Людмила и Вангелия Валентин Сидоров

- Кой е Горки?

- Писател. Какво има, Ванга? - питам аз.

- Той е тук. Той ти помага. Той е пророк. Пишеш ли за него?

-Не.

Категорично:

Друг път:

- Чувам: Рама, Рама. Виждам: навсякъде му се кланят. Кой е Рама?

- Индийски бог.

- Предайте на Индира Ганди - неочаквано казва Ванга, - нека да не плаче за сина си (наскоро той беше катастрофирал със спортен самолет). Този, когото в Индия наричат Рама, го е взел при себе си. Той е до него.

Но заради едно име настъпи объркване. Отначало то ми се стори непознато.

- Яви ми се дух - рече веднъж Ванга. - Казвал се Томас. Кой е той?

- Нямам представа - отговорих.

Едва в Москва се сетих, че „Томас" всъщност е Тома. Тъкмо тогава се занимавах с апокрифното Евангелие на Тома. Дори взех за мото на моя поема едно изречение от него: „Някога сте били едно цяло, но сте станали двама."

Когато по време на следващата ни среща отново се появи „Томас", аз казах на Ванга, че по всяка вероятност става дума за апостол Тома.

- А! - радостно възкликна тя. - Тома Неверни.

И възхитена продължи:

- О, какъв голям дух!

После веднага - аз дори трепнах, толкова неочаквано беше - тя премина на езика на гностичното Евангелие.

- Аз - Той. Ние - Той. Ние това е Той, който отново се връща при нас, както беше обещал. Всички апостоли сега са в движение, всички апостоли са на Земята, тъй като времето на Свети Дух настъпи. Но най-голямата мисия се падна на апостол Андрей. Той подготвя пътя Христов, както му е повелил.
20.
Ванга беше силно вярващ човек. Безусловно спазваше всички православни обреди. Дори порица българското духовенство за това, че за разлика от руското премина към новия календарен стил, нарушавайки обичайния ред на църковните празници¹¹. Независимо от верските й предпочитания - това обикновено ставаше след кратковременните й състояния на транс - тя заявяваше:

- Всички религии ще изчезнат. Ще остане само учението на Бялото братство. Като бял цвят то ще покрие Земята и благодарение на него хората ще се спасят.

Учението, във връзка с което се споменаваха имената на Рьорихови и Блаватска, твърде много занимаваше въображението на Ванга. Тя го наричаше огнена Библия.

- Това е ново Учение - казваше тя, - но е изградено върху основата на старото. Старото можем да го сравним с корените, а новото - с цвета, който се разтваря на слънцето.

Според нейните думи тайната работа над Учението е приключила. То не може повече да се крие. Като огнена лава ще се отприщи към хората.

- Новото Учение ще дойде от Русия – предсказваше Ванга. - Русия ще се пречисти, Бялото братство ще се разпростре в Русия. Оттук Учението ще започне своето шествие по целия свят.

- Твоето вдъхновение - кимване към Людмила – също е от Русия. Много са важни детските ти асамблеи. Правилно си разбрала, че семената на Учението ще се разпространят чрез децата навсякъде.

Към мен:

„А, това е онзи, който обича Свети Сергии!" Според нея всеки път, когато се срещам с нея, той ясно застава пред вътрешния й поглед.

Започва с въпрос:

- Почитат ли в Русия Свети Сергии?

- Малко - отговарям, - предимно в църквата.

Ванга:

- Няма такава сила, която би могла да сломи Русия. Русия ще се развива, ще расте, ще крепне.

И добавя, че това не са нейни думи, а на Свети Сергии.

- Виждам - продължава Ванга, - той държи Русия като на длан. Виждам църква, издигната високо. Виждам хора с копия и шлемове

- Ванга - прекъсвам я, - ти описваш картина на Рьорих.

- Каква е картината? - пита Ванга.

- Тя не е много известна, защото не я показват. На нея е изобразен Свети Сергии, който държи в ръката си патриаршеската църква, символизираща Русия. Той благославя воините, участващи в Куликовската битка – виждат се в дъното на картината. Надписът под картината е: „Съдено било Преподобният Свети Сергии три пъти да спаси Руската земя. Първия път при княз Дмитрий, втория път при Минин¹². Третия..." - следва многоточие.

- Защо не я показват?

- Заради пророческия надпис.

