39. Керълайн
289
Качих се на подиума.
– Това не може да продължава така, докторе.
– Но тези жени са дали съгласие – отвърна доктор Груца. – Останалите лекари са променили много ангажименти в и бездруго запълнените си графици, за да могат да присъстват.
– „Зайците“ също, докторе. Може да продължите прегледа в намален състав. Ще
присъстваме само вие, доктор Хитцих и аз.
– Това е прекалено...
Хванах Каша за ръката.
– Тези жени са били жертви веднъж, но няма да позволя да ги измъчвате в мое присъствие.
– Нека продължим в по-малката манипулационна – намеси се доктор Хитцих.
Помогнах на Каша да слезе и да стигне до паравана и се постарах да ѝ помогна да се облече.
– Благодаря – каза тя. – Оценявам помощта ви.
– Как добре говорите английски, мила.
– Не чак толкова.
– Е, със сигурност по-добре, отколкото аз говоря полски.
– Сестра ми Зузана, тя не е дошла още, но е в списъка. Тя е лекарка. Нейният английски е прекрасен.
– Ще я очаквам с нетърпение – казах аз.
Щом се преместихме в малката зала и
останахме само доктор Хитцих, доктор Груца и аз, прегледите започнаха да минават леко. Сестрата на Каша, Зузана, се яви на преглед последна. Помоли да позволим да присъства и Каша и лекарите се съгласиха.
–
Зузана Кузмерик, четирийсет и три годишна – четеше доктор Хитцих. –
Участвала в контролната група при сулфонамидните операции. Инжектирали са ѝ стафилококи и бактерия Clostridium tetani. Тя е сред малцината пациенти в контролната група, които са се излекували спонтанно, въпреки че не са ѝ прилагани антибиотици. В момента страда от мигренозно главоболие, спорадично гадене и стомашни разстройства. Има съмнения за язва на стомаха, третирана с антиациди... Доктор Хитцих замлъкна.
– Продължавайте, докторе – каза Зузана. – Няма проблем.
Доктор Хитцих свали очилата си.
– Не
мисля, че е...
– Виждала съм документа – прекъсна го Зузана. – Всъщност аз го написах. Пише, че в лагера са ме стерилизирали, нали?
Каша се изправи.
– О, Зузана, не...
– Няма проблем. Аз написах доклада. Моля, докторе... продължете.
Доктор Хитцих отново надяна очилата си. Зузана се поизправи в стола си, когато докторът, който продължаваше с прегледа, попипа жлезите на врата ѝ.
– Като лекар трудно ли ви е изведнъж да се окажете пациент? – попитах аз.
– Не – отвърна Зузана. – За мен е важно да видя и двете страни. Това ме прави по- добър лекар. Това е и една от причините да искам да отида в Съединените щати. Искам да се запиша на специализиран курс за медици и да науча колкото мога повече.