39. Керълайн 1958 година Същата пролет пристигнахме в Полша с доктор Хитцих. Пътуването с доктора беше истинско удоволствие, защото беше надарен от небесата и с ум, остър като бръснач, и е необикновена благост, а тази комбинация обикновено се среща основно сред амишите. Той беше нашият американски медицински експерт по ортопедична хирургия, отговорен за подбора на дамите от Полша, които са в достатъчно добро здравословно състояние да издържат пътуване до Съединените щати по-късно през същата година. Аз го придружавах, за да уредя документите по пътуването им и да отстранявам органи- зационните пречки. Посрещна ни официална делегация и с частен автомобил ни отведоха в Ортопедичната клиника във Варшава. Щом влязохме в клиниката, полските доктори наобиколиха доктор Хитцих. Стискаха ръката му, потупваха го по гърба и го отведоха до голямата заседателна маса срещу набързо скован подиум. Седнах до доктор Хитцих, а двайсет и деветимата лекари заеха местата си около масата. Присъстваха и двама членове на ZBoWiD, Съюза на борците за свобода и демокрация – официалната полска организация на ветераните, институцията, с която Норман и аз работехме, за да защитаваме правата на „зайците“. Клиниката много приличаше на сградата на Земеделското дружество в Бетлехем, просторна като хамбар, с отворени прозорци, така че дори в центъра на залата усещахме поривите на вятъра. Първите три дами влязоха в клиниката, сгушени една в Друга, и през цялото време притискаха плътно яките на палтата към вратовете си. На ръцете и на трите висяха платнени чанти, а по лицата им се виждаше отпечатъкът на изнурително пътуване, защото и за трите явно всяка малка стъпка беше особено болезнена. Нашият преводач – млад мъж със суров поглед и буйна коса, с прическа като на Сталин, седна до доктор Хитцих, а жените се отправиха към паравана зад сцената да се преоблекат. „Заек“ номер едно беше красива жена, около трийсет и пет годишна, с къса тъмна коса и тъмни очи, която се появи иззад паравана, увита като гръцка богиня в захабен бял чаршаф. Запристъпва към сгъваемото столче на подиума и на всяка крачка се сгърчваше от болка. Когато седна на столчето тя огледа публиката с гордо вдигната брадичка. Главният лекар, професор Груца, енергичен и добродушен човек с телосложение като на пожарен кран, застана на подиума и започна да чете съпътстващия доклад. На равни интервали, които ми изглеждаха безкрайни, преводачът ни запознаваше с превода на английски: – Смъртта на близкия приятел на Адолф Хитлер, Райнхард Хайдрих, обергрупенфюрер от СС, предизвиква серия от научно неиздържани експерименти за медицински цели, наричани „операции със сулфонамиди“ в концентрационния лагер „Равенсбрюк“. Доктор Карл Гебхарт, близък приятел и личен лекар на Хайнрих Химлер, е повикан да лекува Хлйдрих, който е бил смъртоносно ранен при опит за убийство – взривно устройство в автомобила му, поставено от Чешката нелегална организация.
288 Mарта Хол Кели • Люляковите момичета Не изпусках от поглед жената на подиума. Тя слушаше, вдигнала гордо глава. – При лечението на Хайдрих доктор Гебхарт отказва да използва сулфонамидни медикаменти и предписва алтернативно лечение. След като Хлйдрих умира, Хитлер обвинява доктор Гебхарт, че е допуснал приятелят му да умре от газова гангрена. Поради това Химлер и Гебхарт измислят начин да докажат на Хитлер, че решението да не се използват сулфонамиди е било правилно: чрез серия от експерименти, извършвани първо върху мъже в „Захсенхаузен“, а след това и върху жени, в „Равенсбрюк“. Жената на подиума отметна един кичур коса от челото си с разтреперана ръка. – Гебхарт и подчинените му извършват серия от операции върху напълно здрави жени, подбирани специално заради добре развитите им, яки крака, които могат да Сподели с приятели: |