Ванга сякаш се взира в далечината и продължава:

- Картината е рисувана от четирима, които са дошли от друг свят. Малко хора знаят за картината. Трябва повече да научат за нея, всички трябва да знаят. Пазете картината като зениците на очите си. Тя е важен документ, най-голямото богатство на Русия. Не я изпращайте в други страни. Тя е предназначена само за Русия.

Сякаш обобщавайки казаното, тя възкликва:

-Този, който е бил Свети Сергии, сега е най-големият светия. Той е вожд на цялото човечество. О, колко помага на хората! Той се е превърнал в светлина, тялото му е светлина.
23.
Съществува портрет на Учителя на Блаватска, станал по-късно Учител и на Рьорих, който е възпроизведен в едно от първите издания на книгата й „Из пещерите и дебрите на Индустан". Според нея портретът е направен не по обичайния начин. Необикновено лице, което привлича като магнит, но най-вече - очите. Мнозина са изпитали силата им върху себе си. Аз - също.

Людмила разказваше, че за първи път видяла портрета след катастрофата. „Лицето ми се стори до болка познато. Веднага почувствах, че това е Учителят, че е моят Учител."

Решихме да направим своеобразен експеримент и да покажем на Ванга снимка на портрета. Това, че не вижда, в случая нямаше никакво значение. Често сме наблюдавали как използва снимка за опорна точка. Тя слагаше ръце върху лицето на човека от фотографията и сякаш влизаше в контакт с неговите мисли. В крайна сметка Ванга описваше не само външните му белези, но и подробности от неговата биография, особеностите на характера му и т. н.

Така и направихме. Боже! Какво стана с Ванга? Тя трепна, сякаш беше докоснала оголен електрически проводник. Никога не я бях виждал в такова състояние.

- Защо по-рано не даде снимката? - възкликна развълнувано тя. - Той е тук. Той е с вас. Кой знае защо виждам Сибир. Руснак ли е, бил ли е в Русия?

- Не. Индус. Това е Махатма Мория.

Ванга:

- Той е покровител на Москва, по-точно на Русия. Виждала съм го и по-рано, само че не знаех кой е.

- Вземи снимката.

- Не - изплашено отговори тя. Дори я отмести настрана. - Той ще ми пречи.

Когато малко се поуспокои, каза:

- При мен идват духове, много, много духове. Но този дух - най-силният от всички, които съм виждала – никога не влиза в стаята. Винаги остава зад вратата. Опасно е да го гледаш, защото свети силно като слънцето. Понякога го виждам на бял кон и с такива очи, от които тръпки те побиват.

Тя отказа да вземе снимката, но нас посъветва винаги да я носим със себе си.

- Непременно я дръжте в левия си джоб. Той трябва да си взаимодейства с импулсите на вашето сърце, особено когато сте замислили или правите нещо важно.
24.
Но ето кое беше най-любопитното. Със снимката на Махатма Мория в ръка Ванга, кой знае защо, попита:

- Снимката на Свети Сергии ли е?

- Не - отговорих.

Замислена, Ванга продължи:

- Да, на снимката не е Свети Сергии. Но виждам две лица, две тела, а една душа.

Разбира се, Ванга и не подозираше колко точно е схванала същността на Рьориховата концепция, според която Свети Сергии е едно от превъплъщенията на Учителя Мория.

Казах й го, но подобна трактовка ни най-малко не я смути. Само добави:

- Нека да знаят, че е имал две тела.

И отново:

- Този дух винаги е бил покровител на Русия.

Според думите й той винаги е стимулирал и вдъхновявал най-известните държавни ръководители на Русия, включително Петър Велики и Ленин.

Между другото, според концепцията на Рьорих духът на Петър Първи след това се е вселил в Ленин, така че тези две исторически личности са едно цяло. Ето защо името на града на Нева (Петербург, Ленинград) няма принципно значение. И в единия, и в другия случай то има един и същи източник, призван два пъти да преобрази Русия.

- След като прие огнената смърт, той стана посветен - казваше тя. - Сега той е в своето небесно тяло. Душата му е жива и като звезда свети над Русия.

- Всичко ще се разтопи като лед, само едно ще остане незасегнато - славата на Владимир (имаше предвид княза, покръстил някога Русия), славата на Русия. Твърде много жертви са принесени - казваше тя. - Никой не може вече да спре Русия. Всичко ще помете по пътя си и не само ще се съхрани, но и ще стане господар на света.

