуално измерение, за да обрисува една още по-дълбока тайна: Тази на общението между Исуса Христа и Неговата невяста -- Църквата. "Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът. Тая тайна е голяма, но аз говоря това за Христа и за църквата" (Ефесяни 5:31-32).

Това е божественият план, положен от Бога в самото начало -- толкова дълбоко, нежно, чисто и интимно взаимоотношение, което е използвано след това за образец на отношенията между Христа и Неговата църква. То е основата за живот, изпълнен с любов, който можете да изпитате в собствения си брак, основа, върху която можете безопасно да градите.

Дали планът все още действа?

Около 75% от семейните съюзи в тази страна ще се нуждаят от брачна консултация за известно време.

Най-малко 40% от всички брачни двойки може би ще се разведат.

Дали тези предположения, базирани върху последните статистики, означават, че планът на Създателя вече не действа? Дотук ние подробно разгледахме постановяването на брака в Битие 2:24 с цялата мъдрост, но бихме могли да предположим, че това е било дадено на един съвършен свят за невинни хора, които все още не са били вкусили забранения плод на греха. Може ли божественият модел за брак да се приложи действително вън от Едемската градина? Или взел ли е Бог предвид как са се изменили нещата оттогава досега? Ревизирал ли е планът си за брака, за да подхожда на преобладаващите обстоятелства?

Днес често възникват такива въпроси, когато хората говорят за развода. Ето как една жена изразява това в писмо до редактора на християнско списание:

Тъй като съм се омъжила за неподходящ мъж, направила ли съм грешен избор, трябва ли да продължаваме да бъдем заедно, за да "оправим" това? Четири години сме се молили нашите чувства да се променят, нашият брак да се промени. Ходили сме при съветници и в семейни домашни групи. Но разбираме, че от ден на ден охладняваме все повече един към друг. Вместо да продължаваме да се унижаваме след 5-годишен брак, ние решихме да се разведем. От две злини това е по-малката, макар че това решение е болезнено. Виновна съм, благодаря за особеното отношение на църквата. Бог ще ме разбере...

Друга жена даде следното обяснение на християнски семинар за брака: "В крайна сметка Бог ми е дал мозък. Ако разбера, че съм направила грешка при избора на брачен партньор, тогава разводът ще бъде едно решение." Явно тя си мисли, че Бог ще разбере нейните усилия да се избави от неуспешния брак като го елиминира напълно -- както се заличава грешка върху листа с контролната работа.

Трябва да погледнем този въпрос от друг ъгъл. Дали Бог все още очаква от хората, живеещи в този грешен свят, да изпълняват брачната заповед, дадена в едни идеални условия?

Господ Исус Христос е отговорил на този въпрос. В Марк 10:2-12 и в Матей 19:3-12 Исус коментира божественото становище за женитбата. Като четете Неговите думи, ще видите истината в чиста форма, неопетнена от изопачаванията на човешките сърца.

И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си? В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Мойсей? А те рекоха: Мойсей е позволил мъжът да напише разводно писмо и да я напусне. А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед; обаче в началото на създанието Бог ги е направил мъж и жена. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще бъдат една плът; така че не са вече двама, а една плът. И тъй онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва. И вкъщи учениците пак Го попитаха за това. И Той им каза: Който си напусне жената и се ожени за друга, прелюбодейства против нея. И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодейства (Марк 10:2-12).

Фарисеите дойдоха при Исуса с надеждата да го въвлекат в бурен спор относно развода. В онези дни е имало последователи на три различни школи за тълкуване на еврейските закони, които са търсели приемливи причини за развода. Техните дебати се въртели около Второзаконие 24 гл. Там Мойсей е регулирал съществуващата практика на разводи, като е ограничил причините за безчестие и неблагоприличие до най-сериозната им същност. Внимателното изучаване на Стария Завет показва, че прелюбодейството не се е считало за основателна причина за развод (Числа 5:11-31 дава специални указания относно прелюбодейството). Това "безчестие", "оскверняване" или "неблагоприличие", което Мойсей описва като единствена причина за развод, се отнася за кръвосмешение, блудство или прелюбодейство. В Новия Завет Исус нарича това безчестие прелюбодейство. На български това звучи така: "Който напусне жена си освен по причина на прелюбодейство и се ожени за друга, той прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодейства" (Матей 19:9). Така че Исус не посочва блудството, а прелюбодейството като причина за развод.

