Люляковите момичета
Изтегляне 2.11 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Марина-Карлос-Руис-Сафон
| Mарта Хол Кели • Люляковите момичета – Проектът „Хирошима“ все още не е излязъл от счетоводните книги – обади се един мъж с телосложение на тел за отпушване на канали, а четвъртитите му очила сигурно бяха за човек с два пъти по-голяма глава. Познавах го по физиономия, Уолтър Стронг-Уитман, посещаваше нашата църква, макар никога да не сме се запознавали официално. – Но тези жени са били подложени на операции в серия сложни експерименти – казах аз. Подадох им да разгледат снопче снимки и следях промяната в израженията на лицата им, като получаваха всяка следваща снимка: отвращението се превръщаше в ужас. Норман пристъпи към масата. – Господи, Керълайн, та това тук почти не прилича на човешки крайници. На тази снимка от крака липсват цели мускули и дори части от костта. Как изобщо ходят. – Немного добре, както можете да си представите. Подскачали са из лагера. Това е отчасти и причината да ги нарекат „зайците“. Както и това, че нацистите са ги използвали като лабораторни животни. – Как изобщо са се прибрали в Полша? – попита Норман. – Кой както може. Шведският Червен кръст е спасил някои. Други са били изпратени с влак към Полша, когато руснаците освободили лагера. – Има ли нещо, от което спешно се нуждаят? – побърза да се осведоми Норман. Приближих се до него. – Те имат сериозни проблеми в Полша, зад Желязната завеса: нямат почти никакъв достъп до модерна медицинска грижа, а германското правителство не осигурява никаква помощ. – Желязната завеса, значи – каза господин Стронг-Уитман през смях. – Нямаме работа да се забъркваме в това. – Западна Германия е изплатила компенсации на някои депортирани, но на „зайците“ не, защото не признава комунистическа Полша за държава. Някои са починали от най- елементарни заболявалия, които тук могат да се лекуват. – Не знам, Керълайн – каза Норман, – руснаците напоследък отказват всякакво сътрудничество. – Трябва ли тези момичета да страдат, защото потисниците им не им позволяват да напуснат страната? – Мърфи влезе в Източна Германия заради репортажа за „Юнайтед Еърлайнс“ – обади се един млад служител. – Може да излезе като пътепис – каза една жена в красиво пепитено сако. – Клиентът ни от „Пан Америкън“ може да помогне – вметна друга. – Идеята е ужасна, Норман – настояваше Стронг-Уитман. – Не можем да просим от читателите за всяка дреболия: за това милостиня, за онова милостиня... Нашите читатели пет пари не дават за Полша. – Защо да не проверим? – попитах аз. – Това е литературно списание, госпожице Феридей – не се даваше Стронг-Уитман. – Не можем да отразяваме всяка кауза, по която примират ръководителките на женските клубове в Ню Йорк. Ръководителки на женски кубове, така ли ? Поех дълбоко въздух. – Можете да запазите високите си стандарти и пак да помогнете на онеправданите. Норман доказа това с „Девиците“. 38. Керълайн 283 – Можем да пуснем статия в рубриката „Стил“ и да предоставим адрес за дарения – предложи Норман. – Но няма да е нещо особено. Може би една страница. – Благотворителният мускул на тази страна е атрофирал упорстваше Стронг- Уитман. – Колко години минаха от края на войната? Дванайсет ли станаха? Никой няма да дари. – Какъв адрес да отпечатаме? – попита една млада жена със стенографска папка. – Имението „Хей“, на Мейн Стрийт, Бетлехем, Кънектикът – отвърнах аз. Наистина ли щяха да го направят? Всички мускулчета по тялото ми се отпуснаха. – Сигурна ли сте, че искате да получавате пощата на домашния си адрес, госпожице Феридей? – попита жената. – Как е пощата в Бетлехем? – намеси се Норман. – Могат ли да поемат малко допълни- телни пратки? Представих си нашия началник на пощите – Ърл Джонсън, – бял като мляко, с лятната си коркова шапка и къс зеленикав униформен панталон, който често изпадаше в ужас от фамилно име, изписано с правописна грешка. – Разбира се, организацията е първокласна – отвърнах без колебание. – Нали винаги по Коледа ги зариват с писма, защото всеки иска картичките, които изпраща, да носят клеймо от Бетлехем. Пощенската ни служба може да се справи с това. – Бетлехем да бъде – съгласи се Норман. – Поздравления, Керълайн! Да видим дали можем да доведем вашите „зайци“ в Америка. В крайна сметка Норман написа прекрасна статия за „зайците“, дълга четири страници. Започваше така: Изтегляне 2.11 Mb. Сподели с приятели:
|