Разбира се, в думата „господар" Ванга влагаше не по- литически, а духовен смисъл. Несъмнено с изострената си чувствителност тя възприемаше многозначния и противоречив характер на предстоящия процес. „Да, казваше тя малко преди нахлуването на съветските войски в Афганистан, скоро червени знамена ще се веят в много страни по света." Но твърдеше и друго: „Ще се върне ста-рата Русия."

Наистина, под думата „стара" Ванга не разбираше старите порядки и предишния строй с неговата ненарушима цялост. Когато стана дума за последния руски цар, за Николай Втори, тя се изказа неласкаво и категорично.

- Лош човек.

-Защо?

Понятието „стара Русия" означаваше за нея връщане към съкровеното духовно начало („Само едно ще остане незасегнато - славата на Владимир.") „Сега – казваше тя - вие се наричате Съюз, а след това ще се казвате както при Свети Сергии, Рус."

Тази Русия, старата и новата, на която е съдено да премине през горнилото на новото огнено кръщение, трябва да стане според Ванга „господар на целия свят". „Като орел Русия ще се рее високо над земята - предавам дословно думите на Ванга - и ще осени с крилата си цялата земя." Нейното духовно превъзходство ще признаят всички, включително и Америка.

Но това няма да стане веднага. Според Ванга – след шейсет години. Доколкото си спомням, три пъти се връщахме към тази тема и три пъти тя определяше един и същи срок - след шейсет години.

Според нейните думи, ще го предшества сближаването на три страни. В една точка, казваше тя, ще се сближат Китай, Индия и Москва.

- А България? - заинтересува се Людмила.

- България също, но ако бъде заедно с Русия и като част от Русия - отговори Ванга. - Без Русия за България няма бъдеще.

• 
  Христос отново ще дойде в бели дрехи - пророкуваше Ванга. И обръщайки се към мен: - А ти си длъжен да го опишеш в книгите си. Настъпва времето, когато определени хора ще почувстват със сърцето си завръщането на Христа. В началото той ще ще се появи в Русия, а после - по целия свят.
  

(Старах се да изпълнявам съвета й, когато работех над този очерк.)

- В миналото сте били свързани - каза ми Ванга. - Живели сте по едно и също време при Свети Сергии. В един манастир.

Обладана от миналото, тя възкликна:

- Ох! Виждам те - за Людмила. - Ти си офицер. Имаш руска душа. Войската се надига като огън, а войниците са като огнени езици. Олеле, руската душа върви напред и от нищо не се страхува.

И отново към Людмила:

- Винаги ще си с Русия. За тебе Русия е всичко. Трябва да се появят и други жени като тебе. Те още не са слезли от небето. Но скоро ще дойдат и ще помагат на земята.

Този разговор се състоя в бившия царски дворец край София година след първата ни среща. Тъкмо него, без да подозираме, че ще бъде последен, записахме на магнетофона.

Моите трудности не убягнаха от вниманието на Людмила Живкова. Тя дори каза: „Винаги се радваме да ви видим у нас, но уредете въпроса с пътуванията си."

Но да се уреди този въпрос съвсем не се оказа лесно. Последното ми пътуване (в края на краищата то така и не се състоя) срещна вече не замаскирана, а явна съпротива. Но, изглежда, бяхме допуснали грешка. Лично от свое име Людмила Живкова изпрати покана за мен и моето семейство. Предполагаше, че по този начин ще улесни заминаването ни - все пак ни кани не кой да е, а член на политбюро, председател на Комитета за култура. Но стана обратното. Това предизвика коренно противоположна реакция. Категорично и, както бе прието, без всяко обяснение ми беше отказана виза.

Естествено, аз отидох на Стария площад, в ЦК на КПСС. Тогава всички знаеха този адрес - и партийните членове, и безпартийните. Но там, когато трябваше, умееха да се преструват на невинни агънца. „Какво общо имаме ние? - учудиха се сътрудниците, които ме приеха. Работата бе в това, че поканата на Людмила Живкова не бе официална, а частна и трябваше да се изпрати по каналния ред в ОВИР¹³. - Ние нямаме право да се месим в прерогативите на ОВИР."