Ето няколко примера за това как евреите по времето на Исус погрешно са тълкували Мойсеевата заповед относно развода. Последователите на Шимон твърдели, че всеки акт на блудство представлява оскверняване, за което Мойсей говори. Последователите на Хилел определят безчестието или оскверняването в най-широк аспект. Съпругата може да е загорила супата. Това е безчестие. Тя може да говори твърде високо вкъщи. И това е безчестие. Може да се е появила на обществено място с непокрита глава. Отново безчестие, ако съпругът реши да го сметне за такова. Това означава, че и най-малкият пропуск би могъл да се счита като основание за развод. Последователите на най-свободомислещия равин Акиба изкусно решават въпроса с твърдението, че всяка съпруга, която не намери благоволение в очите на съпруга си, е безчестна и може да бъде оставена -- безусловно позволение за развод.

Забележете, че фарисеите отиват една стъпка по-нататък и не зачитат посочената от Мойсей причина изобщо, когато питат Исуса: "Позволено ли е на човек да напусне жена си по всякаква причина?" (Матей 19:3) -- попитаха те. "Позволено ли е на мъж да напусне жена си?" (Марк 10:2).

Начинът, по който Исус отговоря на фарисеите, ни показва какво трябва да бъде нашето собствено отношение към брака и развода:

1. Той отхвърли разпалваните "религиозни" пълномощия на онези дни и техните многобройни оправдания за развод.

2. Той се съсредоточи върху Писанията като единствен авторитет.

3. Той се върна към първоначалния план за женитбата в Битие, като го счете за единствена правилна тема на обсъждане. Матей е записал, че най-напред Исус отговори на фарисеите по този начин: "Не сте ли чели поне Битие 1:27 и 2:24, вие, които винаги парадирате с вашите знания върху Писанията." Или, с други думи: "Защо не се обърнете към първоначалното учение за брака и да намерите отговор?"

Съвсем ясно Исус счита тези два пасажа от Битие като божествена наредба за брака -- първата и последната дума, -- която остава все така ефективна и днес, дори в пълния с грехове свят. Исус дава да се разбере, че отстъпката за развод, дадена от Мойсей във Второзаконие 24:1, не беше просто обяснение за всеки, който иска да разбере Божия план и намерение относно брака. "Каза им: Поради вашето коравосърдечие Мойсей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така" (Матей 19:8).

Отначало не е било така! С тези думи Исус ни връща към началото, където намираме инструкции за брака и насоките, които трябва да следваме. Нека внимателно да вникнем в единственото допълнение, което Божият Син добави към закона в Битие: "Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва" (Матей 19:6; Марк 10:9).

Това прибавя три важни факта към нашето основно разбиране за брака:

1. Сам Бог е събрал мъжа и жената заедно. Мъжът и жената се женят по свой избор, но след като направят това, Бог ги съединява, като превръща "двамата" в "едно".

2. От Божествена гледна точка бракът е неразделим съюз, който никой съд по земята не може да разтрогне. Как може парче хартия да промени това, което сам Бог е направил? Единствено смъртта може да раздели двама, които са свързани в брак.

3. Всеки индивид, който се опита да раздели това, което сам Бог е съединил, извършва акт на арогантно незачитане на Божията воля. Всеки, който е решил да направи това, трябва да живее с резултатите от своето действие.

Да обобщим: Исус казва на хората, които търсят всякакви оправдания за развод, че всичките им твърдения са грешни. Мнението на Бога и тогава, и днес е неизменността на брака и почитането му в личния ни живот.

Ако някой днес отхвърли тези заключения като несъстоятелни, то аз само ще цитирам думите на Господа Исуса: "Защото ако се срамува някой от Мене поради думите Ми в този блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца си със светите ангели" (Марк 8:38).

Как стои въпросът с развода във вашия живот? Ако се опитвате да изградите взаимоотношение на обич в своя брак или се опитвате да премахнете, да се отървете от проблемите в брака си, дори най-малката мисъл за развод ще въздейства неблагоприятно върху вашите усилия. Поддържането на идеята за развод, дори като най-последна възможност, напълно ще затрудни усилието, което иначе би подобрило брака ви. Това ще саботира вашите опити да подобрите взаимоотношенията си и в дома ви ще се получи една нерадостна ситуация. Мисълта за развод като един евентуален изход предизвиква пукнатина в отдаването ви един на друг. Макар нищожно малка пукнатина, тя може фатално да се разрасне чрез многото сили, действащи за разрушаването на домове и семейства.

Мрачните статистики, показани в началото на тази глава, се дължат отчасти и на непрестанните опити на Сатана да подкопае дома и семейството -- най-ценната институция на земята. Те могат да бъдат обяснени с широко разпространената идея, че ако бракът не върви, може да бъде разтрогнат и да се направи друг опит с нов партньор; както видяхме, под влияние на Сатана се прокарва една напълно небиблейска гледна точка.