Разбира се, това беше игра. Още повече че чрез посредници до мен достигна мнението на високопоставен мой доброжелател от ЦК: „Защо Сидоров се е свързал с такава съмнителна личност като Людмила Живкова? Нека да отиде в Крим. Ако трябва, ще му намерим карта за почивка в който и да е санаториум или почивна станция там."

Но аз нямах намерение да отстъпвам. Какво пък, като искат ОВИР, така да бъде. Информирах Людмила Живкова за станалото. Спешно от България изпратиха частна покана, заради конспирацията тя не беше от името на Людмила Живкова, а от подставено лице.

Сега от ОВИР започнаха да ми късат нервите, като донемайкъде бавеха оформянето на документите. Но аз се бях запасил не с търпение, а с безкрайно търпение, тъй като бях решил - имах особени причини - да постигна своето. И изведнъж като гръм от ясно небе: позвъниха ми от българското посолство. Внезапно починала Людмила Живкова. Беше починала в същия ден, когато според първата покана трябваше да пристигна в София.
29.
Смъртта на Людмила Живкова - внезапна, пък и на такава възраст: тя нямаше още трийсет и девет - предизвика, естествено, много слухове и измислици. Те се появиха неслучайно. Нищо - нито болест, нито леко неразположение - не предвещаваше това, което се случи. Вестниците публикуваха медицинското заключение, в което се казваше, че смъртта е настъпила поради инсулт. Но тогава малцина вярваха на официалните съобщения, още повече че обстоятелствата около смъртта на Людмила от самото начало бяха забулени в тайна.

А те, обстоятелствата, когато оскъдната информация за тях все пак достигаше до хората, не можеха да не предизвикат недоумение.

Странно бе това, че когато Людмила загубила съзнание - а то станало в банята, - никой, буквално никой не е имало в огромната резиденция. Около два часа тя е била

съвсем сама. Странно бе и това, че когато се свързали с „Бърза помощ", тя дошла с голямо закъснение.

И на последно място, странно беше, че линейката на „Бърза помощ" се оказала неизправна. По пътя изхвръкнало едно от колелата й и цял час го оправяли.

Разбира се, всичко можеше да се обясни и със случайно съвпадение, но естествено бе самото стечение на обстоятелствата да се стори на някого подозрително, особено при липса на пълна и точна информация.

Съществуват различни версии за загадъчната смърт на Людмила Живкова (включително и детективски). Но една от тях - версията за самоубийство, ако не се лъжа, лансирана от един от помощниците на Тодор Живков - трябва да бъде отхвърлена веднага и безусловно. За Людмила Живкова с нейния духовен мироглед такъв вариант беше абсолютно невъзможен. Между другото, точно през последния месец от живота й поддържах постоянна връзка с нея (заради перипетиите ми около заплануваното пътуване в България) и бях в течение на много от плановете й. Знаех, че подготвяше някакви нови предложения и проекти за мен. Знаех, че е огорчена от моето закъснение. Секретарят на Людмила Живкова Кирил Аврамов ми каза, че в петък вечерта - преди неочакваната трагедия - тяму позвънила от резиденцията. Попитала: „Сидоров ще дойде ли и ако да, кога най-сетне?" Той я успокоил, че въпросът със заминаването ми е вече решен и тия дни ще пристигна в София. Според неговите думи това е била последната й връзка с външния свят.
30.
Не присъствах на погребението на Людмила Живкова, тъй като нямах официален статут. А то, според очевидци, се е превърнало в грандиозна манифестация, защото хиляди хора излезли по улиците на София. Уви, както знаем, често едва след смъртта на човека оценяваме по достойнство значението на неговия живот за нас.

Официални съболезнования бяха изпратени от много страни. Естествено, и от нашата също. Но най-много съболезнователни телеграми пристигнали от Индия. Людмила често ходеше там, общуваше с духовно близки й хора. По предложение на Индира Ганди факултетът за славянски езици и литература в университета в Делхи беше наречен „Людмила Живкова". Той и сега носи нейното име, докато в родината й всичко е преименувано, буквално всичко, което по някакъв начин напомня за Тодор Живков.

И, разбира се, едва ли не още на другия ден след погребението беше прекъснат прогресивният ход на духовно-културните реформи. Комплексната програма на Людмила Живкова остана неосъществена. След годините, посветени на Рьорих и Ленин, трябваше да се продължи с Рабиндранат Тагор, Св. Константин-Кирил философ, Ломоносов, Гьоте, патриарх Евтимий, Ян Коменски. Предпочетоха веднага да забравят за тях. Беше сложен край на проектите за създаване на Международен Рьорихов център в София и за възстановяване на Рьориховия институт в Хималаите (спомниха си веднага, че липсват необходимите средства). Прекъснаха се и детските асамблеи. С една дума, след кратката буря и нейния пречистващ вятър всичко си дойде на мястото. Животът навлезе в обичайното си русло.
31.
...А пръстенът на Сай Баба, който някога ми показа Людмила Живкова, малко преди смъртта й, някъде се загуби. Тя самата ми каза за тайнственото му изчезване, когато дойде за кратко в Москва и имах възможност да се видя набързо с нея. Може би беше знамение, може би просто съвпадение, но, така или иначе, това ме наведе на мисълта, че предметите, които притежаваме от астралния свят, живеят по свои закони. Разбрах, че с тях непременно нещо се случва. Или изчезват в пространството, или, както златните монети на Басаврюк¹⁴, се превръщат в чиреп.
32.
„Ами Ванга? - ще попитате. - Нима не е видяла близката смърт на Людмила? Нима не е предчувствала? Нима не е била предупредена?"

Същите въпроси си задавах и аз. Не само това. Внимателно проучих записките от разговорите ми с Ванга, опитвах се да намеря поне някакъв намек за бъдещата трагедия, но нищо не открих.

Тук, струва ми се, са възможни два варианта. Ванга може би е знаела за това, което ще се случи, но е крила от нас и Людмила, тъй като не е имала право да говори. Защо тогава тя толкова подробно ще навлиза в съвместната ни работа, ще ни дава препоръки не само за близкото, но и за далечното бъдеще?

Или пък Ванга не е знаела какво ще се случи - по някакви причини то е било скрито от нея. Казват, че когато й съобщили за смъртта на Людмила, изплашено и в недоумение възкликнала: „Как така? Не я виждам умряла. Виждам я жива."

Разбира се, най-добре е да се попита самата Ванга. Стана обаче така, че повече нямах възможност да се срещна с нея. Но отзвука от случилото се - за Ванга, както и за мен загубата на Людмила беше лична мъка – почувствах в думите, дори в тона на казаното от нея на Бъдни вечер в края на отиващата си злокобна година:

„1981-ва не даде нищо на хората, но много взе от всички, от всеки от нас..." Тези думи са цитирани в книгата „Българската пророчица Ванга", написана от нейната племенница (дъщерята на Любка). Пак там е и оптимистичното предсказание: „Очаквайте промени към по-добро."

Но за близкото бъдеще - времето, в което ние с вас сега живеем, прогнозата на Ванга е доста неутешителна. Според нея „градове и села ще бъдат разрушени от земетресения и наводнения, природни катаклизми ще разтърсват земята, лоши хора ще вземат връх над всичко, а крадците, доносниците и блудниците няма да имат брой. Между хората ще се създават нетрайни, съмнителни връзки и ще се разпадат още в началото. Чувствата силно ще се обезценят и само лъжливата страст, по-точно амбицията и егоизмът ще станат стимули за човешките отношения.
33.
Блок причислява Куликовската битка към символичните събития в руската история. „На такива събития е съдено да се повтарят - казваше той. - Обяснението им предстои."

Както е известно, сражението - според неписаните правила по онова време - се предшествало от двубой. На полето на предстоящата битка излезли двама. От татарите – в тежки доспехи, широкоплещестият и дебел, всяващ страх богатир Челубей. От руска - по юношески крехък, в схимнически¹⁵ дрехи, монахът воин Пересвет. В боя те се ранили смъртоносно. Но Челубей се сгромолясал веднага и изплашеният кон повлякъл по земята омотаното му в поводите тяло. А Пересвет, макар и мъртъв, се задържал на седлото иправ като свещ се носел пред редиците на нашата войска, сякаш ознаменувал и предвещавал победата.

Вероятно в подсъзнанието ми картината се беше сляла с видението на Ванга, което тя някога така красноречиво описа: войнството на Свети Сергии, наподобяващо пламък, и Людмила сред това войнство.

Неочаквано, както винаги става по време на медитация, прозвуча отговорът на моя безмълвен въпрос и се оформи в кратък стих:

И в Куликовското сражение

Людмила беше онзи Пересвет.

И както някога, на общия ни враг